Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Април 25, 2024, 04:37:09

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - Giuseppe

Страници: 1 [2]
61
Цитат
И няма как да не се замисля, дали Чичо Сам няма да реши, че е време за смяна на изчерпания сламен човек, който вече загуби харизмата си и стана символ на некадърното и корумпирано управление? Боку беше удобен, когато изглеждаше и се държеше като мачо, като силен бабаит, който може да пребори престъпността. Сега е просто жалък, обезверен човечец, който го е страх да излезе без охрана на улицата и дори не смее да отива на откривания и събития, за да не го освиркат. И народът вече не го иска.
Изчерпан, изхабен и излишен.
https://svobodnoslovo.eu/%d1%86%d0%b5%d1%86%d0%ba%d1%83-%d0%bb%d0%b8-%d1%89%d0%b5-%d0%b5-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d0%ba%d0%b0%d0%bf%d0%be-%d0%b4%d0%b8-%d1%82%d1%83%d1%82%d0%b8-%d0%ba%d0%b0%d0%bf%d0%b8/
Моят коментар към темата е с едно изречение - жална ни майка, ако и това и се случи на мамковината!

62
Култура … / Присъдата
« -: Януари 12, 2019, 19:33:55 »
Не мога добре да публикувам теми, но това ми хареса.

Цитат
ПРИСЪДАТА „ТРУДЕН“

Публикувано на 09.01.2019

В “Театър, любов моя!„ – Валери Петров пише една, много важна реплика, може би от най – генералните като значение, диагноза, присъда в Българският театър. Произнесена е от „автор“, който се опитва да бъде и режисьор на неукото си произведение: “Колеги ми докладваха, че ви се носи име на “трудна„ актриса!„ …

„Трудният“ актьор в нашата отчаяна грустна родина е особена стигма, клеймо върху изключително рядка порода същества – съчетали в себе си безспорен, голям талант със зъбат, непреклонен, “опак„ характер…Характер – необясним, плашещо – отблъскващ за огромната маса среднисти в нашата професия…

“Трудният„ артист не се подава на евтини директорски, режисьорски, шефовски манипулации…Не участва в интрижките по коридорите и гримьорните…Сложно и бавно влиза в близки отношения с какви да е колеги…да не кажа никак… Групи, групички, комплоти са му чужди…Привлича се само от такива “зверове„ като него самият…

В началото на пътя си е екзотичен с дистанцията, която без да иска налага…Щото нали…възпитан е, бачка на 200…/ малко по – късно тая скорост почва да пречи на всички /…

Ръководствата на театрите го искат, въпреки лекото шубе от Достойнството и Каменната Непоклатимост, които неясно къде, как и защо ще донесат проблеми на всички, ще разбият удобното статукво с мирис на яхния и килер…Проблеми относно тяхното Можене, тяхната Аргументация: “Защо имам право да Бъда на Сцената“ …

Нашият професор Коко Азарян казваше следното: “За да стъпиш на сцената, трябва да имаш много основателна причина, мотив…на живот и смърт! Иначе смисъл няма!„ …Та младите години на “Трудният„ артист са още опознавателни за другите, докато дойде първото събрание в което, насред настъпилото мълчание когато например уволняват друг “труден„ и във въздуха жужи като конска муха рефрена : “Ох облекчение! Отървахме се!„ – нашият човек ще стане и ще защити събрата или съсестрата си по “трудност„…

Няма къде да избяга и моментът, когато този бъдещ “трън„ в очите на всички, ще противостои на някой тъп режисьор от сцената заради евтините трикове, които продава като диаманти на съсипаните актьори горе – на сцената…И същите тези актьори ще намразят дразнителя – губи време, идва премиера…пък след нея…някак ще издържим докато сценичното недоносче “падне„ от репертоара…Хаха доста ей такива недоносчета обаче се влачат години, артистите остаряват потънали в блатото им…и лека полека забравят, дори си се харесват там…

В този период “Трудният артист„ вече е изгонен от трупата, или е напуснал сам след година излизащи разпределения, в които името му липсва, но не липсват случайно доловени реплики: “ Страхотен е, обожавам го…ама с него е невъзможно да се работи, бърка се, предлага, всичко поставя под съмнение…“…

Между другото за най – любимият ми актьор / все още жив слава богу / съм чувала от адски близък човек режисьор същите думи! И си седи без работа този гений на превъплащението… Прошка няма! А и той ще си избърше задника с тая ми ти „прошка“!

И така нашият “антигерой„ започва да създава собствени проекти, подлага на Риск всичко, което има…Онзи Риск, който е толкова непознат в институцията наречена Държавен Театър… започва и да пие…първо в компания, след това и сам…Щото скъпи читатели – трябва и да се яде, да се гледат деца…а с частните проекти и рискуването – някак е невъзможно – събуждаш се гладен. От друга страна „Трудният„ не става за никаква друга работа / продавач, чистач, разносвач на пици, офис мениджър и тра ла ла /…

След време идва и умората…Не му се става от кревата отново и отново да търси кинти за свой спектакъл, въпреки наградите за предишния…Нали знаете – наградите в България не означават нищо, не носят нито пари, нито повече уважение, не носят и най – важното: хубава качествена работа…Взимаш си наградата / ако си на щат / и потъваш отново в морето от поносими, малко по – поносими и непоносими разпределения…Никога няма да чуеш “трудният артист„ да се оплаква за положението за което сам си е “виновен„.

Но сутрин все по често се гледа в огледалото и не може нито да се трае, нито да се познае…Започва да пълнее, чувства се като плондер лишен от каквито и да е качества и обаяние…или пък обратното: съсухря се, очите му се превръщат в дупки без блясък, устата се свлича надолу в трагична маска…

Пренася “трудността„ и в семейството си, ако има оцеляло такова…Въздухът не достига за никого там! И пиене ей така за олекотяване на кислорода, въпреки че не е останал вече такъв…На негово място идват мислите за нищожност, негодност, некадърност, излишие…Те будят “трудният„ артист неочаквано трезвен и с прецизността на скалпел му вменяват един единствен изход: Край! Бърз, безболезнен, неотложен Край. Щом сутринта настъпи, или утре, или в други ден…

За Краят обаче нашият човек няма нито сили, нито смелост…щото нали отново децата…как ще го преживеят…как ще живеят…Пък и вероятно някъде в дъното на мозъчно – сърдечната му кутия тлее надеждица… Ще се опита да приеме някоя глупащина…ей така заради самото неиздържимо усилие Налиии…заблуждава се: “Абе таланта ще ме спаси!“…и ще драйфа от гадост, щото не може и да иска…не може да се вклини сред останалите…Някак устните му не са създадени да произнасят неуки словоблудствия…Говори, а чува мъчително беззвучие…Нищо не може да те спаси от бездарието – става му ясно ама на мига!

И така пуска и последната “спасителна„ сламка съвсем доброволно… Обикновенно на тръгване, зад гърба си чува и репликата: “ Всички врати на театри ще са затворени за теб! “ Пропуска я великодушно покрай ушите си…Заплахи! Ама я си ебете майката…Сам не знае, че вече е в Началото на Края…

А навън младите му колеги се възхищават на свободата, която излъчва, невидимия лавров венец, която свети като ореол над главата му докато се движи в мръсната киша по улиците на битието ни… Кълнат се в него…Цитират го / като пукне пък го цитират с преклонение, постват снимки със свещи на черен фон, разплакани емотикони /…

И не! Трудният Артист никога няма да каже дума в своя защита! Ще се държи до финала все едно светът е в краката му…И той Е!… Особено на границата между долната / нашата / и Горната земя!

Като епилог ще кажа, че прочетох коментари на умни мои приятели – тук в ФБ: Ама що е пиел Иван Ласкин, пък и Чочо преди това, пък и Андрей, пък и Кирчо Варийски, пък и Катя Паскалева – те са си виновни…хора като всички други! Какво означавало: Не можел да понесе реалността??? Понасяла се била реалността! И е така…и не е.

Коя реалност питам? На мишите душици, на безропотното мълчание, на удобната пръдня носеща се от посредственото, на пълната арогантна инквизиция към качественото изкуство и таланта?

Та коя е вашата реалност, как живеете в нея?

Знам, че хората които не са набъркали душите и космоса си в нещото наречено Актьорска професия, трудно ще схванат. Те са си тези, които са си…Не им трябва да са Други хора…Не са обсебени от други лица, страсти, престъпления, любови…щото това животно Актьорът си няма свои…

Как се живее, когато всъщност НЕ СЪЩЕСТВУВАШ без своята работа, а Само и Единствено ако бъдеш Друг?!

Няма да отида утре на погребение. Защото знам, че онези средните, четворките, малките екзекуторчета ще реват като платени оплаквачки пред ковчега!

Едно ДС леке от тях, преди страшно много години зачеркна един от най – големите ни режисьори изобщо: Стоян Камбарев / който не пиеше, но отключи болестта си именно заради такива пигмей / Та въпросният “директор“ беше така откровен да етикира Стоян в мемоарите си като “капризно, високомерно, трудно общително в отношенията със директорството режисьорче с жълто около устата“…

Цитата не е точен, но много ясен относно обвинителното определение: “ТРУДЕН„ в нашата професия…НЕ СТРЕЛЯЙТЕ ПО АРТИСТА! Приживе! Когато отлети от тоя свят той вече няма нужда нито от сълзите, нито от обясненията, нито от разочарованията ви…

Отървал се е от вас и лети към място в което ще бъде разбран без условности, обичан без срам, аплодиран като смъртонносна лавина!
Кирил Варийски / починал на 42 г. /
Стоян Камбарев / починал на 45 г. /
Катя Паскалева / починала на 57г. /
Андрей Баташов / починал на 45 г. /
Петър Попйорданов / починал на 48 г. /
Иван Ласкин / починал на 48г. /

Ваша: Касиел Ноа Ашер / жива на 47г. /

63
Теми на форумците … / Нелечимо е
« -: Януари 09, 2019, 15:59:19 »
Няколко поредни материала от дамата четох, като си мислех първо, че са фейк компилация от форуми, сетне че е анонимна блогърка скрита зад разни проксита. Но не е!
Цитат
ЗОМБИ АКЪЛОЛИПСИС
 Отскоро поради недостиг на качествени забавления освен Вавилонската кула в Пловдив, следя страницата на Премиера-Слънце, като отбелязвам със съжаление, че досега съм пропускала истински шедьоври на речта и клиничната психиатрия. Най-вече от феновете му, които с оцъклен поглед и пяна на уста защитават като Матросов Главната Мутра на Републиката от здравия разум на народа.
Много пъти съм се замисляла за една група хора, които винаги присъстват в българското общество, аз си ги наричам келепир-номади или партийни зомбита. Характерни с фанатизъм, скудоумие и злоба към всеки инакомислещ, та дори и към всеки мислещ.
Не е характерно само за феновете на гербавите, макар и в последните години само те да се забелязват от горната категория. В началото на прехода фанатизмът и партийната вярност взеха в жертва ум и разум на много хора. И изстъпленията на промитите мозъци бяха от вид, който би накарал всеки психиатър да се замисли за необходимостта от спешна намеса. Тук визирам не само скачането като маймуни по площадите, но и самото извращаване на мисленето. Като най-голям куриоз си спомням една иначе обикновена женица, член на СДС, която беше омъжена за партиен секретар от БСП . По принцип кротка женица. Която в един момент изтрещя тотално, при което на партийни събрания изказваше вярност към СДС, съответно агресивно нападение на всеки от БСП и най-вече – публично заяви, че понеже й е партиен враг, е изгонила мъжа си да спи на дивана и повече не му разрешавала да се доближава до нея. Защото бил комунист. Явно това, че бяха от 30 години заедно и имаха две деца, не минаваше дори през остатъците от мозък на женицата. Дори искаше да ходим да проверяваме дали спи с мъжа си.
В последствие се нагледах на много подобни примери. Хора, уж разумни, в момента, в който станат фенове или членове на някоя партия, мозъчните им клетки окончателно загиват, а поведението им започва да наподобява това на зомбитата . Никаква мисъл извън поръчаното от Вожда /който и да е той/, никакво допускане, че може да не е прав, никакво виждане на действителността.
По какъв начин нормален човек става партийно зомби, винаги е било загадка за мен, защото колкото и да съм била привързана към някоя идея, винаги и за всичко съм подлагала решенията и действията на съмнения, за да се убедя в правилността им. Но за партийните зомбита е характерно, че фанатизирано вярват само и единствено на ушите си, но никога на очите си.
Част от тях са на хранилката, заобиколени от себеподобни зомбита – най-често в администрацията. Още по-голяма част са хора, които са оскъдни откъм качества и ум и приемат достъпът си до държавната хранилка като личен подвиг, който трябва да се защитава с нокти и зъби и най-вече – с липса на здрав разум.
А най-лошото е, че това е тази част от народа, която не е особено интелектуално надарена, изникнала от калта и самоповярвала си. Присъединяването към силните на деня, дава на нещастните им души усещането, че не са пълен и тотален личен провал, че представляват нещо, че някой им обръща внимание. Дори не е само ГЕРБ, подобни имаше и в СДС, и в НДСВ, БСП, Атака и прочие партии, които са имали шанса да са във властта. Интересното е, че със загубата на властта, обикновено партийните зомбита рЕзко изтрезняват и започват отново да се оглеждат за подходящ донор на самочувствие.
Характерно за партийните зомбита е злобата, която пръскат навсякъде. Те са част от стадото, но се опитват да се изкарат овчарски кучета, без да разбират, че съдбата на стадото е и тяхна съдба. И никой няма да ги пожали, тъй като трапезата вече е разпределена. Те са само инструмент, с който управляващата партия да манипулира и да пази властта си. Но в интелектуалната си нищета, те това не го разбират.
Мисленето е луксозно качество, не всеки може да си позволи да го има. А фанатизмът се намества там, където липсва разума.
Винаги съм се питала какво кара хора, уж нормални, да изтрещяват дотолкова, че да загубят всякакъв срам и липса на уважение към другите. Загледайте се в коментарите на гербавите фенове например. Елементарно, агресивно и най-вече – лишено от аргументи и разум. На принципа: „Щото така!”. Идеална почва за популисткото и лишено от логика говорене на Боку-Слънцето. Той има нужда от зомбираната тълпа, която да крещи : „Осанна”, защото и той като тях търси самоутърждаването само във възхищението от другите и това да си част от управляващата тълпа.
Това, че лидерът е мутра и прилича на деградирал мафиот, неизкласил дори осми клас, не ги спира. Не ги спира и мисленето и говоренето му, които предизвикват душевни гърчове в мислещите хора. Напротив, те се опияняват от това, защото считат агресията и самохвалството за признак на сила, а не на скудоумие.
Не мисля, че това има лечение. Дори ГЕРБ да паднат от власт, тези, зомбираните, ще си потърсят друга управляваща партия, която да защитават със същия хъс и злоба, за да се чувстват като част от победителите. А са овце, просто овце и то – по-големи от всички останали. Защото дори не мислят, докато реалността се стоварва в живота им.
Няма смисъл да се хаби енергия да се говори с тях или да се убеждават. Може да убедиш мислещ човек, но не и фанатик. Който намира основание на самочувствието си само в принадлежността към победителите. Затова и подминавайте. Нелечимо е…..

Елена Гунчева
https://svobodnoslovo.eu/tag/%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D1%83%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0/
Започва все повече да ми харесва.
Всякак!

 :smokin:

64
У нас … / Браво!
« -: Декември 23, 2018, 20:08:07 »
Ами не мога да се стърпя да не пусна новината от оня сайт. Извинете!
https://www.segabg.com/hot/saab-predlaganiyat-f-16-sushtestvuva-samo-na-hartiya-dori-zavoda-za-nego-go-nyama-oshte

65
У нас … / Озверяване
« -: Декември 22, 2018, 11:05:54 »
Цитат
ОЗВЕРЯВАНЕ
Съобщиха ни по телевизията, че двама старци умрели от измръзване в Бреница, община Кнежа. Според кмета на селото било невъзможно да ги настанят в социален дом – изискванията били „жестоки“, чакало се по четири-пет години, кандидатът трябвало да има голяма пенсия или някакви имоти.

Няма какво да шикалкавим, решението е: кучешка смърт за такива клетници. Това им се полага в Европейска България.

Един от съселяните им допълни нещо знаменателно: „Ако стане нещо с животно, да видят, че се убива животно, ще дойдат не знам колко организации, а това, че двама души така си заминаха – не обръщат внимание.“

Двама българи по-малко – голяма работа, и без друго се топим неудържимо.

Освен това, все сме заети с по-важни дела – преди време с кравата Пенка, за която стана дума дори в Европейския парламент, колкото да не забравим, че истинската човещина е окончателно изчегъртана от главите на Брюкселските чиновници.

Паролата е: крава да си в България – за хората ще мислим по-нататък.

Ами врявата около Терез и Масуд – тигърчетата от Разград, с които занимаваха дори премиера. С колко състрадателност ги окъпаха разни екологични организации, за медиите да не говорим.

След животинската смърт на старците от Бреница реакцията бе също толкова животинска. Пълно мълчание.

Дали ще се размърдат, ако направят лагер с ковчези пред Парламента? Съмнявам се.

Но не престават да врякат срещу фалшивите новини – колкото

по-фалшив е някой, толкова повече се дере.

Затова най-после трябва да проумеем, че истинската фалшива новина е представата, която ни натрапват за днешна България – и с която трябва да прикрият Озверяването, което прокапва от всевъзможни истории.

Цецка Прангите, както вече би трябвало да наричат Цачева, изглежда все още не може да схване, че обясненията, които подхвърля около „Случая Иванчева“, изобщо не са подходящи за един правосъден министър. Някакво „озверяване“ тлее в тях.

Дори първенците на днес омразната й комунистическа партия – в която хитричко кротуваше до самия 10 ноември 1989 година, не си позволяваха подобен език.

Цачева обаче непрекъснато трябва да се пъчи с днешната си правоверност – и това я прави агресивно нечувствителна, даже нелепите пранги около нозете на двете дами от община „Младост“ не я трогнаха особено.

Дори си позволи ехидно да подметне, че им разрешили епилатор и сешоар в ареста – и човек се пита с какво е поливана нейната отровна ирония.

Между другото, една предишна правосъдна министърка ходеше с златна верижка на крачето – тя пък с прангите на долнопробния вкус.

Някои не се посвениха да злорадстват заради скотските условия в българските затвори. Но пет пари не дават за животинската смърт на старците от Бреница.

На виновниците за тяхната Голгота, и на хиляди още български клетници, какви килии се полагат? Какви зурли ще надувате в тяхна чест?

Озверяването – по правило неосъзнавано, е крайният резултат на безразличието, което от години старателно отглеждат у себе си нашите Властници. Нищо действително драматично не задържа вниманието им – ако мислите, че са се трогнали от случая в Бреница, значи сте завършени наивници.

За тях е непосилно дори една думица на състрадание да отронят, те са вгледани единствено в себе си, оковани са с прангите на себичността и ги носят с удоволствие.

Не се тревожат от смъртта на старците, знаят, че и тя ще отшуми за ден-два, такива са вече тукашните нагласи – това пак е форма на озверяване – озверяване чрез безпаметство.

Тревогите, обикновено мними, се изживяват набързо. Обещанията светкавично се забравят, а и няма кой да ги припомня. Летят нанякъде ескадроните на ЕС.

***

Кеворк Кеворкян

66
У нас … / Щом и тази К(aka) проплака!
« -: Декември 22, 2018, 11:02:31 »
Цитат
"Ако искате да знаете по какъв начин силните на деня в България си поръчват отмъщение срещу журналисти - ето ги менгеметата на инквизицията:

Прочети още на: http://www.bgnes.com/analizi-i-interviuta/analizi-i-interviuta/4627394/

67
Цитат
В рамките на седмицата, предшестваща вчерашния протест, организиран от Камарата на строителите в България, компаниите ГБС, "Хидрострой" и Джи Пи Груп АД са внесли извънредно по 20 хил. лв. в професионалната организация. Това се казва в позиция на извънпарламентарното обединение "Демократична България", в което влизат ДСБ, "Да, България" и партия "Зелените".

Според обединението тези фирми, които получават големите обществени поръчки и са силно приближени до всяка власт, са организирали фалшив протест, за да окажат подкрепа на управляващите. В позицията се напомня, че в деня на протеста правителството обяви, че пренасочва 1.3 млрд. лв. от бюджетния излишък именно за строителството.

"Сегашното ръководство на Камарата е превърнало организацията в присъдружна на властта чрез своите позиции в нейна подкрепа по отношение на скандалите с ремонта на ул. "Граф Игнатиев", трагедията край Своге и други.
Свидетели сме на класическо срастване на политическа с икономическа власт – характерно за авторитарни режими, които използват разпределянето на публични средства, за да укрепват управлението си", се казва в позицията.
https://www.dnevnik.bg/politika/2018/12/13/3361277_demokratichna_bulgariia_tri_golemi_stroitelni_kompanii/
А коментарите под дописката на Дневник би следвало да хвърлят в ужас ония от СЕГА.

68
Цитат
Заместник-държавният секретар на САЩ Джон Съливан ще пътува от 12 до 20 декември в Европа, като няма да пропусне и София, където ще бъде на 14 декември. У нас той ще подчертае значението на енергийната диверсификация за националната сигурност на България и за регионалната стабилност. Това съобщи Канал 3.
ОтидЕ Му хъба! Честити Фъ16! По новата тарифа за застраховане на коли, авиацията фалира. Дано поне някой фръкне, че да не ги регистрират като ППС.
https://bultimes.com/%D0%97%D0%B0%D0%BC-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%A1%D0%90%D0%A9-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8/

Страници: 1 [2]