За некои по–напористи форумци требе да се въведе КВОТА за публикациите.

За да не стане като в "Музиката" Оттатък, където поради дългите списъци с музика, която никой не слуша, продължава да пише само един человек!!! 

Или още по–добре – КУПОНИ, които да се раздават предварително от Администрацията. 

Купонна система се налага само при недостиг на нещо, за да се преразпределят наличните запаси. Засега гледам място има.
Аз слушам изборно - вчера си умрях от смях за  подводната лодчица с ядрено моторче и това, че напразно била открита Америка.

Като не намерих ни литературна, ни географска тема, слагам го тук.

В наши условия да, при други отдолу може да е силиций, отгоре "пухкава" варовикова козина.

Искам мидичка с пухкава варовикова козинка! Имам тенджера под налягане, става ли за "други условия"?  :0008:

Цитат на: micky в Май 02, 2019, 00:24:54

Ей това трябваше да ми излезе по-рано да поздравя Принца:

Я първо си скивай часовника. Вече му изтече ЧРД ...  :giggle-3307:

Нищо де, то добрите пожелания не пречат, сега вече, като е на възраст, та да не би да не може да приема честитки?!  :beer-405:

Ето тук се разказва за една мила дама, която продължава с преводаческата си дейност. Като изчетете всичко, ще ви настръхнат космените покрови какво може да направи дребно девойче, минало през месомелачката на Втората Световна.

Тоя двигател докарва на модел за филм некъде от 60-70-те.

Рода на гравицапата ми се струва.

БЕССМЕРТНЫЙ

Эта маленькая история случилась ровно год назад, 9-го мая, в городе Туле, на городском параде.
Играла музыка, мелькали букеты, не спеша продвигались нарядные виллисы.
По проспекту Ленина плыл бесконечный строй черно-белых бессмертных героев той войны. Все молодые, сильные, красивые, почти живые. И каждый из них, деревянной рукой, вел своего внука или правнука.
Вдруг, одна девчушка неожиданно отдала прадеда маме и быстро скрылась в гуще народа.
Девочку звали Наташа, и ей на мгновение показалось, что где-то в толпе, над головами, мелькнул ее прадед. Та же улыбка, те же усы, и медали вроде те же…
Наташа с трудом протиснулась сквозь плотную колонну и, наконец, нашла то что искала: какой-то щекастый мальчик, лет десяти, действительно нес фотографию ее родного прадеда. Девочка сразу узнала ее, ведь фотка та была единственная, прадед прислал ее с фронта и вскоре погиб.
Наташа аж захлебнулась от праведной ярости. Какая подлость! Даже имя не изменили!
Она бросилась на щекастого и стала вырывать у него плакат со своим героическим прадедом.
Но, мальчик, нисколько не смутился, не убежал, он отпихнул Наташу и принялся отчаянно сражаться за свой транспарантик.
Тут на помощь подоспела Наташина мама:

- А ну, отпусти, Гаденыш! Ты где это взял, бессовестный!? Это же наше! Сюда приходят люди с фотографиями своих дедов, а не чужих! Дай сюда, наглец!

Мальчик, оставшись без плаката, беспомощно заплакал и стал звать: «Ма-ма! Ма-ма! Они забрали!»
Толпа расступилась и из нее вынырнула взбешенная мамаша мальчика:

- В чем дело?! Вы с ума сошли, женщина?! Отдайте сюда! Какого черта к ребенку пристала!?
- Что!? Это вам должно быть стыдно! Чему вы учите сына? Распечатали чужой портрет, прицепили на палку и вперед на парад?! И где вы взяли нашу фотографию?
- Вы, что, ненормальная? Да - это мой родной дед - Сорокин Петр Поликарпович!
- Как? Как ваш? Но ведь, он мой… тоже.
- В смысле ваш...? Так, вы, что, дочь Николая?
- Я? Да… А?
- Боже мой, значит мы с тобой двоюродные сестры. Я ведь сто лет назад хотела найти кого-нибудь из ваших, но, то одно, то другое…
- Познакомьтесь, дети, вы брат и сестра, троюродные, правда, но ничего, все равно для нашего деда мы все одна большая семья…

С того дня прошел год, но обе семьи за это время успели очень сдружиться и превратиться в одну. Они теперь даже не представляют себе, как жили раньше, почти не зная о существовании друг друга.
И сегодня, Петр Поликарпович Сорокин поведет на парад своих правнуков, но только уже без ссор и обид, ведь его деревянной руки хватит на всех.
Наверняка хватит, он ведь настоящий бессмертный герой.
Еще бы, семьдесят лет как погиб, а все еще продолжает держать в кулаке всю свою большую семью…

P.S.

С праздником всех вас! Вспомните и поплачьте…
6+1509–Обсудить (6)ПоделитьсяИсточник storyofgrubas

Мики, една тема за победата /9 май е достатъчна. Джиджи се е сетила първа..

Темата на Джиджи е за Брекзит.
Темата на Мики е за Победата.
И двете си имат място.
И да, наздраве за възможностите покриващи претенциите! 

Нави ли се? Ами, ай честито.. :D

В интерес на истината, бях сигурна, че ще си кажеш...аз никога не бъркам в преценките си!

Все някой трябва да мете, какво да се прави! А и колегата Нор1 искаше прозрачност.  :D

Те казват "кръгла", аз вярвам.

Нормално! Явно вярваш на всичко, което ти кажат. Те обичат точно такива. Дето не си задават въпроси, а вярват на всичко, което им кажат.

На всичко - не, не вярвам. Но имаме група уважавани люде, като се почне от Аристотел, които твърдят едно и също, привеждайки доводи. Аз си задавам въпроса защо им е да ме ментосват - от спортна злоба, що ли, за лични облаги ли. Не намирам основание да не им вярвам, още повече, че не мога да го пипна това сферообразно, щото са ми къси ръцете.
Доводите на групата също уважавани люде, която твърди, че Земята е плоска и в зависимост от подгрупата се крепи на костенурка и три слона или на други опори, ми се вижда по-малко заслужаваща доверие, това е.

Преди тези "неща" ми беше кеф. А вече не ми е!
...
Не питам защо, но на мен ми е мъчно. Защото ми беше кеф!!!

Толкоз. Нищо повече ...

Джиджи, това е просто хандра, или светла печал, както казва един братски нам народ. Ще ти мине! Направи нещо друго, което ти е кеф, и ще видиш как ще се промени светът! Пък и Айса го рече, носете си новите дрехи! Сериозно си ги носете!

Как?

Ама съм и аз една Червена Шапчица без шапчица!

Глобалното затопляне няма ли да я засегне Канада.
Или тя ще остане настрани?

Ка щяло да остане отстрани! Правителството се кълне и божи, че Канада се била затопляла два пъти по-бързо от останалия свят! Не ме питай как това е възможно при трийсет и няколко милиона население разхвърляно на половин континент, дето и толкова телешко не произвежда.

Малей, да не отиде човек на село да строи кокошарник в буквалния смисъл и вече идват разни колеги, опитват се да ми гепят палмата "Леополд", други плачат над изобщо неумрелия форум ("Гъргалчо, лелин, Гъргалчоооо!"), трети дерат рубашки, потници, тениски и каквато друга горна дреха намерят, четвърти са на път да достигнат до "Ти мен уважаваш ли мъ?" и изобщо.
Значи, предлагам по метода на древния и мъдър еврейски народ, да му спретнем един ден за покаяние и просба за прошка, ама не лично, а колективно. Събираме един джоб трохи, наричаме ги на всички грехове и обиди дотук сторени, и отиваме дружно да ги хвърлим в реката. Водата ги отнася, ние плясваме с ръце и отиваме наново да си грешим, да си търсим поводи за бъдещи прошки и така. Модераторите поглеждат бащински/майчински тоз целия народец и викат, абе айде, от нас да мине, от утре сте новички и умната.
До два емотикона на пост, до два болда, и до два италика, освен ако не са цитати! Лична обида от медицински характер да струва два дни Оймякон, лична обида от политически характер - три, попържня без адресат - гратис, попържня адресирана неправилно (в смисъл не е езоповска, а съдебно наказуема) - триене безследно с триене на сол (стандартно предупреждение, червена точка, три дни Оймякон, сбогом, любима! )
Мисля, че не е много, всеки го може, дето (макар Майндерът да се съмнява) сите сме божем грамотни и  интелигентни средно поне. Модераторите ще ни възпяват после!
Та, днес е имен ден на Лилиан, честито да й е името, да му се радва тя и всички около нея, да не я боли гърбът, да готви вкуснотии и да споделя рецепти! Днес е и денят, в който всички викали на Иисус "Осанна!" Пеем по едно "Осанна!" на модераторите да се върнат, аз ще жертвам едни джоб лични трохи за прошката и да си стиснем ръцете да не се караме поне за кратко.

тоя газ ток не му ли трябва да стигне до къщите?

Има резервиране.

Цитат на: kаily в Април 18, 2019, 20:56:52

холограмата е двумерна, а изглежда тримерна

Холограмата не може да бъде двумерна.

Ти пък, мики, ми ако извънземното е нашепнало, може и едноизмерна да е! Свива се и се разтяга както си иска! Всичко е илюзия, илюзията е всичко и изобщо не се лекува!

Нерде мутация, нерде адаптация.
Като хакер удари възлова точка, целата цивилизация може да си иде, казвала съм го вече. Толкова сме зависими от ток, интернет, компютри, че някой и да иска да се адаптира без тях, тълпите ще го разкъсат. На първо време супермаркетите ще се опразнят, а няколко часа по-късно ще се установи, че няма и вода. Примерно в София.

Забегнете от София, научете се да си отглеждате доматите, да леете свещи и да смятате в стълбичка. 
Виж, как една определена група дамички (че и момци) ще изкарат без селфита и инстаграм  това вече е трудно предвидимо.

Крадено от сураттефтеря:
Казват, че всяко изядено парче шоколад съкращава живота с две минути. Пресметнах. Оказа се, че съм умрял през 1572-ра.

Цитат на: 67 в Април 16, 2019, 17:38:11

Някога много, много отдавна ...

Не си ли прекалено иносказателна, 67? По принцип, но най–вече тук – в „Технически”?!

Не може ли поне малко по–кратичко и ясно, а защо не и с 1–во, 2–ро, 3–то,?

Нещо, което аз обмислям да направя от една седмица, но все още не съм решила. 

Добре, само зарад теб го правя!
1. Познаваме се повечето форумно, а някои и лично от години.
2. Ако не ви харесвах достатъчно, досега да съм си взела капелата и да съм се измела.
3. Пощо сме всички хора, винаги ще има нещо, на което Пенчо да се начумери, аз да се обидя, да настъпя Джиджито (фигуративно речено), но това е част от живия живот и няма как да мине без него.
4. Форумът е публично място за срещи, сладки приказки, научаване на нещо ново, споделяне с блага цел, а не отходна яма.
5. Следва да се помни, че домакините носят шапка, по която могат да бъдат пЕрнати, ако някой от нас не може да си сдържи емоциите и мине на пряк таран към институции/личности които не са му приятни. Ако емоционално недържащите настояват да го правят, има смисъл да си потърсят друго място, а още по-добре, да си организират сами дървена кутийка от сапун и място у Хайд Парка интернетов.
7. В петък си говорих с мила дружка, с която не бяхме се чували известно време. Съпругът й - мой адаш и почти връстник - рекъл нещо в смисъл че го е прихванало сърцето и дотам. Поредното точково попадение на Дамата с Косата. Поредното предупреждение, че имаме прекалено много нови дрехи и няма да успеем да ги износим.
8. "Какого обаянья ум погиб! Соединенье знанья, красноречья и доблести, наш праздник, цвет надежд, Законодатель вкусов и приличий, Их зеркало... все вдребезги. Все, все... " Съседската баба събира отряд да посети друг съсед, който живее сам в старата си къща на другия край на острова. Пенсиониран книжар, великолепен събеседник, който сега не може да отиде да си купи хляб, защото не може да намери пътя към хлебарницата. Време е да се викат социалните служби, ясно е къде отиват нещата. Всичкото това в рамките на няколко месеца. Никой от нас не знае кой е следващият.

Та общо взето, малко повече самодисциплина, малко по-малко его, малко повече от онова, което навремето се казваше "смирение", сега не зная дали още съществува, малко по-малко обидни епитети, а, и да не си оставяме първите 25 години преди да вкараме паролата. Днес, тук и сега, а ако сметнем за нужно - и в живота отвън паролата. Щото нали се сещате за новите дрехи и както беше рекла оназ баба варненка, човек се ражда гол, а го погребват в костюм, и какво, цял живот за един костюм е работата.
Нещо елегично се получи, ама...

Моят библиотечен шкаф почервена дотам, че започна да пуши. И нещо ми се отщя да ходя на палатка.

Хади ся, не сме таквиз хора! 

Пак ли започнахте с глупостите в точно в тази тема?!

Някога много, много отдавна, в една страна далеч от сегашната ми на пребиваване, присъствах на спор между двама колеги в буквално-работния смисъл. То не бяха хвърляне на шапки, клетви и изрази, от които библиотечният шкаф можеше да почервенее, то не бяха припомняния на грехове от преди датата ми на раждане! И в момента, в който аз полекичка се прокрадвах към телефона да викам пожарната, единият от двамата се плесна по челото и рече, "Палатката! Ако не стигна до четири, няма да я взема и отиде екскурзията!" Другият метна на бюрото ми дискусионната бумащина и се юрна към вратата, викайки "Ти иди гепи мангизите, ще те чакам пред централния вход с колата!" И изчезнаха яко дим.
След час този с колата дойде да си прибере бумагите и рече, ама ти нали не ни се върза, ние се знаем от трийсет години, почти всяка събота и неделя заедно ходим на планина, знаем си и пръдните, и псувните, така си караме!
Та що ли се присетих за тези мили хора, единият от които вече чака другия с палатка Горе, по повод тоз форум так, а?

За езерото Онтарио иде реч, и че в южна Канада през април е студено.

С-с-студено е, по дяволите! И то в южната част на южна Канада е студено, за северната част изобщо си мълча.
Нор, ти какво общо имаш с онези еколози, дето трябва да бъдат стреляни? Пак казвам, еколозите са различни, ето двете ми бабки съседки са екологически ориентирани, де що може се използва пак и пак, няма пластмасови чаши и сламки, хлябът в торбичка. Не, не са фанатички, но си носят бурканите за пазаруване. Ето, в момента се гледаме с един разсад домати, латинки и тиквички, ще видим какво ще излезе.

То комай само в Русия можеш да се спасиш във всякакъв смисъл (замисляла съм се сериозно по въпроса). Сноудън излезе по-умен

Сноудън излезе късметлия! С малко помощ от съвсем тихи и наглед незначителни хора. Е, и късметът да успее да се добере до Москва на собствен ход.

Банши, благодаря за комплимента, но Мр. Блу и аз сме различни люде. 

Значи, от понеделник ми качиха цената на бензина с 5 цента на литър, щото имало федерална програма за спасяване на екологията.
В сряда дадоха 12 милиона на милионерския клуб "Лобло" (верига хранителни магазини и не от ефтините) да си били поправели хладилниците.
Еколози, Карл, еколог до еколога. Дето казва Джузепе, до стената и всеки пети от този тертип, да не се бъркат с нормалните хора, които си носят торбичките за пазар и садят дървета.

Но в същото време се чудя, колко ли е маржа на съответната канадска банка? И дали с техните ипотекирания на ипотеката, застраховки, презастраховки, хедж фондове и цялата финансова простотия с която се премятат едни числа от тук до там и сетне се връщат обратно, та колко от тях са сигурни и нерискови, че нашите банки да са се разкрачили в далеч по широк шпагат осигуряващ им свръхпечалби?

Според мен "свръхпечалба" е относително понятие. Тукашните банки никак, ама никак не са бедни също.  А покрай тях се храни един широк кръг от брокери - комисионната е или процент от кредита (а се сети колко е 1% от десетина милиона) или предварително уговорена сума в рамките на петцифрено число за по-рисковите кредити. Така че има за всички.

Пак ще пиша, да се забраняват думи е крачка към забраната на идеи, към .... сещате се ( надявам се ).
Въведе ли се някаква цензура, колкото и да е добронамерена разцъфва лицемерието.
Навън лицемерни, във форума лицемерни и на Диоген му се разказа играта да търка цървули по света.

Изразява вежливо несъгласие. Думата "дебил" не е крайно необходима в дискусия извън медицинските определения за когнитивни проблеми.
"Не ме кефиш бе, копеле!" е фраза на Господ, ако правилно помня вица. Аз като си купувам сладкишите, не казвам на дамата зад щанда "Не ми пробутвай онези л*йняни навъртяни парчета тесто с канела, щото не ме кефят!", нали така? Значи може! Каквото и да казва Майндъра по въпроса!   

Участието в интернет форуми е фундаментално различно от посещение на сладкарница.

Оти им пада кръвната захар предварително, да?  И са готови даже на канелени ролца, макар да не ги обичат?
Требе да има начин, требе!

Заплатата е лична.
Семейството/приятелите са първо ниво съдружие.
Себе си няма как да корумпирам, няма какво да открадна.
Виж мога да бъда нелоялен към следващото ниво.
Това е корупцията, да открадна от другарчето.
После от другарчетата.
После от всички.

Разбрахме. Само че имам въпрос. Първо ниво съдружие ти е дало част от капитала си да го управляваш в негова полза, а ти си се облажил лично. Дотук е корупция, но само ако си си изял семките сам. А ако си ги поделиш с първо ниво съдружие - това как ще се третира?  А де?

Цитат на: micky в Април 09, 2019, 13:40:55

Цитат

защото онзи поет казва "Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях..."
искаш да кажеш, че сега съществува това?

Съществува.

а някакъв пример? нещо, което бледо да напомня?
и пак повтарям - говорим за разликата в качествата, които излизат наяве,при война и мир примерно, а не по принцип за българина
та ,къде по време на мир има възможност за изява на подобни качества?

Вчера го четох. По време на мир в река пада автобус. Осемнайсетгодишно хлапе изплува, после се връща да спасява останалите. Колкото спасява - спасява, но за последно за него самия не му стига въздух. И си остава там, в автобуса, при неспасените. Сега щеше да е на 25.
Юлиян Георгиев Манзаров (1985 - 2004)

На 21-ви, следващата неделя.

Дано не изяде някоя писанка! Я салмонелозна, я дървена, я от друг материал...