Societe Chez Kerpeden v2.0
Преглед на печата … => Теми на форумците … => Темата е започната от: SgtTroy в Декември 08, 2019, 20:34:02
-
Че е 8 декември.
Само забавни неща, молим.
-
Въф висшето учебно заведение, на което се явявам продукт, употребата на алкохол не се поощряваше. Основно щото немаше неопходимост да се поощрява.
-
"Прага" беше 65 ли, 68 ли (веднага след последната официална) аудитория на моя ВУЗ. Там употребата на алкохол беше задължителна! :cocktail:
-
Бригада. Firmin команден състав. Бригадирки-първокурснички. Палави. Една по-палава. Баща и полковник във Велико Търново, във Военното. Прави се на стар войник тя и прави мамби на колежките. Предупредена. Не човечи. Идва време Firmin да и покаже какво е мамба. Лято. Жега. Врати отворени. Бригадирки спят. Малките часове на нощта. Мамба - "Водолаз". Кофпомпа. Маркуч. Светлина оскъдна. Легло. Завивки. Маркуч под завивката. Кофпомпа в коридора. Помпим. Вик. Джангър.
Следва разказ на бригадирката. Същата вечер нейна приятелка остава сама в спалното, другите - в отпуска. За да не е сама отива в спалното на Бригадирката, любителка на мамби. Там място няма и решават двете да спят на едно легло. При което ... Бригадирката, любителка на мамби се събужда от усещането, че нещо топло обилно я облива. Първа мисъл - тя се е напишкала. Втора мисъл - приятелката и се е напишкала. Бърка под одеалото да провери. Хваща нещо обло, дълго и мокро, между краката и. Дърпа го с вик. Джангър.
Епилог. Бригадирката загуби интерес към мамбите. След кратък курс, включващ придобиване на знания за Мамба-турист, Мамба-телеграмка, Мамба-Космически братя - всички в предлагания от заведението асортимент.
-
Вай!!! К`ви са тез мамби!?! Ний нашите студентки си ги ...таковата...уважавахме и те бяха щастливи от уважението на което бяха подложени!Детиши работи са туй с ...как беше ...мамбите!!! Те зяйнали като лами и чекат некой да им рече "Добър ден" и легнат да преписват , а вие ...мамби!!! Линее наш`то поколение ,дъ ге!!!
-
И аз помня, че най-големите лекета ги правеха комсом. и партийни секретари, друж. ръководителки и команден състав на учен. и студ. бригади.
-
И аз помня, че най-големите лекета ги правеха комсом. и партийни секретари, друж. ръководителки и команден състав на учен. и студ. бригади.
Тва беше по ком. времена, които така отчаяно искате да се върнат, вкл. рус. доминация. Защо ли? :image008:
-
Щото сега вместо комсомолски секретари ги правят направо министри, висши магистрати и пр. мултимилионери.
-
И аз помня, че най-големите лекета ги правеха комсом. и партийни секретари, друж. ръководителки и команден състав на учен. и студ. бригади.
Тва беше по ком. времена, които така отчаяно искате да се върнат, вкл. рус. доминация. Защо ли?
Арее, и Сержанта прихванал съкращенията от Нор-чо?! :yes-1289:
Нали нещо ... таковата ... между двамата, бря?! :giggle-3307:
-
Трябваше да съкратя "комсомолски секретар" на "комсек" :t2412: . Да не си претоварвам вагините на тендоните на риста :m1731:
-
Трябваше да съкратя "комсомолски секретар" на "комсек".
Да не си претоварвам вагините на тендоните на риста
Ади недей, щото сепак носи риск от tendovaginalis!!! :bounce-946:
-
Нали и аз туй казвам ???
-
И аз помня, че най-големите лекета ги правеха комсом. и партийни секретари, друж. ръководителки и команден състав на учен. и студ. бригади.
:t2407:, ти нищо не помниш, щото в тези години, като ти гледам акъла колко е, си дъвкал биберона.
Командният състав на бригадите бяха най-читавите и най-коравите комсомолци. Защото отговаряха за здравето и живота на няколкостотин души под тяхно командване. Наричаше се трудов семестър. А освен всичко друго, колегите се надяваха да ги ръководят добре, защото разчитаха на припечеленото от летните и есенните бригади да си платят някой и друг наем, да си купят учебници, някоя дрешка. Пък това зависеше от начина, по който те се разбираха със стопанските ръководители, където се работеше. Хабер си нямаш за какво става дума. >:(
-
И аз помня, че най-големите лекета ги правеха комсом. и партийни секретари,
Имам спомен от партийния секретар в ЗТМ-Радомир. Жоро - пич от секъде. Към петдесет годишен /виждаше ми се дълбок старец на години/ . Иначе висок, строен, с два основни интереса - "Житна" с доматен сок и засукани булки. Колкото до политико-просветната работа - нея си я тургаше основно на оная си работа...
Това не е студентски спомен.
Ето и студентските - В Москва имахме комсомолска организация на българите от нашия университет (тогава институт). Винаги за секретар се избираше печен, за да може да спасява издънкаджиите и да брани интересите ни в института , пред Зам. ректора по международните въпроси и в Посолството, пред Втория секретар, който отговаряше за учащите. Тая черна работа от леке не можеше да се върши.
-
Командният състав на бригадите бяха най-читавите и най-коравите комсомолци. Защото отговаряха за здравето и живота на няколкостотин души под тяхно командване. Наричаше се трудов семестър. А освен всичко друго, колегите се надяваха да ги ръководят добре, защото разчитаха на припечеленото от летните и есенните бригади да си платят някой и друг наем, да си купят учебници, някоя дрешка. Пък това зависеше от начина, по който те се разбираха със стопанските ръководители, където се работеше. Хабер си нямаш за какво става дума. >:(
Как да си няма?! Ти нали досега ни просвещаваше, ето, само удебеляването на шрифта е мое!
Бригада. Firmin команден състав. Бригадирки-първокурснички. Палави. Една по-палава. Баща и полковник във Велико Търново, във Военното. Прави се на стар войник тя и прави мамби на колежките. Предупредена. Не човечи. Идва време Firmin да и покаже какво е мамба. Лято. Жега. Врати отворени. Бригадирки спят. Малките часове на нощта. Мамба - "Водолаз". Кофпомпа. Маркуч. Светлина оскъдна. Легло. Завивки. Маркуч под завивката. Кофпомпа в коридора. Помпим. Вик. Джангър.
-
И аз помня, че най-големите лекета ги правеха комсом. и партийни секретари, друж. ръководителки и команден състав на учен. и студ. бригади.
:t2407:, ти нищо не помниш, щото в тези години, като ти гледам акъла колко е, си дъвкал биберона.
Командният състав на бригадите бяха най-читавите и най-коравите комсомолци.
Той може да не помни, ама други помним много добре. Тъкмо 'най-читавите и корави' комсомолци бяха и най-големите лекета, слагачи и доносници.
-
Бе вас не ви ли помолиха най-учтиво ин дъ фърст пост само позитиви?
Не че е лесно щом участва и Фирмин де...
-
Тъкмо 'най-читавите и корави' комсомолци бяха и най-големите лекета, слагачи и доносници.
Нормално, то си беше само за кариеристи. И те изиграха немалка роля за ерозиране на БКП. Щото комсомолците идеология ги не бригаше - само кариера. И след 10-ти те станаха най-големите демократи, соросоиди, либерали и пунтимари.
-
Бе вас не ви ли помолиха най-учтиво ин дъ фърст пост само позитиви?
Не че е лесно щом участва и Фирмин де...
... и някои дежурни боклуци с него ... ???
-
Командният състав на бригадите бяха най-читавите и най-коравите комсомолци. Защото отговаряха за здравето и живота на няколкостотин души под тяхно командване. Наричаше се трудов семестър. А освен всичко друго, колегите се надяваха да ги ръководят добре, защото разчитаха на припечеленото от летните и есенните бригади да си платят някой и друг наем, да си купят учебници, някоя дрешка. Пък това зависеше от начина, по който те се разбираха със стопанските ръководители, където се работеше. Хабер си нямаш за какво става дума. >:(
Как да си няма?! Ти нали досега ни просвещаваше, ето, само удебеляването на шрифта е мое!
Бригада. Firmin команден състав. Бригадирки-първокурснички. Палави. Една по-палава. Баща и полковник във Велико Търново, във Военното. Прави се на стар войник тя и прави мамби на колежките. Предупредена. Не човечи. Идва време Firmin да и покаже какво е мамба. Лято. Жега. Врати отворени. Бригадирки спят. Малките часове на нощта. Мамба - "Водолаз". Кофпомпа. Маркуч. Светлина оскъдна. Легло. Завивки. Маркуч под завивката. Кофпомпа в коридора. Помпим. Вик. Джангър.
Алтернативата на тези "възпитателни" мерки беше някоя от пострадалите от мамбите и колежки да подаде оплакване, следва доклад до декана, а и до ректора, наказание, включително до отзоваване от бригадата, липса на заверка и прекъсване по тази причина. Едва ли би я предпочела. ???
-
Той може да не помни, ама други помним много добре. Тъкмо 'най-читавите и корави' комсомолци бяха и най-големите лекета, слагачи и доносници.
Всякакви имаше. Имаше и такива, които ставаха преди другите и заспиваха след като всички са заспали. Които караха по две смени поред, заедно с колегите си, работеха наравно с тях. Които се грижеха за хората си, за условията им на труд, за условията на живот, за това да получат максимума за труда си. Защото бригадата свършва, сваляш синята риза със звездите и си един от тях. А те на "лекета, слагачи и доносници" не прощават. Добре разбират на кого му пука и кой си защитава хората и другарите. Каквото и да му струва. А понякога - и не само на него. А за да си в ръководството, пък било и то на бригадата, където се изискваше и да си преминал допълнително обучение, не те назначават - избират те. Същите тези.
-
ето една история
студентска бригада, първи курс, берем ябълки
много дръпнат командир на бригадата, всяка проверка завършваше със строгото му "Строим за родината, командир Иванов!"
в края на първата седмица бригадата е сполетяна от масово стомашно-чревно разстройство
идва празникът 9-ти септември, но лекарят забранява на десетина човека да си отидат по домовете, защото здравословното им състояние не позволява
аз между тях, ядосана и тъжна, не мога да си отида вкъщи, а и всички ще разберат за доста неудобното ми страдание!
команидрът -също между останалите, не знам дали е ядосан, щото си е дръпнат,както обикновено
до края на деня започваме да се подобряваме, вечерта започваме да пийваме по малко, а командирът започва да свири на китара, припява тихичко Oh oh oh oh and she's buying a stairway to heaven , усмихва се, после пита как се казвам
много хубаво се усмихва този темерут и свири още , е аз имам гадже и не заглеждам мъжете
после... имаме 28 годишна дъщеря
дето казва поетът"за туй ,че бе на мое име кръстен и твоя лош, и твоя хубав час..."
-
после... имаме 28 годишна дъщеря
дето казва поетът"за туй ,че бе на мое име кръстен и твоя лош, и твоя хубав час..."
Заседание на комитета. Обсъждат се мерки и начин на работа с колегите, засегнати от Възродителния процес. Стаята малка, пълна, едва се диша. Не всички се виждаме. Но пък се чуваме. Един другар се изказва какво трябва да е отношението на актива и как да се работи с колегите. Една другарка го чува, но не го вижда. Влюбва се, без да го е видяла - заради това, което казва.
...
после ... имаме 29 годишна дъщеря. :D
п.п. Годината е 1986. Необходимо уточнение.
-
Фирмин :bigok:
но твоето е доста достойно и за пред хората
-
Фирмин :bigok:
но твоето е доста достойно и за пред хората
Че на твоето какво му е. Друго да не оставим на децата си, пример как да обичат да оставим - и това стига.
-
Не е съвсем по темата
наистина не е :image008:
-
Защо?
Част от студентските години.
Част която още не можем да смелим.
"само забавни истории" е помолил в първия пост създателят на темата
но и не само това - нещата,които не можем да смелим обсъждаме в останалите 98% от темите
ще рече човек, че не сме хора, нямаме други вълнения освен политиката
-
ако искаш направи нова тема за възродителния процес
да не превръщаме всички теми в битки
-
"В шеги и закачки ( понякога и целувки ) минават дните ни!"
Така вече 30 години.
Това което преди не ни харесваше вече е "прекрасно" не ли?
-
ооо, ае стига, теми бол, карай се с когото искаш на воля
но знаеш ли - лошото води след себе си само лошо
-
Разказаното от Фирмин всъщност е забавно.
Хората се влюбват и живеят независимо от световните проблеми.
Просто се изкефих на патоса му, как с дар слово омагьосал другарката.
-
Нямаш формула която да ми нарисуваш или имаш, но не ти харесва резултата? :beer-405:
О, напротив. :t10502: Ами, помисли си. Щом това, което съм мислил за Възродителния процес тогава, както и сега, е допринесло, по някакъв начин, да изживея живота си в обич и съгласие с най-добрия и свестен човек, когото познавам. С любимия човек, с майката на детето ми. :t10502:
Всичко е свързано, драги. С нея, като студенти, работехме заедно и като доброволци в дом за деца, лишени от родителски грижи - дом за деца и юноши, както му казваха тогава. Мислиш, че покрай тъпните на Нинова и това, което се случи с Истанбулската конвенция, съм проявил интерес по темата с жените и децата, жертви на насилие? Не, не е така. Тя ми е здраво вписана. В живота, в работата, в съдбата, ако щеш. :t10502: Всичко, което сме, начина, по който преценяваме другите, всичко си има основанията в опита, житейския, в това, през което сме преминали, разбрали, научили, усвоили - от ранно детство, до старост. Няма как да е друго. Неотделимо е. Човек избира важните неща, на които да е верен до края си, още в детството, или пък, най-късно, в юношеството си. Нататък просто следва себе си.
-
Разказаното от Фирмин всъщност е забавно.
Хората се влюбват и живеят независимо от световните проблеми.
Просто се изкефих на патоса му, как с дар слово омагьосал другарката.
Не е с дар слово. Ако да бе, след мен щеше да движи шлейф другарки. С отношението. Ти не ме попита какво и защо е било. Направо отиде на целувките на Станишев с Местан. Не че нямат връзка, имаш известно основание. Но аз не бих се прегръщал с Местан. Нямам тази потребност. Нямам тази вина. Защото през 86-та и следващите прегръщах и утешавах колегите и съучениците си, приятелите си, турци. За да им дам подкрепа. А от разстояние на прегръдка човек чувства какво изпитва другия. Мъката му, болката му, унижението му, гнева му, страха му, раздвоението му и много друго, което беше. И с което им помагах да се справят, да издържат. Не е важно дали са го оценили - тогава или сега. Важно е за мен, че мога да ги гледам в очите, когато ги срещна.
-
И продължавам да се кефя!
Такива гръмки патетични слова ме връщат "преди много години, в една далечна галактика"
Накратко кога бяхме млади, влюбени и загубени. :beer-405:
-
Буратино, не беше до дисидентстване. Движенията на партията ни свариха всички неподготвени, май само арменската диаспора имаше такъв опит, и то неуспешен за партията.
Седим на двора на гимназията в междучасието и девойчето казва, аз трябва да си сменя името. Ние изпадаме в потрес и казваме, ама защо, твоето си е хубаво! А тя казва или така, или ще трябва да заминем всички. (да забегна напред в повествованието - бащата е известен към това време хирург, бог на скалпела, майката е медицинска сестра, имат още едно, по-малко, момченце. Германия ги получи след няколко месеца колебания.) Ние с девойчето, което е два випуска по-малко, си приличаме до степен на това през няколко дни някой да пита дали не сме сестри. Аз я държа за ръка и казвам, слушай, ако е толкова кофти работата, кръсти се като мен! Така и така ни пишат роднини, поне съвсем да ги объркаме! Тя ми стисва ръката и казва, харесва ми, ще бъде голям номер. Лапешки истории, сега приличат на концлагерни вицове, а тогава кошмарът беше толкова разпарчетосан в невъзраждащите се общности, че не успяваш да го обхванеш като мисъл.
-
В Румъния порумънчиха останалите добруджански българи,
в Гърция погърчиха останалите неизбягали беломор-тракийски българи,
в Турция потурчиха неизбягалите българи,
само ние нямаме право да побългарим останалите тук (и нетормозени) мюсюлмани,
повечето от които всъщност принудително ислямизирани българи.
Що за наглост и лицемерие от леещите крок. сълзи за "горките жертви" на соц. "режим" :t2412:
-
слушай, ако е толкова кофти работата, кръсти се като мен!
Те, в общи линии, си избраха най-хубавите имена от ботаниката за 7-ми клас. Хайде да не преиграваме по тая тема, а. Специално практиката на преименуване е позната в цял свят. Самата Турция има закони по въпроса. Да не мислиш, че некой натурализиран бразилски футболист иска да се казва Топал Хасан. В Турция дали има етнически българин Петър Петров?
-
В Румъния порумънчиха останалите добруджански българи,
в Гърция погърчиха останалите неизбягали беломор-тракийски българи,
в Турция потурчиха неизбягалите българи,
само ние нямаме право да побългарим останалите тук (и нетормозени) мюсюлмани,
повечето от които всъщност принудително ислямизирани българи.
Що за наглост и лицемерие от леещите крок. сълзи за "горките жертви" на соц. "режим" :t2412:
Ти тва сериозно ли го написа?!
-
Нойя, а какво е било хубавото име на девойчето, ако не е овенна тайна?
-
Възродителния процес беше голяма глупост.
Асимилирането е дълъг процес и беше започнал.
Тази простотия ни върна 100 години назад по времето на освобождението от турско робство.
Турските общности се капсулираха и така е до днес.
В навалицата се турцизираха и много ромски кланове.
-
В навалицата се турцизираха и много ромски кланове.
Пък в моя край циганите се българизираха. До такава степен, че помежду си говорят на български и се държат по-възпитано от българите.
-
Тази простотия ни върна 100 години назад по времето на освобождението от турско робство.
Значи не знаеш колко такива процеса е имало в България преди 9-ти, които не свършиха с масови изселвания в Турция и вечни извинения. Поинтересувай се, ще останеш учуден колко кампании за смяна на турските имена е имало в България. В нашия случай турското разузнаване регистрира един успешен удар.
-
Командният състав на бригадите бяха най-читавите и най-коравите комсомолци. Защото отговаряха за здравето и живота на няколкостотин души под тяхно командване. Наричаше се трудов семестър. А освен всичко друго, колегите се надяваха да ги ръководят добре, защото разчитаха на припечеленото от летните и есенните бригади да си платят някой и друг наем, да си купят учебници, някоя дрешка. Пък това зависеше от начина, по който те се разбираха със стопанските ръководители, където се работеше. Хабер си нямаш за какво става дума. >:(
Как да си няма?! Ти нали досега ни просвещаваше, ето, само удебеляването на шрифта е мое!
Бригада. Firmin команден състав. Бригадирки-първокурснички. Палави. Една по-палава. Баща и полковник във Велико Търново, във Военното. Прави се на стар войник тя и прави мамби на колежките. Предупредена. Не човечи. Идва време Firmin да и покаже какво е мамба. Лято. Жега. Врати отворени. Бригадирки спят. Малките часове на нощта. Мамба - "Водолаз". Кофпомпа. Маркуч. Светлина оскъдна. Легло. Завивки. Маркуч под завивката. Кофпомпа в коридора. Помпим. Вик. Джангър.
Алтернативата на тези "възпитателни" мерки беше някоя от пострадалите от мамбите и колежки да подаде оплакване, следва доклад до декана, а и до ректора, наказание, включително до отзоваване от бригадата, липса на заверка и прекъсване по тази причина. Едва ли би я предпочела. ???
Ах, недей! А едно телефонче до татю й? Аз имах едно подобно в една от бригадите. Татюто дойде със страшна сила, поговори с чавето (даже не насаме, просто в по-далечния край на двора, щото то все пак е под моя команда) и после беше тишина в тяхната стая, даже цигари нямаше. Знам, щото аз им ги носех!
-
Нойя, а какво е било хубавото име на девойчето, ако не е овенна тайна?
Военна е, тя още така се казва. :t0328:
-
слушай, ако е толкова кофти работата, кръсти се като мен!
Те, в общи линии, си избраха най-хубавите имена от ботаниката за 7-ми клас. Хайде да не преиграваме по тая тема, а. Специално практиката на преименуване е позната в цял свят. Самата Турция има закони по въпроса. Да не мислиш, че некой натурализиран бразилски футболист иска да се казва Топал Хасан. В Турция дали има етнически българин Петър Петров?
Ей го и другия "идеолог". Абе, идеолога, значи ти можеш да си кръстен на дядо си, а съседът ти - не? За него "ботаниката"? Така ли? И що така? Много ми е любопитно. ???
Заради държавната политика. Ако отидеш в Израел, ако си възрастен, може и да отървеш преименоването. Децата обаче не могат. Ако има аналог или близко по звучане име - късмет! Ако ли не... Четеш в бумажката как се казва племенникът ти. Личен опит, нищо лично.
-
Тази простотия ни върна 100 години назад по времето на освобождението от турско робство.
Значи не знаеш колко такива процеса е имало в България преди 9-ти, които не свършиха с масови изселвания в Турция и вечни извинения. Поинтересувай се, ще останеш учуден колко кампании за смяна на турските имена е имало в България. В нашия случай турското разузнаване регистрира един успешен удар.
Защо само на турските имена? А арменските? Отървава ги чиста случайност - в това време военен аташе в съветското посолство е арменец. Той се нагърбва вежливо да намекне на съпартийците-комунисти, че арменците са тук заради турското робство, че има паметник на Яворов на две места. Не успява да отърве Арменското училище в Пловдив, ама това е друга бира.
-
Що за наглост и лицемерие от леещите крок. сълзи за "горките жертви" на соц. "режим" :t2412:
Ти тва сериозно ли го написа?!
Той винаги пише сериозно, но добре, че ти все още си могъл да го разбереш. :D
Щото следващия път ше ти предложи нещо такова:
Що за нагл. и лицем. от леещ. крок. сълз. за "горк. жертв." на соц. "реж."
:jump_for_joy-951:
-
Възродителния процес беше голяма глупост.
Асимилирането е дълъг процес и беше започнал.
Тази простотия ни върна 100 години назад по времето на освобождението от турско робство.
Турските общности се капсулираха и така е до днес.
В навалицата се турцизираха и много ромски кланове.
Бре! Изненада! Това преписа ли го отнякъде или имаш, все пак, акъл в главата? ??? Можеш да добавиш и няколкостотинхилядната диаспора български турци в Турция към последиците. На Норчо щяха да му натежат, ако трябваше и тях да "побългарява". ???
-
Отървава ги чиста случайност - в това време военен аташе в съветското посолство е арменец.
Не, не, аз говоря за кампании за преименуване на българските турци между Освобождението и 9-ти септември. Има няколко такива. Една от най-масовите е на 19-томайците
-
ще има война скоро ,предполагам
в България има психологическа готовност не, ами необходимост от война
от кротичката неделна темичка създадохте бойно поле отново
ще се избиете ,бе!
и когато казвам -лошото води лошо, имам предвид словото
думите ,които си разменяме, могат да бъдат убийци
това не е сантимент, а заключение на квантовата физика, което пък обясни това,което народът говори от векове "този дето се е заял така, ще изяде на някого главата"
-
Ах, недей! А едно телефонче до татю й? Аз имах едно подобно в една от бригадите. Татюто дойде със страшна сила, поговори с чавето (даже не насаме, просто в по-далечния край на двора, щото то все пак е под моя команда) и после беше тишина в тяхната стая, даже цигари нямаше. Знам, щото аз им ги носех!
Ти да видиш. Значи, първокурснички. Което ще рече, че част от тях към момента на есенната бригада са непълнолетни. И по Кодекса им предлагаме вариант, щото се работи на поточни линии и няма как да се разтурят екипите, да се съгласят да работят на 8 часа, с разрешение на Инспекцията. Те, обаче, решават, че не им се работи 8 часа и ще си ползват правата, гарантираните, на непълнолетни. Е, добре - така да е. Но ... Гледам ги, пушат. Не, казвам, няма вие да пушите момичета. Ама как! Ами така - като сте непълнолетни да работите заедно с другите, сте непълнолетни и да пушите, щото законът забранява. Ха! Че какво ще ни направиш, викат. Ще пиша на мама и тате ти, как пушиш. Ха-ха-ха! Че те, мама и тате, ме знаят, че пуша. Сигурен съм, викам. Ама пък колегите до пети курс ще те подиграват, как съм писал писмо на майка ти и татко ти, вярвай ми! Млъкват. На другия ден - тесте декларации, съгласие за работа на 8 часа. Ами ... гря, не грях ... признавам - оставих ги да пушат с другите нататък, до края на бригадата. 8)
-
ще има война скоро ,предполагам
:nuts:
Ти пък ся, да не видиш нещо от Микито. :D
Микиииии, идвай да помагаш на Лилето, щото ако не некой друК, ше я подпукам аз ... :m1314:
-
ще има война скоро ,предполагам
в България има психологическа готовност не, ами необходимост от война
Не. Няма да има. Българинът е мъдър и толерантен, по природа добър и не е кръвожаден. Идиотите са малцина. Когато, и ако, нещата се нажежат, бързо ще им извият вратлетата. И от едната страна, и от другата. Затова наоколо всички се трепаха, без изключение. Само на нас се размина. Въпреки тъпните. Защото в основата, в арматурата си, народът е с етническа и религиозна търпимост и уважение. Не за друго - здраво се е парил, щото.
п.п. А колкото до думите, Ной бди, милата - Божие чадо е*. ;D
------------
* "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада."(Матей, 5:9)
-
Пукай бе Джидж. Ако вземе пък че и помогне - берекет! :t0328:
Но ми се струва че Лиле говори за форумна война в следствие на едни нерви...
-
Пукай бе Джидж. Ако вземе пък че и помогне - берекет! :t0328:
Но ми се струва че Лиле говори за форумна война в следствие на едни нерви...
Джиджи, Лили е дама! Никакво пуцане, дуелите на рецепти за вкуснотии, ако обичате! Хем човек да научи нещо ново - ей на, онзи ден ходих да се просвещавам какво е "гердан баклава", пък то какво се оказа!
Мики, не подкокоросвай девойчетата! :t0328:
-
онзи ден ходих да се просвещавам какво е "гердан баклава", пък то какво се оказа!
Ти да видиш. Един така се подведе, кат рекох да го водя на "кадън гюбек" с кафенце. ;D
-
следващия път ше ти предложи нещо такова:
Що за нагл. и лицем. от леещ. крок. сълз. за "горк. жертв." на соц. "реж."
:jump_for_joy-951:
:bigok: :yes-1289: :blow_kisses-1105:
-
Мики, не подкокоросвай девойчетата! :t0328:
Виноват! :t0328:
Нямах, нямам и не ще имам намерение да вкарвам дами в такива истории.
То си е наше собачие, демек мъжко дело.
Обаче има нещо "из въздуха". Тъкмо при кикиРизова някакво прасе тип министър грухтеше доволно и щастливо защо руснаците за прецакани в спорта. Чак ги изброяваше спортовете.
Тъпото прасе не знае, че като им вземе всичкото спортове руснаците от скука ще минат на танков биатлон. И то яката допингирани! :)
-
Джиджи, Лили е дама! Никакво пуцане, дуелите на рецепти за вкуснотии, ако обичате!
Кво като е дама? Аз много обичам да гледам бой на жени в кален тепих. Много е вълнуващо. Освен това, ако жените смятат, че са равни на мъжете, трябва да забравят тази думичка "дама".
-
ще има война скоро ,предполагам
:nuts:
Ти пък ся, да не видиш нещо от Микито. :D
Микиииии, идвай да помагаш на Лилето, щото ако не некой друК, ше я подпукам аз ... :m1314:
Kak ми се иска тов. ЗИП да дойде тук, тогава ще видите що е то феерични геополит. прогнози :bigok:
-
Джиджи, Лили е дама! Никакво пуцане, дуелите на рецепти за вкуснотии, ако обичате!
Кво като е дама? Аз много обичам да гледам бой на жени в кален тепих. Много е вълнуващо. Освен това, ако жените смятат, че са равни на мъжете, трябва да забравят тази думичка "дама".
Виж сега, имам една дружка, която казва за майка си, че последната не вярвала в равенството на мъжа и жената, защото мъжете имало още много да драпат, белким се изравнят. :smokin:
-
Виж сега, имам една дружка, която казва за майка си, че последната не вярвала в равенството на мъжа и жената, защото мъжете имало още много да драпат, белким се изравнят.
Ето, това звучи доста по-естествено, макар да е напълно шовинистично. Но аз не се шегувам! "Равенство" не означава само равенство в директорски зплати. Равенството е във всичко. Аз на моите приятели, които считам за равни, не им отварям вратата, не им купувам цветя и парфюми и не им нося куфарите. И водим весели мръсни разговори.
-
Отврат, нека не ровим в далечната история, че ще стигнем до еничарството, пък преди него до асимилацията на славяните от прабългарите или на траките от славяните та до по-якото стадо маймуни надделяло над друго по-слабо.
В близката история това е голям провал, погром срещу България и българщината.
Дали са били турските, руските, американските служби или някой наш повярвал си кретен вече няма значение.
Разделиха ни, в последствие ни асимилираха, скоро ще ни приключат.
-
Аз на моите приятели, които считам за равни, не им отварям вратата, не им купувам цветя и парфюми и не им нося куфарите. И водим весели мръсни разговори.
Ти пък. Експериментирай! Така и така си водите весели мръсни разговори, купи им цветя на момчетата, после парфюм, накрая ги питай къде им са куфарите. ;D
-
Аз на моите приятели, които считам за равни, не им отварям вратата, не им купувам цветя и парфюми и не им нося куфарите.
Смени ги тия приятели!
Виж в моя телефон какви приятели имам:
СветланОВ 088.....
ЖужиНОВ 087....
ЛилиНОВ 089..
:t0328:
-
Аз на моите приятели, които считам за равни, не им отварям вратата, не им купувам цветя и парфюми и не им нося куфарите. И водим весели мръсни разговори.
Кога си прав, прав си! Той Окуджава го е изпял даже!
Булат Окуджава - Песня о московском муравье (https://www.youtube.com/watch?v=p6kFubRM0_I)
Мне нужно на кого-нибудь молиться.
Подумайте, простому муравью
Вдруг захотелось в ноженьки валиться,
Поверить в очарованность свою!
И муравья тогда покой покинул,
Все показалось будничным ему,
И муравей создал себе богиню
По образу и духу своему.
И в день седьмой, в какое-то мгновенье
Она возникла из ночных огней
Без всякого небесного знаменья...
Пальтишко было легкое на ней.
Все позабыв -- и радости, и муки,
Он двери распахнул в свое жилье
И целовал обветренные руки
И старенькие туфельки ее.
И тени их качались на пороге,
Безмолвный разговор они вели,
Красивые и мудрые, как боги,
И грустные, как жители Земли.
-
Отврат, нека не ровим в далечната история, че ще стигнем до еничарството,
Не ровим в далечната история, а само поясняваме. Ти каза, че тази простотия ни била върнала 100 години назад. Аз казвам, че не ни е върнала, зщото такива кампании са правени многократно в Третата българска държава, но никой дори не ги споменава. Следователно не може само последната подобна кампания да бъде простотия. А аз не я приемам за такава.
-
Такива са правени в съвсем други мащаби.
Да имало е, няколко, но не са били така организирани да обхванат 100% от населението с различни имена. Даже турците когато са превзели България не са минали на 100%.
-
Виж в моя телефон какви приятели имам:
:b0201:
Аз нямам нужда да прибягвам до такива сложни кодировки тип "Енигма". Но това пък ми напомня на случилото се с мой приятел, който бил поканен на некъв купон и като попитал любезния домакин кои други е поканил, оня му казал Живка, Здравка, Недялка, Пепа и Ваня. И всички били свободни. Моят приятел се зарадвал, че ще има много гаджета, но когато дошли Живко, Здравко, Недялко, Пещо и Иван - избягал под благовиден предлог, че отива само за цигари и веднага се връща.
-
И муравей создал себе богиню
По образу и духу своему.
Винаги е така. В "Забавна Библия" Лео Таксил вика, че ако котките имали нужда от бог, той определено щял да изглежда като мишеловец.
-
Той може да не помни, ама други помним много добре. Тъкмо 'най-читавите и корави' комсомолци бяха и най-големите лекета, слагачи и доносници.
Всякакви имаше. Имаше и такива, които ставаха преди другите и заспиваха след като всички са заспали. Които караха по две смени поред, заедно с колегите си, работеха наравно с тях. Които се грижеха за хората си, за условията им на труд, за условията на живот, за това да получат максимума за труда си. Защото бригадата свършва, сваляш синята риза със звездите и си един от тях. А те на "лекета, слагачи и доносници" не прощават. Добре разбират на кого му пука и кой си защитава хората и другарите. Каквото и да му струва. А понякога - и не само на него. А за да си в ръководството, пък било и то на бригадата, където се изискваше и да си преминал допълнително обучение, не те назначават - избират те. Същите тези.
Може и да е имало свестни люде сред комсомолските активисти, но те просто не са имали възможност да се издигнат в йерархията - системата не позвляваше. Израстваха само лекетата, доносниците и слагачите.
-
Израстваха само лекетата, доносниците и слагачите.
Това дали се смята за език на омразата?
Гринго сега :t0328:
Може малко да смениш времето ако искаш.
Не израстваха, а израстват и преди сега.
-
Моят приятел се зарадвал, че ще има много гаджета, но когато дошли Живко, Здравко, Недялко, Пещо и Иван
Това ми напомня съвет на познат посетил Тайланд.
"Невероятни са, обаче ако са по-високи от 1,30м- 1,40м, БЕГАЙ!"
-
Може малко да смениш времето ако искаш.
Не израстваха, а израстват и преди сега.
Лекета, кариеристи и слагачи преуспяват при всяка система, но в случая говорехме за ДКМС, членството в която бе практически принудително. Днес членството в 'младежи ГЕРБ' е по желание.
-
Днес членството в 'младежи ГЕРБ' е по желание.
Преди също.
Сега младите обаче имат алтернатива на членството в ГЕРБ, през терминала по света.
Не само на запад.
На запад, изток, север и юг, но не и тук и кандидатстват за самолетни билети,не за партийни книжки.
-
една история от вчера, не е студентска, но е точно за тук
с мъжа ми купувахме в близкия магазин шоколади, бонбони и всякакви коледни дрънкулки
търсих марципан и се чудихме къде е сложен, едно десетина годишно момченце ми показа къде има подобни неща
обсъждъхме с него важни коледни неща и го попитах какво купува
"подарък за сестричката ми, тя е на три години" отговори и просветваше под дебелото яке
после дойде да ни покаже какво е избрал, розова играчка Малкото пони
плати на касата и си тръгна подтичвайки, толкова доволен, толкова добър
сълза капна върху якето ми, толкоз ми трябва на мен
подобно нещо ми си случи преди известно време, пак преди Коледа, на опашка в Хеликон
едно малко по-голямо момче потропваше,притиснало голяма книга
докато плащаше видях,че е историческа,с Левски на корицата
момчето излезе навън със сериозен вид и през големите прозорци на книжарницата видях, как на тротоара подскочи от радост
за тези момчета ми е думата, те трябва да бъдат пазени
нашите неуспехи и неволи са си наша работа, не тяхна, нито на комсомлските секретари-доносници, нито на ГЕРБ, нито на никого
ако несправянето ни тежи на децата ни, вината е наша
еми това е, започвам печенето на коледните сладки :)
-
плати на касата и си тръгна подтичвайки, толкова доволен, толкова добър
сълза капна върху якето ми, толкоз ми трябва на мен
И аз така се разчувствах преди години. Отивам на един терен. Много народ. Идва едно гадже и ме гледа сияещо и влюбено. Пита ме дали я познавам, аз не я познавам. Тя настоява, че се познаваме. Откъде? От даскалото. Ама тя била няколко години по-малка. И какво? Ами, вървели си тя и една нейна приятелка по коридора и ядяли чипс от пакетче. Насреща съм вървял аз - висок, рус, и със сини очи - с мой приятел. Спрели сме ги и сме им взели чипса. Оттогава пазела прекрасни спомени за мен. Много ме трогна. И на мене ми трябва малко.
-
И кво, искаше да и купиш чипс ли?
-
Отврат, опитвам се да ти вярвам , струва ми се не си връстник на чипса
но ти дано не се опитваш да ме иронизираш, защото,току що прочетох в съседна тема излиянията срещу Грета и съм много ядосана :image008:
всъщност знам,че ме иронизираш, но аз не пиша тези неща за теб
-
И кво, искаше да и купиш чипс ли?
Нее, тя искаше да ми купува чипс.
-
Защо? ... Историята на otvrat си е тъй достоверна, че направо истинска. Можеше и да и дръпне плитката, след като и е взел чипса. Няма никакво значение. Важното е, че интересният батко я е забелязал, обърнал и е внимание. Внимание, уви. Това е цената. Жените, включително в най-ранната си възраст са готови да изтърпят невероятно много срещу малко внимание, интерес, да бъдат забелязани. Еволюционно. Размножават се само търпеливите самки, приемащи доминацията. Наскоро жена ми беше натъжена от един научнопопулярен филм. Лъвът не си примерил силата при едно сдърпване с лъвицата и наранил гръбнака и, довело до парализа на задните крака. За лъвовете това е смърт. От глад или от зъбите на хиените.
И аз съм имал подобни случаи. Тича едно момиченце, две години след нас випуск, в коридора, звънецът бие и закъснява и ... Дявола ми дръпна крака, та я препънах, както бях с гръб. Падна на мозайката и се плъзна поне метър от инерцията. Стана, обърна се и ме погледна. Мамка му, да беше се сцепил цимента, да се продъня в него, вместо този поглед. "Защо?" - само това се четеше. Без гняв. Без обвинение. Само болката, и недоумението. Четиридесет почти години от тогава, а не съм забравил. После бяха гаджета с един от най-близките ми приятели, добър, сърдечен и лъчезарен човек. Ходеха за ръце хванати по улиците, и двамата много красиви. Страшно им се радвах. И бях благодарен на Господ, че не позволи в глупостта си да осакатя тази хубост.
-
Историята на otvrat си е тъй достоверна, че направо истинска.
историят на otvrat "висок, рус, и със сини очи " е една много хитра и забавна подигравка, според него
работата е там, че не можах да се развълнувам много
пека си бисквити, гледам как вятърт носи гларусите над морето, майка ми украсява елхата
накичва я с едни много красиви елхички, приближавам да ги видя, ах, новите ми формички за бисквити :bigok:
историята ти е малко тъжна, Фирмин, колкото по съзраваме, толкова повече преживяваме импулсивните си детски глупости
но, децата така се запознават с болката
-
Вай!!! К`ви са тез мамби!?!
Да те обърнат с все дюшека..и ти да се озовеш под него..докато спиш
п. п. Отговарям без да съм чела след твоя въпрос, а със сигурност някой ти е отговорил :nuts:
А това
Командният състав на бригадите бяха най-читавите и най-коравите комсомолци.
няма нищо общо с действителността, даже и в нашия институт, където лекетата от комсомола никога не можеха да разчитат на колектива...за нищо.
-
една история от вчера, не е студентска, но е точно за тук
с мъжа ми купувахме в близкия магазин шоколади, бонбони и всякакви коледни дрънкулки
търсих марципан и се чудихме къде е сложен, едно десетина годишно момченце ми показа къде има подобни неща
обсъждъхме с него важни коледни неща и го попитах какво купува
"подарък за сестричката ми, тя е на три години" отговори и просветваше под дебелото яке
после дойде да ни покаже какво е избрал, розова играчка Малкото пони
плати на касата и си тръгна подтичвайки, толкова доволен, толкова добър
сълза капна върху якето ми, толкоз ми трябва на мен
подобно нещо ми си случи преди известно време, пак преди Коледа, на опашка в Хеликон
едно малко по-голямо момче потропваше,притиснало голяма книга
докато плащаше видях,че е историческа,с Левски на корицата
момчето излезе навън със сериозен вид и през големите прозорци на книжарницата видях, как на тротоара подскочи от радост
Една история от предната седмица. Едно момченце на 24 години (сирак пълен от 7) ми показва какви обувки е купил за по-малкия си брат ученик. Попита ме - 65 лева не са ли много..аз исках по-качествени да изкара зимата, а той каза, че имало и по 35 лева, сбърках ли като купих по-скъпите.
Те така, те...
-
Командният състав на бригадите бяха най-читавите и най-коравите комсомолци.
90% сега са в разни НПО-та.
С малки изключения.
Те друго не могат.
-
Асол :t2042: