„Разведряване“ след посещението на Макрон в РусияПосещението на френския президент Еманюел Макрон в Русия донесе „елемент на разведряване“ в кризата между Запада и Москва заради Украйна, но не е „чудо“, коментира върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел във вторник (8 февруари).
„Докато хората са склонни са седнат на масата и да преговарят, мисля, че има надежда да не се стигне до военна конфронтация“, каза Борел пред репортери в края на посещението си във Вашингтон.
Посещението на Макрон в Москва в понеделник и срещата с руския му колега Владимир Путин беше „положителен сигнал“ и „добра инициатива“. Мисля, че представлява „елемент на разведряване“, добави той.
„Разведряване“ е термин от Студената война, който характеризира политиката на облекчаване на напрежението между Съветския съюз и Запада, както се насърчава от Ричард Никсън, Хенри Кисинджър и Леонид Брежнев между 1969 и 1974 г.
Русия е разположила повече от 100 000 военни на границата си с Украйна, което предизвика обвинения от Съединените щати и някои европейски държави, че подготвя инвазия.
Москва отрича, че крои планове за нахлуване и поиска широки гаранции за сигурност от Вашингтон и НАТО.
В ход е интензивна дипломация за предотвратяване на войната, като преди това Борел описа ситуацията като най-опасната за Европа след края на Студената война.
След като Макрон се срещна с Путин, той каза, че вижда „конкретни“ решения на кризата и е получил уверения от руския лидер, че няма да има по-нататъшна ескалация.
Въпреки оптимизма си, Борел посочи, че проблемът „все още не е решен“.
„Посещението на президента Макрон в Москва беше важно, но не доведе до чудо“, коментира той, като уточни, че не вижда признаци на намаляване на напрежението от руска страна.
Най-важното нещо за Москва не е Украйна, а „новата архитектура на сигурността в Европа“, каза той и добави, че „руските власти оспорват сегашната архитектура“.
„Те оказват натиск върху Украйна, за да могат да седнат и да говорят за нещо, което е важно за тях, разширяването на НАТО и загрижеността за сигурността“, смята Борел.
Макрон стана първият лидер на голяма западна сила, който се срещна с Путин, след като Русия струпа войски близо до Украйна. Той заяви във вторник, че вярва, че могат да бъдат предприети стъпки за деескалация на кризата и призова всички страни да останат спокойни.
За разлика от лидерите на Съединените щати и Великобритания, Макрон омаловажи вероятността Русия скоро да нахлуе в съседната страна.
След като отпътува от Москва към Киев във вторник в опит да посредничи за уреждане на спора и да избегне войната, френският президент не постигна никакви пробиви, които да обяви. Въпреки това Макрон каза, че смята, че разговорите му са помогнали да се предотврати по-нататъшната ескалация на кризата. Той уточни, че никога не е очаквал „дори за секунда“, че Путин ще направи отстъпки.
Путин и украинският президент Володимир Зеленски го увериха, че са отдадени на принципите на мирното споразумение от 2014 г., известно като Минско споразумение, което предлага път за разрешаване на текущите им спорове.
„Тази споделена решимост е единственият начин, който ни позволява да постигнем мир и жизнеспособно политическо решение“, каза Макрон на съвместна пресконференция със Зеленски.
Той отлетя по-късно за Берлин за среща с германския канцлер Олаф Шолц. Канцлерът коментира преди началото на преговорите пред репортери: „Нашата обща цел е да предотвратим война в Европа“.
Въпреки че западните страни се обединиха, за да подкрепят Украйна, те отхвърлят вероятността за война.
Френските власти предполагат, че Вашингтон е надценил заплахата, а Киев също омаловажи вероятността от пълномащабна инвазия.
Каквито и да са истинските цели на Москва обаче, западните страни казват, че не могат приемат, че кризата ще приключи без война, освен ако Русия не изтегли войските си.
Source:
„Разведряване“ след посещението на Макрон в Русия
