Кога това - силното усещане за "народ" у българите е дело преди всичко на църквата, сетне на интелигенцията и българската дървжава. Народностното чувство е внушавано на масите от олтара, черната дъска, сетне от писатели и поети, както и от медиите. И пак няма покритие върху понятието "църковен народ", "народ" в националния му смисъл и "народ" в обществено-държавния смисъл - имаш изключване на инославци и иноверци, както и на расово-етнически принцип.
Противно на теб, аз мисля, че неолиберализмът обективно засилва народностното чувство , доколкото рязкото разтваряне на ножицата между бедни и богати кара последните да се идентифицират с "народа".
Силното усещане за народ е дело най-вече на Освобождението. Тогава българският етнос в рамките на османската империя става народ. Не можеш да твърдиш, че за някакви 20-30 предосовбожденски години църквата го е създала от нищо. Но може би ще кажеш, че Паисий Хилендарски е измислил народ в своята История ? Ами не - не го е измислил, само е припомнил историята.
Народното чувство е било както стимулирано, така и потискано от различни среди, но в никакъв случай не е фикция, а дълбоко вкоренена в съзнанието на хората идея.
Още. Всеки народ има в себе си групи хора, различаващи се от основната маса по етнически, верски и други белези, което не противоречи на същността.
За неолиберализма - мисля, че смесваш народ и класа.