Покажи участието
От тук може да видиш всички публикации на този потребител.
... или "Не може колко ляб, толко и сирене! 
И ето че се сприятелих с един руснак, страшен болшевик. Сядахме, значи, всяка вечер в една кръчма на пристанището, обръщахме доста шишенца водка, идвахме на кеф. И щом идвахме на кеф, сърцето ни се разтваряше; той искаше да ми разкаже от игла до конец всичко, каквото беше видял и патил през руската революция, а пък аз — да му разкрия цялото си житие и битие.
С ръце, криво-ляво, разбирахме се — той ще почне да говори пръв и когато вече не ще мога да го разбирам, ще му извиквам: „Стоп!“ и тогава ще става и ще танцува; ще изтанцува това, което иска да ми каже. Същото щях да правя и аз. Каквото не можехме да си го кажем с уста, щяхме да си го кажем с крака, с ръце, с корем или с диви викове: „Ха-ха! Уха-ху! Хайде! Хопа!“
Първи почна руснакът — как грабнали пушките, как избухнала войната, как стигнали до Новоросийск… Когато не можех да разбера какво ми казваше, вдигах ръка, извиквах: „Стоп!“ — и руснакът веднага скачаше на крака и — карай! — почваше да танцува. Играеше като пощръклял; а аз гледах ръцете, краката, гърдите, очите му и всичко разбирах: как влезли в Новоросийск, как избили господарите.
После пък почвах аз. Скачах на крака, отмествах настрани столовете и масите, почвах да играя… Ех бре, докъде изпаднаха хората, пфу, да се не видят макар! Оставиха телата си да онемеят и само с устата си говорят. Ама какво да каже устата, какво може да каже устата? Да можеше отнякъде да видиш как руснакът ме поглъщаше с очи от глава до пети и как разбираше всичко! Разказвах му, играейки, патилата си, странствуванията си, колко пъти съм се женил, какви занаяти съм работил: каменар, миньор, пътуващ търговец, грънчар, комитаджия, свирач на бузук, семкаджия, ковач, контрабандист; как ме бутнаха в затвора, как избягах, как се добрах до Русия…
Всичко, всичко разбираше. Говореха краката ми, ръцете ми, говореха косите ми, дрехите ми. И една чекия, която висеше на пояса ми, и тя също говореше… И когато накрая свършвах, онзи ме прегръщаше, целуваше ме, наливахме отново чашите с водка, плачехме и се смеехме прегърнати… А на разсъмване ни разделяха и залитайки, отивахме да спим.
Against stupidity the very gods themselves contend in vain.И аз харесвам тази мисъл на Friedrich Schiller, но в другия вариант:
With stupidity the gods themselves struggle in vain.Българи сме - няма как! :m0941: „Напразно и самите богове с глупостта на хората се борят“.
Всичко зависи от всеки индивидиум поотделно. Например ей оня там блондин на третия ред. Да предположим, че той играе добре…
Блондинът на третия ред цял се изчерви.
— А ей там онзи брюнет, да допуснем, играе лошо.
Всички се обърнаха и погледнаха също така и брюнета.
— Какво виждаме, другари? Виждаме, че блондинът играе добре, а брюнетът — лошо. И никакви лекции не ще изменят това съотношение на силите, ако всеки индивидиум поотделно не се тренира постоянно в игра на шашк… тоест искам да кажа — на шахмат…
Сингарела, Сингарела, как глаза твои сверкают.
Отчего стучит так сердце, отчего оно так тает.
Сингарела, Сингарела.
Сингарела, Сингарела, отчего дрожат так руки,
Видно, слишком много страсти и в крови, и в сердца стуке.
Сингарела, Сингарела.
Струны, как любовь цыгана, зазвучат хмельно и пьяно.
Сега дъщеря ми и внучките употребяват "шушу". Но те са на 9 и на 5. Словашкият ми зет също като хърватите има "пипик" за децата си! :piss:
, пардон - работа. Аз имам предвид такива работи:Президентът не отговаря за техническата реализация и за визуализацията на обръщението. Затова считам, че тези, които тръбяха "гафът на Плевнелиев", се отнесоха с неуважение както към държавния глава, така и към президентската институция като цяло.
Млад поет през комунизма написал стихотворение и го занесъл за одобрение. Чете служителят: "Аз почуках, тя отвори и така започна любовта..." и коментира:
- Така,много добре, за един млад поет като вас. Засегнали сте любовната тематика, но не сте засегнали трудова тематика.
И върнал поета. Идва поета след известно време пак.
"Аз почуках, тя отвари и така започна любовта. Под прозореца двама работници копаеха канал."
Служителят отново с неголямо одобрение прочел стихотворението и казал:
- Добре, момче, засегнал си любовна тематика, трудова тематика, но я няма партийната тематика.
И върнал поета отново. Връща се поета след време с преработеното стихотворение и чете:
- "Аз почуках, тя отвори и така започна любовта. Под прозореца двама работници с червени потници копаеха канал."
- Добре! - казал служителят - Засегнал си любовна тематика, трудова тематика, партийна тематика, но го няма най-важното: Вярата в утрешния ден.
И отново го върнал. След време поета идва отново и представя стихотворението си:
- "Аз почуках, тя отвори и така започна любовта. Под прозореца двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време Киро хвърли лопатата и каза:
- Еб*л съм му майката, и утре е ден!"
Съблекат ли душата ти грешна по потник,
ще цинцикаш от кучешки студ.
Считать по нашему, мы выпили немного.
Не вру, ей-богу. Скажи, Серега!
Не, не искам да съм потник,
на гърба на млад работник.
И не искам да съм кирка,
във ръце на бригадирка!
Искам да съм аз портфейл,
в джоба на милионер дебеЙл…
Мома е мома родила,
с ален го мендил повила
и с друг му е люлка сторила,
та че му е песен запела:
- Нани ми, нани, дощерко,
големка да ми нарастеш
големка да ми нарастеш -
на осемнайсет годинки
Колеса политики скрипнули, повернулись, и Джонни был назначен в Коралио консулом.
Джедди явился в консульство, чтобы ввести своего заместителя в обязанности новой службы. Вместе с Кьоу он попытался заинтересовать нового консула описанием того, какой работы ждет от него правительство.
— Ну и прекрасно, — сказал Джонни из гамака, который он избрал в качестве служебного седалища. — Если потребуется что-нибудь сделать, вы этим и займетесь. Не воображаете же вы, что член демократической партии будет работать, пока он занимает официальный пост?
— Вы бы просмотрели вот эти заголовки, — предложил Джедди, — здесь перечислены все предметы экспорта, в которых вам придется отчитываться. Фрукты разбиты по сортам; потом идут ценные породы дерева, кофе, каучук…
— Этот последний пункт звучит приятно, — перебил его мистер Этвуд, — звучит, как будто его можно растянуть. Я хочу купить новый флаг, мартышку, гитару и бочку ананасов. Как вы думаете, хватит на все это вашего каучука?
— Это всего только статистика, — сказал Джедди, улыбаясь, — а вам нужен отчет о расходах. Тот обычно обладает некоторой эластичностью. Пункт «канцелярские принадлежности» в большинстве случаев не удостаивается особого внимания государственного департамента.
— Мы попусту теряем время, — сказал Кьоу. — Этот человек рожден для дипломатической службы. Он сумел проникнуть в самую суть этого искусства одним взглядом своего орлиного ока. В каждом его слове сквозит истинный административный гений.
— Я не для того занял эту должность, чтобы работать, — лениво объяснил Джонни.
Чети! То прави сляпото окато —
из тоя извор целий свят гребе —
за малко труд дарява то богато,
по-скъпо то е от елмаз и злато:
чети: а, б.
) ми изпрати стикер с поздравления: "Благодарим ти, Боже, за изминалата година! Благослови, Господи, следващата година!", много хубаво поздравление, според мен.То беше в отговор на моето поздравление, също със стикер. Та се замислих, колко време спестяват и усилия... за мислене, тия стикери и емотикончета. :duh-1007:Добър ден — каза малкият принц.
— Добър ден — каза търговецът.
Той беше търговец на усъвършенствувани хапчета, които утоляват жаждата. Глътваш по едно хапче седмично и вече не усещаш жажда.
— Защо продаваш тия неща? — попита малкият принц.
— Така се пести много време — каза търговецът. — Експертите пресметнаха. Спестяват се седмично петдесет и три минути.
— И какво правят хората с тия петдесет и три минути?
— Правят, каквото си щат…
„Ако имах — каза си малкият принц — петдесет и три минути свободни, бих тръгнал полекичка към някой извор…“
Ще дойдат години
и ний ще ги стегнем водите
ще впрегнем в бетонен ръкав.
Не ще ги изпуснем, нали?
Ще ги впримчиме здраво.
Ще им кажем:
"Така ще вървите!"
И те ще тръгнат така!
ГЕРБ: На страната ни не са необходими лозунги и празни обещания, а морал и много работа!
това не е молитва, а литературна творба за художествено четене.Прозаична душа си ти! С греяна ракия много върви. Аз така ще я поднеса. :beer-405:
Господи,
дай на децата повече обич и повече вяра, за да блести искрата на щастие в очите им, за да са светли детските мисли, за да няма сълзи по лицата им, за да бъдат вълшебни, единствени и истински техните дни!
Господи,
дай на хората мъничко радост, любов и закрила, за да стопли душите им, за да пречисти мислите им, за да осветли дните им и да ги направи по-добри, по-милосърдни, по-истински!
Господи,
дай на сърцата ни повече вяра и мъдрост, за да не се сломяваме пред бедите, за да приемаме всяко начинание, за да оценяваме всеки свой ден и миг така, сякаш е последният!
Господи,
помогни ни да не Те наскърбим с някакъв грях и да прекараме днешния ден угодно на Тебе и спасително за нас.
Закриляй ни и ни пази от всяко зло! Амин!
А как познаваш кой е изхвърлен и за колко време?
Пенчо бре, мене пък ако питаш и сега си е добре форумът , виж вестникът ...ето...
Лед тронулся, господа присяжные заседатели, лед тронулся.
Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.
