Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Април 19, 2024, 16:59:48

Автор Тема: Труд и капитал  (Прочетена 7799 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Firmin

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 4371
    • Профил
Труд и капитал
« -: Декември 12, 2018, 14:26:55 »
Quote (selected)
http://epicenter.bg/article/Radev--Doverieto-mi-i-tova-na-obshtestvoto-nyama-da-se-specheli-s-protesti--deklaratsii-i-preskonferentsii/170562/2/0

http://epicenter.bg/article/Ninova--/170557/2/0

http://epicenter.bg/article/Borisov-kam-stroitelite--Ne-odobryavam-liniyata-za-diskreditirane-na-sektora--no-iskam-kachestvo--/170568/2/0



http://epicenter.bg/article/Elena-Yoncheva--Reaktsiyata-na-Kamarata-na-stroitelite-pokazva-strah-i-panika-ot-nezavisima-proverka/170563/2/0

https://duma.bg/kabinetat-podkrepi-stroitelite-sas-158-mln-leva-n181249

Това е. Знак "обострения классовой борьбы".  :cool-1084:

Пленум на ЦК ВКП(б), 09.07.1928 г.
Quote (selected)
«...по мере нашего продвижения вперед, сопротивление капиталистических элементов будет возрастать, классовая борьба будет обостряться, а Советская власть, силы которой будут возрастать все больше и больше, будет проводить политику изоляции этих элементов, политику разложения врагов рабочего класса, наконец, политику подавления сопротивления эксплуататоров, создавая базу для дальнейшего продвижения вперед рабочего класса и основных масс крестьянства.
Нельзя представлять дело так, что социалистические формы будут развиваться, вытесняя врагов рабочего класса, а враги будут отступать молча, уступая дорогу нашему продвижению, что затем мы вновь будем продвигаться вперед, а они – вновь отступать назад, а потом «неожиданно» все без исключения социальные группы, как кулаки, так и беднота, как рабочие, так и капиталисты, окажутся «вдруг», «незаметно», без борьбы и треволнений, в лоне социалистического общества. Таких сказок не бывает и не может быть вообще, в обстановке диктатуры пролетариата – в особенности.
Не бывало и не будет того, чтобы отживающие классы сдавали добровольно свои позиции, не пытаясь сорганизовать сопротивление. Не бывало и не будет того, чтобы продвижение рабочего класса к социализму при классовом обществе могло обойтись без борьбы и треволнений. Наоборот, продвижение к социализму не может не вести к сопротивлению эксплуататорских элементов этому продвижению, а сопротивление эксплуататоров не может не вести к неизбежному обострению классовой борьбы.
Вот почему нельзя усыплять рабочий класс разговорами о второстепенной роли классовой борьбы...»
(Сталин И. Сочинения, т.11. М., 1949 г., с.171-172).

Но пък ... който слушка - папка.
« Последна редакция: Декември 12, 2018, 15:19:22 от Firmin »

Неактивен Firmin

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 4371
    • Профил
Re: Труд и капитал
« Отговор #1 -: Декември 12, 2018, 14:51:30 »
Нинова е права и трябва да бъде подкрепена. Но Нинова и греши.

Права е за срастването на власт и капитал и за престъпното облагодетелстване чрез обществените поръчки, възлагани в разрез с правилата на свободната конкуренция и изпълнявани с ниско качество, до степен на заплаха за здравето и живота на гражданите. тук трябва да я подкрепим.

Но Нинова греши, че това е прецедент, че това е нещо извънредно. Не е. Това е реакция. Това са реакционери. Това е класова борба. Това е борба на "1%" срещу останалите "99%". За запазване на статуквото, за запазване на привилегиите, за запазване на схемите на престъпно обогатяване, за запазване на експлоатацията на работниците, на наемния труд, както и на малкия бизнес, наеман като подизпълнител срещу нищожна част от заплатеното за изпълнението. Ако те се чувстват притиснати, значи вървим в правилната посока. И колкото натискът на обществото, натискът на труда, поведени и представени от левите, нараства, с толкова ще нараства и реакцията на капитала. Днес се сблъскваме само с една от организираните му форми. Но той, капиталът, разполага с цял арсенал средства за съпротива. И ние скоро ще се срещнем с него в битката. Защото, не се заблуждавайте, по този път ни чака само битка. Ще си върнем и ще получим само тази част от общественото благо, която успеем да отвоюваме от хищния капитал. Ни пени повече, ни пени по-малко.

Неактивен Калинчо

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 4004
    • Профил
Re: Труд и капитал
« Отговор #2 -: Декември 12, 2018, 20:24:19 »
Като прочетох заглавието си помислих, че става въпрос за профсъюзния приватизационен фонд, дето раздържави доста предприятия едно време.

Неактивен Firmin

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 4371
    • Профил
Re: Труд и капитал
« Отговор #3 -: Декември 13, 2018, 14:16:03 »

"Дума",  :aplause:

Неактивен otvrat

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 10093
    • Профил
Re: Труд и капитал
« Отговор #4 -: Декември 16, 2018, 07:14:15 »
чрез обществените поръчки, възлагани в разрез с правилата на свободната конкуренция

То, свободна конкуренция няма още от времето, когато Ленин е писал "Империализмът". Ние от един век не живеем в "пазарна икономика". Достатъчно е само да се погледне ЗОП, който изцяло е изграден на антипазарни принципи. Пазарна икономика и свободна конкуренция няма и на Женския пазар, където доматето и сиврията струват еднакво на всяка сергия.

Неактивен Джиджи

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 12990
    • Профил
Re: Труд и капитал
« Отговор #5 -: Декември 16, 2018, 14:48:48 »
чрез обществените поръчки, възлагани в разрез с правилата на свободната конкуренция

 Достатъчно е само да се погледне ЗОП, който изцяло е изграден на антипазарни принципи.

Туй, ЗОП-а, ни го натресоха от Брасълс, с което по принцип сложиха край на свободната конкуренция.

А „без принцип” – съвсем по български, опорочиха де що има да се върши неква серьозна работа!  :crazy-2239:

Неактивен otvrat

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 10093
    • Профил
Re: Труд и капитал
« Отговор #6 -: Декември 16, 2018, 15:31:06 »
с което по принцип сложиха край на свободната конкуренция.

По принцип свободна конкуренция има само в ранните стадии на капитализма. Т. нар. "първоначално натрупване". Това е било преди 150 години. Сега сме в края на империалистическата му фаза. При господство на монополи свободна конкуренция няма.

Неактивен Джиджи

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 12990
    • Профил
Re: Труд и капитал
« Отговор #7 -: Декември 16, 2018, 17:37:30 »
с което по принцип сложиха край на свободната конкуренция.

По принцип свободна конкуренция има само в ранните стадии на капитализма. Т. нар. "първоначално натрупване".

Ми аз точно за това говоря, само че У НАС ! :cool-1084:

Първите 3-4-5 години на натрупване на "ПЪРВИЯ МИЛИОН" на нашите "капиталисти" след избухването на демУкрацията!  :0004:

Неактивен otvrat

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 10093
    • Профил
Re: Труд и капитал
« Отговор #8 -: Декември 17, 2018, 06:30:33 »
само че У НАС !

Ами и у нас нямаше свободна конкуренция. Мутри и либерали се погрижиха за това. Отделно, че никой нямаше капитал, знания и хабер от бизнес. Всеки, който опита - фалира.

Неактивен Джиджи

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 12990
    • Профил
Re: Труд и капитал
« Отговор #9 -: Декември 17, 2018, 11:22:38 »
Хубу ... мир да има ...

Прескочили сме първия си етап на развитие след 90-те ... :hypnotised-3320:

Неактивен otvrat

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 10093
    • Профил
Re: Труд и капитал
« Отговор #10 -: Декември 17, 2018, 12:12:23 »
 :yes-1289:

Неактивен Engels

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 5913
    • Профил
Re: Труд и капитал
« Отговор #11 -: Декември 21, 2018, 00:51:47 »
В средата на XIX в. Карл Маркс има блестящи икономически прозрения. На базата на тези прозрения той предсказва все по-ожесточен конфликт между пролетариата и капиталистите, който ще завърши с неизбежна победа на пролетариата и крах на капиталистическата система. Маркс е уверен, че революцията ще започне в страните, които са начело на индустриалната революция — Великобритания, Франция и САЩ, — и оттам ще се разпространи по цял свят.
 Маркс обаче забравя, че капиталистите умеят да четат. Отначало само група последователи приемат Маркс сериозно и четат трудовете му. Но когато социалистическите агитатори започват да печелят привърженици и влияние, капиталистите започват да се тревожат. Те също внимателно изучават „Капиталът“ и възприемат много от похватите и идеите на марксисткия анализ. В XX в. всички — от уличните хлапаци до президентите — прилагат марксистки подход към икономиката и историята. Дори закоравели капиталисти, които яростно отхвърлят марксистката прогноза, използват марксистката диагноза. Когато анализира ситуацията във Виетнам или Чили през 60-те години на XX в., ЦРУ разделя обществото на класи. Когато гледат глобуса, Ричард Никсън и Маргарет Тачър се питат кой контролира основните средства за производство. От 1989 до 1991 г. — когато Джордж Буш е президент — комунистическата „империя на злото“ рухва, но в изборите през 1992 г. Буш е победен от Бил Клинтън. Печелившата предизборна стратегия на Клинтън е резюмирана в мотото: „Икономиката е всичко, глупако!“ Маркс едва ли би могъл да го формулира по-добре.
 Приемайки марксистката диагноза, хората променят съответно и действията си. Капиталисти в страни като Великобритания и Франция се стремят да подобрят участта на работниците, да засилят тяхното национално самосъзнание и да ги интегрират в политическата система. Затова, когато работниците започват да гласуват на избори и партиите, които защитават тяхната кауза, идват на власт първо в една, после в друга, после в трета страна, капиталистите могат да продължат да спят спокойно в леглата си. Предвижданията на Маркс не се сбъдват. Комунистически революции никога не разтърсват водещи индустриални сили като Великобритания, Франция и САЩ, а диктатурата на пролетариата е изхвърлена на бунището на историята.
 Това е парадоксът на историческото знание. Знание, което не променя поведенческите модели, е безполезно. Но знание, което променя тези модели, бързо губи значението си. С колкото повече информация разполагаме и колкото по-добре разбираме историята, толкова по-бързо историята променя посоката си и толкова по-бързо знанията ни остаряват.
 Преди векове човешките знания нарастват бавно, затова и политиката, и икономиката също се променят с бавни темпове. Днес знанията ни се увеличават с бясна скорост и на теория ние би трябвало да разбираме света все по-добре и по-добре. На практика обаче се случва точно обратното. Новопридобитите знания ни водят към по-бързи икономически, социални и политически промени; опитвайки се да разберем какво се случва, ние ускоряваме процеса на натрупване на знания, а това от своя страна води до още по-бързи и по-големи сътресения. В резултат ние сме все по-неспособни да осмислим настоящето и да предвидим бъдещето. През 1016 г. е било относително лесно да се предвиди как ще изглежда Европа през 1050 г. Е, да, някои династии можели да рухнат, можели да нахлуят непознати врагове, можели да настъпят природни бедствия; очевидно било обаче, че през 1050 г. в Европа все така ще управляват крале и свещеници, че обществото ще е земеделско, че повечето от членовете му ще са селяни и че те ще продължат да търпят глад, епидемии и войни. През 2016 г. ние обаче нямаме никаква представа как ще изглежда Европа през 2050 г. Не можем да кажем каква ще е политическата ? система, как ще е структуриран нейният трудов пазар, нито дори какви тела ще имат обитателите ?.

http://4eti.me/homo-deus/
"The future is already here – it's just not evenly distributed."

Неактивен Engels

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 5913
    • Профил
Re: Труд и капитал
« Отговор #12 -: Декември 21, 2018, 05:14:17 »
Прогнозата на проф. Дуранкев за 2019: Който и да е на кормилото на българския кораб, ще забележи силни ветрове.

- Понижихте отвсякъде оптимизма. Да си поговорим за българския капитализъм малко по-задълбочено. Вие говорихте за трудовото робство, един от големите проблеми е обезпечаването на различните сектори с кадри, които са с реални знания и умения. Как стои въпросът с тази обезпеченост?


- Как да го кажа? Обезпеченост на какви кадри? Търси ли българският бизнесмен кадри с висока квалификация, с добри умения, млади, които да са съгласни да работят на 3,4, 5 000 лева заплата? Със сигурност не. Но когато се търси евтина работна сила, на която да се плаща почасово, за първи път българинът от десетина години има възможността да си вземе раничката, да напусне България и да отиде при по-добри условия. Още повече, че в България много от благата са вече платими, за разлика от други европейски страни. Например при здравеопазването – доплащания. Това нещо в Централна Европа, в Западна Европа, в много страни е непознато. Също така българите доплащат или плащат изцяло за висшето си образование, докато поне в 10 европейски страни е абсолютно безплатно и с допълнителни стипендии по време на следването, за да могат реално да учат.

Така че при нашия какофоничен капитализъм естествено, че в повечето случаи бизнесът търси нещо евтино, което да е съгласно да му работи за 510 лева и да смята колко е ужасно да се вдигне минималната заплата на 560 лева. Ще трябва да се разделим с новите си лимузини, няма да можем да трупаме толкова, колкото искаме в швейцарски банки. И разбира се да ходим да си пазаруваме във Франция.

И когато такъв груб, брутален българският капитализъм, естествено, че огромната част от младите хора ще кажат: „Всичко най-хубаво. Останете си тук и си търсете, ако искате, от Украйна, ако искате, от Молдова, търсете си специалисти. Но ние няма да бъдем вашите хора“. Така че противоречието в България е между този дребнав български примитивен капитализъм и желанията на обикновения човек да може да изгради и да си купи жилище със заплатата, и ако може, да отгледа 2-3 деца. И ако може децата му да живеят по-добре. И колкото и да надуваме фанфарите, че в България всичко е наред, индикаторът – напускането на хора от България – води до обезлюдяване и до демографска, а оттук и до икономическа катастрофа. Няма какво да се лъжем. Не можем да достигнем средното ниво на ЕС през следващите 40-50 години. Няма шансове.


https://novini247.com/novini/1055-1088-1086-1092-1041-1086-1103-1085-1044-1091-1088-1072-1085-1082-1077-1074-1085-1072-1087-1088-1072-1074-1080-1072-1085-1072-1083-1080-1079-1085-1072-1080-1082-1086-1085-1086-1084-1080-1095-1077-1089-1082-1072-1090-1072-1075-1086-1076-1080-1085-1072-1050-1072-1082-1074-1072-1080-1082-1086-1085-1086-1084-1080-1095-1077-1089-1082-1072_1433136.html
"The future is already here – it's just not evenly distributed."

Неактивен otvrat

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 10093
    • Профил
Re: Труд и капитал
« Отговор #13 -: Декември 21, 2018, 20:26:37 »
Предвижданията на Маркс не се сбъдват.

Напротив! Сбъдват се, та стой и гледай. Капитализмът отрече себе си. Капитализмът е история. Марк днес е по-актуален от всякога. И Ленин, естествено. Не "икономиката, глупако!", а "диалектиката, глупако!". Какво формулира Ленин преди 100 години?
1. Първоначалното натрупване на капитала се осъществява в свободна конкуренция.
2. Свободната конкуренция води до създаването на монополи.
3. Монополите унищожават свободната конкуренция и пазарната икономика.
4. Монополите водят до сливане на банковия и индустриалния капитал във финансов капитал и финансова олигархия.
5. Финансовият капитал предопределя износа на финанси вместо износа на стоки.
6. Тъй като финансовият капитал е наднационален, той е винаги в конфликт с националните буржоазни държави. Собствените и чуждите ("капиталът няма родина"). Затова основната цел на финансовия капитал е да създава международни икономически съюзи, да унищожава националните държави и да си поделя света.
Днес виждаме, че всичко това е така, както са го "предвидили" преди един век.

Неактивен Eisblock

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 2583
    • Профил
Re: Труд и капитал
« Отговор #14 -: Декември 21, 2018, 22:24:39 »
Както си подредил точките - напълно си прав!