ш'кайш ли ся какъв вариант на практика имаме, та да не изпаднем до положението на оня дето пикае в бутилките?
По точно, как ще стигнем до него, ако предложиш такъв?
Късно е! Продали сме си душата на дявола, за илюзорна свобода и демокрация, за Европа, за свободно пътуване, за лъскави джунджурийки, па се сърдиме че доматите са пласмасови, че в сиренето няма мляко, че в кренвиршите няма месо, че всичко поскъпва, че ... Ама то върви в пакет и като не сме чели ситния шрифт в договора, си е наша вината!
Оня ден си пия кафето с двама такива, та ми развалят кефа - аз отдавна съм се примирил да не се ядосвам за неща, които не мога да променя, обяснявам им търпеливо, че и те това са искали, и говната вървят в пакет с лъскавия целофан, да са мислили, да са чели, ама не са, и никак не са съгласни да напуснем ЕС и НАТО, защото децата им в Европата бачкат. - Бе, вие какво искате, и *у§@ до края, и душата в рая - няма как! Не останаха доволни.