В крайна сметка, тези методи са били разработени в древните времена

• Ако всяко древно знание или умение е най-доброто в съответната област, значи не съществува напредък в никоя област.
• Клането дори с най-остър нож и възможно най-бързо си е клане. И животното е в съзнание и ужас, докато хърка кръв и губи живота си.
• Правоверните евреи и муслимани от статията настояват на тяхното си не с аргумента, че то е по-добро, а че им нарушавали правата да колят както те искат – пречели им на вярата.

Цялото обсъждане обаче на това кой метод за убийство на животни е „по-добър“ няма никакво отношение към, и не може да оспори това, което казах в началото – че религията се занимава с, цитирам се: „яростно отстояване на всякакви дивотии, жестокости, измишльотини и обикновени глупости за сметка на разумното, човещината и доброто като маловажни“.

Това с настояването за „правилното“ догматично клане е само един пример на такова идиотско пилеене на енергия. По-безобидна, но не по-малко глупава форма е например настояването да има чудеса: чудодейно запалващ се огън, непорочно зачатие и какво ли не – като че ли без тези измислици в света няма на какво да се радваме и възхищаваме! Нима няма около нас безброй истински, недогматични чудеса, които само чакат да ги забележим? Нима Природата е толкова скучна? Не е, разбира се. Но тези истински чудеса не са глупава догма, а това, което дава храна на нашата наука, поезия и музика, на мисълта и чувствата ни.

Само че религия без догми не е религия. За да те държат в подчинение, научават те да приемаш без ропот и мисъл, без въпроси. Забраняват ти да се съмняваш. Така ще си готов да се подчиниш и на много друго. Около това се върти всичко: подчинението. Затова и не дават да им се бъркаш на догмите и ритуалите, защото ако го правиш им изземаш властта.

Страстта, с която в линка на сержанта се защитава клането на животни по определен начин е отлична илюстрация на дълбинната същност на всяка религия: яростно отстояване на всякакви дивотии, жестокости, измишльотини и обикновени глупости за сметка на разумното, човещината и доброто като маловажни.

масово чуждоезиково обучение ...немаше

Имаше, разбира се, но всеки извличаше от него колкото може или иска, а то е различно. Винаги е така. Освен това, не е редно да се поставят свръхпретенции към дълбочината или обхвата на обучението. От неезиково училище – толкоз! Задачата на масовото училище не е да произвежда филолози, както изглежда е в представата на един-двама форумци.

Това, че масово езици не се знаят никак не означава, че хората не са имали възможност в училище да ги изучават. Учил съм в София, но не в езиково училище. И в основното, и в гимназията можеше да си избереш един от два западни езика. А руски се учеше от 4 клас нататък, нима е малко време!

Всеки, който е имал някаква способност към езици и е искал да понаучи се е справил. Училището му е дало основата, оттам насетне – сам. Само че критерият за научаване все пак съвсем не е да е станал професор в Оксбридж, а просто да си служи с езика в една или друга степен.

… имам повечето хубави произведения, писани някога. Ся, нещо трудно ми хваща окото …

„Аз предложих на бай Ганя една от книжките си, за да си съкрати времето с четене, но той любезно отклони предложението ми, защото бил чел доста на времето …“ :)

не мога да се съглася , че човек неможе да научи поне един чужд език

Не съм и твърдял нещо подобно. Нали ме цитираш – къде го има?
Казвам само, че в овладяването на което и да е знание и умение заложените у човека способности имат решаващо значение. Език ли ще е, друго ли, все едно – за едни е лесно, за други много трудно.

Специално за чужд език, ако човек живее в съответната среда, все някак ще го научи – никакви хиляди думи, може би, но на някакво битово ниво всеки ще може. Ако обаче не живее и не говори с носители на езика, а по природа овладяването на езици не му е силна страна, забрави! Не става, небъдница е.

Не мога да се съглася и с твърдението , че "евреите са богоизбран народ"

Това пък кой изобщо го твърди тук?

Чоки, още нещо: не слагай шпация пред запетайка! Ти май го правиш навсякъде, но на езиците, които съм виждал, такова нещо няма :)

Чоки, освен всички останали възможни фактори, за усвояването на език съществено влияе индивидуалната способност за това, а тя варира в много широки граници. Толкова широки, че останалите фактори понякога може изобщо да нямат значение. Затова примерите с отделни хора не са показателни за общия случай.
Така и математиката, и музиката, и футболът не се удават на някого дори ако полага големи усилия, а за другиго са като песен.

ПС.След прочитането му, забелязах че няколко широко използвани думи, започващи с "П" са избегнати...
С цел - ясно каква!

Ами аз да допълня малко.
Периодично пускам персонална порция пресни попържни по повод прононсирания престъпник, по професия пожарникар, понастоящем пишман-премиер.

Пубери с пубери такива, къф швепс, бе? :D
Оранжада!
Много преди „Ше Ви Е.. Питието Скъпо“!

Асол, къф очебник по математика бе, душо? Нали си учила в мат. гимназия? Ми там такива неща няма и никога не е имало. И не защото „не трябвали“, а защото няма такива. Ползват се евентуално квито ръководства и сборници ти препоръчат, но учебници по математика за мат. гимназии просто няма. Твърде свободна и подвижна във времето е материята. И сега е така.

Имам усещане , че вместо за езиково обучение , ще развяваме червени байраци …
учителите при соца са били ученици и студенти при Царство България …
с изключение на езиковите гимназии , останалото обучение по чужди езици бе "пълна скръб"

Тук има некои яки исфъргания. Направи си сметка кога закриха соца и кога трябва да е бил студент или ученик действащ по него време учител. Очевидно бъркаш. Много добре знам кои ми бяха учители през 1967-78г.

Ще има да вземаш и за „пълната скръб“ – имаше си достатъчно добро обучение и в основното, и в средното училище. Впрочем я иди поразпитай например из Англия или САЩ колко чужди езика знаят тамошните ученици и колко добре ги знаят.

Грешиш!

Изобщо не греша, много добре знам какво говоря и го практикувам ежедневно.
Нищо от това, което казваш, не оборва казаното от мен. Книгите сега наистина са достъпни, по най-различен начин. Защо някои не ги четат е важен, болен, мащабен, но съвсем друг въпрос.

За заглавието: според мен „езиково обучение“ не е това, за което си говорим. По-скоро за четенето на книги на руски някога, или, ако предпочитате по-общо, за четенето на „чужд“ език, или дори за четенето на книги изобщо.

ама ти си знаеш, де

Не, не си знам, де. Моля, обясни ми.

аз пък искам ти сега да кажеш една държава в съвременния свят, която си е отишла ей така, от само себе си, самоликвидирала се е

Може ли аз?
• СССР стана на рой държави.
• Чехословакия стана на Чехия и Словакия.
• Сърбия и Черна гора стана на тези двете.

Вече провокацията си е "украинска"!

В случая цитират Кремъл. Има да чакаш весникъ да го каже от свое име.

Ми сигурно в "алианса"

Е сега сички сме ф Алианса. Обаче парчето „Жингел Бел“ го нема, а вместо него – „Кинти, кинти дай ми“ и „Идвам ти на гости с фуражка и завинаги“.

И аз като Minderbinder купувах много фантастика, особено като ученик и студент, сега имам стотици томове. Благодарен съм, че като ученик открих фантастиката, а и тогава беше силно време за нея – по света, а и у нас, се създадоха изключителни неща в жанра, с грамадна ценност изобщо за литературата.

На руски излизаше и какво ли не още, и съветски автори, и огромно количество преводи. Само да искаш да четеш!

А професионалната литература на руски беше безценна именно тогава, в соца. Говоря за моята област, математика и информатика, и спомените ми са най-вече от студентско време (80-85-та) и след това. Имаше и от съветски автори, и много преводи. При това преводите бяха страхотно добри, защото се правеха от висококвалифицирани професионалисти в съответните науки. Такива бяха и редакторите тогава. Често преводите дори надминаваха оригинала по качество на съдържанието, заради поправените грешки и бележките на преводача и редактора.

Отгоре на всичко един том струваше между рубла и нещо и две и нещо, понякога и под рубла. За превеждане в левове това се умножаваше по 0,8 (тогавашния курс). Въпросът винаги беше не дали можеш да си позволиш някоя книга, а дали няма да свърши преди да разбереш, че я има.

По едно време се появиха каталози на предстоящите заглавия, по които можеше да се абонираш за което те интересува от примерно 6-7 основни издателства. След месеци, като дойде книгата, имаш запазен екземпляр. Търсенето беше толкова голямо, че някои книги не стигаха до рафтовете, а имаше само за абонираните.

Сега не е така, разбира се. Книгите на руски са и скъпи, и много от тях, в оригинал или преводни, далеч не така качествени. Има много ширпотреба. У нас практически не се внасят руски издания и почти няма откъде да си купиш по интернет. Почти единствената възможност е Ozon, който е практически неизползваем, защото доставката оттам оскъпява поне 2-3 пъти и без това скъпата книга. Имам си свои начини да се снабдявам на добри цени и ако някой се интересува, ще му кажа, но не е ясно дали и на него ще му вършат работа.

За книги на други езици също си има начини да се намалят разходите, но това е отделна тема.

Аз не съм расист, но съм еднакво предубеден както всички други към циганите

И защо си предубеден? Ако попаднеш на чист, нормално развил се, държащ се нормално циганин, който по нищо не се отличава от другите хора наоколо, освен да е евентуално малко мургав, толкова ли е невероятно да можеш изпи някоя ракия с него? Може да ти е колега. На мен ми изглежда нормално и се учудвам на недоверието ти.

Това обаче не променя факта, че никога няма да седнеш да си пиеш ракията със завършил гимназия циганин

Ти за себе си ли говориш или за другиго? Ако е за себе си, сползвай първо лице. Ако е за другите, сигурен ли си?

Да сме честни и да добавим и нашето съпротивление срещу интеграцията им

Е, казвам ти честно, лично аз се съпротивлявам само срещу думата „интеграция“, защото е излишна и претенциозна чуждица. Срещу приобщаването не само нямам против, а смятам, че е крайно нужно. Защо иначе водим този разговор?

да интегрираме циганите, вместо да ги държим в диво състояние, за да можем после да се оплакваме, че цапали, не работели и много гласували

Интегрирането е преобразование на функции, обратното на диференцирането. Например като интегрираш x² ще получиш x³/3+C, където C е коя да е константа :)
А виж циганите може да се приобщават, поне донякъде. В основното училище имах за съученици две циганчета, момче и момиче. Момчето си стана свестен, работещ човек, ожени се и отгледа син, дори и след десетки години се знаем и ни е приятно да се видим, макар случайно. Момичето обаче често не идваше на училище. Разбрахме, че майка ѝ не я пускала, та учителката ни ходеше у тях да я убеждава да не го прави. Не знам какво стана после с това дете. Това беше много отдавна, в дълбокия соц, държавата правеше едно-друго без да вдига шум (не се дори говореше за приобщаване) и резултат имаше.
Днешната ни държава няма такива амбиции. Дрънка се за „интегриране“, и десетилетка на интегрирането имаше, т.е. усвоиха се едни пари от когото трябва, но полза никой не видя и става по-зле.

Здрасти, Firmin-е,
Веднага ще отбележа, че пространният ти пост е интересен за мен, но не дава отговор на въпроса, който си зададох (и на теб, ако поискаш да отговориш) относно предишното ти мнение. За мен противоречието, което посочих, е налице.

Колкото до формирането на русофилски възгледи, и при мен, разбира се, това мина през юношеството и младежките години и четенето на много книги на руски – всякаква литература, включително професионална. Чета си и сега. Дори пиша понякога. В нито един момент това не е намалявало усещането ми, че съм българин и привързаността ми към българското. Всъщност за мен едното и другото естествено се допълват.

Но юношеските и младежки години са само началното формиране. По-нататък нещата минават и през осъзнаване, през аналитично затвърждаване (а при другиго – отхвърляне) на възгледите. Така че не бива русофилството да се свежда до „тогава така ни възпитаваха“, защото това би било неоправдано опростяване и изкривяване на същността.

Аз също не толерирам високомерното, пък дори и само добронамерено покровителствено, отношение на някои руснаци към нас, българите. Но изобщо не съм съгласен, че – цитирам те – „към нас те са, в най-добрия случай, патерналистично настроени“, т.е., че високомерното отношение е поголовно. То си е до човека. Общувай с по-интелигентни руснаци и ще се убедиш, че отношението им е съвсем друго.

За яснота, нека допълня, че симпатията и надеждите ми за Русия, или всичко онова, което е моето русофилство, не ме заслепява и не ми пречи да виждам недостатъците и на руснаците, и на държавата им, предишна и сегашна. Нито пък мисля, че заслепеността е характерна за мнозинството русофили в България. Това за „заслепеността“ за мен е глупава и характерно козяшка теза, но в главата на козяшки миндил тя е обусловена от злоба, тъпота, „професионални“ задължения или всичко това, а тук е неуместна.

Весело празнуване на всички, всем и ту еврибоди! :)

Извинявай, ама той не се различава по нищо нито в приказките си, а още по-малко в поведението си, от Стефан Тафров

Аз пък не намирам никаква прилика.
Тафров е мазно, лицемерно, лъжливо и нахално леке. Костадинов е директен, може би рязък – ако искаш, смятай това за недостатък – но нахалството на такива като Тафров, отровната им, малоумна и вредна за всички ни русофобия, която те ни натрапват почти 30 години, трудно се понасят.
Та между двамата няма нищо общо.