Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Март 29, 2024, 00:41:29

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - PlaNed

Страници: [1]
1
Преди малко погледнах "оттатък" за продължаващите размирици в Хонконг и се сетих за този материал на Валентин Радомирски
Цитат
Историята се движи от взаимодействието между геополитика, институции и идеи, но са необходими исторически личности, които да дадат ход  на цялото това движение.


Нещо сериозно и много важно, но засега неизвестно, трябва да е било проговорено в кулоарите на срещата на Г-20 в Осака, щом като  само за десетина дни след нея се случиха събития, които оказват сериозно влияние на политическата стабилност във водещите страни- Русия, САЩ и Китай. При това на практика едновременно и в трите.
Общата логика на събитията и процеса, който те задвижиха, като цяло изглежда така. Срещата завърши и участниците се разпръснаха – някои, като Владимир Путин и Си Дзянпин, веднага се върнаха у дома. А Доналд Тръмп, направи „кръгче” по пътя си към Вашингтон, създавайки нова световна сензация, явно договорена в Осака: среща на „тримата” на 38-ия паралел ‒  лидерите на САЩ, КНДР и Южна Корея.
И веднага след това, някои кръгове така се развълнуваха, че породиха експлозивна активност, като почти безцеремонно задействаха едновременно всички възможни и трудно въобразими лостове и ангажираха наличните разрушителни „резерви“, както вътрешни, така и външни.
Официално е невъзможно да се докаже хипотезата за причините на тази активност. Доказателствата за нея със сигурност са скрити под съответната секретна класификация – с различна национално-държавна принадлежност. Но ако се съди по индиректните знаци, възможно е тези „някои кръгове”, които не само имат достъп до доказателствата, но и първоначално са били наясно с това, което се случва (поради най-„дълбокото“ им участие в самия процес), да са били категорично против тези „проговорени” в кулоарите важни моменти.
Да си припомним сюжета на „срещата на двадесетте“. Но не унилото официално заседание на „двадесетте“ и заключителния „скучен” документ, а именно кулоарите, където се случиха основните събития: двустранните преговори на Тръмп с Путин и Си-Цзянпин, както и тристранната среща на руския и китайския лидери с индийския – Нарендра Моди.
И веднага след срещата на върха и разговорите на Тръмп с Ким и Мун в Панминджон още вечерта на 1 юли беше нанесен „хибриден“ удар върху Китай. Демонстрантите, които обсаждаха центъра на Хонконг, протестирайки срещу отдавна „замразения“ законопроект за екстрадиране „извън страната“ на градските престъпници, внезапно се активизираха и нахлуха в сградата на законодателния съвет (парламента) на мега полиса.След като окупираха институцията и оскверниха държавните символи на Китайската народна република, провокаторите просто седнаха в нея и много скоро бяха изхвърлени от там от полицейските части. През тези няколко часа в Парламента те не осъществиха никакви смислени действия и това ясно показа, че целта на превземането е била да се провокира и да даде импулс на по-нататъшна кампания за улично неподчинение и дестабилизация.
Коментирайки какво се случва в Хонконг на следващия ден, 2 юли, говорителят на външното министерство на КНР Ген Шуан обърна внимание върху външния фактор на събитията, като се обяви срещу чуждестранната намеса в делата на региона и на Китайската народна република. Два дни по-късно, на 4 юли, източникът на тази намеса бе ясно обозначен, когато китайският посланик в Лондон изрази сериозен протест пред британската страна, като поиска преоценка на нейните „погрешни твърдения и действия“. След това дипломатът събра представителен брифинг, на който очерта ситуацията около парламента на Хонконг и позицията на Пекин. Британската страна „скромно“ мълчеше.
Но веднага бе организирана нова атака, чрез която глобалистите, поддържайки висока степента на политическа истерия, се опитаха да засегнат наистина съществените интереси на своите опоненти. Става дума за антикитайската провокация на 22 държави, представлявани от техните постоянни представители в ООН, които се обърнаха към Върховния комисар на ООН по правата на човека, бившия президент на Чили Мишел Бачелет, с „призив“ към КНР във връзка със обстановката в Синцзян, по-точно в Синцзян Уйгурския автономен регион (СУАР). Списъкът на „доносниците“(по азбучен ред)  е важен за по-нататъшния анализ. Австралия, Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Ирландия, Исландия, Испания, Канада, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Финландия, Франция, Швейцария, Швеция, Естония и Япония. Смисълът на призива, появил се по същото време с демонстрациите в Хонконг, „съвпадна“ с информациите от редица западни центрове за човешки права, например Human Rights Watch, и сайтове, близки до ислямистите за предполагаемите „ужасни“ условия, създадени в КНР за териториите на СУАР ( 1).Този път обаче авторите на провокацията се сблъскаха с бърза и координирана реакция на Китай. Почти два пъти повече страни, отколкото броят на подписалите „призива“ – 37 на брой, включително Русия, твърдо подкрепиха Китай, подчертавайки неговите „изключителни постижения“ в защитата на правата на човека. Списъкът на авторите на това писмо, адресирано също до М. Башелет включва освен Русия, Бахрейн, Беларус, Венецуела, Катар, Северна Корея, Куба, Кувейт, Мианмар, Обединените арабски емирства, Оман, Пакистан, Саудитска Арабия, Сирия, Филипините, както и редица африкански държави.
Ако анализираме споменатите списъци на опоненти и привърженици на политиката на КНР в Синцзян, може да направим няколко извода.
Първо, внимание привлича отсъствието в първия списък на подписа на американския постоянен представител, особено в присъствието на подписите на Великобритания, на нейните спътници от Британската общност – Канада, Австралия, Нова Зеландия, на страните от Бенелюкс, известни като приветстващи британското влияние на континента, на островните съмишленици – Ирландия и Исландия. Плюс почти всички големи страни в Европа, с изключение на Италия. Какво може да означава липсата на претенции към Пекин от Вашингтон в сферата на човешките права? Тази липса насочва към версията за постигането на важни „кулоарни“ споразумения в Осака, за което говори и безусловната подкрепа от Русия за Китай.
Второ. Може да се види, че Китай е започнал да отнема Африка от бившите й колониални „господари“; нито една африканска страна не е подкрепила критиките срещу КНР. Това е осезаем удар за европейския имидж.
Следващата атака, координирана вътрешно и външно, беше насочена срещу Русия. На XXVIII Международен финансов форум в Санкт Петербург ръководителят на Централната банка на Русия Елвира Набиулина изнесе доклад на 4 юли, който може да бъде окачествен като фактически манифест на войнстващия либерализъм.
След като влезе в задочен дебат с Владимир Путин по въпроса за факторите, възпрепятстващи развитието на руската икономика, тази „възпитаничка“ на Висшето училище по икономика при Националния изследователски институт се разпростря върху своите виждания. От действителната забрана за всички вътрешни инвестиции (с изключение на използването без знанието на гражданите на пенсионните фондове) до прекратяване на бюджетното финансиране на „необходимите на държавата предприятия“ и налагането на заробващи „социални рейтинги“ на гражданите.
Тази атака на либералите вътре в страната беше подкрепена от скандалната външна провокация в Тбилиси, където журналистът на ТВ „Рустави-2“, за която се твърди, че е в тясна връзка със Саакашвили (който получи разрешение от украинските власти за участие в парламентарните избори), си позволи от екрана на 7 юли реч, пълна с обиди към президента на Русия. Ясно бе, че тази провокация съвпада с контекста на неотдавнашните тбилиски вълнения, като Саакашвили, коментирайки грозния епизод не пропусна момента да напомни за себе си в Грузия.
А на следващия ден, 8 юли, антируската кампания продължи в Киев с участието на президента Владимир Зеленски, ръководството на Службата за сигурност на Украйна, Съвета за национална сигурност и отбрана (НСРБ), т. н. „майдан-овци” във Върховната Рада и националистите от бандеровските „доброволни отряди”. Причината бе опитът на украинския телевизионен канал NewsOne да проведе телеконференция под заглавието „Трябва да говоря“ с московското студио на държавния телевизионен канал „Русия-1“.
Нещо повече, показателно беше, че в специалното си изявление, направено по този повод, украинският президент се опита да „приватизира“ идеята за диалог с Москва, превръщайки я не само в своя инициатива, но и опитвайки се да се постави в редичката на всички изброени от него западни лидери.
В този многоизмерим украински епос има още доста други интригуващи нюанси, но за нас интерес представлява неговото съвсем неслучайно „съвпадение“ с общия контекст на случващото се в света.
Паралелно с това започна безпрецедентна атака срещу Доналд Тръмп. В същия ден, 7 юли, когато „Рустави 2“ шокира Грузия, британският елит осъществи още по-резонансно  по своето естество „изтичане на информация“, като „Дейли Мейл“ публикува тайна кореспонденция на британския посланик във Вашингтон Ким Даррок с външното министерство в Лондон. Поразителното беше, че посланик на бившата велика Британия окачествява американския президент по начин, който по същество не се отличава от отношението на Тбилиси към руския президент. Становищата в Албиона по този казус бяха пределно разнопосочни. Министър-председателят в оставка Тереза ​​Мей, както и самото външно министерство, подкрепиха своя пратеник, но много членове на нейното правителство, като министърът на търговията Лиъм Фокс, който се готвеше за посещение в САЩ, бяха възмутени от поведението му, обещавайки да се извинят „на място“.
Тръмп пък, изказвайки се по този повод нелицеприятно за британците, предупреди Лондон, че би било по-добре да го смени, защото Белият дом вече няма да работи с него. Стопанинът на Овалния кабинет помаха с ръка на Мей, поздравявайки британците за факта, че ще имат друг премиер. И споменавайки скорошното си посещение в британската столица, той поръси с комплименти Елизабет II, премълчавайки дипломатично за обидата, нанесена му от един от членовете на кралското семейство – принц Хари.
Доналд Тръмп не каза нито дума и за контекста на това посещение: той се престори, че не разбира, че публикацията в „Дейли мейл“, наред с други неща, всъщност изпраща сигнал до официален Вашингтон от бреговете на Темза, че ще му върнат Джулиан Асандж (обещанието на монарха трябва да се спазва), но не може да се надява на информационна сигурност, която няма да вади „скелети“ от килера. Самата WikiLeaks не е политика, а само неин инструмент. И такива инструменти, в допълнение към „Дейли мейл“, може да бъдат в нашата съвременност безброй.
Продължението на информационната атака срещу Белия дом беше с доклада от 8 юли на изключително показателния „мозъчен тръст“ – Центъра за двупартийна политика, в който се предвиждаше тази есен дефолт – т.е наплатежоспособност или по-просто фалит на държавата САЩ.
Този ход трябва да се разбира като първата съвместна стъпка, която прави двупартийната, демократично-републиканска група от главните опоненти на Доналд Тръмп (Джо Байдън и Мит Ромни) за предстоящите през следващата година избори. С нея се обвинява сегашния шеф на Белия дом в провала на най-успешната част от неговото председателство – вътрешната икономическа политика. И му се приписва отговорността за „неуспешната“ данъчна реформа, която рязко ограничава доходите в хазната.
По този начин, ако сравним всичко, което се случи през първата половина от месеца след срещата в Осака, няма начин да не видим рязко изостряне на задкулисните сражения както на международната сцена като цяло, така и във водещите страни, които формират глобалния „геополитически триъгълник“. И едва ли всички тези събития, които заляха общественото пространство наведнъж, с един замах, са случайни. Т.е „случайно се случи това, просто съвпадение“.
Дори с невъоръжено око прозира, че това е сценарий. В много отношения, между другото, спонтанен, защото не е напълно подготвен, както се вижда от преобладаващите скандални ситуации. Очевидно е, че просто не е останало време за подготовка на достойни мизенсцени, а това означава, че организаторите са били изненадани и са действали „в цайтнот“.
От друга страна обаче, нивото на участниците в тази „игра“ (британският министър-председател и английското външно министерство, ръководителят на Централната банка на Русия, както и тези, които също неслучайно, а очевидно след консултациите, при неотдавнашното си пътуване до Европа,  „освети“ В. Зеленски в обръщението си към В. Путин за „новия“ нормандски формат“), сочи, че поръчителите на веригата от събития трябва да се търсят в редиците на западните либерални елити.
Съвсем очевидно е, че Д. Тръмп, който стана обект на атака, не е сред тях, тъй както е ясно, че неговите опоненти от световната „дълбока държава“ седят зад “сценария”. А кой друг? Внимание привлича обстоятелството, че в повечето случаи се вижда „лондонска следа“. От организиране на улични бунтове в Хонконг до провокации срещу Тръмп. А от това, че американският лидер косвено поиска разяснение от Бъкингамския дворец, без да го получи, най-вероятно може да се предположи следното.
Първо. В Осака, засега на нивото на неформално обсъждане на настоящата глобална ситуация, са били предприети колективни стъпки за преформатирането му по такъв начин, че да бъдат отстранени от кормилото на сенчестата глобална власт т.н. „клинтъноиди“ – старите европейски елити и техните колеги от Съединените щати
Сондажът, проведен от Д. Тръмп по време на неговия престой в Лондон, разкрива някаква игра на кралския двор, чийто общ контекст беше изяснен от обещанието за предложената размяна с Вашингтон: екстрадирането на Джулиан Асандж с компромат от него срещу Байдън и компания срещу примирие с глобалистите. Това всъщност е гаранция за втори президентски мандат. Тръмп се престори, че е съгласен, противниците, предвождани от кралския двор, се успокоиха и започнаха да чакат „необходимите“ резултати от Осака, където, както се оказа, всичко се обърка.
Второ. Като измерител на степента на истерията, която обхвана „традиционния“ Запад, трябва да се разглеждат одиозните изрази, с които британския посланик в САЩ окачествява Тръмп, както и пълното мълчание на кралското семейство, което, въпреки цялата екстраординарност на случилото се, не коментира с нито дума. Бъкингамският дворец дори не благодари на Белия дом, за похвалите към Елизабет, с право считайки ги за продължение на сондажа, направен преди това от Тръмп в Лондон.
Едновременно същият удар в съответна импровизация бе нанесен на Владимир Путин и Си Дзинпин. Но ако срещу Русия „клинтоноидите“ използваха вътрешни агенти на влияние, както и „на всичко готови“ марионетки от Киев и Тбилиси, то в Китай подобните им все още се пазят, така че „в бой“ беше хвърлено само периферното, поангличанчено хонконгско „пушечно месо“.
Трето. За какво тримата лидери са разговаряли в Осака чрез серията от двустранни срещи, историята засега мълчи. Но фактът, че темите са били сериозни – това се вижда от всичко, което се случва в рамките на наблюдаваната глобалистична реакция.
Като се има предвид визуалното разпадане на Г-20 във формата на двустранни срещи, може да се очаква, че от този хаос има вероятност  да се появи ново ядро, което да поеме независима роля на този глобален триъгълник, чиито противоречия глобалистите бяха свикнали да манипулират според „добрия стар“ британски принцип – разделяй и владей.
След Осака става все по-ясно дълбоко скриваното от обикновените хора противостояние на управляващите я елити. И ако този процес продължи със същите темпове, в близко бъдеще световната общност може да разбере за такива неща, след които светът просто няма да може да остане същият. Оттук и основният въпрос на нашето време: готови ли сме да чуем истината, колкото и невероятна да е тя? И как ще реагираме на такава информация?

 Източник: 24 май

2
Цитат
В парламента го въртят на шиш, а той във Варна кара катер. Това джипка, мотокар, автобус, пожарна кола, влак, тролей, трамвай вече ги е минал и не му е интересно. Остава да подкара и спартана, за да ни светне най-после какъв супермен, макар и доста надебелял, ни управлява. Ако се наложи и магаре ще яхне и ще тръгна из отечеството, въпреки риска да му счупи гръбнака.

Но за всичко си има причина.

Мегаломанията е вид на поведение или самосъзнание на човек, изразено в крайна степен на надценяване на неговата слава, значение, популярност, гений, политическо влияние, богатство, сила, до всемогъщество. Мегаломанията често се появява при маниакално-депресивна психоза , параноидни разстройства и комплекс за малоценност. Знаците на мегаломанията се проявяват във факта, че индивидът концентрира всичките си мисли върху личната си изключителност и значение за обществото.

Има няколко етапа на развитие на това състояние. За началния етап са характерни основните симптоми, които едва ли са забележими за хората наоколо. С течение на времето се наблюдава по-нататъшно прогресиране на синдрома на мегаломания, което води до ярки клинични прояви и тежка депресия , както и до развитие на деменция (оглупяване).

За такова състояние е присъщо на индивида да отрече ирационалността на своето поведение. Пациентът е наистина сигурен, че неговите преценки са единствените истински и всички останали личности трябва да се съгласят ентусиазирано с него. Но не винаги симптомите на мегаломанията се проявяват със съпътстващото заблуждаващо разстройство и натрапчиви опити да впечатлят другите около тяхната гледна точка. Често това разстройство се проявява като повишена активност. Това състояние е присъщо на биполярно разстройство , при което фазите на депресия се редуват с епизоди на мания. В маниакалната фаза индивидът е напълно уверен в собствената си изключителност, остава пълен със сила и енергия, на практика не се чувства уморен, самочувствието му се издига. Човек в това състояние не само изявява собствените си идеи и мисли, но също така изисква подобно отношение, което издига неговата личност над другите.

Емоционалната нестабилност е характерна за симптомите на това разстройство и промените в настроението в повечето случаи не могат да бъдат контролирани. Страдащите от мегаломания  имат рязко негативно отношение към всяка критика и отказват да приемат мнението и помощта на някой друг.

Грандоманията е нарцистично-личностово разстройство и се проявява чрез:

  • Силно преувеличаване на собствените постижения и таланти;
  • Критика и подкопаване на мечтите и талантите на другите;
  • Непрекъснато заяждане;
  • Вяра, че нямате нужда от други хора и сте много по добри от тях;
  • Визия за себе си като за способен на всичко;
  • Постоянна самореклама;
  • Неспособност да се видите слаби и уязвими;
  • Живот с егоистични мисли и действия;
  • Неспособност да разпознаете правилно реакциите на околните, относно поведението ви;
  • Бърза поява на гневни реакции.

М. Славов, коментар в интернет

Източник: Между редовете

3
Мисли на Димитър М. Иванов за бюджета на теритoрията и поредното му прекрояване.
Цитат
Бягане с ботуши през юли – или какво се случва със сериозните бюджетни планове на правителството?

Лошата икономическа политика ражда лоша обща политика и обратно. Когато погрешните решения се натрупат и се подпомагат от още повече лоши решения, то тогава идва период, в който една страна бидейки икономически и социално слаба в продължение на 30 години, не може повече да издържа.

В края на миналата 2018 година, при приемането с много фанфари на Законопроектът за Бюджет 2019 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г.(която представляваше мотивите към него), коалиционното правителство доминирано от ГЕРБ обяви следното:

„Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС.

Запазват се целите на бюджетното салдо, заложени в СБП за периода 2019-2021 г., съответно за 2019 г. дефицит от 0.5 % от БВП, а за 2020 г. – балансирана бюджетна позиция, която се запазва и през 2021 г.“

Специално бе отбелязано, от всички медии, както и с голям апломб от ГЕРБ-конструкторите на Бюджет 2019 г., че съгласно техните модели, анализи и прецизни прогнози, „разходите за отбрана за 2019 г. възлизат на 1,839.3 млн. лв., което представлява 1.58% от БВП. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и свързаните с колективната отбрана в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от НС инвестиционни проекти.“

И изведнъж, какво става сега само 7 месеца след приемането на Бюджет 2019 г.?

Правителството реши да „актуализира“ Закона за държавния бюджет за 2019 г. заради закупуването на осем изтребители Ф-16 от САЩ.

– Та нима, преди седем месеца, процедурата за закупуването на осем изтребителя да не бе в ход? Да не би да не бяха заделени от НС достатъчно средства?

– Да не би да не се знаеха в декември 2018 г. законите наСАЩ за продажба на военни комплекси въоръжение на чужди държави!?

– Какво се случи с желязната компетентност на финансовите експерти от ГЕРБ? Къде сбъркаха?

– Та нали разходите за изпълнение на одобрените от НС инвестиционни проекти за модернизация на нашата армия бяха предвидени?

– Как ГЕРБ се излъга и подлъга и Народното Събрание и Европейските институции?

Нека да не забравяме, че Бюджетът – е най-важният Закон на една управляваща партия или коалиция от партии. Той е най-комплексният изразител на нейната политика в интерес на народа. Бюджетът е самото въплъщение на цялостната политика на правителството, на неговото разбиране за политика, за състоянието и проблемите по развитието на страната и за необходимите политически решения, които следва да се вземат и следват.

„Актуализацията“ на един бюджет – е свръх нежна дума, която се употребява, когато се налага да се справим с един категоричен финансов провал или пък ако е налице национална или международна форсмажорна ситуация, от типа на икономическа или банкова криза, война, разтърсващи природни бедствия и др.

В случая от ясно по-ясно е, че правителството грубо нарушава всички правила на международната процедура за закупуването на осем изтребителя, обявена от самото това правителство, само и само, за да угоди на изискванията на законите на САЩ.

Нещо, което нито Бюджет 2019 г. е приел, още по-малко Парламентът на Република България.

И сега се тласка Парламента да приеме доста голяма поправка на недалновидността на ГЕРБ-конструкторите на Бюджет 2019 г.; поправка, която да бъде облечена в леките летни дрехи на една просто „актуализация“.

„Актуализация“, която има за цел да скрие, но в същност, която със своите мащаби и погазване на законите ще затъмни по своите исторически мащаби, всички негативно символни сделки на българския тъжен политически преход, от Нефтохим, през Кремиковци, БТК, Булгартабак, Балкан, Булбанк и много др.„Актуализация“, която от планирано бюджетно салдо за 2019 г. от 0.5 % от БВП (което само по себе си бе съмнително решение на фона на събирания излишък) – сега салдото ще достигне над 2 % от БВП. Как тогава ще се изпълни друго обещание на управляващата коалиция – „за 2020 г. да се постигне балансирана бюджетна позиция, която да се запази и през 2021 г.“? Как ще се кандидатства за влизане в ЕРМ-2?„Актуализация“, която по същество налага промени в разходната чат на Бюджет 2019 г. и то в инвестиционната и модернизационна програма за българската армия и замразява други обявени проекти.„Актуализация“ – която за пореден път излага международната репутация на страната ни, като поръчител на важни други инвестиционни конкурси и процедури, демонстрирайки не за първи път, че България не спазва никакви обявени от нея правила.

И за тази „актуализация“ се бяга с ботуши през всички законови процедури.

Ето, България е член на Фискалния Съюз на ЕС още от времето на първото правителство на ГЕРБ.

Искам да попитам, преди да се отиде на ратификация на предложените решения от страна на Министерски Съвет по отношение на „актуализацията на Бюджет 2019 г. беше ли взето официалното становище, така както се изисква на Фискалният Съвет на Република България, избран от НС, съобразно Закона за Фискалния Съвет и автоматичните корективни механизми?

Основна функция на Фискалният съвет е наблюдаването на спазването на числовите фискални правила, определени в Закона за публичните финанси и отнасящи се за Сектор „Държавно управление“ и консолидираната фискална програма, както и даването на становища относно средносрочната бюджетна прогноза, законопроектите за държавния бюджет и за неговата актуализация и др.

Къде е и становището на Парламентарната Бюджетната Комисия?

Защо се прескачат и се погазват с ботушите тези законни компетентни органи?

В чии интерес се прави всичко това?

В името на най-вулгарно и цинично скалъпената сделка ли в историята на българския преход или в името на националните интереси?

И пак, грубо и некомпетентно, пак с ботушите напред, ни се обяснява с фалшив ентусиазъм, как след като сумите за изпълнение на договорите за Ф-16 бъдат преведени, „част от тях щели да се депозират и инвестират чрез банкови и инвестиционни сметки във Федералната резервна банка на Ню Йорк за осигуряване на доходност от тези средства в полза на България.“

Каква доходност при тези ниски лихви, бе господа финансисти, управляващи България?

С кого се подигравате?

Къде Ви е истинската доходност от индустриалното коопериране и сътрудничество, което трябваше да се осъществи между избраната държава и фирма за закупуване на осемте изтребителя и български фирми?

Къде е технологичната доходност за България?

При подобни международни сделки, обикновено „стойността“ на договореното индустриално коопериране компенсира над 55% от цената за закупуваните военни комплекти. Само ние ли ще бъдем лошото изключение в тази установена международна практика?

И извършват всичко това, когато е налице оферта, осигуряваща разсрочено разплащане в рамките на минимум 10 години, и която за сумата, която сега вадите от джоба на българските данъкоплатци може да осигури 16 нови и високотехнологично развити и произведени самолети. При индустриално коопериране в размер на над минимум половин милиард лева.

Тези, които карат с ботушите – директно погазвайки икономиката на сделката, през нейната технолична и инвестиционна значимост за България, през бюджетната политика на страната ни, през принципите и условията на обявената международна процедура за тази сделка, очевидно правят това за тяхна собствена сметка.

Да не се окаже обаче, че и тя, ще трябва да се „актуализира“.

Източник: 24 май

4
Едно мнение на Николай Слатински по повод вчерашния избор на новия член от квотата на НС в СЕМ.
Цитат
Поредната калинка в СЕМ и 10-те черти на страдащия от Ефекта на Данинг-Крюгер некомпетентен управленец

Поредната калинка, тази в синекурния и абсолютно паразитен СЕМ, освен всичко друго е нагло наплевателско отношение към нашето висше образование и към нас, университетските преподаватели!
Защо обучаваме талантливи деца на България, защо се радваме на всеки интелигентен и кадърен млад човек? Защо се раздаваме за знаещите и можещите си възпитаници? Какъв е смисълът от нашия труд, щом тройкаджии-връзкари и всякакви с кухи като съдържанието на детското балонче дипломи с лакти и нокти, безсрамно прогресират и се присмиват над трудолюбивите и честните, над порядъчните и почтените наши бакалаври, магистри и доктори?!

Не, такава власт с подобен кадрови подбор България не знае, надминати са всякакви разумни и дори неразумни предели! Това е престъпление към България, залагане на множество мини с часовников механизъм под самите устои на държавността.

Пояснявам:

Ефектът на Дънинг – Крюгер се поражда от неспособността на слабоквалифицирания човек да разпознава своите грешки и да оценява качествата на хората, с които се обгражда. В резултат на този ефект хората със слаба квалификация правят погрешни изводи, вземат неправилни решения и лансират некомпетентни и непригодни неспособници и кариеристи, като поради слабата си квалификация са неспособни да си дадат сметка какви груби грешки допускат. Страдащият от ефекта Дънинг - Крюгер управленец подбира още по-некадърни от него кадри, защото има силно занижено разбиране за това какво означава професионализъм. Той страда от кадрова кокоша слепота в оценяването на хората и от критериен далтонизъм при даването на шанс за кариерно развитие.

Ето десетте характерни черти на страдащия от Ефекта на Данинг – Крюгер некомпетентен ръководител, управленец, мениджър, министър:

1. Той не може да осъзнае нивото на своята некомпетентност.

2. Той се самооценява като много компетентен.

3. Той смята, че щом му поверят компетенциите, присъщи за дадена позиция, той веднага придобива и компетентностите, необходими за тази позиция.

4. Той е доказателство, че невежеството дава много повече самоувереност, отколкото знанието.

5. Той не може да разбере компетентността на своите подчинени.

6. Той е твърде склонен да се обгражда от некомпетентни съветници и обслужващ персонал.

7. Той разглежда решенията си като единствено правилни и изобщо не се съмнява в тях.

8. Той смята компетентността на своите служители като проява на нелоялност и заплаха по отношение на самия него.

9. Той винаги избира да се освободи от компетентните хора, вместо да се вслуша в техните съвети, предложения, несъгласия и възражения.

10. Той не иска да види реалността в дейността, която управлява, а живее в своя, измислена реалност, в която нещата са добре и стават все по-добри.

Източник: Клуб Z

5
Не гледам телевизия и видях интервюто най-напред в BulTimes
Цитат
В студиото на „Лице в Лице“ е проф. Иво Христов, депутат от „БСП за България“, социолог и юрист.


Проф. Иво Христов: Българският парламентаризъм е достигнал точката на бутафорията! Българският преход започна като имитация на демокрация и ще завърши като карикатура на диктатура

„Много отдавна Парламентът е станал институция с две основни функции – първата е да отвлича вниманието на публиката с такъв тип скандали (б. ред. – неволите на Волен) и втората е да отпушва донякъде общественото напрежение, което умело се насочва винаги към парламентаристите и как те са загробили едва ли не отечеството. За съжаление, българският преход започна с нещо като имитация на демокрация и ще завърши с карикатура на диктатура. И това се наблюдава и в Полша, Унгария, т.нар. Западни Балкани.“
И още: „Когато политическите партии не представляват интересите на огромно количество от хора, това се замества с демагогия, технологически хитрини (субсидии, машинно гласуване, бюлетини) и манипулации. От една страна целта е да се отвратят активните хора от всякакъв вид политическа дейност, а от друга – с помощта на моркова и на тоягата – се поддържа този процес.“
Цялото видео можете да видите на сайта на bTV, където акцента е поставен върху други негови твърдения.

6

Една статия на Пол Робертс публикувана в svpress.ru и препечатана от Гласове
Цитат
Пол Крейг Робертс е доктор на икономическите науки и бивш заместник-министър на финансите на САЩ в администрацията на Роналд Рейгън. Работил е като редактор и наблюдател във вестник "Уолстрийт Джърнъл", сп. "Бизнесуик" и информационната агенция Scripps Howard News Service. Известно време е поддържал постоянна колонка във вестник "Вашингтон Таймс".
Цитат
Според съобщенията на новинарските агенции, чиято достоверност е трудно да се потвърди, побъркалите се власти на САЩ са били на десет минути от разпалването на световен конфликт в Близкия изток, последствията от който щяха да бъдат катастрофални. Идиотите, подпалвачи на войни, Болтън, Помпео и Пенс, заемащи високи постове в американската администрация, и техните стопани от израелското лоби са твърдо решени и до днес не са се отказали от пропагандната си кампания за война с Иран. Разбира се, лъжците от Вашингтон твърдят, че Иран търпеливо ще понесе наказанието си, за да запази своята територия и затова няма да води война. Но Иран не казва същото. А аз вярвам на Иран.
Известна част от малкия процент хора в западния свят, които все още са способни да мислят, съжаляват, че Тръмп отмени този безумен план. Те мислят, че последствията биха довели до разрушаване на Саудитска Арабия и Израел, тези две най-големи, зли сили в историята на човечеството, и тогава ще бъдат прекратени доставките на нефт за САЩ и Европа. В резултат на това, възникналата депресия би довела до сваляне на правителствата в западните държави, които са подпалили войната. Те смятат, че катастрофалното поражение на Америка е единственият начин за възстановяване на мира в света. С други думи, не е ясно отмяната на нападението от Тръмп дали е спасение за нас или ни обрича на нещо по-лошо.


Сега, с отмяната на нападението, израелското лоби и неговите агенти неоконсерваторите не получиха урок. Тръмп не уволни Болтън и Помпео затова, че почти разпалиха световен пожар и не създаде проблем на своя дебилен вицепрезидент, което означава, че всичко това пак може да се повтори. И вероятно ще се повтори. Урокът, който научиха Болтън и Израел, е, че


фейковите новини за атака на иранците срещу японски товарен кораб,


което даже самите японци отричат, бяха недостатъчни, за да заставят Тръмп да спаси имиджа си, нападайки Иран. Така че очаквайте да бъде организирана още една, този път много по-голяма провокация. Болтън и Израел знаят, че западните „пресститутки“ ще продължат да лъжат по тяхно указание. Този път очаквайте провокация, която няма да остави на Тръмп никаква друга алтернатива, освен да нападне Иран.


Използваните от Вашингтон фалшиви новини и атаки под „чужд флаг“, за да започнат някъде война, има дълга история. През XXI век ние получихме концентрирана доза информации за: притежаваните от Садам Хюсеин оръжия за „масово поразяване“, след това за използването на химическо оръжие от Асад, друга фалшива информация за създаването на иранско ядрено оръжие, за „руско нахлуване“ във Венецуела, за Мадуро, който обрича на гладна смърт народа си, за Кадафи и т. н. Безкрайни лъжи. Знам, че има още много примери за фалшиви новини. Но все пак аз пиша статия, а не енциклопедия.


Вашингтон свикна да напада други страни под фалшиви предлози и след това да излиза сух от водата.


Затова нищо не може да попречи на израелското лоби и неговите марионетки във Вашингтон да продължат да „обработват“ Иран, че ще го нападнат. Нападението над Ирак беше организирано в ООН от държавния секретар на САЩ, защото му повярваха. Нападението над Либия беше организирано с резолюция на ООН, която излъганите Китай и Русия не успяха да блокират. В такива ситуации Вашингтон дава „зелена светлина“ за извършване на военни престъпления. Този път обаче Белият дом не успя да да даде „зелена светлина“ за извършване на нападение над Иран. Нещо повече, Иран е значително по-мощна военна сила от Ирак и Либия, а Вашингтон не знае какво е нивото на подкрепата му от Китай и Русия.


В случай, че на Израел му се удаде да застави марионетката си Вашингтон да нападне Иран и той приеме този факт за успех, то провалът на усилията му за постигането на тази цел няма да бъде приветстван от неоконсерваторите. Те ще потърсят възмездие за този неуспех, като организират още по-опасни ходове. Мога с лекота да си представя как фанатиците ще заставят Тръмп да „измие лицето на Америка“, като наруши мира, отправяйки ултиматуми към Русия и Китай или прибягвайки до употребата на ядрено оръжие срещу Иран. Безгрижните американци, а и народите от другите западни страни, няма да са посветени в тези замисли.


В това се състои и предназначението на „пресститутките“.


Те трябва да държат под контрол информацията, която се предоставя на хората. Конгресът на САЩ е купен и платен от израелското лоби, по същия начин, както са купени и платени най-важните политици в Англия и Европа, така че за фанатиците е много лесно да сътворят един нов Армагедон.


Стивън Коен и аз, а така също и малък брой експерти, преживяхме Студената война през ХХ век. В последните няколко години ние нееднократно твърдяхме, че заплахата от ядрена война сега е много по-висока, отколкото по време на Студената война. Една от причините за това състояние се заключава в това, че по време на Студената война американските и съветски лидери работеха над проблема за намаляване на напрежението и укрепване на мерките за доверие. А от времето на режима на Клинтън САЩ постоянно работят за повишаване на напрежението, което правеха и всички президентски администрации след Рейгън.


Руснаците вече не вярват на Вашингтон. Китайците, също.


През XXI век САЩ толкова често лъжат Русия, че доверието й към Вашингтон е изчерпано. Независимо от това колко е искрена властта в Русия в желанието си да вярва на Вашингтон, тя не се осмелява да направи това. Следователно, дебилите от Вашингтон трябва да направят още съвсем малко грешки, за да предизвикат от страна на Русия ответна реакция. Защото Вашингтон вече успя да убеди руските власти, че САЩ имат намерение да унищожат Русия.


Както подчерта Стивън Коен, инсценировката на скандала „Рашагейт“ от Демократическата партия, военно-разузнавателния комплекс и медиите застави президента Тръмп да приложи като мярка за самозащита към Русия и други „неподчиняващи“ се страни подход, характерен за неоконсерваторите. Такава тактика е доста опасна, даже в добри времена. Но тя става крайно опасна, след като доверието вече е разрушено от натрупаните през годините лъжи и лъжливи обвинения. Възможно е в администрацията на Тръмп все още да е останал някой, който има достатъчно интелект, за да разбере цялата опасност от текущата ситуация и на който Тръмп се доверява. Но аз лично не познам такъв човек. Трябва да признаем факта, че пред заплахата от настъпването на Апокалипсиса западния свят е лишен от лидери.


Превод от руски: Никола Стефанов

7
Цитат
Two women say writer told them of alleged Trump assault at the time


WASHINGTON (Reuters) - Two women have backed up writer E. Jean Carroll’s account of an alleged sexual attack by President Donald Trump more than 20 years ago, both saying in an interview published on Thursday that she had told them about it at the time.Speaking to the New York Times, they said Carroll told them Trump had overpowered her in a Bergdorf Goodman New York department store dressing room in late 1995 or early 1996 and penetrated her in an encounter lasting several minutes.
The women, author Lisa Birnbach and former news anchor Carol Martin, said they had given conflicting advice following the attack on Carroll, a longtime advice columnist for Elle magazine, on whether she should report the assault.
...
Повече от Reuters

8

Цитат
“Цецо съм го взел като човек, дето носеше папките"
Б. Борисов


От 30 май 2019 г., това, което имахме като Цветан Цветанов, вече го няма. И ми се струва, че няма да е пресилено, ако възкликнем: „Какъв оратор си отива!“.


Не, не се шегувам, напротив, сериозен съм като гробарска лопата. Няма друг такъв оратор в новата ни история като Цветанов. Имало е по-добри, имало е дори и по-лоши, но точно такъв не е имало никога. Години наред сме се прехранвал от ораторското му майсторство. И в знак на преклонение пред това майсторство навремето го кръстихме Цецерон, като намек, че може да мери ръст с най-великия оратор на древен Рим - Цицерон. Смеем да твърдим и дори да се гордеем, че сме допринесли някои изключителни, неподражаеми образци на неговото майсторство да се разпространят и да останат завинаги в народната памет.


Такъв изключителен колорит в областта на ораторското изкуство като Цецерон не можеш го измисли. Такъв може само да се роди… Не мога да се съглася с проф. Йордан Ведър, че „ораторите се създават…“ Не, ораторите се раждат. Нима е възможно спортното училище или VII Управление на ДС, където работи като шофьор с чин сержант, да създадат оратор от ранга на Цветанов? Не, не и не! Той се е родил оратор, а въпросното образование само е забавило развитието му. Но, както се казва, не се гаси, туй що не гасне…


Липсата на съответното образование се оказва от голяма полза за бъдещия Цецерон. Защото той е напълно необременен, няма нищо в главата си, което да му попречи да бъде напълно автентичен, самобитен, неповторим и трудно повторяем.


Думите ни са безсилни да опишат този самороден къс злато. Затова нека дадем думата на самия Цецерон. Само с няколко цитата от свои изказвания той ще каже стократно повече от нас.


„В момента се създава необходимата организация за контролирано изпускане там, където позволява, със съответните изпускателни кранове да се изпуска водата, да не надвишава нивото, което би могло да застраши живота и здравето на населените места, които живеят и имат съответен живот.” (13 февруари 2012 г.)


Многократно сме се опитвал да намерим определение за това, което Цецерон изходира. И всеки път нашите определения се оказват тесни за израстващия оратор. Да съберем на куп Бъмбъл от “Оливер Туист”, г-жа Малапроп на Шеридън, почетния мирови съдия на Чехов, Кайзерът на Чудомир и още някои виртуози на усуканата реч, пак няма да постигнем богатството на Цветановия изказ. По едно време решихме, че „словесен волунтаризъм” (такава употреба на речта, при която си мислиш, че думите означават това, което ти си мислиш) отговаря най-точно, но той и него израсна…


„В мотивите или решението на съда винаги могат да излязат съответните предположения за някакви съмнения.” (29 март 2012 г.)


„По повод всичко това, което чувам като политическо говорене, и за входирането на бъдещ проектозакон за възстановяване на щетите при извънредните ситуации – към настоящия момент това интегриране и реакцията на МВР е много по-адекватна. Всяко едно действие е свързано и с взаимодействие на компетентните органи.” (1 юни 2012 г.)


”Ние традиционно с държави като Ливан например сме имали добри добросъседски отношения от взаимен интерес.” (11 февруари 2013 г.)


Харна глава има, ама е за четири крака поне.


„Нали разбирате, че това, което не е, това не е същото. В това всичко, което се случва, тези работи са, които са важни и не са това, което се твърди. Трябва да ви кажа, че в тази посока тези неща, които се казват, съвсем не са като тези, които съм казал. Така че мога да ви кажа, че това е същото, което съм казвал и досега…“ (11 март 2014 г.)


През 1837 г. руският цар Николай I слага върху едно донесение следната резолюция: “Да се вдигне медицинският надзор при условие, че не ще смее да пише повече.” Отнася се за Пьотр Яковлевич Чаадаев, който е турен под медицинско наблюдение заради едно от „Философски писма”, публикувано в сп. „Телескоп”.


„От целия политически живот само в ГЕРБ има политически живот.” (27 март 2015 г.)


Има талант за глупостта Цецерон, не може да му се отрече…


„ Аз смятам, че във всеки един разговор, който провежда всеки един, независимо в каква институция работи или с какво се занимава, той винаги може да импровизира и да пресъздава определени разговори или определени мнения, които би могло да има в определен човек. Така че в тази посока молбата ми е тотално да бъда разграничен в този казус…” (17 ноември 2016 г.)


Ще кажете, че съм извадил тези изказвания от контекста и те затова звучат така нелепо. Грешите. В контекста звучат още по-нелепо. За глупостта няма правилен контекст.


„Това, което имаме като осем парламентарно представени партии в българския парламент, показа, че има едно многообразие. Виждате колко е динамична ситуацията, дори част от тези, които формираме парламентарното мнозинство, вече се изразяват като единствената опозиция и във вчерашния дебат. И съм убеден, че ще има много подобни политически нови явления в политическия клонинг, който може да бъде осъществен в българския политически живот.” (19 февруари 2016 г.)


Хората (колкото и малко да са у нас), които са свикнали да се изразяват с цели изречения, малко се дразнят от омотаната реч на Цецерон. Дано да е речта, де, щото пък някои викат, че начинът на говорене е проекция на начина на мислене. Което вече е непоправимо…


„Тук искам да кажа, че говорим за тренировъчни полети. Вчерашното излизане на прессъобщение от прокуратурата показа, че няма умисъл в тези действия.“ (25 октомври 2017 г., за протеста на пилотите)


„Есенната парламентарна сесия се открива при добра ситуативност на България в Европа.“ (5 септември 2018 г.)


Както сме казвал и друг път, ако Цветанов ходеше така, както говори, щеше да е пълен инвалид.


Невежеството на Борисов и Цветанов е страшно, но много по-страшно ще е това, което ще дойде след тях. След полуидиотите винаги идват пълните идиоти! Защото след като се легитимира веднъж правото на публична изява на простотията, няма сила, която да я спре!


И никак не ми се иска да заприличам на един професор, но не мога да скрия от вас, че Бойчето, Цецерон, Тетка Цачева и т.н. са най-доброто доказателство, че никой не е загубил от това, че е подценил интелекта на българина. Градската десница например редовно го надценява и съответно редовно губи от това.


Текстът е публикуван в reduta.bg.

9
По света … / Взрив в Лион рани 8 души
« -: Май 24, 2019, 20:34:18 »
Цитат
A suspected parcel bomb has exploded in the centre of the eastern French city of Lyon, injuring eight people.
Those hurt in the explosion on Victor-Hugo Street, including a girl aged eight, appear to have suffered superficial injuries.
A cyclist was seen leaving the parcel outside a bakery on a street corner, reports say.
French President Emmanuel Macron has described the blast in the country's third-biggest city as an "attack".
The device, which was reportedly full of screws, nuts and bolts, exploded around 17:30 (15:30 GMT).
The mayor of Lyon's 2nd Arrondissement, Denis Broliquier, said he was certain the device had been designed to cause injury.
Several witnesses had told him, he said, that the device had been placed in a bag and left by a man filmed by municipal CCTV.
Victor-Hugo Street lies on a narrow strip of land between the Saone and Rhone rivers in the historic city centre.
https://www.bbc.com/news/world-europe-48404142

10

В настоящите избори в България уравнението е много просто - онези, които искат да гласуват за статуквото, имат цели трима представители - ГЕРБ, ВМРО и ДПС. Противниците на сегашната управляваща коалиция могат да са сигурни, че протестният им вот няма да отиде напразно, ако гласуват за БСП. Това е просто и ясно. Всички други увлечения по независими кандидати, малки партии, градски десници, автентични левичари е пропилян вот.

Цитат
Автор: Явор ДАЧКОВ

Изборите за Европейски парламент са в неделя и по този повод е добре да си изясним няколко прости неща, които няма да чуете в кампанията.

На изборите за Европейски парламент гласуват много малко избиратели. Активността обикновено се движи между 30 и 35 процента, което урежда големите партии. Тези избори обаче са важни за България, защото ще бъдат лакмус за актуалната картина на играчите и до голяма степен ще предопределят бъдещето на управляващата коалиция.

Ако ГЕРБ спечели убедително, вероятността да изкарат целия мандат е много голяма. Ако загуби или има преднина само от един-два процента пред БСП, със сигурност ще има предсрочни избори. Скритият им коалиционен партньор Доган ще заложи на сигурно и ще премести постепенно подкрепата си към левицата, за да си осигури участие и в следващото управление. Не, защото е злодей, а защото българите са неорганизирани, не могат да гласуват и работят в екип и да се сплотяват около обща кауза.

Това е положението и политиците много разумно следват логиката на народа, ако въобще има такава. Европа няма никакво отношение към българските избори и това ще е така, докато ние самите не излъчим силно политическо ръководство, което да черпи енергия от гласовете, подадени за него, а не от сметките, зависимостите и игрите на елита.

Най-голямото заблуждение в България е, че изборите не решават нищо. Напротив - те решават всичко, а хората, които ни крадат и безобразничат върху нас, черпят сила и власт от нашите гласове. Докато не го разберем, няма да променим нищо. Ето защо мисля, че винаги е по-добре да се гласува, отколкото да не се гласува. И да не гласувате, подкрепяте победителя, което е тъпо, защото през цялото време си мислите, че бойкотирате политическата класа.

При сегашната ситуация само четири партии имат реален шанс да влязат в Европарламента и да останат като претенденти за новата политическа конфигурация в България. Това са ГЕРБ, БСП, ДПС и ВМРО. Ако искате гласът ви да отиде по предназначение, е добре да гласувате за една от тях. Ако искате да си начешете егото, като пуснете бюлетина за харесвания от вас кандидат, извън тези партии, гласът ви пак ще отиде при една от изброените, но няма да отразява избора ви. Понеже вашия кандидат няма да влезе, гласът ви ще бъде разпределен между ГЕРБ, БСП, ДПС и ВМРО.

Ако не гласувате уреждате ГЕРБ и БСП, защото големите партии имат сметка от ниска избирателна активност. Не мисля, че това е лошо. Обратното - мисля, че е дисциплиниращо и най-накрая българските избиратели трябва да си дадат сметка за собствения си образ и да не търсят идеализираните си представи, за които да гласуват. Американците не са по-тъпи от нас и по естествен път са оставили две големи партии в сложната си и до съвършенство развита демокрация, които събират гласовете на избирателите.

В настоящите избори в България уравнението е много просто - онези, които искат да гласуват за статуквото, имат цели трима представители - ГЕРБ, ВМРО и ДПС. Противниците на сегашната управляваща коалиция могат да са сигурни, че протестният им вот няма да отиде напразно, ако гласуват за БСП. Това е просто и ясно. Всички други увлечения по независими кандидати, малки партии, градски десници, автентични левичари е пропилян вот. Който на всичкото отгоре ще отиде при ГЕРБ, БСП, ДПС или ВМРО.

Колкото до европейския дебат и лицемерните забележки, че сме го превърнали във вътрешнополитическа разправия, ще кажа само, че Европа няма никакъв смисъл, ако няма отношение към България. И че българите не могат да имат ясно лице, характер и отличаващ се профил, ако не са ошетали собствената си страна. Ако не са наясно със собствения си дневен ред, който да защитават там. За това и тези избори са важни - те ще изиграят ключова роля за пренареждането на българския пасианс и който има отношение към това, е задължен да гласува. Другото са празни приказки, пилеене на енергия и загуба на време.

Колкото и да е чудно, демокрацията наистина идва от народа и е добре най-накрая този народ да го разбере. Турското малцинство отдавна го знае, отива под строй и гласува, независимо какво харесва или не, кой се е разцепил от ДПС и кой го е изобличил. Резултатът - Доган управлява от 18 години. Не защото е изключителен стратег или гениален играч. Просто хората, които гласуват за него, са постоянни, организирани и дисциплинирани. Това е цялата тайна на политическия успех в демократични условия, а всичко останало е празнословие, суета и глупост.
Така мисля и затова гласувам винаги без никакви колебания и разсеяност. Знам защо го правя и ще продължа, независимо от нелицеприятния резултат след това. Но, в крайна сметка, политиците са отражение на народа. Не са паднали от Марс, а са родени от нас. Те са такива, каквито сме ние, и затова е по-добре да подкрепяме един или друг, независимо дали ни харесва или не, отколкото да се правим на независими и да пасуваме, защото тогава наистина нищо не зависи от нас.


Източник: вестник „Галерия“

11
В градчето N започва митинг на „Солидарност”. Валенса, тогава лидер на профсъюза, се качва на трибуната. Публиката въодушевено скандира името му. Валенса започва да говори, но изведнъж звукът от високоговорителите прекъсва. Гданският електротехник обаче не губи самообладание. Той моли да му намерят отвертка, за секунди отстранява „повредата” и продължава речта си с репликата: „Всичко аз трябва да правя в тази държава!”. Шегичката действа безотказно – хората се засмиват и го аплодират още по-бурно…

Коронният номер на бившия полски президент е описан в книгата „Имало едно време избори” на известния експерт по политически маркетинг Жак Сегела. Кариерата на самия Сегела започва с успешната кампания на Франсоа Митеран в президентските избори във Франция през 1981 и 1988 г., след което консултира политици от цял свят. Включително и в България, където негов екип съветва СДС за първите демократични избори, а сетне и Желю Желев в кампанията му за президенстския пост. По време на парламентарните избори през 2001 г. името му се свързва с консултации по предизборните послания на „Коалиция за България“, което не пречи по-късно Сегела да напътства и премиера Симеон Сакскобургготки.

Дали тогавашният главен секретар на МВР е усвоил някои PR техники от французина, не е известно, но при всяко положение номерът с отвертката му пасна идеално. През последните десет години (с кратки прекъсвания) той се появяваше на сцената в образа на човека, комуто се налага да прави всичко в тази държава, а публиката му се радваше и ръкопляскаше дори когато започна да се повтаря.

В резултат, навигирайки според социологическите проучвания и шума на най-близките протестиращи (по колегата Владимир Шопов), още в началото на неговото премиерстване той сам създаваше проблеми, които отстраняваше, създавайки нови. И от един момент нататък управленските решения започнаха да подлежат на описване единствено като в сводката за нивото на река Дунав. При Видин здравните осигуровки, да речем, се покачваха с 2%, но при Лом предложението падаше. Около Козлодуй тъкмо начеваше да потъне плоският данък, само че на Оряхово той отново изплуваше. ДДС намаляваше с 0.5% край Никопол, но на Турну Мъгуреле тръгваше да се повишава с 2%. А докато при Русе нивото му пак сериозно се разколебаваше, на Силистра темата вече се давеше като власите в края на Дунава.

Въоръжен с въображаемата си отвертка, сутрин Борисов казваше „не“, по пладне казваше „да“, следобед – „може би“, а вечер – „надали“. Точно както Карлсон, който живее на покрива, викаше на Дребосъчето: „Ще дойда към 5, но не по-рано от 6, най-вероятно след 7, така че в никакъв случай не ме чакай преди 8“, и той кръжеше с перката без коефициент полезно действие. Само дето проблемите се трупаха и съвсем не бяха фалшиви като измислената повреда на високоговорителите от митингите на „Солидарност“. Министър-председателят единствено ги задълбочаваше, отказвайки се от нещо, за да се върне към него след три дни или още в същата вечер, след което да му хрумне коренно противоположното.

Е, не може да се отрече поне последователността в продуцирането на скандали и при трите упражнения, извинете!, управления на Бойко Борисов. Последният от тях, т.нар. „Апартаментгейт“, далеч не е най-сериозният, но пък се появи тогава, когато на публиката взе да й писва от имитации. Пълното самозабравяне на гербаджийската номенклатура, която не успя да проведе нито една смислена реформа, бидейки заета с операции по собственото си обогатяване, просто беше окончателно освидетелствано. И още нещо: не остана тайна за никого, че лидерът-премиер е зависим от „дясната си ръка“ до степен тя да го държи в мъртва хватка, понеже отвертката отдавна е у нея. Вездесъщият Цветанов я е стиснал здраво и няма никакво намерение да я пуска, като пътьом си позволява и публично да му се подиграва. Нахалства, че решението за излизане от парламента „е лично волеизявление“, което първо е съобщил на жена си; след самото напускане се плези с изявления като „Не се чувствам наказан, защото няма кой да ме накаже“. Изкарва се и жертва, даже малко герой: „При заблуждение и поднасяне на невярна информация се създава напрежение, което рефлектира върху политически партии и управлението – в случая жертвата бях аз“. И в прав се оприличава на връх: „Болно ми е от всичко, което се изля към мен и партията ни. Но ветровете брулят високите върхове“.

Парадоксално, но факт – Цветанов, който не изпитва ни най-малко неудобство от случилото се, се гордее с „моралния акт“ да се махне от парламента, където, разбира се, ще продължи да дирижира дистанционно работата на ПГ на ГЕРБ. Оставайки зам.-председател на партията и шеф на предизборния й щаб, той ще продължи и да обикаля страната с новите си маратонки – подарък от верните депутати, които сам е подбирал, най-вече по критерия „зависимост“. И най-важното: излиза още по-силен от скандала с мирис на лъжи, корупция, конфликт на интереси и търговия с влияние, докато овладените медии пишат панегирици за него, наричайки го „Великият комуникатор, който остава на земята заради семейството си“. Още малко и ще го нарекат Великият кормчия, по аналогия с Мао, и въобще няма да са далеч от истината – Борисов, вижда се, може да си тананика колко си ще старата градска песен „Аз искам да те забравя“, чийто припев гласи:

За мен ти си морска сирена,
морякът удавник съм аз…

„По-тежки санкции от тези не мога да си представя какво да направим. Мисля, че в историята няма такива тежки наказания в една партия“, приказва си иначе лидерът-премиер, когато много добре знае, че тези санкции приличат на майчина милувка. И че ако се приложат „по-тежки“, Цветанов няма да чете Псалм 61, изписан на глаголица по кооперация „Летера“, ами разкривения надпис „Тук лежа Пешо“ по едни други стени. Борисов обаче няма друг вариант, освен да прибегне до трагикомичен кризисен PR, нищо че преди седмица се ежеше как ще събере колегите „и ще преценим, ако има такова нещо, ще си понесат последствията“. Егати последствията, щом наглецът продължава да наглее, а Менда Стоянова направо се гаври с публиката, че „в хода на предизборната кампания от минус този казус може да се превърне в плюс“.

Но може, да, понеже Цветанов е дори още по-настървен отпреди и на всяка цена ще се опита да вземе изборите, за да се докаже като незаменим фактор в ГЕРБ. Съвсем буквално „вземане“, впрочем, тъй като такъв човек не е в състояние да се спре пред нищо. Не знам защо, но все пак с неговия казус може да има някаква връзка, щом във Фейсбук масово се цитира следното определение: „Социопатът никога не изпитва вина, тревога или разкаяние, тези чувства са му непознати, той се държи така, като че ли няма съвест, защото неговите понятия за критическо възприемане на поведението и за добро, и зло са силно изкривени“…

Между другото, вече е време Бойко Борисов да си припомни какво разказваше в началото на 2008 г. По онова време той беше кмет на София и все още неформален лидер на ГЕРБ, а Цветанов – формален, та обикаляха страната в тандем. Посрещането им в Тутракан беше особено тържествено, а по-късно в „Труд“ излезе и нещо като поучителен преразказ:

„Пристигнахме късно вечерта в Тутракан. Паркът беше хем тъмен, хем пълен с народ. Хората тичат, пипнат ме, бегат и се радват и викат – пипнах го!“, разказа Борисов. На връщане в колата той казал на председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов: „Цецо, на другите им се размина, но ако ние излъжем тези хора, нас ще ни бият с камъни!“

През следващите десет години никой не хвърли камък срещу разпасалата се команда, което е и една от причините за нейното самозабравяне. Нещо повече, улицата я издигна на власт и с присъщата си безкритичност позволи на Борисов да изкатери върховете на обожанието, замъгли представите му кой е и какво се очаква от него. Позволи и на алчната му котерия да се обогатява за нейна сметка, при това все по-неприкрито. А сега – ако не бурни аплаузи, защото все пак наблюдава как всичко това се спихва като спукан плондир, – оставя номерът отново да мине. Да я лъжат в лицето, докато Цветанов се перчи с изявления, които го изкарват победител от скандала; и да я ограбват, докато Борисов се опитва да удържи властта си, вкарвайки държавата в режим на институционално и морално разложение.

Та: къде е гневът при това положение? А много ми се ще да си го представя:

В градчето N започва предизборен митинг. Цветанов, шеф на щаба, се качва на трибуната. Публиката въодушевено скандира „Уууу“, но Цецо не губи самообладание. Започва да приказва, че е жертва, изкарва се герой. Но понеже тия лакърдии вече не хващат никаква вяра, хората тропат възмутено с крака. Най-сетне полита и първият камък, след малко още един, следват трети, четвърти, пети…

Жестоко ли ви се струва? Ами! Друг начин да им отнемем отвертката, с която разглобиха държавата, просто не остана. И самият Борисов в крайна сметка го каза.

Автор: Любослава Русева за Редута
30.03.2019

Източник: Редута


12

През последните седмици СМИ ни заливат с "достоверна" информация за електоралната нагласа. Случайно попаднах на сайта Анблок - младите за политиката и ви предлагам цикъла "Да си поговорим за...“ или кой, кой е в "Европейски избори 2019" през погледа на един млад човек - Калоян Велчев от Студентски клуб на политолога.
Позволих си да обединя неговия цикъл от размисли за основните участници в шоуто публикувани в периода от 22.04 до 20.05 в Анблок - младите за политиката

Предварително се извинявам, че се получи доста дълго...


1. ГЕРБ

Цели: Спечелване на изборите и получаване на 7-8 депутатски места в ЕП

Очаквани резултати: 6 места

Виждали ли сме някога ПП ГЕРБ по-изхабена? Виждали ли сме по- ясно различията между основните й фигури? ГЕРБ се готви за евровота в една тежка вътрешнопартийна ситуация. Към проблемите можем да добавим и обирането на негативите от това да бъдеш партия във властта. Единственият продукт, който формацията предлага е още от същото. А хората като че ли не искат това. Правителството "Борисов 3" прилича все повече на Тройната коалиция. Слаба обществена подкрепа, недоверие в политическия елит, силно изразено чувство за несправедливост у хората, влизане от скандал в скандал.

Листата на ГЕРБ също не ни показва нищо ново. Водачът й Мария Габриел е олицетворение на европейски бюрократ. Образ, лишен от харизма, който надали ще влее свежи електорални сили в партията на ГЕРБ. Приятно беше да се чуе, че Габриел желае да се стартита дебат за Европа в рамките на предизборната кампания и да се намери консенсус по теми от национален интерес, които всички български евродепутати да бранят заедно, независимо от партийната си принадлежност. Това обаче надали ще се случи. БСП активно ще налагат вътрешнополитическата тематика по време на кампанията, не виждам как ГЕРБ ще избягат от нея. Самият лозунг „Европа ни чува“ навежда на мисълта, че ние още не се възприемаме като част от въпросната Европа.

Последните социологически проучвания отчетоха, че след „Апартаментгейт“ подкрепата за ГЕРБ е спаднала с близо 3 процента и БСП в момента се ползва с по-високо обществено доверие. Парадоксално, но тези изследвания най-вероятно ще повлияят положително на партията на Борисов. Симпатизантите на партията ще имат причина да дадат своя вот за партията, след като победата се изплъзва. Към тях можем да прибавим и активизирането на анти-БПС вот, който винаги се мобилизира при опасност от победа на левицата при избори. Този тип гласоподаватели ще имат още една причина да дадат гласа си за ГЕРБ- коалицията със СДС. За пръв път ГЕРБ ще участва на избори в коалиционен формат. Противно на много от критиките, аз намирам комбинацията ГЕРБ-СДС за печеливша. Партията на Борисов си прикачва може би най-значимата марка на прехода и на дясното в българското политическо пространство, макар и тази марка да се оказа made in china. СДС получиха и избираемо място в листата (6), въпреки че във врата на Александър Йорданов диша Лиляна Павлова, която най-вероятно ще го измести чрез преференциалния вот. Позицията на СДС не изглежда привлекателна, да си поредната патерица на ГЕРБ не е особено престижно, но алтернативата пред седесарите беше окончателния крах на партията.

Целта пред ГЕРБ изглежда ясна- спечелване на изборите и оставане в управлението. Дали правителството на Борисов ще падне, ако загуби изборите за ЕП? Не. С поведението си в хода на „Апартаментгейт“,  премиерът демонстрира, че ще изкара третия си мандат на всяка цена. Той изглежда не мисли отвъд заветната 2021, когато ще приключи неговия мандат. Дотогава обаче, българската общественост ще бъде още по-уморена от него, а партията му може вече да е готова да продължи и без създателя си. 2021 е и година на избори за лидер на ГЕРБ. Не вярвам Борисов да ги спечели. Може би тогава ще назрее моментът да се пробва за президентското кресло, както отдавна се спекулира.

Изборите за Еропейски парламент са характерни с особено ниската си избирателна активност. Затовапобедата на ГЕРБ ще зависи почти изцяло от мобилизацията на техните твърди ядра и от активирането на моделите им за набавяне на гласоподаватели (местни структури, контролиран вот и др.). Не е тайна, че с този тип партийна работа се занимава Цветан Цветанов. Следователно, победата на ГЕРБ минава през втория човек в партията (вече официално втори), когото наскоро Борисов принуди да се оттегли от парламента. Спорно е доколко Цветанов ще свърши своята част от работата.

При победа на изборите, ГЕРБ ще си осигурят временен управленски комфорт и лукса да се готвят в по-спокойна обстановка за местните избори. При загуба - ще срещнат още по-силен натиск от опозицията, която ще добие увереност, че може да спечели едни предсрочни парламентарни избори и всеки скандал ще се превърне в още по-голяма агония за правителството. Във всеки случай обаче, ключовата за ГЕРБ година е 2021 и евроизборите ще са само прелюдия към развръзката, която ни очаква тогава.


2. БСП

Цели: Спечелване на изборите и получаване на 7 депутатски места в ЕП

Очаквани резултати: 6 места

На „Позитано 20“ надушват кръв. Усещат, че настъпва психологически обрат, от който могат да се възползват и да спечелят тези избори. Успехът е много далеч от гарантиран, но инерцията я има и сякаш всичко работи в полза на левицата. „Апартаментгейт“ дойде по поръчка, бойкотът на парламента някак сработва, дори и бламинарето на Нинова и пренареждането на листата за евроизборите дадоха добър резултат.

Листата на БСП е де факто коалиционно споразумение за предстоящите избори между ръководството на партията, вътрешната опозиция в БСП и президента. Участието на Иво Христов в листата и то на избираемо място е ясен знак за подкрепа от „Дондуков 2“. Някои анализатори добавят, че влизането на Иво Хрисотв в листата на БСП спира разговора за партиен проект на Радев. Може би са прави. А може би самото участие на началника на кабинета на президента е тест доколко един подобен проект би събрал подкрепа. С ясно изразения профил на човек на Радев, Христов може да се включи в борбата за спечелване на повече преференции, да се придвижи напред в листата и по този начин да остави впечатлението, че подкрепата на Радев е била ключова, че президентът е фигура, чието политическо влияние не бива да се пренебрегва. Разбира се, говорейки за битка на преференции, няма как да подминем основните лица, които се очаква да се борят за първото място в листата. Това са Елена Йончева и Сергей Станишев. Надали някой вярва, че лидерът на ПЕС ще остане на пето място в листата. Но дали вътрешната опозиция ще успее да го избута до първо място и по този начин да нанесе още един удар по Нинова? Този сценарий звучи невъзможен, но самата вероятност да се направи такъв опит гарантира сериозна мобилизация на различните части в партията. В първата статия от рубриката споделих мнението, че победата на изборите ще зависи от мобилизацията на твърдите ядра на партиите (виж тук) . При БСП можем да очакваме сериозна активизация на твърдите ядра предвид шанса различните течения в партията да премерят сили чрез преференциалния вот.

Дотук ситуацията в левицата звучи повече от приятна. Нека обаче не забравяме, че когато БСП излезе с едни гърди напред преди избори, моментално мобилизира вот срещу себе си. Затова обвързването на победата на евроизборите с предсрочни парламентарни избори може да се окаже прибързан ход, тъй като ще нагърби партията с по-сериозни отговорности. БСП успя да убеди обществото, че е дейна опозиция, но все още не успява да влезе в образа на реална управленска алтернатива. Партията излъчва хаос и едновременно с това се самоизолира, а на този етап тя не би могла да управлява без коалиционен парньор. При цялото това изостряне на напрежението може и да се окаже, че хората ще предпочетат позитивна кампания, каквато левицата не би им предложила. На пръв поглед от БСП изглежда не са наясно на какви избори ще участват. Самият им слоган за изборите „Справедливост сега“ кореспондира с теми като борба с корупцията, които са вътрешнополитически и целят пренасянето на кампанията на терена на злободневното.

Дори и да загубят, БСП ще вкарат равен брой евродепутати с ГЕРБ. Това ще им даде повод да представят резултата от изборите като успех и да засилят натиска върху ГЕРБ. Тук идва един много сериозен въпрос пред левицата. След като листата на Корнелия Нинова бе подменена,лидерката на БСП заяви, че тя няма да носи отговорност при загуба на изборите. Тогава кой ще носи отговорност при победа? Конфликтът между ръководство и опозиция се замрази, за да може партията да проведе спокойно кампанията си. Но след края на изборите, вътрешното напрежение ще пламне отново. Вакуумът на отговорност, който Нинова отвори, ще трябва да бъде запълнен. Спорно е дали БСП ще е достатъчно стабилна, за да успее да засили натиска върху управлящите. Левицата би могла да се консолидира отново едва през май 2020, когато ще се проведат изборите за партиен лидер. Дотогава ще са минали и местните избори, а резултата от европейските вече ще е демоде.

***
На „Позитано 20“ надушват кръв. Но дали тази кръв не е тяхната собствена?


3. ДПС

Цели: 3-то място на изборите и получаване на 3 депутатски места в ЕП

Очаквани резултати: 3-то място на изборите и получаване на 3 депутатски места в ЕП

Съдбата се усмихва на ДПС и след един един период на премеждия, изглежда Движението за права и свободи е готово да се завърне към ролята на основен фактор в българския политически живот. Партията на Доган се пребори с ДОСТ, а след инцидента, който Местан предизика, политическият му проект окончателно загина. ДПС дочака разцепление при патриотите, които са техен основен политически съперник. Разбира се, това чакане не трая дълго и не изискваше някакви геройски усилия от страна на ДПС. В тази ситуация,Движението за права и свободи се явява на изборите за ЕП с ясната цел да напомни за себе си.

Първото място в листата на ДПС е ясен знак в тази насока. Фактът, че формалният председател Мустафа Карадайъ оглавява евролистата на ДПС показва, че от партията са взели на сериозно тези избори. При провал, Карадайъ следва да носи лична отговорност (до момента председател на ДПС не е бил начело на листа от подобен тип). Замяната на настоящия лидер надали ще бъде голяма драма за партията и ще ѝ докара някакви вътрешни сътресения. Не е много красив жест от страна на ДПС да постави начело на листата човек, който няма намерение да заминава за Европейския парламент. Но никога не можем да бъдем сигурни. Преди 5 години и Станишев заяви, че няма да заеме своето място в Европейския парламент, а днес го виждаме да се бори със зъби и нокти за място в листата на БСП и втори мандат в ЕП. На второ място в редиците на ДПС можем да намерим небезизвестния господин Пеевски. Очевидно култовият български политик не се ползва с широко обществено доверие, но той беше част от листата на ДПС и по време на предишните европейски избори.ДПС не се колебае да издига и подкрепя фигури, които са се превърнали в символ на негативното.На президентските избори през 2016 Движението за права и свободи застана зад кандидатурата на Пламен Орешарски и то в момент, в който беше пикът на ниския му рейтинг, а лошият спомен от управлението му още бе пресен. Очевидно подобен тип кандидати няма как да привлекат допълнителни гласове за ДПС. Дали партията на Доган не застава зад тях, за да тества колко е голям твърдият ѝ електорат? Вялата кампания на движението също навежда на тази мисъл. Представителите на ДПС свеждат своите участия до минимум, остават встрани по време на кавгите между ГЕРБ и БСП, а и все по-рядко отговарят на директните нападки на Джамбазки и компания.

Ако ДПС вкара трима евродепутати без да се стреми да привлича периферен вот, партията ще изпрати много мощен сигнал до останалите формации относно възможностите си. Движението за права и свободи няма и кой знае какъв избор, защото няма от коя партия да привлече допълнителен вот. Ако парламентарните избори през 2017 бяха въпрос на оцеляване за ДПС, евровотът този месец е въпрос на доказване. И нищо чудно на 26 май да се окаже, че единствените български партии с представителство в ЕП са ГЕРБ, БСП и ДПС. Тогава ще имаме изцяло нова политическа ситуация в страната, която ще бъде в полза на ДПС. Дори този резултат да не бъде постигнат от Доган обаче, с просто око се вижда, че цената на Движението за права и свободи рязко се вдига.


4. НФСБ

Цели: 4-то място на изборите и получаване на 2 депутатски места в ЕП

Очаквани резултати: 0 депутатски места

Драмите, неяснотите и обратите около сглобката Обединени патриоти са съпоставими на хаоса с Брекзит. Тези две явления не подлежат на никакво прогнозиране и ако случайно някой наивен анализатор си помисли, че е открил тайната им, те мигновено придобиват съвършено нова форма, за да докажат своята уникалност и непредсказуемост.

Тежките преговори за общо явяване на изборите преминаха през най-разни обрати, за да ни доведат до отделното явяване на трите партии от коалицията. Вследствие на това, НФСБ на Валери Симеонов образува нова коалиция, която скромно нарече „Патриоти за Валери Симеонов“.Откакто Симеонов сдаде вицепремиерското кресло, политическото му присъствие започна прогресивно да избледнява и фойерверките, които хвърля вече не се радват на толкова голям медиен шум. Участието му в кабинета на Борисов го свързваше с една ясна политическа линия (пробизнес), която се намираше за скандална от много хора, но намираше своята твърда почва с позициите, на които Симеонов заставаше. Изненадващо е колко бързо образът на лидера на НФСБ избледня, откакто Симеонов е само депутат. Точно поради тази причина, както и поради факта, че НФСБ е лидерска партия, разчитаща изцяло на Валери Симеонов,не си заслужава да обсъждаме с по-голяма сериозност шансовете на колоритната формация „Патриоти за Валери Симеонов“. На евроизборите през 2014 НФСБ получава 3.05% от вота. Шансът този резултат да се повтори изглежда несериозен и би се приел за голям успех, ако все пак се случи. Тъй като НФСБ се намира в незавидна позиция, ще се опита да държи кабинета Борисов 3 на власт колкото е възможно по-дълго и няма да обвързва евровота с предсрочни избори по никакъв повод.


5. Атака

Цели: 4-то място на изборите и получаване на 1-2 депутатски места в ЕП

Очаквани резултати: 0 депутатски места

Волен Сидеров и компания първи дадоха тон за явяване на изборите отвъд формата Обединени патриоти. Неформална причина беше, че нито НФСБ, нито ВМРО изявиха желание да подкрепят Сидеров за водач на една обща листа. Последва създаването на Консервативен алианс съвместно с Бареков. За огромна жалост на българските консерватори и патриоти, и това обединение не се реши да участва заедно на изборите. Останал без много опции, Волен пое към самостоятелно явяване и стана поредният политик, който дава път на младите на тези избори. По този начинлистата на Атака съвсем се обезличи и шансовете й за успех намаляха драстично. Водачът на листата, Георги Димов, в общи линии повтаря водещите тези на Ангел Джамбазки и допринася за това Атака да не представлява сериозен интерес през предстоящите избори.


6. ВМРО

Цели: 3-то място на изборите и получаване на 3 депутатски места в ЕП

Очаквани резултати: 1 депутатско място

Ако има партия, от която можем да очакваме изненада на тези избори, това е ВМРО. Партията успява изключителното успешно да консолидира около себе си разпръсналия се патриотичен вотслед поредицата от сътресения в коалицията на Обединени патриоти. Това се дължи, до голяма степен, на фигурата на Ангел Джамбазки, който е водач на листата. Той изгради имидж на активен политик с ярка позиция и се ползва с много висок рейтинг на обществено доверие. Също така, когато коалицията се формира с претенцията да обере националистическия вот, се състояха президентските избори и тогава председателят на ВМРО- Красимир Каракачанов беше общия кандидат на партиите в коалицията. По този начин той стана първото лице на тази нова формация, което също беше добре дошло за ВМРО. ВМРО някак останаха заобиколени от коалиционните скандали и големите трусове в кабинета "Борисов 3" и само те не изглеждат никак изхабени от двегодишното участие в управлението. Напротив, партията започва да се преформатира и да изглежда все по-сериозен самостоятелен играч, все повече бива разпознавана като изразител на тази патриотично-консервативна линия, която витае в повечето европейски общества. Каракачанов участва във властта много разумно, без да се противопоставя публично на ГЕРБ, но захващайки теми, от които партията му печели, като например проблемите с ромските общности.

Въпреки възхода, който очаква ВМРО, партията няма как да стане трета политическа сила в близко бъдеще. На парламентарните избори през 2017 ВМРО, Атака и НФСБ заедно изкараха по-малко от процент повече от ДПС, при това в момент, в който партията на Местан обираше от традиционните избиратели на партията на Доган. Като добавим към картината и спецификата на тези избори, а именно, че те ще бъдат битка на твърдия електорат, ВМРО остава още по-назад от ДПС. Това не би трябвало да притеснява Каракачанов и компания, защото евровотът ще покаже, че тяхната партия е единствената влиятелна в най-десния край на политически спектър, което ще прелее допълнително подкрепа към нея за едни бъдещи избори. Може би поради тази причина от Атака водят кампанията си в пълно съзвучие с ВМРО, за да могат да се закачат отново за тях при една нова политическа ситуация в страната.

Евровотът може да се превърне в ключов за оцеляването на някои от партиите в коалицията Обединени патриоти, но в никакъв случай техният провал няма да бъде разглеждан като спад на доверието в правителството и управляващото мнозинство. Сигурно е обаче, че и в бъдеще ще ставаме свидетели на нови щедри порции медийни скандали, породени от патриотичните актъори. А изказването на Каракачанов:„Такива сме ние, емоционални сме, изпадаме в някои крайности. Може да сме различни, но не сме глупаците, които ще върнат ДПС и БСП обратно във властта“, ще служи все по-често като оправдание на коалицията за участието ѝ в управлението.


7. ВОЛЯ

Цели: 4-то място на изборите и 3 депутатски места в ЕП

Очаквани резултати: 0 депутатски места

Една от най-цветните предизборни кампании е тази на коалиция ВОЛЯ- българските родолюбци. Малкият проблем в нея е, че тя е правена изцяло за вътрешна употреба, за парламентарни избори. Основният слоган на тяхната кампания „Да спрем грабежа“ е най-яркият пример в тази насока. Послания за Европа липсват, с изключение на гръмките сравнения между Марешки и Льо Пен и Марешки и Салвини. Големият въпрос пред ВОЛЯ е дали тези, или следващите избори ще ознаменуват електоралния крах на партията. Макар и Марешки да твърди, че партията му в момента е четвърта политическа сила, при това, позовавайки се на авторитетни социологически агенции, реалността изглежда напълно различна. Изчерпана от всякакво съдържание, без никакъв опозиционен характер, ВОЛЯ подкрепя управляващите във всяко важно гласуване, включително и трите вота на недоверие към правителството. Основна цел на Марешки е просто да замени някоя от патриотичните формации във властта, за да може и той да изпита смъртоносната целувка на ГЕРБ. Трогателно за наблюдение е как успелият бизнесмен се опитва да придаде някакъв облик на партията си. От амбицията да обедини около себе си „автентичната десница“, до изявлението „ На мен се падна отговорността да обединя патриотичния вот“. Тъжната истина е, че ВОЛЯ е класически пример за бизнес-фирмена партия, описана от Хопкин и Паолучи. Резултатът на ВОЛЯ няма да има отражение върху българския политически живот, а краят на този политически проект изглежда наближава.


8. Демократична България

Цели: 4-то място на изборите и 2 депутатски места в ЕП

Очаквани резултати: 1 депутатско място

В четвърта част от рубриката за евроизборите, споделих мнението, че ВМРО е формацията, от която можем да очакваме изненада на предстоящия вот (виж тук). Другата изненада, която очаквам, е свързана със съдбата на  Демократична България –  прогнозата ми е, че тя ще успее да вкара един депутат в Европейския парламент. Това се дължи най-вече на две причини. Първата е, че типът избиратели, които подкрепят коалицията на Да БГ, ДСБ и Зелените, са хора с добро образование, от големите градове и с добри доходи. Това са избирателите, които повече се вълнуват от политика и европейски теми, избиратели, на които не е нужно да се обяснява защо е важно да излязат и да пуснат своята бюлетина в изборния ден. При очакваната ниска избирателна активност, този факт дава силен тласък на Демократична България и ще вдигне процента на вота за тях в края на изборния ден. Втората изглежда по-маловажна, но на предходните евроизбори успя да мобилизира много от избирателите на Реформаторския блок да излязат до урните. Става дума за преференциалния вот. Това че от всяка от трите формации има кандидат на избираемо място предполага електорална битка помежду им чрез преференциалния вот. По този начин и самите партии ще придобият представа за тежестта си в рамките на коалицията Демократична България. Не е без значение кой ще спечели повече преференции не само поради факта, че той най-вероятно ще замине за Брюксел, а и поради факта, че ще придобие водеща позиция в рамките на формацията. Това предоставя още една причина за гласуване на симпатизантите на съответните партии. Интересно ще бъде за наблюдение как ще се отрази на формациите, ако не успеят да вкарат нито един евродепутат и дали коалицията ще просъществува до местните избори в такъв случай. Във всеки случай, коалицията до момента показва много по-сериозно единство спрямо предната дясна комбинация под името Реформаторски блок. Би било много хубаво, ако това единство се запази в името на провеждането на добри политики, а не да се разтрогне в сблъсъци за власт и идеологически различия, както се е случвало многократно.


PS: Благодаря micky!
Започнах го на телефона и не проверих линка

13
Цитат
Миналата седмица бе първото заседание на Софийския градски съд по делото на Ангел Джамбазки срещу Велизар Енчев.Кандидатът за евродепутат от ВМРО е засегнат от коментар на кандидата за евродепутат от гражданската квота на БСП, в който Енчев се обръща към Джамбазки с тези думи на Христо Ботев: „Мъж ли си, жена ли, или хермафродит?…“
Нежната душа на Джамбазки била силно наранена от обвинението, че в Европейския парламент той гласува „въздържал се“ за Истанбулската конвенция, а в софийските телевизии громи същата конвенция.
На 24 април т.г. вестник „Галерия“ публикува документ на Европейския парламент, от който се вижда, че при дебатите за Истанбулската конвенция Джамбазки не гласува „против“ , а избира вота „въздържал се“. Защо ли?
В софийския съд вемереовецът проплака, че бил уязвен и от думите „В Брюксел го играе гей, а в София – бей“. Двама свидетели на вемереовеца потвърдиха в съдебната зала, че той изпитал тежки душевни болки от публикацията и продължавал да страда.
Страданието му се засилило и от друго разкритие – срамно гласуване на Джамбазки в Столичния общински съвет през 2010 г. Като общински съветник от ГЕРБ той гласува „въздържал се“ за изграждането на паметник на американските летци, бомбардирали София през Втората световна война. Но това не му пречи още на следващия ден да оглави шумен протест пред щатското посолство срещу същия паметник.
И какво излиза от изнесените дотук факти? Че при две съдбоносни гласувания в европейския и в софийския парламент кресливият патриот от „Пиротска“ 5 не само не осъжда джендърството и бомбардирането на София, но всъщност ги подкрепя.
Нека избирателите сами преценят кой е прав в съдебното дело „Ангел Джамбазки срещу Велизар Енчев“. Съдебно дело, което, случайно или не, се вихри точно сега – на старта на кампанията за избор на европейски депутати.
Кристално ясно е: Ако на евровота на 26 май гласуваш за Джамбазки, ти подаряваш гласа си на ГЕРБ и подкрепяш Истанбулската конвенция!
Велизар Енчев, Фейсбук

14

Дано да не е след дъжд - качулка, но когато прочетох  статията не знаех нищо за Тавистокския институт и се увлякох в ровене по темата. Едва днес се сетих отново за материала.
Цитат
От известно време живеем в епохата на fake news и hybrid warfare. И отново технологичното развитие на създаваните абразивни технологии за поразяване на държави-жертви създаде семантичния локум „хибридна война“. Който се превърна в пропагандна щампа. И в политическият паноптикум се появиха изявени политици „хибридчици“. У нас заслужил борец-хибридчик срещу руската хибридна война е безспорно Росен Плевнелиев. Искрено се съмнявам, че той знае за какво говори, но го прави от телевизионния екран с вид на пластмасов мъдрец. Въобще абсолютна мостра на „хибридната глупост“. Това, че Росен Плевнелиев се занимава яростно с „екстензия на захарно-амилазния гел“ (тоест разтягане на локума) е очевидно.

Но какво е „хибридна война“? Тя представлява една огромна жива мъглявина, която е обвила класическото понятие „война“. „Хибридната война“ има различни измерения: политическо, дипломатическо, икономическо, влияние чрез масовата медийна пропаганда и fake news, информационно-психологическа агресия, външно овладяване на образованието, кибератаки, съдебни преследвания (селектирани и легендирани като борба с корупцията), намеса в чужд електорален процес, външна антиселекция на управляващия елит (неговата тотална деинтелектуализация), „цветни революции“, икономически санкции, терористични атаки под „чужд флаг“, държавни преврати, замразяване на банкови авоари, снабдяване с оръжие на proxy формирования, корумпиране на елита на държавата-жертва и други. Изброената палитра от средства за водене на „хибридна война“ може да бъде ефективна само ако държавата-аресор притежава мощни конвенционални и ядрени оръжия.
Целият текст в Infacto.bg

15
Знам, че сме в предизборна обстановка, когато са позволени всякакви методи за привличане на гласоподаватели, но все пак реших да го споделя.


Цитат
От началото на 2019-та министерството провежда изключително агресивна кампания за тотална подмяна на методиката, по която се преподава.
Целта е да се внуши, че основният ни враг е Русия, че приятел ни е Турция, че турско робство не е съществувало, че българите доброволно са приемали исляма и че най-голямото зло в нашата история е комунизмът между 1944 г. и 1989 г.
На 6 и 7 април 2019 г. в София се провежда поредният кръг от обучения на учителите по история, организирани от Министерството на образованието. МОН не за първи път провежда такива семинари за българските учители, но за първи път от почти десетилетие насам държавата плаща всички разходи на командированите специално за целта преподаватели от цялата страна.
Причината е прозаична – от началото на тази година министерството провежда изключително агресивна кампания за тотална подмяна на методиката, по която се преподава българската история, като основната цел е да се накарат българските учители да внушават на българските деца, че основният враг на България е Русия, че най-близък и приятел ни е Турция, че турско робство не е съществувало, че българите доброволно са приемали исляма и на драго сърце са си давали децата за еничари, че българският народ не е славянски и че най-голямото зло в нашата история е комунизмът между 1944 г. и 1989 г.
С нас от Възраждане се свързаха няколко учители, които независимо един от друг ми разказаха напълно подробно какво се е случвало на този семинар. Помолих последният от тях да ми прати и писмо, в което да опише какво се е случило и как са се отнасяли с тях техните “обучители”.
Ето го и самото писмо:


“Здравейте!

Помолихте ме да напиша това, което знам за обучението на учителите по История, организирано от МОН.

Такива обучения се провеждат от началото на годината, всяка седмица. Има задължителна квота и от всяка област се изпращат по 3 учители, или експерти от РУО. Досега са обучени 10 групи, по 75 човека всяка. Тъй като капацитетът на всяка зала е ограничен, всяка група е разделена на още 3 такива, на които преподават различни преподаватели от Софийския университет, Югозападния университет, Българската академия на науките, Нов български университет, Шуменския университет.

Част от преподавателите са доц. Антоний Гълъбов и проф. Евелина Келбечева, сигурен съм, че знаете доста неща за тях.

Наименованието на обучението е просто “Обучение на учители по История и цивилизации относно новите учебни програми в десети клас”. Обучението трае 5 дни и е изцяло финансирано от МОН.

От споделения опит с колеги, включени в първите групи, знаехме, че една от “новостите”, които трябва да научим е “че турско робство не е имало” и това е повтаряно и потретяно. На една от последните групи проф. Рая Заимова каза, че “Християнските семейства са давали по едно момче, а те са имало по много, за да има мир и любов и да живеят по-добре” (за кръвния данък); “Девширмето е път към просперитет”; “далеч от центровете на официалната религия българският селянин няма усещане за фатален избор” (за ислямизацията) и че “голяма част от българските светци са наказани със смърт, защото първо са приели исляма, а после са отказали от него”. Във всички групи преподавателите са твърдели, че ислямизацията е била епизодична, не чак толкова агресивна и в голяма степен – доброволна.

Друго, което ме впечатли: за всичките ни нещастия е виновна Русия, като се започне още от походите на княз Светослав през 10 век. Но, ние, българите, цели 7 пъти сме успели да ѝизвием ръцете, включително като сме я принудили да води Освободителната война, която тя въобще не е искала да води. Но сме ѝизвили ръцете! И днес ние трябва да се освободим от тази робска емоционалност, която ни свързва с нея и да спрем да говорим за любов и привързаност към освободителката, което била пълна глупост. На децата вече не трябва да преподаваме факти, години, събития и личности! Трябва да им обясняваме идеологии!

Това било истински важното, за да станат мислещи хора с европейски ценности (доц. Лъчезар Стоянов). Нямало такова нещо като положителни постижения в периода 9 септември 1944 – 10 ноември 1989. Това е най-мракобесният период от българската история! Нищо хубаво не се е случило тогава! И понеже в залата настъпи вълнение, преподавателят повиши тон и рече, това е държавна директива и ние сме ДЛЪЖНИ да преподаваме по този начин, иначе подлежим на съд.

Зададе ни въпроса “Вие искате ли да практикувате тази професия, или не искате?” При което настъпи мълчание, което се запази до края на лекцията… Финалът беше “Вие трябва да знаете, че министерството плаща много пари да сте тук и да правите каквото ви се казва…” (това за парите няколко пъти ни беше натяквано).

Аз знам, че не искам да се преподава по този начин на дъщеря ми! Искам да я науча и да ѝвнуша други ценности. Затова Ви писах, въпреки, признавам си, че ми е притеснено. Но и знам, че ще продължа да си върша работата така, както си знам и както са ме учили далеч по-стойностни хора от тези, с които се сблъсках миналата седмица.

Същото споделиха с мен и други колеги, по време на почивките. За жалост, има и такива, които много старателно си водеха записки, убедени, че това е истинската История на България.

Не знам дали и колко от колегите ми биха се осмелили да потвърдят това. Знаете какъв страх цари в нашата система… Това е.

Успех Ви желая!”
Източник: The Bulgarian Times

16
Ето как са подредени кандидатите:


01. КП „ПАТРИОТИ ЗА ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ“
02. КП „ПЪТ НА МЛАДИТЕ (НДСВ и НОВОТО ВРЕМЕ)
03. ПП „ВМРО – БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ“
04. Ваня Григорова – независим кандидат
05. ПП „ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ“
06. ПП „ВОЛТ“
07. Николай Ненчев – независим кандидат
08. Венислава Атанасова – независим кандидат
09. КП „ВЪЗХОД“
10. КП „КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ“
11. Десислава Иванчева – независим кандидат
12. ПП ГЕРБ
14. ПП „АТАКА“
13. КП „ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ - ОБЕДИНЕНИЕ“
15. Минчо Куминев – независим кандидат
16. ПП „ДЕМОКРАТИ ЗА ОТГОВОРНОСТ, СВОБОДА И ТОЛЕРАНТНОСТ“ (ДОСТ)
17. ПП „ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ“
18. КП „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“
19. ПП „ГЛАС НАРОДЕН“
20. ПП „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ“ (ДПС)
21. КП „ДВИЖЕНИЕ „ЗАЕДНО“
22. ПП „БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ“
23. КП „ВОЛЯ – БЪЛГАРСКИТЕ РОДОЛЮБЦИ“
24. ПП „ДВИЖЕНИЕ 21“
25. Христо Симеонов – независим кандидат
26. ПП „ДВИЖЕНИЕ ПРЕЗАРЕДИ БЪЛГАРИЯ“
27. ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ“


Поне на мен, част от имената не ми говорят нищо, но славата, дори един миг си е слава!?

17
Преглеждах публикации свързани с доклада на Мълър в руски източници, когато случайно видях това:
Цитат
13 февраля, 17:06
"По-братски". Болгария захотела российского вмешательства вне очереди
Автор: Михаил Шейнкман


Болгария вдруг проснулась. Вспомнила, что вообще-то она уже взрослая, а не какая-нибудь младоевропейская. Стало быть, она тоже заслужила от Кремля внимания. Чтобы непременно с вмешательством. И не так, как он хотел, когда предлагал своим "Южным потоком" принести стране дешевый газ, деньги за транзит, рабочие места. Этого добра ей не надо. А надо, чтобы тайно, в выборы. А то все вокруг только о том и говорят, что у них-то с Кремлем это уже было. По крайней мере, им так кажется. А она – что, все еще не заграница? Обидно.
Так что оставьте ваши имперские замашки, и ждем. "Ждем, что Россия попытается внедриться в наш избирательный процесс", – скорее позвал, чем предостерег вице-премьер Дончев. "Не сомневаюсь в этом", – чуть позже поддакнул ему лидер парламентского большинства Цветанов. Надо сказать, что несколько припозднились они со своей "заявкой". Хотя до выборов в Европарламент больше трех месяцев, но слишком много на Западе желающих заполучить себе "руку Москвы". А она все-таки не Шива. Даже с учетом, что некоторые согласились бы и на ногу, которой зачастую и придают ускорение.
И, наверное, понимают в Болгарии, что лезут без очереди. Но надеются, что вспомнят русские, кто им в ЕС "братушки", и расставят приоритеты "по-братски". К тому же если по всей Европе выборы только в Европарламент, то у Софии для России бонус. Еще и местные выборы в это же время. То есть две кампании по цене одного взлома. Ну что вам стоит, едва не умоляют болгары Москву тряхнуть стариной. Снова Шипка. Родопы. Опал. Ностальгия.
И почему-то не удивляет, что о российском участии "плачут, богу молятся, не жалея слез" в партии власти. ГЕРБ сокращенно. С рейтингом у нее совсем беда. Да и с репутацией не лучше. А дорогущий контракт правительства самой нищей страны ЕС с США на поставку истребителей F-16 президент Румен Радев и вовсе признал "триумфом лоббизма". Между прочим, генерал ВВС – знает, что говорит. И когда говорит о неизбежности досрочных парламентских выборов, видимо, тоже. Превратят они ГЕРБ в гербарий. Потому что более популярные теперь социалисты выиграют их и высушат.
Иными словами, без русского вмешательства партии премьера Борисова никак свою ценность не доказать. А русское вмешательство и доказывать не надо. Во всяком случае, никто еще этого не делал – и ничего. А за примерами ходить далеко не обязательно. Их же доморощенный бизнесмен Гербев через три года после промывания желудка решил, что это и его тогда траванули "новичком". Все сходится. Тоже поплохело после кафе. Причем ему и взрослому сыну. Улавливаете еще одно сходство? Ну, и самое главное, от чего Кремлю уже никак не отвертеться: оба выжили.
Правда, образцы, отправленные на исследование в Финляндию, опять показали, что это банальные пестициды, а не боевое химическое вещество. Но в Британии Болгарию все равно признали себе ровней. Товарищем по несчастью. А это, между прочим, знак качества.


https://ria.ru/20190213/1550808414.html

18
Цитат
Анимационното филмче “Маша и мечокът”, което буквално е обожавано от всички деца, е руска пропаганда. Това пише британският “Таймс”. Изданието се позовава на мнението на различни критици. Според тях разглезеното момиче и мечката са символи на Русия и проникват в ума на незрелите дечица. Така се влияело негативно върху подсъзнанието им. ‘ Професор Антъни Глейс смята, че в лентата си личи “придирчивия, неприятен характер на Маша”. Критиците се притесняват от серията, когато Маша се появява притеснена от гранична охрана. По този начин Русия демонстрирала “защитата на своите граници”, вярват британците. Миналата година в Естония обявиха, че “Маша и мечокът” водят хибридна война.
Източник: The Bulgarian Times, както и английския оригинал: The Times: Children’s show is propaganda for Putin, say critics

19
Новините от деня … / стаЛбилност от 16.10.2018
« -: Ноември 16, 2018, 14:21:37 »

СтаЛбилност с днешна дата или "горещите новини" от деня:


* Лозан Панов: Главният прокурор разследва критиците си и поставя чадър над приятелите си
* Mъж и жена са задържани за убийство с нож във влак край Вакарел
* Румен Ненков: Има решения на КС, които са изцяло политически
* Мъж стрелял с газов пистолет по част от протестиращите снощи в Перник
* Обраха оръжеен склад в столичния квартал „Дружба”



20
Цитат
В пореден месец, наситен с публични скандали, провокиращи обществено негодувание отчитаме тенденция на засилващи се негативни оценки за посоката на развитие на страната. Три към едно е съотношението между дела на критично настроените (69%) и тези с положително мнение (23%). С високи нива на песимизъм (57% от всички) са и очакванията за бъдещето на страната. Като цяло, младите българи продължават да са по-малко негативно настроени за развитието на страната и на домакинството си.
Картината на институционално доверие продължава да се характеризира с високо степен на критичност от страна на българските граждани. Народното събрание отново е в дъното на класацията с над 5 пъти по-висок дял на гражданите, които нямат доверие. Изключение от общата картина са Омбудсманът и президентската институция, които остават на другия полюс с доверие, надвишаващо няколкократно недоверието в тях.

Целия анализ можете да изтеглите от тук

Страници: [1]