3764
« -: Декември 31, 2018, 18:03:34 »
Здрасти, Firmin-е,
Веднага ще отбележа, че пространният ти пост е интересен за мен, но не дава отговор на въпроса, който си зададох (и на теб, ако поискаш да отговориш) относно предишното ти мнение. За мен противоречието, което посочих, е налице.
Колкото до формирането на русофилски възгледи, и при мен, разбира се, това мина през юношеството и младежките години и четенето на много книги на руски – всякаква литература, включително професионална. Чета си и сега. Дори пиша понякога. В нито един момент това не е намалявало усещането ми, че съм българин и привързаността ми към българското. Всъщност за мен едното и другото естествено се допълват.
Но юношеските и младежки години са само началното формиране. По-нататък нещата минават и през осъзнаване, през аналитично затвърждаване (а при другиго – отхвърляне) на възгледите. Така че не бива русофилството да се свежда до „тогава така ни възпитаваха“, защото това би било неоправдано опростяване и изкривяване на същността.
Аз също не толерирам високомерното, пък дори и само добронамерено покровителствено, отношение на някои руснаци към нас, българите. Но изобщо не съм съгласен, че – цитирам те – „към нас те са, в най-добрия случай, патерналистично настроени“, т.е., че високомерното отношение е поголовно. То си е до човека. Общувай с по-интелигентни руснаци и ще се убедиш, че отношението им е съвсем друго.
За яснота, нека допълня, че симпатията и надеждите ми за Русия, или всичко онова, което е моето русофилство, не ме заслепява и не ми пречи да виждам недостатъците и на руснаците, и на държавата им, предишна и сегашна. Нито пък мисля, че заслепеността е характерна за мнозинството русофили в България. Това за „заслепеността“ за мен е глупава и характерно козяшка теза, но в главата на козяшки миндил тя е обусловена от злоба, тъпота, „професионални“ задължения или всичко това, а тук е неуместна.
Весело празнуване на всички, всем и ту еврибоди! :)