Въпреки, че заглавието за мен е подвеждащо, материала не е толкова безличен, колкото може да се предположи от мястото, избрано за неговата публикация, нищо че казва неща, които са дискутирани отдавна. Нейният автор може да е известен на останалите, но за мен е абсолютно непознат. Това е първата му публикация, на която обръщам внимание, така че нека не го коментираме като личност.
Върви социалистическа революция. Тиха, но този път истинска (https://kafeneto.wordpress.com/2018/11/14/%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D0%B8%D1%85/)
Елитите отказват да приемат, че времената се промениха. А хората отказват да бъдат роби
Любен Обретенов
В България при третия кабинет на Бойко Борисов върви социалистическа революция. Тиха, но този път истинска. Протестите от миналия уикенд са искри от нейния огън, който не гори силно и не може да се определи като „пожара на бунта“. Но тлее достатъчно дълго време и не го виждат само тези, които предпочитат да се правят, че го няма.
Не бих се съгласил, че революцията, доколкото я има, е социалистическа, но като оставим настрани тези неточности, не съжалявам за петте минути, отделени за нея.