Тоя Тренев що вика така? Всеки има право да изказва своето виждане за всичко, в т.ч. и за историята, тоя фашист и той май, не така, а онака. Ама това е неговото възприятие, интелигентният човек се съсредоточава върху собствените си мировъзприятия, кокошкарят все се хвърля да кълве другите, въобразявайки си, че така прокарва собствените си идеи.
Възрожденец ли е? Ако да, не ми харесват тия възрожденци, приличат ми на футболна агитка, преди сигурно са били към Расате...

О, дедо Керпи, добре си се завърнал, ама верно не барай повече техниката.

Руснакът, дори добре образован, ако не е филолог, няма и представа, че такъв падеж съществува. Като го питаш в какъв падеж е съществителното във „в лесу“, „в аэропорту“, „на снегу“ и т.н., без колебание казва „в предложен“.

В лесу родилась ёлочка,
В лесу она росла,
Зимой и летом стройная,
Зелёная была...
https://lyricstranslate.com
Това е важното!

Току що чух по БНР свещеника от храма на ВА. Той отвърна на поздрава на водещата с ''Наистина възкресе''. Приемам безусловно това. Спирам да се чудя, кое как. Отецът знае най-добре кое е правилното на съвременен български език, без да умуваме дали Божият син е възкръснал наистина или в истината.  Христос е възкръснал. Наистина.

"Въ истинѫ" (местен падеж, предложный на руски), тоест "в истината" на старобългарски език.
Обратно е внесено у нас от т.нар. "църковнославянски", демек от руската му версия, където рефлексът на голямата носовка е "у" (пѫтъ-путь, дѫбъ-дуб). Оттам и недоразуменията, понеже в съвременния руски в местен падеж трябва да е "истинЕ".

Няма как ние да казваме на руснаците кое да им е в предложен падеж, а кое в местен – езикът си е техен.
Предложният падеж е произлязъл от местния, но в съвременния руски език почти напълно го е изместил. До такава степен, че местният падеж не се изучава в уроците по руски и се проявява в много малко на брой (макар и с грамадна употреба) случаи.
Руснакът, дори добре образован, ако не е филолог, няма и представа, че такъв падеж съществува. Като го питаш в какъв падеж е съществителното във „в лесу“, „в аэропорту“, „на снегу“ и т.н., без колебание казва „в предложен“. И после на въпроса „а защо тогава думата завършва на -у?“ само гледа объркано и мънка.