За живота, вселената и всичко останало … > Футуризми …
Бъдещето на капитала и труда
Engels:
Капиталът печели срещу труда в световен мащаб
Разпределението на богатството в богатите страни между 1994 г. и 2015 г., с изключение на Великобритания и Франция, е било все повече в полза на капитала за сметка на труда, сочи проучване на френското правителство.
Това се обяснява от една страна с "увеличението на интензитета на капитала (технически прогрес, автоматизация - бел. р.), а от друга страна - с умереното повишаване на реалните заплати", се казва в документа на главна дирекция на финансите във френското министерство на икономиката.
Установеното движение е диаметрално противоположно във Франция, където делът на добавената стойност на труда е нараснал с 0,6 процентни пункта за 21 години, и в Германия, където е намалял с 2,9 пункта. Точно обратното - делът, който се пада на капитала, отчита увеличение от 1,6 пункта в Германия и спад от 0,4 пункта във Франция.
Великобритания също прави изключение, с нараснал с 4,6 пункта дял, отнасящ се до труда, спрямо спад от 5,8 пункта на дела на капитала. Авторите на проучването обясняват това със слабата безработица и напрежения на пазара на труда, позволили покачване на заплатите. Делът на фискалната сфера се е увеличил с 1,2 пункта в Обединеното кралство.
В САЩ делът на капитала е нараснал с 6,4 пункта, а на заплатите се е свил с 2,7 пункта, като разликата от 3,7 пункта се дължи на данъчните облекчения.
/БТА/
https://www.investor.bg/drugi/338/a/kapitalyt-pecheli-sreshtu-truda-v-svetoven-mashtab-275514/
Това е разделителната линия.
Ако капиталът победи, отиваме към Техноментализъм с тотална роботизация и ББД.
Ако трудът победи, има надежда за Комунизъм.
Аз като песимист, от десет години смятам, че Капиталът ще победи.
Освен ако някоя по яка социална революция не промени нещата.
:m1731:
Engels:
--- Quote (selected) ---Посланикът на Франция в България Н.Пр. Ерик Льобедел коментира по bTV пък предложението на френския президент Еманюел Макрон, който настоява за сближаване на доходите в ЕС и социален щит за всеки европейски работник, който да му осигурява еднакво заплащане на едно и също работно място и минимална заплата за съюза, съобразена с всяка страна и договаряна колективно всяка година.
"Трябва да покажем, че Европа може да закриля, че може да има социално сближаване. Сега в десет от страните в ЕС няма минимална работна заплата, а в други десет тя е по-ниска от средното ниво на минималната заплата в ЕС. Трябва да осигурим постепенно сближаване в тази област", каза дипломатът. Той прогнозира, че подобно социално сближаване няма да стане "от днес за утре" и ще се плати частично от богатите в ЕС на принципа на солидарността.
--- Край на цитат ---
:m1731:
фелдкурат Ото Катц:
Енгелсе, гледай какво са публикували братята анархисти! И са ви цитирали двамата с Маркса.
--- Quote (selected) ---
Труд и капитал: отвъд класовата борба
30.01.2019
Стане ли дума за „класи“ и „класова борба“, традиционните марксисти се просълзяват. Тяхната идентичност като критици на капитализма е неразривно свързана с тези понятия. В условията, създадени в началото на XXI век от третата индустриална революция [роботронната – б. прев.], глобализацията на предприемаческата икономиката и социалния разпад, класическият облик на „пролетариата“ потъва в прах.
Колкото повече марксистките ветерани поддържат упорито идеята, че „ние все още живеем в класово общество“, толкова по-малко те могат да разберат тези условия – или по-точно противоречия – на капитализма, които се изострят повече от всякога, и че една социалноикономическа криза от нов тип разтърсва планетата. Лишена от всякакви материални основи, тяхната критика на икономиката, приказките им за „завръщането на класите“ стават все по-импотентни и социологически повърхностни. Затова те не са от полза за новите масови движения срещу капиталистическата глобализация, войната и социалната разруха.
Концептуалният апарат на радикалната критика трябва да бъде почистен от праха.
„Революционната класа“ на Маркс очевидно е индустриалният пролетариат от деветнадесети век. Обединен и организиран от самия капитал, той трябва да стане неговият гробокопач. Социалните групи, формирани от наемните работници в различните сектори на обществените и търговските услуги, инфраструктурата и пр., могат да бъдат пришити към „пролетариата“ само като допълнителни сили и то само докато той е масовото ядро на социалния живот, доминиращо над фабриките, произвеждащи капитали. Този традиционен модел на класите и на революцията може да оцелее при обръщане на цифровите съотношения вътре в „пролетариата“ само в началото на двадесети век, както смята повърхностно старият марксизъм (например при обсъждане на тезите на Бернщайн).
Служителите в обществените услуги и другите вторични сектори, които, малко по малко, се превръщат в мнозинство при капиталистическото възпроизводство, са социологически и икономически различни от стария „пролетариат“. Разходите за възпроизводството им се наслагват върху производството на индустриалната принадена стойност, както и разходите за целия техен сектор. Доколкото съотношението между двете компоненти се е променило количествено, „финансирането“ на допълнителните сектори обаче вече не може да се осигури от реалното производство на принадена стойност; то трябва да бъде симулирано чрез прогнозни очаквания за някаква бъдеща принадена стойност, която идва предимно от публичния и частния дълг, печатането на пари от държавата и „икономиката на финансовите балони“.
Разработената от Хилфердинг теория на „финансовия капитализъм“ трябва да се разбира в този контекст (без авторът да е съзнавал това). В действителност тя просто показва, че капиталът, движен от структурната необходимост и от преобладаващото цифрово тегло на обществените услуги и другите вторични сектори, генерира такава степен на социализация, каквато той сам вече не е в състояние да понесе.
С третата индустриална революция – роботронната – това противоречие се засилва. Капиталът унищожава собствената си база между чука и наковалнята: от една страна явно се разширяват секторите, които изглеждат само като разходи, изяждат „истинския“ капитал, а от друга, роботронната революция продължава да свива ядрото на индустриалния капитал до невиждани нива. Маргинализацията на индустриалния пролетариат протича успоредно с една фундаментална криза на капитализма от нов тип.
Вероятно формално можем да трансформираме вторичните публични сектори в търговски капитал, като ги приватизираме, но тъй като това с нищо не променя техния икономически характер на производни, те ще бъдат демонтирани или дори разрушени. Капиталът е неспособен да се поддържа в подобна ситуация, всички форми са изчерпани и той няма друг изход, освен да разгради обществото. Резултатът е социология на кризата с маси безработни и получаващи „доход за интегриране“, псевдонезависими работници „на парче“, мизерстващи „дребни предприемачи“, самотни майки и пр., без да говорим за изпадането на третия свят в една примитивна икономика на натурално стопанство и грабежи.
В тази криза се проявява истинското лице на конкуренцията, залегнала в същността на самия капитал. Конкурентната борба противопоставя не само труд срещу капитал и капитал срещу капитал, но също така икономически сектори, блокове и обекти едни срещу други, нации едни срещу други, мъж срещу жена, човек срещу човек, дори дете срещу дете.
Класовата борба се превръща в неразделна част от тази система на повсеместно боричкане, напълно неспособна да ни изведе отвъд капитализма. За да се конкурират, работниците трябва да действат в същите общи рамки. По принцип капиталът и трудът са просто различни елементи в едно и също социално вещество – трудът представлява жив капитал, а капиталът – мъртъв труд. При новата криза обаче дори отвлеченото понятие „труд“ –производствената основа на капитала – се стопява. Идеята за „класовата борба“ губи своя безплътен ореол. Новите движения вече нямат същностна опора, живо битие в „мястото им в процеса на производство“. Оттук нататък те могат да се самоопределят само със своите ясни искания – да предотвратят социалния разпад, продиктуван от фалшивите повели на капитализма. В бъдеще тези движения ще търсят общото и рационално използване на производителните сили в съответствие с техните нужди, а не според абсурдните критерии на капиталистическата логика. Те могат да бъдат обединени единствено от целите за освобождение и равенство, а не от трескавата суматоха на самоизяждащия се капитал. Това, което практиката открива експериментално, теорията ще трябва да формулира концептуално. Само тогава новите движения ще могат да станат радикално антикапиталистически по нов начин, т. е. отвъд старата класова борба.
Роберт Курц[/b]
--- Край на цитат ---
Engels:
--- Quote (selected) ---По принцип капиталът и трудът са просто различни елементи в едно и също социално вещество – трудът представлява жив капитал, а капиталът – мъртъв труд.
--- Край на цитат ---
Трудът и досега е проблем на икономиката като наука.
В стария форум сме обсъждали този проблем:
--- Quote (selected) ---Преди почти 150 години К. Маркс е предвидил, че с превръщането на науката в непосредствена производствена сила, хората ще бъдат изместени вън от производството и ще има всички необходими условия за комунизъм.
Но Маркс се оказа непоправим оптимист, който смята че историята се развива само по едно, прогресивно направление.
Всъщност човешкото общество като всички сложни системи се променя по законите на нелинейната динамика.
Периодите на прогнозируемо развитие се сменят от периоди на неустойчивост.
Предвидената от Маркс технологична революция в производството, се случва в ситуация, крайно далеч от комунистическите перспективи.
Още в края на миналия век в автоматизиран електромонтажен завод на Фанук в Япония са работили 70 работника и 130 индустриални робота.
За месец са произвеждали 18000 електромотора. По количество на заетите работници това е 10 пъти по малко отколкото в обикновено производство без автоматизация. Какво означава това икономически?
Икономически това означава, че делът на живия труд е намален 10 пъти, и следователно, делът на заплатата на работника в стойността на един мотор също намаля 10 пъти. Но това не значи, че стойността на мотора се е намалила 10 пъти. Делът на миналия, овеществен в новото оборудване на завода труд относително се е увеличил. Новото оборудване означава заплати за труда на учените, конструкторите и работниците които са разработили и произвели това оборудване. И се получава така че делът на физическия труд в готовия мотор значително намаля за сметка на умствения труд.
По такъв начин в резултат на технологичната революция в производството, делът на живия труд в стойността на продукта рязко намаля и се съкращава до нищожно малка величина в сравнение с миналия овеществен труд.
Едно оборудване може да бъде амортизирано за 5 години. А реално да работи 10. Следователно 5 години то ще работи "безплатно"
А много съоръжения като мостове, пътища, канали и други построени преди 100 и повече години отдавна работят "безплатно" ако не смятаме разходите за ремонт и експлоатация. Но както се казва нищо не е вечно, всичко се износва и става негодно.
Всичко ли? Всъщност не всичко!
Може да престане да съществува кораб или локомотив. Но не може да изчезне идеята за кораба или локомотива. Идеята е безсмъртна.
В това е разликата между материалното и идеалното. Материалното е преходящо, идеалното вечно.
Материалното производство има и своята идеална страна, това е науката, натрупания опит, технологиите и т.н.
Тази страна почти никога не се отчита от икономическата наука. Първи внимание на тази страна на общественото производство е обърнал Маркс.
Главното икономическо следствие е че трудът на работниците престава да бъде мерило за стойността на продукта предвид неговия все по малък дял в стойността продукта. А трудът на учените, изследователите и конструкторите от миналото, а и днешно време никога не е бил мерило, а и по природа интелектуалният труд не може да бъде мерило за стойност на продукта.
Така става разбираемо твърдението на Маркс, че богатството на бъдещето общество ще се определя не от работното, а от свободното време.
Не безделието с което сме свикнали да асоциираме свободното време, а времето за свободно равитие и интелектуален труд.
Богатството на съвременното общесто нараства и ще нараства във все по голяма степен от интелектуалния труд.
По мнението дори на предпазливите експерти, в близките 20 години до 45% от работните места в сферата на умствения труд, и над 60% при физическия труд ще бъдат заети от роботи и различни автоматизирани системи.
С други думи и в без това задълбочаващото се неравенство възниква проблема с маса излишни хора. Допълнителен проблем ще бъде и загубата на стимул за пренасяне на производствата в третия свят. Дори днес роботите произведени в САЩ и Япония се откупват за малко повече от 2 години и са вече по евтини от китайските работници. Напълно е очевидно че ръстът на неравенството ще увеличи социалното напрежение и противоречия.
Традиционните пазарни социални държави ще се превръщат все повече в държави - корпорации.
Все повече държавни функции ще бъдат приватизирани. Дори и сега 70% от дейността на американското разузнаване се изпълнява от частни подизпълнители.
Крупните частни военни компании по огнева мощ и бойни възможности дори днес превъзхождат десетки държави.
Светът е навлязъл в извънаредно опасна, рискована фаза на екстремална динамика. За тази фаза е характерна ситуацията, когато технико-технологичните възможности надделяват над сдържащите ги социално-културни механизми.
В такива периоди, както показва човешката история, значително нарастват вероятностите за войни.
--- Край на цитат ---
Engels:
Методология: По ту сторону позитивизма, постмодернизма и экономического империализма. Маркс re-loaded..
прелюдия Социальная теория марксизма: в чем были правы и в чем ошибались Карл Маркс и его последователи
глава 1 Реактуализация марксизма: российские дискуссии
глава 2 Реактуализация марксизма: старые вопросы и старые ответы остаются в определенной мере актуальными
глава 3 Реактуализация марксизма: новые ответы на новые вопросы
Возрождение методологии предисловие к I—му тому
часть 1 Обновление диалектики: альтернативы позитивизму и постмодернизму в методологии ХХ века
глава 1 Диалектика: в поисках ответов на вызовы глобальных трансформаций ХХ века
глава 2 Диалектика как адекватный метод исследования сложных социальных систем: к критике позитивизма и прагматизма
глава 3 Практика и Истина: диалектика как метод снятия наваждений в мире превратных форм
р.s. Альтернативы деконструкции: блеск и нищета постмодернизма
часть 2 Социальная философия марксизма: перезагрузка
глава 1 Теория способа производства: классика и не только
глава 2 Инварианты всемирной истории: Отчуждение. Человек. Культура
глава 3 Социальная философия марксизма: снятие «цивилизационного подхода»?
р.s. Социальная философия марксизма: понять Россию умом
часть 3 Методология политической экономии: реактуализация классики
глава 1 Экономика как развитие исторически—конкретных экономических систем: структура и «периодическая система» элементов (к вопросу о структуризации и типологизации экономических систем)
глава 2 Economics как прошлое: к критике «экономического империализма»
глава 3 «Рыночноцентрическая» экономическая теория устарела
р.s. «Экономический империализм» и «политическая экономика»: причины и пределы экспансии
По ту сторону отчуждения: социальное творчество и свобода послесловие к I тому
глава 1 В поисках «формулы» свободы
глава 2 Ассоциированное социальное творчество как сущность процесса социального освобождения
глава 3 Социальные революции: контрапункты социального освобождения, культуры и отчуждения
р.s. Футуризм как снятие консерватизма: в поисках альтернатив мультикультурализму
Количество страниц: 621
https://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=5694336
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия