Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Април 20, 2024, 15:35:32

Автор Тема: Извинете, къде ви е цивилизацията?  (Прочетена 9069 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

Неактивен Lillian

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 2161
    • Профил
https://www.chr.bg/komentar/izvinete-kade-vi-e-tsivilizatsiyata/
“Подобен на маловръстно дете, нововъзрождающий са народ има слабостта да са досягва повече до ония неща, които бият повече на очи. Тъй вънкашната лъскавина на работите прави му най-силни впечатления. Следствието е взето вместо самата причина, отражението — вместо самата същност.” (Д. Войников)

... цивилизацията някак все още не ни се получава напълно.
Причината: прекалено много претенция, прекалено малко култура.


макар ненавлязъл в дълбочина, текстът е един повод да обсъдим подобни неща
Иван Хаджийски вкл.

Активен Giuseppe

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 11139
    • Профил
Re: Извинете, къде ви е цивилизацията?
« Отговор #1 -: Април 20, 2019, 08:42:38 »
Quote (selected)
Извинете, къде ви е цивилизацията?
При всеки - на различно място.
Не уточнявам, щото онова "извинете" отпред, придава необходимия нюанс априори.
ако сте съгласни с всеки експерт по дванайсет от дванайсет въпроса, отидете на психиатър.

Неактивен 67

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 1344
    • Профил
    • Критиканзер
Re: Извинете, къде ви е цивилизацията?
« Отговор #2 -: Април 21, 2019, 21:38:09 »
Огледах се за цивилизацията. Така, по семейното дърво по клоните, белким я видя в перспектива.
Значи, дядо ми, в бял костюм както е модерно, и двамата му чичовци в потури, цървули и антерийки, както са си свикнали, на рецепцията на ултра скъп за времето си софийски хотел. Рецепционистът се навежда доверително към дядо ми и казва, господине, познаваме се, на Вас стая ще ви намеря, но на тези...ъ...господа не мога. Дядо ми го поглежда вежливо и доверително отвръща, да де, ама аз съм само изпълнителният им директор, те са собственици на фирмата. Ако не можете да ги уредите, ще сменим хотела.

Исторически потури и цървули, сестрата на дядо ми ги подарила на музея в Пловдив, да не се губи автентичността при експозициите. Опасна жена, няма стенограф-машинописец във Филибето, който да й нямаше страха, доде беше жива. Едва след като си взех дипломата с отличие, си призна на ученичките си, които ми бяха учителки, че ми е леля. Щото иначе можело и да погледнат през пръсти на някоя запетайка!

Същата леля, тогава в двайсетте си още години, през погледа на сега вече голям човек. Та, тогаз големият човек бил малък, къде 15 лазарника, и носел на батко си пищова в училище и говорел по селски. Тя го дръпнала един ден в ъгъла и рекла, виж, аз също съм от село и там така си говорим, но тук е училище, градско, и се говори друго яче. Та прибери патлака и акцента за вкъщи, а тук бъди любезен да се поправиш. Нея я няма вече двайсети и няколко години, той е в деветдесетте си, още го помни.

Та, дето вика Джузепе, всекиму неговата си цивилизация. Но и постоянното сиромахомилство не е кой знае каква култура, така мисля.