За живота, вселената и всичко останало … > Други теми …
Държавата Израел
фелдкурат Ото Катц:
На днешния ден през 1948 година е провъзгласена Държавата Израел (מדינת ישראל, Medinat Yisrael) с резолюция на ООН. Някои историци използват термина "създаден", който считам за неточен.
Създаването на Израел има дълга предистория, чието начало е в зараждането на ционизма. Две произведения изиграват значителна роля за утвърждаването на ционистката идея - "Рим и Йерусалим" на Мозес Хес и "Еврейската държава – опит за модерно разрешение на еврейския въпрос" на Теодор Херцел.
Основаването на държавата Израел е част от хилядолетната история на евреите. Полулегендарното Давидово царство е първото единно държавно формирование на евреите. Според повечето историци, то е съществувало между 1020 и 930 година преди Христа и е основано, след като еврейските народи в Ерец Израел, преди това обединени в племена от т.нар. Съдии на Израил, образуват съюз.
Саул от племето на последния според книгата Битие син на Иаков Венямин става първият цар на държавата (разказано е в Библията, Първа книга на царете). Вторият (или третият, ако се брои Йевосфей) цар — Давид, определя за столица Йерусалим и укрепва царството.
Към 930 година пр. Хр. обаче то отслабва и се разпада на Израилско и Юдейско царство.
Към 720 пр. Хр. Асирия превзема Израил, а Юдея пада под вавилонска власт около 586 г. Така е поставено началото на т.нар. изселване на еврейския народ към Вавилон.
През 538 пр. Хр. цар Кир Велики дава свобода на всички покорени народи и така евреите се завръщат в първоначалните си територии. Впоследствие териториите на днешен Израел попадат под властта на Александър Велики, а впоследствие и на Римската империя. Създават се васални на Рим еврейски полудържави в рамките на провинция Сирия. През 66 сл. Хр. евреите организират въстание, но то е смазано от римляните, а през 70 г. император Тит нарежда Йерусалим и Храмът на Соломон да бъдат разрушени. От този момент нататък римляните започват активни гонения на евреите. Около 617 година византийският император Ираклий официално забранява еврейската религия (която вече е приемана за отделна от християнството). От 636 година сл. Хр. започва арабското нашествие, продължило до 1099 (Първи кръстоносен поход). До 13 век Израел е владян от християните-кръстоносци, но към 13 век те го напускат и мюсюлманите окончателно завладяват тези територии. До 1517 година управляват Мамелюците, а от 1517 до 1917 — Османската империя. До 19 век в Израел почти не са останали евреи — населението е предимно от арабски мюсюлмани и християни, а евреите са под 10%.
Векът на Просвещението довежда до даването на равни права на евреите в Европа, като по-светски настроените от тях впоследствие възприемат и идеите на рационализма, романтизма и национализма. Това явление е известно като Хаскала и довежда до появата на ционисткото движение през 1897 година, целящо създаване на "Еврейски национален дом" (държава).
В началото на 20 век се появяват няколко предложения къде да бъде основана еврейската държава. Сериозно обмислян вариант е била т.нар. Британска програма за Уганда, предложена от Британската империя на Теодор Херцл към 1903 г., според която британците са склонни да предоставят част от Източноафриканския протекторат, но тази идея не бива осъществена. Смъртта на Херцл през 1904 г. предизвиква разделение в движението, като се обособяват ционисти (с комунистически или социалистически възгледи) и ортодоксални евреи.
След края на Първата световна война е дадено началото на т.нар. Британски мандат в Палестина, според който териториите на днешните Израел, Йордания и част от днешен Ирак (дотогава провинции на Османската империя) са дадени на Британската империя. Между 1919 г. и 1923 г. в Палестина пристигат 40 000 евреи, предимно от Източна Европа. Заселниците от тази вълна са обучени на селско стопанство и са способни да развиват икономика. Въпреки емиграционната квота, установена от британските власти, към края на този период еврейското население нараства на 90 000 души. Блатата на Израелската долина и долината Хефер са пресушени и земята става годна за селскостопанска дейност. Голяма част от новодошлите хора по тези земи са ционистите-социалисти, противопоставящи се на ортодоксалното еврейство. Създават се първите колективни стопанства (кибуци). Ционистите започват да развиват профсъюзи, поемат контрола над здравеопазването, образованието и икономиката. Британският мандат е прекратен през 1948 година и на 14 май премиерът Давид Бен Гурион обявява независимостта на израелската държава.
~~~~~
Израел е парламентарна демокрация, състояща се от законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Основните държавни институции са президентството, Кнесета (парламента), правителството (кабинета на министрите) и съдебната власт.
Политическата системата е базирана на принципа на разделение на властите, при който изпълнителната власт (правителството) е обект на доверието на законодателната власт (Кнесет) и независимостта на съдебната власт е гарантирана от закона. Кнесетът се състои от 120 депутати, избирани на всеки 4 години при изборна бариера 2 процента.
Президентът е държавен грава на Израел. Съгласно закона, приет през 1963 година, едно и също лице може да бъде избрано за президент на Израел не повече от 2 пъти поред. Президентските избори са на всеки 5 години.
~~~~~
Държавата Израел няма писана конституция, опитите да се състави и приеме такава през последните 20-30 години за сега са неуспешни, причините са основно исторически.
~~~~~
И една молба - коментирайте на воля, закачайте се, пускайте 'мотикони колкото искате, но спазвайте добрия тон, а?
micky:
--- Quote (selected) ---Съгласно закона, приет през 1963 година, едно и също лице може да бъде избрано за президент на Израел не повече от 2 пъти поред.
--- Край на цитат ---
Не че тука му е мястото, но отдавна ме гложди един въпрос...
Ето и те преписали някакви ограничения като нашите папагали. И не са само те, масово е така по света.
Получава се така:
Можеш да си царуваш на село, на град, на мин.съвет теоретично от 18г. та до пенсия, а сигурно не е проблем и след пенсия.
Обаче президент, дето е с никакви функции - от 40г. нагоре и макс. два мандата. Що?
САЩ и Русия дето са с президентско управление да речем че има смисъл, там вертикалата на властта е друга.
otvrat:
като се обособяват ционисти (с комунистически или социалистически възгледи)
Това изобщо не е вярно! Ционизмът няма нищо общо с комунистическите или социалистическите възгледи. Да не забравяме също, че има приета резолюция на Общото събрание на ООН, която приравнява ционизма с расизъм. Единствената връзка на държавата Израел с нещо като комунизъм или социализъм са хилядите съветски евреи, които Сталин изпраща да живеят там. Сталин е бил горещ подръжник за създаването на Израел, като е смятал, че съветските евреи ще създадат соц. държава, която ще допринесе за развитието на комунистическите идеи в региона. В помощ на тази идея хиляди евреи от европейския соц. блок също биват насърчавани да емигрират в Израел. Някои с партийни поръчения. Но те бързо забравиха за всякакви социализми и станаха по-ционисти от ционистите.
Giuseppe:
Имам съвсем приятелски отношения с евреи, заминали по соцвреме в Израел.
Част от тях са вече на пределна възраст, част - по млади.
Интересни хора, не са като нас. Приемат и новото, помнят и оценяват и старото. Прагматични. Не съм видял ядосан евреин. Не съм видял и прост такъв. Не, че вярвам на някакъв дар свише, но просто не съм видял такива. Ангажирани с работата си, верни на държавата си, с трезва оценка на положението си, без изхвърляния или подсмърчане за участта си. Съзнават, че без протекционизма на щатите ще бъдат издухани, но оценяват и връзките си с руснаци и/или други нации.
Не хленчат.
Само ортодоксалните от тях не мога да разбера. Много странни хора. На няколко пъти съм пътувал с такива в самолет - по една рота хора се движат заедно. Всяка свободна минута използват да се молят. Дори и младите сред тях - застават на едно място и започват да се клатят напред-назад шепнейки си нещо. Не работят, щото били изцяло отдадени на Бога си.
Самите израелци ги приемат съвсем нормално, аз не мога.
Ще завърша с това, че като говоря с израелци имам чувството че приемат непрекъснатите си войни с арабите както ние приемаме нашите цигани, даже те са по безпристрастни. Не са така наточени като българите срещу по тъмнозелените си братя.
Странен народ, странна държава.
фелдкурат Ото Катц:
--- Цитат на: Giuseppe в Май 14, 2019, 17:02:40 ---...Странен народ, странна държава.
--- Край на цитат ---
...и интересни - като народ, и като държава... за ортодоксалните - друг път...
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия