Societe Chez Kerpeden v2.0
Преглед на печата … => Теми на форумците … => Темата е започната от: Чок觧 в Януари 10, 2019, 21:49:59
-
Leonardo Haberkorn, уругвайски журналист, преподавател в университета ОРТ в гр. Монтевидео, публикува отворено писмо.
"Уморих се... предавам се..."
"След много, много години днес преподавах в университета за последен път. Уморих се да се боря с телефоните, с УотсАп и с Фейсбук. Победиха ме. Предавам се. Отказвам се. Уморих се да говоря за неща, които ме въодушевяват, пред младежи, които не могат да откъснат погледа си от телефон, на който непрекъснато получават селфита.
Разбира се, не всички са такива. Но стават все повече. Допреди три-четири години призивът да оставят телефона настрана за 90 минути, дори да е само от добро възпитание, все още имаше някакъв ефект.
Вече няма. Може би аз съм се изхабил твърде много в битката. Или пък не правя нещо, както трябва.
Но едно е вярно: много от тези младежи не осъзнават колко обидно и нараняващо е това, което правят. Освен това е все по-трудно да се обясни как работи журналистиката на хора, които не я потребяват, нито виждат смисъл да бъдат информирани.
Тази седмица в час стана дума за Венецуела. Само една от 20 студенти успя да каже основни неща за конфликта. Най-основните. Останалите нямаха никаква представа. Попитах ги дали знаят кой уругваец е в центъра на тази буря. Разбира се, никой не знаеше.
Попитах ги знаят ли кой е Алмагро. Мълчание. Насила, от дъното на залата, само едно момиче измънка: "Не беше ли външният министър?". Така е за всичко. Какво става в Сирия? Мълчание.
Коя партия е по-либерална или по "вляво" в САЩ - демократите или републиканците? Мълчание. Знаете ли кой е Варгас Льоса?
"Да!"
Някой чел ли е негова книга? Не, никой. Съжалявам, че младежите не могат да оставят телефона дори в час. Да запознаеш толкова неинформирани хора с журналистиката е сложно.
Все едно да преподаваш ботаника на същество от планета, на която не съществуват растения. При едно упражнение, за което трябваше да излязат да търсят новина навън, една студентка се върна с новината, че по улиците все още се продават вестници и списания.
Идва момент, в който това да си журналист се обръща срещу теб, защото си научен да се поставяш на мястото на другия, развил си емпатията като основно оръдие на труда си.
И тогава виждаш, че тези младежи, които продължават да са умни, симпатични и топли както винаги, са измамени, че вината не е само тяхна, че липсата на култура, незаинтересоваността и отчуждението не са се появили у тях от само себе си.
Любопитството им бавно е било убивано и всяка учителка, която не е поправяла правописните им грешки, ги е научила, че общо-взето нищо няма значение.
Когато човек разбере, че те също са жертви, почти неусетно сваля гарда.
Лошото накрая се оценява като посредствено; посредственото минава за добро; а доброто, в редките случаи, в които се появява, се празнува, сякаш е гениално. Не искам да бъда част от този извратен кръг. Никога не съм бил такъв и няма да бъда.
Винаги съм обичал да правя нещата добре. Възможно най-добре. И не понасям липсата на интерес към всеки въпрос, който задавам и на който се отвръща с мълчание. Мълчание. Мълчание. Мълчание.
Те искаха часът да свърши.
Аз също."
-
Моя дружка е преподавател по химия. От Бога преподавател, късметът на всеки студент. Та преди няма и няколко месеца лекцията е за хинина. Пита СТУДЕНТИТЕ МЕДИЦИ ПЪРВИ КУРС за какво се е използвал хинина. Мълчание. След дълго чесане на глави едно от девойчетата смутолява, че май се използва за подобряване на растежа на косата, втрива се хининова вода в корените. Добре, а случайно някак да се пие, с надежда подсказва дружката ми. Мълчание. Чесане на глави. Епифания: едно от момчетата се сеща за джин с тоник! Ама защо точно джин с тоника? Мълчание. Окончателно.
Пък ти им говори за признаците на маларията и "подобно се лекува с подобно" и прочие ненужни им неща.
-
Банши, ако четеш - това как се отразява на мнението ти за демоса ?
-
Нещата се развиват логично.
Смартфоните само ускоряват процеса.
Интелектуалното неравенство, подобно на икономическото неравенство ще се разширява все повече вътре в държавите, докато между държавите ще намаля.
-
"Уморих се... предавам се..."
Господи!
Това е и нашият свят.
-
признаците на маларията
"Стас и Нели"
На 8 г. я четох 3 пъти поред :way_to_go-1308:
-
признаците на маларията
"Стас и Нели"
На 8 г. я четох 3 пъти поред :way_to_go-1308:
"Тютюн" - Ирина чете за спленомегалията, после не се сеща за нея когато умира Аликс.
-
"Tютюн" ми беше много потискаща и не я дочетох.
-
Взе едно че аз или някой от колегите ми в България го е писал.
Без “уморих се” и “предавам се” обаче. Старата гвардия може и да умира, но не се предава. И младата гвардия - и тя в най-добрата си част така. Ще стоим там, на фронтовата линия - прави, с бастуни, с патерици, в инвалидни колички, метафорично речено, разбира се, с жълтите стотинки насреща - това е мисия.
Чели сме за неразумните юроди, знаем наизуст “Сей, земеделецо”, хвърляме добри семена, поникват, където има почва, колкото и да не е за вярване днес, сега и тук.
“И това ще мине”, в смисъл на “реформите”, дето парите следват клиента и на уродливостите Кунево-Танево-Вълчеви, етцетера.
Само дето никой извън стените на аудиториите и изпитните зали не си дава сметка, че трудът ни в момента е по-тежък от Жан-Валжановия и от ония “во глубине сибирских руд”. И точно толкова “оценен”.
Няма значение:
Не пропадет наш скорбный труд.
Из искры возгорится пламя
И просвещенный наш народ...
-
С върховно усилие, напреко тренда/мейнстрийма, обучаваме бъдещите учители по български език, българска литература, история...
И не термини само, но български думи, отвъд битовата лексика, ни се налага да обясняваме...
-
Учим децата на България все пак.
Децата на България не са виновни - не те - за това, което направиха с тях.
-
Войната - против нашата (българската и европейската) - история, култура, цивилизация, се води за младите умове и души.
Това би трябвало да е ясно за всеки преподавател от детските ясли до докторската степен.
Останалото е щедро възнаграждавана Емил-Джасимия - от детските ясли до докторската степен. Настанила се и в МОН, уви.
-
Това л***о Джасим докторска степен ли има ?
А иначе , за всичко написано дотук Светице , :t2030:
-
Ами ... Не се справяте, скъпи мои, дълбоко уважаеми и обичани. И моята съпруга е учител в един малък български град, учи същите тези. Преди година време имаше случай, в който директорът влезе в час - заради жегата учеха на отворени врати и прозорци -стигна до края на стаята и никое от децата не го забеляза. Час по математика, решават задачи. Пълна концентрация. Сигурно има защо благоверната ми да е с "Неофит Рилски", да е Учител на годината в общината. И на тортата и да пишат децата "ЧРД, Втора Мамо!" .
Е, какво и струва всичко това, ние си знаем. Но пък си яде хляба без да и присяда.
-
Коя партия е по-либерална или по "вляво" в САЩ - демократите или републиканците? Мълчание
Че какъв отговор освен мълчание да очакваш на безсмислен и объркващ въпрос? И аз открай време се чудя защо на партийците в САЩ понякога им казват демократи, понякога републиканци. Сигурно е някаква особеност на местния фолклор.
-
Не се справяте
Така е, не се справяме. Яд ни е и мъка, и не знаем какво да сторим повече от това, което можем. И така е почти навсякъде у нас и в чужбина. За съжаление, едва ли несравнимото преподавателско умение на жена ти е в състояние да компенсира този факт.
-
...
-
И моята съпруга е учител в един малък български град, учи същите тези. Преди година време имаше случай, в който директорът влезе в час - заради жегата учеха на отворени врати и прозорци -стигна до края на стаята и никое от децата не го забеляза. Час по математика, решават задачи. Пълна концентрация.
...И на тортата и да пишат децата "ЧРД, Втора Мамо!" .
Е, какво и струва всичко това, ние си знаем.
Това, с директора в час по математика може да се случи само в малък български град или в СМГ.
...все още може.
Впрочем, може и в софийско квартално училище. Щото там им е през оная работа дали, кой и кога влиза или излиза от час. Или пък защото... не познават директора.
Жена ми преподава в такова училище . "Е, какво и струва всичко това, ние си знаем."
-
За съжаление, едва ли несравнимото преподавателско умение на жена ти е в състояние да компенсира този факт.
Тайната на това умение е проста - обич. Обича децата, обича си работата, обича си науката (не точно математиката - физиката, всъщност). Обича и мен, да се похваля. :D
-
Тайната на това умение е проста - обич. Обича децата, обича си работата, обича си науката
Брей, каква била работата – ти ми отвори очите! Радвам се, че имаш съпруга, тъй уникално – сред преподавателите по света и у нас – надарена с тези качества.
-
Радвам се, че имаш съпруга, тъй уникално – сред преподавателите по света и у нас – надарена с тези качества.
Не е уникално, макар че е голяма рядкост. У нас все още се намират такива учителки. И благодарение на тях българското държавно образование не е умряло нацяло.
П.С. Казват, че имало и учители, но аз не познавам и не знам за такъв.
-
Казват, че имало и учители, но аз не познавам и не знам за такъв.
аз познавам, ама пенсионирани вече. имах щастието в гимназията да имам прекрасни учители по химия, физика, история, биология... че и физкултура, ако щеш - в дъжд и сняг бяхме на двора да играем футбол или баскетбол.
-
Не е уникално, макар че е голяма рядкост … Казват, че имало и учители, но аз не познавам
Аз познавам и учители, и учителки с такива качества, и изобщо не са голяма рядкост. Много се радвам, че твоята и на Фирмин жена му са такива, но това не ги прави изключителни.
Но откъде тръгна разговорът? От текст, в който уругвайски университетски преподавател споделя разочарование от това, че става все по-трудно да се преподава, че има явно отчуждаване на студентите от нормалния учебен процес, от търсенето на знание изобщо. Коментирано беше, че така е и у нас, и другаде по света. SvSophia пък писа, че въпреки това и други тъжни наблюдения тя продължава да си върши работата отговорно и отдадено, защото знае колко е важно това. А аз знам, че много хора и във вузовете, и в училище имат същото отношение.
Пристига обаче Firmin и назидава от воле: ми не се справяте, щото сте нефелни даскали! Я вижте жена ми как преуспява там, където вие се проваляте, ама тя обича децата, работата и науката! Човекът не иска просто да се похвали с жена си, а да обяви другите за некадърни. С това и започва: „не се справяте“. Прогласява с апломб тривиални истини за това какъв трябва да е добрият учител, като че никой тук няма представа за това. Освен олимпийско високомерие, това е и много глупаво третиране на темата защо се проваля образованието.
-
Това, което прави моята жена уникална е, че обича мен. Тъй не оставам единствен, де любя мене си.
Аз съм последният, който ще назидава даскали с високомерие. Цял живот ям даскалски хляб. От труда на баща ми, а и от този на жена ми.
Жена ми е не по-малко уморена от кой да е друг даскал, включва цитирания. Но не се е предала. Както и баща ми, след повече от четири десетилетия преподавателски труд, до пенсия, а и след това.
Разбира се, дълго можем да обсъждаме образованието и хала му. Но накрая всичко пак опира до това, което се случва на твоя участък на фронта.
-
Разбира се, дълго можем да обсъждаме образованието и хала му. Но накрая всичко пак опира до това, което се случва на твоя участък на фронта.
Не "се случва", Фирмин, защото то само не може "да се случи".
Което "го случват"! Без теб и мен!!! :animated-smileys-stargate-015
-
Преди време един Приятел каза за най-малкия си син:
"Тцъ, тцъ, тцъ… Егати поколението! Тоз знае само една дума: "Дай!"
Не знам дали и ний не сме много взискателни, между нас да си остане!
-
Тайната на това умение е проста - обич. Обича децата, обича си работата, обича си науката
:way_to_go-1308:
-
Пристига обаче Firmin и назидава от воле: ми не се справяте, щото сте нефелни даскали! Я вижте жена ми как преуспява там, където вие се проваляте, ама тя обича децата, работата и науката! Човекът не иска просто да се похвали с жена си, а да обяви другите за некадърни. С това и започва: „не се справяте“. Прогласява с апломб тривиални истини за това какъв трябва да е добрият учител, като че никой тук няма представа за това. Освен олимпийско високомерие, това е и много глупаво третиране на темата защо се проваля образованието.
Явно, с теб сме чели различни писания на Firmin. Защото аз нищо такова не прочетох в коментара му.
-
Пристига обаче Firmin и назидава от воле: ми не се справяте, щото сте нефелни даскали! Я вижте жена ми как преуспява там, където вие се проваляте, ама тя обича децата, работата и науката! Човекът не иска просто да се похвали с жена си, а да обяви другите за некадърни. С това и започва: „не се справяте“. Прогласява с апломб тривиални истини за това какъв трябва да е добрият учител, като че никой тук няма представа за това. Освен олимпийско високомерие, това е и много глупаво третиране на темата защо се проваля образованието.
Явно, с теб сме чели различни писания на Firmin. Защото аз нищо такова не прочетох в коментара му.
Ами прочети предишния му коментар и ще разбереш за какво става дума !
***
Все си мисля , че преди колкото по-голям беше града , толкова и родителите даваха по-добро възпитание на децата , и учителите - по-добри знания . Стремежа на добрите учители бе да отидат да преподават в града , стремежа на по-образованите родители - също .
Сега , като че ли урбанизацията има обратен ефект струпването на много хора от различни краища в един град обезличава и културата , и принизява възпитанието , дисциплината на децата - "Нов съм , никой не ме познава , мога да правя каквото си искам!" Радиото и телевизията , по-голямата заетост на родителите , улицата - всичко това се отразява пагубно . И един учител в по-малък град в един момент са справя по-добре с обучението и възпитанието , от този в големия . Единствено по-лошото финансиране на училищата в малките градове им пречи може би , да постигнат по-големи успехи .
Това , че за да има успех един учител , трябва да работи с любов е вярно , но само една любов не стига . Трябва и помощ от родители , от цялото общество .
-
Преди време един Приятел каза за най-малкия си син:
"Тцъ, тцъ, тцъ… Егати поколението! Тоз знае само една дума: "Дай!"
Не знам дали и ний не сме много взискателни, между нас да си остане!
А ний знаем само думата "Дано!". Която да не си остане само между нас. :bigok:
-
Явно, с теб сме чели различни писания на Firmin. Защото аз нищо такова не прочетох в коментара му
Писах конкретно, вкл. с цитиране. Не разбирам кое в коментара ми оспорваш (или с кое в моето тълкуване не си съгласен).
-
аменеменема, както аз разбирам нещата, учителят или преподавателят преподава, защото се предполага, че притежава знания по предмета си, по методика, по педагогика и по психология.
Кой, ако не той, учителят, следва да има компетентностите - знанията, уменията и нагласите - за да създаде интерес към предмета и учебното съдържание и да задържи вниманието на учениците или студентите. Ако физикът не може увлекателно да преподаде урока по физика, математикът - урока по математика, историкът - урока по история, то кой да го направи? Кой да го замени в това? Параджията от котелното ли да се качи в час? Или портиерът да рече я, госпожа, ти постой малко тука, пък аз ще ида да обясня на твоите законите на Кеплер.
И ето го на - предава се. Предава, прочее, себе си. Предава науката си. Предава и децата. А може би съм прекалено строг и даже несправедлив. Предава се и отстъпва. Отстъпва на друг, по -компетентен от него във великото дело - да предадеш знанието на цивилизацията си на генерацията след теб. Както ти е дадено на теб. Дадено от непредали се. Ако се прекланям пред учителите си, които никога не се отказаха от мен, въпреки "особеностите" на характера ми, защо да се прекланям пред този, предалия се. Който се отказва от поверените му. Не разбирам.
-
И ето го на - предава се. Предава, прочее, себе си. ...
Който се отказва от поверените му. Не разбирам.
що? я една аналогия - колю добрев що върна мандата и се отказа от задълженията си?
-
И кое в темата налага да вдигаме костите на Николай Добрев? Достатъчно подготвен ли си да водиш този разговор? Аз, например, не съм. Защото моят източник е сред възможно най-запознатите. И му имам пълно доверие. Но, заедно с това, обективно субективен в оценките си. Така че, остави Николай Добрев в покоя му. Явил се е на съд, по-висш от нашия.
-
щото човекът си го е казал директно:
Когато човек разбере, че те също са жертви, почти неусетно сваля гарда.
Лошото накрая се оценява като посредствено; посредственото минава за добро; а доброто, в редките случаи, в които се появява, се празнува, сякаш е гениално. Не искам да бъда част от този извратен кръг. Никога не съм бил такъв и няма да бъда.
Винаги съм обичал да правя нещата добре. Възможно най-добре. И не понасям липсата на интерес към всеки въпрос, който задавам и на който се отвръща с мълчание. Мълчание. Мълчание. Мълчание.
леонардо хаберкорн иска да е честен пред себе си, а ти тръгна да го обвиняваш в предателство. затова те питах за добрев.
а ти пак се яви излишно патетичен.
-
Или портиерът да рече я, госпожа, ти постой малко тука, пък аз ще ида да обясня на твоите законите на Кеплер. … И ето го на - предава се
О, моля те, що за маневри за отвличане на вниманието! У кого тук видя подобно отношение към преподаването? Не се прави, че не разбираш за какво става дума. Кое и кого ти даде право да упрекваш в недобросъвестност? На какво отгоре и кого си позволяваш да назидаваш?
-
И тогава виждаш, че тези младежи, които продължават да са умни, симпатични и топли както винаги, са измамени, че вината не е само тяхна, че липсата на култура, незаинтересоваността и отчуждението не са се появили у тях от само себе си.
Любопитството им бавно е било убивано и всяка учителка, която не е поправяла правописните им грешки, ги е научила, че общо-взето нищо няма значение.
Когато човек разбере, че те също са жертви, почти неусетно сваля гарда.
Лошото накрая се оценява като посредствено; посредственото минава за добро; а доброто, в редките случаи, в които се появява, се празнува, сякаш е гениално. Не искам да бъда част от този извратен кръг. Никога не съм бил такъв и няма да бъда.
Винаги съм обичал да правя нещата добре. Възможно най-добре. И не понасям липсата на интерес към всеки въпрос, който задавам и на който се отвръща с мълчание. Мълчание. Мълчание. Мълчание.
Те искаха часът да свърши.
Аз също."
Аз не съм журналист и заради това, навярно, имам проблем с емпатията, та не разбирам какво той, в честността си, изповядва. Как тъй "умни, симпатични и топли", пък "любопитството им бавно убивано"? И, разбира се, учителката, с която да оправдаем отказа си да се борим с посредствеността. "Винаги съм обичал да правя нещата добре". Ами че прави ги, де! Липсата на интерес към всеки твой въпрос не те ли навежда на мисъл дали пък не трябва да си "опресниш" въпросника. Мълчанието им е присъда. Те няма какво да ти кажат. А ти? И ти нямаш? А защо не "обжалваш" присъдата? И какво те чака, ако тя влезе в сила? Навярно, нищо драматично. Просто си открил, че не ставаш за даскал. Дано си по-добър журналист.
-
На какво отгоре и кого си позволяваш да назидаваш?
Я ми дай краткия списък с места, от които мога да назидавам. После и другия - с тези, които (ми) е позволено да назидавам. :angry-smiley-014: :t1252: А може би имаш такъв - със свещени крави, с назидателен имунитет.
-
Как тъй "умни, симпатични и топли", пък "любопитството им бавно убивано"?
айде сега, проблем с логиката ли имаш? откога "умни, симпатични и топли" е равносилно на "любопитни"?
"Винаги съм обичал да правя нещата добре". Ами че прави ги, де!
ами човекът нали това казва - че това изисква все повече усилия и се е уморил. и вместо посредствени резултати предпочита да се откаже.
А ти? И ти нямаш? А защо не "обжалваш" присъдата?
айде пак превъзбуждане и патетика. а защо да обжалва? задължен ли е? да е честен пред себе си не означава винаги и за всичко да се бори като прасе с обла тиква. понякога може да се наложи и да отстъпи. което той прави.
те азиатците не го ли бяха довели до някакво съвършенство това - да нападаш, когато си подготвен, и да отстъпваш, за да си по-готов следващия ден? нали беше много компетентен по китайските и японски философии? що се изхвърляш такъв?
-
Не изнервяйте обстановката, явно има някакво неразбиране и от двете страни. Не ме карайте да трия коментари, несвързани с темата, а плод на лични пререкания.
За Firmin и аменеменема
-
Господин модератор, прекратявам участието си в темата, щом ще триете написаното. Не виждам обаче причина да ми е неудобно от каквото пиша и съм доста учуден от реакцията ви.
-
Писах , че ще трия САМО коментари , несвързани с темата , лични нападки - засега не съм изтрил нищо . :)
-
ОК. Оттеглям се. А и, мисля, изяснихме нещата. Благодаря за намесата (на модератора).
-
И ето го на - предава се. Предава, прочее, себе си. ...
Който се отказва от поверените му. Не разбирам.
що? я една аналогия - колю добрев що върна мандата и се отказа от задълженията си?
Защото умираше от рак, може би ?