В последно време нараства усещането за липса на позитивен изход за отношенията между България и Северна Македония. Управляващите се "оплакват" за упражбяван върху тях (директно или индиректно) "натиск" за "сваляне" на българското "вето" за Северна Македония в ЕС. Безпомощното лутане, демонстрирано от българските власти, бива правилно преценено от северномакедонска страна като липса на ясна позиция и концепция - и се използва, за да се прокара ясната и недвусмислена концепция на македонизма - никакво отстъпление от историята, идентитета и езика на Северна Македония, независимо от общите приказки.
Създава се усещането, че българските власти не са в състояние да предложат някаква ясна и разбираема за света концепция, а в замяна се опитват да заместят решаването на основния проблем - македонизма, изграден под сръбско и коминтерновско влияние - с някакви приказки за "съвместни икономически проекти", които щели да променят нещата "из основи". В същото време македонската страна започва познатата тактика на отстъпване от уж вече договорени позиции - като изявленията, че правата на българите в Македония ще бъдат записани в македонската конституция "някога, но не сега"; че в отговор на подобно записване като "българско малцинство" ще се търси реципрочност за "македонско малцинство" в България... за да се стигне и до реалната отмяна на съвместното честване на Гоце Делчев и дори до предложението Историческата комисия да спре работа за две години. Създава се усещане за задънена улица, при което всеки ход за България изглежда контрапродуктивен и дори граничещ с национално предателство. А същевременно дори от българска страна започват да се прокрадват отегчени мнения, че е крайно време да престанем да се занимаваме с исторически митове и да се обърнем към бъдещето - което, преведено, означава само едно: да оставим македонските исторически митове да се превърнат от митове за вътрешна употреба в единствена историческа истина...  Налице е криза, която нашите управници от десетилетия насам бездарно подцениха и със собствени усилия задълбочиха.
Популярният мит казва, че китайският йероглиф за "криза" означавал още "възможност" (всъщност няма такова нещо - и то показва колко жизнени могат да бъдат митовете). Та всъщност задачата пред България в момента е да проведе смислена борба с митовете на отсрещната страна по начин, осигуряващ не борба между митове, а юридически обвързваща и проверима схема на отношенията.
Като опит в това отношение са тези "тезиси" по македонския въпрос в 7 точки.

1. Българската страна приема (а македонската ще се съгласи), че идентитетът, езикът и историята и на двете страни и на живеещите в тях народности са неприкосновени и не са предмет на уговорки.
2. Българската страна приема предложението на северомакедонския съпредседател на Историческата комисия работата на тази комисия да се замрази за две години.
3. На мястото на замразената Историческа комисия се предлага да се създаде Комисия по правата на народностите, която да се занимава с правата на българите в Северна Македония и с правата на северомакедонците в България.
4. С оглед установяване на текущия брой на българите в Северна Македония се предприема следното:
4.1.  Министерството на външните работи и Министерството на вътрешните работи в България публикуват или осигуряват достъп до списъците на гражданите на Северна Македония, получили български паспорти по силата на документи за доказан български произход (според наличните сведения става дума за над 80000 души).
4.2. Публикуват се също така списъците на чакащи такива паспорти (става дума за около 70000 по сведения) и се ускорява издаването на тези паспорти.
4.3. Провежда се кампания сред населението на Северна Македония за получаване на български паспорти срещу доказан произход.
4.4. След приключване на действията по тт. 4.1 - 4.3 се предлага на македонската страна да се впишат в Конституцията на Северна Македония българите (по горните оценки това ще са над 150000 души, с което стават трета по численост група след македонците  и албанците и преди турците и останалите групи). Зачитането на идентичността, езика и историята, както и останалите права на българите в Северна Македония става задължителен елемент от Рамковия договор за приемане на Северна Македония в ЕС.
5. Северна Македония може, ако пожелае, да проведе аналогична по същността си кампания в България, като даде паспорти на гражданите на България, които могат да докажат произход от Северна Македония. България ще гарантира предвидената в ЕС зашита на правата на такива граждани.
6. Защитата на идентичността, езика и историята на българите в Северна Македония няма ограничение назад във времето; това означава, че се защищава българската  идентичност както на сега жиеещите, така и на вече отдавна починали македонски българи, които приживе са се декларирали лично като "българи" или "македонски българи" -  включително като говорещи и пишещи на български език.
6.1. Македонската страна осигурява аналогична по същността си защита на идентичността, езика и историята на северномакедонци в България, включително на вече отдавна починали български македонци, които приживе са се декларирали лично като "македонци" или "български македонци" - когато става дума за национална идентичност, а не за географски произход).
7. След възстановяване работата на Историческата комисия тя задължително приема резултатите от работата на Комисията по правата на народностите, включително произтичащите от т.6 резултати.