навремето, като бех у четвърти клас (и друг път съм го разправял, та да ме извиняват помнещите) беха поканили една женица, рускиня, с много завален български да ни разправя разни сиромахомилски историйки (кой знае защо).
и събраха ни, децата, и тя се качи на стълбите, малко по-високо, и почна, каква зима било, как немало никаква храна, та в един момент почнали да си режат каишите (по онова време за били от истинска кожа) и да ги варят на чорба (той и Чарли Чаплин имаше подобна история).
(това по време на "войната", то от русняци друго можеше ли да се чуе?)
в този момент всичките деца се разсмяхме яко, противно на очакванията на руската матрона, която се разхлипа, обидена до смърт, и я изведоха.
та в тази връзка се чудя кога ще дойде времето за каишите и как ще се разреши подобния случай с оглед на това, че вече не са от истинска кожа?
щото: тик-так тик-так ... времето иде
