Интересно е все пак как траките са добивали това злато. Срам, не срам, но не съм се замислял за металургичната страна на въпроса...
Може да е от късове самородно...
Първо, нека забравим за "траки" в IV в. сл. Хр. и по-сетне.
Второ, първи, вечен и най-достъпен източник са златоносните реки.
Трето, има и рудници - добре датирани като използвани по онова време с материали, сечива и т. н. Гледайте къде копае Дънди и ще се ориентирате къде са и основните стари златни рудници :)
Що се отнася до желязото, основен източник са железоносни повърхностни слоеве (макар да има и шахтови рудници) и водоеми.
Основни зони на железодобив са Софийско в широкия смисъл на думата (от Самоков до Пирот и от Кюстендил до Камарци, вкл. областта Ferraria някъде западно от София), Мървашко (Али ботуш и района), Троянско, Русенски Лом (две късноримски крепости с име Metalla), Източния Балкан, в Странджа около Малко Търново и Самоков в Турция.
Планините буквално са били разоравани, а почвите прецеждани до отделяне на железните частици. Има цели хидросъоръжения за целта и "металургични вади" с дължина понякога от десетки километри. После топене във видни и т. н.
През средновековието се появяват и самоковите.
Добивът и преработката нерядко са на различни места. За последната е нужно много гориво и бързотечаща вода.
Самоков е перфектното място - има и суровина, и материал за дървени въглища, и много (и бързи) води. Южните склонове на Витоша - също.
Етрополе е голям производствен район, но там желязото е в минимални количества. Карано е там заради многото гори и многото води в изворната зона на Малкия Искър.
На Балканите има четири големи късноримски металообработващи
fabricae, местата на които не са случайни: Найсус (Ниш), Сердика (София), Марцианопол (Девня), Адрианопол (Одрин).