И така цяла нощ
Сдавшихся в плен националистов из ‘Азовстали’ доставили в Еленовку

В каждом автобусе дежурят несколько российских военнослужащих с автоматами
https://t.me/c/1465202821/9140

п. п. До момента са 962 парчета. Има ингилизе..

Message in a private group or channel.
This link will only work if you are a member.

"тази тема, както и някои други за част от експерименталния news feed, въведен тук преди десетина дни.
Информирани сте, че предстои преценка на резултатите от този news feed в този му вид."

Информирах се, но  нямам никаква представа що е това "news feed"

Прочее, що си позволавате да нарушавате:
"2.     Във форума „Общество цигански клещи“ се използва само книжовен български език
2.1.   Използването на чужди езици е допустимо само при цитиране."

На прага на закриването на специализираните съд и прокуратурата и на отпадането на т.нар. кариерни бонуси за шефовете в съдебната власт, зам.-шефката на спецпрокуратурата Евгения Щъркелова иска да се прехвърли в Софийския градски съд.

Това видя EURACTIV в дневния ред за понеделник, 14 февруари, на комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на ВСС. От точката се вижда, че заявлението на Щъркелова вече е разгледано от атестационната комисия на Прокурорската колегия на 8 февруари. Протоколът от това заседание обаче още не е качен на сайта на съвета.

Щъркелова, която няма никакъв съдийски опит, сега иска да бъде прехвърлена в градския съд, като се позовава на текста от Закона за съдебната власт за кариерните бонуси за шефовете в системата. Текстът гласи, че „след освобождаване от длъжността административен ръководител и заместник на административен ръководител лицата се връщат на заеманата преди избора или на равна по степен длъжност, освен в случаите, когато са били назначени от по-ниско ниво на орган на съдебната власт“. Този кариерен бонус за шефовете в системата, който важи и за членовете на Висшия съдебен съвет и инспектората му, сега се предлага да бъде премахнат.

Проектът за промени в съдебния закон, с който се закрива и спецправосъдието, предвижда спецпрокурорите да бъдат възстановени на длъжността, която са заемали преди, или да бъдат преназначени в окръжна, съответно в апелативна прокуратура. Това означава, че ако дочака тези промени, Щъркелова може или да се върне в Софийската районна прокуратура, или да отиде в Софийската градска прокуратура, която е равна по степен на първоинстанционната спецпрокуратура. За преминаване в съда след промените, на прокурорката би й се наложило да ходи на конкурс. Затова логично, Щъркелова бърза да се възползва от полагащия й се в момента кариерен бонус.

Прокурор Щъркелова е известна като наблюдаващ обвинител по делото „НАП-лийкс“, което след 2 години и половина разследване още не е внесено в съда.

От този казус остана като анекдот предположението на Щъркелова, че обвиняемите са се подготвяли да дестабилизират държавата, като проникнат в сървъра, контролиращ напоителната система пред парламента и да я активират в неподходящ момент.

„Имало е такова желание, евентуално, при преминаването на автомобили на държавния глава или гости на нашия парламент да бъде активирана поливната част пред парламента, с което да се създаде затруднение в придвижването. Такава нестабилност води след себе си и нестабилност на цялата ни политическа система!“, обяви тогава Щъркелова.

Преди да бъде избрана за зам.-шеф на спецпрокуратурата през юли 2020 г., Щъркелова е редови спецпрокурор. А преди да се прехвърли в спецпрокуратурата през 2019 г. тя е прокурор на районно ниво в София. По времето, когато кандидат-съдийката става спецобвинител, спецпрокуратурата се ръководеше от настоящия главен прокурор Иван Гешев.

Войната между МВР и прокуратурата навлиза в нова остра фаза. Държавното обвинение започва проверка срещу висшестоящи служители от Главна дирекция „Национална полиция“, свързана с делото „Булгаргаз“. Това се разбра от съобщение на прокуратурата в петък, 11 февруари.

Прокурорите ще търсят данни дали висшите полицаи са извършили престъпление по служба с две свои резолюции. Едната е за указание за започване на досъдебно производство, а другата е за задържане на лице за 24 часа, обяснява прокуратурата. Тя пусна и факсимилета от двете резолюции. Първата гласи „Да се обезпечи Павлов със заповед за арест за 24 часа“, а втората – „Да се започне ДП“. От съобщението на прокуратурата не става ясно кой точно е дал указанията с резолюциите.

Тъй като става дума за „Булгаргаз“ вероятно Павлов от първата резолюция е доскорошният шеф на държавната газова компания Николай Павлов. Наскоро вътрешният министър Бойко Рашков намекна, че предстои той да бъде арестуван. В този дух се изказа и премиерът Бойко Борисов.

Наблюдаващите прокурори са приели, че е нарушен Законът за МВР, който регламентира, че горестоящите ръководители на разследващите органи „нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването“.

Николай Павлов беше разпитван над 4 часа от Софийската градска прокуратура в началото на седмицата. След разпита си той си тръгна без обвинение, а премиерът Петков коментира, че не разбира защо Павлов е бил разпитан само като свидетел.

Да започва разследване срещу полицейски шефове по нашумели знакови казуси не е прецедент за прокуратурата. Шефът на ГДБОП Калин Стоянов в края на м.г. получи обвинение за това, че е притискал наблюдаващите прокурори по делото „Хемус“.

МВР: Прокуратурата води война срещу нас

В своя позиция МВР отговори, че резолюциите са поставени от зам.-директор на националната полиция.

„Опитът на прокуратурата да постави под съмнение законните действия на МВР и да измести фокуса от разкриване на конкретно престъпление има за цел сплашване на органите на реда, с което няма да постигне успех. Служителите на МВР ще продължат да работят в посока на документиране и доказване на извършена престъпна дейност въпреки многобройните образувани проверки и досъдебни дела срещу тях. Нееднократно главният прокурор подчерта, че прокуратурата води война не срещу МВР, а срещу престъпността, но подобни действия на прокуратурата остават усещането, че тя води война срещу органите на МВР“, обяви министерството.

Според МВР поредицата образувани проверки и досъдебни производства срещу негови служители „при спорни основания оставят горчивото усещане за саботиране при важни за страната разследвания, да се обезличи работата на службите на МВР и резултатите от тях. Такова поведение осигурява недосегаемост на престъпния контингент и е опасно за сигурността на страната“.

МВР обясни още, че резолюциите са върху докладни записки на оперативни работници и към датата на поставянето им няма образувано разследване, а само проверка. Текстовете от Закона за МВР, които не позволяват на началниците в министерството да разпореждат на подчинените си, се отнасят за случаите, когато има разследвания, сочи МВР. „В конкретния случай проверката се извършва по реда на Закона за МВР, а не по реда на НПК. Това е полицейска проверка, за която МВР няма задължение да докладва незабавно на прокуратурата. При докладна записка от оперативен работник и наличие на предположение за извършено престъпление органите на МВР имат право да извършват задържане до 24 часа. Точно такава е и едната резолюция“.

Към момента на поставяне и на двете резолюции от заместник-директора на националната полиция, действия по разследването не са били предприемани, не са давани никакви указания за действия по разследване, нито е упражнявана друга намеса, обяснява МВР.

Тази статия е част от нашия специален доклад Европейските общности и тяхното виждане за бъдещето на Европа.

Местните граждани показаха желание за амбициозни реформи на ЕС по време на Конференцията за бъдещето на Европа (CoFoE). Много политики обаче също биха могли да се възползват от по-регионален подхода – „отдолу-нагоре“ – твърдят заинтересованите страни.

През януари граждани от 12 общини и региони от осем различни държави се събраха за граждански диалог, организиран от групата „Обнови Европа“ в Европейския комитет на регионите (КР), за да обсъдят как проблемите в различни области на политиката могат да бъдат решени на местно или регионално ниво.

Докато панелите на местните граждани показаха апетит за амбициозни реформи на ЕС в областта на сигурността на блока, миграцията, климата, правата на работниците и върховенството на закона, препоръките на местните заинтересовани страни насочват към други области, които могат да бъдат решени чрез подход отдолу нагоре .

Общи стандарти

Гражданите от Ота (Франция), например, призоваха за хармонизиране на ниво ЕС на правилата за достъпност, по-специално в транспорта и заведенията, отворени за обществеността, както и в публичните администрации.

Като се има предвид застаряването на по-голямата част от населението на Европа, този все по-важен въпрос може да бъде решаван на по-ниски управленски нива.

„Не става въпрос за сравняване на едно ниво на управление с другото – и двете са необходими, защото едното кове законите (национално ниво), а другото ги прилага (местно ниво), и всъщност има и европейско измерение в това, “, каза пред EURACTIV кметът на Ота, Винсент Шове.

Според него много хора с увреждания не могат да упражняват правата си като граждани на ЕС, по-специално свободното движение в целия блок.

„Вземете пример с някой в ​​инвалидна количка, който иска да пътува с влак от Франция до Северна Европа. На практика е невъзможно“, каза той, като посочи различните правила по отношение на достъпността за хора с намалена подвижност в различните страни

Това важи за транспорта, но също и за хотелиерската индустрия, обществените съоръжения и пространства, посочи Шове.

„За хората в инвалидна количка вътрешните граници на ЕС все още представляват много пречки за пътуване, било то по професионални причини или туризъм“, заключи той.

Запитан как местното управление би могло да помогне транспортните услуги да станат по-достъпни за хората с увреждания по по-ефективен начин, Шове каза, че „каквито и промени да са необходими, ще е необходимо законодателство на ЕС, транспонирано в националното законодателство и след това приложено на местно ниво “.

Това би включвало необходимостта да се гарантира, че правилата относно достъпността са дефинирани от хората с увреждания, както и създаването на европейски комитети, обединяващи потребителите с проблеми с достъпността, които да дадат своя принос към процеса.

„Докато не постигнем общо разбиране в целия ЕС за пречките, пред които са изправени хората с увреждания, тяхната възможност да използват своето европейско гражданство ще бъде ограничена“, каза Шове.

Пряко финансиране от ЕС

Друг ключов въпрос, повдигнат от гражданите, е начинът, по който европейските фондове намират пътя си към местните общности. С повече от 330 милиарда евро общ бюджет, политиката за сближаване е основната регионална инвестиционна политика на ЕС.

В процеса на дискусиите граждани от Алимос (Гърция) и други предложиха европейските средства да отиват директно от агенциите на ЕС към местните власти.

Те твърдят, че това може да даде възможност на гражданите на ЕС да видят от първа ръка пряката европейска подкрепа за тяхната община или регион и да засили ролята на местните власти в европейските политики.

„Силно вярваме, че европейското финансиране трябва да бъде възможно най-близо до гражданите“, каза пред EURACTIV Михил Райсберман, координатор на „Обнови Европа“ в Комисията за териториално сближаване (COTER) на КР и регионален министър на Флеволанд (Нидерландия).

Регионите и дори градовете отдавна настояват за по-директен достъп до европейското финансиране, засега с ограничен успех.

Това често би означавало заобикаляне на националните правителства, които в момента най-често отговарят за разпределението на средствата, след като Европейската комисия даде зелена светлина на плановете им.

От 2014 г. включването на заинтересовани страни като синдикатите, местните власти и гражданското общество при изготвянето на програми в рамките на политиката на сближаване, така нар. принцип на партньорство, вече не е просто дългогодишна практика, а законово задължение.

Въпреки това, заинтересованите страни твърдят, че европейските столици избягват тази отговорност.

„Включването на поднационалните власти води до проекти с по-добро качество, тъй като те са в състояние бързо да измислят изпълними проекти заедно с регионални партньори“, каза Райсберман, добавяйки, че това ще помогне за преодоляване на социалните, икономически и териториални различия между европейските региони.

„В крайна сметка в интерес на гражданите и на самия ЕС е да направим предоставянето на средства възможно най-ефективно. Твърде често участието на националните администрации просто забавя процеса или води до неефективни резултати“, заключи Райсберман, който е и докладчик на Комитета на регионите относно финансовите правила, приложими към бюджета на ЕС.

Последващи действия

Общото предизвикателство ще бъде да се гарантира, че тези предложения са правилно предадени, първо от пленарната сесия на Конференцията, а след това от различните политически органи, състоящи се от представители на ЕС.

Предвид големия брой предложения – от граждански панели до местни събития в целия блок – френските служители предложиха да се изготви политическа пътна карта за бъдещето преди края на френското председателство на Съвета на ЕС.

Това ще включва пет до десет основни теми, базирани на идеи, „подкрепени навсякъде в Европа“.

Въпреки че уебсайтът на конференцията уточнява, че предложенията ще бъдат обсъждани в съответствие с Договорите, някои предложения на граждани „изискват реформа на договорите на ЕС. Евродепутатът Сандро Гози („Обнови Европа“, Франция) каза пред публика, че реформата на договора на ЕС ще бъде възможна, ако гражданите поискат това.

„Трябва да сме готови да обсъдим и модифицираме договора на ЕС“, каза Гози, добавяйки, че това може да бъде най-осъществимо в области като външната политика и данъчното облагане на ЕС.

Въпреки това, въпреки подкрепата на Франция и Германия, някои държави-членки на ЕС като Унгария или Полша вероятно ще наложат вето на всеки опит за промяна на договорите на ЕС.

Докато десетки хиляди руски войници се струпват близо до границата с Украйна, мнозина в другата бивша съветска страна Грузия изпитват плашещо чувство на дежа вю.

През 2008 г., по време на Летните игри в Пекин, Русия предприе опустошително сухопътно нападение срещу малката кавказка държава на южната й граница.

Грузия влезе в битка с проруските милиции в своя сепаратистки регион Южна Осетия, след като те предприеха обстрел на грузински села.

Боевете през август 2008 г. продължиха само няколко дни, но взеха повече от 700 жертви,  а десетки хиляди етнически грузинци бяха разселени.

Днес, когато западните столици предупреждават за поредната възможна руска атака срещу Украйна, грузинците виждат плашещи паралели.

„Ужасно е това, което виждаме тези дни в Украйна“, казва Зина Тваладзе, майка на две деца, изселени от контролирана от сепаратистите Южна Осетия.

„Изглежда, че руският президент Владимир Путин е готов да пролее кръвта на украинците и на собствените си войници, само защото иска да възстанови Съветския съюз“, смята тя.

През 2008 г. 53-годишнен мъж каза пред Франс Прес, че сепаратистите „изгориха къщата ни, докато руските войски наблизо ги наблюдаваха. Имахме късмет да избягаме от екзекуцията.“

В центъра на двете кризи е едногодишно западно обещание, че двете бивши съветски държави ще могат да се присъединят към водения от Съединените щати военен алианс НАТО.

Само три месеца преди грузинската война държавните глави на страните от НАТО се договориха и Украйна, и Грузия „да станат членове на НАТО“.

Този ход разгневи Путин, който разглежда всяко разширяване към руските граници като заплаха за сигурността, въпреки че Западът подчертава, че НАТО е чисто отбранителна организация.

‘Солидарност’

Боевете в Грузия през 2008 г. приключиха само след пет дни с посредничеството на Европейския съюз. Това примирие бе постигнато при френското председателство на Съвета на ЕС.

Кремъл призна независимостта на двете отцепили се държави Южна Осетия и Абхазия и създаде там постоянни руски военни бази.

Няколко години по-късно, през 2014 г., руските войски анексираха Кримския полуостров от Украйна.

Те започнаха да подкрепят дружелюбните към Кремъл сепаратисти в източната част на Украйна в продължаващ конфликт, който според ООН е причината за смъртта на 13 000 души.

Повече от 13 години след войната в Южна Осетия в Китай се провеждат Зимните олимпийски игри.

Докато европейските лидери се борят да предотвратят руска инвазия, грузинските политици изразяват солидарност с Украйна.

Президентът Саломе Зурабишвили миналата седмица разкритикува руската политика на „провокация“, като заяви, че тя представлява заплаха както за Грузия, така и за Европа.

Грузия разбира „много добре какво чувстват сега хората в Украйна“, каза тя.

„Това е солидарност от страна, която вече пострада и все още страда от руска окупация“, допълни президентът.

Но за някои в малката черноморска държава думите не стигат.

Мамука Мамулашвили се би срещу руските сили в Южна Осетия през 2008 г. Днес той е командир на „Грузинския легион“, подразделение от около 100 бивши грузински войници, воюващи в украинската армия.

„Много грузинци са се записали в украинската армия“, каза той пред Фрас Прес.

„Ние се борим за Украйна, но също и за свободата на Грузия“, посочи той и добави, че десетина грузински доброволци са загинали, борейки се със сепаратистите в Украйна през 2014 г.

„Следващ трофей“?

Анализаторът Гела Васадзе каза, че кризата в Украйна е тревожно „дежа вю за грузинците“.

„В Грузия има консенсус, че падането на Украйна ще означава края на държавността на Грузия“, коментира експертът.

Путин отхвърли твърденията, че Русия планира да атакува Украйна, но поиска „гаранции за сигурност“, които включват отмяна на обещанието на НАТО да приеме Украйна и Грузия във военния блок от 27 държави.

Четиринадесет години след това уверение обаче двете прозападни нации все още не са стъпили на официалния път за членство.

„Съединените щати досега отхвърляха исканията на Путин да затворят вратите на НАТО за Украйна и Грузия, но всяко членство все още остава далечна, дори малко вероятна перспектива“, каза Васадзе.

За много грузинци залогът е голям.

Нона Мамулашвили, лидер на основната опозиционна партия в Грузия, каза, че целта на Путин сега е да принуди Запада да скъса връзките с Украйна и Грузия.

„Съдбата на Грузия се решава днес в Украйна“, коментира тя.

Тваладзе, жената, която бе изселена от Южна Осетия, се опасява, че руската победа в Украйна може да насърчи Путин да завърши започнатото в Грузия.

„Ако Украйна бъде победена, Грузия ще бъде следващият му трофей“, каза тя.

Лидерът на гражданско сдружение БОЕЦ Георги Георгиев обяви в петък, че разполага с уличаващи снимки и доказателства срещу главния прокурор Иван Гешев. Обещанието е, че част от тях ще бъдат публикувани в понеделник, 14 февруари. През следващата седмица се очаква и правосъдният министър Надежда Йорданова да внесе във Висшия съдебен съвет искане за дисциплинарното уволнение на главния прокурор.

В петък Георги Георгиев отново разказа стария случай с арестите на трима души, за които прокуратурата твърдеше, че има доказателства, че са подготвяли убийството на Делян Пеевски по поръчка на шефа на КТБ Цветан Василев.

Арестувани на 11 юни 2014 г. бяха Георги Христов, Красимир Методиев и Венцислав Върбанов. По това време започна и масирана кампания на медийната група на Пеевски срещу Корпоративна търговска банка, а на 13 юни прокуратура нахлу в банката, което в крайна сметка приключи с нейния фалит

Тогава тръгна стремглавото изкачване в кариерата за Иван Гешев, което започна с избора му за наблюдаващ прокурор по делото „КТБ“. Любопитното е, че Пеевски така и не бе разпитан, дори и като свидетел по това дело, преди то да бъде внесено в съда.

Междувременно обаче делото за убийството на Пеевски бързо приключи и тримата задържани бяха пуснати на свобода, а след това осъдиха прокуратура за нанесените им вреди.

БОЕЦ съобщава, че има доказателства, че Иван Гешев е бил семеен приятел на един от арестуваните – Красимир Методиев. Гражданската организация твърди, че има доказателства, че „той е посочил своя приятел – Красимир Методиев“ като един от тримата, наети от Цветан Василев за убийството на Пеевски.

„Гешев е бил близък приятел на Красимир Методиев, били са заедно и семейно на екскурзии и почивки и от това приятелство е знаел за бизнеса му и че той е имал контакти с КТБ. И за да се натегне на началниците, за да заслужи благословията на Пеевски и кариерно развитие, той поръчва, набеждава, предава своят приятел, донасяйки за него и посочвайки го за един от убийците“, твърди БОЕЦ.

По информация, предадена от БОЕЦ, самият Красимир Методиев не желаел да говори за този случай, но и не го отричал изрично.

Русия събира още повече войски близо до Украйна и може да я нападне по всяко време, може би преди края на Зимните олимпийски игри този месец, обяви държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен в петък.

Сателитните снимки, които бяха публикувани от частна американска компания, показват ново разполагане на руски военни сили на няколко места близо до Украйна.

„Нещата могат бързо да се объркат“, заяви Байдън пред NBC News.

Блинкен, който е на посещение в Австралия, каза на пресконференция: „Ние сме в ситуация, когато инвазията може да започне по всяко време и за да бъде ясно, това може да се случи и по време на Олимпийските игри“.

Игрите в Пекин приключват на 20 февруари.

„Просто казано, продължаваме да виждаме много тревожни признаци на руска ескалация, включително нови сили, които прииждат на украинската граница“, каза Блинкен.

Русия вече е разположила над 100 000 войници близо до Украйна, а тази седмица започна съвместни военни учения в съседния й Беларус и военноморски учения в Черно море.

Москва отрича, че планира за нахлуване в Украйна, но казва, че може да предприеме неуточнени „военно-технически“ действия, освен ако не бъдат изпълнени поредица от искания, включително обещания от НАТО никога да не приема Украйна и да изтегли силите си от Източна Европа.

Няколко западни държави предприеха дипломатически усилия тази седмица, за да убедят Русия да отстъпи, но Москва ги отблъсна, като не направи никакви отстъпки на френския президент Еманюел Макрон, който беше в руската столица в понеделник. Освен това Москва открито се подигра с британския външен министър Лиз Тръс по време на посещението й в четвъртък.

Четиристранните преговори в Берлин между Русия, Украйна, Германия и Франция, част от дългогодишния мирен процес за конфликт между Украйна и подкрепяните от Русия сепаратисти, също не доведоха до напредък.

Париж обяви, че руската делегация се е съгласила да проведе още преговори, но поиска от Киев да преговаря директно със сепаратистите, което е „червена линия“, която Украйна отхвърля от 2014 г.

Базираната в САЩ компания Maxar Technologies, която следи движението на руски сили до украинските граници, заяви, че снимките, направени в сряда и четвъртък, показват нови разполагания на няколко места в Западна Русия, Беларус и Крим, който Русия анексира през 2014 г.

В Крим Maxar идентифицира 550 палатки и стотици превозни средства на летище Октябрское северно от град Симферопол, както и военни части близо до градовете Новоозерное и Славне.

В Беларус компанията регистрира ново разполагане на войски, военни превозни средства и хеликоптери на летище Зябровка близо до Гомел, на по-малко от 25 км от границата с Украйна. В Западна Русия пък откри голямо ново разполагане на военни сили в учебния район Курск, приблизително на 110 км източно от украинската граница.

Русия не разкрива колко войници е разположила и казва, че има право да премества сили на територията си, както намери за добре. Москва настоява, че те не представляват външна заплаха.

Диалог на глухите и немите

Западните страни се обединиха в заплахите с икономически санкции срещу Русия, ако тя нахлуе в Украйна, но са на противоречиви позиции за  възможността от руска инвазия.

Съединените щати и Великобритания предупредиха, че инвазия може да има до дни. Британският премиер Борис Джонсън каза в четвъртък, че следващите дни ще бъдат най-опасният момент в най-голямата криза за сигурността в Европа от десетилетия.

Френският президент Макрон, за разлика от него, заяви, че смята, че Русия няма планове за Украйна, но иска промени в европейските споразумения за сигурност, а съществуващият воден от Франция и Германия мирен процес за сепаратисткия конфликт в Източна Украйна е възможен изход.

Каквито и да са намеренията й, Москва отговори пренебрежително на дипломатическия натиск на западните страни.

Снимки на Макрон, седнал далеч от Путин в противоположния край на огромна маса в Кремъл, се превърнаха във вирус в интернет тази седмица и станаха повод за многобройни шеги. Кремъл заяви в петък, че мястото е необходимо, тъй като френският президент е отказал руски лекари да му направят тест за  ковид.

Френските служители казаха, че три часа чакане за резултатите от теста е невъзможно предвид графика за пътуване на Макрон. Френски източници също обясниха, че офисът на Макрон се притеснява, че Москва ще вземе проби от неговата ДНК.

В петък говорителят на Кремъл Дмитрий Песков цитира грешка на Тръс, която трябваше да бъде коригирана от нейния посланик, когато тя обърка две руски провинции за части от Украйна.

„Това е реалността, в която трябва да защитим нашата позиция“, каза той.

Николина Ангелкова, бивш министър на туризма и настоящ депутат от ГЕРБ, е поставила абсолютен рекорд в парламентарния контрол, задавайки общо 303 въпроса към министри в кабинета „Петков“. Тактиката на Ангелкова е да „омаломощава“ политическите си противници с парламентрани въпроси, пише „СЕГА“.

Само на 7 февруари Ангелкова е внесла 200 въпроса по широк спектър от теми – за уволнения и назначения, европроекти, бонуси, представителни разходи и граждански договори във всяко от министерствата, за обществени поръчки и изплатени хонорари на консултанти и адвокати, за е-услуги и разходи за реклама. Въпроси са получили всички министри.

С формата на парламентарен контрол често бива злоупотребявано с цел натоварване на администрацията и прахосване на ценно обществено време.

Бившият премиер и председател на ГЕРБ Бойко Борисов редовно не се явяваше на парламентарен контрол или изслушвания с помощта на тогавашното ръководство на Народното събрание, което намираше всякакви причини да отклонява въпросите към премиера. За сметка на това позицията в настоящия 47-и парламент привиква в народното събрание премиера Петков почти всеки петък.

Според депутата от „Продължаваме промяната“ Настимир Ананиев тактиката на ГЕРБ-СДС, за която самата Ангелкова е споделила по-рано е „да задръсти администрацията с въпроси и тя да не работи за промяната“, пише Actualno.com, които първи предадоха новината. В четвъртък той съобщи, че ръководеното от нея министерство на туризма е поръчало книжки с нейния лик за 60 лева на брой.

„Чудят се какво да ги правят“, каза Ананиев от парламентарната трибуна и призова Ангелкова, ако иска да ги плати и да си вземе готовия продук

„Представители от „Продължаваме промяната“ вчера ми казаха, че ако продължавам да задавам въпроси, вие ще си вземете човек, който специално да ми ги връща. Това начин да запушите устата на опозицията ли е?“, попита в петък Ангелкова в парламента.

Междувременно, 23-ма от общо 34 народни представители от групата на ДПС са внесли в петък въпроси по една и съща тема към вицепремиера и министър на вътрешните работи Бойко Рашков. Те се отнасят до „действия за оказан натиск и тормоз от страна на МВР по време на предизборната кампания и в изборния ден“.

Френският президент Еманюел Макрон обяви намеренията на страната да развива ядрена енергия и възобновяеми енергийни източници за производство на „по-декарбонизирано електричество“ и обяви изграждането на шест нови ядрени реактори. До 2050 г. Франция може да изгради до 14 нови ядрени реактори.

Пред работници в General Electric Steam Power в Белфор френският президент каза, че постепенният отказ от изкопаеми горива ще доведе до с 60% по-високо търсене на електроенергия от сегашното.

По този начин производството на декарбонизирана енергия изисква „многостранна стратегия“, основана на „два стълба“ – възобновяема и ядрена енергия.

Макрон разкритикува някои предложения енергийния микс да включва изцяло ядрени и изцяло възобновяеми енергийни източници. Той защитава идеята за създаване на около петдесет офшорни вятърни парка (до 2050 г.), придружено от изграждането на „шест нови ядрени реактора“, като първият е планиран да влезе в експлоатация през 2035 г.

Тези позиции не са изненада, но това, което се промени, е визията на Макрон за продължителността на живота на реакторите. Президентът каза, че не трябва да има в бъдеще затваряне на ядрен реактор, който още е „в състояние да произвежда. Той предлага продължаване на дейността им дори „над 50 години“, ако е необходимо. Службата за ядрена безопасност не възразява срещу това предложение.

По отношение на инвестициите в този сектор, президентът Макрон обяви, че 1 милиард евро ще бъдат поставени на масата като част от плана „Франция 2030“ за насърчаване на изграждането на „малки модулни реактори“ и за подобряване на производителността на ядрената енергия, особено по отношение на отпадъците.

Тези съобщения идват в контекста на президентските избори във Франция, за които Макрон все още не се е кандидатирал официално.

Кандидатът за президент от Зелените Яник Жадо осъди позицията на Макрон. Според него той осъжда Франция на „още век ядрена енергия“.

Унищожаване на доказателства, обещания да се влияе върху хода на дела срещу придобиване на имуществени блага и отваряне на „чадър“ над определени политически фигури. Това са основните нарушения на главния прокурор Иван Гешев в сигналите срещу него, които от няколко месеца се събират в Министерството на правосъдието, разказва в интервю за „Сега“ бившият служебен правосъден министър Иван Демерджиев.

При него започнаха да се трупат сигналите срещу главния прокурор, които се очаква да влязат в искането на правосъдния министър Надежда Йорданова до Висшия съдебен съвет за предсрочното прекратяване на мандата на Гешев. Преди дни Конституционният съд даде зелена светлина на това искане, като постанови, че министърът има право да го направи. Очаква се Надежда Йорданова да внесе искането в най-скоро време.

По думите на Демерджиев сигналите са различни. „Има и такива, които, ако бъдат установени изнесените в тях факти, ще става въпрос за извършени престъпления“, обяснява той. И допълва, че не само в Министерството на правосъдието текат проверки – МВР също проверява сигналите.

Демерджиев сподели, че в един от сигналите се твърди, че Гешев е унищожавал лично доказателства по делото „КТБ“. „Сигналът съдържа твърдения, които подлежат на проверка, но доколкото имам информация, лицето, подало сигнала, е дало показания и като свидетел в полицията, което все пак показва решимостта му под страх от наказателна отговорност да потвърди достоверността на изнесеното“, обяснява бившият министър.

Демерджиев допълва, че човекът, подал сигнала, твърди, че Гешев е споделял с него, докато са били в добри отношения, че по „КТБ“, излиза информация за голямо влияние на Пеевски върху управлението на държавата. „Свидетелят твърди, че информацията, която не е в кориците по делото, е унищожена. Според свидетеля това се е случило до една вила, която е на бащата на г-н Гешев“, казва Демерджиев.

„Не е необходимо главният прокурор да е извършил тежко престъпление, за да се стигне до отстраняването му“, припомня Демерджиев – „Достатъчно е да има нарушения, с които се уронва престижът на съдебната власт“. Демерджиев даде за пример отсъствията на Гешев от заседанията на Висшия съдебен съвет. За един общински съветник 5 отсъствия са достатъчни, за да му се преркратят пълномощията, даде пример той.

Демерджиев коментира и скандала „Жоси“ – твърденията, че през 2013 г. собственикът на млекопреработвателното предприятие „Жоси“ е поискал съдействие от Гешев, в замяна на което той е прехвърлил на неговия баща 2% дял от фирмата си. „Аз съм се запознавал с този сигнал, както и с материалите в Търговския регистър. При положение, че договорът за прехвърляне на дялове не е посочено ясно на какво основание са прехвърлени тези дялове, при положение, че лицето, прехвърлило дяловете, ясно е заявило, че ги е прехвърлило за обещано съдействие по наказателно производство, мисля, че е отговорът на въпроса защо са прехвърлени, го дължи г-н Гешев и баща му, който е придобил дяловоте“, обяснява Демерджиев. По думите му е абсолютно неприемливо, че вече месеци няма отговор на този въпрос.

Разпитът на премиера Кирил Петков от прокуратурата Демерджиев определи като „поредна серия от една гротеска, която не трябва да се поднася на българското общество“. Това, което направи премиерът, е да изиска отчетност от главния прокурор от името на обществото. Отговорът не беше даване на отчет от страна на прокуратурата, а демонстрация на сила и викане като свидетел, каза бившият правосъден министър.