Societe Chez Kerpeden v2.0
Преглед на печата … => Теми на форумците … => Темата е започната от: Асол в Февруари 26, 2019, 09:20:54
-
Иде наш празник, който винаги е обясняван със сухите факти в желанието си да оборим новите историчари. А има и друг тип "факти" емоционални, които може би са по-близо до истината
„Мили ми родители, завинаги се прощавам с вас. Повече няма да ме видите. Вчера почина Дмитрий. Всичко е свършено за мене. Днес заминавам с неговото тяло за Зара. Ще го погреба и какво ще стане с мен, не зная. Но аз нямам друга родина освен родината на Д. Там се готви въстание, готвят се за война; аз ще стана милосердна сестра; ще се грижа за болни, ранени. Не зная какво ще стане с мене, но аз и след смъртта на Д. ще остана вярна на паметта му, на делото на целия му живот. Аз научих български и сръбски. Вероятно няма да понеса всичко това — толкова по-добре. Аз съм на края на бездната и трябва да падна. Съдбата ни свърза ненапразно: кой знае, може би аз го убих; сега е негов ред да ме повлече след себе си. Аз търсех щастие — а ще намеря може би смърт. Изглежда, така е трябвало; изглежда, имало е вина… Но смъртта всичко прикрива и примирява, нали? Простете ми всички огорчения, които ви причиних: това не зависеше от мене. А да се върна в Русия — защо? Какво ще правя в Русия?
(http://www.lostbulgaria.com/pic3/4986.jpg)
-
(http://www.lostbulgaria.com/pic3/4986.jpg)
Генерал от кавалерията Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901), командир на Предния отряд на Руската армия, превзел градовете Търново, Казанлък, Стара Загора, Враца, Орхание, Етрополе, София, Пазарджик, Пловдив, Одрин и др.
(http://www.lostbulgaria.com/pic3/4981.jpg)
Панорамна фотография - офицери, войници, лекари и милосърдни сестри от 66-ти пехотен Бутирски полк с командир полковник Михаил Троянович фон Мевес, в състава на 14-и армейски корпус от Източния отряд, заснета преди преминаването на Дунав около Галац (собственоръчно сглобена от фотографа), юни 1877 г.
(http://www.lostbulgaria.com/pic3/4975.jpg)
Началник-щаба на българското опълчение подполковник граф Фьодор Едуардович Келлер, награден с орден “Св. Георги” IV степен след боя при Шейново, заснет в Котел, 1878 г.
(http://www.lostbulgaria.com/pic3/4985.jpg)
Портрет на полковник (бъдещ генерал) граф Фьодор Едуардович Келлер (1850-1904), началник на щаба на българското опълчение по време на Руско-Турската война, началник на Българската земска войска след Освобождението и участник в комисията за определяне на границите на Княжество България
-
(http://www.lostbulgaria.com/pic3/4974.jpg)
Фотография с надпис: “Музею Царя Освоб. Александра в Плевенъ хорунжий Ал. Карелов 1878–1912 г. На памят казаку Ивану Игнатову от хорунжего Александра Карелова мне здес 21 года ровно ден и часа 1878 г. 23 августа г. Рущукъ”
(http://www.lostbulgaria.com/pic3/4972.jpg)
Портрет на д-р Яков Петкович, главен лекар на Източния отряд (Варна)
(http://www.lostbulgaria.com/pic3/4971.jpg)
Портрет на поручик Трофимов от 55-ти пехотен Подолски полк, част от 8-и армейски корпус, който извършва десанта през Дунава при Зимнич - Свищов и овладява свищовските височини, юни 1877 г.
-
(http://www.lostbulgaria.com/pic3/4959.jpg)
Преминаването на река Дунав - станция на походния телеграф на руската армия, разположена на остров при румънския град Зимнич (Зимница) срещу Свищов, юни 1877 г.
(http://www.lostbulgaria.com/pic3/4958.jpg)
Войници от инженерните части работят с понтонни съоръжения в близост до мястото на преминаването на руските войски на река Дунав, в дъното се вижда завършения понтонен мост, 1877 г.
(http://www.lostbulgaria.com/pic3/4956.jpg)
Понтонният мост на река Дунав за преминаването на руската войска в района на Систово (Свищов), заснет откъм българския бряг, 1877 г.
-
ДЯДО ИВАН В КАЗАШКИ КАФТАН
Валерий Латинин
превод: Дафинка Станева
/„Дядо Иван” е образен израз на българите за руските войни, участници в Руско-турската война /1877-1878 г./, най-вече на казаците с бради. В. Л./.
За Руско-турската война /1877-1878 г./, наречена в Русия и в редица славянски страни “Освободителна”, са написани много исторически изследвания, публицистични статии, спомени на очевидци. Преди всичко от знаменития баталист, участник в похода на Балканите - Василий Василиевич Верешчагин, а също и от други художници: А. Боголюбов, Н. Дмитриев - Оренбургски, П. Ковалевски, А. Кившенко, Г. Манизер и други. Верещагин дори пише книгата със спомени „Скобелев”.
Но в повечето от писмените и рисуваните свидетелства от това време и в работите на историците от XX век се отделя много малко място на участието на казаците от Дон, Кубан и Терек в Освободителната война. Епизодичното упоменаване за тях навежда на мисълта за незначителната роля на казачеството в състава на руската армия и за неговата второстепенна роля в бойните действия. Но в действителност това не е така.
По-пълна и обективна информация за казашките части и подразделения на Кавказкия и Балканския театър дават спомените на казашките автори: Л. Г.Богаевски “Из отдавна отминалото”; М. И. Греков “По долините и височините на България” (спомени на бившия командир на 30-ти Донски казашки полк, с приложение записките на генерал-майор М. Д. Скобелев за есаул А. Грузинов); Н И. Краснов “Мобилизацията на привилегированите казаци в турската война (1877-1878 г)”, очерците на П. Н. Краснов „Картини от миналото на Тихия Дон”.
От тези източници става ясно, че царското правителство на Руската империя привлича за участие във войната не само някои отделни казашки полкове и артилерийски батареи от първи ред, т.е. разгърнати за носене на службата, но и части от втори и дори от трети ред /от запаса/. В бойните действия на Кавказ и на Балканите участва практически цялото мъжко население в призивна възраст от Донската, Кубанската и Терекската казашка войска, а също и по два полка от Астраханската и Оренбургската казашка войска, както и 1 полк уралци.
Нерядко бащи и деца се оказват заедно на местата на бойните действия. А тъй като възрастното поколение казаци освен мустаци, има и бради, българите кръщават тези с брадите „Дядо Ивановци”.
Казаците съставляват 90 процента от руската кавалерия на Кавказкия фронт и много по-малко - на Балканите. Само Дон изважда на служба 53 полка и 24 батареи, повече от половината от тях (29 полка и 14 батареи) са насочени към Балканите и вземат участие в големите сражения и бойни операции.
Пьотър Н. Краснов пише за забележителните дела на донските казаци още в първите дни след обявяване на войната. Така донският полк под ръководството на полковник Струков преминава с езда почти сто версти за денонощие към Барбошкия мост на река Серет в долния Дунав и го превзема, което е неочаквано за турците. Русчукският отряд на руските войски, оглавяван от престолонаследника, Августейшия атаман на казашките войски Александър Александрович Романов (бъдещият император Александър III), в средата на юни 1877 г. форсира Дунав в района на Галац и блокира турската групировка (около 100 хиляди човека) в „четириъгълника” на крепостите: Русчук - Шумен - Варна - Силистра. За успешните си бойни действия Атаманският лейбгвардейски полк бил изравнен по права със “старата” гвардия.
Нагоре по течението на Дунав се прехвърлят други казашки полкове в състава на главните сили. Пет донски заедно с 3 драгунски полка, шест български дружини, стрелкова бригада, 5 артилерийски батареи, 2 сотни кубанци и 1 сотня уралци влизат в Предния отряд на генерал-адютанта И.В.Гурко. Те завземат старата столица на България Велико Търново, град Казанлък, атакуват турските укрепления на Шипченския проход.
Казаците постоянно са в авангарда, в боевата охрана, правят внезапни нападения на територията на неприятеля, правят разузнаване, преследват врага. А когато обстановката позволява, се спешават и щурмуват крепостите и редутите. Личният състав на 23-ти и 30-ти донски полк се отличава в атаката от север на Шипченския проход, при неговото превземане и задържане.
Турция хвърля за възвръщането на Шипка 30-хилядната армия на Сюлейман паша, а на Плевен - приближаващата се от запад още по-многочислена армия на Осман паша. Настъпва най-драматичният период на войната. Необходимо е било на всяка цена да не се допусне съединяването на турската армия.
На Шипка заедно с личния състав на Орловския и Брянския полк, с българските опълченци, храбро се сражават две кубански пластунски сотни. Когато започват да привършват боеприпасите на защитниците на прохода, на помощ им идват казаците от 23 донски полк на Н.Я.Бакланов. На своите коне те пренасят войнишкия батальон от 4-та стрелкова бригада.Казаците и стрелците помагат да се отбие атаката на турците и позволяват да се доближи до прохода част от корпуса на генерал Радецки. Войската на Сюлейман паша отстъпва. Шипка устоява.
С цената на много жертви руската войска затваря армията на Осман паша в Плевен. Да се превземе с щурм града не става, но и да се пробие обсадата от страна на турците - също.
В сражението край Плевен на 18 юли 1877 година донските казаци отбиват атаката на турския отряд, който ги превъзхожда по численост осем пъти. По време на обсадата на Плевен те нееднократно приемат схватки с турската кавалерия и пехота като почти винаги ги довеждат до бягство.Само около Плевен падат убити и са ранени повече от 14 хиляди руски войници и офицери. На 28 ноември турският гарнизон в Плевен след неуспешен опит да пробие блокадата, се предава.
За приноса на казаците в боевете при Плевен красноречиво говори фактът, че след овладяването на града само в Донската войска 44 хиляди човека получават различни награди.
Руската армия без бавене се придвижва по зимния Балкан без валенки и полушубки, както през друго време суворовите войници са преминавали през Алпите, за да не позволят на противника да се опомни и да съсредоточи нови сили. Отрядите на Скобелев и Святополк-Мирски разгромяват армията на Вейсел паша, обсаждащ Шипка. Отрядът на генерал Гурко освобождава София и се насочва към Истанбул.
През 1878 г. казаците заедно с други части от отряда на ген. Гурко атакуват остатъците от армията на Сюлейман паша около Пловдив, форсирайки река Марица. А ген. Скобелев изпраща летящия авангард на подполковник А. П. Струков с Първи Донски, драгунски и улански полкове в тила на оттеглящия се противник. Този отряд превзема Одрин и след това влиза в предградието на Истанбул Сан Стефано, където е подписан мирният договор.
От Кубанската казашка войска в състава на Дунавската армия доблестно воюват 2-ри Кубански конен полк под командването на сина на атамана на Черноморската казашка войска Яков Герасимович Кухаренко - Степан Кухаренко; лейбгвардейците от 1-ви и 2-ри ескадрон на собствения на Н. И. В. конвой (в чиито редове е другия син на Я. Г. Кухаренко - Николай, награден за бойни заслуги с орден „Свети Станислав”, III степен); две сотни от 7-ми пластунски пеши батальон. Заедно с тях на Дунав се сражават терекските казаци: Владикавказкия конен полк; лейбгвардейският Терекски казашки ескадрон и 4 сотни от Терската милиция.
Останалите кубанци и терекци, мобилизирани във войната, се отличават на Кавказкия фронт.
За подвизите в руско-турската война са наградени с Георгиевски щандарти шест полка от Донската казашка войска, осем полка от Кубанската казашка войска и осем полка - от Терекската казашка войска. Георгиевски сребърни тръби получават артилерийски донски, кубански и терекски батареи. Много казашки полкове и батареи са отличени със знаци за отличие на шапките. Голяма част от станичниците стават кавалери на различни ордени и медали.
С доклада авторът - председател на казашката секция в Съюза на писателите на Русия - взема участие в Международната научна конференция „Русия - България. Връзки във времето,”, проведена в Плевен на 10. 09. 2013 г. по повод 135 г. от Освобождението на България.
https://www.youtube.com/watch?v=iCrAXG4Y7wk (https://www.youtube.com/watch?v=iCrAXG4Y7wk)
-
Два разказа на никога не разказвана история или поне аз никога не съм го чувала официално, да не говорим да се учи в училище
Наричат боевете при Елена „Малката Шипка", защото те са с огромно значение за изхода на войната. В резултат на тях са били осуетени опитите на турските войски да окажат помощ на обсадения в Плевен Осман Паша. Факт е, че по онова време руското командване подценява подготвеността на турската армия да премине през Балкана. На 5 декември 30-хилядният корпус на Сюлейман паша излиза през Хаинбоаз в Елена, подсилен от 10-хилядната армия на Неджиб паша. Срещу тях се изправят едва 5000 руски войници и български доброволци от четите на Панайот Хитов. Генерал- майор Павел Домбровски, който ръководи бойните действия, се оказва блестящ военен стратег. Това сочат документите от онова време и военните карти.
В боевете край Марян загиват трагично 68 драгуни, клани и изтласкани в реката, от 20-метрова пропаст от черкезите. Отпор в тази местност дават едва 300 руски воини, като българите сетне заравят техните кости. В еленската епопея участват войници на 13-ти Донски казашки полк, 13-ти Орденски полк, 34-ти Севски пехотен полк, 36-ти Орловски пехотен полк, 13-ти Хусарски Гвардейски полк, 20-та конна батарея. Днес костите на загиналите лежат, заровени под мемориала Казашки кръст, като от година там има издигнат и параклис.
В развоя на Руско-турската война от 1877-1878 г. изглежда се очертават две главни направления през Балкана в посока юг-север. Безспорно най-величава е епопеята на Шипка с прохода Казанлък-Габрово (Шипченският проход) и успоредният му Хаинбоаз. Трети по важност изглежда става проходът Твърдица-Елена-Златарица, също с крайна цел Търново, където е разположен главният щаб на ген. Гурко. Такава обстановка се очертава, след като Стара Загора е опожарена и руските войски са принудени да се оттеглят от Южна България.
Войските на ген. Гурко се настаняват в старата столица Търново на 25 юни 1877 г. Руското командване оценява точно, че направлението Твърдица-Елена-Златарица е важно за отбраната на Търново и още на 28 юни в Златарица тържествено, с хоругви и камбанен звън посрещат 8-ми Астрахански и 9-и Казански полк. В град Елена влиза на 4 юли 13-и Драгунски полк, като по този начин руските сили затварят прохода от юг през Елена с доста солиден гарнизон от 1400 бойци, както и изхода на север при Златарица – с по-малобройни сили. Този факт обаче определя по-нататъшната съдба на селището, което в шестте месеца пребиваване на руските корпуси цели четири пъти преминава ту в турски, ту в руски ръце!
Резултат с изображение за Класното училище в Златарица
Класното училище в Златарица, в което е бил настанен предният боен щаб на ген. Гурко
Това направление обаче се оценява сериозно от ген. Гурко, като освен отбранителните съоръжения пред Търново около Капиново-Миндя-Драгижево в самата Златарица за шестте месеца са редувани 4 големи военни съединения: 8-ми армейски корпус с 4 пехотни полка, конна батарея и артилерийска бригада, плюс части от две кавалерийски дивизии. Подобен е и съставът на другите армейски корпуси.
Командващи са известни генерали – ген. Радецки, който в последните часове на битката за Шипка „пристига със гръм“ и с по двама казаци на кон – така се обръща победата на Шипка. При Златарица и Елена действат още ген. Драгомиров, ген. Ернрот – свързан с България и след Освобождението, княз А. Дондуков-Корсаков, княз Голицин, полк. А.А. Пушкин, полк. Лермонтов и др.
Обсадата на град Елена
Резултат с изображение за освобождението на Елена
Паметник на загиналите руски офицери и войници при защитата на град Елена.
Вероятно фактът, че град Елена е бил в ръцете на руски войски, а по протежение на целия проход на златаришката река Бързица се е разположил Сюлейман паша с фронтовата си линия (в руските източници това е назовано Югоизточния фронт), вероятно този факт е бил трън в очите на Сюлейман паша. След като на 11 август 1877 г. Шипка окончателно минава в руски ръце, проходът и съседният Хаинбоаз се контролират от руските войски. Така става твърде актуално направлението Сливен-Твърдица -Елена-Златарица (където е минавал стар римски път), за да се търси помощ за обсадения Плевен.
Сюлейман паша хитро избира фронтовата си линия все по десния бряг на река Бързица, по която върви път по ждрелото й. Фронтът се простира от билото на Балкана покрай Елена, през Бебровската нахия, край Чатал дере (дн. Разсоха на росненската река – десен приток на Бързица), Дурна дере (дн. Росно), чак до Джулюница и Козлубик (дн. Сливовица) – там трите слели се реки Бързица, Росненска и капинската Веселина, се вливат в Янтра. Така между войските на пашата и руските части на Гурко се оказват две важни водни прегради – реките.
Ала градът Елена е в руски ръце (гарнизонът е около 1400 воини), макар че Сюлеймановите части са окупирали височините от двете страни на Бързица – това е Долният боаз. Главно артилерия от дългобойни оръдия, с които в хода на боевете турската армия се въоръжава (производство на концерна „Круп“), е дислоцирана върху хълмовете около Златарица. По десния бряг на реката върху височината Кандиловец се оказват четири отделения с по четири оръдия – те стават много актуален деец в артилерийския бой върху рида Попово бърдо на 23-24 ноември (в някои дати има неточности поради означаването по стар и нов стил).
На 21-22 ноември започва обсада на град Елена – според английски кореспонденции (Англия има дори по 3-4 кореспонденти – на вестниците „Таймс“, „Дейли телеграф“, „Дейли нюз“ и др. само в тези точки(!). Срещу руските солдати са изправени около 6000 турски низами, за руските жертви се съобщава цифрата 140, но турските – пишат в Лондон – наброявали „4 пъти повече“ – сиреч около 600. Излиза, че процентът на загубите и от двете страни е около 10%. Това изчисление е важно, тъй като съпоставката с артилерийското „приключение“ на хълма Попово бърдо показва ужасяващата цифра от около 40% жертви от руската полусотня (а тя се е състояла от 50-60 конници).
След двудневната обсада Елена пада в турски ръце, следват грабежи и опожаряване на богатото градче, като главни действащи лица са башибозуците от бебровската нахия. Руските офицери от главния щаб на Гурко в Търново пишат в спомените си, че са наблюдавали дори от старата столица облаци дим в небето на Елена. Така всъщност Сюлейман паша губи три много важни дни – забавя се изобщо да преследва отстъпващите руснаци, които дори дават отпор при Йовковци – там днес е язовирът, който водоснабдява областния град. С бърз марш руските части пристигат на отбранителната линия пред Търново, обърната към Златарица, откъдето се е очаквал турски удар. Това не става, а може би е основният аргумент на турския съд след Освобождението, когато седмина генерали – турски паши – осъждат Сюлейман на 15 години затвор!
Новината за падането на Елена пристига чак в Анадола, където наши заточеници я научават именно от английски вестници. Местното население празнува, а един началник на лагер пита наш заточеник, който говорел добре арабски: Къде е Елена? – В България – отговорили му. – В империята ли е? – В империята. – Е, че какво са спечелили, какво толкоз се радват…
Именно: Какво толкоз се радват!
Само че все пак стават някои важни събития на този фронт.
На 24 ноември една конна полусотня тръгва от Търново покрай Миндя на поредна разузнавателна акция в посока на Златарица. Трябва да се премине студената и пълноводна през ноември река Веселина през единствения по-удобен, по-плитък бързей – Страшки брод.
Ноемврийският ден е не само студен – донесения от предните части към фронта при Златарица са, че нощните температури са спаднали до минус 15 градуса: „На войниците бяха раздадени зимни дрехи и ботуши“ – гласи донесението. Пътищата са или кални, или замръзнали, полусотнята се забавя на хълма Попово бърдо, където в лозята има летни постройки (колиби). Там именно началствата решават да пренощуват, тъй като при това насреща няма никакъв противник. Някои солдати заемат част от колибите, други кладат огньове, защото са били сигурни в навиците на турската войска: нощем бой не се води!
Изглежда, че не така са мислели артилеристите от Кандиловец и Могилата – там се оказват 16 плюс още 4 модерни оръдия – вероятно с инструктори офицери от Австро-Унгария. Почти сигурно те са факторите, за да започне артилерийска стрелба за изпитания в нощни условия на новите круповски оръдия. А те са дългоцевни (не като допотопните топчета с къси тела, които стрелят с по едно гюлле, па се тъпчат откъм дулото и се палят през дупчица на оръдието). Новите оръдия са освен всичко доста точни, огньовете по Попово бърдо им помагат, ала най-важното е, че тези оръдия вече стрелят със снаряди, пълнят се с модерни стоманени затвори отзад, а всеки изстрелян снаряд се взривява още веднъж при съприкосновение с обекта си. Така се нанасят големи загуби в жива сила на противника.
В резултат – 13 ранени и 7 убити
При всичко изглежда, че е настъпила паника сред изненаданите солдати – няма видим противник, не може да се отбраняват очи в очи и гърди в гърди, а смъртта коси наоколо в тъмната нощ.
Убитите са изоставени на бърдото, дори не са им прибрани документите, та златаришки селяни по-късно погребват героите и прибират документите им. Това позволява на построения по-късно паметник да се изпишат точно имената и чиновете на убитите руски солдати.
На 28 ноември 1877 г. пристига вест за падането на Плевен.
Това нанася голям удар върху основната цел на Сюлейман паша – да удари обсадителите на Плевен в гръб и да освободи своите в града. А планът на Сюлейман, обявен на 6 ноември 1877 г., предвижда именно през Долния боаз – Елена, Златарица, към Търново – да се излезе в тила на Шипченската позиция, та да се разкъса обсадата и на Плевен.
Събитията обаче изпреварват плана, той не се реализира, въпреки че продължават доста активни сблъсъци между двете армии. На 24 ноември за пореден път селяните от Златарица са зарадвани от освободители – ген. Малахов и полк. Красовски си връщат властта над селището, макар и с цената на убити – майор Емалаки и офицери от Якутския, Пермския и Вятския полк. На 26 ноември в Златарица има многолюден молебен в памет на загиналите.
Резултат с изображение за Класното училище в Златарица
Но след вестта за падането на Плевен планът на Сюлейман се обезсмисля, поради което и натискът на турската армия тук отслабва. Започва прочистване на районите от банди – башибозук, черкезки конници (известни като едни от най-свирепите поробители), останки от турски войски по целия римски път от Златарица до Беброво. Редовната турска войска отстъпва след 1 декември, макар и с локални боеве. Така на 1 декември части по стария път за Нови пазар през Тузлука отстъпват към Шумен и към Козлубик (Сливовица), по-късно на 16 декември се завързват боеве при Чатал дере (Разсоха) и Дурна дере (Росно). В боя при Чатал дере например е убит 1 руснак, ранени са 6, но турците дават 77 жертви. Явно обаче настъпва спокойствие: на 28 декември в Златарица офицерите от Якутския полк празнуват в сградата на класното училище
Посрещане на новата 1878 година
както и сбогуване със златарчани. Остава отряд от 300 доброволци за поддържане на реда в Златарица и околните села.
До 3 януари всички руски части напускат Златарица и се присъединяват към колоните на ген. Гурко, които вече атакуват негостоприемната зимна планина през Арабаконак.
Свързано изображение
Автор: Стефан Брезински
http://www.duma.bg/node/7626
-
Това нанася голям удар върху основната цел на Сюлейман паша – да удари обсадителите на Плевен в гръб и да освободи своите в града. А планът на Сюлейман, обявен на 6 ноември 1877 г., предвижда именно през Долния боаз – Елена, Златарица, към Търново – да се излезе в тила на Шипченската позиция, та да се разкъса обсадата и на Плевен.
Всъщност Сюлейман, поради огромното си его, прецаква сам работата. И предизвиква разгрома на Турция. Утвърденият турски план е бил Сюлейман да премине Балкана през Твърдишкия проход, да изчака около Търново войските от "Четириъгълника" и обединен с тях да удари руските войски при Плевен. Ясно е, че на тази обединена огромна турска армия руснаците е нямало да устоят. Изглежда руснаците са имали информация за генералния турски план и руски отряди са завардили именно източните проходи. Там са очаквали Сюлейман, а не при Шипка. Но след като разбива Столетов при Стара Загора, Сюлейман своеволно нарушава плана и вместо да тръгне към Твърдица, решава да мине през Шипка и да обере лаврите като освободител на Плевен. Резултатът го знаем, а за това Сюлейман е съден и заточен некъде по Мала Азия.
-
Това нанася голям удар върху основната цел на Сюлейман паша – да удари обсадителите на Плевен в гръб и да освободи своите в града. А планът на Сюлейман, обявен на 6 ноември 1877 г., предвижда именно през Долния боаз – Елена, Златарица, към Търново – да се излезе в тила на Шипченската позиция, та да се разкъса обсадата и на Плевен.
Всъщност Сюлейман, поради огромното си его, прецаква сам работата. И предизвиква разгрома на Турция. Утвърденият турски план е бил Сюлейман да премине Балкана през Твърдишкия проход, да изчака около Търново войските от "Четириъгълника" и обединен с тях да удари руските войски при Плевен. Ясно е, че на тази обединена огромна турска армия руснаците е нямало да устоят. Изглежда руснаците са имали информация за генералния турски план и руски отряди са завардили именно източните проходи. Там са очаквали Сюлейман, а не при Шипка. Но след като разбива Столетов при Стара Загора, Сюлейман своеволно нарушава плана и вместо да тръгне към Твърдица, решава да мине през Шипка и да обере лаврите като освободител на Плевен. Резултатът го знаем, а за това Сюлейман е съден и заточен некъде по Мала Азия.
Аре са, факти...
Емоцията, емоцията е важна! :image008:
П И не разбирам кви са тия българизми "В навечерието". Пише се "Накануне"
-
Аре са, факти...
Емоцията, емоцията е важна!
Всъщност и двамата с Отврат посочваме факти, а подобен на твоя коментар може да направи само пълен лаик по темата (не е много обяснимо, щото при добро желание можеш да си набавиш инфото. само в тази тема над 90% от публикуваното са проверими архивни данни. е, ти едва ли си бил по тези места). Да ти призная, не съм учудена :smokin:
Апропо, Сардж, знаеш ли колко човека са били в четата на Панайот Хитов при Елена?
-
Емоцията, емоцията е важна!
А, ква емоция! Само уточняваме за Сюлейманчо.
-
Един малко известен факт е, че в армията на Сюлейман е имало много поляци. Те са участвали активно във военните действия против руската армия.
-
Това е много известен факт, Отврат, за който си знае историята :D
Не знам дали вече забеляза, но аз съвсем умишлено вадя неща, които са практически непознати за населението като цяло
-
Аре са, факти...
Емоцията, емоцията е важна!
Всъщност и двамата с Отврат посочваме факти, а подобен на твоя коментар може да направи само пълен лаик по темата (не е много обяснимо, щото при добро желание можеш да си набавиш инфото. само в тази тема над 90% от публикуваното са проверими архивни данни. е, ти едва ли си бил по тези места). Да ти призная, не съм учудена :smokin:
Апропо, Сардж, знаеш ли колко човека са били в четата на Панайот Хитов при Елена?
Срам, не срам, не знам. Не че някога съм бил особено силен по история.
Разбирам идеята за почит, преклонение и благодарност на 3 март за събития, които са се случили преди повече от 140 години. Но, като всеки скептик, не разбирам как и на какво това помага днес.
Ако е да ни сближи повече с руснаците - дали те самите го искат, дали Русия през 2019 е СССР от 1969; дали ние сме тези от преди 40-50 години, дали светът е същият?
Ако е да ни вдъхне национална гордост и самочувстие - ми дали не е по-добре първо да се справим с нещата, от които има защо да се срамуваме в настоящето, преди да обърнем поглед към славното минало?
-
Но, като всеки скептик, не разбирам как и на какво това помага днес.
Ако е да ни сближи повече с руснаците - дали те самите го искат, дали Русия през 2019 е СССР от 1969; дали ние сме тези от преди 40-50 години, дали светът е същият?
Ако е да ни вдъхне национална гордост и самочувстие - ми дали не е по-добре първо да се справим с нещата, от които има защо да се срамуваме в настоящето, преди да обърнем поглед към славното минало?
Помага:
1. Като си помниш миналото и си в състояние да мислиш самостоятелно, може и да не повтаряш простотията си, която да води до фатални последици за теб самия. А и неблагодарниците никой не ги харесва, дори новите приятели
2. Светът си е съвсем същия, само дето е напреднал технологично
3. Точно тези събития (Руско-турската освободителна война) не са особен повод за повдигане на родното самочувствие, а по-скоро такъв за дълбок размисъл колко точно струваш. В подкрепа на последното и в отговор на въпроса, който ти зададох - в четата са били 30 души. А в българското опълчение над 70% от състава му са били бесарабски българи
-
Но, като всеки скептик, не разбирам как и на какво това помага днес.
Това помага за установяване на историческата истина. Която не е особено лицеприятна за нас. Ако не беше Руско-турската война, България нямаше да стане свободна държава. Следващата евентуална гара за нас можеше да бъде чак след Първата световна война - подобно на Албания.
-
Но, като всеки скептик, не разбирам как и на какво това помага днес.
Това помага за установяване на историческата истина. Която не е особено лицеприятна за нас. Ако не беше Руско-турската война, България нямаше да стане свободна държава. Следващата евентуална гара за нас можеше да бъде чак след Първата световна война - подобно на Албания.
Ами добре, това е повече от ясно, не виждам някой да твърди, че сме се освободили сам сами или благодарение на тригодишния тогава Чърчил. Освободили сме се благодарение на Русия и ако не бяха руснаците, не знам дали и на следващата гара щяхме да слезем...
Каква цел може да е била в основата на това освобождение е отворена за интерпретации тема, аз съм малце скептичен, че една сутрин императорът се събудил просълзен и си казал как може нашите славянски братя българите да живеят под робство, да ги освободим немедлено!
-
аз съм малце скептичен, че една сутрин императорът се събудил просълзен и си казал как може нашите славянски братя българите да живеят под робство, да ги освободим немедлено!
Малко просълзяване/малък щрих за достъп до императорското сърце и отговор на въпроса ти защо "В Навечерието"
Родена е на 6 февруари (25 януари стар стил) 1838 г. в гр. Лубни, Руска империя в семейството на потомствения руски дворянин генерал-лейтенант Пьотър Варпаховски. Принадлежи към елитния слой на руското общество. През 1856 г. се омъжва за барон Иполит Вревски, който умира в Кавказката война при щурма на аула Китури на 20 август 1858 г.
По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. постъпва в Действащата армия като доброволка. Започва участието си от 19 юни 1877 г. като медицинска сестра в 45-та военно-полева болница в гр. Яш (Румъния). Прехвърлена е във военните лазарети, обслужващи частите на Западния отряд при втората и третата атака на Плевен. Преместена е в 48-та военна болница в гр. Бяла, обл. Русе, на 12/20 ноември 1877 г. Заболява от остра форма на петнист тиф. Тук умира на 24 януари (5 януари стар стил) 1878 г.
Юлия Вревска е близка на френския писател Виктор Юго и руския писател Иван Тургенев, който ѝ посвещава стихотворението в проза „Памяти Ю. П. Вревской“ (1878).
(https://www.libruse.bg/imagesDB/events/Events_1990/thumbs/1990-2017-01-26%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B0000069.jpg)
За тригодишния Чърчил не е нужно да се притесняваш, достолепните му предци тогава са имали точно същите грижи, колкото него на по-късен етап
-
Каква цел може да е била в основата на това освобождение е отворена за интерпретации тема, аз съм малце скептичен, че една сутрин императорът се събудил просълзен и си казал как може нашите славянски братя българите да живеят под робство, да ги освободим немедлено!
Скоро беше - американският император го събуди щерка му Иванка с потресаващи кадри от нета показващи зверствата на "животното" Асад.
Строгият, но справедлив американски император още същия ден почна мята брадви и секири в Сирия.
Колко му се получи е въпрос на интерпретация.
Както и дали сравнението е удачно...
-
Каква цел може да е била в основата на това освобождение е отворена за интерпретации тема, аз съм малце скептичен, че една сутрин императорът се събудил просълзен и си казал как може нашите славянски братя българите да живеят под робство, да ги освободим немедлено!
Не една, много цели са били. Но те не променят фактите. А те са, че императорът не е искал да воюва с Турция, защото Русия не е била готова, а и по други причини, но силното руско обществено мнение, подкрепено от голяма част на двора е надделяло. Ентусиазмът у простите руски граждани, че ще освобождават свои братя е бил огромен. Естествено, че не бива да се залита нито в едната, нито в другата крайност, но не бива и да се лъже, че искали да ни направят Задунайска губерния и т.д. Точно обратното : Русия е имала интерес от силна, приятелска България, чрез която - а не лично - да контролира Проливите.
-
Каква цел може да е била в основата на това освобождение е отворена за интерпретации тема, аз съм малце скептичен, че една сутрин императорът се събудил просълзен и си казал как може нашите славянски братя българите да живеят под робство, да ги освободим немедлено!
Не една, много цели са били. Но те не променят фактите. А те са, че императорът не е искал да воюва с Турция, защото Русия не е била готова, а и по други причини, но силното руско обществено мнение, подкрепено от голяма част на двора е надделяло. Ентусиазмът у простите руски граждани, че ще освобождават свои братя е бил огромен. Естествено, че не бива да се залита нито в едната, нито в другата крайност, но не бива и да се лъже, че искали да ни направят Задунайска губерния и т.д. Точно обратното : Русия е имала интерес от силна, приятелска България, чрез която - а не лично - да контролира Проливите.
Ами за тази синергия от прагматизъм и емоция говорех по-рано, когато Асол акцентира предимно върху емоцията.
3 март е светла дата и т.н., но не е резултат от алтруизма на втората половина на 19 век.
-
Нищо подобно не съм акцентирала и смятам, че това е съвсем видно от всичките ми постинги по темата. Да, встъплението ми е емоционално. Но, то има твърде много общо с всички факти
Факт - - няма подобен аналог в световната история. България е извоювана с цената на военни действия от друга държава(незначителен собствен принос!), създадена от "агресора" като държава от портиера до армията, независимостта й е платена с пари от "агресора", който си е тръгнал и я е оставил да се дави сама. Което последната със завидна упоритост и с малки паузи прави вече 141 години!
-
Нищо подобно не съм акцентирала и смятам, че това е съвсем видно от всичките ми постинги по темата. Да, встъплението ми е емоционално. Но, то има твърде много общо с всички факти
"А има и друг тип "факти" емоционални, които може би са по-близо до истината"
-
А! Извинявай, че не уточних, че иронизирам. Допусках, че при четенето на текстовете и при разглеждането на картинките, това щеше да стане ясно :smokin:
Освен това, ако трябва да съдя по признанията ти - подобна тема ще е много полезна за теб. Не разбирам защо те дразни
-
Може ли и аз като един анти-Соломон да се обадя, че според мен и двамата не сте прави? Фактите си остават, само интерпретацията се променя в зависимост от сегашния момент. Ако съдим по сегашния момент, алтруизмаът е нещо абсурдно и зад него трябва да се търси нещо друго. Но за руските доброволци, участвали във войната, той си е бил естествен, тогава е имало много такива хора. Юлия Вревска, придворна дама, зарязва всичко, за да стане милосърдна сестра във войната, да стане свидетел на ужаси и да умре от тиф в България. От алтруизъм или както и да го наречем сега нещо, което не разбираме напълно.
-
"агресора", който си е тръгнал и я е оставил да се дави сама.
Всъщност си е тръгнал изключително обиден, защото България буквално се е изплюла в лицето на освободителя си и го е компрометирала пред цяла Европа. Анексията на Източна Румелия и самопровъзгласената независимост освен че са груби нарушения на решенията на Берлинския конгрес, но по стар англосаксонски обичай са еднозначно вменени като вина на Русия.
-
А! Извинявай, че не уточних, че иронизирам. Допусках, че при четенето на текстовете и при разглеждането на картинките, това щеше да стане ясно :smokin:
все едно, не гледайте толко 1878, гледайте 2019 - как се отнасяте към руснаците, как те се отнасят към вас, бихте ли поканили руснаци в дома си, бихте ли им отишли на гости, правите ли бизнес с русия, както и те с вас, политически как са нещата, има ли допирни точки, може ли да е по-различно при друго правителство, какво има в програмите на партиите относно русия и т.н.
останалото е бош лаф.
а за алтруизма на доброволците съм съгласен. което не означава непременно алтруизъм и на главнокомандващите.
П Не ви ли се струва странно, че през 2019 има в пъти, в пъти повече руски бизнес във враждебен англосаксонски остров, отколкото у нас, м?
-
Факт, без емоции.
Поредната руско-турска война* от 1877 - 1878 г. е войната в която участват най-много доброволци, в сравнение с всички войни, водени в Европа през 19 в.
*кой знае защо, наречена "Освободителна". Но аз не турих тоя епитет, щото някой може да рече, че той е емоционално украсен.
-
Не ви ли се струва странно, че през 2019 има в пъти, в пъти повече руски бизнес във враждебен англосаксонски остров, отколкото у нас, м?
В тази забележка има само едно нещо, наистина странно - бездънната и нелепост!
-
ледайте 2019 - как се отнасяте към руснаците, как те се отнасят към вас, бихте ли поканили руснаци в дома си, бихте ли им отишли на гости, правите ли бизнес с русия, както и те с вас, политически как са нещата, има ли допирни точки, може ли да е по-различно при друго правителство, какво има в програмите на партиите относно русия и т.н.
останалото е бош лаф.
Отнасям се чудесно с тях, някои мои близки и бизнес правят с тях, каня ги на гости, канят ни гости и независимо от всичко, което се пише и дрънка безотговорно от най-високи и не толкова високи такива трибуни - нямаш проблем в Русия да кажеш, че си българин. Точно никакъв.И се чувстваш като у дома си там, както и те тук.
Има, обаче, други интересни неща свързани с Освободителната ни война. Мой близък познат (15 години по-млад) ми разказа с огорчение, че те не са учили за нея и бил потресен, когато в Самара се натъкнал на българи, които го информирали за "самарското знаме". Та, той останал като гръмнат, щото прапрадядо му е бил в частите на Домбровски* и скоропостижно се е наложило да рови по семейните си книжа за повече информация. Това го казвам и за да отбележа, че независимо какво се втълпява по родния телевизор, особено по-младите руснаци не държат да им се покланяме като освободители, въпреки че имат немалко основания за това :nuts:
* - надявам се да не ме питаш, кой е той!
-
което не означава непременно алтруизъм и на главнокомандващите.
А защо главнокомандващите трябва да примиргат от любов към православните поданици - както сме били по-известни на света по онова време - на Турската империя? Дали българските буржоазни правителства вкараха България в три национални катастрофи само от чиста любов към милион българи в Македония?
-
България е извоювана с цената на военни действия от друга държава(незначителен собствен принос!),
Според мен това за "незначителния собствен принос" е тънкият момент, който оправдава тогавашните "русофоби", които са били част от този принос - Стамболов, Димитър Петков, Захари Стоянов, за които Освобождението не е било някакъв внезапен подарък от съдбата и милостивия руски император, а са работили за него. Жалко, че сега са оставени в съзнанието на потомците си като тъпо оръжие в сегашната хибридна война.
-
които са били част от този принос - Стамболов, Димитър Петков, Захари Стоянов, за които Освобождението не е било някакъв внезапен подарък от съдбата и милостивия руски
Без съмнение избягалият ръководител на въстанически окръг, така и не вдигнал въстанието и впоследствие въртял далавери по сръбско(последното по времето на войната) и другият хубавец описател на подвига на другите(изнизал се по време на въстанието и съдба неизвестна по времето на войната също като горния "партиотарин") имат голЕм принос - дума да няма! Правилно, за Стамболов и Джендо става дума. И не само става дума, ами това са и фактите! Всъщност, темата не е за тях, щото те нямат никакво участие в нея, освен в последващата неблагодарност и простотия - и те, и като и повечето българи са без принос и участие, но със завидни дози наглост!
Виж, ако искаш да изразиш почитта си към Панайот Хитов или Петко Войвода, например - тук е мястото...и не само тук и приносът :smokin:
-
Много ще се изненадам, ако разбера, че в руските учебници по история за средното училище не се споменава за Руско-Турската война от 1877-78. Тя е най-победоносната за Русия от всички, водени дотогава с Турция. Победоносна както на Балканския , така и на Кавказкия театър на военните действия. Благодарение на нея Руската империя става наистина черноморска държава.
Това са факти.
А сега , малко емоция: Излишно е да казвам, че в Москва има стотици паметници на исторически лица и събития. Но според мен най-възвействащ е паметникът в чест на героите на Плевен.https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%BC_%D0%9F%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D1%8B
-
които са били част от този принос - Стамболов, Димитър Петков, Захари Стоянов, за които Освобождението не е било някакъв внезапен подарък от съдбата и милостивия руски император
Точно обратното! Именно от неосъществения революционер Стамболов и други подобни нему "поборници" тръгва българската русофобия. Тя е израз на дълбок малоценен комплекс и осъзнаването, че свободата ти е подарена. Захари е едно изключение сред тях, но той просто е следвал сляпо своя душеприказчик.
-
последващата неблагодарност и простотия - и те, и като и повечето българи са без принос и участие, но със завидни дози наглост!
Е, споделям какво аз забелязвам от това, което съм чела - "последващата неблагодарност и простотия" идват по-късно, но веднага след Освобождението проблемът е в престараващите се с благодарността си нотабили, които не могат да приемат, че България може да е самостоятелна държава, както самата Русия иска, а трябва да останем някакъв апендикс на Империята, щото те са свикнали да са императорски- султански поданици.
Петко Каравелов е много интересна личност, не искам да звуча хулителски, но той е образец за човек без заслуги в освободителното движение, затова пък лежащ на славата и авторитета на брат си.
-
Аз съм се придържала към фактите, Банши! Фактите за Стамболов и Захари Стоянов. Макар и преплетени с емоции (отношението ми към тях), вярвам, че Сержанта ще ги оцени :smokin:
Петко Каравелов наистина е лежал на авторитета на брат си и на произхода на жена си, но все пак става дума за нечии авторитети. Горните двама не ми е много ясно на какво са лежали. А, да ....на авторитета на алъш-вериша
-
Аз съм се придържала към фактите, Банши!
Аз още повече.
-
че България може да е самостоятелна държава, както самата Русия иска,
Русия иска, но не може. Берлинският конгрес я задължава да изгради българската държава и да стане неин попечител. Русия отговаря за своето отроче пред Великите сили. Не случайно Бисмарк раздразнено заявява, че "не може да мисли за България повече, отколкото руския император".
-
Не се придържаш към факти, а си лепнала едно клише, което дори един съвременен недоучил даскал по история ще обори с лекота
Бачи, повече наблягат на Кавказкия, а не на Балканския фронт (за информация - тази война 1877-1878 се води на два фронта, за който и това не знае :nuts:)
-
Последно не разбрах от няколкото ни разговора на тази тема, ти чела ли си Записките на Захари Стоянов или не, защото не го одобряваш? :)
-
Последно ти отговарям, защото не съм отворила тази тема да си говоря за нашенските русофоби. Да, чела съм му записките. Не одобрявам това, че е използвал много чужд труд, заслуги за опазване на документи и куп други неща, които няма да обяснявам тук за да се прочуе като едва ли не основен историк на национално-освободителното движение на България. Повече за него и дружката му аз няма да си говоря, щото темата е за събития, които нямат нищо общо с тях
-
Извинявам се, ако съм те оставила с грешното впечатление, че искам да говоря тук за русофоби, за българските участници в Освобождението говоря. Според мен клише е да се говори, че България е била освободена само от едните или от другите. Едните се жертват за друг народ, а другите за заспалата част от своя, която също им е чужда...
-
че искам да говоря тук за русофоби, за българските участници в Освобождението говоря. Според мен клише е да се говори, че България е била освободена само от едните или от другите.
България не е освободена нито от едните, нито от другите, а от армията на Александър ІІ. Това са фактите. Всичко останало са клишета или откровени глупости. Не мога да разбера, как е възможно да не се схване нещо толкова просто, при условие че е пълно с литература и архиви по темата!?
Ти, наясно ли си, че в периода 1877-1878 година практически незаспали българи почти няма!?
-
Ботев, Левски, Каравелов, Ангел Кънчев, братя Обретенови, Бенковски, Волов и много други ли изключваш, за да изключиш двамата от тази компания, които не ти харесват? Ако си спомняш от Записките, Захари Стоянов казва, че това е тезата на чорбаджиите, които са проспали въстанието на "нехранимайковците" и сега се кръстят гузно пред иконата на руския император. И винаги така е ставало, не само в онзи исторически момент. Гузните са голяма напаст. :))
-
Ти, наясно ли си, че в периода 1877-1878 година практически незаспали българи почти няма!?
Асол ти "говори" за 1877-78г . Ботев , Левски , Ангел Кънчев , Бенковски Волов са загинали преди това .
-
Ами не, нещо не си разбрал
-
Саможертвата на "Ботев, Левски, Каравелов, Ангел Кънчев, братя Обретенови, Бенковски, Волов ", както и приноса им в борбите за национално освобождение са исторически факт и пораждат законна гордост у всеки българин.
Исторически факт е , че Третото Българско Царство възниква в резултат на победата на Руската империя във войната и срещу Османската през 1877 - 1878г.
Тези два исторически факта не пораждат у мен неразрешима дилема, нито пък някакъв комплекс, че не първият, а вторият е истинският факт на Българското Освобождение.
-
Асол естествено, че говори за други години, а не за хора загинали и със заслуги за разлика от дезертьори като Стамболова, пък и Джендо, който подобно на търгаша е в дълбока нелегалност по времето на войната и съвсем правилно е решил, че няма очи и лице да се кръсти не само пред иконата на императора, но и пред "иконата" си България
Бачо и Чоки чудесно са ме разбрали, Банши! Явно ти не разбираш какво ти говорим
-
Може. И да не сме се разбрали взаимно, казахме си мненията. Аз избягвам да говоря/пея в хор, защото тогава моето пеене е малко излишно. :)
-
Аз избягвам да говоря/пея в хор, защото тогава моето пеене е малко излишно.
Добре, че Верди не мислеше по тоя начин . Иначе световната култура не би познала гениалния "Хор на робите" https://www.vbox7.com/play:55048416
-
Напротив, напротив, Банши! В момента пееш в хора на недооценените владетели на три морета, дето все някой им пречи да възкръсне старата им слава.
-
Глупости.
Щеше да е така, ако твърдях като Плевню, че сами сме си се освободили, заедно с малко помощ от украинския и финландски император. И не мисля, че отговорът на този тип малоумия трябва да реципрочен - с малоумието, че българският принос бил незначителен.
-
Напротив, напротив, Банши! В момента пееш в хора на недооценените владетели на три морета, дето все някой им пречи да възкръсне старата им слава.
Вежливо да го речем, не си права!
-
Ами добре, това е повече от ясно, не виждам някой да твърди, че сме се освободили сам сами или благодарение на тригодишния тогава Чърчил. Освободили сме се благодарение на Русия и ако не бяха руснаците, не знам дали и на следващата гара щяхме да слезем...
Що ли се сещам за предишния президент на България и едно слово на Шипка, дето май ни бяха освобождавали де що има народности и нации (без австралийските аборигени), но не и руснаците.
Дето го превежда Джиджито, рибата се вмирисва откъм главата.
-
Напротив, напротив, Банши! В момента пееш в хора на недооценените владетели на три морета, дето все някой им пречи да възкръсне старата им слава.
Вежливо да го речем, не си права!
Не посмях да го напоша на Асол - с готини хора да се "заяждаш" и то по теми които изобщо не са ми силни е тъпо.
Но и аз така мисля.
-
че българският принос бил незначителен.
Българският принос във войната 1877-1878 г. е незначителен меко казано! Не знам как по-ясно да го напиша!
И това не е моя приумица, а зла умисъл на фактите!
-
Ами първо не е незначителен. И второ, сума ти време говорихме за периода от преди Априлското въстание, свързан с войната, преди ти да стесниш периода.
-
Банши, колко българи участват в Априлското въстание!? Може ли да ми дадеш приблизителна бройка!? :smokin:
Ти разшири периода и ти започна разговора за времето преди войната - аз започнах темата и е много ясно, за кое време пиша, за събитията (войната) довели до 3 март - не съм се отклонявала
-
Българският принос във войната 1877-1878 г. е незначителен меко казано! Не знам как по-ясно да го напиша!
Еееее, стига де! В Шипка, под Манастира (не знам защо му казваме така местните на храм-паметника), минаваш покрай един санаториум за белодробни заболявания, хващаш баира и по пътечката излизаш до Кокалана.
Да обяснявам ли какво е Кокалана?!
-
Мики, много добре знам какво пиша, знам и точната бройка на опълчението (предимно бесарабски българи), както и да речем..например, на тези от Копривщица. Ай ся ги нанеси на ...бойните действие..какво получи!?
Наистина ли не знаеш, защо му казвате Манастира!? :D
-
Признавам си, че погледнах в нета, защото за този период не съм чела толкова, някои периоди от историята ме интересуват повече от други, като при всеки, вероятно. Трудно е да се ориентира човек колко са 12 опълченски дружини, но ми направи воечатление този факт:
Назначени са дружинни лекари, сред които са българите Константин Бонев, Сава Мирков, Константин Везенков, Андрей Богданов, Иван Панов, Яков Петкович.
Дори не знаех, че сме имали толкова български лекари по това време.
-
Ми не си имала толкова лекари. Вземи ги пусни в нета и ще ти стане ясно какво точно съм ти написала. Даже един от изредените от теб съм го пуснала на първа страница на картинка, на която явно не си обърнала внимание
-
Наистина ли не знаеш, защо му казвате Манастира!? :D
Не, идея си нямам. Аз живях там в древните времена на соц-а, тогава съм виждал Кокалана.
Абе наскоро ме пита един колега - що му викате манастир. И на него така отговорих...
Там няма ни монаси, ни монахини - хлапетата това сме го проверявали милион пъти. :)
-
Добре. А ти как ги преценяваш тия неща, малко или много са участниците във войната, колкото са били, сред едно потопено в кръв мирно население?
Малко като Зипа, дето се дразни от слабото според него опълчение в Донбас.
-
А ти как ги преценяваш тия неща, малко или много са участниците във войната, колкото са били, сред едно потопено в кръв мирно население?
Помниш ли, че попитах, знаеш ли колко са били участниците в Априлското въстание!? Това, преди потопеното в кръв население. Боя се, че истинското число ще те ужаси...
А, и сравнението със съседни народи със сходна нам съдба се налага от само себе си и отново не е повод за гордост
-
Добре, кажи точната бройка, ако я знаеш. За войната. Ценна информация ще е. Но някои неща не се измерват механично.
А за Априлското въстание, ясно - шепа хора, ако броим съзнателните участници, без невинните жертви. Малко, но всъщност достатъчно.
-
За доказана бройка на българското опълчение се водят около 4000, има и по-оптимистичен вариант гласящ "между 6 и 7 000", но и двата варианта дават чувствителен, да не кажа убийствен превес на бесарабските българи
Вижте, разправят, че соцобразованието е направило така че да се чувстваме прекалено благодарни на Русия, но истината е, че то е успяло някакси прекалено да преувеличи собственото ни участие. С огромна изненада, тези неща ги установих в 10 клас, когато започнах да ровя като за начало...
-
Помниш ли, че попитах, знаеш ли колко са били участниците в Априлското въстание!?
Априлското въстание трудно можем да определим точно като въстание. Не и редом с гръцкото, черногорските, сръбските и т.н. По-скоро е въоръжен бунт. Да, замисляно е като голямо въстание, но не се осъществява. Наистина, в сравнение с околните балкански народи, българският не прави почти никакви сериозни опити за национално освобождение. Именно затова след Освобождението в "борбите на българите" са вкарани какви ли не хайдути, чети, че чак и църковната независимост. Просто нещо трябваше да запълни тази неприятна, 500 годишна празнина. Особено на фона на неестествено възвеличената ни средновековна история. Героичните изключения не могат да "измият лицето на България", както твърди Захари.
-
Нихилисти :nuts:
-
Вижте, разправят, че соцобразованието е направило така че да се чувстваме прекалено благодарни на Русия, но истината е, че то е успяло някакси прекалено да преувеличи собственото ни участие. С огромна изненада, тези неща ги установих в 10 клас, когато започнах да ровя като за начало...
Защо, Захари Стоянов, а него го учихме май по-рано, си пише истината с много ирония, че е жалка, трагикомична, точно затова и велика, почти библейска тази история с въстанието.
-
Захари Стоянов пише истината за въстанието. Други истини много се е въздържал да пише. Това - последно включване от мен за него
Сардж, ти може и да ни викаш нихилисти, ама Команча ако беше тук щеше да стане не скандал, ами въстание! :nuts:
-
За доказана бройка на българското опълчение се водят...
Бройката, та бройката!
Не е важно колко, а с какво са помогнали.
Не случайно споменах Кокалана - там са гинали само местни, даже не опълченци, които ги няма в твоите бройки защото са били прости селяни.
Ентусиасти, нарамили кой каквато съдина има да налеят вода и да занесат горе до Орлово Гнездо.
Турците са усетили гяволъците и са ги стреляли, но те са успявали някак да налеят от шибаната рекичка безценната вода!
Това го знам от местните, а не от някакъв урок по литература.
-
Мики, аз много неща знам от местните там и то не само за Кокалана, ама ако ги напиша тук ще ме обвинят в емоции. А и не мога да го докажа
ОФ топик! Спомняш ли си онзиденшния ми коментар, че е много интересно от кой край на България са различните хора..има закономерности, ще знайш
-
Интересно ми е дали си давате сметка за това как е вървяла информацията в онези времена. Представете си село в Тревненския Балкан, зима, преспи в човешки бой пет месеца в годината, радио няма, интернет пък хептен, как ще научат селяните, че война се води? Че ще съберат шишанета, че ще пратят опълчение? То откъде ще мине, към кого ще се присъедини (ако случайно го намери преди да се натъкне на някое също така заблудено заптийско отрядче? Малко били въстаниците, ареалът на въстанието бил дребен! Едно е да събираш нобилитета и генералитета в Кехлибарената стая на топло и светло, с шампанско и придворни дами, друго е да обикаляш по разкаляните пътечки между махалите с мокри опинци и подгизнала аба!
-
Представете си село в Тревненския Балкан, зима, преспи в човешки бой пет месеца в годината, радио няма, интернет пък хептен, как ще научат селяните, че война се води? Че ще съберат шишанета, че ще пратят опълчение?
Ми не знам, що така се е получило, а не са ползвали интернета в гръцко, сръбско или черногорието, например
А пък точно Тетевенският балкан не ти е най-подходящия случай за такъв пример...мини доста по на юг от него...а то било около Трявна. Верно, че покрай Балкана заптиета са си се разхождали на воля... :smokin:
-
Това си е твой избор Асол.
Вярно е че и това което пиша всеки може да го пише градски/селски легенди - дядо Пенчо казал...
Може и за фейкнюз да се пише, драма нямам.
Подразни ме това, което си тръгнала да бориш. То няма никакъв смисъл!
При война се брои армия срещу армия.
Всичко друго е тралала.
-
Представете си село в Тревненския Балкан, зима, преспи в човешки бой пет месеца в годината, радио няма, интернет пък хептен, как ще научат селяните, че война се води? Че ще съберат шишанета, че ще пратят опълчение?
Ми не знам, що така се е получило, а не са ползвали интернета в гръцко, сръбско или черногорието, например
А пък точно Тетевенският балкан не ти е най-подходящия случай за такъв пример...мини доста по на юг от него...а то било около Трявна :smokin:
Минавам на юг. Костур. Топло, та чак горещо. Самото преселение след погрома може да се опише по-драматично отколкото е книгата "Изход" в библията! Но вече има информация, вече е по-лесно да се свържат отделните точки.
Може пък да им е провървяло на сърби, черногорци и гърци с ръководителите, знам ли? Левски можеше и да не бъде заловен, можеше да отгледа кохорта не луди глави, отварящи люти рани, а организатори с прагматичен подход. История, понякога се крепи на чисто човешкия фактор, както е било Съединението. Голямоконарци са могли да се напият предната вечер, да се изпокарат и да се изколят взаимно на пияна глава, ама не, отишли та съединили двете части, а Стамболов ... абе да не подхващаме Стамболов.
-
Захари Стоянов пише истината за въстанието. Други истини много се е въздържал да пише. Това - последно включване от мен за него
Сардж, ти може и да ни викаш нихилисти, ама Команча ако беше тук щеше да стане не скандал, ами въстание! :nuts:
аз така и го разбирам - днес е ден първи от ритуалите по викане на команч и памфуций :aplause:
-
Нищо не боря, а съм на мнението, че истината е най-добрата политика, трябва да се придържаш към нея и да помниш! И да цениш, много да цениш редките моменти, когато съдбата е била благосклонна към теб!
Определено, ако имах желание да подхващам Стамболов, нямаше да я почна тази тема. Пък Съединението ще трябва да почака Освобождението, има някаква логика все пак
-
аз така и го разбирам - днес е ден първи от ритуалите по викане на команч и памфуций :aplause:
Тъй ли било?! Добре че рече, та да отскоча до комшиите! Все ще отпуснат за случая някое шаманско дайре, може и метличка да ми дадат. Но казват, че по-малко от седмица камлание си е на вятъра, особено ако става дума за духовете от Горната земя! Та не знам дали не сме окъсняли!
Я дай да пробваме по стария начин!
Памфуциееее! Предводителюююю! Къде сте бееее?!
-
Нищо не бориш, а броиш.
Моя грешка. Печатна грешка.
-
Само да предупредя, че Команча е далеч по-краен от мен и лишен от емоции, за разлика пак от мен :nuts:
-
а съм на мнението, че истината е най-добрата политика, трябва да се придържаш към нея и да помниш! И да цениш, много да цениш редките моменти, когато съдбата е била благосклонна към теб!
Сега аз казвам, че това са лирични отклонения. :nuts: Кой лъжец ще напише - сметам, че лъжата е най-добрата политика, трябва да се лъже, маже и извърта?
Харесва ми темата ти, Асол и го доказах, като писах много в нея.
-
Само да предупредя, че Команча е далеч по-краен от мен и лишен от емоции, за разлика пак от мен :nuts:
"Напротив - казвам (с много, много обич]
- ех, имаше си недобри черти...
Една добра на лоши сто да смятам -
пак взимам и едната, и стоте!"
Уф, Гичето ми липсва...
-
Кой лъжец ще напише - сметам, че лъжата е най-добрата политика, трябва да се лъже, маже и извърта?
Ще напише - "както всички знаем", "знае се", ще лепне некоя фалшивка от съмнителен авторитет(която ще я сдъвчеш много бързо, ако си направиш труда) или в краен случай ще прибегне до международното положение и "какво ще каже ЕС" :nuts:
-
а съм на мнението, че истината е най-добрата политика, трябва да се придържаш към нея и да помниш! И да цениш, много да цениш редките моменти, когато съдбата е била благосклонна към теб!
Сега аз казвам, че това са лирични отклонения. :nuts: Кой лъжец ще напише - сметам, че лъжата е най-добрата политика, трябва да се лъже, маже и извърта?
Харесва ми темата ти, Асол и го доказах, като писах много в нея.
са ѝ пусни и 2-3 съобщения на лични да затвърдиш харесването :0007:
-
Паметникът на връх Баба в памет на загиналите 841 руски войници и офицери при преминаването през Стара планина
(https://4.bp.blogspot.com/-atNbcb7zVQ8/Wdhj0ozNLHI/AAAAAAAAV7U/Iz5iXKBWJ4sUHd5rwYGmnLFdXDs7FvYqgCLcBGAs/s1600/15.jpg)
Паметникът на връх Баба в местността Баба над село Буново. Паметникът е за загиналите през декември 1877 година над 840 руски войници и български опълченци, участвали в Руско-турската война. Те измръзват, затрупани в снега при преминаването на Стара планина. Войските са водени от ген. Виктор Дандевил.
На паметната плоча пише:
„Тук, на 28 и 29 декември 1877 колона руски воини под командването на ген. Дандевил премина Балкана от Етрополе към Буново. В похода взеха участие и 720 души българи, а в снежната буря са загинали за нашата свобода 841 войници и 18 офицери.»
На обратната страна на паметника пише:
„Ще минат години и нашите потомци, посещавайки тези дивни планини, с гордост и тържество ще кажат, че тук са минали руските войски и са възкресили славата на Суворовските и Румянцевските богатири».
Тук местните хора все още намират кости и патрони.
Генерал Дендевил започва бойните действия по време на Руско-турската Освободителна война срещу Орханийската турска армия. На 10-12 (22-24) ноември 1877 г. след ожесточени боеве при с. Лопян и Етрополското поле дивизията на генерал-майор Дандевил превзема Етрополе.
Завзема Врачешкия превал във взаимодействие с българската доброволческа чета на Георги Суранджиев и бой на билото на 15-17 (27-29) ноември.
Назначен е за началник на лявата колона на Западния отряд при зимното преминаване на Стара планина състав: 9 батальона, 6 ескадрона, сотни, 14 оръдия.
В помощ на колоната са 700 българи-доброволци за разчистване на маршрута Етрополе — вр. Баба — с. Буново.
По време на преминаването при вр. Баба частите на колоната са застигнати от ужасна снежна буря. Цената е много измръзнали руски войници, българи доброволци в Етрополе. Медицинска помощ оказват българи доброволци, водени от лекаря Георги Цариградски.
Независимо от максимално трудните условия частите преминават вр. Баба на 19 ноември и застрашават десния фланг на Арабаконашката турска позиция.
Генерал Дандевил е командир на предния отряд от състава на Западния отряд на ген. Гурко: 23 000 войници и 150 оръдия.
На 4-5 (16-17) януари 1878 г. при с. Брестник воините на генерал-майор Дандевил и генерал-майор Даниил Краснов нанасят последното поражение на Сюлейман Паша, след което неговият корпус се разпада като организирана бойна сила.
Отрядът участва в освобождаването последователно на Пловдив и Асеновград.
-
Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904
Приложения
К главе V Болгарского Ополчения
СПИСОК
убитых и умерших от ран офицеров Болгарского ополчения.
В войну 1877 - 78 гг. были убиты и умерли от ран следующие офицеры Болгарского ополчения:
1-й дружины Капитан Мехеда
2-й " поручик Войцеховский
3-й " подполковник Калитин (командир дружины)
" " капитан Федоров
" " штабс-капитан Усов
" " поручик Попов
" " подпоручик Поликарпов
5-й " штабс-капитан Рогозинский
"
" поручик Павлов
поручик Максютенко
Военный врач Вязанков
СПИСОК
ополченцев Болгарского ополчения убитых в войну 1877-78 годов.
(По сведениям болгарского военного министерства)
I-ой дружины:
(Эта дружина участвовала в следующих делах: 19-го июля 1877 г. при г. ст. Загоре, 9, 10, 11 и 12 августа 1877. на Шипке, 21-го августа 1877 г. при с. Зелено Древо и 27 и 28 декабря 1877 г. при с. Шейново).
Стефан Ангелов
Димитрий Анастасов
Иван Атанасов
Ангел Анастасов
Андрей Апостолов
Гено Ангелов
Коста Апостолов
Коста Ангелов
Василий Бенков
Георгий Бериджанов
Илья Билич
Антон Божинов
Нестер Блажов
Кране Бенев
Николай Величков
Иван Витаков
Иван Велков
Илья Велков
Иванчо Валов
Милан Вранчев
Христо Велчев
Семен Георгиев
Семен Георгиев
Алексей Георгиев
Ангел Генов
Тодор Генов
Христо Георгиев
Христо Георгиев
Иван Георгиев
Лазарь Григорьев
Николай Григорьев
Николай Генков
Александр Дичев
Иван Димитриев
Иван Дионисов
Иван Димитриев
Иван Димитриев
Николай Дянков
Танас Дочев
Стоян Данчев
Захарий Драганов
Петко Добрев
Макол Димов
Михаил Димов
Василий Бнчев
Анастас Ефто
Димитрий Енчев
Петр Енчев
Николай Захарьев
Василий Захарьев
Савва Иванов
Петр Иванов
Павел Иванов
Панайот Илиев
Ангел Иванов
Антон Иванов
Димитрий Иванов
Димитрий Иванов
Димитрий Иванов
Христо Иванов
Христо Иванов
Харалампий Иванов
Максим Иванов
Герман Иванков
Иван Иванов
Георгий Костов
Алекеей Кристик
Христо Калчев
Стефан Кролев
Николай Кисевски
Лазарь Колев
Зиновий Кискин
Станчо Лазаров
Димитрий Ловачиев
Димитрий Манов
Димитрий Митев
Петко Милев
Христо Малешков
Иван Михайлович
Николай Митев
Николай Михайлов
Недю Минчев
Милан Милашевич
Василий Михайлов
Тодор Митев
Киро Митев
Константин Минчев
Христо Николаев
Петр Николов
Добри Николаев
Добри Николов
Димитрий Неделков
Георгий Николов
Григорий Николаев.
Филипп Николаев
Алексей Найденов
Николай Новков
Василий Николов
Велю Неделков
Стоян Николаев
Станислав Новицки
Константин Неделчев
Иван Неделков
Илья Найденов
Илья Недев
Цено Ненов
Цани Николов
Георий Петров
Георгий Петров
Георгий Петров
Антон Петров
Антон Петков
Ангел Пенев
Антон Пакайотов
Иван Попов
Юрдак Попов
Иван Пенев
Стефан Павлов
Отоян Петров
Христо Попов
Николай Петков
Петр Петров
Цанчу Петров
Марин Петков
Константин Парашкеевич
Руеси Панчев
Харалампий Радолеско
Бончу Руссев
Станко Радев
Пандедип Радев
Дмитрий Ралчев.
Георгиж Стаичев
Георгий Стоянов
Стойко Стойков
Василий Стоянов
Вылюс Стоилов
Влайко Соботич
Цветко Станомирович
Цено Оаббев
Иван Стоянов
Иван Отоянов
Иван Стефанадов
Андрей Тодоров
Иван Тодоров
Иван Табаков
Гено Тодоров
Данко Тотев
Константин Ушурски
Андрей Христов
Михаил Христов
Стоян Христов
Иван Цонев
Василий Цанев
Марин Цанев
Петр Цонев
Георгий Чолак
Димо Шишманов
Григорий Юрданов
Колю Юрданов
Илья Якимович
Илья Якимов
Всего убито: 161 ополченец
II-й дружины:
(Эта дружина участвовала в следующих делах: 19-го июля 1877 г. при Старой Загоре, 9, 10, 11 и 12 августа на Шипке и 27 и 28 декабря 1877 г. при с. Шейново).
Николай Апостолов
Николай Апостолов
Тодор Адрианов
Атанас Ангелов
Антон Атанасов
Коста Андонов
Константин Ангелов
Стефан Антонов
Иван Белев
Григорий Великов
Николай Василев
Стефан Владев
Войчо Василев
Юрдан Владигеров
Райчо Василев
Илья Георгиев
Петр Герицев
Пантелей Георгиев
Емануил Гекчев
Андрей Димитров
Иван Димитров
Петр Димитриев
Димитр Дончев
Тодор Живков
Иван Илиев
Павел Иотов
Димитрий Иванов
Стефан Иванов
Спиро Иванов
Отоян Иванов
Христо Иванович
Иван Кучканов
Антон Киров
Ламбри Конетантинов
Димитрий Костов
Христо Кузманов
Гецо Кынев
Иван Личев
Митю Лазаров
Отанко Маринов
Сергий Маринов
Василий Манов
Петр Марков
Георгий Михайлов
Христо Мануилов
Янко Михайлов
Ангел Маринов
Димитрий Маринов
Ангел Николаев
Добри Николов
Иван Николаев
Георгий Ников
Милю Петров
Илья Промков
Стефан Петров
Стефан Петков
Трандахим Петров
Христо Параскевов
Георгий Петров
Георгий Попецов
Николай Радев
Петр Саввов
Пенчо Саввов
Пенчо Стоев
Петр Симеонов
Дамьян Саввов
Иван Стойков
Георгий Стоянов
Младен Спасов
Харалампий Станев
Иван Танев
Стефан Трифонов
Николай Теричев.
Иван Филипов
Юрдан Хрнстов
Коста Христович
Стефан Цанев
Тодор Парасков
Всего убито 78 ополченцев
III-й дружины:
(Эта дружина участвовала в следующих делах: 19 июля 1877 г. при Старой Загоре, 9 10 11 и 12 августа 1877 г. на Шипке, 27 и 28 декабря 1877 г. при с. Шейново и 16 января 1878 г. стычка с башибузуками при с. Тича).
Борис Ангелов
Петко Богдааов
Продан Божинов
Манол Бакарджийски
Анастас Блысков
Гани Велчов
Петко Василев
Диитрий Василев
Тодор Владов
Иван X. Вылчанов
Станю Велков
Тодор Георгиев
Христо Георгиев
Апоетол Димитриев
Димитрий Деянов
Стефан Димов
Стефан Дичев
Стоян Драганов
Тодор Дамьянов
Захарий Енчев
Антон Жванов
Владимир Иванов
Ганчо Иванов
Деню Иванов
Лефтер Иванов
Лазарь Иванов
Станчо Иванов
Трайчо Иванов
Тодор Иванов
Иордан Иванов
Василий Калачев
Владимир Константинов
Данайло Кисса
Димитрий Киряков
Иван Киров
Пенчо Колев
Спиро Каменов
Трендафил Коларов
Тодор Константинов
Христо Конкилев
Юрдан Костантинов
Юрдан Костантинов
Иван Лазаров
Николай Лазаров
Антон Манчев
Борис Минчев
Димитрий Малинов
Димитрий Митков
Иван Минчев
Ковстантин Миронов
Николай Михалев
Стефан Минков
Селвестр Марков
Трифон Маринов
Христо Манчов
Петр Николаев
Трифон Нейков
Янчо Николов
Иван Орманжи
Василий Пенчов
Владимир Петров
Вылко Петров
Георгий Петков
Григорий Пенев
Григорий Попов
Дамьян Петров
Данил Петров
Иван Пройчев
Константин Петров
Манол Петров
Марин Пройчев
Николай Попов
Райчо Петров
Стоян Петров
Станю Петров
Стоян Петров
Станю Петков
Спиро Петров
Христо Петков
Константин Райчов
Марин Райчев
Тодор Рущев
Василий Стефанов
Ганчо Станчев
Дамьян Соколов
Димитрий Отайков
Дойно Стоев
Иван Стамов
Константин Сапунов
Николай Станев
Пейчо Станчев
Моеко Тодоров
Райчо Труфчев
Христо Тодоров
Иван Фитов
Лука Христов
Миню Христов
Стефан Христов
Тома Христов
Андрей Шишманов
Павел Шимманов
Василий Минчев
Всего убито: 102 ополченца
IV-й дружины:
(Эта дружина участвовала в обороне Шипки с 9 по 20 августа и имела стычку с башибузуками при с. Тича 16-го января 1878 г.)
Ефто Дякович
Стефан Петров
Иван Саведич
Стефан Славов
Всего убито: 4 ополченца
V-й дружины:
(Эта дружина участвовала в следующих делах: 4-го июля 1877 г. при с. Уфланли, 5-го июля 1877 г. при г. Казанлыке, 19-го июля 1877 т. при Ст. Загоре, 9, 10, 11 и 12 августа 1877 г., при с. Зелено-Древо и 28-го декабря 1877 г. при с. Шейново.)
Иван Анастасов
Иван Атанасов
Волко Берищан
Семен Василев
Христаки Василев
Христо Велчев
Петр Василев
Вето Вятиев
Тодор Витков
Григорий Великов
Иван Василев
Михаил Волев
Коста Василев
Илья Генов
Димитрий Гочев
Цаню Георгиев
Георгий Георгиевич
Петр Георгиев
Петко Георгиев
Николай Дончев
Нико Дичев
Христо Димитриев
Тодор Дончев
Савва Димитриев
Спиридон Димов
Константин Дончев
Димо Димитров
Иван Димитриев
Иван Дичев
Иохан Димов
Филипп Димитров
Начо Желюв
Андрей Иванов
Станко Иванов
Стефан Жванов
Стефан Иванов
Спас Игаатов
Ганчо Иванов
Николай Илиев
Николай Иванов
Христо Игнатов
Петко Иванов
Павел Иванов
Димитрий Иванов
Димитрий Иванов
Димитрий Конев
Деню Коста
Димитрий Каторджи
Димитрий Колев
Стефан Кристович
Андрей Колев
Иосиф Кирилов
Стоян Митев
Стефан Минчев
Цано Мончев
Русси Маринов
Тодор Маринов
Георгий Маринов
Клим Наумов
Манол Николов
Панайот Николаев
Янаки Ненков
Димитрий Найденов
Дойчо Начев
Атанас Николов
Ангел Недов
Арсений Опра
Георгий Петров
Семен Петров
Иван Петров
Тодор Пенчев
Янко Птоленов
Лай Петров
Михаил Ранович
Найден Райчев
Яни Радов
Иохан Станчов
Димитр Савич
Каранфил Стойков
Христо Стоянов
Георгий Стаев
Михаил Стефанов
Василий Стефанов
Василий Стефанов
Ради Стоянов
Иордан Тодоров
Николай Петров
Коста Тодоров
Гайко Тодоров
Марин Тодоров
Петко Тодоров
Стоян Тодоров
Марин Христов
Марин Христов
Сотир Христов
Павел Христов
Иван Ценов
Петр Чернев
Петр Юрданов
Драго Якович
Петр Якимов
Егор Янков
Всего убито: 102 ополченца
VI-й дружины:
(Эта дружина участвовала в следующих делах: 4-го июля 1877 года при с. Уфланди, 5-го июля 1877 года при гор. Казанлыке, 23-го июля 1877 года при с. "Кая-Алти", 28-го августа 1877 года при горе "Бедека" и 28-го декабря 1877 года при с. "Шейново").
Стефан Динев
Димитр Пеев
Всего убито: 2 ополченца
Конной сотни:
(Сотня принимала участие в делах: 17, 18 и 19 июля при г. Ст. Загора, 9, 10, 11, 12 и 13-го августа на Шипке и 27 и 28-го декабря при с. Шейново).
Александр Михайлов
Всего убит: 1 ополченец
-
Ако е да ни вдъхне национална гордост и самочувстие - ми дали не е по-добре първо да се справим с нещата, от които има защо да се срамуваме в настоящето, преди да обърнем поглед към славното минало?
Фундаментът, драги, на бъдещето е миналото.
И е добре, че някои имат и славно такова.
Все някога, някои в България ще дочакат, новоизграденото ни бъдеще да е стъпило на темела на славната част от миналото ни!
-
Фундаментът, драги, на бъдещето е миналото.
Това е малко спорно. Народи, които постоянно гледат назад, никога не вървят напред. А назад постоянно гледат народи, които не знаят как или не могат да вървят напред. И търсят някакво фалшиво упование в миналото. Което задължително трябва да е славно, защото иначе няма смисъл. Славното минало, дори и славно, е минало и заминало. А и какво ще ни помогнат три-четири славни века преди хиляда години?
-
Фундаментът, драги, на бъдещето е миналото.
Това е малко спорно. Народи, които постоянно гледат назад, никога не вървят напред. А назад постоянно гледат народи, които не знаят как или не могат да вървят напред. И търсят някакво фалшиво упование в миналото. Което задължително трябва да е славно, защото иначе няма смисъл. Славното минало, дори и славно, е минало и заминало. А и какво ще ни помогнат три-четири славни века преди хиляда години?
:way_to_go-1308:
В икономиката има такъв термин.
Ресурсно прокълнати държави.
Пример СА , Катар. и другите енергийни сили за съжаление и Русия.
Докато има петрол и цените са добри, те няма да се мръднат да се развиват в друга насока.
-
Докато има петрол и цените са добри, те няма да се мръднат да се развиват в друга насока.
В посока каква?! Производство на тостери? Айфони?
Ама тая драка май не е за тука. Обосрахме на Асол темата.
-
Пример СА , Катар. и другите енергийни сили за съжаление и Русия.
Докато има петрол и цените са добри, те няма да се мръднат да се развиват в друга насока.
Кога не си прав - не си. Виж туризмът какво носи в един Дубай и ще се смаеш.
-
Асол, не можеш да виниш българското население.
Русия нееднократно е минавала през територията на България в битки с Турция и след това се е оттегляла.
например войната 1828-1829 година.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_(1828_%E2%80%93_1829)
-
Фундаментът, драги, на бъдещето е миналото.
Това е малко спорно. Народи, които постоянно гледат назад, никога не вървят напред. А назад постоянно гледат народи, които не знаят как или не могат да вървят напред. И търсят някакво фалшиво упование в миналото. Което задължително трябва да е славно, защото иначе няма смисъл. Славното минало, дори и славно, е минало и заминало. А и какво ще ни помогнат три-четири славни века преди хиляда години?
Некой знае ли нещо за славното минало на Сингапур, Словения, Исландия, Кипър, Малта, Словакия, Люксембург...?
Сравнявам сичко тва с примерно прагматизма на португалците - огромна някога империя, която се е разделила преди 200 години с Бразилия, по-наскоро и с африканските си колонии. Владели са бая свят, са си налягат парцалите и гледат напред. Поддържат сериозни делови отношения с бившите колонии, доста от парите от анголския нефт влизат в Португалия...
Обаче в Лисабон нема да видите графити - Португалия на три океана, искаме си Ангола и Мозамбик и Бразилия или смърт.
В България прекомерното залитане по славното минало е по-скоро резултат от някогашно индоктриниране (при по-дъртите), от безперспективност (при по-младите) или от северняшки патриотизъм (при Асол). :0007:
-
Ресурсно прокълнати държави.
Има такива, но някои от тях - Ю. Корея, Япония, Швейцария - показват, че ресурсите не са най-важното нещо. За мен манталитетът на даден народ е определящ. Всичко добро и лошо иде от него
-
Ресурсно прокълнати държави.
Има такива, но някои от тях - Ю. Корея, Япония, Швейцария - показват, че ресурсите не са най-важното нещо. За мен манталитетът на даден народ е определящ. Всичко добро и лошо иде от него
Колегата имаше предвид точно обратното.
Държави с нула ресурси правят чудеса, държави с огромни ресурси не се напъват - те си го имат.
-
Стамболов, Димитър Петков, Захари Стоянов, за които Освобождението не е било някакъв внезапен подарък
от съдбата и милостивия руски император,
а са работили за него. И кво точно е работил овчарина Джендо за българското Освобождение?
Щото Вазов и други са работили по канцелариите на руската армия и са превеждали, Михалаки Георгиев е предал на руската армия плановете на Видинската крепост и други важни военни сведения. Какво е правил през това време Джендо?
-
А Стамболов?
-
Пример СА , Катар. и другите енергийни сили за съжаление и Русия.
Докато има петрол и цените са добри, те няма да се мръднат да се развиват в друга насока.
Кога не си прав - не си. Виж туризмът какво носи в един Дубай и ще се смаеш.
Това, кога?
Когато заради разпада на СССР свалиха цените на нефта и за малко не се срутиха и те.
Сега се опитват да се диверсифицират, по най-модерният и приятен начин.
Туризмът не е голямо благо, колкото и да ни се натрапва тая мантра.
Модерното бързо остарява и става омразно.
-
Русия нееднократно е минавала през територията на България в битки с Турция и след това се е оттегляла.
например войната 1828-1829 година.
Е, тогава не е имало предпоставки. А и ние току-що сме научили, че сме българи. До Паисиевата История (тури и 30-40 години, докато чрез преписване се разпростира навсякъде) народът ни се е определял като православни христиени. А и така ни е възприемала цяла Европа.
-
Асол, особено в тази тема не проявява кой знае какъв партиотизъм (бил той и северняшки), а реализъм.
Радвам се да забележа, обаче, че Русия без съмнение има вина за по-късното освобождение на България. Даже още по-отдавна, още по времето на Наполеоновите войни, когато съвсем умишлено е сключила съглашения със султаня, за да отърве европейските задници. :smokin:
-
Съгласен, българското възраждане, осъзнаване е по-късно, но и паметта за оттеглянето я е имало.
Да не виним местните, че не са били сигурни в намеренията на Александър II.
-
А Стамболов?
Стамболов и Захари Стоянов са въртяли гечименлък. Продавали са коне и други работи на руската армия.
-
Пример СА , Катар. и другите енергийни сили за съжаление и Русия.
Докато има петрол и цените са добри, те няма да се мръднат да се развиват в друга насока.
Кога не си прав - не си. Виж туризмът какво носи в един Дубай и ще се смаеш.
Бе, не знам какво носи, ама най-високата сграда се казва 'Бурж Халифа' и е платена с пари от (петрола на) Абу Даби.
-
Да не виним местните, че не са били сигурни в намеренията на Александър II.
Възможно ли е да не обсъждаме глупости? Който е имал желание от местните е помагал, както и с каквото може. Даже и цитати по-горе съм дала, колкото искаш, ама то първо трябва да се прочетат
-
Продавали са коне и други работи на руската армия.
Джендо геройски избягал - по време на войната това - от Медвен във вече освободеното Търново.
Даже Уикипедия не е посмяла да укрие факта.
-
Русия нееднократно е минавала през територията на България в битки с Турция и след това се е оттегляла.
например войната 1828-1829 година.
То и през 1868г Кутузов май беше стигнал до Силистра , но настъплението му е спряно (пак) заради ултиматум на западните държави .
___________
Твърде отдавна съм чел всичко това , затова може и някъде да греша , както и с "Трампа за кукуригу" . :( Имам книга за Кутузов но в България и не мога да проверя
-
Да не виним местните, че не са били сигурни в намеренията на Александър II.
Възможно ли е да не обсъждаме глупости? Който е имал желание от местните е помагал, както и с каквото може. Даже и цитати по-горе съм дала, колкото искаш, ама то първо трябва да се прочетат
Четох и за "незначително" участие на българи в освобождението.
Темата много набъбна, четох на бързо, може и да не е твоя квалификация. :apology-1312:
-
Чоки, Кутузов умира още 1813 след като изгонва Наполеон от Русия! Мръдни един век надолу
Квалификацията е моя, Буратино, и е вярна
-
Чоки, Кутузов умира още 1813 след като изгонва Наполеон от Русия! Мръдни един век надолу
Не съм проверявал . Мотае ми се из главата , че Силистра е била или окупирана или ообкръжена от руснаците и Георги Мамарчев е назначен за губернатор , но е такава каша в главата ми - извинявам се !
-
Квалификацията е моя, Буратино, и е вярна
Не мога да ги виня, имали са горчив опит.
-
Руско-турска война (1806 – 1812)
Тогава е Чоки.
-
Многократно във форума на СЕГА, съм давал примери от "Битката на железните канцлери" на В. Пикул. Ето как свършва тя. Малко е дългичко, затова си позволих известни съкращения:
"История должна быть нашим помощником в жизни. Держась за настоящее, мы живем будущим, обязательно исходя из прошлого.
....
Никогда не думай, читатель, что история – это только история. Давнее нашей земли и нашего народа удивительно сопряжено с нашим сегодняшним днем.
Не верь тому, кто скажет тебе:
– Это нам не нужно... Это история!
Иногда люди не понимают, что история – это и есть наша современность. Нельзя изучить современную жизнь и познать ее политические требования к нам – без знания истории!
Если человек говорит: «Я знаю историю», – это значит, что он знает и современность. Если человек говорит: «Я знаю только современность», – это значит, что он не знает ни истории, ни современности!
....
Из ничего ничто и не рождается.
Были люди до нас, теперь есть мы, будут и после нас. Воин русский на поле Куликовом – это воин при Кунерсдорфе. Воин при Кунерсдорфе – это воин на поле Бородинском. Воин на поле Бородинском – это воин на Шипке. Воин на Шипке – это защитник Брестской крепости..."
-
Буратино, като ми цитираш разни неща от уикито, имаш ли представа какво "се случва" 1812 в Русия? :image008:
-
Това намерих :
По време на следващата Руско-турска война (1828 – 1829) Георги Мамарчев е начело на Българския доброволчески отряд към руската армия, дал решителния принос за освобождаването на Силистра, който след това стига до Сливен.
За известно време Мамарчев е кмет на Силистра.
-
Не коментирам битките с Наполеон, тогава руска армия е минала през цяла Европа.
Дадох инфона Чоки кога се е случило.
В предни постове не съм се опирал на тази година.
https://www.rusempire.ru/rossijskaya-imperiya/vojny-rossijskoj-imperii/461-russko-turetskaya-vojna-1806-1812.html
Карта.
-
Буратино, като ми цитираш разни неща от уикито, имаш ли представа какво "се случва" 1812 в Русия? :image008:
Ти кажи що наричат/наричаме/ "Манастира" Храм-Паметника на Шипка?
Останах с впечатлението че имаш някакво инфо, дано не е секретно.
-
Держась за настоящее, мы живем будущим, обязательно исходя из прошлого.
Благодаря, Бачи, за подкрепата!!!
:way_to_go-1308: :t0328:
-
Ти кажи що наричат/наричаме/ "Манастира" Храм-Паметника на Шипка?
http://www.pravoslavieto.com/manastiri/shipchenski/shipchenski.htm (http://www.pravoslavieto.com/manastiri/shipchenski/shipchenski.htm)
-
Иамало е все пак един монах/игумен.
-
Ми имало е, то и сега си има попчета всякакви. Но!
Вечер храма се затваря. Въпросните люде се преибират в града и остава един милиционер, сега полицай да го пази.
-
В България прекомерното залитане по славното минало
Тази тема не е за славно минало, а напротив - за не много славно. Освен това е от Нова история на България, с единия крак в политиката и обяснение за сегашни неща.
На мен ми е чудно в кой момент от последните двайсетина години Захари Стоянов от българския Тукидид, се превърна в любимец на русофоби и националисти, а другите им го отстъпват без бой.
-
На мен ми е чудно в кой момент от последните двайсетина години Захари Стоянов от българския Тукидид, се превърна в любимец на русофоби и националисти, а другите им го отстъпват без бой.
« Последна редакция: Днес в 21:17:23 от Banshee »
Откакто им спуснаха "окръжно" на русофобите да използват всичко за очерняне на Русия ! Използват и Захари Стоянов , и Г.С. Раковски , и още и още националреволюционери и възрожденци , преиначавайки понякога думите и делата им .
-
и Г.С. Раковски , и
Даже един оттатъшен папуас успя да му намери материали срещу Русия след Освобождението :D
За протокола - никога не съм осъждала или поставяла под съмнение съдържанието на "Записките"!
-
Откакто им спуснаха "окръжно" на русофобите да използват всичко за очерняне на Русия ! Използват и Захари Стоянов , и Г.С. Раковски , и още и още националреволюционери и възрожденци , преиначавайки понякога думите и делата им .
Ама ответната реакция - плюене по Захари Стоянов , и Г.С. Раковски , и още и още, също е много тъпа и устройваща отсрещната страна, според мен.
-
Тази тема не е за славно минало, а напротив - за не много славно. Освен това е от Нова история на България, с единия крак в политиката и обяснение за сегашни неща.
Божее, колко деликатно го е рекъл поетът:
"О, минало незабравимо, о, пресвещени старини!"
:t0328:
-
Банши, ако за плюене имаш предвид Стамболов, трябва да си наясно, че той никога не е бил в ситуация да не бъде плют (допреди 30 години благосклонно беше заметен под черджеджето на родната история и то в негов интерес), а заслугата за възкресението му на "родолюбиво/патриотичната сцена" е на сороските омразници. Представи си, че все едно един ден след 140 години Боку да развеят кат парцал на българската идентичност!
-
Ама ответната реакция - плюене по Захари Стоянов , и Г.С. Раковски , и още и още, също е много тъпа и устройваща отсрещната страна, според мен.
Ако си забелязала , аз не съм използвал думата "оплюване" , а "очерняне" ! И не говоря за самите личности , а за преиначаване на казаното или написаното от тях .
Ето ти нещо , фалшификат предполагам , приписан на Раковски :
Една забранявана и малко известна книжка на Георги Раковски за руската антибългарска политика
http://www.vidin-online.com/tursko-robstvo/edna-zabranyavana-i-malko-izvestna-knizhka-na-georgi-rakovski-za-ruskata-antiblgarska-politika
-
Банши, ако за плюене имаш предвид Стамболов, трябва да си наясно, че той никога не е бил в ситуация да не бъде плют (допреди 30 години благосклонно беше заметен под черджеджето на родната история и то в негов интерес), а заслугата за възкресението му на "родолюбиво/патриотичната сцена" е на сороските омразници.
Последното ти изречение чак го отрязах от цитата от възмущение.
И не беше така, освен ако не говориш за по-стари времена от тези, които аз помня, което ще е странно. ;D
Гледала ли театралния спектакъл "Олимпий или Реквием за приятеля"? Или чела ли си есето за Стамболов на Ефрем Каранфилов? Баща му го е познавал лично. Да, нееднозначна личност е бил, ама не може да се говори така джаста-праста и без уважение за участник в Априлското въстание и заместник на Левски.
-
Гледала ли театралния спектакъл "Олимпий или Реквием за приятеля"?
Точно на тази тема знам прекалено много неща и те нямат нищо общо с театрални представления! Имат обаче много общо с родова омраза - ще трябва да ми повярваш, ако желаеш, защото нямам никакво намерение да си доказвам думите.
Да не говорим, че злоупотребата с израза "участник в Априлското въстание" е вече повече от досадна, щото поне на мен ми омръзна да навирам в очите ти фактите! Ясни и неоспорими!
-
Родови омрази? Добре, отказвам се.
-
Даже много има защо. Е, за страхливците, подлогите, тарикатите и крадците тези неща без значение
Банши, ако наистина те интересува този период от българската история, се срещаш с наследници, а не ходиш на театро и не четеш модни за деня памфлети
-
Даже много има защо. Е, за страхливците, подлогите, тарикатите и крадците тези неща без значение
Банши, ако наистина те интересува този период от българската история, се срещаш с наследници, а не ходиш на театро и не четеш модни за деня памфлети
Наследниците биват различни. Някои като мики предпочитат да оставят "да спи зло под камък" и дума не обелват да това кой, къде и защо. Десетилетия по-късно откриваш за какво са мълчали в мемоарите на хора, които хал-хабер си нямат каква кутия на Пандора са отворили с две случайни фрази! Ей ти и Брадатко, който се позовава на баща си относно мита, че Гешев не изтезавал - ама къде може да го видиш написано?!
-
Проба Всичко е наред! :)
-
Да дадем думата на децата.
https://www.24chasa.bg/novini/article/7319214 (https://www.24chasa.bg/novini/article/7319214)
:smokin:
-
резултатите от дадената на децата дума: за половината не е имало робство и за 100% то не е било турско. отделно, че са намерили русначе и българо-перуанче, което по собствените ѝ думи не е българка. ето:
1. За мен 3 март е най-важният български празник. След 500-годишното османско робство, подчертавам робство, а не съжителство, ние биваме освободени. Всички граници са разчупени и свободата е в нашите ръце. Самоосъзнаваме се и започва разцветът на България.
1. 3 март е символът на свободата. Тогава празнуваме освобождаването ни от 1878 г. Всеки знае 5 века робство, освобождение от руснаците. Всичко това се учи от много рано. Приемам го като повод да си спомним какви сме били и какви трябва да сме занапред.
1. 3 март е наистина паметна дата в историята ни, но повечето българи я свързват само с освобождението на България от османско владичество. 1878 г. се сключва Санстефанският договор, с който се признава България за автономна държава. Въпреки че все още е васална на Османската империя.
1. На тази дата е с изключителна важност за българската дъжава, защото руско-турската освободителна война е била много тежка за българите. Подвигът на Шипка е само част от успехите в тази война, които много хора забравят.На 3 март трябва да си припомним всички наши подвизи и да почетем стотиците хиляди българи, загинали за свободата.
1. Това е голям празник за българите, но никога не съм ходила на Шипка на 3 март. Не съм българка, въпреки че майка ми и баща ми са българи. Родена съм в Перу, живяла съм там в детските си години и се възпримам повече като перуанка. Латиното кипи в мен.
1. За мен 3 март е един много важен не само за България празник. Това е един интернационален празник. Празник на два народа, толкова различни по култура и история, но обединили се в общ порив за свобода. Аз съм руснак и това не е празник не само за човек, който живее целия си живот в България, но и за човек, който се гордее от Русия.
1. Тогава се подписва Санстефанският мирен договор и приключва Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. След близо 500 г. робство се създава третата българска държава.
-
Все пак става дума за османската империя (не турска), така че ти не си прав и двете са верни. И ще ме извиниш, но родени в 21 век хлапета са дали далеч по-внятни обяснения, отколкото цялата гмеж (наясно са кой е водил война, например) дето се изсипва по телевизори и форуми, включително и за разлика от чучелото, дето беше президент. Като процент никак не е зле, което е доста тревожно за бадева похарчените долари на ДД.
Българското перуанче нямаше начин да не съществува. Перуанчета си въдим целенасочено от години - по-важни са другите деца!
-
Все пак става дума за османската империя (не турска)
Османска империя просъществува до началото на XX век, когато след Първата световна война е подписан Лозанският мирен договор от 1923 година, който слага край на многовековната ислямска империя. Наследена е от светската Република Турция.[5]
The Ottoman Empire (/ˈɒtəmən/; Ottoman Turkish: دولت عليه عثمانیه, Devlet-i ʿAlīye-i ʿOsmānīye, literally "The Exalted Ottoman State"; Modern Turkish: Osmanlı İmparatorluğu or Osmanlı Devleti), also historically known in Western Europe as the Turkish Empire[8] or simply Turkey,[9] was a state that controlled much of Southeast Europe, Western Asia and North Africa between the 14th and early 20th centuries.
Das Osmanische Reich (osmanisch دولت علیه İA Devlet-i ʿAlīye, deutsch ‚der erhabene Staat‘ und ab 1876 amtlich دولت عثمانيه / Devlet-i ʿOs̲mānīye / ‚der osmanische Staat‘, türkisch Osmanlı İmparatorluğu) war das Reich der Dynastie der Osmanen von ca. 1299 bis 1922. In Westeuropa wurde das Land ab dem 12. Jahrhundert auch als „Turchia“ („Türkei“ oder Türkisches Reich) bezeichnet.[6]
както виждаш, масово между османска и турска империя се поставя знак за равенство. също между османска империя и турция. естествени, информацията в нашето уики е политкоректна, но и там няма как да се избяга от факта, че турция е наследничката на турско-османската империя.
а това за наследяването е все едно да питаш партнерите за ссср - за тях той и в момента съществува, със столица москва.
-
Не знам дали обърна внимание на темата, която вчера отворих, но не живееш в България и нямаш никаква представа, какво пише в учебниците по история. Това са деца в гимназията и повечето от тях демонстрират знания далеч по-впечатляващи от мнозина по форумите. Не си прав - тези хлапета имат база! Не можеш да очакваш от тях прецизност.
А, и във връзка с темата ми от вчера. По история са започнали да учат период 44-45 и след него. Решението на госпожата е било - да не преподава уроците, а те да се подготвят сами и да правят проекти и презентации на всеки от тях. Разбираш ли, първо че има и итакива учители и разбираш ли, второ - как се работи сега у нас и трето - колко е важен в крайна сметка резултатът, който ти с лекота отрече!?
-
Смяната на името - от Османска империя на Турция, смяната на формата на управление - от монархия на република, даже смяната на граници - република Турция е с почти 3 пъти по-малка площ от Османската империя по време на разцвета и не водят до автоматична промяна на манталитета на управниците* и населението. Нещо повече - не се променя лесно и отношението на другите към държавата, претърпяла колосалната промяна.
Ако не вярвате - вижте отношението на българите към Руската империя, след това към СССР и сега към Руската федерация. Има неща, които са по-здрави от гранита , от който е издигнат паметника на Шипка.
*След повече от 90 години насаждане на републикански, европейски, и даже антиосманистки ценности в страната, в която във всяко село има поне по два паметника на човека, който ги олицетворява, а портретът му висеше във всеки ресторант, османистките идеи избуяха със страшна сила за по-малко от 20 години.
-
Не знам дали обърна внимание на темата, която вчера отворих, но не живееш в България и нямаш никаква представа, какво пише в учебниците по история.
имах до преди шест години, когато голямата завърши. не вярвам да се е променило кой знае какво оттогава.
а резултатът си е резултат - него никой не го отрича, не обичам да отричам фактите. напротив, коментирах го.
-
*След повече от 90 години насаждане на републикански, европейски, и даже антиосманистки ценности в страната, в която във всяко село има поне по два паметника на човека, който ги олицетворява, а портретът му висеше във всеки ресторант, османистките идеи избуяха със страшна сила за по-малко от 20 години.
Не знам, Бачи, как горният ти извод се вписва в долното
https://www.marketlinks.bg/modules/downloadResource.php?resource=204&hash=a4f3c24cd0900a6d760ae4551768e9fd (https://www.marketlinks.bg/modules/downloadResource.php?resource=204&hash=a4f3c24cd0900a6d760ae4551768e9fd)
-
Във всеки случай не виждам противоречие.
-
Ами пишеш, че османистките идеи били избуяли. За развъждането на подобна растителност трябва да има подходяща почва, а изследването на румяниния център не доказва нищо такова, даже напротив
-
Ами пишеш, че османистките идеи били избуяли. За развъждането на подобна растителност трябва да има подходяща почва, а изследването на румяниния център не доказва нищо такова, даже напротив
Искам да кажа, че в Република Турция миналото, обичаите, манталитетът, историческата памет и най-вече религията обилно са наторявали републиканската почва с османистко гюбре.
-
Аха. Е, аз съм последният човек, който би спорил по този въпрос. Винаги съм твърдяла, че по отношение на Турция България винаги трябва да има много наум, много!
-
Асол, ще копирам линка ти в темата за социологията-надявам се нямаш нищо против!
-
ОК. Данните са от 2016 г., обаче. Въпреки че в една тема, дето копнах от поглед инфо, нещата към днешна дата са почти същите - само, дето не са в табличен вид