Благодаря за интереса! Снимките са при снимките.

Няма що, приятно е да ме възприемат като многолик Янус! Макар че е свързано и с враждебност, както ще го опиша след малко другаде.

Днес попаднах на едно, може да се каже, семейно представление. В Малкия градски театър "Зад канала" прелестната двойка Лиза Боева - Ицко Финци изнесе  беседа - иначе не мога да го нарека - за руския авангард от началото на двайсетия век: Маяковски, Малевич, Хлебников, Дягилев и прочие. Разбира се, семейството е знаменито само по себе си заради възрастовата разлика и дъщеричката, която имат. Както се казва, дай Боже всекиму. Единствено съжалявам, че не съм знаел по-рано за тези техни изяви. Самата Лиза е нещо изключително като ерудиция и артистичност, щом успя два часа да говори по темата, без да заспим или да хвърляме столове, както редовно се е случвало на всичките представления на руските футуристи. (Но пък и скандалният Маяковски не бил отстъпвал, като отговарял с картонения пън, на който седял в своя моноспектакъл.) Ицко Финци, който е последният от великата плеяда актьори - Бог да го поживи!, четеше автентичните текстове от онова време. Е, Финци си е Финци, не мога да го предам! Опитах се да направя някаква снимка, но с моя апарат се получиха само слънчеви протуберанси. Прочее, самият "черен квадрат" е декор от операта (с всичката условност на този термин в случая) "Победа над слънцето". Та може снимките ми да се придържат към каноните на футуризма, но за форума не стават. Ще продължа да следя беседите на артистичната двойка, която се появява на най-неочаквани места - в тюбата, във "Фотосинтезиса", по разни сцени... Е, на връщане от театъра в изблик на художествено-творческо настроение снимах няколко сюжета в парка, които представям на вашето внимание.

Говорите за мастики, та да питам. Кайзера споменава май заарската, която по мои спомени беше 55 градуса за разлика от обикновената, 47. Разликата във вкуса обаче беше феноменална! Заарската просто беше друга напитка. И не се намираше лесно. Преди време я преоткрих, нали вече има всичко. Учуди ме, че беше 47 градуса и вкусът ѝ естествено развален. Специално се обадих да питам производителя, но оттам ми обясниха, че по някакъв нов стандарт "мастиките" вече всички са по 47. Какво ѝ е заарското тогава? Впрочем разговорът тръгна от една рекламация, която направих в представителството на "Пещера" в София. С голям мерак купих новото им производство "Мастика златна", с 1 лев по-скъпа. С отвращение обаче установих, че тя сладни. Не изтраях и поисках среща. Занесох им бутилката и им предложих да си я пият сами. Дилърът ми каза, че разнообразявали продукцията и затова я предлагали. Демек, на вкус и цвет... В крайна сметка ме омилостиви с един литър обикновена мастика, но повече от тази фирма не купувам. Уви, щом и на мастиката посегнаха, нищо добро вече не може да се очаква!