Чоки, ти почитател ли си на Джон Уиндъм?
Ено време четях доста фантастика и "Денят на какавидите", май така се казваше, ме впечатли.

Вече се уморих да питам, но все пак, вероятно за последен път ще си задам въпроса и тук.
Моля за кратък и ясен отговор.
Та, според вас кой или какво определя характера, същността на една партия - симпатизантите и или ръководството и, което е все пак временно. Или поне по временно от симпатизантите и.

Само отчитайте, че без сол, пипер и някоя друга подправка и най качествено приготвената манджа е безвкусна.
Което пък не значи, че ми се сяда на една маса с оная сган.
Доста предизвикателства ще има и тук пред модерацията, ако няма прецизно отсяване  и задължително разделяне на троловете от другомислещите. Последните са просто необходими.
Но троловете  :bluegrab:

Интересни изследвания! :way_to_go-1308:
Винаги си е по добре да се знае кой къде е, а не кой крещи най силно.

Аз се радвам на изброените от онзи плюсове и бих добавил още един - прекъсване на низходящата тенденция при заеманата позиция в БСП.Макар това да не зависеше само от Нинова.
Първанката, хубав или лош, спечели два президентски мандата, все пак играч в политиката го даде, докато не сбърка нещо с АБВ.
Сергейчо - иначе ерудирано, нищонеказващо момченце /Сергей, от третия етаж бе!/ /или от четвъртият ли беше/, има щастието всичко да е в подем и с нищоправене поне не пречеше. Посочването на Мишето бе провал. Сам по себе си, честен човек, има си пипето и нииикакъв шанс да направи нещо. Безличен до неузнаваемост /за тази му позиция/, дори и не направи опит да се промени. Дори и когато бе на екрана, той просто не се забелязваше, че го има.
Тази, Корнелия, може да е магарица, но поне хвърля къчове! Забелязва се! Дори и когато джурналята непрекъснато и играят старичкия и прост номер, минаващ само пред 80-те % - дават нейно изявление, след време, Баци /посъветван от дузината си пажове/ излезе и в типичния си стил изтърси някоя глупост, отплесне нанякъде и общо взето плебса се задоволява с "нашия пак бие". Но вече не всеки път. Или пуснат, пак добре подкован, оня с вързаната  на морски  възел мисъл и т.н.
Взеха да не минават тези. Тази рита!И срещу пенюгата рита. А особено в БГ политическото пространство пълно само с кочове, пръчове и секкъф друг едър и дребен рогат добитък - друго не върви. Захвърлете науката в тази скотовъдна територия. В джунглата няма избор между Сун Дзъ и Лао същият.Играе се по правилата на джунглата.
Толкова може засега. Не се пикае срещу вятъра.Прави се възможното. С матросовци отдавна не става.
Нали политиката бе изкуство на възможното?

 :yes-1289:
Горното е по тази тема:

Цитат

То не че оттатък не е кочина, ама е тръпка да се заядеш с някой.
А тук на практика няма с кой.

Ааа, почакай да открия кой е ника на Фирмин!

 :t1933:

С държавната администрация се надявам този път това да се случи Асол. Но с местната е голям проблем. Там дерибеите са се разпищолили, хорицата се познават по малко име, страх ги е и съм се чудил до каква степен е стигнало онова с "преклонената главица"!
Малко парадоксално се получава - за да се изрине гюбрето, трябва да се приложат мутренски похвати и пак стигаме до "Зъб за зъб, око за око" и пак опираме до въпроса - "От ги ручахме...?" и т.н.
Върна ни тази мутра 30 г. назад и това е едно от причините да се вбесявам само като Му чуя името, или като видя някой да се опитва да Го оправдава или неглижира.

До скоро бях категоричен, че строгата наука не допуска при себе си разни любопитни, наукообразни и евтини трикове, но сега вече съм по внимателен.
Например къщата на Кайли, в която ако влезеш, не знаеш откъде и като какъв ще излезеш...
И веднага давам пример що ме обзема такваз несигурност.
Като гледам тук що хора от Айнщайн до Макс Планк и Хайзенберг са се настанили, си мисля че е напълно възможно да са влезли от един и същ вход на къщата, а от друг е влязла една мутра, след което пространството се е омешало и те го те резултата.
Та, искате пример за N мерно нещо?
Политиката.

И последно за днес.
В темата "мъртвило 1" всичко е като че ли наред -  едър шрифт на първата и втората реплика на кайлето. Изведнъж, на третата (отговор#6) шрифтът става микроскопичен.
Не виждам как причината за това да е в моя телевизор.

Пешо,
така става, когато не участваш дълго време във форуми - форумният ти софтуер се разсъхва и ей на кво се получава. Така е и в живота - оставиш ли бъчвата празна - и тя!
И със стомаха ти става така.
То и онаа работа - също!
Възстановяването е трудно и дълго, но ти не се отказвай!
Успех! :beer-405:

Съжалявам, не съм я видял! Нали от вчера съм тук, още се ориентирам. Ще се постарая да не се получават такива разминавания и на мен ми е неприятно.

Всички сме грешни, ама те са със самочувствие и ръсят мъдрости, а ние се свиваме.
Аз вина вече не поемам - ни с мезета, ни без мезета.
ПисАл ли е КК нещо за стачките, като го четеш?

Имаш ли нещо против казаното от КК? Дай поне един абзац, който не ти се нрави.
Вина никой и не търси от теб, сама ли се натискаш?
Не го чета и търся да чета редовно - като ми попадне, преглеждачм и ако ми направи впечатление - споделям Какъвто е и случая.
Вече на едно място обясних, че получавам от доста приятели различни публикации, мнения на блогъри и т.н. Което ми хване окото - споделям. Толкова.

Txs!

То, Кайли и аз не го тача кой знае колко като морал, но пък не може да му се отрече, че е един от последните динозаври в журналистиката. Заедно с Дмитри, Томата Томов,тук там някой проблясък от младите и толкоз!Останалото е мрак и подгъзуване. Този поне е в състояние да нарича нещата така, както ги мисли че са. В състояние, не значи, че ще го направи, но го може. Други и това не могат.

ММмда, видях! Имам ени познати - фирмата се казва Квант сервиз. Ако опре до нещо, мога да дам ено рамо. Те си имат и сайт и там имат и сървъри. Обикновено са сериозни /докато не се разлигавят  /, но това както разбирам е от неопределеното бъдеще. Това - за сървъра, а за колокацията - първо ще се консултирам, както говорихме.

БОРИСОВ, ЗАСРАМИ СЕ. НЕ ХОРАТА СА ВРАГОВЕ НА БЪЛГАРИЯ, ТИ СИ И ВРАГ

 Това е пълна подмяна на реалността. Пълна. Световните медии в нито един момент не са казали, че Виктория Маринова е убита, ЗАЩОТО е разследващ журналист. Просто отразиха огромната обществена тревога около убийството й и съмненията в способността на МВР да покаже истината.

Вместо да следи изкъсо разследването и да отговаря на въпроси денонощно, нашият премиер се отдава на безогледни манипулации, тръшкане, заплахи към посланици (да го питали, преди да говорят!!!), към Манфред Вебер и изобщо – театър на абсурда.

Това е изключително дръзка и нагла каскада на Бойко Борисов – да се изкара несправедливо очернена жертва – щото, нали, държавата това е той – на кризата на доверието в МВР, която именно годините на неговото „управление“ създадоха.

Да пренасочи вниманието от гранд корупцията, която неудобно бе спомената от всички световни медии, към някакви знайни и незнайни „сини и червени“ саботьори, които му разваляли безценния имидж в Европата. Пардон, светият имидж на България, санким Тимерманс, Вебер и прочее от Марс падат и не са чували за мегакорупционния чадър, в който голяма част от МВР е превърнато.

Борисов, засрами се, поне веднъж. Европейските политици не са врагове на България, колкото и удобна да е тази лъжа за теб сега. Хората, които ти доведе до паника, не са враговете на България.

Ти си й враг.

Мария Спирова

Снимка: „Дневник“



http://afera.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2.html

Всеки капиталистически хегемон е „дълбока държава“
29.08.2018, Д-р Вихра Павлова /Поглед.инфо/
Настоящата система, основана на баланса на силите след Вестфалския мир, 1648 г. се ражда, налага и възпроизвежда чрез войната. Според сериозните изследвания (все на американски макро историци), именно благодарение на концентрацията на финансови ресурси в голяма степен от продажбата на оръжие, израства първоначалния пазар на капиталистическите предприятия.1 Непрекъсната военна конкуренция, тенденция към географска експанзия както на самата система, така и на центърът й на преместване (Иберийски п-в – Нидерландия – Британската империя – САЩ), води до комерсиализация, след което индустриализацията на войната.
Военната експанзия е необходима, „за да намали социалното напрежение в промишлените страни. Системата от потребление заради натрупване, пораждаща излишък на стоки и капитали, води до спад в потреблението, откъдето и в печалбите. Корпорациите банкрутират, инвеститорите се разоряват, затова развитите страни се нуждаят от отдушник за излишното си натрупване като условие да избегнат социална революция.“ Това определение за империализъм е дадено през 1898 г. (пет години след края на депресията 1871-1893 г. и началото на протекционизма, последван от „Битката за Африка“ или втората вълна на експанзия) от Чарлз Конент, който не е марксист, а американски журналист, специализиран в областта на финансите. Според съветника на Кенеди Шлезингер младши, то е първото такова определение. Четири години след това излиза първата фундаментална (критична) теория за империализма на Дж. Хобсън („Империализъм. Студии“, 1902 г.), който също не е марксист. И след нея излиза тази на Ленин!
Сега вече (с позволение на консерваторите), можем да цитираме един марксист, световно известен по света, но световно неизвестен в България (разбира се): „капитализъм се управлява от олигополи, базирани в страните от капиталистическия център, които държат монопола над технологиите, достъпа до природни ресурси, финансите, глобалните медии и оръжията за масово поразяване“.1 Ето защо, политическите институции в САЩ, както призна самият Ф. Фукуяма (през 2012 г. (!)), „са безсилни“...Еединственото решение на сегашните ни проблеми е да се преструктурират всички големи банки като Goldman Sachs и пр... Обама можеше да ги национализира и след това да ги продаде на парче, но това не се е случвало досега.“
„Най-опасната сила в нашата държава, представляваща заплаха за целия свят – е военно-промишленият комплекс… Пълното влияние – икономическо, политическо и дори духовно - се усеща във всеки град, във всяка държавна кантора, във всяка служба на федералното правителство. И все пак не трябва да пренебрегваме сериозните му последици: всички наши усилия, ресурси и поминък, както и самата структура на нашето общество." (Айзенхауер, 17 януари 1961 г.).
Днес ни обясняват, че Тръмп се бори с „дълбоката държава“. Някои визират под този термин глобализирания финансов капитал, други еврейското лоби, „кланът Клинтън“…, трети ЦРУ, разузнавателните служби или всички тях заедно. Но тенденциозно или не, някак се пропуска военно-промишленият комплекс!
Привържениците на президента използват термина за обозначаване сътрудниците в разузнаването и органи на изпълнителната власт (федералното правителство), които го атакуват с компрометираща секретна информация, изтичаща в СМИ. В България от дясно наляво прехвърчат искри, че гледай ти, който не подкрепя политиката на американския президент, просто защото задълбочава неравенството в Америка, то непременно е „неотрокцист“ или най-малкото „социалист“, поддържащ глобалистите, ястребите, неоконите и пр. По този начин под ударите попадат в едно марксисти, неомарксисти, неокейнсианци и реалисти, заедно с либерали и неоконсерватори, а също и идеологически необременени интелектуалци, които познавайки добре как функционира капиталистическата система са наясно, че Тръмп едва ли ще успее да постигне победа над противниците си. С други думи изведнъж в графата „неотрокцисти“ се оказват изследователи като Дж. Нейсбит, считащ че „Да направим Америка отново велика“ изисква участието на всички заинтересовани, но това няма как да се случи докато продължава настоящият управленски блокаж; че най-тъжният рекорд на САЩ е големият брой затворници и прогресивно нарастващите частни затвори, които усилват процеса с криминализация на бедността, която пък от своя страна е в основата на отчаянието, употребата на наркотици, престъпността, насилието…; рушащата се инфраструктурата; загубата на позиции в глобалната игра... „Светлото бъдеще не може да бъде постигнато чрез връщане към формули от миналото“; „Лозунгът да направим Америка отново велика не е достатъчен; Нещата не опират до системата, а това как системата да бъде реформирана. И е изцяло в ръцете на президента Тръмп да докаже дали домораслите и световните скептици са били прави или не“ – пише в последната си книга „Овладяване на мегатенденциите“, 2018 Нейсбит (стр.23, 55-57); Макроисторици като Уолърстейн, според когото Тръмп е силен е в реториката, но е колеблив в действията си, а блъфирането във външната политика не е победа и разкрива слабост, която отвращава и самия Тръмп; Уйлям Енгдал, който припомня че поне от 70-те г. Вашингтон прилага тактиките на икономическо изнудване, новото е само президентът, който използва Tweets като оръжие срещу опонентите си; Дж. Стиглиц, допускащ, че САЩ рискуват да загубят търговската война с Китай...; Кисинджър, според когото „световният ред се разпада систематично“, а Тръмп „ознаменува края на една епоха (без значение осъзнава ли го или не), Томас Пикети, които алармира: „Трагедията е, че програмата на Тръмп само ще засили тенденцията към неравенство, а именно последното бе в основата на победата му“; В. Проданов, предупреждаващ, че всички изявления и опити за промяна на икономическата политика при Тръмп са насочени към облагодетелстване на корпоративния капитал, което означава, че социално-икономическите противоречия ще се засилват и тепърва ще взривят обществото;2 Пол Кругман и Боян Дуранкев, според които търговската война ще предизвика спад в търсенето на продукция от различни сектори на САЩ, ще нарасне себестойността на последната чрез нарастване на цените на вносните суровини и материали, което ще повиши потребителските цени именно в Америка. „Така че това е изпадане в един изключително глупав икономически конфликт...“
Можем да прибавяме към черния списък „неотрокцисти“ още редица анализатори, учени, публицисти, но всички те защитават ролята на държавата в икономическата и социална политика и остро се застъпват за овладяване тенденцията на прогресивно растящото неравенство, което е в основата на социалните конфликти и в крайна сметка – причина за разпад на държави, империи! Или както пише А. Тойнби, „Империите умират не от убийство, а от самоубийство“.
На изборите 2016 г. за Тръмп гласуваха предимно работниците със „сини якички“ – ок. 70 % от бялото население. Това, което ги обединяваше, бе тоталното разочарование от социално-икономическата политика на демократите, довела до драстично увеличаване на неравенството и кризата 2008 г. Трябва да прибавим и провалът на левите движения от втората половина 60-те г., който стана предпоставка за възход на така нар. културен марксизъм, поставящ на преден план „политиките на идентичността“ и правата на различни малцинства – от расови до джендърни. Тези идеи се възприеха и от неолибералите и се превърнаха в политики, които прикриват нарастващото социално-икономическо неравенство и експлоатация с възхода на неолибералната вакханалия.
Тръмп спечели без да има политическа програма като улови чувствата на тези, които се противопоставят на политическата система, глобализацията, имиграцията и либерализацията, които се чувстват губещи и изпаднали от влака. Не е чудно, че гневът и емоциите замениха разумните аргументи как Америка наистина да стане отново велика, как да се постигне растеж и да се съживи американската икономика.3 „Това е първият президент в историята на САЩ, избран на този пост без да има опит нито в политиката, нито във военната сфера, при това без да е и юрист“ – пише Кен Уилбер . Според неговото изследване, Тръмп печели изборите не поради изключителните си качества, а поради факта, че в предизборната си риторика залага на, и успява да обедини „антизелените сантименти“ в американското общество (срещу антиглобалистките движения и защитниците на околната среда, които на много места се провалиха). „Това антизелено морфическо поле“ се превърна в широко покровителстваща сила, която Тръмп използва (не в резултат на съзнателно и рационално решение, а по-скоро заради силно развитата си интуиция)“. Още тук трябва да споменем, че мозъчният тръст, който финансира и подкрепи кампанията му (за който ще стане дума след малко), съхранява „анти-екологичен архив“, съдържащ 3500 документа, около 27 000 страници, обхващащи 350 организации и отделни лица. Архивът включва предимно документи, събрани в края на 80-те години до началото на 2000-та от Clearinghouse on Environmental Advocacy and Research (CLEAR), организация, която проследява възхода на така нареченото движение „Wise Use“ през 90-те години по време на президентството на Клинтън.
Кои са трокцистите:
Когато започва възходът на неолиберализма сред хората около Рейгън в Републиканската партия има бивши троцкисти, трансформирали се в неолиберали и неоконсерватори (разликата е козметична). Това е политическа и интелектуална мрежа от теоретици като Уилям Кристъл, Робърт Кейгън, Уолтър Р. Мийд и др., и политици като Виктория Нюланд, Джордж Уокър Буш, Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд, Пол Улфовиц, Клинтън и др. Част от тях са учредители на PNAC (Проекта нов американски век, 1997г., разработен в рамките на консервативния институт Хъдсън), мотивирал глобалната „война с тероризма” и нахлуването в Ирак и Афганистан. Проектът слива амбициите на Рейгъновата администрация с тези на администрацията на Буш. Обединява ги убеждението, че САЩ трябва да се утвърдят като либерална Империя и да наложат с военни и невоенни средства политическата си, икономическа („казино капитализма“), идеологическа и културна доминация в глобален мащаб.
Но сред демократите в САЩ е силна и традицията на различните леви крила, която сега има определена популярност, свързана е с така нар. демократичен социализъм и нейни представители са Бърни Сандърс, част от кандидатите за конгреса в момента. В една или друга степен те се опират на идеята за преразпределящата социална държава и традицията на Ню дийл, идваща от Рузвелт. Да ги обявим с лека ръка за „трокцисти“, просто защото са опозиция, е най-малкото несериозно, да не говорим, че показва политическо невежество.
А какво в крайна сметка е това „дълбока държава“?
Според американският социолог Чарлс Райт Милс, това са военно-промишленият комплекс, Уолстрийт и Пентагонът. Американският философ Кен Уилбер пише в книгата си „Тръмп и епохата на постправдата“, 2018 г.: „Има три основни източника на кадри за правителството на Тръмп“. Това са „Уолстрийт, петролният бизнесът, отбранително промишленият комплекс“. Проблемът е, че и демократическата, и републиканската партия се поддържат от Уолстрийт – т.е. няма значение кой е на власт – важно е интересите на капитала да бъдат приоритетно (и сигурно) защитавани. Може да се разиграва играта „ляво-дясно“ до безкрайност, стига лявото да не се превърне в (действително) радикално ляво!
Съгласно руският дипломат и американист проф. Леонид Доброхотов, тази задкулисна структура, освен Пентагона, военно-промишления комплекс (ВПК) и специалните служби, обхваща и обслужващите ги мозъчните тръстове, заедно с подкронтролните им СМИ. Именно дълбоката държава е тази, която опредя президентите в САЩ, финансира предизборните им кампании и ги поддържа докато не влезнат в конфликт с интересите й. Примери са Айзенхаур, Кенеди, Никсън ...
Тръстовете „са проводник между корпоративните елити и правителството“ – потвърждава и У. Домхов от Калифорнийския университет. Интересен и показателен пример е Центърът за външни отношения (CFR), основан през 1921 г. от бизнесмени в Ню Йорк. Целта му е да обезпечи взаимодействието между компаниите на Уолстрийт с професори, юристи, корпоративни лидери и служители на Държавния департамент. Един от неговите директори Хенри Л. Стимсън напр., е адвокат на американска корпорация, същевременно държавен секретар при републиканеца Х. Хувър, след което става министър на войната при демократа Ф. Рузвелт (1940г.). Въпреки, че често бива обявяван за „прокарващ неолиберани политики и защитаващ интересите на демократите„, официално се води „по средата“ - „центристки“.4 В момента CFR се управлява от привърженик на републиканците. Настоящият му шеф е Ричард Хаас, работил в Пентагона, Държавния департамент и в Белия дом при републиканците Картър, Рейгън и двете администрации на Буш. Хаас също не крие, че целта на мозъчните тръстове „е да влияят върху формулирането на американската външна политика“. Лоялен е към Тръмп и го подкрепя, що се отнася за урегулиране на конфликтите като севернокорейския. Но е умерен в оценките си относно изолационистката му политика. Когато става въпрос за продажбата на оръжие обаче, няма никакви забележки.
Администрацията на Обама работеше в тясно сътрудничество с лявоцентристкия Институт Брукинг (основан още в 1916 г.), активно консултирал и администрацията на Дж. Кенеди, Л. Джонсън, Дж. Картър и Буш по въпросите на националната и международна сигурност (и провеждането на военните операции в Ирак, 2003 г.). В същия институт е разработен проектът „Отбранителна инициатива на XXI в.“, в рамките на който се проиграват възможни сценарии на бъдещите конфликти и се лобира за нарастване отбранителната мощ на САЩ.
Зад администрацията на настоящия президент стои „Фондация Наследство“ (Heritage Foundation) – „най-важната консервативна организация в страната и най-влиятелният мозъчен тръст в света“, основан в 1973 г. Държавният секретар („супер ястребът“) Майк Помпео ясно заяви това в речта си на 21 май, 2018 г.: “Фондация Херитидж е оформила моето мислене по въпросите на световната политика.… ще работя в тясно сътрудничество с Министерството на отбраната и нашите регионални съюзници, за да възпрем иранската агресия…“. Същата фондация стоеше зад Джордж Х. Буш и Джордж У. Буш. Упражнява значително влияние във Вашингтон и се радва на „особено внимание“ по време на администрацията на Рейгън. Първоначалното му финансиране е осигурено от Джоузеф Коорс, от бирената империя „Коорс“ и от Ричард Мелън Скайф (1932 - 2014 г.), милиардер, един от най-влиятелните хора зад американското консервативно движение. Фондацията поддържа силни връзки с Лондонския институт по икономически въпроси и с обществото „Мон Пелерин“; Сред донорите й са Братята Дейвид и Чарлз Кох - десните милиардери съсобственици на Koch Industries. Като двама от най-богатите хора в света, те са ключови източници на дясна инфраструктура, включително Американския съвет за законодателен обмен (ALEC), и мрежата за държавна политика (SPN). Чрез ALEC корпорациите всъщност „си поръчват“ закони (не става дума за лобиране). Фондацията „Ламбе“ (собственост на Кох) осигурява най-малко 4,8 милиона долара на Херитидж между 1998 г. и 2012 г. Медии на тръста са новинарски сайт с консервативни нагласи „The Daily Signal“ и сайтът www.policyexperts.org, осигуряващи трибуна на водещи световни експерти по консервативна политика.
На 17. 10. 2017, Тръмп „се отчете“ пред Херитидж, признавайки, че „Великата фондация Наследство е в центъра на няколко невероятни данъчни съкращения в американската история. Работейки в тясно сътрудничество с нея, Роналд Регън намали данъците, за да освободи икономическото чудо от 80-те години.“ „Чудото на Рейгън“ ни е добре познато, заедно с екстремизма в Никарагуа, Централна Америка, Ел Салвадор, Гватемала (където подкрепяното от САЩ правителство извършва геноцид над местното население от народа на маите), Южна Африка, където поддържаха режима на апартейда (и пряко, и чрез съюзници) и т.н. Може да се изпише още много за външната политика на Роналд Рейгън, а още повече – за вътрешната. Но по-важно е, че политиката на всички следващи президенти по същество е същата. Буш-баща воюваше в Залива, Панама и Сомалия. Клинтън – на Балканите, в Сомалия и Хаити. Буш-син – в Залива, Афганистан и Пакистан. Обама взе Нобелова награда за мир и разшири войните на Буш до Либия и Сирия. При първата си визита в Саудитска Арабия Тръмп продаде на шейховете оръжие за 460 милиарда долара. Същите шейхове, които спонсорираха ДАЕШ и бомбардират Йемен с касетъчни бомби…
Тази фабрика за политическо инженерство в продължение на три десетилетия е водеща в лобирането за развитието на американската система за противоракетна отбрана (вж „военен тропизъм“). В кулоарите й е проиграна и „новата стратегия за Иран“. Отмяната на реформите в здравеопазването (Обамакеър), антиимигрантската политика, изходът на САЩ от Парижкото споразумение за климата, русофобската риторика, бюджетът на „твърдата сила“…- това са политики, диктувани от Херитидж. „Чрез натиска за правителствена дерегулация и по-ниски данъци за богатите, мозъчният тръст ще използва новото си влияние от името на своите донори, които се нареждат сред най-заможните граждани на Америка“ – коментира Алекс Шефърд. Най-забележимият резултат от данъчната реформа е нещо, което все още е тайна: компаниите изкупуват собствените си акции, репатрират печалби, складирани в чужбина, с преференциална ставка от 15.5% за пари и 8% за други активи. Харчейки огромната част от данъчните си облекчения за обратни изкупувания, корпорациите увеличават търсенето и цената на собствените си акции. Поради това не е учудващо, че борсовият индекс S&P 500 се търгува на нива, близки до рекордните. Обратните изкупувания обаче, не правят нищо за работниците, повечето от които притежават малко или никакви акции. Изкуственото покачване на икономическите индекси създава фалшиво впечатление за просперитет на безпрецедентно задлъжнялата Америка. Много скоро този инвестиционен инженеринг ще приключи и последствията ще бъдат катастрофални.
Тръмп продава оръжие за милиарди и това е „страхотен бизнес за Америка“, но неравенството си расте. А страните – клиенти, извършвайки тези покупки (с парите на данъкоплатците), финансират Пентагона и частните оръжейни корпорации, превръщайки се в същото време в постоянни донори, зависещи от услугите на американски оръжейни производители (поддръжка на оборудването, обучение за работа с тези оръжия…). Следователно чуждестранните клиенти на американските военни фирми купуват не само оръжия, но и защитата на правителството на САЩ. Т.е. купуват етикета „американски съюзник“ и така излиза, че Америка „печели съюзници“.
Но това е път за никъде. Всъщност е – към нов фашизъм и макартизъм. Поне в капиталистическия център.
1 Amin, Samir. The liberal virus : permanent war and the Americanization of the world. New York. Monthly Review Press, 2004
2 Проданов, В. Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви светът? С. Захари Стоянов. 2017, с. 73
3 Нейсбит, Дж. Овладяване на мегатенденциите. С. Бард, с. 23
4 Вж McGann, J. Think Tanks and Policy Advice in The US.Foreign Policy Research Institute. Philadelphia, Pennsylvania, 2005, р. 12
Източник: Поглед.инфо

Мафията трябва да бъде унищожена
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
07.2018

С долните таблици влязохме и в световната статистика, като пример за най-изостаналата държава в Европа с най-ниски доходи, най-ниско почасово заплащане и най-ниско жизнено равнище.

Влязохме и в редица резолюции на ЕС, в това число за така наречената "българско европредседателство", в която беше посочено, че България е най-корумпираната държава в ЕС с мафия, превзела властта. Нейният главатар обаче и пипонестият му и умствено поизостанал помощник, заедно с двата женски джендъра – едната, наричана "големите гащи", а другата - "шматката", отново се направиха, че не разбират за какво става дума.

А става дума за това, което още преди 6 години дефинирахме като "народът срещу мафията", с призива да ги разкараме.

И чак сега се втурнаха разни "разкарвачи" отляво и отдясно, отгоре и отдолу да викат "долу мафията". Ало, с викане не става! Или отново чакате да свършим мръсната работа.

Защото мафията с мимикрия и "ура, напред" не се разкарва. Тя разбира само от бой, глад и стрижка и от "калашников". Защото мафията е най-големият престъпник в България – откровени криминалисти, политуроди, олигофрени, маргинали – преди и сега, които откраднаха всичко изработено от другите за 70 години и превърнаха страната в гангстерска джунгла, която е заобикаляна отдалече даже от джихадистите от Афганистан, в която корупцията бие всички световни рекорди, а жизненото равнище е на последно място.

За унищожението на мафията са позволени всички средства – легитимни и нелегитимни, мирни и насилствени, вътрешни и външни и т.н.

България беше превърната от тези дебили (някакво новопръкнало се професорче, май се казва Христов, се опитва да си присвои нашето откритие за дебилите, ще се разсърдим) в Джурасик парк на Европа.

Мафията е безпартийна и без цвят. Тя е покровителствана от господарите си на Запад, които я инсталираха на власт, за да превърнат България в труп, тъй като за нея в техния нов ред няма място.

Докъде ни докараха тези тиква, пъпеши, гащи, патриоти, шматки и прочие имбецили? България е на последно място в ЕС по всичко. Изпреварват ни всички, по всичко, с много и все повече.

България отдавна е в кома. имунната й система е на нулево равнище. Дебилизирането е пълно.

България е бедна и в безпътица. Мафията унищожи държавността. България е безпомощна пред шепа примитиви. Криминално-мафиотският рак пусна метастази навсякъде. След 1990 г. в страната беше въведено извънредно положение и окупация на вътрешни и външни бандити.

Това е отговорът на въпроса какво да се прави - "Ние тях, или те нас."

Войната е между нас и тях.

И никой освен нас няма да свърши тази работа с всички позволени и непозволени средства.

Всъщност налице е класически пример за започване на национално-освободителна война.

Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски

Мафията трябва да бъде унищожена /2/
09.2018

България продължава да е под окупацията на откровени бандити, политически кретени и икономически олигофрени, които ще продължат да крадат от вашите данъци, за да си плащат големите заплати, ще продължават да мародерстват еврофондовете, за да си пълнят гушите и срещу комисионни да ги раздават на свои фирми, ще продължат да се крият в т.нар. Народно събрание, за да не влизат в затвора и ще продължим да плащаме охраната на един дебел бандит, за да не го ликвидират неговите аверчета. Изпълненията на този идиот продължават.

Само за 2-3 месеца той сътвори толкова престъпления спрямо България и заплахи за националната сигурност, че и 100 страници няма да са достатъчни:

АЕЦ Козлодуй започва да гори американско ядрено гориво на фалиралата Уестингхаус. Това може да взриви АЕЦ-а и цяла България;
само полицаите в България получават заплати на европейско равнище – над 1800 лева. Полицаите са онази част от организираната престъпност, която охранява дебелия задник от Банкя;

държавната администрация, т.е. онази част от мафията, която не става даже за полицаи, но гълта милиарди от нашите пари, за да може – заедно с циганите, да гласуват за споменатия по-горе екземпляр, е нараснала на 800 000 души. За сравнение, Холандия с население 16,5 млн. има 20 000 чиновници, САЩ – с население 316 млн., има 800 000 чиновници. Значи, за България са необходими не повече от 1000 чиновници, а и те са много;
потвърдено беше, че 3 милиона българи са на ръба на физическото оцеляване. С най-лошата демография в света България ще изчезне напълно след 15 години;

появиха се слухове, че Борисов притежава остров в Гърция и че някаква негова метреса има къща в Барселона за 2 млн. евро;
най-голямото летище – София, отново беше заложено на концесия срещу смешната сума от 3,8 милиарда евро;
икономиката всеки момент може да се срине напълно; дълговете на България са 40-80 млрд. евро, т.е. 100-200 на сто от БНП, най-висок показател в ЕС;

комисията по конкуренцията спря сделката на Гинка за ЧЕЗ. Гинка обжалва. Борисов, който е зад Гинка, според Прага, е била в началото на 90-те години в пражкия затвор "Панкрац" за кражба на леки коли;

за всеки случай ликвидираха и Агенцията по вписванията;

при санирането беше доказано, че на всеки 100 апартамента 2 млн. лв. се крадат и отиват за корупция;

оценката на 1 км магистрали в България е като на 1 км аутобан в Германия, въпреки че немците имат бетонова подложка под асфалта, 2 платна с по 5 ленти, а българските се правят от един невероятно тъп, крадлив и нагъл човек;

по заповед на Вашингтон Борисов се шматкаше по така наречените Западни Балкани, за да вкара Македония, Албания и Косово в НАТО. Договорът между Гърция и Македония е историческо поражение за България. Борисов е най-големият предател на националните интереси за всички времена;
започна масово избиване на животни в Странджа под претекста за чума. В Германия се появиха анализи, че става дума за колосален скандал. Борисов бил подписал договор с Меркел, според който, в България ще се "върнат" над 150 000 мигранти от Германия и Франция, за които трябва да се изгради нова бежанска буферна зона на 10 км от границата с Турция, като се споменават селата Странджа, Шарково, Воден. В зоната няма да живеят българи. Парите – за 3 години, щели да са 3 милиарда, вероятно в джоба на пожарникаря;

там ще отиде и отпуснатият от китайската банка заем за 1 милиард евро;

за да поотложат краха Борисов и завършилият счетоводно училище в Свищов Горанов започнаха да се "готвят" за Банковия съюз и Еврозоната. Докато това стане ще рухнем напълно, а ресурсите и парите ще потънат в западните банки, на територията ще останат само цигани, турци и арабски джихадисти.

Стана ясно, че само за 2017 г. 50 000 българи са се пренесли в Германия, че в последните 10 години над 1,5 млн. българи са прокудени в чужбина, че 84 села са заличени от картата на България, че други 367 села имат до 10 жители, че са закрити стотици болници и училища, че 16 млрд. лева ДДС са откраднати от мафията на Борисов, че България беше обявена за най-бедната и корумпирана държава в Европа, че е на последно място по свобода на словото в Европа, че България е яхната от един дебелогъз криминален престъпник, крадец на коли, контрабанди на цигари, амфетамини, рекетьор и изнудвач, попълнил всички графи на тежката организирана криминална престъпност в Европа.

Епитетите на народа за него са следните: тиквата, тиквоний, тиквий, тиквоч, десният шланг, пожарникарчето, пазителят на задника на олигофрена от Мадрид, идиот, глупак, простак, наглец, лъжец на дребно, сикаджия, крадец на коли, Боце – мократа поръчка, наркотрафикантчето, амфетаминистът, бандюгата, мутрата, дебелогъзият шашав циркаджия, фашистчето, фюрерчето, великият маркуч, Винету, клоунът, мегамалоумен, тъпата кратуна, мангалчето от Банкя, джандарчето, шментикапели, Асфалт-паша, педофилът, некадърник, рапонът, галошът, Буда...

И този Буда и неговите аверчета са още във властта.

Заради това казваме – мафията трябва да бъде унищожена. Всички средства са позволени и легитимни.

Ние тях, или те нас...?

NB(KvonG) Ето така трябва да изглежда горе-долу една публикация тук за да нямаме проблеми с претенции за нарушени авторски права 8)

Невероятната любовна история на Марин от Оряхово и Сун от Китай
08.10.2018
Попаднахме на една красива история във Facebook и решихме да ви я разкажем, защото за любовта трябва да се говори! (бел.ред.)
Момче от Оряхово среща пекинска принцеса и се женят с благословията на Мао Ако в Китай. Това е съвременна приказка за любовта, в която влюбените се сражават с дракони, преброждат планини и гори, побеждават огъня и водата, за да възкръсне любовта им в нещо чисто и красиво, то това е приказката за Марин - Ван Ман и Сун. Днес тя е истинска легенда. Дори има музей за тяхната история.
Марин - сираче, с още четирима братя, е осиновен от многодетно семейство в Оряхово. Има смелостта да кандидатства в непрестъпната Художествена академия и да влезе да учи за художник. Това се случва през 50-те години на миналия век, комунизмът в България е победил, а след СССР и ние признаваме, че и в Китайската народна република е възтържествувал. Отношенията между държавите стават приятелски, топли. Следва размяна на студенти.
През 1952 г. младият Върбанов - бъдещият известен майстор на гоблена, направил революция в това изкуство, научава за възможността да замине за Пекин. Кандидатства и се оказва единственият ентусиаст. Решението да тръгне предопределя живота му. Години по-късно синът му, Феникс, ще си спомни, че баща му му е разказвал как вярва в прераждането, защото, когато попада в град Хан Джоу, има чувството, че се е разхождал из него. Днес там има академия на името на Върбанов. Прераждане... Дори са му викали Китайчето.
Пекин си е Пекин независимо от комунистическите гарнитури и лозунги - имперски, величествен. Гостенинът трябва първо да научи китайски. Оказва се талантлив - до края на живота си Върбанов говори великолепен китайски. Но среща в коридорите на Пекинската художествена академия младата Сун - изящна като статуетка, фина и изискана. Тя, отличничката, ще му помага да учи езика. Влюбва се веднага, но защо тя обиква слабичкия българин с мустаците и буйната къдрава коса... Чар, магия? Сун никога не разкрива тази мистерия.
Това се оказва греховна връзка! Татко Иван от Оряхово е дърводелец, мама Тота - домакиня. Сун е наречена на името на стара хилядолетна китайста династия. Презимето ѝ Хуай Куей означава красиво уханно цвете. Баща ѝ е професор по старокитайски в Пекинския университет. Майка ѝ преподава там английски. И в цялата тази аристократична фамилия, която си знае корените от векове - влиза наш Марин! От Оряхово. При всичките тези китайски традиции. При всичките тези нрави от династията Мин! Любов! Срещите на влюбените са почти невъзможни. Ако тя е с една плитка, преметната през рамото - невъзможно е да се срещнат дори за кратко. Ако е спуснала и двете - дори биха имали шанс да си разменят целувка в мрака под вишната. Когато разбират за любовта между студентите, в пекинската академия викат Марин и го предупреждават да стои на разстояние от това момиче. Професорите стават резервирани и към Сун. Смятат връзката й с чужденец за национално предателство.
Сун често заплита двете плитки, има много целувки, докато накрая не успява да убеди мама и татко професори, че Марин е от потекло - български оряховски принц! А те двамата, бидейки в интелектуалните среди, в които българската литература вече е на почит, благодарение на топлите комунистически връзки и познавайки творчеството на Иван Вазов, знаели, че българите ядат много чесън, много люти чушки и носят ками, затъкнати в пояса... Представяте ли си как са посрещнали евентуалния си бъдещ зет... Но шокът на достолепната и монументална баба Тота - майката на Марин, при срещата със снахата е още по-голям... За това - по-късно.
Марин и Сун общуват като нелегални. Разменят си любовни писма, поставени в кухо дърво. Днес тези писма са част от легендата за тях и са изкупени от специална фондация, посветена на тяхната история. Възможно ли е да узаконят връзката си? Просто в българо-китайските взаимоотношения няма такъв случай и затова няма и правни норми как да се реши. Оказва се, че Марин и Сун поставят прецедент, стигнал до самия Мао. Сун е запозната с традициите и тежката бюрокрация в страната си. Пише десетки писма до всякакви инстанции. Положението изглежда почти безнадеждно, докато едно писмо не стига до бюрото на дясната ръка на Мао Дзедун Джоу Енлай. И той го резюлира с “да”! Нека се вземат!
Години по-късно, когато Сун е вече известна бизнес дама, наложила марката “Пиер Карден” в Китай, в офиса ѝ няма дипломи на стената, но това рамкирано писмо на Джоу Енлай е окачено на видно място. Защото той измолва благословията на самия Мао заради тях. Марин и Сун се връщат в България, без да подозират, че години наред няма да имат път назад зад стената. В Китай вече се усеща сянката на Големия скок. Професорското семейство е най-застрашено от “превъзпитание” на оризовите полета. Ще се окаже, че Сун няма да знае нищо нито за родителите си, нито за братята си над 15 години... Всички са пръснати из цялата страна, избиват от главите им буржоазните предразсъдъци с усилен труд.
Но на двамата млади и в България не им е по-лесно. Марин продължава обучението си в Националната художествена академия. Наемите в столицата са непосилни. Накрая се сдобиват със стаичка на тавана на сградата на академията. Цената да не плащат, е Сун да мие чинии в студентския стол. Тя, пекинската аристократка, търка мазните тенджери, докато състудентките ѝ си мият четките, с които са живописвали. Не се оплаква, сапунисва и плакне... Марин и Сун вече са родители на Боряна. През 1962 година се ражда Феникс - буквално в Академията, там му е хвърлен пъпът. Името му дава баща му - вярвал, че човек се възражда, а с него и цялата природа. Мама Сун е убедена, че след появата на синчето всичко им тръгва на добре. Марин получава ателие, тя рисува портрети на български интелектуалци. (Семейството пази портрет на Невена Коканова - б.а.). Намират дом на ул. “Оборище” (първо под наем), който става пристан на цялата тогавашна интелигенция.
А къде е тогава малкият Феникс? При цялата заетост на мама и татко той намира топлата прегръдка на баба Тота в Оряхово. Там прекарва летата си: “Боб -картофи, катрофи - боб”, редувахме ги, но беше толкова вкусно и прекрасно моето детство, спомня си той, сега изкушен от вкуснотиите на Париж. Легенди се разказвали как баба Тота посрещнала снахата китайка. В нейните очи била кльощава, недохранена. “Мале, сине! Що си ми довел? Какво е това извънземно? Хилаво, слабичко! Дай да го охраним”, рекла 100-килограмовата достолепна господарка на дома. Всички винаги са викали на съпругата на Марин Върбанов Сунчето, но баба Тота ѝ викала Анка - тя си знае защо. Както и едва ли е подозирала, че на сина ѝ в далечен Китай са му дали името Ван Ман - значението му е “десет хиляди години”, а символът - знакът за безкрайността.
“Тази голяма любов на майка и татко, която наистина е срутила стени от предразсъдъци, преодоляла е вековните традиции на две култури, на практика е проправила пътя на браковете на китайци с чужденци, на които впрочем и днес не се гледа с добри очи. А представяте ли си тогава... Това превръща тяхната любовна история в легенда”, убеден е синът им Феникс. Марин тъче своите гоблени, Сун е неговата муза, а тя бързо става и център на софийската бохема. В дома им на ул. “Оборище” се събират приятели и широко отваря врати “първият китайски ресторант”, шегуват се тогава. Сун е великолепна готвачка. От китайското посолство ѝ прошепват от време на време новини, че близките ѝ са добре, а понякога я снабдяват със соев сос и други типични деликатеси. А Сун изкушава с тези екзотични гозби гостите си от столичния елит. Пиле в сладко-кисел сос, зеленчуци гуан дон, спагети “Би хун”... - всичко е поднесено великолепно приготвено. Разговорът се поддържа от домакинята на отличен български. Тя владее още английски и френски.
Марин Върбанов създава специалността “Текстил” в Художествената академия, а по-късно гобленната секция в Университета Ню Сауд, Сидни, Австралия. С новата специалност, открита в Академията, Марин Върбанов изважда гоблена и стенния килим от стаята за гости и ги превръща в ценно приложно изкуство, което украсява много международни зали, галерии, изложби. Нашият творец не е просто забелязан, неговият талант е толкова ярък, че той печели редица награди.
Феникс отраства в скута на Дечко Узунов, спомняйки си неговите забавни разкази за софийската бохема. Заедно с това и двамата му родители са работохолици. Денонощно са кой пред стана, кой пред статива с платното. През 1974 г. китайци, пръснати по света, са поканени да посетят родината. Тогава Сун се връща с малкия Феникс и сестра му Боряна при роднините си. Едва успели да ги съберат. Когато Сун застава на вратата, не я познават... Следват безкрайни сълзи и после много радост от срещата.
Но въртенето около тигана уок не е призванието на китайската принцеса. С умела ръка Сун движи делата на Марин Върбанов с все по-популярните му гоблени, а маестрото вече има своя ателие, където опитни майсторки претворяват в материал идеите за неговите гоблени. Има покана да отвори ателие в Париж, да преподава. Прави го. И в един хубав момент в изложбата му в Париж пристига великият моделиер Пиер Карден. Влюбен е в гоблените, чрез които Върбанов нарушава всички правила на това изкуство - прави го обемно, влага всякакви странни материали - също като Карден, превръща го в текстилна пластика, и си казва: “аха, това е то”. (По-късно Върбанов преплита и опъва специално тъкани ластици в огромни пространства и с това се равнява с Кристо Явашев, убедени са критиците. Завистници крият тези факти. Двамата художници са били близки, а Феникс вчера имаше среща със Стефан - брата на Явашев, който живее в София - б.а.).
Едно не може да се отрече на Карден - освен гениален моделиер има и усет за хора. Кани Върбанов да направи изложба в Ню Йорк, където има галерия, но заедно с това “съблазнява” и жена му. Вече е пробил в Япония, но Китай е за него непозната територия. Не познава традициите, правилата. А Сун ги знае, Карден е марка, тя се изкушава да го представя. И подписва договора с дявола - става мадам Сун! Ако сега този запазен знак може да се види в милиардната страна с възможности за милиардни инвестиции, то е благодарение на Сун. Казвал ли ѝ е някога Карден “благодаря”? Тя 25 години пробива там за него. Прави го император на модата в Изтока, там, където никой друг западен дизайнер не е пробил. Защото знае как да направи мост между Изтока и Запада.
Именно това “надушва” хитрецът Карден и залага на Сун. Тя му отваря от негово име и най-представителния ресторант - копие на френския “Максим”! Но да забравим марката - Сун всъщност срива Китайската стена за западната култура. Така, както преди години е сринала предразсъдъците заради голямата си българска любов. Изящната дама е най-добрият модел на Карден. Отлично ѝ стоят елегантните му костюми. Позира с Ален Делон. Но не се влюбва в него, а остава влюбена и вярна на Марин. Дори има принос към филма на Бертолучи “Последният император”.
Феникс прекарва летата си в Оряхово, но мама и татко го водят в Париж, където Марин Върбанов получава възможност да направи ателие за съвременни гоблени. Момчето е 14-годишно, българо-китайче, не знае и дума френски. Записват го в лицей, но е самотен. Така в тази самота открива изкуството на Дали, на импресионистите, на Маргит... И започва да рисува. Но кръвта вода не става - влече го черно-бялата рисунка с туш, магията на хартията, която попива черното и то става картина. Често се сеща за България, през лятото бърза при приятелите си от квартала около “Докторската градина”. Не всеки има късмета Стоимен Стоилов да е негов учител в графиката, но той - да.
Феникс завършва образованието си в Париж, а в това време Сун, благодарение на връзките си с Карден, и на баща му - благодарение на оригиналното си изкуство, вече са се установили в Пекин. Върбанов прави школа за гоблени и превръща тяхното производство в индустрия - така необходима за младата държава. През няколко години Марин и Сун бързо угасват - и двамата от рак на белите дробове. Той е едва на 57 години, тя на 69.
“И двамата имаха нелек живот. На Марин не вървеше безоблачно пътят в изкуството, който беше възходящ от всяка гледна точка. Той имаше големи проблеми, споделял е с приятели, но дискретно, което правеше болката още по-осезаема. Сун също нямаше много поводи за жизнерадост. В Китай се вихреше културната революция, тя не знаеше абсолютно нищо за своите родители. Когато с Рангел Вълчанов и с нея бяхме при Ванга, тя чу за първи път, че те са живи и здрави. Двамата остават завинаги в нас, внедрени духовно”, споделя близката им приятелка, известната преводачка и издателка проф. Вера Ганчева.
Феникс остава във Франция, където има отлична кариера като художник. Женен е за французойка, също художничка - графичка. Имат двама синове. Сестра му Боряна живее в Пекин и е хранител на паметта на семейството. Тя е отговорна да се запазят както любовните писма между Сун и Марин, които са оставяни в кухото дърво, а сега те са откупени от музея “М+” в Хонгконг, така и за картините на тяхната майка, и гоблените на баща им, които без специално съхранение биха се разпаднали.
В този музей се пазят и 100 костюма с марка “Пиер Карден” от 80-те и 90-те години, които Сун е носила при налагането на марката в Китай и които днес имат изключителна ценност за историята на модата и висока цена. Те също са предоставени от семейството. Към тях има и аксесоари. Благодарение на Сун там е цялата история на марката при нейния пробив зад Великата стена. А той би бил невъзможен без нейната връзка между източната чувствителност и западната бизнес хватка. Сун я няма. Карден е още жив и може да си спомни нейния принос. Не е за учудване, че има такъв интерес към Марин Върбанов и Сун Куей в Китай. Те наистина са легенда!

Редактор: Вяра Иванова

Бутайте напред, бе!
04 Окт. 2018  автор Георги Гълов

Сам е, други няма.

Държавата от доста време вървеше криво-ляво, скърцаше, тресеше се и вибрираше, а моторът тежко кашляше и все повече се давеше. Накрая напълно спря своя ход,

Премиерът огледа двигателя на държавата, ритна гумите и отсече важно:

- Претоварена е. Казвам ви го като най-добрия шофьор в държавата – всички знаят, че сам си карам колата, нищо че съм началник. Държавата е натоварена догоре и моторът се задъхва. Трябва малко да облекчим положението.

Министърът на регионите услужливо докладва.

- Господин премиер, голям товар са пенсионерите и хората без осигуровки, както и държавните чиновници. Висят със страшна сила.

Премиерът не се съгласи:

- Ще разтоварим от държавата пенсионерите и неосигурените лица. Такава тежест не ни трябва. Държавните няма да се пипат. Друго?

Министърът на транспорта направи крачка напред.

- Можем да намалим скоростта на движение и така ще облекчим моторите.

- Ти – рече му министър-председателят – не се чуваш какво говориш, бе! Аз на всичките ми приятели по света – това президенти, това папи, това министри, царе и императори – на всички лично съм казал, че държавата ни бръмчи на висока скорост и няма друго. Ако трябва, ще направим генерален ремонт на цялата машинария, но скоростта няма да се пипа.

Министърът на финансите тихо рече:

- Господин премиер, ние пари за генерален ремонт на държавата нямаме. Единственото, което можем да направим сега, е да сменим чистачките. За това имаме средства.

- Става – съгласи се премиерът, – важно е да имаме добра видимост! Казвам ви го като най-добрия тенисист в държавата! Нямаш ли добра видимост, може да удряш колкото си искаш - резултатът ще е нулев. Пускай парите за смяна на чистачките. Министърът на културата?

- Господин премиер, тя, културата, колко място заема в държавата? Едно кьоше в багажника е останало за нея. И да я изхвърлим напълно, никой няма да разбере, държавата си върви и без култура.

- Върви тя! – рече премиерът. – Ако не съм аз да бутам, нищо няма да върви, запомнете го най-после! Военният!

Военният министър се изпъна колкото можеше.

- Господин министър-председателю, докладвам, че ние направихме максималното да разтоварим държавата и тя да марширува, пардон, да върви в правилната посока. Отървахме се от танковете, артилерията, кораби и едната подводница, която имахме. Премахнахме дори шинелите в армията! Бяха тежки! Господин премиер, ние дори армията премахнахме – да не тежи на никого и най-вече на вас. Но ще я модернизираме!

- Вътрешният?

- Ние, господин началник – започна бавно вътрешният министър, – заедно с криминалния контингент най-много облекчаваме държавата. Едни от тях арестуваме, други директно бягат от страната. Това също много ни облекчава.

- Когато разтоварим държавата от престъпността – рече премиерът, – всички ще въздъхнат и рязко ще дръпнем. Казвам ви го като най-добрия полицай на държавата.

После премиерът попита:

- Какво казват телевизиите по въпроса?

Министърът на икономиката рече:

- Дали са думата на опозицията и тя вика, че ще трябва да се смени цялото управление на държавата, чак тогава нещата щели да се оправят. Искат те да въртят кормилото и да управляват!

Премиерът светкавично го поряза:

- Каква опозиция, бе! Че те тежат на държавата най-много – само лапат и само искат! Кой ги бръсне тях, а! На никого няма да отстъпим кормилото на управлението!

После премиерът огледа хората от управлението и им рече:

- Всички да се хванат и да бутат, че нещата да тръгнат напред. Като един истински пожарникар ви казвам – ще управлявам държавата, докато не изгасне напълно. Запомнете го най-после! Бутайте!

И ЩО ПРЕМИЕРОТ ЩЕ УЧАСТВА В БРИФИНГ, ДА НЕ Е ОЧЕВИДЕЦ? ЦИГАНИТЕ ОТ РУСЕ: „ЩОМ КАЗВАТ ПОЛИЦАИТЕ, МОЖЕ И ДА Е ТАКА!“

Иван Петров, адвокат, прокурор на столична апелативна прокуратура /1995-2008/:

ЦигАните от Русе: „Щом казват полицаите, може и да е така!“

И съдът така!

…
По информация на NOVA задържаният е роден 1997 година. В полицията в Русе са задържани и съпругата му, и леля му.

Брях! Четворка на разсъмване!

Повече информация се очаква на брифинг в Министерския съвет. Той ще бъде даден от премиера Бойко Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров и министъра на вътрешните работи Младен Маринов.

И що премиерОТ ще участва, да не е очевидец?

Богомил Бонев, бивш министър на МВР: Представям си в какъв кошмар са разследващите в Русе. На главата са им началниците, които искат бързи резултати. Натискат ги да „изобретят“ заподозрян.

От друга страна са журналистите, които ги преследват за ексклузивно изтичане на информация.

От трета е обществото, което вече има само една версия и няма да приеме нищо друго.

И ще ги оплюе като пълни некадърници.

А по закон всичко трябва да протече при пълна секретност.

И ще летят глави при всяка грешна стъпка.

Съчувствам им…

Afera

Карл фон цу цвай цу драй ...извинявай, ти си администратор, ама аз като заек тук мислех, че не съвместяваш няколко длъжности, та затуй попитах.
Иначе, благодаря за доверието, но я там да се намери някаква младеж да модерира, че ясно сега минава, но скоро няма да може.

Блгдр, усетих се!
 :way_to_go-1308:

Хи, хи, аз съм, ама защото искам да съм аз, искаш ли да ти кажа ник, дето едва ли ще се сетиш.
И да, баннаха ме, то бе очаквано, макар да се чудя - и друг път са ме банвали за безадресна констатация, а защо така - не разбирам. Първо, констатирах, че един нов трол е тъп. Как сибил позна, че визирам някого конкретно, а ако не е - ако кажа че има много тъпи парчета из почти всички форуми, дали и това е обида?
Малко стана омешване Асол, май бе пуснала поста си за Ганий и дала линк, аз не надничам в такива, после видях, че някой те съветва да го изтриеш, сетне ме баннаха и като влизам да видя дали са ми затрили поста за оня трол и гледам, че моя ник стои в поста ти за поглеждане некъде, ама "некъдето" го няма вече.
Както и да е - да е жив и здрав Команча, като се заяде с някой и аз стоплиф каква е работата и ей ме на!