Привет, приятели!
Отсъствах дълго по много приятен за мен повод - бях на среща с детската ми и още силна любов - морето
и малко извън текущото развитие на темата се намесвам, но понеже виждам, че се очаква да се включа с мнение за наема и придобивната давност, ще кажа накратко: придобивната давност (недобросъвестната 10-годишна визирам) е един от най-сложните институти във вещното право, включително в съдебната практика (нищо, че теоретично е изяснен). При всички случаи наемателят (същото важи и за облигационен или вещен ползвател) не може да се позовава на придобивна давност по време на действие на договора си - той, както отбеляза Кайли, не е владелец на имота в строго правния смисъл на понятието, а негов държател. Не съм запозната и не пожелах да следя перипетиите около конкретния казус, но общо казано - който се позовава на облигационно основание за ползването на една вещ, включително недвижима, изключва анимуса (намерението) за своене на имота, а това е елемент от сложния фактически състав на придобивната давност. Освен че трябва да е налице, то това намерение трябва да е афиширано и спрямо действителния собственик. Очевидно случаят не е такъв.
Самоволното и не по установения правен ред осъществяване на едно реално или предполагаемо право (каквото действие се явява принудителното отнемане на държането върху имот и установяването на фактическа власт върху него, а не да си поканил напр. наемателя и той да го е напуснал доброволно, макар и при неспазване на клаузите на договор - последното действително като спор е в полето на гражданския съд) си е точно самоуправство, но прокуратурата от години не желае да се занимава с такива случаи, като вижда в тях само елемента на облигационния спор, решим по гражданскоправен ред от съда. За мен обаче в такива случаи е налице едновременно нарушение на договор и самоуправство. Ключовото е самоволното осъществяване на правото, дори и то реално да съществува (поне така казва НК, който прокурорите в тази част явно не желаят да знаят или да прилагат) - т.е. даже и договорът за наем или ползване да е изтекъл и наемодателят изрично да се е противопоставил на по-нататъшното ползване и превръщането на срочния договор за наем в безсрочен (с което би се прекратил с предизвестие) да е неприложимо, той не може, няма право, физически да влезе и отстрани (изхвърли) наемателя и вещите му, а трябва да се обърне към съда чрез специално уредено в ГПК производство.
Надявам се поне отчасти да съм била полезна.
Покажи участието
