Преки репортажи от Австралия
Миналата година, когато се разгърна пландемията, червените либерални щати се надпреварваха да оплакват мними трупове и да налагат вечерни часове, а сините консервативни щати (като нашия) ги укоряваха открито и твърдяха, че са против ограничаването на хората. В интернет сайта на консервативната местна партия (която впрочем се нарича "либерална") пише, че основно нейно кредо е минималното вмешателство в личния живот на гражданите и поддържане на пълните им свободи. В продължение на повече от година половин Австралия се огъваше под напора на комунистическата адженда, а другата половина с насмешка гледаше и се фукаше колко е куул. Факт е, че в този тук наш щат, обитаван от над шест милиона души, до миналия месец нямаше задължения да се седи вкъщи, да се правят тестове или да се носят маски, и животът беше 100% нормален. До началото на тази година дори на летище Сидни нямаше задължителни маски - направила съм си скрийншот за поколенията
Това, което се случи тук в края на юни (и което открито беше обявено като "нов ред" от някои министри), е щракването на този капан.
Това е, което исках да напиша днес - привидното спокойствие е измамно, привидната липса на натиск - също. От поне десет години насам на челни позиции в партии и администрации се насаждат неслучайни лица, а от поне двайсет години соросоидни, ротшилдови и прочее флуидни структури се просмукват и циментират на най-различни нива. Да се подценява това е наивно, защото води до австралийската ситуация - затваряне на кръга.
https://www.facebook.com/settaya.bratt/posts/897970184259421А какво се случва там
https://www.facebook.com/settaya.bratt/
