Външното намерение подразбира подчиняване на света на волята на намерението – това е решимостта да имаш.
Външното намерение е концентриране на вниманието върху това как целта се реализира сама.
Външното намерение просто позволява на целта да се реализира сама.
Вадим Зеланд
Това не ми е ясно как става.
(не се подигравам)
Виж, Сент-Екзюпери го е казал малко по-разбираемо, затова не изглежда толкова мъдро. Но мисля, че ще ти помогне да го разбереш.
"— Господарю, над кого царувате вие?
— Над всичко — отговори съвсем простичко царят.
— Над всичко ли?
С едно скромно движение царят посочи своята планета, другите планети и звездите.
— Над всичко това ли? — рече малкият принц.
— Над всичко това… — отговори царят. Защото той беше не само абсолютен, но и универсален монарх.
— И звездите подчиняват ли ви се?
— Разбира се — каза му царят. — Те веднага се подчиняват. Аз не търпя неподчинение.
Подобно могъщество смая малкия принц. Ако той разполагаше с него, би могъл да присъствува не на четиридесет и четири, но на седемдесет и два или дори на сто, че дори и на двеста слънчеви залеза в един и същ ден, без ни веднъж да мръдне стола си! И тъй като припомнянето на неговата изоставена планета малко го натъжи, той се осмели да помоли царя за едно благоволение.
— Иска ми се да видя един слънчев залез… направете ми това удоволствие… Заповядайте на слънцето да залезе…
— Ако бих заповядал на някой генерал да хвърчи от едно цвете на друго подобно на пеперуда или да напише трагедия, или да се преобрази на морска птица и ако генералът не изпълнеше получената заповед, кой от двамата — той или аз — щеше да бъде виновен?
— Вие — каза твърдо малкият принц.
— Точно тъй. От всеки човек трябва да се изисква — продължи царят — това, което той може да даде. Властта трябва преди всичко да се крепи на разума. Ако заповядаш на народа си да отиде и се хвърли в морето, той ще направи революция.
Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.— Е, ами моят залез? — напомни му малкият принц, който, щом зададеше един въпрос, никога не го забравяше.
— Ще го имаш. Аз ще го поискам. Но, според моята наука за управление,
ще почакам, докато условията станат благоприятни.— А кога ще бъде това? — осведоми се малкият принц.
— Хм! Хм! — отговори му царят, като преди това погледна дебелия си календар. — Хм! Хм! … То ще бъде към… към…. ще бъде тая вечер към седем часа и четиридесет минути!
И ще видиш как хубаво ме слушат."