Погледни формулираните от Ленин четири характеристики на империализма и ще кажеш, че ги е писал тази сутрин.
...
приемате ситуативния консенсус за договорняк, а той не е. Никой не пуска кокала доброволно.
...
Затова и за САЩ борбата е за живот и смърт.
Че империалистическите мераци, както казваш, са в основата (и) на това, което става сега, съм сигурен. Понеже днешният капитализъм е империализъм, именно у империалистите и само у тях е икономическата и политическа мощ за действие.
Обаче самото това действие много се промени. Докато преди за постигане на мащабни цели се разчиташе в огромна степен на военни средства, сега това е, както казах, твърде рисково, а всъщност вече и недостатъчно.
Оттам и глобалното сговаряне. За мен то никак не е ситуативно, а с амбиции за дълготрайност и цели, които изискват такава дълготрайност.
По едно и също време ни стовариха (или започнаха, защото не става бързо) „загриженост за климата“, промяна на храната, „пандемии“ (ковидът не беше единствен опит, само най-сериозен), „цифрови пари“, компютърен контрол на всичко, т.нар. „изкуствен интелект“, промени в образованието, трансхуманизъм и пр. Тази едновременност не е случайна, а и изброеното се провежда във всички влиятелни страни – сговорът е в действие.
В самото начало на ковидната „пандемия“ мисирките от тв, запрограмирани, заповтаряха, че след края ѝ нищо в света нямало да е същото. Удивително, нали! Е, господарите явно поизбързаха с внушенията, не се справят чак толкова бързо, но това волно или неволно изпускане ясно говори за огромните им, всеобхватни амбиции.
Досегашните отделни полюси на империализма ще продължат да се ритат по кокалчетата, но те вече се стремят с новите средства, заедно, да постигат целите си.
А ако „САЩ загубят монополното си положение“, това ще е може би защото вече не държавите ще олицетворяват тези полюси, а друг вид образувания.