За живота, вселената и всичко останало … > Футуризми …
Технологична Сингулярност
Engels:
Технологичната сингулярност е хипотетично събитие, което ще се случи в момента, в който скоростта на технологичния прогрес се увеличи до такава степен, че ще започне да променя драстично човешката реалност.
Сингулярността е онзи момент във времето, когато всички постижения в технологиите, особено в изкуствения интелект (AI – Artificial Intelligence), ще доведат до създаването на машини, които са по-умни от човешките същества.
Последните 200 години история са ярка демонстрация, че страните, които своевременно приемат иновациите и последователно прилагат новите технологии, са като правило в челото на развитието и на социалния прогрес. Технологичните вълни идват във все по-големи пакети, много по-чести, по-бързи, по-мощни, с разрушителната сила на цунами, разчиствайки пътя на радикално нови продукти, индустрии, бизнес модели и което е много важно – на нови обществени отношения. Технологичното експоненциално развитие вече е незаобиколим и решаващ политически фактор за настоящето и бъдещето на всяка страна и на света.
Бързо променящите се технологии, автоматизацията и роботизацията ще направят невъзможни за дълги периоди постоянната трудова заетост и тясното професионално профилиране. Машините скоро ще поемат всички видове работа, които са рутинни, монотонни, неприятни, опасни, мъчителни или унизителни за човека. Ще ги последват професиите, изискващи специфична квалификация и умения. Ще се закриват стари професии, но ще се откриват нови, изискващи по-висока степен на интелигентно развитие. Ще доминира частичната, поливалентна и проектна заетост, професионална мобилност, постоянно учение, преквалификация в хода на работата и увеличаващо се свободно време на хората в активна възраст. Ще се промени съществено разбирането, което днес влагаме в понятия „работодател”, „служител”, „наемен труд”, „работа”, „безработен”, „творчество”, „свободно време”, „социална сигурност”, „богатство”. Хората (поне в сегашната си менталност) винаги ще търсят смисъл в това, което правят, и все по-малко ще имат нужда да работят, само за да се прехранват и да оцеляват физически. Количеството време за духовно саморазвитие, творчество и забавления ще стане най-съществената част от личното и обществено богатство. Всички сериозни философски теории признават решаващата роля на труда и удовлетворението от съзиданието за човешкото развитие. Няма логически основания за безпокойство, че трудът ще изчезне в бъдеще, но ще се промени неговият характер, съдържание, сложност и мотивация.
Най-голямото събитие на 21 век е зараждащият се скок в човешката еволюция – технологичният и социално-икономическият трансфер от биологичен интелект към изкуствен интелект, от човешки производствени ресурси към роботизирани системи, нарастваща свръхинтелигентност и симбиоза между родения разум и създадения от човека разум - да се надяваме, че това ще бъде в полза на човешкото развитие. Когнитивното превъзходство на двойката „биологичен интелект-изкуствен интелект” ще разшири много бързо, експоненциално кръга на сегашното научно (а може би и духовно) познание за света и за самите нас, ще открие решението на много проблеми, ще се изправи пред нови препятствия, ще намери нова мъдрост и ще наложи нов етичен код за нашето мирно и устойчиво саморазвитие.
Този преход е още в своето начало. Личностите и нациите, които успеят активно да го следват, ще бъдат богато възнаградени, нареждайки се в челото на спиралата на развитието. Тези, които изберат позицията на пасивни наблюдатели и игноранти, ще станат първите жертви на прехода поради своята неподготвеност, неспособност или нежелание да се приспособят своевременно.
Изобилието от технологични възможности да се самоунищожим или да прекрачим в нови измерения на развитието си, в постигане на целите и смисъла на живота, не е въпрос на бъдещето, а потенциална реалност.
Следващите десетилетия ще бъдат решаващи. Трябва задълбочено и своевременно да вникнем в генезиса, в разрушителния и съзидателен потенциал на съвременните технологии, в усложняващите им се взаимовръзки със социалните и политически процеси, в алтернативите за развитие, и да изберем на чия страна стоим.
"Визия за България"
https://bgvision.bg/upload/BulgarianVision_2018-03-25.pdf
ddantgwyn:
Непобедимият
https://chitanka.info/book/6196-lem-izbrani-proizvedenija-v-dva-toma-tom-vtori
Engels:
--- Цитат на: ddantgwyn в Февруари 08, 2019, 08:22:00 ---Непобедимият
https://chitanka.info/book/6196-lem-izbrani-proizvedenija-v-dva-toma-tom-vtori
--- Край на цитат ---
Лем е много добър в това да усеща развитието на нещата.
--- Quote (selected) ---Морфологичните аналогии на био– и техноеволюцията могат да бъдат представени графично — с крива, която се изкачва бавно нагоре, за да слезе от пика на кулминацията обратно надолу, към гибел, но тези прилики не изчерпват всички съвпадения между двете обширни области. Можем да открием и други, още по-изумителни съвпадения.
Първата разлика между двете наши еволюции е генетична и се свежда до въпроса за сътворителните сили. „Виновник“ за биоеволюцията е Природата, а за технологичната — Човекът.
Природата, този Велик Конструктор, извършва своите експерименти от милиарди години, като произвежда от веднъж дадения материал (но и това е под въпрос…) всичко възможно. Човекът, син на майката Природа и бащата Случайност, наблюдавайки тази неуморна дейност, поставя от векове въпроси за смисъла на онова космическо, възможно най-сериозно — защото е окончателно — забавление. Вероятно — напразно, ако възнамерява завинаги да остане в ролята на питащ. Друг е въпросът, ако той започне сам да си отговаря, изтръгвайки от Природата нейните сложни тайни и започвайки да сътворява по свой образ и подобие Технологичната Еволюция.
Живеем във фаза на ускоряване на техноеволюцията. Следва ли от това, че цялото минало на човека, от последния ледников период, през палеолита и неолита, през древността и средните векове, е било по същността си подготовка, натрупване на сили за скока, който днес ни изнася в неведомото бъдеще?
Моделът на динамичната цивилизация възниква на Запад. Удивително нещо е да изучаваш историята, за да се убеждаваш как различните народи са достигали до „технологичния старт“ и са спирали досами прага му. Съвременните стоманолеяри биха могли да се поучат от търпеливите индийски занаятчии, които са създали прочутата неръждаема желязна колона в Китаб по метода на праховата металургия, открит за втори път едва в наши дни. Че китайците са изобретили барута и хартията, всеки знае. Математиката, това толкова необходимо на науката интелектуално оръдие, дължи бурното си развитие на арабските учени. Обаче тези революционни открития не са довели до цивилизационен тласък, не са породили лавинообразен прогрес. Днес целият свят приема от Запада неговия модел на развитие. Технология внасят народите, които могат да се похвалят с по-стара и по-богата култура от тази, която е създала внасяната технология.
Нима в един момент хората ще си кажат: „Стига, вече няма да автоматизираме такъв и такъв труд, въпреки че е възможно, ще спрем Технологията, за да спасим труда на човека, за да не се почувствува той излишен?“ Странна свобода би било това, странно използуване на извоюваната след векове свобода.
При цялата си привидна разумност тези въпроси са много наивни, понеже никога няма да бъде възможно да се завоюва свободата в някакъв абсолютен смисъл. Нито като абсолютна свобода на избора на действията, нито като освобождаване от всякаква дейност (предизвикано от „всеавтоматизацията“). Първият род свобода няма да бъде достигнат, защото това, което от позицията на вчерашния ден е изглеждало свобода, днес престава да бъде. Освобождаването от принудата на действията за задоволяване на елементарните нужди допуска определен избор на по-нататъшния път, но той не би бил неповторимо историческо събитие. Ситуациите на избор ще се повтарят на поредно овладяваните, на все по-високи равнища. Само че винаги това ще бъде избор сред крайно множество пътища и ето защо постиганата всеки път свобода ще бъде относителна; изглежда невъзможно всички ограничения да отпаднат едновременно, оставяйки човека лице в лице с всеобщата мощ и всеобщото познание, които най-сетне е постигнал. Фиктивен е и другият, нежеланият род свобода — въображаемото следствие от пълното отчуждаване на човека от Технологията, която благодарение на своето кибернетично могъщество ще създаде цивилизация на изкуствения разум, изместваща човечеството от всички сфери на неговата дейност.
--- Край на цитат ---
Това е откъс от книгата в която Лем още в далечната 1964 година предвижда Технологичната Сингулярност.
https://chitanka.info/book/6196-lem-izbrani-proizvedenija-v-dva-toma-tom-vtori
Из „Summa Technologiae“ 1964
Двете еволюции
Nor1:
--- Цитат на: Engels в Февруари 08, 2019, 15:56:58 ---Фиктивен е и другият, нежеланият род свобода — въображаемото следствие от пълното отчуждаване на човека от Технологията, която благодарение на своето кибернетично могъщество ще създаде цивилизация на изкуствения разум, изместваща човечеството от всички сфери на неговата дейност.
--- Край на цитат ---
Фиктивен - друг път. Oбърни внимание на малките и младите. Не отлепят очи и ръце от смартфоните си, обаче не знаят и не искат да знаят нищо повече от това да се снимат, постват, лайкват и тагват, и да се хилят на някакви ултра-малоумни клипове.
Обърни внимание и на деградацията на интерфейсите на програмите. Все по-малко менюта, все по-малко настройки, и все повече, по-големи, по-шарени и по-кривящи се емотикони
(пу-пу, да не ме прочете Жижи :too_happy-1067:)
Engels:
--- Цитат на: Nor1 в Февруари 08, 2019, 22:11:55 ---
--- Цитат на: Engels в Февруари 08, 2019, 15:56:58 ---Фиктивен е и другият, нежеланият род свобода — въображаемото следствие от пълното отчуждаване на човека от Технологията, която благодарение на своето кибернетично могъщество ще създаде цивилизация на изкуствения разум, изместваща човечеството от всички сфери на неговата дейност.
--- Край на цитат ---
Фиктивен - друг път. Oбърни внимание на малките и младите. Не отлепят очи и ръце от смартфоните си, обаче не знаят и не искат да знаят нищо повече от това да се снимат, постват, лайкват и тагват, и да се хилят на някакви ултра-малоумни клипове.
Обърни внимание и на деградацията на интерфейсите на програмите. Все по-малко менюта, все по-малко настройки, и все повече, по-големи, по-шарени и по-кривящи се емотикони
(пу-пу, да не ме прочете Жижи :too_happy-1067:)
--- Край на цитат ---
В „Магелановият облак“ (1955) Лем е предсказал нещо подобно на интернет и смартфоните свързани с него, но не е очаквал, че ще ги използваме за такива цели като лайкване и тагване.
--- Quote (selected) ---Сегодня, пользуясь этой невидимой сетью, охватывающей мир, мы совсем не думаем про ее гигантские масштабы и четкость работы. Как часто каждый из нас в своем рабочем кабинете в Австралии, в обсерватории на Луне или в самолете доставал карманный приемник, вызвал Центральную Трионовую Библиотеку, заказывал нужное ему произведение и через секунду видел его на экране своего цветного объемного телевизора.
--- Край на цитат ---
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия