Това сочат данните от съвместно национално проучване на "Маркет Линкс" и БТВ, проведено сред 995 лица над 18 г. в периода 27 май — 3 юни по метода на пряко- лично интервю и онлайн анкетата.
Covid-19 постави работническата и средната класа под огромно напрежение, докато класата, притежаващи активи, изпита сравнително малко болка: големите спадове в акциите през март дойдоха след десетилетие на историческо увеличение на стойността на активите. Въпреки че средната класа участва на пазарите чрез пенсионните си спестявания, това не компенсира дисбаланса. В САЩ почти 90 на сто от акциите са собственост на най-заможните 10 на сто от домакинствата, според Федералния резерв.
Най-богатите 11 на сто от населението в света притежават над 80 на сто от богатството му, оценява Credit Suisse. Това означава, че богатите имат много излишни спестявания.
Каквато и да е причината, вместо да стимулират инвестициите, спестяванията се дават в заем на правителства, компании и домакинства. Приливът на пари към дълговите пазари води до намаляване на дългосрочните лихви. По-ниските ставки вдигат настоящата стойност на бъдещите корпоративни печалби, което оскъпява акциите. Богатите се оказват с още по-голямо богатство и цикълът се повтаря.
Това също вреди на икономическия растеж. Когато богатите получават увеличение на богатството си, те обикновено спестяват, а не харчат, което потиска търсенето.
Обикновените домакинства и данъкоплатци междувременно са в затруднено положение, плащайки лихва върху трупащия се потребителски и държавен дълг. Дори и при днешните ниски ставки, това представлява поредното процеждане на капитал от по-долните класи към по-горните.
(https://www.investor.bg/analizi/91/a/rastiashtite-pazari-i-neravenstvoto-imat-edin-i-sysht-koren-305916/)