Понеже се прояви интерес към тази вече стара публикация, ще я пусна тук отново, но само първите един-два абзаца. Целият превод на оригиналната статия ще бъде прикачен към този коментар, както и ще посоча връзка към оригиналната публикация, защото подозирам, че повечето от вас ще предпочетат да я прочетат в оригинал 8)
НАДЯСНО, НАЛЯВО, КРЪГОМ … (http://old.kastopravda.ru/kastalia/europe/levoprav.htm)
Щампите в политическото мислене и реалността на XXI век
Автор: Андрей Полонский (http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9,_%D0%90%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B9_%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87)
КАСТОПРАВДА – Литературный альманахуй общества Вольных Кастоправов (http://www.kastopravda.ru/)
Ние използваме тези думи почти без да се замисляме. Десен, ляв, центрист, либерал, червен, бял, кафяв. Накрая, червено-кафявата (не, не точно „чума“) вълна или ляво-десен синтез, което на пръв поглед е абсурдно. Между другото, самите понятия „ляво“ и „дясно“, възникнали исторически, много лесно се изплъзват от езика. Те не излязоха от употреба, макар че за последните сто години се появиха повече от двадесет по-удачни и информативни термина. Освен това, те не само променят значението си в зависимост от протичащите събития и идеен контекст, но и водят след себе си всички предишни значения, които натрупвайки се едно върху друго създават бъркотия не само в езика, а и в политиката.
Етикетите „ляв“ и „десен“ се утвърждават по време на Френската революция, когато в Националното събрание, а след това и в Конвента, радикалните депутати са сядали отляво, а консервативните – отдясно. През XIX век, станал „златен“ за общоевропейския масонски проект, с понятията „ляво“ и „дясно“ всичко е било малко или повече ясно. „Дясно“ – власт, подтискане, йерархия, експлоатация, сегрегация. „Ляво“ – освобождение, разширяване на сферите на лична и обществена свобода, премахване на преградите и забравяне на предразсъдъците. „На всеки порядъчен човек, сърцето тупти от лявата страна“ са думи на един от кумирите на тази епоха, немският поет Хайнрих Хайне.
Анархизъм: Революционното движение на 21 век
Дейвид Гребър и Андрей Грубачич 06.10.2015
https://katarzis.org/anarhizam-revoliucionnoto-dvijenie-na-21-vek/
Става все по-ясно, че ерата на революциите не е свършила. Също толкова ясно става и това, че световното революционно движение на XXI век ще проследява традицията си не толкова от марксизма, нито от тясното определение за социализма, а преди всичко от анархизма. Навсякъде от Източна Европа до Аржентина, от Сиатъл до Бомбай, анархистките идеи и принципи създават нови радикални виждания и мечти. Често представителите им не се определят като анархисти.
Идеите им имат множество имена: автономизъм, антиавторитаризъм, хоризонтализъм, сапатизъм, пряка демокрация… Навсякъде се намират все същите основни принципи: децентрализация, доброволно сдружаване, взаимопомощ, мрежови модел, а най-вече, отхвърляне на идеята, че целта оправдава средствата, като напълно отхвърлим идеята, че работата на революционера е да заграби държавната власт, а след това да започне да налага виждането си чрез насоченото оръжие.
…
Тъй като тази тема започна с една статия за мястото на лявото и дясното в XXI век и тяхната трансформация през вековете, смятам че тук е подходящото място и за тази статия, поставяща между другото и въпроса дали анархизма не е "новото ляво" (imho).
Оригиналът може да бъде намерен на този адрес: https://theanarchistlibrary.org/library/andrej-grubacic-david-graeber-anarchism-or-the-revolutionary-movement-of-the-twenty-first-centu или да бъде изтеглен от този: https://theanarchistlibrary.org/library/andrej-grubacic-david-graeber-anarchism-or-the-revolutionary-movement-of-the-twenty-first-centu.pdf
За пуристите, в паяжината има достатъчно информация кои са Давид Гребер и Андрей Грубачич, но предлагам да концентрират вниманието си върху написаното в статията, а не върху биографиите на авторите. Също така предлагам и да не се коментира източникът, в който е публикувана статията.
Приятно четене.