Преглед на печата … > Мнения …

"Краят на историята" или краят на неолибералната демокрация? - едно мнение

(1/16) > >>

Пешo:
Прочетено в мрежата. Цитирам целия текст, защото е от личен блог.

--- Quote (selected) ---
През 1992 година издателството "Free Press" публикува книгата на Francis Fukuyama озаглавена "The End of History and the Last Man", която е развитие на идеите от есето му "The End of History", публикувано през 1989 година във външнополитическото списание „The National Interest”.

В книгата Фукуяма развива тезата, че с победата си в Студената война над комунистическата идеология, господстваща в СССР, западната либерална демокрация се легитимира като венец в развитието на политическата идеология в човешката история, с което настъпва и "Краят на историята", т. е. достигнат е краят на историческата идеологическа еволюция на човешкия род, а с това и универсализацията на западната либерална демокрация като висша форма на управление на политическия, икономическия и социалния живот.

В книгата си Фукуяма развива четири основни концепции:

1. Историята трябва да се разглежда като еволюционен процес.

2. "Краят на историята" не означава край на историческите събития.

3. Съществува известен песимизъм относно бъдещето на човечеството, като се имат предвид проблемите му с овладяването и контролирането на технологичното развитие.

4. "Краят на историята" означава либералната демокрация да възтържествува като универсален модел на управление. Няма да има прогрес от либерална демокрация към алтернативна система на управление.

От тогава се случиха много неща и както се казва "изтече много вода". Преди всичко "либералната" идеология мутира в "неолиберална". За много хора е загадка каква е точно разликата между либерализма и неолиберализма и аз ще се опитам с няколко думи да дам пояснения по въпроса.

Според моето разбиране на дефиницията на либерализма, в морален аспект той е основан на хуманните идеи на християнството и следва от земната мисия на Христос да поеме върху себе си греховете на хората, сочейки пример за живот, посветен на любовта към ближния и грижа за благоденствието на страдащите.

В икономически аспект либерализмът насърчава освобождаването от ограничения на индивидуалната свобода, основаваща се на свободна конкуренция, саморегулиращ се свободен пазар и златото като основа на валутната система.

В политически аспект либерализмът се базира на вярата в прогреса, природната доброта на човешката раса и автономността на индивидуума със защитени политически и социални права.

Либерализмът признава важната роля на държавата за решаването на социалните, расовите и други проблеми, които по една или друга причина съществуват в човешкото общество.

Неолиберализмът е форма на либерализма, която безусловно подкрепя индивидуалната икономическа свобода и свободния пазар. Основни цели на неолиберализма са приватизация и дерегулация. Модерната политико-икономическа теория на неолиберализма пропагандира: свободна търговия в глобален мащаб; свобода на движението на стоки, капитали и хора; приватизация на индустрията, обслужването, селското стопанство, медицинското и социалното осигуряване; минимална интервенция на държавата в бизнеса; намаляване на обществените разходи за социални цели и т. н.

Вижда се, че неолиберализма обръща далеч по-голямо внимание на свободата на индивидуума да напредва в икономическо и социално отношение, отколкото на отговорността му за икономическото и социално благоденствие на неговите събратя. Според мен основната причина за това е, че в развитието на теорията и практиката на неолиберализма основна роля играят представителите на англосаксонския протестантски елит, за които – въз основа на протестантската етика – икономическият успех на личността е дар от Бога за нейните превъзходни лични качества като трудолюбие, постоянство, пестеливост и разумно отношение към семейството и себеподобните (т. е. към онези индивидууми, които демонстрират подобни богоугодни качества).

Ако разгледаме по-важните събития, станали в света след публикуването на "Краят на историята ...", може би ще успеем да си обясним защо светът се разви по път, далеч по-различен от този, предначертан му от Фукуяма, и се стигна до провал на либералнодемократичния идеологически модел.

Разпадането на СССР и на социалистическия лагер е едно от най-значимите политически събития в съвременната история на човечеството. То доведе до драстичното зачеркване от бъдещето на политико-икономическото развитие на света на един експеримент, провеждането на който бе съпроводено с неимоверни човешки жертви, но който също така издигна една изостанала страна до ранга на глобална суперсила, както във военно, така и до голяма степен в икономическо отношение.

Ликвидирането на експеримента се осъществи под надзора на "прелатите на църквата на либералната демокрация" с цената на загубата на огромно материално богатство и мизерията на милиони човешки същества! Резултатът от прехода от тоталитарния социализъм към либералната демокрация е повече от мизерен. Само в няколко страни от СССР и бившия социалистически лагер бе установено нещо подобно на либерална демокрация, като тези страни постепенно се "свличат в пропастта на авторитарната контролирана демокрация". Повече от половината от страните, наследнички на съветската империя, си останаха тоталитарни държави, каквито си бяха.

Икономиката на бившите социалистически страни беше подложена на грабителска приватизация, като най-модерните предприятия бяха изкупени от външни корпорации, а останалите, поради естествената липса на вътрешни капитали, бяха продадени на безценица на безскрупулни елементи от държавната номенклатура.

Отварянето на границите на страните от бившия социалистически лагер и СССР доведе до гигантско изтичане на интелектуален потенциал от тези държави, което ги обрече на дълговременно, ако не и на перманентно, положение на колониална периферия на развитите страни на Запада.

В същото време единствената останала световна суперсила реши, че е получила възможност за безразделно господство в света. Тя се опита да моделира света по собствената си идеология или по-точно по идеологията, която би утвърдила господството на управляващата я олигархия за следващото столетие. Използвайки събитията от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, като съвременен Пърл Харбър, военно-промишленият комплекс на САЩ започна "Глобална война срещу терора" (ГВТ), която официално целеше "либерализацията и демократизацията" на страни, богати с природни ресурси, но много далеч по национален опит и традиции от идеите на либералната демокрация. Резултатът от този опит за социално инженерство е загубата на трилиони долари, гибелта на милиони хора по света и тълпи от мигранти, напиращи по сухопътните граници на Европа, търсейки спасение от мизерията на войната! В същото време финансово-промишлената олигархия на САЩ, в преследването на по-големи печалби, постепенно ликвидира индустриалната база на страната, изнасяйки редица производства в страни с по-евтина работна ръка, с по-ниски изисквания за безопасност на труда и липсващи или силно занижени екологически регулации на производството.

"The United States Has Passed a Point of no Return." By Andrew J. Bacevich
Великото възмездие - поглед назад от средата на столетието.
http://www.informationclearinghouse.info/51992.htm

Европейският съюз със своите наднационални структури като че ли в най-висока степен отговаряше на амбициите на идеолозите на "неолибералната демокрация". Създавайки директиви и закони, бюрокрацията в Брюксел непрекъснато ограничава правата на националната държава, като в същото време осигурява свободата на движение на частния капитал във и извън Съюза, както и свободното движение на работната сила вътре в рамките на ЕС. Последното доведе до перманентно изтичане на интелектуална енергия във вид на икономически мигранти от по-слабо икономически развитата периферия на Съюза към по-силно развитите райони, което им осигурява превъзходство в следващите етапи на развитие на науката и икономиката. "Наливането" на финансови средства в периферните държави на ЕС не може да се използва ефективно главно поради липсата както на умни и образовани политици и държавни ръководители, така и на квалифицирана и интелектуално издигната работна ръка, която непрекъснато "изтича" към развитите райони на Съюза.

В крайна сметка провалът на либералната или по-точно на неолибералната демокрация изглежда очевиден. Причината за това според мен е, че експериментът се провеждаше от световната финансова и корпоративна олигархия преди всичко в интерес на нейните печалби и господство. Осигурявайки свободно придвижване по света на капитали и производствени мощности, олигархията си осигури най-изгодни условия за експлоатация на глобалната работна сила и огромен пазар на произвежданите стоки. Защитата на държавата в областта на условията за труд и екологията беше заобиколена, оспорвана или просто ликвидирана. В резултат на това днес няколко десетки от най-богатите хора по света притежават толкова богатства, колкото притежава половината от населението по земята.

Идеологическата безпътица на неолибералните демократи е очевидна. Те може би наистина се оказаха в края на идеологическата си еволюция, но нерешените социални, екологични и политически проблеми тежат като непоносимо бреме на управляващия истаблишмънт на колективния Запад. САЩ се разтърсват от политически, социални и расови напрежения. Европейският съюз, който изглеждаше като идеалния субект на либерално-демократическата идея на Фукуяма, е изправен пред първото напускане на организацията на една от най-развитите страни в съюза, а част от бившите социалистически страни неудържимо се свличат в пропастта на авторитаризма.

Провалът на политико-икономическата идеология на либералната демокрация поставя на дневен ред нуждата от нова доктрина, която да насочва народите в тяхното политическо, икономическо и социално развитие. В тази насока като че ли започва да се проявява нарастващата икономическа мощ на Изтока, който предявява претенции да поеме инициативата от Запада за бъдещия прогрес на човечеството.

"Brzezinski's Warning to America" By Mike Whitney
Либералният световен ред, който господстваше от края на Втората световна война е в състояние на бърз колапс.
http://www.informationclearinghouse.info/51430.htm

След войната Япония изобрети икономическия модел на т. н. “state-guidedmarket capitalism", което ще рече "Държавно ръководен пазарен капитализъм". Когато СССР и социалистическия лагер се разпаднаха, японците предложиха на държавите от провалилия се "реален социализъм" да се възползват от техния опит за развитие, но новоизлюпените демократи предпочетоха либералния модел на Запада. Японският модел вече бе възприет от
Южна Корея и останалите "азиатски тигри". Този икономически модел на развитие позволи на тези страни да ликвидират своята колониална икономическа изостаналост и да се превърнат във водещи икономически сили в района си.

През 90-те години Международният валутен фонд (МВФ) успя да убеди тези държави да отворят финансовите си системи за западните банки, което позволи на финансовите спекуланти на "неолибералния демократичен финансов модел" да нахлуят в техните финансови системи и да предизвикат азиатската финансова криза от края на 90-те години.

Най-голямото разочарование на пропагандаторите на либерално-демократичната идея е Китай. Използвайки самозаблудата на либералните демократи, че икономическата демократизация и развитието на частната инициатива неизбежно ще доведе и до политическа либерализация, колективният Запад с ентусиазъм се запретна да помогне в изграждането на икономиката на един, както се надяваха, нов демократичен Китай с безкрайни възможности за експлоатация на евтина работна ръка и огромен пазар.

Ръководството на Китайската комунистическа партия (ККП) стимулираше ентусиазма на либералните демократи, стараейки се да модернизира и развие икономиката на страната, внимателно избирайки от идеологията на либералните демократи тези елементи, които осигуряваха ефективно социално и икономическо развитие и управление на държавата. Ръководството на ККП осигури механизъм на смяна на личностите на върха на управленческата пирамида в Китай. То разви концепцията на Мао за "връзката на масите с Партията", стимулирайки творческите възможности и ентусиазма на широките народни маси, вслушвайки се в техните искания и предложения, осигурявайки ефективна обратна връзка за корекция на управленческите си решения. Постепенно се допусна развитието на частни предприятия и неправителствени организации (НПО), като дейността на последните внимателно се насочва към решаването на социалните и организационни проблеми на общественото развитие.

Специфичното за китайския икономически модел е, че 80% от банките са контролирани от държавата, както и структурообразуващите корпорации. На практика държавата, чрез банковата си система, финансира основната част от индустрията, с което гарантира финансовата ѝ стабилност. С други думи държавата е източник на парите (тя ги печати) и може да реорганизира или ликвидира всяка една фирма или бизнес, изпаднали във финансови проблеми, в зависимост от това кое е от по-голяма полза за обществото. В същото време ККП осигурява възможността за възникване и процъфтяване на частни предприятия и корпорации, с което ККП гарантира възможността за най-активната и творческа част от населението да достигне завидни материални успехи. Друга важна особеност на китайския модел на икономическо развитие е, че ККП допуска и дори приветства чужди инвестиции в икономиката на страната, но при условие, че китайският бизнес участва в управлението на съвместните предприятия и китайската страна има достъп до използваните технологии.

Ползвайки се от техническото "knowhow" на Запада, ККП вече стимулира активното развитие на изследователската и научна дейност както в държавните, така и в частните корпорации. Например в проклетата от правителството на Тръмп корпорация "Huawei" почти половината от служителите се занимават с научнотехническо развитие, в резултат на което корпорацията заема водещо място в телекомуникационната индустрия, а Китай е вече на първо място в света по брой на научни публикации и патенти.

"Neoliberalism Has Met Its Match in China" By Ellen Brown
Вместо да се опитваме да разрушим китайската икономическа система, може би би било по-полезно да се опитаме да приложим по-ефективните ѝ индустриални и финансови решения;
http://www.informationclearinghouse.info/52075.htm

Забележка. Много полезна информация за особеностите на китайската икономическа, социална и политическа система се съдържа в книгата:

"The Dictator's Dilemma: The Chinese Communist Party's Strategy for Survival" By Dickson, Bruce J.

През последните 20 години Русия решително се отклони от пътя на неолибералната демокрация, която през 90-те години за кратко време беше възприета от истаблишмънта на прехода. Причината е, че, изпълнявайки съветите за реформи на своите западни ментори, Йелцин и неговата команда доведоха страната до опасността пред разпад и неизбежно слизане от пиедестала ѝ на велика сила дори в регионален мащаб. Достигна се дотам, че наскоро президентът на Руската федерация Владимир Путин, в едно свое интервю във Financial Times, обяви на всеослушание смъртта на неолиберализма като политическа идея и форма на държавно управление! За мен обаче все още си остава загадка какъв е моделът на икономическо, социално и политическо развитие, избран от днешния истаблишмънт на Русия.

"Is Vladimir Putin right about the death of liberal democracy?" by Paul Thomas
https://www.noted.co.nz/currently/world/vladimir-putin-death-liberal-democracy-is-he-right/

Известна светлина по въпроса за пътя на развитие на Русия, избран от днешното ѝ ръководство, хвърля много интересното интервю на Александър Дугин пред "Нова телевизия“:

“Мозъкът на Путин” в "Ничия земя" (07.10.2017)
https://www.vbox7.com/play:6216703935


--- Край на цитат ---

wreckage:
няма "неолиберална демокрация".
Има либерална демокрация, която е неутрална спрямо съществуващия на нейния терен икономически модел, доколкото той може да е секакъф между двете екстреми по оста welfare state--------------------------neoliveral shite.

Има и неолиберализъм, който може да си бръмчи както ф условията на либерална демокрация, така и въф политически формати од сорта на "нелиберална демокрация"(illiberal democracy wtf), мека/полумека/твърда диктатура,  практикувани ф Русия, ф егрека на Пища Орбан, въф Филипините и на още неколко места.

otvrat:
Има либерална демокрация, която е неутрална спрямо съществуващия на нейния терен икономически модел,

Не може да е неутрална към икономическия модел. Тя зависи прко от него. Още Ленин е доказал, че няма демокрация по принцип. Демокрацията винаги има класов характер. Съответно либералната демокрация е форма на демокрация, която може да съществува само в буржоазното капиталистическо общество. Тя не може да съществува нито във феодализма, нито в социализма. А вътре в нея разновидностите са ирелевантни.

wreckage:
що да не може?
жепе линията как е неутрална спрямо тва, кво се вози по нея?


--- Quote (selected) ---А вътре в нея разновидностите са ирелевантни.
--- Край на цитат ---
кви разновидности визираш? Щото ф условията на welfare state мнозинството е на ено дередже, а ф условията на неолиберализъм - на съфсем друго. Щото фединия случай ножицата между най-високите и най-ниските доходи е свита, а фдугия - силно разтворена и продължаваща да се разтваря. Щото фединия случай иаме солидни условия за социално катерене, а фдругия - няаме никакви условия.

Тва е обратното на ирелевантно.

otvrat:
що да не може?

Щото не може! Затова ѝ викат "либерална". Защото е продукт на либерализма, който пък е политическата идеология на капитализма, който пък е отделен вид обществено-икономически строй. И за да я отличават от класическата гръцка демокрация и от социалистическата демокрация.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия