Отправна точка грънци. Едно село на фона на все още живите свидетели тук, сигурно на 80% живели в ония времена с некоя баба и дядо на село.
И ти си позволяваш да пускаш статистика на едно единствено село.
И за грънчар не ставаш, то и за това требе акъл.
Имам една доста голяма по формат снимка. Правена е някъде в годините 1970, вероятно късните, но преди Голямо Конаре да стане Съединение през 1978-а. На нея сме цялата рода, колкото са успели да се поберат от дошлите на семейната среща. Злите езици твърдят, че сме били къде четири хиляди човека. И това само тези, които сме отишли или живеят в селото, щото не всички граждани присъстваха, например нито майка ми, нито леля ми там бяха. Всички снимани сме с размер на топлийка и само по знанието кой къде е бил може с увеличително стъкло да го намериш. Това е Чобановият род, а има и други в селото.
Та мисълта ми е, сега Голямо Конаре наброява къде шест и петстотин. Къде щеше да побере още два пъти по-толкова, само най-близката рода, със съпрузите и децата да речем. Дядо ми има един брат и три сестри, четирима са в града, един е на село... Повечето са така от онова поколение, което е излязло около и след Втората Световна.
Та дядо ми е обезлюдил Голямо Конаре, жена му е обезлюдила Малко Търново, изобщо голямо обезлюдяване е паднало, белким аз се родя майничка. За обезлюдяването на Костур да почвам ли?
Команчи, стегни се!