Тази тема е преместена в  "За живота, вселената и всичко останало -> Наука и технологии".

https://societe-chez-kerpeden.eu/index.php?topic=1851.0

Спецпрокурорката с пръскачките от „НАП-лийкс“ бърза да стане съдия

На прага на закриването на специализираните съд и прокуратурата и на отпадането на т.нар. кариерни бонуси за шефовете в съдебната власт, зам.-шефката на спецпрокуратурата Евгения Щъркелова иска да се прехвърли в Софийския градски съд.

Това видя EURACTIV в дневния ред за понеделник, 14 февруари, на комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на ВСС. От точката се вижда, че заявлението на Щъркелова вече е разгледано от атестационната комисия на Прокурорската колегия на 8 февруари. Протоколът от това заседание обаче още не е качен на сайта на съвета.

Щъркелова, която няма никакъв съдийски опит, сега иска да бъде прехвърлена в градския съд, като се позовава на текста от Закона за съдебната власт за кариерните бонуси за шефовете в системата. Текстът гласи, че „след освобождаване от длъжността административен ръководител и заместник на административен ръководител лицата се връщат на заеманата преди избора или на равна по степен длъжност, освен в случаите, когато са били назначени от по-ниско ниво на орган на съдебната власт“. Този кариерен бонус за шефовете в системата, който важи и за членовете на Висшия съдебен съвет и инспектората му, сега се предлага да бъде премахнат.

Проектът за промени в съдебния закон, с който се закрива и спецправосъдието, предвижда спецпрокурорите да бъдат възстановени на длъжността, която са заемали преди, или да бъдат преназначени в окръжна, съответно в апелативна прокуратура. Това означава, че ако дочака тези промени, Щъркелова може или да се върне в Софийската районна прокуратура, или да отиде в Софийската градска прокуратура, която е равна по степен на първоинстанционната спецпрокуратура. За преминаване в съда след промените, на прокурорката би й се наложило да ходи на конкурс. Затова логично, Щъркелова бърза да се възползва от полагащия й се в момента кариерен бонус.

Прокурор Щъркелова е известна като наблюдаващ обвинител по делото „НАП-лийкс“, което след 2 години и половина разследване още не е внесено в съда.

От този казус остана като анекдот предположението на Щъркелова, че обвиняемите са се подготвяли да дестабилизират държавата, като проникнат в сървъра, контролиращ напоителната система пред парламента и да я активират в неподходящ момент.

„Имало е такова желание, евентуално, при преминаването на автомобили на държавния глава или гости на нашия парламент да бъде активирана поливната част пред парламента, с което да се създаде затруднение в придвижването. Такава нестабилност води след себе си и нестабилност на цялата ни политическа система!“, обяви тогава Щъркелова.

Преди да бъде избрана за зам.-шеф на спецпрокуратурата през юли 2020 г., Щъркелова е редови спецпрокурор. А преди да се прехвърли в спецпрокуратурата през 2019 г. тя е прокурор на районно ниво в София. По времето, когато кандидат-съдийката става спецобвинител, спецпрокуратурата се ръководеше от настоящия главен прокурор Иван Гешев.

Source: Спецпрокурорката с пръскачките от „НАП-лийкс“ бърза да стане съдия

Прокуратурата разследва МВР, че е подготвян арестът на бившия шеф на „Булгаргаз“

Войната между МВР и прокуратурата навлиза в нова остра фаза. Държавното обвинение започва проверка срещу висшестоящи служители от Главна дирекция „Национална полиция“, свързана с делото „Булгаргаз“. Това се разбра от съобщение на прокуратурата в петък, 11 февруари.

Прокурорите ще търсят данни дали висшите полицаи са извършили престъпление по служба с две свои резолюции. Едната е за указание за започване на досъдебно производство, а другата е за задържане на лице за 24 часа, обяснява прокуратурата. Тя пусна и факсимилета от двете резолюции. Първата гласи „Да се обезпечи Павлов със заповед за арест за 24 часа“, а втората – „Да се започне ДП“. От съобщението на прокуратурата не става ясно кой точно е дал указанията с резолюциите.

Тъй като става дума за „Булгаргаз“ вероятно Павлов от първата резолюция е доскорошният шеф на държавната газова компания Николай Павлов. Наскоро вътрешният министър Бойко Рашков намекна, че предстои той да бъде арестуван. В този дух се изказа и премиерът Бойко Борисов.

Наблюдаващите прокурори са приели, че е нарушен Законът за МВР, който регламентира, че горестоящите ръководители на разследващите органи „нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването“.

Николай Павлов беше разпитван над 4 часа от Софийската градска прокуратура в началото на седмицата. След разпита си той си тръгна без обвинение, а премиерът Петков коментира, че не разбира защо Павлов е бил разпитан само като свидетел.

Да започва разследване срещу полицейски шефове по нашумели знакови казуси не е прецедент за прокуратурата. Шефът на ГДБОП Калин Стоянов в края на м.г. получи обвинение за това, че е притискал наблюдаващите прокурори по делото „Хемус“.

МВР: Прокуратурата води война срещу нас

В своя позиция МВР отговори, че резолюциите са поставени от зам.-директор на националната полиция.

„Опитът на прокуратурата да постави под съмнение законните действия на МВР и да измести фокуса от разкриване на конкретно престъпление има за цел сплашване на органите на реда, с което няма да постигне успех. Служителите на МВР ще продължат да работят в посока на документиране и доказване на извършена престъпна дейност въпреки многобройните образувани проверки и досъдебни дела срещу тях. Нееднократно главният прокурор подчерта, че прокуратурата води война не срещу МВР, а срещу престъпността, но подобни действия на прокуратурата остават усещането, че тя води война срещу органите на МВР“, обяви министерството.

Според МВР поредицата образувани проверки и досъдебни производства срещу негови служители „при спорни основания оставят горчивото усещане за саботиране при важни за страната разследвания, да се обезличи работата на службите на МВР и резултатите от тях. Такова поведение осигурява недосегаемост на престъпния контингент и е опасно за сигурността на страната“.

МВР обясни още, че резолюциите са върху докладни записки на оперативни работници и към датата на поставянето им няма образувано разследване, а само проверка. Текстовете от Закона за МВР, които не позволяват на началниците в министерството да разпореждат на подчинените си, се отнасят за случаите, когато има разследвания, сочи МВР. „В конкретния случай проверката се извършва по реда на Закона за МВР, а не по реда на НПК. Това е полицейска проверка, за която МВР няма задължение да докладва незабавно на прокуратурата. При докладна записка от оперативен работник и наличие на предположение за извършено престъпление органите на МВР имат право да извършват задържане до 24 часа. Точно такава е и едната резолюция“.

Към момента на поставяне и на двете резолюции от заместник-директора на националната полиция, действия по разследването не са били предприемани, не са давани никакви указания за действия по разследване, нито е упражнявана друга намеса, обяснява МВР.

Source: Прокуратурата разследва МВР, че е подготвян арестът на бившия шеф на „Булгаргаз“

Местните общности в ЕС настояват за подход „отдолу-нагоре“

Тази статия е част от нашия специален доклад Европейските общности и тяхното виждане за бъдещето на Европа.

Местните граждани показаха желание за амбициозни реформи на ЕС по време на Конференцията за бъдещето на Европа (CoFoE). Много политики обаче също биха могли да се възползват от по-регионален подхода – „отдолу-нагоре“ – твърдят заинтересованите страни.

През януари граждани от 12 общини и региони от осем различни държави се събраха за граждански диалог, организиран от групата „Обнови Европа“ в Европейския комитет на регионите (КР), за да обсъдят как проблемите в различни области на политиката могат да бъдат решени на местно или регионално ниво.

Докато панелите на местните граждани показаха апетит за амбициозни реформи на ЕС в областта на сигурността на блока, миграцията, климата, правата на работниците и върховенството на закона, препоръките на местните заинтересовани страни насочват към други области, които могат да бъдат решени чрез подход отдолу нагоре .

Общи стандарти

Гражданите от Ота (Франция), например, призоваха за хармонизиране на ниво ЕС на правилата за достъпност, по-специално в транспорта и заведенията, отворени за обществеността, както и в публичните администрации.

Като се има предвид застаряването на по-голямата част от населението на Европа, този все по-важен въпрос може да бъде решаван на по-ниски управленски нива.

„Не става въпрос за сравняване на едно ниво на управление с другото – и двете са необходими, защото едното кове законите (национално ниво), а другото ги прилага (местно ниво), и всъщност има и европейско измерение в това, “, каза пред EURACTIV кметът на Ота, Винсент Шове.

Според него много хора с увреждания не могат да упражняват правата си като граждани на ЕС, по-специално свободното движение в целия блок.

„Вземете пример с някой в ​​инвалидна количка, който иска да пътува с влак от Франция до Северна Европа. На практика е невъзможно“, каза той, като посочи различните правила по отношение на достъпността за хора с намалена подвижност в различните страни

Това важи за транспорта, но също и за хотелиерската индустрия, обществените съоръжения и пространства, посочи Шове.

„За хората в инвалидна количка вътрешните граници на ЕС все още представляват много пречки за пътуване, било то по професионални причини или туризъм“, заключи той.

Запитан как местното управление би могло да помогне транспортните услуги да станат по-достъпни за хората с увреждания по по-ефективен начин, Шове каза, че „каквито и промени да са необходими, ще е необходимо законодателство на ЕС, транспонирано в националното законодателство и след това приложено на местно ниво “.

Това би включвало необходимостта да се гарантира, че правилата относно достъпността са дефинирани от хората с увреждания, както и създаването на европейски комитети, обединяващи потребителите с проблеми с достъпността, които да дадат своя принос към процеса.

„Докато не постигнем общо разбиране в целия ЕС за пречките, пред които са изправени хората с увреждания, тяхната възможност да използват своето европейско гражданство ще бъде ограничена“, каза Шове.

Пряко финансиране от ЕС

Друг ключов въпрос, повдигнат от гражданите, е начинът, по който европейските фондове намират пътя си към местните общности. С повече от 330 милиарда евро общ бюджет, политиката за сближаване е основната регионална инвестиционна политика на ЕС.

В процеса на дискусиите граждани от Алимос (Гърция) и други предложиха европейските средства да отиват директно от агенциите на ЕС към местните власти.

Те твърдят, че това може да даде възможност на гражданите на ЕС да видят от първа ръка пряката европейска подкрепа за тяхната община или регион и да засили ролята на местните власти в европейските политики.

„Силно вярваме, че европейското финансиране трябва да бъде възможно най-близо до гражданите“, каза пред EURACTIV Михил Райсберман, координатор на „Обнови Европа“ в Комисията за териториално сближаване (COTER) на КР и регионален министър на Флеволанд (Нидерландия).

Регионите и дори градовете отдавна настояват за по-директен достъп до европейското финансиране, засега с ограничен успех.

Това често би означавало заобикаляне на националните правителства, които в момента най-често отговарят за разпределението на средствата, след като Европейската комисия даде зелена светлина на плановете им.

От 2014 г. включването на заинтересовани страни като синдикатите, местните власти и гражданското общество при изготвянето на програми в рамките на политиката на сближаване, така нар. принцип на партньорство, вече не е просто дългогодишна практика, а законово задължение.

Въпреки това, заинтересованите страни твърдят, че европейските столици избягват тази отговорност.

„Включването на поднационалните власти води до проекти с по-добро качество, тъй като те са в състояние бързо да измислят изпълними проекти заедно с регионални партньори“, каза Райсберман, добавяйки, че това ще помогне за преодоляване на социалните, икономически и териториални различия между европейските региони.

„В крайна сметка в интерес на гражданите и на самия ЕС е да направим предоставянето на средства възможно най-ефективно. Твърде често участието на националните администрации просто забавя процеса или води до неефективни резултати“, заключи Райсберман, който е и докладчик на Комитета на регионите относно финансовите правила, приложими към бюджета на ЕС.

Последващи действия

Общото предизвикателство ще бъде да се гарантира, че тези предложения са правилно предадени, първо от пленарната сесия на Конференцията, а след това от различните политически органи, състоящи се от представители на ЕС.

Предвид големия брой предложения – от граждански панели до местни събития в целия блок – френските служители предложиха да се изготви политическа пътна карта за бъдещето преди края на френското председателство на Съвета на ЕС.

Това ще включва пет до десет основни теми, базирани на идеи, „подкрепени навсякъде в Европа“.

Въпреки че уебсайтът на конференцията уточнява, че предложенията ще бъдат обсъждани в съответствие с Договорите, някои предложения на граждани „изискват реформа на договорите на ЕС. Евродепутатът Сандро Гози („Обнови Европа“, Франция) каза пред публика, че реформата на договора на ЕС ще бъде възможна, ако гражданите поискат това.

„Трябва да сме готови да обсъдим и модифицираме договора на ЕС“, каза Гози, добавяйки, че това може да бъде най-осъществимо в области като външната политика и данъчното облагане на ЕС.

Въпреки това, въпреки подкрепата на Франция и Германия, някои държави-членки на ЕС като Унгария или Полша вероятно ще наложат вето на всеки опит за промяна на договорите на ЕС.

Source: Местните общности в ЕС настояват за подход „отдолу-нагоре“

Напрежението в Украйна съживява болезнените спомени на грузинците от войната

Докато десетки хиляди руски войници се струпват близо до границата с Украйна, мнозина в другата бивша съветска страна Грузия изпитват плашещо чувство на дежа вю.

През 2008 г., по време на Летните игри в Пекин, Русия предприе опустошително сухопътно нападение срещу малката кавказка държава на южната й граница.

Грузия влезе в битка с проруските милиции в своя сепаратистки регион Южна Осетия, след като те предприеха обстрел на грузински села.

Боевете през август 2008 г. продължиха само няколко дни, но взеха повече от 700 жертви,  а десетки хиляди етнически грузинци бяха разселени.

Днес, когато западните столици предупреждават за поредната възможна руска атака срещу Украйна, грузинците виждат плашещи паралели.

„Ужасно е това, което виждаме тези дни в Украйна“, казва Зина Тваладзе, майка на две деца, изселени от контролирана от сепаратистите Южна Осетия.

„Изглежда, че руският президент Владимир Путин е готов да пролее кръвта на украинците и на собствените си войници, само защото иска да възстанови Съветския съюз“, смята тя.

През 2008 г. 53-годишнен мъж каза пред Франс Прес, че сепаратистите „изгориха къщата ни, докато руските войски наблизо ги наблюдаваха. Имахме късмет да избягаме от екзекуцията.“

В центъра на двете кризи е едногодишно западно обещание, че двете бивши съветски държави ще могат да се присъединят към водения от Съединените щати военен алианс НАТО.

Само три месеца преди грузинската война държавните глави на страните от НАТО се договориха и Украйна, и Грузия „да станат членове на НАТО“.

Този ход разгневи Путин, който разглежда всяко разширяване към руските граници като заплаха за сигурността, въпреки че Западът подчертава, че НАТО е чисто отбранителна организация.

‘Солидарност’

Боевете в Грузия през 2008 г. приключиха само след пет дни с посредничеството на Европейския съюз. Това примирие бе постигнато при френското председателство на Съвета на ЕС.

Кремъл призна независимостта на двете отцепили се държави Южна Осетия и Абхазия и създаде там постоянни руски военни бази.

Няколко години по-късно, през 2014 г., руските войски анексираха Кримския полуостров от Украйна.

Те започнаха да подкрепят дружелюбните към Кремъл сепаратисти в източната част на Украйна в продължаващ конфликт, който според ООН е причината за смъртта на 13 000 души.

Повече от 13 години след войната в Южна Осетия в Китай се провеждат Зимните олимпийски игри.

Докато европейските лидери се борят да предотвратят руска инвазия, грузинските политици изразяват солидарност с Украйна.

Президентът Саломе Зурабишвили миналата седмица разкритикува руската политика на „провокация“, като заяви, че тя представлява заплаха както за Грузия, така и за Европа.

Грузия разбира „много добре какво чувстват сега хората в Украйна“, каза тя.

„Това е солидарност от страна, която вече пострада и все още страда от руска окупация“, допълни президентът.

Но за някои в малката черноморска държава думите не стигат.

Мамука Мамулашвили се би срещу руските сили в Южна Осетия през 2008 г. Днес той е командир на „Грузинския легион“, подразделение от около 100 бивши грузински войници, воюващи в украинската армия.

„Много грузинци са се записали в украинската армия“, каза той пред Фрас Прес.

„Ние се борим за Украйна, но също и за свободата на Грузия“, посочи той и добави, че десетина грузински доброволци са загинали, борейки се със сепаратистите в Украйна през 2014 г.

„Следващ трофей“?

Анализаторът Гела Васадзе каза, че кризата в Украйна е тревожно „дежа вю за грузинците“.

„В Грузия има консенсус, че падането на Украйна ще означава края на държавността на Грузия“, коментира експертът.

Путин отхвърли твърденията, че Русия планира да атакува Украйна, но поиска „гаранции за сигурност“, които включват отмяна на обещанието на НАТО да приеме Украйна и Грузия във военния блок от 27 държави.

Четиринадесет години след това уверение обаче двете прозападни нации все още не са стъпили на официалния път за членство.

„Съединените щати досега отхвърляха исканията на Путин да затворят вратите на НАТО за Украйна и Грузия, но всяко членство все още остава далечна, дори малко вероятна перспектива“, каза Васадзе.

За много грузинци залогът е голям.

Нона Мамулашвили, лидер на основната опозиционна партия в Грузия, каза, че целта на Путин сега е да принуди Запада да скъса връзките с Украйна и Грузия.

„Съдбата на Грузия се решава днес в Украйна“, коментира тя.

Тваладзе, жената, която бе изселена от Южна Осетия, се опасява, че руската победа в Украйна може да насърчи Путин да завърши започнатото в Грузия.

„Ако Украйна бъде победена, Грузия ще бъде следващият му трофей“, каза тя.

Source: Напрежението в Украйна съживява болезнените спомени на грузинците от войната

БОЕЦ обяви, че има уличаващи доказателства срещу Иван Гешев

Лидерът на гражданско сдружение БОЕЦ Георги Георгиев обяви в петък, че разполага с уличаващи снимки и доказателства срещу главния прокурор Иван Гешев. Обещанието е, че част от тях ще бъдат публикувани в понеделник, 14 февруари. През следващата седмица се очаква и правосъдният министър Надежда Йорданова да внесе във Висшия съдебен съвет искане за дисциплинарното уволнение на главния прокурор.

В петък Георги Георгиев отново разказа стария случай с арестите на трима души, за които прокуратурата твърдеше, че има доказателства, че са подготвяли убийството на Делян Пеевски по поръчка на шефа на КТБ Цветан Василев.

Арестувани на 11 юни 2014 г. бяха Георги Христов, Красимир Методиев и Венцислав Върбанов. По това време започна и масирана кампания на медийната група на Пеевски срещу Корпоративна търговска банка, а на 13 юни прокуратура нахлу в банката, което в крайна сметка приключи с нейния фалит

Тогава тръгна стремглавото изкачване в кариерата за Иван Гешев, което започна с избора му за наблюдаващ прокурор по делото „КТБ“. Любопитното е, че Пеевски така и не бе разпитан, дори и като свидетел по това дело, преди то да бъде внесено в съда.

Междувременно обаче делото за убийството на Пеевски бързо приключи и тримата задържани бяха пуснати на свобода, а след това осъдиха прокуратура за нанесените им вреди.

БОЕЦ съобщава, че има доказателства, че Иван Гешев е бил семеен приятел на един от арестуваните – Красимир Методиев. Гражданската организация твърди, че има доказателства, че „той е посочил своя приятел – Красимир Методиев“ като един от тримата, наети от Цветан Василев за убийството на Пеевски.

„Гешев е бил близък приятел на Красимир Методиев, били са заедно и семейно на екскурзии и почивки и от това приятелство е знаел за бизнеса му и че той е имал контакти с КТБ. И за да се натегне на началниците, за да заслужи благословията на Пеевски и кариерно развитие, той поръчва, набеждава, предава своят приятел, донасяйки за него и посочвайки го за един от убийците“, твърди БОЕЦ.

По информация, предадена от БОЕЦ, самият Красимир Методиев не желаел да говори за този случай, но и не го отричал изрично.

Source: БОЕЦ обяви, че има уличаващи доказателства срещу Иван Гешев

Русия струпва още войски близо до Украйна, обявиха САЩ

Русия събира още повече войски близо до Украйна и може да я нападне по всяко време, може би преди края на Зимните олимпийски игри този месец, обяви държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен в петък.

Сателитните снимки, които бяха публикувани от частна американска компания, показват ново разполагане на руски военни сили на няколко места близо до Украйна.

„Нещата могат бързо да се объркат“, заяви Байдън пред NBC News.

Блинкен, който е на посещение в Австралия, каза на пресконференция: „Ние сме в ситуация, когато инвазията може да започне по всяко време и за да бъде ясно, това може да се случи и по време на Олимпийските игри“.

Игрите в Пекин приключват на 20 февруари.

„Просто казано, продължаваме да виждаме много тревожни признаци на руска ескалация, включително нови сили, които прииждат на украинската граница“, каза Блинкен.

Русия вече е разположила над 100 000 войници близо до Украйна, а тази седмица започна съвместни военни учения в съседния й Беларус и военноморски учения в Черно море.

Москва отрича, че планира за нахлуване в Украйна, но казва, че може да предприеме неуточнени „военно-технически“ действия, освен ако не бъдат изпълнени поредица от искания, включително обещания от НАТО никога да не приема Украйна и да изтегли силите си от Източна Европа.

Няколко западни държави предприеха дипломатически усилия тази седмица, за да убедят Русия да отстъпи, но Москва ги отблъсна, като не направи никакви отстъпки на френския президент Еманюел Макрон, който беше в руската столица в понеделник. Освен това Москва открито се подигра с британския външен министър Лиз Тръс по време на посещението й в четвъртък.

Четиристранните преговори в Берлин между Русия, Украйна, Германия и Франция, част от дългогодишния мирен процес за конфликт между Украйна и подкрепяните от Русия сепаратисти, също не доведоха до напредък.

Париж обяви, че руската делегация се е съгласила да проведе още преговори, но поиска от Киев да преговаря директно със сепаратистите, което е „червена линия“, която Украйна отхвърля от 2014 г.

Базираната в САЩ компания Maxar Technologies, която следи движението на руски сили до украинските граници, заяви, че снимките, направени в сряда и четвъртък, показват нови разполагания на няколко места в Западна Русия, Беларус и Крим, който Русия анексира през 2014 г.

В Крим Maxar идентифицира 550 палатки и стотици превозни средства на летище Октябрское северно от град Симферопол, както и военни части близо до градовете Новоозерное и Славне.

В Беларус компанията регистрира ново разполагане на войски, военни превозни средства и хеликоптери на летище Зябровка близо до Гомел, на по-малко от 25 км от границата с Украйна. В Западна Русия пък откри голямо ново разполагане на военни сили в учебния район Курск, приблизително на 110 км източно от украинската граница.

Русия не разкрива колко войници е разположила и казва, че има право да премества сили на територията си, както намери за добре. Москва настоява, че те не представляват външна заплаха.

Диалог на глухите и немите

Западните страни се обединиха в заплахите с икономически санкции срещу Русия, ако тя нахлуе в Украйна, но са на противоречиви позиции за  възможността от руска инвазия.

Съединените щати и Великобритания предупредиха, че инвазия може да има до дни. Британският премиер Борис Джонсън каза в четвъртък, че следващите дни ще бъдат най-опасният момент в най-голямата криза за сигурността в Европа от десетилетия.

Френският президент Макрон, за разлика от него, заяви, че смята, че Русия няма планове за Украйна, но иска промени в европейските споразумения за сигурност, а съществуващият воден от Франция и Германия мирен процес за сепаратисткия конфликт в Източна Украйна е възможен изход.

Каквито и да са намеренията й, Москва отговори пренебрежително на дипломатическия натиск на западните страни.

Снимки на Макрон, седнал далеч от Путин в противоположния край на огромна маса в Кремъл, се превърнаха във вирус в интернет тази седмица и станаха повод за многобройни шеги. Кремъл заяви в петък, че мястото е необходимо, тъй като френският президент е отказал руски лекари да му направят тест за  ковид.

Френските служители казаха, че три часа чакане за резултатите от теста е невъзможно предвид графика за пътуване на Макрон. Френски източници също обясниха, че офисът на Макрон се притеснява, че Москва ще вземе проби от неговата ДНК.

В петък говорителят на Кремъл Дмитрий Песков цитира грешка на Тръс, която трябваше да бъде коригирана от нейния посланик, когато тя обърка две руски провинции за части от Украйна.

„Това е реалността, в която трябва да защитим нашата позиция“, каза той.

Source: Русия струпва още войски близо до Украйна, обявиха САЩ

Бивш министър на Борисов засипва кабинета „Петков“ с 200 въпроса за един ден

Николина Ангелкова, бивш министър на туризма и настоящ депутат от ГЕРБ, е поставила абсолютен рекорд в парламентарния контрол, задавайки общо 303 въпроса към министри в кабинета „Петков“. Тактиката на Ангелкова е да „омаломощава“ политическите си противници с парламентрани въпроси, пише „СЕГА“.

Само на 7 февруари Ангелкова е внесла 200 въпроса по широк спектър от теми – за уволнения и назначения, европроекти, бонуси, представителни разходи и граждански договори във всяко от министерствата, за обществени поръчки и изплатени хонорари на консултанти и адвокати, за е-услуги и разходи за реклама. Въпроси са получили всички министри.

С формата на парламентарен контрол често бива злоупотребявано с цел натоварване на администрацията и прахосване на ценно обществено време.

Бившият премиер и председател на ГЕРБ Бойко Борисов редовно не се явяваше на парламентарен контрол или изслушвания с помощта на тогавашното ръководство на Народното събрание, което намираше всякакви причини да отклонява въпросите към премиера. За сметка на това позицията в настоящия 47-и парламент привиква в народното събрание премиера Петков почти всеки петък.

Според депутата от „Продължаваме промяната“ Настимир Ананиев тактиката на ГЕРБ-СДС, за която самата Ангелкова е споделила по-рано е „да задръсти администрацията с въпроси и тя да не работи за промяната“, пише Actualno.com, които първи предадоха новината. В четвъртък той съобщи, че ръководеното от нея министерство на туризма е поръчало книжки с нейния лик за 60 лева на брой.

„Чудят се какво да ги правят“, каза Ананиев от парламентарната трибуна и призова Ангелкова, ако иска да ги плати и да си вземе готовия продук

„Представители от „Продължаваме промяната“ вчера ми казаха, че ако продължавам да задавам въпроси, вие ще си вземете човек, който специално да ми ги връща. Това начин да запушите устата на опозицията ли е?“, попита в петък Ангелкова в парламента.

Междувременно, 23-ма от общо 34 народни представители от групата на ДПС са внесли в петък въпроси по една и съща тема към вицепремиера и министър на вътрешните работи Бойко Рашков. Те се отнасят до „действия за оказан натиск и тормоз от страна на МВР по време на предизборната кампания и в изборния ден“.

Source: Бивш министър на Борисов засипва кабинета „Петков“ с 200 въпроса за един ден

Франция ще изгради до 14 нови ядрени реактори до 2050 г

Френският президент Еманюел Макрон обяви намеренията на страната да развива ядрена енергия и възобновяеми енергийни източници за производство на „по-декарбонизирано електричество“ и обяви изграждането на шест нови ядрени реактори. До 2050 г. Франция може да изгради до 14 нови ядрени реактори.

Пред работници в General Electric Steam Power в Белфор френският президент каза, че постепенният отказ от изкопаеми горива ще доведе до с 60% по-високо търсене на електроенергия от сегашното.

По този начин производството на декарбонизирана енергия изисква „многостранна стратегия“, основана на „два стълба“ – възобновяема и ядрена енергия.

Макрон разкритикува някои предложения енергийния микс да включва изцяло ядрени и изцяло възобновяеми енергийни източници. Той защитава идеята за създаване на около петдесет офшорни вятърни парка (до 2050 г.), придружено от изграждането на „шест нови ядрени реактора“, като първият е планиран да влезе в експлоатация през 2035 г.

Тези позиции не са изненада, но това, което се промени, е визията на Макрон за продължителността на живота на реакторите. Президентът каза, че не трябва да има в бъдеще затваряне на ядрен реактор, който още е „в състояние да произвежда. Той предлага продължаване на дейността им дори „над 50 години“, ако е необходимо. Службата за ядрена безопасност не възразява срещу това предложение.

По отношение на инвестициите в този сектор, президентът Макрон обяви, че 1 милиард евро ще бъдат поставени на масата като част от плана „Франция 2030“ за насърчаване на изграждането на „малки модулни реактори“ и за подобряване на производителността на ядрената енергия, особено по отношение на отпадъците.

Тези съобщения идват в контекста на президентските избори във Франция, за които Макрон все още не се е кандидатирал официално.

Кандидатът за президент от Зелените Яник Жадо осъди позицията на Макрон. Според него той осъжда Франция на „още век ядрена енергия“.

Source: Франция ще изгради до 14 нови ядрени реактори до 2050 г

ЕС намалява прогнозата за растеж на фона на покачващите се енергийни цени

Икономиката на ЕС ще нарасне по-малко от очакваното тази година, заяви Европейската комисия в четвъртък, тъй като цените на енергията и проблемите с веригата за доставки увеличават инфлацията и забавят по-устойчивото възстановяване от пандемията.

След силен ръст от 5,3% през 2021 г., Европейската комисия съобщи, че БВП в ЕС и еврозоната ще нарасне с 4,0% тази година, вместо прогнозираните 4,3% само преди три месеца.

Инфлацията ще се увеличи до по-високи нива от очакваните 3,5% през 2022 г.

„Множество насрещни ветрове охладиха европейската икономика тази зима: бързото разпространение на Омикрон, по-нататъшно покачване на инфлацията, предизвикано от нарастващите цени на енергията и постоянните прекъсвания на веригата за доставки“, каза еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони.

Високите цени „вероятно ще останат до лятото, след което се очаква инфлацията да намалее, докато ръстът на цените на енергията се забавя и проблемните места във веригата на доставките се облекчават“, добави той.

Бившият италиански премиер обаче подчерта, че „несигурността и рисковете остават високи“, като ЕС предупреди, че „геополитическото напрежение“ в Източна Европа „значително е засилило“ потенциалните заплахи за икономиката.

Думите му се отнасят за повече от 100 000 руски военни, разположени на границата с Украйна, което поражда опасенията на Запада от евентуална атака.

Кризата доведе до голяма несигурност относно доставките на енергия от Русия, която представлява около 40% от газа, който отоплява домовете и захранва заводите в ЕС.

„Толкова уязвими“

„Очевидно Русия няма интерес да увеличава доставките в момента, въпреки пиковите цени“, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен във видеообръщение на бизнес конференция в Брюксел.

„Зависимостта ни от вноса (на газ) ни прави толкова уязвими от гледна тока на повишаването на цените“, каза тя.

Комисията прогнозира, че връщането към икономическата нормалност ще дойде през 2023 г., като инфлацията в еврозоната ще падне до 1,7% – под целта от два процента на Европейската централна банка.

Растежът в еврозоната ще бъде на ниво от 2,7%, което е стабилна цифра в сравнение с тенденциите преди пандемията от коронавирус.

ЕЦБ е под силен натиск заради инфлацията, на фона на нарастващи призиви за намаляване на паричните стимули и политиката на нулеви лихви.

Темпът на покачване на цените в блока неочаквано се повиши до 5,1% през януари, най-високия темп от началото на воденето на статистиката през 1997 г.

Дебатът се задълбочи миналата седмица, когато ЕС обяви рекордно ниско ниво на безработица в еврозоната, подхранвайки убеждението, че потребителското търсене може да нарасне, което допълнително оказва натиск върху цените.

Ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард каза пред комисия на Европейския парламент тази седмица, че „няма нужда да се бърза с преждевременни заключения в този момент“.

Икономиката на еврозоната „не показва същите признаци на прегряване, които могат да се наблюдават в други големи икономики“, каза тя, имайки предвид Съединените щати и Великобритания, където централните банкери предприеха рязко затягане на паричната политика.

Затягането на паричната политика и по-високите лихвени проценти биха оказали значителен натиск върху европейските страни с по-голям дълг, като Италия, Гърция, Испания и Франция, като увеличат разходите за финансиране на техните разходи.

Спредовете между италианските и германските държавни облигации вече започнаха да се отклоняват, като пазарите изискват италианското правителство да плаща по-високи цени за новоиздадения дълг в сравнение с германското правителство.

Source: ЕС намалява прогнозата за растеж на фона на покачващите се енергийни цени

Шолц предупреди Русия за „сериозни последици“, ако нахлуе в Украйна

Канцлерът Олаф Шолц предупреди Русия за „сериозни“ икономически и политически последици, ако засили военната агресия срещу Украйна, като добави, че Германия и нейните съюзници са готови за диалог с Москва и искат мир.

Русия провежда военни учения в Беларус и Черно море след струпването на войски близо до Украйна, а противопоставянето породи опасения за война в Европа. По тази причина енергийните разходи нарастват на целия континент, който разчита на доставките на руски газ.

„Това, което е заложено в момента, е  предотвратяване на война в Европа. Искаме мир“, каза Шолц пред репортери на среща с лидерите на балтийските държави в Берлин в четвъртък (10 февруари). Той призова Русия да намали напрежението.

„По-нататъшна военна агресия от страна на Русия срещу Украйна би имала много сериозни политически, икономически и стратегически последици за Русия“, заяви той. „В същото време ние сме готови за сериозни разговори с Русия и за диалог по въпросите на европейската сигурност“, добави канцлерът.

Кремъл отрича обвиненията на Съединените щати и техните съюзници, че планира да нахлуе в съседната страна.

Шолц се срещна с премиера на Естония Кая Калас, президента на Литва Гитанас Науседа и латвийския премиер Крисянис Каринс, които искат Германия да играе по-голяма роля в усилията на НАТО за засилване на отбраната срещу Русия в Източна Европа.

Лидерите обсъдиха „реална помощ за Украйна“, както икономическа, финансова, така и „морална“ подкрепа, каза Науседа след срещата.

„Шолц е добре запознат със ситуацията, приема сериозно заплахите на украинската граница и несъмнено вижда как те са свързани със сигурността на Балтийския регион“, обясни  Науседа.

Преди срещата латвийският премиер Каринс призова Германия да поеме „водеща роля в Европейския съюз и НАТО в тези трудни времена“.

„Нашият фокус е върху подкрепата за Украйна“, каза Калас. „Деескалацията не може да стане под прицел и за сметка на Украйна“, добави той.

Шолц е под натиск от Съединените щати да спре завършения тръбопровод „Северен поток 2“ за директен пренос на руски газ до Германия в случай на руско военно нахлуване в Украйна.

Шолц не спомена проекта  „Северен поток 2“ в контекста на последствията, пред които ще бъде изправена Русия. Преди това той обаче каза, че всички опции са на масата.

По време на посещението на Шолц във Вашингтон в понеделник американският президент Джо Байдън подчерта, че „Северен поток 2“ трябва да спре, ако Русия нахлуе в Украйна.

Канцлерът не реагира, но германският външен министър Аналена Бербок беше категорична, че „Северен поток 2“ ще попадне под санкции, ако Русия нахлуе в Украйна.

Source: Шолц предупреди Русия за „сериозни последици“, ако нахлуе в Украйна

Лавров: Срещата с британския ми колега беше като на „глухи и неми“

Руският външен министър Сергей Лавров обвини в четвъртък (10 февруари) британския си колега, че слуша, но не чува, по време на конфликтна среща, която подчерта пропастта между тях за кризата в Украйна.

Сергей Лавров каза на съвместна пресконференция с британката Лиз Тръс, че срещата им е била като разговор между неми и глухи хора.

„Те казват, че Русия чака, докато земята замръзне като камък, за да могат танковете й лесно да преминат на украинска територия“, каза той.

Тръс оспори твърденията на Лавров най-вече за това, че Русия не заплашва никого със струпването на войски и оръжия близо до границите на Украйна.

„Не виждам друга причина бъдат разположени над 100 000 войници на границата, освен да заплашват Украйна. Ако Русия е сериозна по отношение на дипломацията, тя трябва да премахне тези войски и да се откаже от заплахите“, заяви британският външен министър.

Лавров каза, че е жалко, че да се изисква от Русия да изтегли войските от собствената си територия.

Руски капан

Руският вестник „Комерсант“ цитира два дипломатически източника, които казват, че по време на по-ранната им среща при закрити врата Лавров е попитал Тръс дали тя признава руския суверенитет над Ростов и Воронеж – два региона в южната част на страната, където Русия разполага силите си.

„Комерсант“ пише, че Тръс е отговорила, че Великобритания никога няма да ги признае за руски и се наложи  да бъде коригирана от британския посланик, който присъстваше на срещата.

В интервю за друг руски вестник Тръс обясни, че погрешно си е помислила, че Лавров има предвид райони в Украйна.

Русия представи на Запада поредица от искания за гарантиране на сигурността си, като се оплаква, че се чувства застрашена от повтарящи се вълни на разширяване на НАТО и настоява алиансът да изключи възможността за членство на съседката й Украйна.

„Никой не подкопава сигурността на Русия, това просто не е вярно“, каза Тръс и добави, че е „съвършено правилно“ Украйна да се защитава и да търси съюзници.

Русия и Великобритания имат сложни отношения от години, които достигнаха най-ниската си точка с фаталното отравяне на бившия руски офицер  Александър Литвиненко в Лондон през 2006 г.  и опита за убийство на бившия руски двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му с новичок в английския град Солсбъри през 2018 г.

Лавров каза, че Лондон никога не е представял никакви факти в подкрепа на обвиненията си за руско участие и в двата случая, или в опита за отравяне на критика на Кремъл Алексей Навални през 2020 г.

Руският външен министър посочи, че Тръс не е променила тона си по време на двучасовата им среща и е пренебрегнала обясненията му. Тя е повтаряла изявления и искания, които Великобритания е направила на предишни срещи.

Source: Лавров: Срещата с британския ми колега беше като на „глухи и неми“

Разследва се подслушвано ли е незаконно с „Пегас“ в България

Прокуратурата проверява за евентуално неправомерно използване на шпионския софтуер „Пегас“ в държавни структури с цел нерегламентирано подслушване на български граждани. Това обяви държавното обвинение в петък, 11 февруари.

Наблюдаващият прокурор е изискал информация от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства прилаган ли е в държавни структури продуктът на израелската технологична компания NGO Group, както и извършвана ли е проверка на процедурите за използване и прилагане на специални разузнавателни средства по отношение на конкретни граждани, включваща същия продукт.

Сходна информация е изискана от ДАНС, ДАТО, допълва прокуратурата. Тя си е поставила за цел и да изясни продаван ли е и предоставян ли е у нас софтуера и евентуално къде е реализиран.

Според доклад на кредитната агенция „Мудис“, цитиран от израелския вестник „Аарец“ миналия юли, компанията NSO Group има офиси в Израел, Кипър и България с общо 750 служители. Предполага се, че част от работата по софтуера може да е извършена от български програмисти. Тогава българското правителството съобщи, че „администрацията на Министерски съвет не е сключвала договор с израелската фирма“.

Source: Разследва се подслушвано ли е незаконно с „Пегас“ в България

Срещу Гешев има сигнал, че е унищожавал документи по делото „КТБ“, свързани с Пеевски

Унищожаване на доказателства, обещания да се влияе върху хода на дела срещу придобиване на имуществени блага и отваряне на „чадър“ над определени политически фигури. Това са основните нарушения на главния прокурор Иван Гешев в сигналите срещу него, които от няколко месеца се събират в Министерството на правосъдието, разказва в интервю за „Сега“ бившият служебен правосъден министър Иван Демерджиев.

При него започнаха да се трупат сигналите срещу главния прокурор, които се очаква да влязат в искането на правосъдния министър Надежда Йорданова до Висшия съдебен съвет за предсрочното прекратяване на мандата на Гешев. Преди дни Конституционният съд даде зелена светлина на това искане, като постанови, че министърът има право да го направи. Очаква се Надежда Йорданова да внесе искането в най-скоро време.

По думите на Демерджиев сигналите са различни. „Има и такива, които, ако бъдат установени изнесените в тях факти, ще става въпрос за извършени престъпления“, обяснява той. И допълва, че не само в Министерството на правосъдието текат проверки – МВР също проверява сигналите.

Демерджиев сподели, че в един от сигналите се твърди, че Гешев е унищожавал лично доказателства по делото „КТБ“. „Сигналът съдържа твърдения, които подлежат на проверка, но доколкото имам информация, лицето, подало сигнала, е дало показания и като свидетел в полицията, което все пак показва решимостта му под страх от наказателна отговорност да потвърди достоверността на изнесеното“, обяснява бившият министър.

Демерджиев допълва, че човекът, подал сигнала, твърди, че Гешев е споделял с него, докато са били в добри отношения, че по „КТБ“, излиза информация за голямо влияние на Пеевски върху управлението на държавата. „Свидетелят твърди, че информацията, която не е в кориците по делото, е унищожена. Според свидетеля това се е случило до една вила, която е на бащата на г-н Гешев“, казва Демерджиев.

„Не е необходимо главният прокурор да е извършил тежко престъпление, за да се стигне до отстраняването му“, припомня Демерджиев – „Достатъчно е да има нарушения, с които се уронва престижът на съдебната власт“. Демерджиев даде за пример отсъствията на Гешев от заседанията на Висшия съдебен съвет. За един общински съветник 5 отсъствия са достатъчни, за да му се преркратят пълномощията, даде пример той.

Демерджиев коментира и скандала „Жоси“ – твърденията, че през 2013 г. собственикът на млекопреработвателното предприятие „Жоси“ е поискал съдействие от Гешев, в замяна на което той е прехвърлил на неговия баща 2% дял от фирмата си. „Аз съм се запознавал с този сигнал, както и с материалите в Търговския регистър. При положение, че договорът за прехвърляне на дялове не е посочено ясно на какво основание са прехвърлени тези дялове, при положение, че лицето, прехвърлило дяловете, ясно е заявило, че ги е прехвърлило за обещано съдействие по наказателно производство, мисля, че е отговорът на въпроса защо са прехвърлени, го дължи г-н Гешев и баща му, който е придобил дяловоте“, обяснява Демерджиев. По думите му е абсолютно неприемливо, че вече месеци няма отговор на този въпрос.

Разпитът на премиера Кирил Петков от прокуратурата Демерджиев определи като „поредна серия от една гротеска, която не трябва да се поднася на българското общество“. Това, което направи премиерът, е да изиска отчетност от главния прокурор от името на обществото. Отговорът не беше даване на отчет от страна на прокуратурата, а демонстрация на сила и викане като свидетел, каза бившият правосъден министър.

Source: Срещу Гешев има сигнал, че е унищожавал документи по делото „КТБ“, свързани с Пеевски

Френският „конвой на свободата“ с канадски знамена се отправя към Брюксел

Протестиращи, които наричат себе си „конвой на свободата“,  тръгнаха от Южна Франция в сряда (9 февруари) към Париж. След това те ще се отправят към Брюксел, за да поискат прекратяване на ограниченията заради ковид. Те бяха вдъхновени от канадски демонстранти, които блокират гранични пунктове.

Около 200 протестиращи се събраха на паркинг в Ница, на френското средиземноморско крайбрежие, а много развяваха канадски знамена в знак на солидарност с канадските шофьори на камиони, които протестират срещу ограниченията, въведени от тяхното правителство.

Протестиращите в Ница казаха, че планират да се насочат първо към Париж, след това към Брюксел, където е Европейската комисия, за да поискат, наред с други неща, премахване на правилата, забраняващи на хората да влизат на обществени места, ако не са ваксинирани срещу ковид.

„Много хора не разбират защо във Франция е в сила ваксинационният пропуск“, коментира демонстрант, който помагаше за координацията на конвоя от Ница и който се представи като  Денис.

„Нашата работа е да съобщим на Европа, че въвеждането на здравна карта до 2023 г. е нещо, което мнозинството от нашите съграждани не могат да разберат“, каза Денис.

Не всички хора, които потеглиха от Ница, планират да пътуват чак до Париж или Брюксел. Конвоят беше съставен от мотоциклети и лични автомобили, но не и камиони.

В град Перпинян, близо до границата на Франция с Испания, се събраха около 200 души, за да тръгнат към Париж като част от движението „конвой на свободата“.

Техният конвой беше съставен от автомобили, няколко кемпера и един камион.

„Просто сме уморени от всичко това. Искаме да отидем където искаме, без да ни искат здравен пропуск. Поне с това действие правя нещо“, заяви Николас Бура, шофьор на камион, който се включи в протеста.

Подражателски  протести

Протестите на шофьорите на камиони в Канада, които започнаха в края на януари срещу задължителната ваксинация и ограниченията, парализираха столицата Отава. Протестите сега се организират до ключови гранични пунктове между Канада и Съединените щати и пречат на търговията.

Протести на подражатели се проведоха в Австралия и Нова Зеландия, а шофьорите на камиони в Съединените щати заявиха, че също планират подобни демонстрации.

Как започнаха протестите?

Шофьорите настояват за премахване на наложеното от канадското правителство изискване за ваксинация за преминаване през границата, което бе наложено през януари от Канада и Съединените щати. Това изискване разгневи някои шофьори и те започнаха „конвоя на свободата“ от камиони, пътуващи през Канада до Отава в края на месеца.

Индустриалната група Canadian Trucking Alliance заяви, че се противопоставя на протестите по обществените пътища, като подчертава, че повечето канадски шофьори на камиони са ваксинирани. Протестите се разшириха, за да се противопоставят по-общо на ограниченията срещу неваксинирани хора, въпреки че контролът е на провинциалните правителства, а не на федералното.

Премиерът Джъстин Трюдо отказа да се срещне с организаторите на протеста и се премести на неразкрито място извън Отава, когато конвоят пристигна в столицата. После той се завърна в Отава и каза, че спазването на мерките за обществено здраве е най-добрият начин за борба с пандемията.

Протестите допринесоха за отстраняването на лидера на опозиционната Консервативна партия Ерин О’Тул, който разгневи някои консервативни законодатели, защото първоначално се дистанцира от протестите.  О’Тул, основният политически противник на премиера Джъстин Трюдо, бе свален в миналата седмица от ръководния пост в тази политическа сила, след като изгуби вот на доверие.

Канадските власти се опитват да сложат край на окупацията в Отава, като се надяват, че комбинацията от наказателни обвинения, глоби и перспективата, че ще останат без гориво ще сложи край на блокадите.

Съдът издаде временна забрана за тази седмица, която не позволява на хората да свирят с клаксони в центъра на Отава.

Протестиращите казват, че демонстрацията е мирна, но някои развяваха знамена на Конфедерацията и свастики в първите дни на окупацията. Някои жители на Отава казват, че са били тормозени.

Протестиращите се настаниха пред парламента и под прозорците на канцеларията на премиера Джъстин Трюдо. Между 400 и 500 камиона блокираха центъра. Според кмета на Отава ситуацията е извън контрол.

В града останаха блокирани някои пътни артерии, магазините бяха затворени, а протестиращите си устроиха лагери за ужас на жителите.

Полицията избягва масови арести и агресивни действия за премахване на блокадите, а полицията в Албърта обяви, че не е успяла да намери местни шофьори на влекачи, желаещи да им помогнат.

Какво мислят канадците за протестите?

Скорошно проучване установи, че 62% от анкетираните канадци се противопоставят на „Конвоя на свободата“. Повечето канадци следваха стриктно здравните мерки на правителството и близо 79% от населението е ваксинирано с две дози.

Настроенията обаче варират в широки граници, както и за реакцията на правителството спрямо пандемията. Някои канадци подкрепят протестите, като казват, че са уморени от прекомерните действия на правителството, докато други са разтревожени, че полицията не желае или не може да сложи край на незаконните блокади.

Source: Френският „конвой на свободата“ с канадски знамена се отправя към Брюксел

Науката не е БАНица

Трудно е да разберем какъв е смисълът от университети и научни институти в държава, където населението довчера знаеше всичко за футбола, днес разбира от ваксини, вдругиден от геополитика, а след седмица да му мисли квантовата физика.

Потресаваща е мисълта, че рецептата да сготвиш мусака е дълга цяла страница и някои хора пак оплескват работата, но въпреки това са твърдо убедени, че са станали експерти по медицина, икономика, политика и какво ли още не след 10 минути прекарани в „Уикипедия“.

След което същите тези капацитети най-сериозно сядат пред клавиатурата и възмутено пишат: „Какво са произвели учените“? Науката да не е баница? В 90% от случаите тя не може да се пипне, не може да се вкуси, не може да седнеш върху нея и очевидно от това следва, че е безполезна.

Единствената цел на науката е да произвежда знание и разбиране. Единствената цел на знанието и разбирането е да произвеждат по-добри и интелигентни хора. Единствената цел на по-добрите и интелигентни хора е да произвеждат по-добра среда на живот. Единствената цел на по-добрата среда на живот е да произвежда още знание и разбиране.

Някъде там очевидно присъстват и по-добри икономика, култура, здравеопазване и технологии. Но да седнеш и да измериш на колко добавено БВП се изразява всяка една прочетена страница от книга – е невъзможно. По-лошо, то е безумно!

Да, абсолютната истина е, че значителна част от учените в БАН и университети са безполезни „феодални старчета“. Комуникацията им със и презентацията пред външният свят е отчайваща. Но тук има 3 важни неща, които трябва да отбележим:

– далеч не всички са такива и те трябва да бъдат насърчавани. Покрай сухото гори и мокрото, но държавата и гилдията трябва да приложат стабилни механизми за отсяване на плявата, вместо да наказва на ангро;

– кой нормален и кадърен човек ще бъде 3 години докторант за 500 лв. на месец, за да работи после за 1000 лв.? Нека стипендията стане 2000 лв., нека стартовата заплата стане 4000 лв. – и да видим дали най-добрите ни умове ще отичат в частни компании и чужбина;

– каква е съдбата на държава, в която наука и образование не съществуват в истинския смисъл на думата, а професори и учители взимат по-малко от шофьори и сервитьорки;

Резултатите няма да са видими моментално, след няколко месеца или дори година. Ще отнеме 5-10 години, за да започне да се забелязва положителното развитие. Но то не опира само до наливане на пари, а до цялостния манталитет към науката – тя трябва да застане в центъра на политическия, медийния и обществен дебат. Вместо политиците ни да се съветват с корумпирани слагачи, а медиите да канят измислени звезди.

Бюджетът на БАН е 119 милиона лева. Преди месеци един човек изнесе 60 милиона лева, дадени му от правителството на ГЕРБ, в сакове от банката! ББР е раздала 900 милиона лева на 8 фирми, свързани с олигарси и политици. Столична община е дала 73 милиона лева за улично осветление на фирми със завишени цени до 77 пъти! Където средната заплата е 7000 лв. на месец.

И това са само 3 примера, а подобни могат да бъдат извадени стотици. И сме седнали да се караме дали няма да фалираме, ако отпуснем още 10-20 милиона лева на онези „алчни, мързеливи и тъпи книжни плъхчета“ в БАН.

Науката не е БАНица. И жалко. Защото тогава може би повече хора щяха да разберат за какво става въпрос.

*Авторът на текста, Калоян Константинов, е докторант в Института за балканистика с център по тракология към БАН, но това е единствено и само неговата лична позиция, без да тя обвързва по какъвто и да е начин научната институция.

Source: Науката не е БАНица

(IF) Цените на енергията са се повишили в еврозоната през 2021 година

Брюксел, 10 февруари (БТА)
 Между декември 2020 г. и декември 2021 г. вносната цена на енергията в еврозоната е нараснала повече от двойно (115 на сто), а цените на вътрешните производители на енергия са се увеличили почти трикратно (73 на сто), съобщава Евростат.
 Това разви...
Source: (IF) Цените на енергията са се повишили в еврозоната през 2021 година

Company coalition calls for robust human rights due diligence laws

With EU legislation on mandatory human rights and environmental due diligence to be proposed by the EU Commission in February, a cross-sectoral coalition of EU companies have called for it to adopt a risk-based approach and apply to all companies operating in Europe.
Source: Company coalition calls for robust human rights due diligence laws

Китай играе дълга геополитическа игра, а ЕС получава късата  клечка

Явно е, че Европейският съюз трябва да промени подхода си за противодействие на Китай и да се ангажира с по-ясна реална политика срещу ходовете на Пекин, особено в собствения му заден двор, пише Роберт Велдхуйзен, анализатор в стратегическата консултантска фирма Sibylline.

Въпреки необичайно острите критики, отправени към Китай от Берлин тези дни, Европейският съюз по традиция стъпва леко, когато става въпрос за справяне с Пекин. Конфликтът между Литва и Китай показа защо.  След като Вилнюс разреши на Тайван да открие представителство в страната, Пекин гневно наложи ембарго на литовския внос, включително на продукти от други страни от ЕС, които съдържат части от литовските вериги за доставки. Така Китай показа уязвимостта на ЕС от икономическа принуда.

Френският президент Еманюел Макрон се възползва от френското председателство на Съвета на ЕС и се опитва да мобилизира силен отговор на ниво ЕС, защото се опасява, че двустранното противопоставяне може да прерасне в търговска война с Китай.

Конфликтът е казус, който показва как Европа може да стане жертва на китайската дипломация на принудата, когато става въпрос за търговия и деликатни вериги за доставки. Това трябва да привлече вниманието на Брюксел към зависимостта си от Китай в стратегически области като редкоземни елементи и критични суровини.

Китай контролира около 80% от световното производство на редки минерали, докато ЕС внася 80% от своите редкоземни елементи и 90% от нуждите от критичните суровини. Въпреки това, продължилият десетилетия идеализъм в европейската външна политика, затруднява постигането на смислен отговор и правене на „реална политика“, независимо от неотдавнашното налагане на санкции срещу китайски служители заради нарушения на човешките права в Синдзян.

За да защити редкоземните елементи и критичните суровини, през май 2021 г. ЕС актуализира своята индустриална стратегия, като идентифицира 30 критични материала, за които зависи от вноса. Той също така сложи началото на Европейския алианс за суровини за проучване на трудностите и възможностите. Сега Европейската комисия работи за идентифициране на проекти за добив и преработка, които могат да започнат да функционират до 2025 г.

Въпреки това, този реактивен подход към изместването на геополитиката бледнее в отговор на проактивните политики, предприети в Китай, който определи стойността на редките земни елементи през 1992 г.

Не е тайна, че Пекин играе дълга игра, когато става въпрос за осигуряване на стратегически ресурси за неговата икономическа мощ, а китайските стратези никога не са губили време да се нахвърлят на възможности, когато се появят.

Разтревожен от глобалния недостиг и нарастващите разходи за материали, Китай сформира China Rare Earth Group, мегакорпорация, включваща множество местни метални, минни, редкоземни и технологични гиганти. Така Пекин затегна хватката върху глобалния пазар на ключови ресурси, от които Европа се нуждае.

Освен бързото проучване на нови възможности за добив в Афганистан след превземането от талибаните, Пекин се разшири и в собствения заден двор на Европа – Zijin Mining Group е  една от първите китайски минни компании, навлезли на континента през 2018 г., която  притежава приблизително 25 актива в Сърбия.

В същото време Европа започва да се сблъсква с подобно несъответствие и измества подхода си чрез органи като Европейския алианс за суровини. Брюксел обаче рискува да пропусне други критични области, където Пекин пробива. Редките земни елементи са един от най-видимите и очевидни проблеми, но единственият фокус върху тази област кара други належащи уязвимости във веригата за доставки да останат незабелязани и продоволствената сигурност е една от тях.

Европейският съюз до голяма степен мълчи за маневрите на Китай в Украйна. За Пекин огромните площи плодородна селскостопанска земя в европейската житница гарантират вътрешната продоволствена сигурност. В замяна тя изнася излишно производство и капитал за украинските индустрии и инфраструктура, които не са били засегнати след разпадането на Съветския съюз.

В началото на 2010 г. китайски инвестиции на стойност десетки милиарди долари се насочват към Украйна. Това започна с договор за 28 милиарда долара през 2013 г., при който Украйна доставя селскостопанска продукция на Китай в замяна на торове, селскостопанска техника и инвестиции в ключови сектори.

Като основен доставчик на зърно извън ЕС, който е изнесъл царевица, пшеница и ечемик за 1,9 млрд. евро през 2021 г., или 30% от общото предлагане, все по-сложната геополитическа игра в Украйна подкопава продоволствената сигурност на Европа. Малцина в Брюксел обаче отчитат това в подхода си към Киев.

Докато Пекин предлага взаимна икономическа изгода, водена от фокусиран върху бизнеса дневен ред, европейските лидери обвързват търговията и капиталовите потоци с политически и икономически реформи. Още по-лошо, Брюксел подкопа Украйна и нейната геополитическа стойност, като позволи на „Северен поток 2“ да продължи напред и даде разединен отговор на засилените военни действия от страна на Русия. Германия пък блокира доставките на оръжие за Киев.

Брюксел, привидно несъзнателно, е в несигурно положение, като отново не вижда опасностите, които подходът на Китай представлява за собствената му продоволствена сигурност. Украйна е просто част от по-широк кръг от мащабни инвестиции в селското стопанство, предназначени да осигурят достъп до основни култури и зърно, за да задоволят нарастващия апетит на огромното китайско население за месо.

През 2018 г. китайският президент Си Дзинпин обеща 52 млрд. евро за финансиране на селскостопански проекти в цяла Африка, включително изпращане на 500 селскостопански експерти. Този ход беше в съответствие с разбирането на министъра на земеделието и селските въпроси Тан Ренджан , че „семената са компютърните чипове на селското стопанство, а обработваемата земя е жизнената сила на производството на храни“.

Всъщност Китай успя да събере над половината от световните доставки на зърно миналата година, в момент, когато все повече се фокусира върху изграждането на „Пътят на коприната на храните“ заедно с инициативата „Един пояс, един път“, като набляга на сътрудничеството в областта на храните и селското стопанство. Китай играе дълга игра, която може да спечели за сметка на ЕС.

По този начин политиците в Брюксел са изправени пред възможността за ограничаване на достъпа до критични ресурси, било то минерали или земеделска земя и нейната продукция. Очевидно е, че ЕС трябва да промени подхода си, за да се противопостави на Китай и да се ангажира с по-явна реална политика, предназначена да противодейства на действията на Пекин, особено в собствения му заден двор.

Увереността и правилното ангажиране от страна на европейските лидери биха били чудесен сигнал и първа стъпка, за да се покаже, че сериозно участват  в дългата геополитическата игра и да подобрят независимия достъп до критични ресурси.

Ако Брюксел не успее да го направи, последствията за икономическите и хранителните вериги на ЕС могат да бъдат тежки. Отговорът на ЕС на тормоза и принудата на Китай над Литва може да покаже как блокът ще се справи с подобни заплахи в по-голям мащаб.

Source: Китай играе дълга геополитическа игра, а ЕС получава късата  клечка

Големите европейски държави вероятно ще спечелят най-много от чиповете

Планът на Европейската комисия да направи континента по-добро място за инвестиране във фабрики за полупроводници вероятно ще насочи ползите към по-големите страни като Германия, Франция и Италия, смятат анализатори.

С милиарди евро публични и частни инвестиции, заедно с покриване на до 100% от доказания недостиг на финансиране с помощта на публични ресурси, надпреварата за субсидии може да наклони баланса към страните с по-големи ресурси.

„Не виждам как това може да бъде избегнато… същата ситуация като в САЩ, където различните щати дават субсидии, за да накарат компаниите да строят в техния щат“, посочи анализаторът на Gartner Алън Пристли.

Производството на чипове в Европа е спаднало от 24% от световния производствен капацитет през 2000 г. до сегашните 8%, а производителят на чипове ASML предупреди, че може да спадне до 4%, ако не бъдат предприети действия.

Американските компании сега имат 47% пазарен дял в индустрията за производство на чипове, следвани от Азия, а Европа е едва на трето място, според данни от Асоциацията на полупроводниковата индустрия.

Настоящото европейско законодателство за чиповете помага да се справим с това, като предоставя повече субсидии и държавна подкрепа, за да вземе 20% дял от глобалния капацитет до 2030 г.

Източници от индустрията посочиха по-глобално сътрудничество с други региони, тъй като веригата за доставка на чипове обхваща целия свят, в противен случай това би струвало поне 1 трилион евро за напълно автономна верига на доставки.

Intel, която планира да инвестира до 95 милиарда долара в Европа през следващото десетилетие, заяви, че очаква Законът за чиповете да помогне на плановете ѝ за разширяване в ЕС.

Американският производител на чипове търси локации за производство в Германия, Франция и Италия.

И точно в това се изразява страхът на по-малките държави. Те подозират, че международните компании, които обръщат поглед към континента, може да не вземат предвид по-малките страни за създаване на фабрики, чието изграждане струва над 20 милиарда долара.

Анализаторите казаха, че въпреки че субсидиите са основен фактор, наличието на професионалисти, земя и изследователски институти също ще бъдат взети предвид при вземането на решение за създаването на фабрика.

Германия, Франция и Италия по-рано предоставиха държавна помощ за изграждане на компетенции в сферата на микроелектрониката чрез важни проекти от общ европейски интерес (IPCEI) с бюджет за финансиране от 2 милиарда евро.

Новото законодателство ще подкрепи по-малките, иновативни компании, за да получат достъп до специалисти, индустриални партньори и капиталово финансиране, а няколко анализатори казаха, че тези компании могат да изберат по-малки държави, за да установят своите операции.

„Присъствието на завод за производство на полупроводници от следващо поколение в Европа би имало положителни ефекти, стимулирайки инвестициите в европейските вериги за доставки и би действало като магнит за таланта“, каза анализаторът в ING Ян Фредерик Слийкерман.

Еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер посочи, че инвестициите ще дойдат и от втори паневропейски проект от общ европейски интерес, свързан с чипове, включващ повече от 100 участници от около 20 страни от ЕС и фокусиран върху ИИ процесори и edge computing.

Запитана за интереса на TSMC към изграждането на фабрика в Европа и възможната помощ от ЕС, тя каза: „Европа е отворена за бизнес, също и за TSMC“.

Source: Големите европейски държави вероятно ще спечелят най-много от чиповете

Minister arrested following investigative report by EURACTIV Bulgaria

Bulgaria's minister for environment and water resources was placed in 24-hour custody, the office of the Prosecutor General said on Thursday. The development took place after an investigative report by EURACTIV Bulgaria exposed mismanagement that left the city of Pernik without drinking water.
Source: Minister arrested following investigative report by EURACTIV Bulgaria

(NF) Президентът Румен Радев се срещна с главния мюфтия Мустафа Хаджи

София, 9 февруари (Анелия Цветкова, БТА)
  Президентът Румен Радев проведе днес среща на "Дондуков" 2 с главния мюфтия д-р Мустафа Хаджи, съобщават от прессекретариата на  държавния глава.
 Президентът поздрави Мустафа Хаджи за последователните действия на Главното мюфтийство...
Source: (NF) Президентът Румен Радев се срещна с главния мюфтия Мустафа Хаджи

Raising interest rates won’t change energy prices, says ECB chief

Talking to EU lawmakers on Monday (8 February), European Central Bank (ECB) president Christine Lagarde reacted to criticism from conservative politicians who blamed ECB policy for the inflation currently biting into Europeans' purchasing power.
Source: Raising interest rates won’t change energy prices, says ECB chief

How a Bulgarian city with decrepit sports base becomes a ‘European city of sports’

At a recent ceremony in the European Parliament in Brussels, the Association of European Capitals and Cities of Sport awarded the title of 'European City of Sport for 2020' to Pazardzhik. Valia Ahchieva takes a closer look at the Bulgarian city, whose sports base has fallen into disrepair and is earmarked for private developers.
Source: How a Bulgarian city with decrepit sports base becomes a ‘European city of sports’

‘Bulgargaz’ under investigation for market manipulation

The Bulgarian energy regulator has launched an investigation into deals of the state gas supplier ‘Bulgargaz’ on the local energy stock exchange, which were carried out last week. The investigation seeks to establish whether there were violations of the ban...
Source: ‘Bulgargaz’ under investigation for market manipulation

Britain joins EU-China WTO challenge over Lithuania

Britain will join the United States and Australia in backing a European Union trade case against China at the World Trade Organization over Beijing's alleged trade curbs on Lithuania, a move the UK trade minister said would oppose "coercive trading practices".
Source: Britain joins EU-China WTO challenge over Lithuania

future of europe …