11281
Новините от деня … / Re: Прес–конференция: Отчет на президента Радев за 2–годишния му мандат
« -: Януари 30, 2019, 10:44:08 »Eeeх, гиди дипломати с тънки токчета!
От тук може да видиш всички публикации на този потребител.
Аз за харем се боря.Ти не си добре!
Какви служебни правителства, какви 5 лева?!Поне за мен това е реалното, което може да се направи за момента.
Та това си е направо щурм на Бастилията!!!Щурм баш не, но призив.
в третостепенна политическа сила ще се сбъдне, уви.Ами да попитам тогава, знаещите с титановите пищялки.
Коментарът на проф. Андрей Пантев, който разплака русофобите: Ето защо Западът НИКОГА няма да превземе Русия + Ще има ли Трета световна война:Бултаймс.com
Оценявам самото съществуване на НАТО като неоснователно и безпричинно, доколкото няма заплаха от мащаба на НАТО – сиреч от Варшавския договор, който отдавна не съществува – която да предполага такава гигантска функция, мащаби, разходи и проявления.
Аз категорично не виждам някъде, където НАТО се е намесила, да е станало по-добре – от демокрацията до икономиката. И намирам, че в крайна сметка това изостри, а не притъпи напрежението по света.
Не, смятам, че не може да има глобална война, защото икономиката на богатите по планетата е толкова преплетена, че те нямат интерес от такова пряко взаимно изтребление.
Много често у нас се говори, че при конфликти ние винаги сме заставали на неправилната страна.
Как така при един русофилски народ като цяло, какъвто е българският народ, властта застава срещу Русия – ние сме за санкции, ние ще ставаме център на НАТО за бързо реагиране, подкрепяме всички искания на САЩ и Евросъюза…
Не само това. В момента, ако кажеш кой е изгонил турците от България, ти си неприличен и яростен русофил. Има такава отвратителна идеологизация, че някои казват: “Уважавам Достоевски, ама не уважавам Путин”, като че ли Достоевски има потребност от българско признание.
Не всички имат такава култура и не всички имат доблест. Смятам, че Русия отново не е разбрана, няма поука от никаква историческа ретроспекция. Те не могат да разберат, и това е от времето на монголските походи и походите на рицарите, че руснакът може всичко да понесе, освен унижението на чуждо управление.
Така става и при Наполеон, когато Наполеон казва “вие не сте вече крепостни”, така става и при всичките тези опити по-късно, в Кримската война и пр. Никакъв урок не е изведен от ирационалното поведение на руснаците, което обаче е изпълнено с достойнство.
Всъщност в момента единствен реален факт, с който се обосновава яростно насажданата теза за “агресията на Русия”, е присъединяването на Крим. Т.е. анексирала била, заграбила била чужда територия.
Нашите мастити русофоби защо не помислят, че ще честваме отново, през септември, кръгла годишнина от Съединението. Ами какво е съотношението между българското и небългарското население в Източна Румелия и какво е съотношението между руското и неруското население в Крим. Ако вървим по етнически показател, то тогава Източна Румелия е много по-анексирана, отколкото Крим сега.
Но тук трябва да кажем на нашите читатели, че независимо дали е болшевишка, княжеска, царска, имперска, Русия винаги е била обект на един външен натиск.
Това обяснява защо руснаците в повечето случаи, с изключение на културния контекст, гледат с недоверие на останалия свят. Защото Кримската война е индикация на коварството на Запада, който нахлува в Русия, след като самата Русия е помогнала на Австрия и на Германия да потушат унгарското въстание през 1848 г.
Защо маститите анализатори не направят сметка за едно съотношение в исторически план – колко пъти Русия е нападала и колко пъти Русия е нападана.
В крайна сметка, в повечето случаи, когато Русия е нападала, то е било, за да освободи балканските християни. Във всички други случаи всяка военна акция на Русия е била в отговор, а не предприета от нея.
Коментар на проф. Андрей Пантев
Звучи ми като изказване на Б.Б.Не знам как ти звучи, но ако искаш мога и по подробно да ти опиша. Не това ми бе целта, а да покажа кой печели и какво. На едро, без детайли.
Някой знае ли какво е HR-ът?Да взема и аз.
Карнеги, очевидно, не е изследвал всички области на общуването и не е имал работа с истинско предизвикателствоВероятно е работил с непредставителна извадка /да се направя и аз на сложен/
И няма как да не се замисля, дали Чичо Сам няма да реши, че е време за смяна на изчерпания сламен човек, който вече загуби харизмата си и стана символ на некадърното и корумпирано управление? Боку беше удобен, когато изглеждаше и се държеше като мачо, като силен бабаит, който може да пребори престъпността. Сега е просто жалък, обезверен човечец, който го е страх да излезе без охрана на улицата и дори не смее да отива на откривания и събития, за да не го освиркат. И народът вече не го иска.https://svobodnoslovo.eu/%d1%86%d0%b5%d1%86%d0%ba%d1%83-%d0%bb%d0%b8-%d1%89%d0%b5-%d0%b5-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%ba%d0%b0%d0%bf%d0%be-%d0%b4%d0%b8-%d1%82%d1%83%d1%82%d0%b8-%d0%ba%d0%b0%d0%bf%d0%b8/
Изчерпан, изхабен и излишен.
Интересно си живеете в БСП, не ви трябват външни врагове.Ами, ами!
Чудна работа, какво делят ...Ти какво делиш с ренегата Баце?
ПРИСЪДАТА „ТРУДЕН“
Публикувано на 09.01.2019
В “Театър, любов моя!„ – Валери Петров пише една, много важна реплика, може би от най – генералните като значение, диагноза, присъда в Българският театър. Произнесена е от „автор“, който се опитва да бъде и режисьор на неукото си произведение: “Колеги ми докладваха, че ви се носи име на “трудна„ актриса!„ …
„Трудният“ актьор в нашата отчаяна грустна родина е особена стигма, клеймо върху изключително рядка порода същества – съчетали в себе си безспорен, голям талант със зъбат, непреклонен, “опак„ характер…Характер – необясним, плашещо – отблъскващ за огромната маса среднисти в нашата професия…
“Трудният„ артист не се подава на евтини директорски, режисьорски, шефовски манипулации…Не участва в интрижките по коридорите и гримьорните…Сложно и бавно влиза в близки отношения с какви да е колеги…да не кажа никак… Групи, групички, комплоти са му чужди…Привлича се само от такива “зверове„ като него самият…
В началото на пътя си е екзотичен с дистанцията, която без да иска налага…Щото нали…възпитан е, бачка на 200…/ малко по – късно тая скорост почва да пречи на всички /…
Ръководствата на театрите го искат, въпреки лекото шубе от Достойнството и Каменната Непоклатимост, които неясно къде, как и защо ще донесат проблеми на всички, ще разбият удобното статукво с мирис на яхния и килер…Проблеми относно тяхното Можене, тяхната Аргументация: “Защо имам право да Бъда на Сцената“ …
Нашият професор Коко Азарян казваше следното: “За да стъпиш на сцената, трябва да имаш много основателна причина, мотив…на живот и смърт! Иначе смисъл няма!„ …Та младите години на “Трудният„ артист са още опознавателни за другите, докато дойде първото събрание в което, насред настъпилото мълчание когато например уволняват друг “труден„ и във въздуха жужи като конска муха рефрена : “Ох облекчение! Отървахме се!„ – нашият човек ще стане и ще защити събрата или съсестрата си по “трудност„…
Няма къде да избяга и моментът, когато този бъдещ “трън„ в очите на всички, ще противостои на някой тъп режисьор от сцената заради евтините трикове, които продава като диаманти на съсипаните актьори горе – на сцената…И същите тези актьори ще намразят дразнителя – губи време, идва премиера…пък след нея…някак ще издържим докато сценичното недоносче “падне„ от репертоара…Хаха доста ей такива недоносчета обаче се влачат години, артистите остаряват потънали в блатото им…и лека полека забравят, дори си се харесват там…
В този период “Трудният артист„ вече е изгонен от трупата, или е напуснал сам след година излизащи разпределения, в които името му липсва, но не липсват случайно доловени реплики: “ Страхотен е, обожавам го…ама с него е невъзможно да се работи, бърка се, предлага, всичко поставя под съмнение…“…
Между другото за най – любимият ми актьор / все още жив слава богу / съм чувала от адски близък човек режисьор същите думи! И си седи без работа този гений на превъплащението… Прошка няма! А и той ще си избърше задника с тая ми ти „прошка“!
И така нашият “антигерой„ започва да създава собствени проекти, подлага на Риск всичко, което има…Онзи Риск, който е толкова непознат в институцията наречена Държавен Театър… започва и да пие…първо в компания, след това и сам…Щото скъпи читатели – трябва и да се яде, да се гледат деца…а с частните проекти и рискуването – някак е невъзможно – събуждаш се гладен. От друга страна „Трудният„ не става за никаква друга работа / продавач, чистач, разносвач на пици, офис мениджър и тра ла ла /…
След време идва и умората…Не му се става от кревата отново и отново да търси кинти за свой спектакъл, въпреки наградите за предишния…Нали знаете – наградите в България не означават нищо, не носят нито пари, нито повече уважение, не носят и най – важното: хубава качествена работа…Взимаш си наградата / ако си на щат / и потъваш отново в морето от поносими, малко по – поносими и непоносими разпределения…Никога няма да чуеш “трудният артист„ да се оплаква за положението за което сам си е “виновен„.
Но сутрин все по често се гледа в огледалото и не може нито да се трае, нито да се познае…Започва да пълнее, чувства се като плондер лишен от каквито и да е качества и обаяние…или пък обратното: съсухря се, очите му се превръщат в дупки без блясък, устата се свлича надолу в трагична маска…
Пренася “трудността„ и в семейството си, ако има оцеляло такова…Въздухът не достига за никого там! И пиене ей така за олекотяване на кислорода, въпреки че не е останал вече такъв…На негово място идват мислите за нищожност, негодност, некадърност, излишие…Те будят “трудният„ артист неочаквано трезвен и с прецизността на скалпел му вменяват един единствен изход: Край! Бърз, безболезнен, неотложен Край. Щом сутринта настъпи, или утре, или в други ден…
За Краят обаче нашият човек няма нито сили, нито смелост…щото нали отново децата…как ще го преживеят…как ще живеят…Пък и вероятно някъде в дъното на мозъчно – сърдечната му кутия тлее надеждица… Ще се опита да приеме някоя глупащина…ей така заради самото неиздържимо усилие Налиии…заблуждава се: “Абе таланта ще ме спаси!“…и ще драйфа от гадост, щото не може и да иска…не може да се вклини сред останалите…Някак устните му не са създадени да произнасят неуки словоблудствия…Говори, а чува мъчително беззвучие…Нищо не може да те спаси от бездарието – става му ясно ама на мига!
И така пуска и последната “спасителна„ сламка съвсем доброволно… Обикновенно на тръгване, зад гърба си чува и репликата: “ Всички врати на театри ще са затворени за теб! “ Пропуска я великодушно покрай ушите си…Заплахи! Ама я си ебете майката…Сам не знае, че вече е в Началото на Края…
А навън младите му колеги се възхищават на свободата, която излъчва, невидимия лавров венец, която свети като ореол над главата му докато се движи в мръсната киша по улиците на битието ни… Кълнат се в него…Цитират го / като пукне пък го цитират с преклонение, постват снимки със свещи на черен фон, разплакани емотикони /…
И не! Трудният Артист никога няма да каже дума в своя защита! Ще се държи до финала все едно светът е в краката му…И той Е!… Особено на границата между долната / нашата / и Горната земя!
Като епилог ще кажа, че прочетох коментари на умни мои приятели – тук в ФБ: Ама що е пиел Иван Ласкин, пък и Чочо преди това, пък и Андрей, пък и Кирчо Варийски, пък и Катя Паскалева – те са си виновни…хора като всички други! Какво означавало: Не можел да понесе реалността??? Понасяла се била реалността! И е така…и не е.
Коя реалност питам? На мишите душици, на безропотното мълчание, на удобната пръдня носеща се от посредственото, на пълната арогантна инквизиция към качественото изкуство и таланта?
Та коя е вашата реалност, как живеете в нея?
Знам, че хората които не са набъркали душите и космоса си в нещото наречено Актьорска професия, трудно ще схванат. Те са си тези, които са си…Не им трябва да са Други хора…Не са обсебени от други лица, страсти, престъпления, любови…щото това животно Актьорът си няма свои…
Как се живее, когато всъщност НЕ СЪЩЕСТВУВАШ без своята работа, а Само и Единствено ако бъдеш Друг?!
Няма да отида утре на погребение. Защото знам, че онези средните, четворките, малките екзекуторчета ще реват като платени оплаквачки пред ковчега!
Едно ДС леке от тях, преди страшно много години зачеркна един от най – големите ни режисьори изобщо: Стоян Камбарев / който не пиеше, но отключи болестта си именно заради такива пигмей / Та въпросният “директор“ беше така откровен да етикира Стоян в мемоарите си като “капризно, високомерно, трудно общително в отношенията със директорството режисьорче с жълто около устата“…
Цитата не е точен, но много ясен относно обвинителното определение: “ТРУДЕН„ в нашата професия…НЕ СТРЕЛЯЙТЕ ПО АРТИСТА! Приживе! Когато отлети от тоя свят той вече няма нужда нито от сълзите, нито от обясненията, нито от разочарованията ви…
Отървал се е от вас и лети към място в което ще бъде разбран без условности, обичан без срам, аплодиран като смъртонносна лавина!
Кирил Варийски / починал на 42 г. /
Стоян Камбарев / починал на 45 г. /
Катя Паскалева / починала на 57г. /
Андрей Баташов / починал на 45 г. /
Петър Попйорданов / починал на 48 г. /
Иван Ласкин / починал на 48г. /
Ваша: Касиел Ноа Ашер / жива на 47г. /
Внушава ни се, че тези избори са от голяма важност за България.Бачо, ще ми позволиш, нали, да взема твоят пост като основа на темата и ред по ред да си кажа мнението.
Не ми е ясно защо.
Но си мисля, че (не)успехът на БСП на които и да е избори в много малка степен зависи от отношението и към "мангалите" и "педалите". Или пък към "ИК", за чието (не)съществуване благополучно забравихме.Позволявам си да опонирам, че тук грешиш. За голяма част от обществото ни, наличието на "мъже" в политиката ни е вече въпрос на оцеляване. Физическо. Не мачовци с акъл на шебек а мъже! Този път ще го напиша без кавички, макар че под мъж, ще визирам единствената жена с топки в БСП.
Други са темите, които могат да додадат (отнемат) гласове за БСП.Да, това, но И това, не само това.
1. Социалната и политика или липсата и.
2. Отношението и към Русия и политиката и за нормализиране на отношенията ЕС- Русия.Тук много, ама много трябва да се внимава! Това е изключително важно и изключителна дипломатичност трябва.
ЦЕНЗУРАТА Е СИМВОЛ НА РОБСТВОТОhttps://svobodnoslovo.eu/%d1%86%d0%b5%d0%bd%d0%b7%d1%83%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b5-%d1%81%d0%b8%d0%bc%d0%b2%d0%be%d0%bb-%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%be%d0%b1%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be/
Публикувано на 10.01.2019 / 18:16
Медиите в България и отчасти в света отдавна са поставени в зависимост от силните на деня. От тези, които решават пътя, по който трябва да върви нашето бъдеще. Които са решили вместо нас какво трябва да мислим, какво трябва да говорим и как трябва да живеем.
Доскоро свободните социални мрежи бяха притиснати да упражняват жестока цензура върху всеки инакомислещ, като се толерират само първични и елементарни постове, свързани с липсата на каквато и да било умствена дейност. Всеки, който се опитва да каже личното си мнение или да критикува общоприетата доктрина, бива блокиран и устата му бива затворена.
Днес заради публикацията ми за генерал Чочоолу – човек, за когото тези дни си спомняме и коментираме постъпката му, бях блокирана за 30 дни. Защото съм си позволила да напомня за този БЪЛГАРИН. Защото си позволявам да задавам въпроси, на които на някого не е удобно да отговаря.
Нашите данъци и пари отиват не за разбитите ни улици и за пенсии, а за издръжка на армията тролове и на службите, за които следенето на политическите противници и инакомислещите в Интернет стана основна задача и задължение. Идват избори и цензурата ще стане още по-страшна.
Опитват се всички да ни вкарат в клишета и калъпи, като се изрязва всичко, което не съответства на шаблона. С цел да се превърнем в сива мултикултуралистична маса, която е лесна за управление. Защото тогава ще бъдем удобни. Дори ще забравим да мислим.
От десетилетия ни втълпяват картинки на прегръдки, гълъби, мир, любов и обединена Европа. Е, аз искам картинки на разкъсани окови, гилотини и свобода. Искам от медиите да идва усещането за свобода, за мислене и за собствено мнение. Искам да бъдем свободни, защото за да спреш свободата, е необходимо само да затвориш устата на мислещите.
Елена Гунчева
Мда, това е проблем.ЦитатА танкова бригада?
в общия случай лесно поддаващо се на манипулации, очевидно.Дори средноразвит шебек, ако го залъжеш по някакъв начин 4-5 пъти, шебека схваща финтовете и престава да им реагира.
ЗОМБИ АКЪЛОЛИПСИСhttps://svobodnoslovo.eu/tag/%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%83%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0/
Отскоро поради недостиг на качествени забавления освен Вавилонската кула в Пловдив, следя страницата на Премиера-Слънце, като отбелязвам със съжаление, че досега съм пропускала истински шедьоври на речта и клиничната психиатрия. Най-вече от феновете му, които с оцъклен поглед и пяна на уста защитават като Матросов Главната Мутра на Републиката от здравия разум на народа.
Много пъти съм се замисляла за една група хора, които винаги присъстват в българското общество, аз си ги наричам келепир-номади или партийни зомбита. Характерни с фанатизъм, скудоумие и злоба към всеки инакомислещ, та дори и към всеки мислещ.
Не е характерно само за феновете на гербавите, макар и в последните години само те да се забелязват от горната категория. В началото на прехода фанатизмът и партийната вярност взеха в жертва ум и разум на много хора. И изстъпленията на промитите мозъци бяха от вид, който би накарал всеки психиатър да се замисли за необходимостта от спешна намеса. Тук визирам не само скачането като маймуни по площадите, но и самото извращаване на мисленето. Като най-голям куриоз си спомням една иначе обикновена женица, член на СДС, която беше омъжена за партиен секретар от БСП . По принцип кротка женица. Която в един момент изтрещя тотално, при което на партийни събрания изказваше вярност към СДС, съответно агресивно нападение на всеки от БСП и най-вече – публично заяви, че понеже й е партиен враг, е изгонила мъжа си да спи на дивана и повече не му разрешавала да се доближава до нея. Защото бил комунист. Явно това, че бяха от 30 години заедно и имаха две деца, не минаваше дори през остатъците от мозък на женицата. Дори искаше да ходим да проверяваме дали спи с мъжа си.
В последствие се нагледах на много подобни примери. Хора, уж разумни, в момента, в който станат фенове или членове на някоя партия, мозъчните им клетки окончателно загиват, а поведението им започва да наподобява това на зомбитата . Никаква мисъл извън поръчаното от Вожда /който и да е той/, никакво допускане, че може да не е прав, никакво виждане на действителността.
По какъв начин нормален човек става партийно зомби, винаги е било загадка за мен, защото колкото и да съм била привързана към някоя идея, винаги и за всичко съм подлагала решенията и действията на съмнения, за да се убедя в правилността им. Но за партийните зомбита е характерно, че фанатизирано вярват само и единствено на ушите си, но никога на очите си.
Част от тях са на хранилката, заобиколени от себеподобни зомбита – най-често в администрацията. Още по-голяма част са хора, които са оскъдни откъм качества и ум и приемат достъпът си до държавната хранилка като личен подвиг, който трябва да се защитава с нокти и зъби и най-вече – с липса на здрав разум.
А най-лошото е, че това е тази част от народа, която не е особено интелектуално надарена, изникнала от калта и самоповярвала си. Присъединяването към силните на деня, дава на нещастните им души усещането, че не са пълен и тотален личен провал, че представляват нещо, че някой им обръща внимание. Дори не е само ГЕРБ, подобни имаше и в СДС, и в НДСВ, БСП, Атака и прочие партии, които са имали шанса да са във властта. Интересното е, че със загубата на властта, обикновено партийните зомбита рЕзко изтрезняват и започват отново да се оглеждат за подходящ донор на самочувствие.
Характерно за партийните зомбита е злобата, която пръскат навсякъде. Те са част от стадото, но се опитват да се изкарат овчарски кучета, без да разбират, че съдбата на стадото е и тяхна съдба. И никой няма да ги пожали, тъй като трапезата вече е разпределена. Те са само инструмент, с който управляващата партия да манипулира и да пази властта си. Но в интелектуалната си нищета, те това не го разбират.
Мисленето е луксозно качество, не всеки може да си позволи да го има. А фанатизмът се намества там, където липсва разума.
Винаги съм се питала какво кара хора, уж нормални, да изтрещяват дотолкова, че да загубят всякакъв срам и липса на уважение към другите. Загледайте се в коментарите на гербавите фенове например. Елементарно, агресивно и най-вече – лишено от аргументи и разум. На принципа: „Щото така!”. Идеална почва за популисткото и лишено от логика говорене на Боку-Слънцето. Той има нужда от зомбираната тълпа, която да крещи : „Осанна”, защото и той като тях търси самоутърждаването само във възхищението от другите и това да си част от управляващата тълпа.
Това, че лидерът е мутра и прилича на деградирал мафиот, неизкласил дори осми клас, не ги спира. Не ги спира и мисленето и говоренето му, които предизвикват душевни гърчове в мислещите хора. Напротив, те се опияняват от това, защото считат агресията и самохвалството за признак на сила, а не на скудоумие.
Не мисля, че това има лечение. Дори ГЕРБ да паднат от власт, тези, зомбираните, ще си потърсят друга управляваща партия, която да защитават със същия хъс и злоба, за да се чувстват като част от победителите. А са овце, просто овце и то – по-големи от всички останали. Защото дори не мислят, докато реалността се стоварва в живота им.
Няма смисъл да се хаби енергия да се говори с тях или да се убеждават. Може да убедиш мислещ човек, но не и фанатик. Който намира основание на самочувствието си само в принадлежността към победителите. Затова и подминавайте. Нелечимо е…..
Елена Гунчева
ГЕШЕВ, ГЕШЕВ, АКО НЕ БЕШЕ ТОЛКОВА ЖАЛЪК, ЩЕШЕ ДА СИ ТРАГИКОМИЧЕН! КАКЪВ САШО ДИКОВ, БЕ, ТЪРСЕТЕ ПУТИН!
Цял ден, братя и сестри, цял ден, през час ни облъчват с анонси за новините по bTV , където някой ако е пропуснал смешното интервю със зам-главния прокурор „спец“ Гешев, то може да чуе фундаменталните извадки от него, като например, че в кутия от плодов сок вкарали на Николай Банев телефон в ареста.
И как чули милиционерите как Банев бил уговарял руски граждани да му правят медийна кампания в защита … в Русия /?!?!/ , и как вътре го имало името и на известен български журналист, който пък да напада прокуратурата у нас, която си вършела работата и затова я нападали /?!?!/.
И понеже в социалните мрежи цялата тая тъпня предизвика смях, ругатни и закачки, КОНТРОЛИРАНО, трябваше да се направи нещо, че умнотиите на „спец“ Гешев да хванат дикиш.
И какво, какво?, как какво?, за тая цел прокуратурата си има жълт сайт, на който праща поздравителни писма и чрез който контролирано си пласира сготвените яхнии.
И така в края на деня бе пусната контролирано поредната „спец“ гешевска „бомба“ – журналистът, който щял бил да бъде задействан да плюе прокуратурата в полза на Банев, бил Сашо Диков, ама Сашо Диков още не знаел, мамка му и конспирация…
Прокуратурата премина всякакви граници на циркаджилъка. И ако Спец. Гешев не беше толкова жалък, щеше да е трагикомичен!
Първо, само идиотите не знаят, че ВСЕКИ АРЕСТАНТ И ЗАТВОРНИК ИМА ТЕЛЕФОН В КИЛИЯТА СИ.
Второ, телефоните се пропускат срещу рушвет и охотно стигат до арестантите, защото:
Трето, така прокурори и ченгета контролират разговорите от килиите и си натъкмяват СРС, които после напъхват в делото, почти винаги с трагичен „успех“.
Четвърто и особено важно!: всеки средно интелигентен и печен арестант е напълно наясно, че го подслушват от килията и затова в повечето случаи в разговорите към външния свят си прави откровен ташак с ченгета и прокурори. Справка: питайте Пламен Стоянов – Дамбовеца нарочно какви ги плещеха от ареста и чистосърдечно се забавляваха с „разследващите“, които си трупаха СРС как се готвели да убият някого… Прокурорското фиаско по този случай го знаете.
Пето, ако Банев организира сам защитата си от килията и то с руски граждани, значи е идиот, а видимо не е такъв.
Шесто, Сашо Диков пък да получава поръчка да критикува прокуратурата е тъпо, колкото е тъп „спец“ Гешев, защото Сашо Диков не е спирал да говори против золумите на същата тази прокуратура.
Прокуратурата е заприличала на такова лайняно блато, некадърно, поръчково и тъпо като галош, че вече няма и дъно.
Какъв Сашо Диков, бе, спец. Гешев, търси направо Путин! В кутията от плодов сок.