МАЛКО ИСТОРИЯ (неделно и предизборно)
NIHILI NOVI SUB SOLE Нищо ново и под софийското небе
КРАЖБИ, МРАК, БОКЛУЦИ, КОРУПЦИЯ, БЕЗХАБЕРИЕ, ЧАЛГА И ПРОСТИТУЦИЯ
Първият софийски кмет Манолаки Ташев умира само четири месеца след своето назначение - (10.02.1878-08.06.1878). За това кратко време в дневния ред на първите общинари на Нова България влизат същите въпроси, които и днес тормозят гражданите на столицата.
Първото заседание на първите общинари е свикано на 13 февруари 1878 г. Основна точка в дневния ред е въпросът за издирването на "откраднатите от шопите фенери" и поставянето им обратно по тъмните градски улици. Точката е в съответствие с "предписанието на г. полицмейстера", В протокола е записано: " одобри се мнението да се съберат всички ограбени фенери в анархията и това да стане, след като се повика духовният началник на евреите и му се предложи съдействието в тоя случай, като той се убеди за належащата потреба колкото по-скоро да излязат ограбените фенери из еврейските домове и се донесат в полицията. Тия фенери, които ще излязат наяве, да се натурят по готовите стълбове и да се разпореди тъй щото нощните стражари да палят тия фенери по главната улица и чаршиите и да отговарят в случай на изпотрошването им".
Второто заседание:Пренията се върти около темата за почистването на София, организирането на пожарна служба и ремонта на канцеларията на софийския губернатор. В края на зимата било организирано първото масово почистване на София. Всеки трябвало да изчисти около дома си и да закара отпадъците в някое от четирите сметища, обособени около града. Дотогава сметоизвозване в града нямало. Мухтарите, т. е. кварталните отговорници, били задължени от градоначалника да осигурят по 40 каруци за превозване на боклуците. Акцията не обхващала почистването на държавните сгради, нито обществените места. За тях градският съвет нямал средства.
Третото заседание: На това заседание пламва и първият общинарски скандал. Поводът е свръхпрозаичен : даването под аренда на имуществото на забегналите богати турци. Атмосферата се разведрява едва когато някой предлага да не мислят само за работа, а да обсъдят некоя веселба. Бързо измислят повода: да се чества годишнината от възшествието на престола на император Александър II и "потребното за случая количество вино и ракия и останалото необходимо" за похапката и разпивката в Градската градина.
В протоколите на Градския съвет са записани и други “важни решения”. Едно от тях забранява "тъй називаемите кючеци като разпространяващи разврат и несъобразни с духа на времето". Друго решение постановява: "Да се съберат всички леки жени из града и чаршията и да се поместят в нарочно за них определен квартал, да ся помисли и за болестите и да сe умоли господин полицмайстера, ако се яви нужда, да се разпореди за пазенето на тишина в този квартал."
Тук съвременната уредба се различава от тогавашната: Чалгата сега не е забранена, а въпросът с проститутките не е нормативно уреден.
.През същата година генерал Гурко нарежда на нотабилите на града, че най-големият български герой Васил Левски трябва да има паметник, при това на мястото, на което е обесен. Само след месец вторият кмет на столицата Димитър Хаджикоцев (09.06.1878-01.08.1878) взема решение да бъде издигнат паметник на Левски.
Делото трябвало да довърши един от следващите кметове Тодораки Пешов (30.12.1878-13.09.1879). (Забележете! Той е първият кмет на София , избран след избори за общински съветници.)
Доизграждането на паметника не започнало и неизвестно защо направените основи били оставени да се рушат. Кметът обаче сложил началото на една друга традиция- софийските кметове да се обезпечават с имоти.
Той си построил нов дом, а след това започнал да купува парцели по ул."Раковска" така усърдно, щото в скоро време тя цялата станала негова. Това свидетелстват историците на София от края на ХVIII и началото на ХIХ в. (А тези от ХХ и началото на ХХI в. подтвърждават, че тази традиция сред изборните кметове и назначаваните кметски намесници не само се е запазила до наши дни, но и се разширила, обогатила и издигнала до непознати висоти.)
Трябвало да минат цели 13 години и да се сменят 14 кметове за да бъде завършен паметника на Апостола (22.06.1891) и още двама кметове и 4 ½ години докато бъде открит официално (22.10.1895).
В послепис към стихотворението си “Паметникът на Левски” Константин Величков обяснява дотогавашната история на строителството на паметника на Левски и с прозрението на пророк заключава: "Уви! Ние доказахме и тоя път, че най-доброто нещо, което умеем да правим, е да не правим нищо."
НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО И ПОД СОФИЙСКОТО НЕБЕ !
