оранжевият олигофрен отмени посещението си ф Дания(по покана на кралицата на тая местност), защото датчаните не щат да му продадат Гренландия.

Цитат на: wreckage в Август 22, 2019, 17:01:35

Установените факти са следните:
Докторът не е бил до детето, а до шофьора.

установените факти са, че бабата се е намърдала в линейката, където определено няма място. докторът очевидно не е имал лиценз за бабоуспокоител и, за да не ходи пеш, е седнал където може.

шофьорът също не е имал необходимия лиценз.

излиза че е по-евтино да вземеш такси

А ти си правиш някакви волни интерпертации.
Нито в САЩ, нито в ОК има 'военен комунизъм", защото ги няма присъщите на ленинова Русия елементи
- национализация на промишлеността
- национализация на банките и конфискация на влогове
- трудова повинност
- конфискация на селскостопанската продукция над определена минимална норма
и т.н.

Айде, малко инфо :

Её характерными чертами были крайняя централизация управления экономикой, национализация крупной, средней и даже мелкой промышленности (частично), государственная монополия на многие продукты сельского хозяйства, продразвёрстка, запрет частной торговли, свёртывание товарно-денежных отношений, уравнивание в распределении материальных благ, милитаризация труда.

Сега, ако имаш представа как са функционирали икономиките на Германия, Англия и САЩ по време на 1СВ и ги съпоставиш дума-по-дума с това определение, с удивление ще откриеш, че "Военен комунизъм" напълно отговаря на икономическата политика на участниците в 1СВ. Нещо повече, "военният комунизъм" е повторен от Англия и САЩ и по време на 2СВ, и то с още по-централизирани и силови мерки.

Безкласово, но не и безкастово общество, в което кастите бяха не по-малко значими от класите. Общество на равните, в което, според крилатата фраза на Оруел, някои бяха по-равни от другите. Икономическо развитие на догонващ принцип, при това - само в някои направления.

Айде, поредната глупост и общи лафове! Какви касти, какви пет лева! Има ли общество без ръководен елит? Или "каста"? Колко бяха "по-равните" в България, например, сравнени със сегашните? Една шепа хора! И стига с тая икономика! Затвори си очите, представи си, че СССР е бил под най-жестоки икономически санкции от 1917 година и пак попитай защо "догонвали". Същото важеше и за България. Ти не си чувал за КОКОМ, например, нали? Не знаеш, че важеше до началото на 90-те, нали? Не знаеш, че там влизаха десетки хиляди стоки, технологии и тн., нали? Е, как можеш да очакваш тогава нормално развитие на една икономическа система, която е изолирана от всичко и трябва да разчита само на своя ресурс?

Реалността беше доста по-различна.

Кое ѝ беше по-различното? Че и доста?

Експериментът умре и никой не се готви да го възкреси. Експериментът почна с Ленин. Никой не може да ме убеди, че някакво ГОЕЛРО, си е струвало жертвите...
На хората им е непоносимо да си признаят, че са тичали в грешна посока 70 години. Е, българите по-малко, ако това може да е успокоение.
Самият факт, че в Русия не се вдигна пролетариата да си защити "съветската власт" трябва да ви говори нещо.

Има толкова много да се прочете, а имаме само 24 часа.

оттатък, още в стария форум, мисля циско беше изнесъл сентенцията защо германия е добре, а гърция - зле: щото има квоти за селскостопанска продукция, а няма квоти за автомобили. немците тяхното си пазят, а на чуждото му слагат оглавник, за да може и дойче земеделието да просъществува.

Извади го одтам, че е нехигиенично, човекът е мъртъф сепак. И не е троцкист, нито нео, нито палео.

През 1992 година издателството "Free Press" публикува книгата на Francis Fukuyama озаглавена "The End of History and the Last Man", която е развитие на идеите от есето му "The End of History", публикувано през 1989 година във външнополитическото списание „The National Interest”.

В книгата Фукуяма развива тезата, че с победата си в Студената война над комунистическата идеология, господстваща в СССР, западната либерална демокрация се легитимира като венец в развитието на политическата идеология в човешката история, с което настъпва и "Краят на историята", т. е. достигнат е краят на историческата идеологическа еволюция на човешкия род, а с това и универсализацията на западната либерална демокрация като висша форма на управление на политическия, икономическия и социалния живот.

В книгата си Фукуяма развива четири основни концепции:

1. Историята трябва да се разглежда като еволюционен процес.

2. "Краят на историята" не означава край на историческите събития.

3. Съществува известен песимизъм относно бъдещето на човечеството, като се имат предвид проблемите му с овладяването и контролирането на технологичното развитие.

4. "Краят на историята" означава либералната демокрация да възтържествува като универсален модел на управление. Няма да има прогрес от либерална демокрация към алтернативна система на управление.

От тогава се случиха много неща и както се казва "изтече много вода". Преди всичко "либералната" идеология мутира в "неолиберална". За много хора е загадка каква е точно разликата между либерализма и неолиберализма и аз ще се опитам с няколко думи да дам пояснения по въпроса.

Според моето разбиране на дефиницията на либерализма, в морален аспект той е основан на хуманните идеи на християнството и следва от земната мисия на Христос да поеме върху себе си греховете на хората, сочейки пример за живот, посветен на любовта към ближния и грижа за благоденствието на страдащите.

В икономически аспект либерализмът насърчава освобождаването от ограничения на индивидуалната свобода, основаваща се на свободна конкуренция, саморегулиращ се свободен пазар и златото като основа на валутната система.

В политически аспект либерализмът се базира на вярата в прогреса, природната доброта на човешката раса и автономността на индивидуума със защитени политически и социални права.

Либерализмът признава важната роля на държавата за решаването на социалните, расовите и други проблеми, които по една или друга причина съществуват в човешкото общество.

Неолиберализмът е форма на либерализма, която безусловно подкрепя индивидуалната икономическа свобода и свободния пазар. Основни цели на неолиберализма са приватизация и дерегулация. Модерната политико-икономическа теория на неолиберализма пропагандира: свободна търговия в глобален мащаб; свобода на движението на стоки, капитали и хора; приватизация на индустрията, обслужването, селското стопанство, медицинското и социалното осигуряване; минимална интервенция на държавата в бизнеса; намаляване на обществените разходи за социални цели и т. н.

Вижда се, че неолиберализма обръща далеч по-голямо внимание на свободата на индивидуума да напредва в икономическо и социално отношение, отколкото на отговорността му за икономическото и социално благоденствие на неговите събратя. Според мен основната причина за това е, че в развитието на теорията и практиката на неолиберализма основна роля играят представителите на англосаксонския протестантски елит, за които – въз основа на протестантската етика – икономическият успех на личността е дар от Бога за нейните превъзходни лични качества като трудолюбие, постоянство, пестеливост и разумно отношение към семейството и себеподобните (т. е. към онези индивидууми, които демонстрират подобни богоугодни качества).

Ако разгледаме по-важните събития, станали в света след публикуването на "Краят на историята ...", може би ще успеем да си обясним защо светът се разви по път, далеч по-различен от този, предначертан му от Фукуяма, и се стигна до провал на либералнодемократичния идеологически модел.

Разпадането на СССР и на социалистическия лагер е едно от най-значимите политически събития в съвременната история на човечеството. То доведе до драстичното зачеркване от бъдещето на политико-икономическото развитие на света на един експеримент, провеждането на който бе съпроводено с неимоверни човешки жертви, но който също така издигна една изостанала страна до ранга на глобална суперсила, както във военно, така и до голяма степен в икономическо отношение.

Ликвидирането на експеримента се осъществи под надзора на "прелатите на църквата на либералната демокрация" с цената на загубата на огромно материално богатство и мизерията на милиони човешки същества! Резултатът от прехода от тоталитарния социализъм към либералната демокрация е повече от мизерен. Само в няколко страни от СССР и бившия социалистически лагер бе установено нещо подобно на либерална демокрация, като тези страни постепенно се "свличат в пропастта на авторитарната контролирана демокрация". Повече от половината от страните, наследнички на съветската империя, си останаха тоталитарни държави, каквито си бяха.

Икономиката на бившите социалистически страни беше подложена на грабителска приватизация, като най-модерните предприятия бяха изкупени от външни корпорации, а останалите, поради естествената липса на вътрешни капитали, бяха продадени на безценица на безскрупулни елементи от държавната номенклатура.

Отварянето на границите на страните от бившия социалистически лагер и СССР доведе до гигантско изтичане на интелектуален потенциал от тези държави, което ги обрече на дълговременно, ако не и на перманентно, положение на колониална периферия на развитите страни на Запада.

В същото време единствената останала световна суперсила реши, че е получила възможност за безразделно господство в света. Тя се опита да моделира света по собствената си идеология или по-точно по идеологията, която би утвърдила господството на управляващата я олигархия за следващото столетие. Използвайки събитията от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, като съвременен Пърл Харбър, военно-промишленият комплекс на САЩ започна "Глобална война срещу терора" (ГВТ), която официално целеше "либерализацията и демократизацията" на страни, богати с природни ресурси, но много далеч по национален опит и традиции от идеите на либералната демокрация. Резултатът от този опит за социално инженерство е загубата на трилиони долари, гибелта на милиони хора по света и тълпи от мигранти, напиращи по сухопътните граници на Европа, търсейки спасение от мизерията на войната! В същото време финансово-промишлената олигархия на САЩ, в преследването на по-големи печалби, постепенно ликвидира индустриалната база на страната, изнасяйки редица производства в страни с по-евтина работна ръка, с по-ниски изисквания за безопасност на труда и липсващи или силно занижени екологически регулации на производството.

"The United States Has Passed a Point of no Return." By Andrew J. Bacevich
Великото възмездие - поглед назад от средата на столетието.
http://www.informationclearinghouse.info/51992.htm

Европейският съюз със своите наднационални структури като че ли в най-висока степен отговаряше на амбициите на идеолозите на "неолибералната демокрация". Създавайки директиви и закони, бюрокрацията в Брюксел непрекъснато ограничава правата на националната държава, като в същото време осигурява свободата на движение на частния капитал във и извън Съюза, както и свободното движение на работната сила вътре в рамките на ЕС. Последното доведе до перманентно изтичане на интелектуална енергия във вид на икономически мигранти от по-слабо икономически развитата периферия на Съюза към по-силно развитите райони, което им осигурява превъзходство в следващите етапи на развитие на науката и икономиката. "Наливането" на финансови средства в периферните държави на ЕС не може да се използва ефективно главно поради липсата както на умни и образовани политици и държавни ръководители, така и на квалифицирана и интелектуално издигната работна ръка, която непрекъснато "изтича" към развитите райони на Съюза.

В крайна сметка провалът на либералната или по-точно на неолибералната демокрация изглежда очевиден. Причината за това според мен е, че експериментът се провеждаше от световната финансова и корпоративна олигархия преди всичко в интерес на нейните печалби и господство. Осигурявайки свободно придвижване по света на капитали и производствени мощности, олигархията си осигури най-изгодни условия за експлоатация на глобалната работна сила и огромен пазар на произвежданите стоки. Защитата на държавата в областта на условията за труд и екологията беше заобиколена, оспорвана или просто ликвидирана. В резултат на това днес няколко десетки от най-богатите хора по света притежават толкова богатства, колкото притежава половината от населението по земята.

Идеологическата безпътица на неолибералните демократи е очевидна. Те може би наистина се оказаха в края на идеологическата си еволюция, но нерешените социални, екологични и политически проблеми тежат като непоносимо бреме на управляващия истаблишмънт на колективния Запад. САЩ се разтърсват от политически, социални и расови напрежения. Европейският съюз, който изглеждаше като идеалния субект на либерално-демократическата идея на Фукуяма, е изправен пред първото напускане на организацията на една от най-развитите страни в съюза, а част от бившите социалистически страни неудържимо се свличат в пропастта на авторитаризма.

Провалът на политико-икономическата идеология на либералната демокрация поставя на дневен ред нуждата от нова доктрина, която да насочва народите в тяхното политическо, икономическо и социално развитие. В тази насока като че ли започва да се проявява нарастващата икономическа мощ на Изтока, който предявява претенции да поеме инициативата от Запада за бъдещия прогрес на човечеството.

"Brzezinski's Warning to America" By Mike Whitney
Либералният световен ред, който господстваше от края на Втората световна война е в състояние на бърз колапс.
http://www.informationclearinghouse.info/51430.htm

След войната Япония изобрети икономическия модел на т. н. “state-guidedmarket capitalism", което ще рече "Държавно ръководен пазарен капитализъм". Когато СССР и социалистическия лагер се разпаднаха, японците предложиха на държавите от провалилия се "реален социализъм" да се възползват от техния опит за развитие, но новоизлюпените демократи предпочетоха либералния модел на Запада. Японският модел вече бе възприет от
Южна Корея и останалите "азиатски тигри". Този икономически модел на развитие позволи на тези страни да ликвидират своята колониална икономическа изостаналост и да се превърнат във водещи икономически сили в района си.

През 90-те години Международният валутен фонд (МВФ) успя да убеди тези държави да отворят финансовите си системи за западните банки, което позволи на финансовите спекуланти на "неолибералния демократичен финансов модел" да нахлуят в техните финансови системи и да предизвикат азиатската финансова криза от края на 90-те години.

Най-голямото разочарование на пропагандаторите на либерално-демократичната идея е Китай. Използвайки самозаблудата на либералните демократи, че икономическата демократизация и развитието на частната инициатива неизбежно ще доведе и до политическа либерализация, колективният Запад с ентусиазъм се запретна да помогне в изграждането на икономиката на един, както се надяваха, нов демократичен Китай с безкрайни възможности за експлоатация на евтина работна ръка и огромен пазар.

Ръководството на Китайската комунистическа партия (ККП) стимулираше ентусиазма на либералните демократи, стараейки се да модернизира и развие икономиката на страната, внимателно избирайки от идеологията на либералните демократи тези елементи, които осигуряваха ефективно социално и икономическо развитие и управление на държавата. Ръководството на ККП осигури механизъм на смяна на личностите на върха на управленческата пирамида в Китай. То разви концепцията на Мао за "връзката на масите с Партията", стимулирайки творческите възможности и ентусиазма на широките народни маси, вслушвайки се в техните искания и предложения, осигурявайки ефективна обратна връзка за корекция на управленческите си решения. Постепенно се допусна развитието на частни предприятия и неправителствени организации (НПО), като дейността на последните внимателно се насочва към решаването на социалните и организационни проблеми на общественото развитие.

Специфичното за китайския икономически модел е, че 80% от банките са контролирани от държавата, както и структурообразуващите корпорации. На практика държавата, чрез банковата си система, финансира основната част от индустрията, с което гарантира финансовата ѝ стабилност. С други думи държавата е източник на парите (тя ги печати) и може да реорганизира или ликвидира всяка една фирма или бизнес, изпаднали във финансови проблеми, в зависимост от това кое е от по-голяма полза за обществото. В същото време ККП осигурява възможността за възникване и процъфтяване на частни предприятия и корпорации, с което ККП гарантира възможността за най-активната и творческа част от населението да достигне завидни материални успехи. Друга важна особеност на китайския модел на икономическо развитие е, че ККП допуска и дори приветства чужди инвестиции в икономиката на страната, но при условие, че китайският бизнес участва в управлението на съвместните предприятия и китайската страна има достъп до използваните технологии.

Ползвайки се от техническото "knowhow" на Запада, ККП вече стимулира активното развитие на изследователската и научна дейност както в държавните, така и в частните корпорации. Например в проклетата от правителството на Тръмп корпорация "Huawei" почти половината от служителите се занимават с научнотехническо развитие, в резултат на което корпорацията заема водещо място в телекомуникационната индустрия, а Китай е вече на първо място в света по брой на научни публикации и патенти.

"Neoliberalism Has Met Its Match in China" By Ellen Brown
Вместо да се опитваме да разрушим китайската икономическа система, може би би било по-полезно да се опитаме да приложим по-ефективните ѝ индустриални и финансови решения;
http://www.informationclearinghouse.info/52075.htm

Забележка. Много полезна информация за особеностите на китайската икономическа, социална и политическа система се съдържа в книгата:

"The Dictator's Dilemma: The Chinese Communist Party's Strategy for Survival" By Dickson, Bruce J.

През последните 20 години Русия решително се отклони от пътя на неолибералната демокрация, която през 90-те години за кратко време беше възприета от истаблишмънта на прехода. Причината е, че, изпълнявайки съветите за реформи на своите западни ментори, Йелцин и неговата команда доведоха страната до опасността пред разпад и неизбежно слизане от пиедестала ѝ на велика сила дори в регионален мащаб. Достигна се дотам, че наскоро президентът на Руската федерация Владимир Путин, в едно свое интервю във Financial Times, обяви на всеослушание смъртта на неолиберализма като политическа идея и форма на държавно управление! За мен обаче все още си остава загадка какъв е моделът на икономическо, социално и политическо развитие, избран от днешния истаблишмънт на Русия.

"Is Vladimir Putin right about the death of liberal democracy?" by Paul Thomas
https://www.noted.co.nz/currently/world/vladimir-putin-death-liberal-democracy-is-he-right/

Известна светлина по въпроса за пътя на развитие на Русия, избран от днешното ѝ ръководство, хвърля много интересното интервю на Александър Дугин пред "Нова телевизия“:

“Мозъкът на Путин” в "Ничия земя" (07.10.2017)
https://www.vbox7.com/play:6216703935

PS A може би се бъркате с Австралия - там са изпращани осъдени криминали от Великобритания?

Но не и по този начин, по който [Европа] беше „единна“ досега.

А защо не само "има как", но и не трябва да бъдем занимавани с конкретиката на нинови-динови и пр., otvrat по-горе ясно, точно и кратко е написал:

Цитат

квинтесенцията на социалдемокрацията е пълно съглашателство с експлоататорските класи

"Защото са социалисти".
"Катраник", както вече е писано преди повече от век.

По тази причина ПЕСовците имат точно толкова "принос", вина тоест, за разсипването на ЕС и покрайнини, колкото и ЕНПейците.

специално за кръвното доктори са ми казвали, че е танто за кукуригу - първо се вдига малко, после диуретичният ефект се задейства, изчуруликваш се и това е.

захар - никога не съм си пиел кафето със захар. нито с цигара.

Джиджи
Аз слава Богу съм далеч от прокурорската далавера, но да попитам.
Противниците на Гешев кого предлагат и с какво той е по-добър от Гешев.

Цитат

Глупости си написал, с извинение.

Кое от написаното не е вярно? Кое ти се вижда глупаво? Това, което не ти отърва, предимно. Нали?

Морал в разказаната история няма.

Цитат на: g_ringo в Август 08, 2019, 11:40:52

Изводът - да свалим (още!) изискванията за прием в университетски програми, ако искаме да задържим българите в България

А, не, детенцето имаше достатъчно бал за много от университетските програми, но си искаше една определена. Понякога не става, това е.

На въпроса на гринго: Да , всичко ме касае. Не се чувствам happy , че говернмента трепе по света и с мойте такси

Цитат

Основните цели пред ПП „Няма такава държава“ са:

-засилено участие на гражданите във вземането на решения чрез преки допитвания до народа;
-смяна на избирателната система от пропорционална към мажоритарна с абсолютно мнозинство в два тура;
-намаляване на броя на народните представители в парламента от 240 на 120;
-реално въвеждане на възможността българските граждани да могат да гласуват и дистанционно, по електронен път, на избори и референдуми;
-въвеждане на задължително гласуване на изборите и референдумите;
-пряк избор от гражданите на директорите на областните дирекции и на началниците на районните управления на МВР;
-пряк избор от гражданите на Главния прокурор на Република България.
-пряк избор от гражданите на Омбудсмана на Република България;
-цялостно реформиране на пpaвooxpaнитeлнaтa cиcтeмa и ycтaнoвяване на реално въpxoвeнcтвo нa зaĸoнa;
-премахване на партийното влияние върху правосъдната система;
-реформиране на системата на общественото здравеопазване и осигуряване на свободен и равнопоставен достъп на всички граждани до адекватни и качествени медицински услуги;
-осъществяване на aдминиcтpативна реформа чрез намаляване на бюрокрацията и въвеждане на eлeĸтpoннo yпpaвлeниe, неутрализиране на мoнoпoлнитe и ĸapтeлнитe cтpyĸтypи и създаване на условия и механизми, които да предотвратяват появата на нови;
-реформиране на образователната система и въвеждане на cтaндapти, oтгoвapящи нa съвременните изисквания и пазара на труда;
-защита на семейството и семейните ценности;
-осигуряване на достоен живот чрез достойни доходи, гарантиране на човешките свободи и личната неприкосновеност и сигурност;
-засилване ролята нa Република Бългapия в cтpyĸтypитe нa Eвpoпeйcĸия cъюз и пълнoпpaвнo члeнcтвo в Eвpoзoнaтa, включване на страната в Шeнгeнското споразумение и Бaнĸoвия cъюз на ЕС.

Някой не разбрал?   Или против?   :blush-3296:

Цитат на: g_ringo в Август 05, 2019, 08:53:22

Цитат

въпросът всъщност е защо има работа само там.

Не, не е там въпросът. Работа има навсякъде, но не е тип чиновническа (офисна) - маса, стол, компютър. Нямаш си представа колко трудно е да се намери плочкаджия или арматурист в малък град.
И заплащането е по-ниско.

Аха, и на този арматурист как ще му осигуриш работа през цялата година? Или на плочкаджията? Или там каквато още професия си избереш?

А това с масата, стола и компютъра изобщо не си заслужава да се коментира.