Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Март 28, 2024, 17:46:27

Автор Тема: Срамният акт, от който започнаха бедите на Европа  (Прочетена 3661 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

фелдкурат Ото Катц

  • Гост
извинявам се на модераторката - сега видях, че е създала нов раздел за исторически разсъждения - моля тази тема, ако е възможно, да бъде преместена там, благодаря
~~~~~~~~~
...да не се забравя, предвид непрекъснатите спекулации за споразумение между СССР и Германия от онова време.
Пепи, надявам се да ти е интересно, ако искаш, предложи и на миндербиндера да си глаголим по темата (ако иска)
~~~~~~~~~
Мюнхенското споразумение и пътят на Европа към Втората световна война

В ранните часове на 30 септември 1938 г. е подписвано Мюнхенското споразумение между Хитлер, Мусолини, Невил Чембърлейн (премиер на Великобритания) и Едуар Даладие (премиер на Франция), с което Великите сили дават части от Чехословакия на Германия и Европа се понася към Втората световна война.

Чехословакия не е поканена да участва в конференцията, въпреки че това е съществена част от нейната територия. Освен Судетската област, населена предимно с немци, Германия и съседните Полша и Унгария завземат и други части от Чехословакия. Това преразпределение на територии е предшествано от „аншлуса” (присъединяването) на Австрия към Германия през март 1938 г. Месеци след Мюнхенското споразумение цяла Чехословакия е завзета от Хитлер.

При пристигането си в Лондон премиерът Чембърлейн размахва пред посрещачите договора и казва, че е донесъл „Мир за нашето време”. По-малко от година след този договор, на 3 септември 1939 г. Великобритания и Франция ще влязат официално във война с Германия. Но в онзи момент Чембърлейн, премиер и лидер на консервативната партия, е посрещнат като победител в Лондон. В споразумението има постигнато съгласие, че двете страни Великобритания и Германия никога повече няма да воюват помежду си. Спомените от Първата световна война са още пресни и болезнени.

Същевременно Хитлер открито е заявил своята идеология в речи и официални изявления, в книгата си „Майн кампф”, в целите на нацистката партия, и с промените в Германия, от което не остават съмнения какво предстои. Затова и досега историци оспорват компромиса, направен от Чембърлейн.

Тогава тълпа от въодушевени посрещачи  съпровожда Чембърлейн от летището до двореца, поради което той изминава разстоянието от 14 км за час и половина, за да докладва на краля и да се появи с него на балкона на Бъкингамския дворец.

Премиерът Чембърлейн произнася фразата, че е осигурил „Мир за нашето време” и в реч пред парламента, с което предизвиква сред депутатите на мнозинството мощни ръкопляскания и ставане на крака.

Но след тази реч взима думата лидерът на опозицията вътре в консервативната партия Уинстън Чърчил и отправя упреци, че с това споразумение Великобритания се е държала недостойно към съюзническа Чехословакия. Чърчил се обръща към министрите, седнали в парламента на тържественото заседание, със следните думи, станали пророчески: „Вие имахте да избирате между войната и позора. Вие избрахте позора. Но вие ще получите и войната!”

Чехословакия има договор за военно сътрудничество с Франция и със СССР към онова време. На практика съюзниците Франция и Великобритания я предават в ръцете на Хитлер, като изпълняват ултимативните му искания. Това предизвиква недоволство сред опозиционни партии и политици в европейските страни, които са срещу идеологията и режима на Хитлер. Но споразумението е факт и преразпределението на Европа започва. Сталин също е недоволен, но не се намесва и не е канен да участва в споразумението.

Мюнхенското споразумение е предшествано от две лични срещи на Чембърлейн с Хитлер. На 15 септември 1938 г. Чембърлейн пристига в резиденцията на Хитлер Бергхоф в Берхтесгаден, Баварските Алпи, и води 3-часови разговори с фюрера. Дни преди това Хитлер е произнесъл войнствена реч пред среща на нацистката партия в Нюрнберг, в която напада Чехословакия с обвинения. Едино от тях е, че Чехословакия е режим, покровителстван от Франция. Според фюрера френският министър на авиацията бил казал: „Ние се нуждаем от тази държава като база, от която по-лесно да хвърляме бомби, за да разрушим германската икономика и индустрия.”
След като Чембърлейн се прибира в Лондон на консултации с министрите, на другия ден там пристига и френският премиер Едуар Даладие да си обединят позицията. Френските предложения варирали от война с Германия до предаване на Германия на онези части от Чехословакия с над 50% немско население, след което Великобритания и Франция ще гарантират нейната независимост. Обединяват се около варианта с предаване на Судетската област. Това не е прието от Чехословакия и от политически среди във Франция и Великобритания.

На 17 септември обучени в Германия паравоенни групи от судетски немци извършват нападения в Чехословакия, стига се до сблъсъци с местните власти, с резултат 100 убити и стотици ранени, а 2000 души са отвлечени в Германия.

На 18 септември Бенито Мусолини произнася реч в Триест, в която казва: „Ако има два лагера за и против Прага, нека да е ясно, че Италия е избрала на коя страна е” и дава ясно да се разбере, че подкрепя Хитлер.

На 22 септември 1938 г. Чембърлейн пристига в Бад Годесберг в Германия на нови разговори с Хитлер. Там директно казва на фюрера, че съюзниците Великобритания и Франция ще приемат присъединяването на Судетската област към Германия. Хитлер поздравява с ръкостискане това съгласие, обаче казва, че предложението на съюзниците вече е недостатъчно. От последната среща на фюрера с Чембърлейн при сблъсъците в Чехословакия имало убити немци и според Хитлер положението било нетърпимо за Германия. Хитлер заявява, че иска Чехословакия да бъде напълно заличена и разделенакато държава между Германия, Полша и Унгария.

Към края на разговорите се случва нещо, за което се предполага, че е било режисирано от Хитлер, за да окаже натиск върху Чембърлейн. В залата влиза помощник на Хитлер и му съобщава, че още немци са убити в Судетската област. Хитлер избухнал на висок глас: „Ще отмъстя за всеки един от тях! Чехия трябва да бъде унищожена!”. Малко по-късно, след като срещата с Чембърлейн приключва, Хитлер решил, че е отишъл твърде далеч и му се обажда по телефона да каже, че приема предложението само да се присъедини Судетската област към Германия, без повече териториални претенции и ще гарантира тези граници с Чехословакия.

На 23 септември в Чехословакия е съставено ново правителство начело с генерал Ян Сурови, което веднага обявява мобилизация за защита на страната. Това е посрещнато с голямо въодушевление от народа и за един ден в армията се записват 1 милион мъже, за да се бият за страната си. Чешката армия е била добре въоръжена, Чехословакия е силно развита индустриална страна, с по-голямо военно производство от Великобритания към онзи момент. СССР обявява, че е готов да помогне на Чехословакия, с войски, които да преминат през Полша и Румъния. Но и двете страни обявяват, че отказват да допуснат съветски войски да минават през тяхна територия.

На 24 септември Хитлер излиза с меморандум Чехословакия да предаде Судетската област (Судетенланд) на Германия не по-късно от 28 септември с референдум, проведен под контрол на немски и чехословашки сили. В меморандума се отправя заплаха, че ако Чехословакия не приеме до 14 часа на 28 септември, Германия ще завземе Судетската област.
Немски войски навлизат в Прага, март 1939 г. Чехите не са толкова радостни, за разлика от австрийците след аншлуса (виж по-долу). Снимка: Уикипедия

Междувременно генерали в немската армия са разтревожени от заплахите на Хитлер за война, смятат, че Германия не е в състояние да я води успешно, и организират заговор против него, който остава неосъществен. Според някои изследователи, ако Франция и Великобритания са били по-неотстъпчиви пред Хитлер, заговорът е могло до бъде осъществен и да се убеди немският народ, че политиката на Хитлер е авантюристична.

Чешките дипломати във Великобритания и Франция трескаво преговарят за изход от кризата (наричана Мюнхенска криза или Судетска криза). Въпреки че Чехословакия среща подкрепа в тези две страни сред политици и движения против режима на Хитлер, надделява предложението да предадат Судетската област на Германия, за да се избегне война. На 25 септември Чехословакия разбира, че не може да разчита на военна подкрепа и е на път да приеме предложението на Великобритания и Франция, съгласувано с Германия. На 26 септември обаче Хитлер излиза с нови искания настоявайки ентическите германци в Полша и Унгария също да бъдат удовлетворени. Хитлер произнася реч в Берлин, на която повтаря ултиматума Чехословакия да предаде Судетската област до 14 часа на 28 септември, или влизат във война.

На 28 септември, 4 часа преди да изтече ултиматумът на Хитлер, бързи разговори между външни министри и посланици организират Мюнхенската среща на другия ден. Мусолини се ангажира да накара Хитлер да отложи ултиматума с 24 часа. Той се обажда на посланика в Берлин и му казва да се свърже с фюрера, да потвърди, че е изцяло на негова страна, но ако може да отложи ултиматума. Хитлер получава съобщението от Мусолини, докато разговаря с френския посланик и казва пред него: „Моят добър приятел Бенито Мусолини ме моли да отложа с 24 часа ултиматума и аз се съгласявам.”

Срещата на най-високо равнище между Германия, Великобритания, Франция и Италия става на 29 септември и късно вечерта е постигнато споразумението. Чембърлейн, Даладие, Хитлер и Мусолини го подписват около 1,30 часа през нощта на 30 септември.
След като Франция и Великобритания са сложили подписа си под споразумението, в Чехословакия става окончателно ясно, че няма да получат военна подкрепа. Така Чехословакия, изправена пред перспектива да води сама война с Германия, капитулира и приема предаването на Судетската област. Тя е предадена на Германия към 10 октомври, а през март следващата година Хитлер де факто поема контрола върху цяла Чехословакия, въпреки уверенията, че няма да отиде по-нататък.

През октомври 1938 г. 38% от територията на Бохемия, Моравия и Силезия отиват към Германия, заедно с 2,8 милиона германци, които празнуват, и около 600 хил. чехи. Същия месец една трета от територията на Словакия е анексирана от Унгария, а Полша присъединява малка част от северна Чехия.

На 4 декември 1938 г. в Судетската област има избори и над 90% от избирателите гласуват за Национал-социалистическата партия. Половин милион от судетските немци се присъединяват към нацистката партия, което е 17% от немското население там.

През август 1939 г. Хитлер постига подобен договор със Сталин –
Пактът „Молотов-Рибентроп” (по името на двамата тогавашни външни министри на Германия и СССР). Той е подписан на 23 август, седмица преди началото на Втората световна война. Чрез пакта двете държави по подобен на Мюнхенското споразумение начин си поделят изцяло Полша. Едно от обясненията за този пакт е, че СССР не е поканен на Мюнхенската конференция, защото е бил на страната на Чехословакия, и Хитлер по-късно е сключил отделно споразумение със Сталин. Пактът е опит на Хитлер да неутрализира намесата на СССР в плановете му в Европа като удовлетвори имперските амбиции на Сталин.

На 1 септември 1939 г. Германия навлиза с войските си в Полша и този ден се смята за началото на Втората световна война. Анексирането е предшествано от подобни дипломатически действия, речи и въоръжени провокации, както преди Мюнхенското споразумение. На 29 август 1939 г. в Полша обявяват мобилизация, но по искане на Франция и Великобритания я отменят веднага, отново с аргументи да избегнат войната. Малко преди това е подписан английско-полски договор за обща отбрана, като анекс към френско-полски военен съюз. Мобилизацията в Полша е подновена на другия ден, но вече е късно. Хитлер заповядва на подготвените по границата войски да атакуват в 4,45 часа сутринта на 1 септември.

На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия. В декларация премиерът Чембърлейн обявява, че ако Германия не започне да изтегля войските си от Полша до 11 часа, от този момент нататък ще бъдат в състояние на война.

На 17 септември в Полша нахлуват от изток съветски войски и си поделят с германските цялата територия на Полша.

На 22 юни 1941 г. Хитлер, след като е завзел или подчинил цяла Европа, напада и СССР по същия начин, с предварително струпани войски по границата. Сталин не вярвал, че Германия ще ги нападне, след като има подписан договор с нея и игнорирал всички съобщения от разузнаването за военната подготовка за нападение по границата. Дори немски войници и офицери комунисти, мобилизирани в армията за войната, бягали през границата да съобщят на руснаците какво се готви, а по заповед на Сталин били разстрелвани като английски провокатори. На сутринта на нападението когато събудили Сталин да му докладват, че Германия ги напада, той се скарал, че това били провокации и нещо се заблуждават.

Източник - https://e-vestnik.bg/28819/kartinki-ot-istoriata-myunhenskoto-sporazumenie-i-patyat-na-evropa-kam-vtorata-svetovna-voyna/?fbclid=IwAR3zQp8viSpY3WOw3XMDrvabGlFkz3Id5XHDhcNzcyLPujmLHwOAKFto3-k

 
« Последна редакция: Септември 30, 2020, 10:55:56 от фелдкурат Ото Катц »

Неактивен Nor1

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 7317
    • Профил
Re: Срамният акт, от който започнаха бедите на Европа
« Отговор #1 -: Септември 30, 2020, 11:08:13 »
Всички врътки, ослушвания, "отстъпки", "грешки на военните от Франция и Англия" са част от изпълнението на плана ресурсите на цяла Европа да бъдат предоставени непокътнати на Германия за война срещу Русия. Няма "грешки", няма "недоразумения", няма "закъснения" - всичко е дирижирано.
Джиджи: Ти ги оставѝ военните бази, Butch, защото аз предпочитам да говорим тук за булките на брат ми.

фелдкурат Ото Катц

  • Гост
Re: Срамният акт, от който започнаха бедите на Европа
« Отговор #2 -: Септември 30, 2020, 14:08:22 »
В тоя ред на мисли да продължим - на 27 септември, обаче през 1940, в Берлин е подписан договорът между Германия, Италия и Япония, към който злощастно се присъединява и Царство България...

Неактивен Vançe

  • Sr. Member
  • ****
  • Коментари: 499
    • Профил
Re: Срамният акт, от който започнаха бедите на Европа
« Отговор #3 -: Октомври 01, 2020, 12:47:04 »
   :beer-405:
« Последна редакция: Януари 18, 2021, 09:00:15 от Vançe »

Неактивен Eisblock

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 2576
    • Профил
Re: Срамният акт, от който започнаха бедите на Европа
« Отговор #4 -: Октомври 01, 2020, 13:25:25 »
В същност идеята е доста по-елементарна и "колите" идват в последствие, а не са първично аргумента.

Изхождало се е от организацията на икономиката и социалният живот. Загубите в жива сила за момента от ПСВ тогава са ужасни, икономиката е разбита, тотална инфлация и криза. Една държава се оприличава на едно човешко тяло.  Най-важните системи следва да се приведат в ред и да се синхронизират в организъма на държавата. Икономиката е костната система- скелета. Кръвоносната система е еквивалент на Пътната мрежа. А комуникациите са съвпадащи с нервната система на тялото. Мозъка е в Столицата, а тя - трябва да е с дебел и здрав череп - т.е. Заплахата от към Полша е трябвало да се подтисне с повече разстояние до източната граница - отделно, че след Версайските договори, Полша получава големи части немска територия, а Източна Прусия става анклав... Има и още аналогии на съответствията, но за пръв път една държава се реорганизира по този драстичен, бърз начин.

Резултат: Почти всичките съвременни технологии лежат на основата от разработките в един 12-15 годишен период. Подкрепено е от факта за заграбените над 450 000 патента, заводи, оборудване, учени и пр. след май 45-а.

Разбира се, тук не коментирам правото, действията, престъпленията или не, на всяка една от страните - противници тогава. Но като гледам как се развиват нещата и сега, не е трудно да се правят екстраполации на подобието в каквито и да му хрумне на човек, посоки.
« Последна редакция: Октомври 01, 2020, 13:27:26 от Eisblock »

Неактивен Vançe

  • Sr. Member
  • ****
  • Коментари: 499
    • Профил
Re: Срамният акт, от който започнаха бедите на Европа
« Отговор #5 -: Октомври 01, 2020, 13:33:17 »
  А бедите на Европа и Света започнаха от България.. От Фердинандът и Дворецът..
Подкрепихме Турчора и Германеца.  Затегнахме войната, като отлонихме войски на Добруджанския и Солунския фронт.. Дадохме отдих в тила на Турчора в Галиполи.. Отхвълихме предложения за Кавала, Източна Тракия и Южна Македония.. Затегнахме войната, дадохме шанс на болшевиките да спечелят...

  Е! Чий е срамния акт? Откъде започват бедите на Европа?
 

Неактивен аменеменема

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 3564
    • Профил
Re: Срамният акт, от който започнаха бедите на Европа
« Отговор #6 -: Октомври 01, 2020, 14:43:20 »
  А бедите на Европа и Света започнаха от България.. От Фердинандът и Дворецът..
Подкрепихме Турчора и Германеца.  Затегнахме войната, като отлонихме войски на Добруджанския и Солунския фронт.. Дадохме отдих в тила на Турчора в Галиполи.. Отхвълихме предложения за Кавала, Източна Тракия и Южна Македония.. Затегнахме войната, дадохме шанс на болшевиките да спечелят...

  Е! Чий е срамния акт? Откъде започват бедите на Европа?
Подкрепихме, затегнахме, дадохме отдих, пак затегнахме ... ами все пак няма ли известно значение кой и защо е започнал войната? Кой и защо подпали Европа? Кои бяха решаващи фактори за развоя на войната, а сетне за последствията от нея? България ли?
« Последна редакция: Октомври 01, 2020, 14:45:49 от аменеменема »

Неактивен аменеменема

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 3564
    • Профил
Re: Срамният акт, от който започнаха бедите на Европа
« Отговор #7 -: Октомври 01, 2020, 14:50:42 »
Quote (selected)
Аз немам капацитетизъм да развиа та'а история
Вместо да я развиваш, земи я закрий тая история. Защото, чувал съм, германските аутобани от него време се оказали доста трайни, а па на нашия фюрер освен че не се завършват, постоянно са в ремонт.

П.П. Има и една друга разлика. В Германия страната е юбер алес, а тук – Боцата.
И недей чека Боцата да напише некой майн кампф, щото той и четене никога не е практикувал, а и кампфа му го знаем – за съдържанието на чекмеджето.
« Последна редакция: Октомври 01, 2020, 15:01:51 от аменеменема »

Неактивен Vançe

  • Sr. Member
  • ****
  • Коментари: 499
    • Профил
Re: Срамният акт, от който започнаха бедите на Европа
« Отговор #8 -: Октомври 01, 2020, 15:42:23 »
     :beer-405:
 
« Последна редакция: Януари 16, 2021, 20:49:10 от Vançe »

Неактивен аменеменема

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 3564
    • Профил
Re: Срамният акт, от който започнаха бедите на Европа
« Отговор #9 -: Октомври 01, 2020, 16:06:51 »
Quote (selected)
Закривам те тебе
Това също не ти е по силите.

Неактивен Butch

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 4530
  • Victoria Nuland "Fuck the EU"
    • Профил
Re: Срамният акт, от който започнаха бедите на Европа
« Отговор #10 -: Октомври 01, 2020, 19:29:41 »
      Буч, който ми (се) струва, че  ни съобщава открити мисли..
 
Не са хубави тези работи: Да пишеш в мрежата каквото мислиш. :t0135:
Помня нещо от преди много години във "върлия застой" - има, няма 50 години, работих като инженер в цех. Дори бях бригадир и работих наравно с другите или дори повече. Натисках * "другарите"  да работят, защото не бяха "авангард на работническата класа". Чувах какво ли не за мен.

Anyway, минаха години. Не бях в цех, а в институт, научен сътрудник. LOL
Кариерата ми не вървеше право нагоре :smokin:. По-скоро развивах си се на място.  ;D Та споделих на тъщата такива едни мисли. Тя (в друг град) се оказало, че познавала милиционерски шеф и го питала за "скъпия" зет. Казал ѝ: "Защо му е трябвало да казва: "От тук надолу, Гърция"".
Тогава се сетих, че преди много години в цеха съм казвал същото (което е от някакъв виц за офицер който за понижение го пратили на гръцката граница. Или е истински случай?). Имал съм предвид, че няма как да ме понижат от работник.
Къв ми е пойнта? Всичко се записва и ще се използва ако трябва. :t10520:
Бъдете здрави!

*  "натисках". Бил съм млад и глупав. Вече не съм млад...
« Последна редакция: Октомври 01, 2020, 20:17:28 от Butch »
От "Празната тенджера по калдъръма"

Неактивен Eisblock

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 2576
    • Профил
Re: Срамният акт, от който започнаха бедите на Европа
« Отговор #11 -: Октомври 02, 2020, 00:21:02 »
Там, значи, говори се за някакъв си повод и кой-какво... Ам'чи никой за директно споменаване няма, прав е Буч. И аз си останах глупака, та и затова да спомена за един мой лош навик в дълбоката младост:

В голямото междучастие, у моето голямо школо, на една позната софийска улица, измислих забавление:
- Хвърлях някаква стотинка всред тарапаната и се сетете какво ставаше... Всички се хвърляха с голямо удоволствие в мелето. Общо взето без някакви сериозни щети при множеството стълкновения. За мен - никакви последствия - кефът бе за цената на стотинката.

Е да, но идеята да пробвам с по-голям риск се провали:
- От първият чин (бях винаги наказан и абониран за него, точно до катедрата) хвърлих в час, стотинка под чиновете до най-назад. Рефлексът сработи, момчетата се юрнаха отдолу и борбата закипя... Е, после една съученичка "Моля, другарко!" ме издаде и аз кацнах при директорката... След това е ясно - намалено поведение.

Та и големите тупурдии започват по подобни причини. Е, кефът е най-малката, но си е пак фактор, докато пък стотинката става хиляди, милиони пъти по-голяма. Пък и вредното население намалява доста... А стотинка от къде?

Има си и за това хора. С повече.
 8)