Посланикът на Франция в България Н.Пр. Ерик Льобедел коментира по bTV пък предложението на френския президент Еманюел Макрон, който настоява за сближаване на доходите в ЕС и социален щит за всеки европейски работник, който да му осигурява еднакво заплащане на едно и също работно място и минимална заплата за съюза, съобразена с всяка страна и договаряна колективно всяка година.:m1731:
"Трябва да покажем, че Европа може да закриля, че може да има социално сближаване. Сега в десет от страните в ЕС няма минимална работна заплата, а в други десет тя е по-ниска от средното ниво на минималната заплата в ЕС. Трябва да осигурим постепенно сближаване в тази област", каза дипломатът. Той прогнозира, че подобно социално сближаване няма да стане "от днес за утре" и ще се плати частично от богатите в ЕС на принципа на солидарността.
Труд и капитал: отвъд класовата борба
30.01.2019
Стане ли дума за „класи“ и „класова борба“, традиционните марксисти се просълзяват. Тяхната идентичност като критици на капитализма е неразривно свързана с тези понятия. В условията, създадени в началото на XXI век от третата индустриална революция [роботронната – б. прев.], глобализацията на предприемаческата икономиката и социалния разпад, класическият облик на „пролетариата“ потъва в прах.
Колкото повече марксистките ветерани поддържат упорито идеята, че „ние все още живеем в класово общество“, толкова по-малко те могат да разберат тези условия – или по-точно противоречия – на капитализма, които се изострят повече от всякога, и че една социалноикономическа криза от нов тип разтърсва планетата. Лишена от всякакви материални основи, тяхната критика на икономиката, приказките им за „завръщането на класите“ стават все по-импотентни и социологически повърхностни. Затова те не са от полза за новите масови движения срещу капиталистическата глобализация, войната и социалната разруха.
Концептуалният апарат на радикалната критика трябва да бъде почистен от праха.
„Революционната класа“ на Маркс очевидно е индустриалният пролетариат от деветнадесети век. Обединен и организиран от самия капитал, той трябва да стане неговият гробокопач. Социалните групи, формирани от наемните работници в различните сектори на обществените и търговските услуги, инфраструктурата и пр., могат да бъдат пришити към „пролетариата“ само като допълнителни сили и то само докато той е масовото ядро на социалния живот, доминиращо над фабриките, произвеждащи капитали. Този традиционен модел на класите и на революцията може да оцелее при обръщане на цифровите съотношения вътре в „пролетариата“ само в началото на двадесети век, както смята повърхностно старият марксизъм (например при обсъждане на тезите на Бернщайн).
Служителите в обществените услуги и другите вторични сектори, които, малко по малко, се превръщат в мнозинство при капиталистическото възпроизводство, са социологически и икономически различни от стария „пролетариат“. Разходите за възпроизводството им се наслагват върху производството на индустриалната принадена стойност, както и разходите за целия техен сектор. Доколкото съотношението между двете компоненти се е променило количествено, „финансирането“ на допълнителните сектори обаче вече не може да се осигури от реалното производство на принадена стойност; то трябва да бъде симулирано чрез прогнозни очаквания за някаква бъдеща принадена стойност, която идва предимно от публичния и частния дълг, печатането на пари от държавата и „икономиката на финансовите балони“.
Разработената от Хилфердинг теория на „финансовия капитализъм“ трябва да се разбира в този контекст (без авторът да е съзнавал това). В действителност тя просто показва, че капиталът, движен от структурната необходимост и от преобладаващото цифрово тегло на обществените услуги и другите вторични сектори, генерира такава степен на социализация, каквато той сам вече не е в състояние да понесе.
С третата индустриална революция – роботронната – това противоречие се засилва. Капиталът унищожава собствената си база между чука и наковалнята: от една страна явно се разширяват секторите, които изглеждат само като разходи, изяждат „истинския“ капитал, а от друга, роботронната революция продължава да свива ядрото на индустриалния капитал до невиждани нива. Маргинализацията на индустриалния пролетариат протича успоредно с една фундаментална криза на капитализма от нов тип.
Вероятно формално можем да трансформираме вторичните публични сектори в търговски капитал, като ги приватизираме, но тъй като това с нищо не променя техния икономически характер на производни, те ще бъдат демонтирани или дори разрушени. Капиталът е неспособен да се поддържа в подобна ситуация, всички форми са изчерпани и той няма друг изход, освен да разгради обществото. Резултатът е социология на кризата с маси безработни и получаващи „доход за интегриране“, псевдонезависими работници „на парче“, мизерстващи „дребни предприемачи“, самотни майки и пр., без да говорим за изпадането на третия свят в една примитивна икономика на натурално стопанство и грабежи.
В тази криза се проявява истинското лице на конкуренцията, залегнала в същността на самия капитал. Конкурентната борба противопоставя не само труд срещу капитал и капитал срещу капитал, но също така икономически сектори, блокове и обекти едни срещу други, нации едни срещу други, мъж срещу жена, човек срещу човек, дори дете срещу дете.
Класовата борба се превръща в неразделна част от тази система на повсеместно боричкане, напълно неспособна да ни изведе отвъд капитализма. За да се конкурират, работниците трябва да действат в същите общи рамки. По принцип капиталът и трудът са просто различни елементи в едно и също социално вещество – трудът представлява жив капитал, а капиталът – мъртъв труд. При новата криза обаче дори отвлеченото понятие „труд“ –производствената основа на капитала – се стопява. Идеята за „класовата борба“ губи своя безплътен ореол. Новите движения вече нямат същностна опора, живо битие в „мястото им в процеса на производство“. Оттук нататък те могат да се самоопределят само със своите ясни искания – да предотвратят социалния разпад, продиктуван от фалшивите повели на капитализма. В бъдеще тези движения ще търсят общото и рационално използване на производителните сили в съответствие с техните нужди, а не според абсурдните критерии на капиталистическата логика. Те могат да бъдат обединени единствено от целите за освобождение и равенство, а не от трескавата суматоха на самоизяждащия се капитал. Това, което практиката открива експериментално, теорията ще трябва да формулира концептуално. Само тогава новите движения ще могат да станат радикално антикапиталистически по нов начин, т. е. отвъд старата класова борба.
Роберт Курц[/b]
По принцип капиталът и трудът са просто различни елементи в едно и също социално вещество – трудът представлява жив капитал, а капиталът – мъртъв труд.Трудът и досега е проблем на икономиката като наука.
Преди почти 150 години К. Маркс е предвидил, че с превръщането на науката в непосредствена производствена сила, хората ще бъдат изместени вън от производството и ще има всички необходими условия за комунизъм.
Но Маркс се оказа непоправим оптимист, който смята че историята се развива само по едно, прогресивно направление.
Всъщност човешкото общество като всички сложни системи се променя по законите на нелинейната динамика.
Периодите на прогнозируемо развитие се сменят от периоди на неустойчивост.
Предвидената от Маркс технологична революция в производството, се случва в ситуация, крайно далеч от комунистическите перспективи.
Още в края на миналия век в автоматизиран електромонтажен завод на Фанук в Япония са работили 70 работника и 130 индустриални робота.
За месец са произвеждали 18000 електромотора. По количество на заетите работници това е 10 пъти по малко отколкото в обикновено производство без автоматизация. Какво означава това икономически?
Икономически това означава, че делът на живия труд е намален 10 пъти, и следователно, делът на заплатата на работника в стойността на един мотор също намаля 10 пъти. Но това не значи, че стойността на мотора се е намалила 10 пъти. Делът на миналия, овеществен в новото оборудване на завода труд относително се е увеличил. Новото оборудване означава заплати за труда на учените, конструкторите и работниците които са разработили и произвели това оборудване. И се получава така че делът на физическия труд в готовия мотор значително намаля за сметка на умствения труд.
По такъв начин в резултат на технологичната революция в производството, делът на живия труд в стойността на продукта рязко намаля и се съкращава до нищожно малка величина в сравнение с миналия овеществен труд.
Едно оборудване може да бъде амортизирано за 5 години. А реално да работи 10. Следователно 5 години то ще работи "безплатно"
А много съоръжения като мостове, пътища, канали и други построени преди 100 и повече години отдавна работят "безплатно" ако не смятаме разходите за ремонт и експлоатация. Но както се казва нищо не е вечно, всичко се износва и става негодно.
Всичко ли? Всъщност не всичко!
Може да престане да съществува кораб или локомотив. Но не може да изчезне идеята за кораба или локомотива. Идеята е безсмъртна.
В това е разликата между материалното и идеалното. Материалното е преходящо, идеалното вечно.
Материалното производство има и своята идеална страна, това е науката, натрупания опит, технологиите и т.н.
Тази страна почти никога не се отчита от икономическата наука. Първи внимание на тази страна на общественото производство е обърнал Маркс.
Главното икономическо следствие е че трудът на работниците престава да бъде мерило за стойността на продукта предвид неговия все по малък дял в стойността продукта. А трудът на учените, изследователите и конструкторите от миналото, а и днешно време никога не е бил мерило, а и по природа интелектуалният труд не може да бъде мерило за стойност на продукта.
Така става разбираемо твърдението на Маркс, че богатството на бъдещето общество ще се определя не от работното, а от свободното време.
Не безделието с което сме свикнали да асоциираме свободното време, а времето за свободно равитие и интелектуален труд.
Богатството на съвременното общесто нараства и ще нараства във все по голяма степен от интелектуалния труд.
По мнението дори на предпазливите експерти, в близките 20 години до 45% от работните места в сферата на умствения труд, и над 60% при физическия труд ще бъдат заети от роботи и различни автоматизирани системи.
С други думи и в без това задълбочаващото се неравенство възниква проблема с маса излишни хора. Допълнителен проблем ще бъде и загубата на стимул за пренасяне на производствата в третия свят. Дори днес роботите произведени в САЩ и Япония се откупват за малко повече от 2 години и са вече по евтини от китайските работници. Напълно е очевидно че ръстът на неравенството ще увеличи социалното напрежение и противоречия.
Традиционните пазарни социални държави ще се превръщат все повече в държави - корпорации.
Все повече държавни функции ще бъдат приватизирани. Дори и сега 70% от дейността на американското разузнаване се изпълнява от частни подизпълнители.
Крупните частни военни компании по огнева мощ и бойни възможности дори днес превъзхождат десетки държави.
Светът е навлязъл в извънаредно опасна, рискована фаза на екстремална динамика. За тази фаза е характерна ситуацията, когато технико-технологичните възможности надделяват над сдържащите ги социално-културни механизми.
В такива периоди, както показва човешката история, значително нарастват вероятностите за войни.
В книгата “Hommo Deus” израелският изследовател Ювал Харири говори, че човечеството преминава към „икономика на дехуманизацията“. Ако досега тя е на знанието, то в бъдеще ще бъде на машините и на изкуствения интелект и ще трябва да се търсят алтернативни източници за доходи.:m1731:
Голям идиотизъм. За какво са му доходи, зомбиран човек бръщолеви за бъдещето.ЦитатВ книгата “Hommo Deus” израелският изследовател Ювал Харири говори, че човечеството преминава към „икономика на дехуманизацията“. Ако досега тя е на знанието, то в бъдеще ще бъде на машините и на изкуствения интелект и ще трябва да се търсят алтернативни източници за доходи.:m1731:
Всяка държава трябва незабавно да реформира образователните си системи отвъд тясното специализиране и профилиране, които да създават нагласи за интердисциплинарно сътрудничество и редовна преквалификация. Моделът на социалните и здравни системи също по принуда ще трябва да бъде преосмислен. Въпрос на глобален консенсус е новият тип производства да бъдат облагани с данъци, защото те на практика почти няма да струват, а ще изместят все повече човешки труд. Те ще имат капацитета да работят денонощно, за тях няма да са необходими възнаграждения, социални и здравни осигуровки, а само първоначална инвестиция за закупуване на оборудването. Ако обаче липсва наднационално споразумение по тези въпроси, то ще се преповтаря феноменът на търсене на данъчни убежища, които ще генерират неравенства от нов тип.Това докато не им опре до задниците, няма да си мръднат пръста.
имитацията е сигурен признак на сатанинското:way_to_go-1308:
Как ще изглежда работата през 2035 г.?
Единственият отговор на многото предизвикателства е новият социален договор между работници, компании и държава.
Готови ли сме? Уви, не.
Това са четирите стълба на бъдещата работа. Мисля, че е справедливо да се каже, че всеки от нашите сценарии предлага визия на положителна промяна, но и също така на несигурност и неопределеност до известна степен. Общностите ще се променят, както и начинът на живот. Социалната сигурност за работниците и техните семейства ще бъде тествана до предела си.
Къде са политиците в този процес - тези, които имат задачата да наблюдават законите и инструментите, които тази сигурност предоставя. Уви, тях ги няма. Те са извън процеса.
https://www.investor.bg/analizi/91/a/kak-shte-izglejda-rabotata-prez-2035-g-281930
"20% от глобалното съдържание вече се създава от машини. Развиват се нанотехнологиите, блокчейн технологията, криптовалутите. До две години всички мобилни устройства се очаква да имат биометрична технология“. Това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров пред младежкия форум „Бъдещето на труда и младите хора“.
Той акцентира върху факта, че 65% от днешните първокласници ще работят професии, които към момента още не са създадени, а в следващите години роботите ще заменят хората. По думите му най-застрашени от машините и изкуствения интелект са квалифицираните работници.
Той посочи още, че до 2020 ботове с изкуствен интелект ще захранват 85% от всички действия за обслужване на клиенти. Китай, САЩ и Канада вече имат изградени стратегии за развитие на изкуствен интелект и са лидери в глобалната надпревара.
https://www.economy.bg/humancapital/view/35170/65%25-ot-pyrvoklasnicite-shte-rabotyat-profesii-koito-v-momenta-gi-nyama
"65% от днешните първокласници ще работят професии, които към момента още не са създадени"По-вероятно е да работят професии, които днес са останали само в джунглите и пустините.
Сигурно 80% от професиите сега са обслужващи. А 2020 е след няколко месеца.Какво ще има през 2020?
Какво ще има през 2020?Феерии. Кой носил новите дрешки - носил.
По-горе пише. Чети.Сигурно 80% от професиите сега са обслужващи. А 2020 е след няколко месеца.Какво ще има през 2020?
Когато говорим за изкуствен интелект трябва да имаме предвид, че той ще има поне три проявления. Първото е на т.нар. „тесен“ или „слаб“ изкуствен интелект. Нарича се така, защото е създаден да адресира ограничени, единични задачи. Голяма част от сега функциониращите системи на изкуствен интелект са именно такъв изкуствен интелект, който изпълнява ясно дефинирана задача/и. Това е технология, която позволява на високофункционални системи да преповтарят, а дори да надминават човешките способности по отношение на възложените им задачи. Такива са Watson, Siri, Cortana. Те имат определена степен на интелигентност в дадено поле, но без пълнотата, сложността и асоциациите при разсъждение, на които човек е способен. Второто проявление ще бъде на силния, генерален изкуствен интелект, който ще разбира, ще има познавателни способности и самосъзнание, които го правят неразличим от човек, въпреки че скоростта и способността за обработка на информация ще бъде доста по-бърза.
Подобен изкуствен интелект би правил систематични обобщения, би разсъждавал и би се учил от опита си. Той би имал разбиране с преживяване на заобикалящата го среда, също като хората, но с много по-бързи реакционни способности.
Това подсказва, че подобна система би станала по-силна в областите на знанието, когнитивните способности, скоростта на обработка, поради възможностите за експоненциално развитие. Така би се появил специфичен нов вид от нови същности. Третото проявление би било на супер изкуствения интелект, който многократно ще превъзхожда човека и би било трудно да бъде прогнозирано неговото поведение и описана неговата „природа“. Разбира се, трябва да уточним, че последните две могат никога да не се случат, затова и някои анализатори по-скоро го категоризират като технологичен балон и неосъществим проект.
Всички технологии, както и изкуственият интелект, създават много възможности, но и съдържат рискове в себе си. Разчитането на генома ни позволява да развиваме превантивна медицина срещу заболявания като рак, Алцхаймер и Паркинсон, но и превръща в реалност т.нар. „дизайн бебета“ с определен ръст, цвят на очите и косата, умствени заложби и пр.
В бъдеще няма да има нужда подрастващите да могат да пишат ръкописно, да изучават езици или да композират музика, защото компютърните програми ще могат симултанно да превеждат, записват говора или да сътворяват различни мелодии по зададена команда. Това ще улеснява множество дейности, но и ще доведе до закърняване на познавателните умения. В много сфери политика, бизнес, социални системи механизмите за вземане на решения ще бъдат делегирани на алгоритми с изкуствен интелект вследствие на стремежа към свръхобективност, но това ще рефлектира върху статуса на човешката независимост и прекомерното отдаване на човешки суверенитет.
Много области ще се дехуманизират (ще изгубят „хуманното си съдържание) заради роботизацията и автоматизацията. Ако не се предложи алтернативен източник на доходи като универсалния базов доход, много хора, загубили работата си, трудно биха се адаптирали към новите реалности. Навлизането на виртуалната и смесена реалност ще даде възможност да се правят симулативни хирургически операции, тренировъчни полети, посещение на туристически обекти или лечение на психотравми, но и ще отчужди още повече хората един от друг, ще ги откъсва от „реалната“ реалност.
Първоначално хората ще бъдат заменени в монотонни, еднотипни професии с повтарящи се функции, сред които са: доставчици, готвачи на бърза храна, счетоводители, офис мениджъри. По-късно роботизацията и изкуственият интелект ще навлязат в по-сложните професии. Заблуда е да се смята, че застрашени ще бъдат само работните места на хора с ниска квалификация. Вече съществува „лекар“ изкуствен интелект, юридически консултант, директорски борд за рисков капитал, тоест дейности, присъщи на високообразовани хора, при които сред най-важните функции са вземаните решения.
Наскоро издателството Springer издаде първата книга, написана от изкуствен интелект. Разбира се, тя е информационна за литиево-йонните батерии, но това е само началото. В сферата на изкуството вече има музикални произведения и картини, също сътворени от изкуствен интелект. Тоест, не можем да твърдим, че дори творческите области ще са напълно свободна зона за технологиите.
https://www.investor.bg/imenata-na-biznesa/107/a/m-todorova-neobhodima-e-strategiia-za-podobriavaneto-na-kachestvoto-na-jivota-282545
“Предимствата пораждат предимства”, това е изводът на серия от изследвания, публикувани от учени от Станфордския университет и Университета на Вирджиния, пише Куентин Фотръл за MarketWatch.Изглежда Техноментализмът ще измести класическия капитализъм по бързо отколкото очаквах. Предполагах че ще се случи след около 50 години, но сегашният капитализъм определено няма да издържи повече от 30 години.
Според изследванията хората с относително висок социален статус са по-уверени и другите са по-склонни да им вярват.
„Социалният статус оформя вярата на хората в техните способности, което от своя страна има важни последици за запазването на социалната йерархия”, изтъкват водещите автори на изследванията, професорите Питър Белми от Вирджиния и Маргарет Нийл от Станфорд.
Другите приемат, че хората с висок статус са по-уверени от тях, което затвърждава социалното неравенство и им дава предимство дори и да са по-некомпетентни.
Това обяснява защо хората, които работят за престижни компании, обикновено са от елитни образователни институции, а тези от по-долните ешелони е вероятно да си останат там.
Белми и Нийл са тествали тези идеи чрез четири изследвания с общо над 150 хил. участници. В интервютата за работа те откриват, че хората с по-висок статус са по-уверени. Тази им увереност ги прави да изглеждат по-компетентни, т.е. по вероятно е да получат работата.
Изследване на Лондонското училище по икономика открива различия между традиционните професии като право, медицина и финанси, които са доминирани от децата на висши мениждъри и професионалисти, и по-техническите професии като инженерство и ИТ, които набират хора от всички слоеве на обществото.
Това изследване показва, че има класов таван за служителите с работнически произход. „Дори когато такива служители успешно заемат позиции с висок статус, заплащането им е със 17% по-малко от представителите на привилегированата класа.”
В сбирка от лични есета относно пресечната точка между раса и класа Самюъл Смит пише: „Университетите много напомнят на елитни клубове, в които се влиза по заслуги, но не всички членове са приемани като равни”.
Икономисти смятат, че такава структура на класовата система запазва богатството в ръцете на малцина. Според базираната във Великобритания House of Commons Library най-богатият 1% от хората ще контролира близо две трети от парите в света до 2030 г., управлявайки активи за 305 трлн. долара спрямо 140 трлн. днес.
Разликата в неравенството между Западна Европа и САЩ е огромна, показа доклад от миналата година на Световната лаборатория по неравенството – изследователски проект в над 70 страни, организиран от Парижкото училище по икономика в съавторство с френския икономист Тома Пикети.
Според доклада средната класа се свива в глобален мащаб. Съществува пропаст по отношение на възможностите и богатството, особено що се касае до висшето образование. В САЩ само 20-30% от децата с родители от долния децил по доходи отиват в колеж. За децата на родители от горния децил процентът е 90.
https://www.investor.bg/analizi/91/a/kak-predimstvata-na-bogatite-se-multiplicirat-282638/
Бе то и през Средновековието благородниците са имали предимство да стават офицери и адмирали, а Католическата църква е взимала всякакви момчета, които са показвали талант и интелект, тогава църквата е доминирала аристокрацията, ама в крайна сметка в следващата епоха могъществото е идвало от силните армии и от мореплавателите. Малко е праволинейно това, по-важно е накъде са насочени усилията, не какъв е подборът.Усилията поне засега тласкат развитието към техноментализъм.
Неравенството в САЩ е поучително за ВеликобританияАко сте пропуснали тази статия:
Стагниращите заплати, глобализацията и автоматизацията задълбочават и без това дълбоките разделения. Глобализацията и автоматизацията са безспорно сред мощните сили, които задълбочават разделенията в богатите държави. Тези разделения обаче са въпрос не на неумолими исторически сили, а на политика, както се случи в САЩ. Трябва да знаем повече за механизмите. Трябва да отчитаме ролята на анти-работническите политики, на закона и на упадъка на профсъюзите. Трабва да разгледаме поведението на корпорациите, тяхната склонност към аутсорсинг и отслабването на антитръстовите мерки. Има мнго работа за вършене.
Човекът е образ и подобие божие. Що казвам това. Щото у човека дремят такива сили, че а се събудят, а се променя всичко. Затова оня 1% държи останалите 99% да си имат занимавки, демек да се изтощават да ходят на работа, за да нямат време да си откриват могъществото. Отдавна няма нужда да се работи по толкова часове от толкова много хора, но се създават работни места за местене на едни папки оттук там и оттам тук, за да се държи населението заето.
Три основни инструмента бяха използвани от големите централни банки по време на последната глобална рецесия – намаляване на основните лихви (в някои случаи до отрицателни), използване на бъдещи насоки за управление на ставките и инфлационните очаквания, и масирани покупки на финансови активи. Нито един от тези инструменти не се оказа магическа пръчка – Федералният резерв, ЕЦБ и Японската централна банка не успяха да генерират достатъчно инфлация от 2018 г. насам, за да постигнат целевото ѝ ниво.
От друга страна, TLTROs са нестандартен монетарен инструмент, който може да се окаже решаващ при следващата голяма рецесия. ЕЦБ осъществи две операции на TLTROs към европейските банки през 2016 и 2017 г., като наскоро обяви и трета фаза на кредитиране, чиито детайли се очаква да бъдат оповестени на срещата на банката на 6 юни.
По време на първите два кръга банките можеха да заемат средства от ЕЦБ при депозитната ѝ ставка от -0,4%, стига да отпуснат парите като заеми в реалната икономика. Това беше ефективна субсидия за банките. Макар че кредитира банките на депозитната ставка, ЕЦБ можеше да избере всяка друга. Силата на TLTROs е в потенциала да се използва втора ставка. „По тази причина те са най-значимата монетарна иновация след финансовата криза”, заяви наскоро Ерик Лонерган, фонд мениджър в M&G Investments.
Повечето централни банки влияят върху депозитните ставки, като приемат необходимия баланс между интересите на спестителите и заемателите. TLTROs обаче потенциално въвеждат заемна ставка. Това означава, че депозитната ставка може да бъде повишена, за да облагодетелства спестителите, а заемната да бъде понижена в полза на заемополучателите. Така се създава ясен стимул независимо от икономическия модел, отбелязва Лонерган.
Как това може да работи на практика? При следващия икономически спад, след като вече са намалили лихвите, централните банки могат да предложат TLTROs на търговските банки при ставка от -2% да речем, съобразена с тези банки, които кредитират реалната икономика. Търговските банки, от своя страна, могат да отпускат заеми на домакинствата и бизнеса при ставка от -0,5%, печелейки 1,5%.
Заемите при отрицателни лихви несъмнено ще намерят своите получатели в частния сектор.
https://www.investor.bg/analizi/91/a/koe-e-istinskoto-nasledstvo-na-mario-dragi-283145/
TLTROs са нестандартен монетарен инструментКолкото повече и по-увъртяни "инструменти" си измислят Лихварите, толкова по-голям батак става за нормалните хора. Те затова ги и измислят Лихварите - за измами и грабеж.
За какъв ръст говорим?
:finger: Този, нали? :giggle-3307:Расте, но не старее!
Расте само измамата!
Финансовият се появява късноКъсно - друг път. Още преди кръстоносните походи западната мутроаристокрация е вземала заеми от евреи-лихвари.
Репутацията на икономистите, точно както дължината на полите, е подвластна на модата, пише Рана Форухар за Financial Times.
През последните десет години Джон Мейнард Кейнс получи ново признание, а Хаймън Мински в момента се радва на популярност. Мисля, че е време Джон Кенет Галбрейт да получи своята слава.
Концепцията за „компенсиращата сила” на покойния либерален икономист, изложена в книгата му от 1952 г. „Американски капитализъм”, е критика на гледната точка, че пазарът знае най-добре, която доминира американската политическа икономия от времето на Роналд Рейгън. Няма по-добър момент от сегашния да я препрочетем.
Въпреки много дискутирания възход на младите „социалисти” (не мисля, че са такива), американците все още приемат идеята, че частния сектор винаги разпределя ресурсите по по-ефективен начин от обществения. Това е мит, който отмира трудно, дори на фона на скандалите във фирмените бордове, експлозията на непродуктивен корпоративен дълг и обърнатата крива на доходността на ДЦК, която вещае рецесия в САЩ.
Политиците от всички партии са съгласни, че за да създадем реален и траен растеж, имаме нужда от свястна инфраструктура, модерна образователна система и здравна реформа. Частният сектор обаче разполага с малко стимули, за да се заеме с тези неща. Изграждането на пътища и управлението на публични училища и болници просто не е толкова печелившо, колкото построяването на луксозни апартаменти или финансовите спекулации.
Както Галбрейт би се съгласил, пазарите също така не са в състояние да се справят с по-широките икономически и социални ефекти от климатичните промени и неравенството в доходите. Очевиден пример е растящият студентски дълг, който се превърна в пречка за цялостния икономически растеж. Пазарните цени не могат да обхванат всички разходи, които тези проблеми създават.
Галбрейт би се съгласил и че корпорациите могат да бъдат точно толкова бюрократични и нефункционални (ако не и повече), колкото и правителствата. Неговата книга от 1967 г. „Новата индустриална държава” изследва това как големите компании са движени повече от нуждата да оцелеят като организации, отколкото от сигналите на търсенето и предлагането. Той предвиди, че с подема на такива организации ще намалеят иновациите и предприемачеството. Точно това се случи, когато икономиката започна да бъде доминирана от компании суперзвезди.
Погледнете някои от затруднените гиганти – от GE до Kraft Heinz и Boeing – и ще видите това, което Галбрейт предвиди. В безкрайното преследване на печалбата много компании просто местят пари от единия джоб в другия, с цел краткосрочни счетоводни резултати, без да правят истински иновации.
Живеем в свят, в който пазарите не могат да приемат дори минимално вдигане на лихвите без да се понижат, и в който спестените чрез данъчните облекчения средства не се насочиха към капиталови инвестиции, а към обратни изкупувания на акции, които пък бяха подпомогнати и от дълговите емисии при въпросните ниски лихви.
Може ли някои наистина да твърди, че пазарите насочват ресурсите ефективно? Не казвам, че имаме нужда от централно планиране. Галбрейт веднъж го каза добре: „Аз съм прагматик. Където пазарите работят добре, аз съм за тях. Където правителството е необходимо, аз съм за това. Не подкрепям пълната приватизация или пък абсолютната държавна собственост. Аз подкрепям това, което работи в конкретния случай”. Политиците от двете страни на политическия спектър трябва да се вслушат в тези думи.
Ние обичаме прости и въздействащи изявления като наблюдението на Рейгън, че „правителството не е решение на проблема, а е самият проблем”. Аргументът за добрия частен и лошия държавен сектор обаче просто не е верен. Как може по друг начин да си обясним възходa на Китай? Той не само показа, че правителственото планиране и икономическата конкурентност могат да вървят ръка за ръка, но и че при сегашните технологично базирани сътресения и неравенства, подкрепата на обществения сектор може да е необходима, за да процъфтява частния.
Време е политическите консерватори, икономическите неолиберали и главните изпълнителни директори да приемат всичко това. Безкрайно съм обезсърчена да чувам от толкова много американски корпоративни лидери оплаквания, че правителствата не могат да свършат нищо, след като те самите плащат на скъпи счетоводители, за да избегнат колкото се може повече данъци.
Време е да признаем, че непрекъснатите данъчни съкращения не вкараха повече пари в реалната икономика, въпреки честите некоректни твърдения на бизнеса, че те ще доведат до траен растеж над средния. Вместо това те доведоха до дупки по магистралите и до несигурни мостове.
Нека да опитаме нещо ново. Нека спрем да приемаме, че пазарът винаги е прав. Нека да плащаме данъците си, да модернизираме социалните си системи, да регулираме подобаващо пазарите, да прилагаме антитръстовото законодателство, за да защитим цялостната икономическа екосистема, а не само най-големите компании.
Нека преоткрием социалния договор. Това не е социализъм, а по-умен капитализъм. Мнозинството може би още не вярва в това, но Галбрейт често е цитиран да казва, че „в икономиката мнозинството винаги греши”.
https://www.investor.bg/analizi/91/a/ne-socializym-a-po-umen-kapitalizym-283406
Защото населението се е увеличавало, а земята - не.
Религия, сиромашия и скъперничество. Според нашето, гръцко православие, например, като изключим двата големи поста и няколко малки, месо може да се яде само един път в неделята. Като ги сметнеш, в годината я има, я няма 30-тина дни, в които можеш да блажиш. За сиромашията е ясно : себе си не можеш да изхраниш, та камо ли хайвани. А по нашите географски ширини, коленето на животни за ядене се е смятало за връх на разсипията и безотговорността. Можеш да имаш хиляди овце, но колиш само едно-две агнета в годината. За крави и дума не може да става. Остава една свиня за сланина, с която трябва да изкараш цяла година.
реформацията премахва и последните морални задръжки пред лихварството и обособяването на финансовия капитал.
Финансовият се появява късно. При империализма. Първо е бил търговски капитал. Постепенно се обособява като търговско-банков, а с включването на аристокрацията в производствените отношения и като промишлен капитал. А сливането на промишления и банковия капитал образува финансовия капитал, който наблюдаваме днес. Днес вече няма нито промишлен, нито банков капитал. Те са абсолютно слети в едно - финансов капитал.
Точно заради тамплиерите бях споменал, че от западните владетели харесвам Филип Хубави.
И той е гледал в бъдещето.
Предтеча на др. Сталин :smokin:Точно заради тамплиерите бях споменал, че от западните владетели харесвам Филип Хубави.Той е изпреварил с векове Маркс, Кейнс и донякъде, явно и Гълбрайт. :aplause:
И той е гледал в бъдещето.
Намаляващата сила на синдикатите и глобализацията често бяха обвинявани за снижаването на жизнения стандарт на милиони американци, но в крайна сметка те може да не са причинили толкова вреди, пише Джефри Барташ за MarketWatch.Определено се движим към техноментална икономика.
Според ново изследване на McKinsey Global Institute най-големите виновници са цикличността в икономиката и приоритетът в инвестициите към високотехнологични активи като софтуера и роботите.
Делът на работниците в целия доход, създаден от икономиката на САЩ, се свива от десетилетия. От 65,4% от БВП малко след Втората световна война до дъно от 56,7% в края на 2016 г.
Спадът е особено остър от началото на века и се отразява сериозно на тези, които работят, за да си изкарват прехраната. Средният американски работник би печелил с 3 хил. долара повече годишно, ако делът на трудовите доходи в икономиката се бе запазил на нивото от 1998 г., показва изследването.
Тенденцията не е валидна само за САЩ. По-егалитарната Европа изпитва същия феномен. Делът на работниците в националния доход в Германия и Франция спадна до половинвековно дъно точно преди финансовата криза от 2008 г. Същата тенденция се наблюдава и в развиващите се икономики, макар и с по-нисък темп.
В масмедиите вината се стоварва върху глобализацията. Аргументът е, че компаниите изнасят производства в страни с по-ниски заплати като Китай, което оказват натиск върху американските работници да приемат по-ниски надници, за да задържат фирмите.
Изследването на McKinsey открива, че глобализацията и упадъкът на профсъюзите играят само малка роля – едва една десета от намалението в дела на работниците от националния доход в САЩ се дължи на тях.
Повечето отрасли в съвременната щатска икономика – като търговията на дребно, здравеопазването и развлеченията – не са много изложени на конкуренцията от държави с по-ниски заплати. Човек, който се нуждае от финансов съвет или медицинска помощ няма да отиде при китайски брокер или бразилски доктор.
Друга важна причина за намаления дял на трудовите доходи е пренасочването на традиционните инвестиции в оборудване и сгради към високотехнологични продукти като софтуер, данни, процеси и други нематериални активи. McKinsey отдава една четвърт от намалението в дела на трудовите доходи от БВП на „растящата амортизация”.
Иначе казано тези високотехнологични активи се износват по-бързо или имат по-кратък живот, поради което е необходим повече капитал при производството им. В резултат на това по-малко доход се насочва към работниците.
Възходът на фирмите „суперзвезди” също насочва повече доход към капитала за сметка на труда. Компании като Apple, Google и Microsoft генерират огромни печалби чрез задушаването на определени пазари в резултат на иновациите, силната патентна защита или липсата на конкуренция.
Нещо повече, пробивите в технологиите, които тези компании осъществяват, им позовляват по-лесно и евтино да използват автоматизацията и роботите за сметка на хората.
„Ако трудът има по-малка роля в производството, неговият дял в общия доход може да намалее”, отбелязват от McKinsey.
Монетата обаче има и друга страна. Възприемането на подобрени технологии е по-вероятно да е положително за работниците, тъй като ще им позволи да са по-производителни. В бъдеще това може да доведе до по-високи заплати.
„Управляващите може да фокусират вниманието си към ръста в производителността, за да се справят със стагнацията на заплатите”, заключава изследването.
Какво друго могат да направят правителствата освен да осигурят конкурентно поле, което ограничава влиянието на „суперзвездите”, както и да обучават работниците, когато бързите промени в икономическата структура правят трудна адаптацията им.”
https://www.investor.bg/analizi/91/a/koi-e-vinoven-za-namaliavashtiia-dial-na-trudovite-dohodi-v-bvp-283175
Не. Движим се към спукване на балона на компаниите, свръхпрехвалени и свръхоценени, а несъздаващи нищо истинско. Само безсмислени и безполезни виртуални боклуци.ЦитатКомпании като Apple, Google и Microsoft генерират огромни печалби чрез задушаването на определени пазари в резултат на иновациите, силната патентна защита или липсата на конкуренция.Определено се движим към техноментална икономика :bigok:
Нещо повече, пробивите в технологиите, които тези компании осъществяват
Само безсмислени и безполезни виртуални боклуци.
Това отчасти се дължи на факта, че Китай и други развиващи се икономики потребяват повече от това, което самите те произвеждат, като изграждат свои собствени вътрешни вериги на доставки – процес, който се ускорява от търговското напрежение.
Само един въпрос.Ами много просто, съотношението между труда който е влагал дядо ви, и капитала в производството на стоки и услуги в които е участвал дядо ви е било в полза на труда.
Как по времето да дядо ви един човек от семейство е работил и е издържал семество от пет-шест и повече души?
Аз мога да ви кажа само какво предвижда диалектикатаТи можеш да ни кажеш само какво има в собствената ти глава. Ако „диалектиката“ можеше да изнострадамуси поне едно нещо на света, досега поне веднъж щеше да го е сторила.
Ако си спомняте какви компютри и на каква цена сте купували преди 20 години, вероятно ще можете да си представите какво ще се случи след още 20 годиниЕдин от шефовете на IBM навремето смятал, че на света има място за 5-6 компютъра. Ти очевидно си по-компетентен от такива хора и с лекота си представяш какво следва.
И да попитам началниците: защо не само са изтрити обширни участъци от форума, ами и темите са преплетени – щракаш на едно заглавие, попадаш на друго. От какъв зор това?
Да беше дал конкретни примери за това?Тази тема беше преплетена със „За радост и ужаст ...“, от която пък беше изтрита голяма част. Виждам, че това вече е поправено, благодаря.
Това че ти не знаеш какво е постигнато чрез диалектиката си е твой проблем.ЦитатАз мога да ви кажа само какво предвижда диалектикатаТи можеш да ни кажеш само какво има в собствената ти глава. Ако „диалектиката“ можеше да изнострадамуси поне едно нещо на света, досега поне веднъж щеше да го е сторила.ЦитатАко си спомняте какви компютри и на каква цена сте купували преди 20 години, вероятно ще можете да си представите какво ще се случи след още 20 годиниЕдин от шефовете на IBM навремето смятал, че на света има място за 5-6 компютъра. Ти очевидно си по-компетентен от такива хора и с лекота си представяш какво следва.
Днес, наблюдавайки европейската криза, кризата в САЩ и дългосрочната стагнация на японския капитализъм, повечето коментатори не успяват да различат диалектическия процес под носа им. Те виждат планината от дългове и банковите загуби, но пренебрегват обратната страна на медала, антитезата: планината бездействащи спестявания, които са „замразени“ от страх и затова не успяват да се преобразуват в продуктивни инвестиции. Марксисткото внимание към двойствените противоположности би могло да отвори очите им. Основната причина, поради която общоприетата гледна точка не успява да се справи със съвременната реалност, е, че никога не е разбирала диалектическото напрежение във „взаимосвързаното създаване“ на дългове и излишъци, на растеж и безработица, на богатство и бедност, на духовност и поквара, дори на добро и зло, на нови възможности за удоволствие и нови форми на робство, на свобода и поробване. Драматичните трудове на Маркс ни предупреждават, че тези двойнствени противоречия са причината за повратностите на историята.
От първите си стъпки в икономическото мислене, та до ден-днешен, съм убеден, че Маркс е направил откритие, което трябва да стои в центъра на всеки полезен анализ на капитализма. Това откритие е, естествено, двойнственото противоречие, дълбоко залегнало в човешкия труд. Трудът е носител на две напълно различни характеристики: първо, трудът е дейност, създаваща стойност, която никога не би могла да се изчисли предварително (и поради това остоковяването му е невъзможно), и второ, трудът като количество (например, брой отработени часове), се продава и купува на определена цена. Ето какво отличава труда от другите производствени суровини, като например електроенергията: неговата двойнствена, противоречива природа. Това вътрешно противоречие бива пренебрегвано от политикономията преди Маркс, а днес доминиращата икономическа теория твърдо отказва да го признае. Както на електроенергията, така и на труда може да се гледа като на стока. И наистина, както работодателите, така и работниците се борят да превърнат труда в стока. Работодателите използват цялата си изобретателност, както и тази на раболепните си слуги от отделите за управление на човешките ресурси, за да определят количествено, да измерят и да уеднаквят труда. Междувременно, бъдещите служители правят и невъзможното, за да превърнат своята работна сила в стока, пишейки и пренаписвайки автобиографиите си, с цел да се представят като доставчици на количествено измерим труд. И в това е иронията! Ако работниците и предприемачите някога успеят да превърнат изцяло труда в стока, капитализмът ще загине. Без това прозрение е невъзможно да бъде разбрана тенденцията на капитализма да създава кризи, а достигането до това прозрение е възможно само чрез известно познаване на идеите на Маркс. Капиталът никога не ще успее да спечели битката за превръщането на труда в една безкрайно еластична, механизирана суровина, без да се самоунищожи. Това нито неолибералите, нито кейнсианците са способни да осъзнаят някога. „Ако машините унищожеха цялата класа на наемните работници“ – пише Маркс – „какви ужасни времена биха настъпили за капитала, който без наемен труд престава да бъде капитал!“
"Изповед на един ексцентричен марксист в разгара на ужасната европейска криза"
сп. „Аспекто”
Във „Фрагмент върху машините” Маркс си представя икономика, в която основната роля на машините е да произвеждат, а на хората – да ги надзирават. В такава икономика основната производителна сила ще бъде информацията. Производителната мощ на такива машини, както и на автоматичната предачна машина няма да зависи от количеството труд, вложен в производството им, а от състоянието на общественото знание. Организацията и знанието, с други думи, имат по-голям принос към производителната сила от труда, вложен в машината.Да не те натоварвам с повече информация по въпроса.
Като се има предвид какво е марксизмът – теория за експлоатацията, основана на кражбата на работно време (присвояване на принадената стойност – б.р.), това е революционно твърдение. Маркс смята, че след като знанието е станало само по себе си производителна сила, големият въпрос не е “заплати срещу печалби”, а кой контролира това, което Маркс нарича „сила на знанието”.
В една икономика, в която машините вършат повечето работа, природата на знанието, затворено в машините, трябва да бъде – пише той – „социална”. Маркс си представя крайната точка на тази траектория – създаването на идеалната машина, която трае вечно и не струва нищо. Машина, която може да бъде построена без пари, не би добавяла стойност при производствения процес и бързо, през няколко счетоводни периода ще намали цената, печалбите и трудовите разходи на всичко, до което се докосне.
В тези размишления, непубликувани до средата на 20 век, Маркс си е представял, че информацията ще бъде запазвана и споделяна в нещо, което той нарича общ интелект – умовете на всички жители на планетата, свързани чрез социалното знание, при което всеки ъпгрейд е от полза за всички. Накратко, представял си е нещо, близко до информационната икономика, в която живеем. И, пише той, това ще взриви капитализма високо в небето.
Пол Мейсън, Гардиън
И както всички виждат диалектическите прогнози на Маркс се изпълняват зловещо точноНищо такова не доказва простирането на големи чаршафи тук, което унесено практикуваш.
Освен ако математиците не ни предложат още по точни прогнози за бъдещетоКойто е ходил на училище, би трябвало поне това да е разбрал за математиката, че нейната задача не е да врачува.
Е, най накрая стигна до простата истина, че математиката не може да предвижда бъдещето за разлика от диалектиката.ЦитатИ както всички виждат диалектическите прогнози на Маркс се изпълняват зловещо точноНищо такова не доказва простирането на големи чаршафи тук, което унесено практикуваш.ЦитатОсвен ако математиците не ни предложат още по точни прогнози за бъдещетоКойто е ходил на училище, би трябвало поне това да е разбрал за математиката, че нейната задача не е да врачува.
Това нито неолибералите, нито кейнсианците са способни да осъзнаят някога. „Ако машините унищожеха цялата класа на наемните работници“ – пише Маркс – „какви ужасни времена биха настъпили за капитала, който без наемен труд престава да бъде капитал!“
Е, най накрая стигна до простата истина, че математиката не може да предвижда бъдещето за разлика от диалектикатаПовтарям за бавно схващащи: работата на математиката не е да се прави на форумна врачка като някои „предвиждачи“. И съдържанието на това изречение е съвсем различно от „математиката не може“ – тъпня, която предполага, че някой някога е очаквал от нея такова нещо.
Който е успял вече да прочете тази книга, може би вече усеща накъде отиват нещата.
«Я всегда думал и продолжаю думать, что открытие и подтверждение
нелокальности является самым поразительным открытием в физике ХХ
в.», – говорит Тим Модлин, профессор Нью-Йоркского университета и один
из ведущих философов физики в мире. В статье конца 1990-х гг. он
резюмировал ее следствия: «Мир – это не просто набор отдельно
существующих локализованных объектов, связанных внешне только
пространством и временем. Что-то более глубокое, более таинственное
связывает воедино ткань мироздания. Мы только-только достигли того
момента в развитии физики, когда можно начать размышлять о том, что бы
это могло быть».
Сидя в своей гостиной, обставленной мебелью работы Джорджа
Накашимы, Модлин рассказывает мне, что никогда не забудет тот момент,
когда он узнал о квантовой нелокальности. Как-то осенью 1979 г. во
время учебы в Йельском университете ему на глаза попался последний
номер журнала Scientific American . Его главной темой были навозные
жуки, но, полистав журнал, Модлин обнаружил статью о первых
экспериментах с запутанностью. То, что частицы ведут себя как
заколдованные, потрясло его. «Я помню день, когда прочитал эту
статью, – говорит он. – У моих соседей по общежитию этот день тоже
остался в памяти. Я ходил по комнате взад и вперед. Мир был не таким,
как я думал раньше. Это выводило меня из равновесия».
Его также бесило, что преподаватели физики (как и в моем случае)
даже не заикались об этом явлении. Когда он спрашивал об этом, они
отмахивались от него. По воспоминаниям Модлина, он однажды поднял руку
в аудитории и спросил, не может ли оказаться так, что квантовая теория
не дает развиться более глубокой теории, в которой нынешние
противоречия найдут объяснение. Преподаватель отмел эту идею и
продолжил покрывать доску греческими буквами. «Он не предоставил
никакого объяснения, почему нет, – говорит Модлин. – Просто закрыл
вопрос, не отвечая на него».
Поскольку вопрос и в самом деле зацепил Модлина, он решил получить
диплом философа, а не физика. «Я хочу добраться до сути всего, –
говорит он. – Это то, чем занимается философ». Философия
характеризуется не только своими интересами, но и своими методами:
философы специализируются на логике, а не на математике и
экспериментировании. Модлин заработал среди философов репутацию
«Доктора Опровергателя», способного найти ошибку в любом
доказательстве. На протяжении всей работы над дипломом и в первые годы
его профессорства, по словам Модлина, мысль о нелокальности вертелась
у него на подсознательном уровне. Но никто из его знакомых, казалось,
не интересовался ею, и в некотором смысле философы выглядели такими же
заложниками принципа локальности, как и физики. Обстоятельства не
давали Модлину больше думать об этом вплоть до осени 1990 г., когда
умер Джон Стюарт Белл.
Джордж Массер
"Нелокальность: Феномен, меняющий представление о пространстве и
времени, и его значение для черных дыр, Большого взрыва и теорий всего"
Oтиват на еврейска математика: колко прави 2+2 зависи от това дали купуваш или продаваш.
Може ли диалектиката да предвижда? Не, разбира се. Тя е философска представа за това, как взаимодействат разни неща в света. И като такава нито е съвършена, нито универсална, нито единствена, а най-малко пък може да „предвижда бъдещето“, както на теб ти се струва. Няма никакви свидетелства за това.Мнение на класически метафизик, както би казал Хегел.
Отделен въпрос е, че Маркс е велик мислител, успял да види надълбоко зависимости и закономерности, до които други не са стигали. Но провидец той не е, такова нещо на света не съществува. И ако той все пак е прозрял едно-друго за света, то не е защото е ползвал чудотворния апарат за мислене „диалектика“, а защото е имал талант да мисли.
Историята ни е дарила с не един велик ум, а и диалектиката, дето все ти е в устата, я има от античността, но нито тя е магическо оръжие за предвиждане на бъдещето, нито изобщо някому се е удало да предвижда. Светът, за щастие, е прекалено сложен за това.
Философска наука за всеобщите закони на развитието на природата, обществото и мисленето, която разкрива взаимната обусловеност на промените в тях.Забележи и мисленето!
Логиката за Хегел е първа по своето значение и образуване наука и от първостепенно значение е нейното разработване като самостоятелна научна област, не прост органон, а основа на човешката разумност. Логиката не просто задава нормите на правилното мислене, а е задължена да го разработи цялостно, в неговата пълна активност и да го обособи като самостоятелна сфера - фундамент за всестранните постижения на човешкия разум. Хегел изменя самия мащаб на логиката и задава основната й програма: пълно обединяване и обхващане на логиката в единна теория. Хегел предприема едно мащабно изследване и построяване на цялостен модел на човешкото мислене: по степен на общност и подчинени на един определен вътрепонятиен принцип да се подредят и взаимосвържат типовете всеобщи понятийни структури в човешкото мислене. Такава задача никой преди него не си е поставял, освен може би Аристотел и Кант, но те изследват общите понятия, функциониращи в човешкото мислене с точно определени параметри, без да си поставят задача да се подредят и извлекат общите понятия, с които въобще цялото ни мислене разполага.
http://zdi.swu.bg/bg/members_bg/silviqbg/хегеловите-основи-на-логиката.aspx
Толкова по въпроса.
Потому что истина на самом деле не может быть
односторонней. Истина – это соответствие понятия объекту. Вот если вам
удалось так рассказать об объекте, что это соответствует ему, то это
истина. Но если полученная картина непротиворечива, а формально
логическая истина никогда не будет противоречивой, тогда она точно не
истинна."Диалектика. Ключ к истине"
„Енгелс“, словесният порой от цитати, който изливаш като замаян, не е признак на мислене.След като установихме, че диалектиката не е твоята област, едва ли можеш да кажеш нещо съществено за мисленето, понеже точно диалектиката е науката за мисленето.
По существу, философское завещание Лениным было сделано в
специальной статье «О значении воинствующего материализма» в журнале
«Под знаменем марксизма». Там Ленин пишет, что наш материализм без
гегелевской диалектики будет не сражающимся, а сражаемым, и мы не
сможем устоять под натиском реакции и лжи. Что, собственно, и
произошло. Я не беру политические, экономические вопросы, кто когда
что сделал плохого, антисоветского. Потому что если вы не изучаете то,
что нужно для успешного движения нового общества, сознательно
управляемого, то, естественно, вы не сможете устоять. Это прямо было
написано. Поэтому мы, писал Ленин, должны быть кружком любителей
гегелевской диалектики.
"Диалектика. Ключ к истине"
Дескать, у меня есть особое мнение. Вот у меня есть мнение,Та толкова за особеното лично мнение, подкрепено със свои, а не чужди думи.
что до Луны пять километров, но я еще не ходил. Вот пойду проверять,
может семь. Что, вы будете спорить со мной? Спорить нельзя со мной,
потому что по поводу мнений вообще глупо спорить. Я бы не советовал
нападать на тех, кто имеет особое мнение. Ну, мнение у меня такое.
Мнение – это значит, что я отказываюсь от знания, ведь так? Если я
сказал, что у меня есть мнение, то из этого не следует, что у меня
есть знание. Если бы у меня было знание, я бы сказал. Какое у меня
знание? Я вот, скажем, астрономию изучал немножко. Я учился на матмехе
ЛГУ, у нас на первом курсе астрономия была. Там, правда, говорили, что
не…
Не пять километров .
Нет, не пять.
И даже не семь.
Порядка трехсот тысяч… Это знание, а у меня мнение есть. А мнение
у меня, что пять. И я на нем твердо могу стоять. И оно у меня особое.
Сейчас всеобщее знание не волнует некоторых людей, а волнует, видите
ли, особое мнение.
„Енгелс“, словесният порой от цитати, който изливаш като замаян ...
Отврат, остави най-сетне израза „само и единствено“ на мира – той е нищо друго, освен пустословие, защото думите „само“ и „единствено“ значат едно и също.
Логично е да ти е досадно, очевидно прекалявам с цитати на руски език.„Енгелс“, словесният порой от цитати, който изливаш като замаян ...Когато си прав, прав си! :way_to_go-1308: Защото наистина вече става досадно ...
Логично е да ти е досадно, очевидно прекалявам с цитати на руски език.Аз цитирам само от руските медии, ама още не ме пцуват...
"если полученная картина непротиворечива, а формально логическая истина никогда не будет противоречивой, тогда она точно не истинна"Това за мен е невероятна глупост.
/"Диалектика. Ключ к истине"
Вот у меня есть мнение,И тази не е за изпущане. :smokin:
что до Луны пять километров, но я еще не ходил. Вот пойду проверять,
может семь. Что, вы будете спорить со мной? Спорить нельзя со мной,
потому что по поводу мнений вообще глупо спорить.
Тази глупост произлиза от Хегел, пък глупаците Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин взели че му повярвали.Цитат на: Engels"если полученная картина непротиворечива, а формально логическая истина никогда не будет противоречивой, тогда она точно не истинна"Това за мен е невероятна глупост.
/"Диалектика. Ключ к истине"
точно диалектиката е науката за мисленетоТова е с нищо необосновано и съвсем нелепо твърдение.
Логично е да ти е досадно, очевидно прекалявам с цитати на руски езикНе можеш и да си представиш размера на библиотеката ми на руски език. А това е и език, който ползвам сравнително активно, вкл. пиша на него. Тъй че не от езика идва досадата.
Това е българското "one and only"„Само и единствено“ е изключително досадно и излишно клише, което неумни хора усвояват един от друг чрез обществени източници, например тв. Има много такива изрази, а и отделни не на място употребявани думи – те се появяват и сравнително скоро изчезват, защото са безсъдържателни и глуповати, а често и просто неуместни. Един вид мода, но съвсем тъпа. Не се учѝ от такива повърхностни хора и не позволявай речта им да ти влияе. Чети и слушай стойностни хора и писмени източници, там такива неща не се срещат.
Противоречието е критерий за истина, отсъствието на противоречие – критерий за заблуждениеЪхъ, може да продължиш с „Проверката е висша форма на доверие“ и други идиотски фрази, които омагьосват примитивните умове с шаманската си неразгадаемост.
ти като цитираш като замаян, що не вземеш да обясниш както как го разбираш това? айде едно примерче: имаш твърдение "радев спечели президентските избори". това истина ли е?Аз вече съм го обяснил многократно, но ако мозъкът е промит от формална логика, никога няма да разбере диалектическата.
ако е истина - къде е противоречието? ако не е - къде е заблуждението?
ти си :smokin:
а, и една дефиниция "що е истина" можеш да приложиш.
За метафизика нещата и техните мисловни отражения, тоест понятията, са изолирани, неизменни, застинали, веднъж завинаги дадени предмети, които трябва да бъдат изследвани само един след друг и независимо един от друг. Метафизикът мисли само чрез неопосредствувани противоположности; неговата реч се състои от: "Да-да, не-не, всичко друго е от Лукавия". За него нещото или съществува, или не съществува: нещото не може да бъде то самото и същевременно нещо друго. Положителното и отрицателното се изключват абсолютно едно друго; причината и следствието се намират също така в неизменна противоположност помежду си. Този начин на пръв поглед ни се струва съвсем приемлив, защото е присъщ на така наречения здрав човешки разсъдък. Но здравия човешки разсъдък, колкото и почтен спътник да е той в домашната обстановка, между четирите стени, преживява най-чудни приключения, щом дръзне да излезе на широкия простор на изследването. Метафизическия начин на мислене, макар и да е оправдан и дори необходим в известни области, повече или по малко обширни в зависимост от характера на предмета, рано или късно достига до предели,отвъд които той става едностранчив, ограничен, абстрактен и се заплита в неразрешими противоречия, тъй като поради отделните неща той не вижда тяхната взаимна връзка, поради тяхното битие - тяхното възникване и изчезване, поради техния покой забравя тяхното движение, поради дърветата не вижда гората.
Обективната истина е философска концепция, която означава определено количество знания, което не зависи от човек, неговите симпатии, цели и стремежи. Съдържанието му не е конструирано от субектите. Тя е като обекти или явления на природата и всъщност е отражение на някои обективни неща или процеси в нашия мозък. Оттук и името на тази истина. Но тази концепция не се споделя от всички философи, особено в съвременната епоха. Сега идеята, че истината е конструкт на нашето съзнание, е много по-популярна.
“Истинното е цялото. А цялото е самосъщността, която се завършва чрез своето развитие. Трябва да кажем за абсолютното, че то е всъщност резултат, че едва в края то е това, което то наистина е; и неговата природа се състои тъкмо в това, че е нещо действително, субект или ставане на самото себе си.”
Г. В. Фр. Хегел, Феноменология на духа
:t2626:Логично е да ти е досадно, очевидно прекалявам с цитати на руски език.„Енгелс“, словесният порой от цитати, който изливаш като замаян ...Когато си прав, прав си! :way_to_go-1308: Защото наистина вече става досадно ...
Аз вече съм го обяснил многократно, но ако мозъкът е промит от формална логика, никога няма да разбере диалектическата.Вай, вай, вай... метафизически идеалист се оказа колегата Онци. Каква идеологическа змия се криела в пазвата на този форум. Само фихтиянци ни липсваха, разсипаха я тази държава... :smokin:
Не можа ли да измислиш още по глупав пример за диалектическо противоречие?
Твърдението "радев спечели президентските избори" е метафизическо, формално, изолирано, неизменно и застинало.
Вай, вай, вай... метафизически идеалист се оказа колегата Онци. Каква идеологическа змия се криела в пазвата на този форум. Само фихтиянци ни липсваха, разсипаха я тази държава... :smokin:Не е Онзи! Бе кво ви става на всички?!
Не можеш и да си представиш размера на библиотеката ми на руски език. А това е и език, който ползвам сравнително активно, вкл. пиша на него.
Така е, посипвам си главата с пепел, все забравям, че не всеки е в състояние да прочете повече от 100 страници текст дневно без да го заболи главата. Още повече когато интересите му са ограничени и всичко извън тях го дразни.:t2626:Логично е да ти е досадно, очевидно прекалявам с цитати на руски език.„Енгелс“, словесният порой от цитати, който изливаш като замаян ...Когато си прав, прав си! :way_to_go-1308: Защото наистина вече става досадно ...
Прекаляваш с количеството, но най–вече с ОБЕМА на коментарите си, които могат да се разглеждат само и единствено като "обем" – т.е. в насипна форма! – тъй като надали някой ще седне да ги чете поради същия тоя, споменат вече три пъти от мен ОБЕМ.
А и виждаш, че не съм аз единствената, която се противопоставям. :ive_got_it-1379:
Този пък, говоря ти за истински, хартиени книги, събирани и четени през годините. Не за местене на файлове от единия такова в другия. И такива има бол, но кой ти брои.С книгите на хартия отдавна съм приключил, всичко което се дублираше с електронните отиде в печката. Останали са ми само около 1000 бройки, предимно техническа литература на български, които липсват в мрежата. След като ги сканирам и те ще отидат в печката.
"Противоречието е критерий за истина, отсъствието на противоречие – критерий за заблуждение"Още една невероятна глупост.
От гледна точка на здравия човешки разум и формалната логика си е точно така.Цитат на: Engels"Противоречието е критерий за истина, отсъствието на противоречие – критерий за заблуждение"Още една невероятна глупост.
Хегел май цял живот се е занимавал с това да трови логиката и истината, и да ги подменя с високопарни безсмислици.
Хартиената книга е само носител на информация, при това доста неудобен. Важна е само информациятаОбясни тази концепция на др. Джеф Безос, а особено на клиентите му. Последните до един са очаровани от epub и пр. простотии, които „съдържат информацията“.
Твърдението "радев спечели президентските избори" е метафизическо, формално, изолирано, неизменно и застинало.
Естествено че е истина от гледна точка на формалната логика (метафизична).Твърдението "радев спечели президентските избори" е метафизическо, формално, изолирано, неизменно и застинало.
моля?
последно това истина ли е? или не е? първо това, после ще обясняваш защо. едно по едно.
Какво разбираш под "диалектично противоречив процесор" ?Ами например Z80, 6502 и 8086 са класически процесори изградени на формална логика в които няма разминаване между машинната инструкция и тази на асемблер.
Естествено че е истина от гледна точка на формалната логика (метафизична).Твърдението "радев спечели президентските избори" е метафизическо, формално, изолирано, неизменно и застинало.
моля?
последно това истина ли е? или не е? първо това, после ще обясняваш защо. едно по едно.
«Противоречието е критерий за истина, отсъствието на противоречие – критерий за заблуждение.»
При ARM, когато напишеш инструкция на асемблер, не е ясно коя точно машинна инструкция ще изпълни процесораТова ми прилича на автомобил-робот, конструиран от нелекуван шизофреник, според когото
Истината е във всички варианти взети заедно, въпреки че отделните варианти са в противоречия един с друг.
Това ми прилича на автомобил-робот, конструиран от нелекуван шизофреник, според когото всеки модул на автомобила трябва да се опитва да повреди другите модули и същевременно автомобилът да се задвижва, спира и завива, без да знае къде и защо отиваТочно това щеше да бъде, ако беше вярно, каквото приказва нашият човек. Само че не е.
Т.е. при С и С++ всичко си е същото. За асемблера не знамСъщото ами, какво друго да бъде? Поведението на програмите и на тези двата, и на всички други езици се определя от определенията на самите езици и не може да зависи от особеностите на процесора.
Законът за изключеното трето е един от трите основни закони на логиката, заедно със Закона за тъждеството и Закона за непротиворечието. Според този закон, когато се допуска наличието на противоположни качества и изказването на противоположни съждения за едно и също нещо, което от двете противоположни съждения е истина, другото задължително е неистина, и трето истинно положение няма.Следователно според формалната логика Радев е или жив или умрял.
За да имаш противоречие ти трябват две твърдения, например:А защо точно Радев?! :b0756: :m0955:
Радев е жив или Радев е умрял
А защо точно Радев?
ЦитатА защо точно Радев?
Защото е знакова фигура!
Докато програмираш на асемблер логиката е формална.ЦитатТ.е. при С и С++ всичко си е същото. За асемблера не знамСъщото ами, какво друго да бъде? Поведението на програмите и на тези двата, и на всички други езици се определя от определенията на самите езици и не може да зависи от особеностите на процесора.
Процесорът ARM (и оттам асемблерният език за него) наистина има особености в сравнение с „класическите“ процесори (различни особености имат и ред други процесори), но разликите не са фундаментални и, разбира се, програмирането на тези процеосори не е според някаква „диалектическа логика“ (която и не е логика), а съвсем нормално.
The processor memory map includes two bit-band regions. These occupy the lowest 1MB of the SRAM and Peripheral memory regions respectively. These bit-band regions map each word in an alias region of memory to a bit in a bit-band region of memory.Тоест всеки един бит от тази 1MB SRAM има собствен адрес.
The memory map has two 32-MB alias regions that map to two 1-MB bit-band regions:
Accesses to the 32-MB SRAM alias region map to the 1-MB SRAM bit-band region.
Accesses to the 32-MB peripheral alias region map to the 1-MB peripheral bit-band region.
Ами нямах избор задачата ми бе поставена точно с Радев.ЦитатА защо точно Радев?
Защото е знакова фигура!
Примери за жив или умрял политик или даже обикновен човек, нито е МОРАЛНО, нито е ЕТИЧНО, а най–малкото е ВЪЗПИТАНО да се дават!!! :-\
Горкото коте на горкия Шрьодингер не са криви че нищо не си разбрал от квантовата механика.Диалектиката си е опасна работа и не трябваше толкова безотговорно да набутвате Радев в нея. :smokin:
Хеле пък Радев.
Горкото коте на горкия Шрьодингер не са криви че нищо не си разбрал от квантовата механика.:D
Хеле пък Радев.
Горкото коте на горкия Шрьодингер не са криви че нищо не си разбрал от квантовата механика.Диалектиката си е опасна работа и не трябваше толкова безотговорно да набутвате Радев в нея. :smokin:
Хеле пък Радев.
За да имаш противоречие ти трябват две твърдения, например:
Радев е жив или Радев е умря
Доста се чудех вчера защо др. Енгелс праска бомбастични измишльотини една след друга – все неща, очевидно или поне малко ако се замислиш, невероятни, несъстоятелни. Дори само в тази тема го направи многократно.Сега, първо Химията не е наука от последните 100 години.
Например казва, че имал събрани във вид на файлове 20000 тома по химия. Ами проста сметка показва, че толкова не той да има, а в света няма как да съществуват. Това значи всяка от последните примерно 100 години да са излизали по 200 тома химия, и всичките сега да са налични като файлове! Е, в кой свят ще да е станало това?
А, пардон, той твърди, че 20000 са му томовете на руски! Направете си изводи ...
Същото за фантасмагориите му около процесори, асемблерни езици и пр.
И на всяка друга тема.
Всъщност програмирането на асемблер си е програмиране на машинен език.Разликата между машинният език и асемблера на ARM е не по малка от разликата между С++ и Visual Basic. Заблуда е да смяташ, че при ARM на една и съща Асемблерна команда отговаря една и съща машинна команда.
Разликата е че кодовете на командите са заменени с мнемофонични инструкции.
The ARM processor has 2 instruction sets, the traditional ARM set, where the instructions are all 32-bit long, and the more condensed Thumb set, where most common instructions are 16-bit long (and some are 32-bit long).Освен това има и смесен набор от ARM и Thumb машинни инструкции, който се нарича Thumb 2.
Люди мыслят не фактами, цифрами или уравнениями, а историями. И
чем проще история, тем лучше. У каждого человека, этнической группы
или народа есть свои легенды и мифы. В XX веке мировые элиты в
Берлине, Москве, Нью-Йорке и Лондоне предложили три грандиозные
концепции, призванные объяснить прошлое и предсказать будущее всего
мира. Это фашистская концепция, коммунистическая концепция и
либеральная концепция.
Фашизм объяснял мировую историю в терминах борьбы между
государствами, предполагая, что миром будет править одна группа людей,
силой подчинившая себе остальных. Коммунизм смотрел на историю как на
борьбу классов, представляя будущий мир в виде единой централизованной
социальной системы, в рамках которой всем гарантировано равенство –
ценой свободы. Либерализм видел в мировой истории борьбу между
свободой и тиранией, рисуя будущее как сотрудничество членов социума
при минимальном контроле со стороны центральной власти, достигаемое
ценой некоторого неравенства.
Конфликт этих трех идеологий достиг пика во время Второй мировой
войны, в результате которой фашистский проект потерпел крах. С конца
1940-х до конца 1980-х годов мир представлял собой поле битвы между
оставшимися двумя проектами: коммунистическим и либеральным. После
краха коммунистической идеи главным путеводителем по прошлому
человечества и незаменимой инструкцией к будущему устройству мира стал
либеральный сценарий – по крайней мере, так казалось мировым элитам.
Эти потенциальные преимущества – взаимодействие и обновляемость – стольВажно е да се прави разлика между автомат и ИИ.
велики, что в некоторых профессиях имеет смысл заменить всех людей
компьютерами, даже если некоторые специалисты по-прежнему справляются
с работой лучше машины.
Ако пишеш на Асемблер не се знае асемблера коя машинна инструкция ще ти пробута.Чоп ли хвърля да си избере какво да прави ? Или си има скрити талончета за търкане ?
Според приумиците на програмистите написали асемблера. От тях зависи.Ако пишеш на Асемблер не се знае асемблера коя машинна инструкция ще ти пробута.Чоп ли хвърля да си избере какво да прави ? Или си има скрити талончета за търкане ?
Делът от доходите и богатството, насочени към т.нар. „1%“, разгневи протестиращите и развълнува икономистите по света. От движението „Окупирай Уолстрийт“ до работата на учени като Томас Пикети и Габриел Цукман, вниманието е насочено към това, което супер-богатите печелят и притежават, и върху това как правителствата трябва да използват данъците за преразпределение, пише Фердинандо Джулиано за Bloomberg.Накратко казано ни рекламират нещо, което аз наричам техноментализъм.
Подобни политически идеи заемат централно място в първичните избори на Демократическата партия на САЩ, които решават кой ще оспори президентството на Доналд Тръмп през 2020 г. Един от участниците, сенаторът Елизабет Уорън, се застъпва за 2% данък върху богатството над 50 милиона долара.
Тя намери необичайни съюзници сред милиардерите, включително инвеститора Джордж Сорос и съоснователя на Facebook Крис Хюз, които казват, че биха приели данък върху богатството си, за да „помогнат за справяне с климатичната криза и да подобрят икономиката и здравеопазването."
Всички те са умни хора, но има опасност да пропускат нещо. Френският икономист Филип Агион посочва, че има пряка връзка между високите нива на неравенство в полза на горния 1% и иновациите (създаването на нови технологии). Като се има предвид, че всяка страна има желание да насърчава иновациите - защото те носят огромни икономически ползи - може ли да има спор, че концентрацията на богатство на върха не е непременно голямо зло?
Професорът от London School of Economics, който представи резултатите си в Париж миналия месец, също казва, че няма доказателства, че по-бързите иновации ще доведат до по-голямо неравенство по-надолу по скалата на доходите. Те касят само разликата между горния 1% и останалите.
https://www.investor.bg/analizi/91/a/ima-priaka-vryzka-mejdu-neravenstvoto-v-polza-na-gorniia-1-i-inovaciite-285708/
Изследователи от университетите Кеймбридж и Салфорд определиха количеството работни дни, в съответствие с които в бъдеще хората и роботизираните системи ще могат да съсъществуват в психически здравословна обстановка.
Като начало екипът от учени изучил как промените в работния график са свързани с психическото здраве и удовлетвореността от живота. За целта били събрани данни за над 70 000 британци на възраст 16-64 години през периода 2009 – 2018 г.
Анализът показал, че плътната заетост в колектив, в сравнение с дистанционната работа или пребиваването у дома, значително понижава риска от възникване на проблеми с психиката, средно с 30%.
Същевременно учените не разполагат с доказателства, че работата в офис осигурява перспектива за повишаване на благосъстоянието, отбелязва изданието MedicalXpress. Когато въпросът опира до психическо здраве, няма разлика дали човек работи 8 часа по график 5/2 или на смени с почивни дни през седмицата.
Взимайки предвид тези данни, учените заключили, че работата, както и витамините, трябва да бъде дозирана.
Разполагаме с ръководства на практика за всички сфери на живота: от приема на витамин С до колко часа сън са необходими на ден. За първи път става дума за работата, която се заплаща, казва съавторът на изследването, социологът от университета Кеймбридж Брендан Берчел.
Той и колегите му от Салфорд са стигнали до извода, че най-ефективната „трудова доза“ възлиза на само един ден на седмица.
https://profit.bg/svezho/zashto-ucheni-savetvat-da-sakratim-rabotnata-sedmitsa-do-1-den/
Неравенствата, реални или възприемани, достигнаха точката на кипене в най-развитите страни през последните години. През последните девет месеца, например, Франция е сцена на гневния и често насилствен бунт на „жълтите жилетки“, които се чувстват изоставени. Крайните гласове стават все по-силни и в другите страни от Г-7, дори в традиционно миролюбивата Япония. Следователно максимата „кучетата си лаят, керванът си върви” не е опция.
„Капиталист съм, но дори аз смятам, че капитализмът не работи“, каза наскоро Рей Далио, изпълнителен директор на Bridgewater Associates. И той не е сам сред онези, които бяха наричани „господари на Вселената“. Лари Финк, легендарният председател и главен изпълнителен директор на BlackRock - компанията, която управлява активи за около 6,5 трлн. долара - вярва, че устойчивите компании ще се представят по-добре от останалите в дългосрочен план: „Те ще привлекат по-добри служители и клиенти, защото са по-добри капиталисти, отдадени на каузата за по-справедливо общество."
https://www.investor.bg/analizi/91/a/g-7-triabva-da-povede-borbata-sreshtu-neravenstvoto-287820/
Цитат
Анализът показал, че плътната заетост в колектив, в сравнение с дистанционната работа или пребиваването у дома, значително понижава риска от възникване на проблеми с психиката, средно с 30%.
Той и колегите му от Салфорд са стигнали до извода, че най-ефективната „трудова доза“ възлиза на само един ден на седмица.
https://profit.bg/svezho/zashto-ucheni-savetvat-da-sakratim-rabotnata-sedmitsa-do-1-den/
А за полицаи, пожарни, овенни май най-добре да не питам...
Кофражистите бих ги прежалил, еле из жегите, ама с даскалите и докторите ми е люто интересно. :)
А как стои въпросът с кметове, мин.пред.-ове и други чада божии?
А за полицаи, пожарни, овенни май най-добре да не питам...
А за полицаи, пожарни, овенни май най-добре да не питам...Работещи край металургични пещи, в химически заводи, рафинерии, в електроцентрали...
Работещи край металургични пещи, в химически заводи, рафинерии, в електроцентрали...
ЦитатРаботещи край металургични пещи, в химически заводи, рафинерии, в електроцентрали...
... все места, където вече е мястото на роботите, не на хората. ???
Най-много им тичат централите. Ония, атомните. :nuts:ЦитатРаботещи край металургични пещи, в химически заводи, рафинерии, в електроцентрали...
... все места, където вече е мястото на роботите, не на хората. ???
Така че според него:За протокола!ЦитатЭти потенциальные преимущества – взаимодействие и обновляемость – стольВажно е да се прави разлика между автомат и ИИ.
велики, что в некоторых профессиях имеет смысл заменить всех людей
компьютерами, даже если некоторые специалисты по-прежнему справляются
с работой лучше машины.
Автомат е Stockfish 8, световният шампион по шах за 2016 година.
Stockfish 8 има достъп до данните натрупани от стотици години игра на шахмат, а също и опита на всички най добри програми за игра на шахмат. Stockfish 8 може да пресмята 70 милиона шахматни позиции в секунда.
Изкуствен интелект (ИИ) е AlphaZero със своите само 80 хиляди операции в секунда.
Който не познава шахматната стратегия, дори стандартните дебюти.
Учейки се да играе шахмат сам със себе си AlphaZero на 7 декември 2017 година печели 28 партии от 100 срещу Stockfish 8, а 72 партии завършват наравно. Нито една загуба.
Доколкото ИИ AlphaZero не се е учил на шахмат от човека, много от неговите победни ходове и стратегии изглеждат доста необичайно.
С пълно снование могат да се нарекат творчески, ако не и гениални.
Познайте колко време е било необходимо на AlphaZero да овладее шахмата.
Само четири часа игра сам със себе си.
За четири часа ИИ AlphaZero без помощ от страна на човека е извървял пътя от пълното незнание до върха на майсторството.
ЦитатА за полицаи, пожарни, овенни май най-добре да не питам...Работещи край металургични пещи, в химически заводи, рафинерии, в електроцентрали...
Има и по-неочевидни професии, хлебари, продавачи в магазин, шофьори в градски и междуградски транспорт, авто и електромонтьори... ... където за единичен бранш може и да изглеждат теоретично възможни нещата с увеличаване на заетите, ама като се съберат всички накуп и става интересното...
Алгоритъмът е същия. Проблем ще бъде осигуряването на достатъчен брой компетентни хора за съответната професия.Теоретичната възможност за осигуряване на една професия е ясна. Поне на хартия би могло да стане. Ако се вземе съвкупността, нещата и на хартия ще са невъзможни. Примерно за България, половин милион в непрекъснати "производства" (силно занижено е) умножено по 5 надскача с пъти хората с възможна квалификация (даже не говорим за неща от сорта на медици).
Освен това, оставам с впечатлението, че никой не е изследвал какво ще бъде, ако един човек работи два-три дена различни професии. Едната може да изисква много умствена работа, другата/другите -- не чак толкова.
вместо сглобяване на автомобил с едноообразни операции на конвейер, формиране на команда цялостно сглобяваща колата и смяна на различните операции между участниците във времето.Хм, все си мисля че идеята на гадните капиталисти е именно да премахнат "творческия" елемент на конвейера...
Очевидно целта е премахване или намаляване на монотонността от поточната линия и увеличаване удовлетвореността от труда. В заводите на Волво е било и тогава са били времената когато това е станал най-качествения масов автомобил, но и от най-скъпите. Сходна е и концепцията да си няколко часа в магазин, после няколко часа на рецепция и накрая да разходиш кучета...Просто е имало такива експерименти и очевидно не са приложими навсякъде и във всичко. Ясно е, че на практика трудно може да караш 2 часа трамвай, после да отидеш 2 часа да лекуваш пациенти и след това 4 часа да чакаш да гасиш пожари...Цитатвместо сглобяване на автомобил с едноообразни операции на конвейер, формиране на команда цялостно сглобяваща колата и смяна на различните операции между участниците във времето.Хм, все си мисля че идеята на гадните капиталисти е именно да премахнат "творческия" елемент на конвейера...
Шото ако днес си монтирал врати, а утре за купона монтираш двигател с някоя колешка - аз не знам, бедна ми е фантазията.
Чудно как в авиацията не са се пробвали да творят.
А при ракетите е още по-забавно. Там един завива гайка, до него задължително кибик. Ако гайката е ептен важна кибиците стават 2-3 броя.
Понеделник - програмист.
Вторник - таксист.
Сряда - овенен.
Четвъртък - пилот.
Петък - овчар.
Егати седмицата! :blurry_drunk-2127:
Аз съгласен че разнообразието е хубаво нещо, мозъкът си го търси друго и да не е.
Обаче повечето професии, да не и всичките са с дълбока специализация.
Една секретарка извадена от контекста за седмица може да види голям зор ако са сменяли техниката.
Може би се опитват да хванат хобитата на хората примерно доктор оклепан до ушите се показва из под някакъв автомобил. Това вече не звучи откачено.
Аз си представям на Норчо да му се падне социален работник с мигранти и може би жиголо за възрастни господа :smokin:И ако перефразираме: За теб е човек, за мен е мигрант. Подай втория пълнител!
Май няма да е в интерес на роботническата класа.:way_to_go-1308:
Печалбите от автоматизация и роботизация са теорема, не аксиома. Роботизирането на едно работно място струва пари и то доста, поддръжката и консумативи също. Ясно е, че има някаква граница, в която печалбата става нула и се минава и към загуба. Освен това, новите технологии закриват едни работни места, но откриват други, а някои обслужващи работни места си остават същите. Колко програмисти, системни администратори, мрежови ... ... е имало преди 30 години и колко са сега? :blurry_drunk-2127:В резултат на технологичната революция в производството, делът на живия труд в стойността на продукта рязко намаля и се съкращава до нищожно малка величина в сравнение с миналия овеществен труд.
А трудът на учените, изследователите и конструкторите от миналото, а и днешно време никога не е бил мерило, а и по природа интелектуалният труд не може да бъде мерило за стойност на продукта.Маркс не е подозирал до какви висоти ще стигнат авторските и сродните права.
Затова съм в "партията" на пиратите.ЦитатА трудът на учените, изследователите и конструкторите от миналото, а и днешно време никога не е бил мерило, а и по природа интелектуалният труд не може да бъде мерило за стойност на продукта.Маркс не е подозира до какви висоти ще стигнат авторските и сродните права.
Натрупаните знания също могат да се превърнат в пречка и тежест. В пасив вместо актив.
В резултат на технологичната революция в производството, делът на живия труд в стойността на продукта рязко намаля и се съкращава до нищожно малка величина в сравнение с миналия овеществен труд.Това не е особено точно, а и не отговаря пряко на въпроса за цената на автоматизация и роботизация. Освен това, мерната единица за труд и стойност на продукта с която евентуално се смятат дяловете е доста мътно изразена - пари, часове работа, ... След като е стойност би трябвало да са пари. Парите за заплащане на заводските работници може и относително да намалеят, за сметка на машините, но тези машини са произведени от други работници... В роботизираните халета не седят пачки банкноти и работници...
Учените не са далеч от истината. При сегашния напредък на технологиите не е проблем да се работи 2-3 пъти по-кратко. Просто трябва да отпаднат много сега съществуващите "професии"и свободния "офис планктон" да заеме своите 2 дена в реалния сектор. вместо седмица да мести папки.Много се кефя на две много тачени в днешно време професии.
Отделно телевизионни социолози и психолози, "социални антроплози", "лидери на мнения"по мрежите. Това всичко без да засягаме традиционните стилисти, астролози, врачки и редови шарлатани. Икономиката и тя е сътворила куп недоразумения, за финансовия сектор там направо има цял раздел "спИСиалисти" с неустановен профил.
Цената на автоматизацията и роботизацията следва тази на компютрите.ЦитатВ резултат на технологичната революция в производството, делът на живия труд в стойността на продукта рязко намаля и се съкращава до нищожно малка величина в сравнение с миналия овеществен труд.Това не е особено точно, а и не отговаря пряко на въпроса за цената на автоматизация и роботизация. Освен това, мерната единица за труд и стойност на продукта с която евентуално се смятат дяловете е доста мътно изразена - пари, часове работа, ... След като е стойност би трябвало да са пари. Парите за заплащане на заводските работници може и относително да намалеят, за сметка на машините, но тези машини са произведени от други работници... В роботизираните халета не седят пачки банкноти и работници...
И друг път съм давал пример с blue pill stm32:ЦитатВ резултат на технологичната революция в производството, делът на живия труд в стойността на продукта рязко намаля и се съкращава до нищожно малка величина в сравнение с миналия овеществен труд.Това не е особено точно, а и не отговаря пряко на въпроса за цената на автоматизация и роботизация. Освен това, мерната единица за труд и стойност на продукта с която евентуално се смятат дяловете е доста мътно изразена - пари, часове работа, ... След като е стойност би трябвало да са пари.
През 2012 г. добре известната компания Amazon купи фирмата Kiva Systems, специализирана в производството на складови роботи. Само 2 години по-късно, към края на 2014 г., Amazon започна да използва 15 хил. роботи Kiva в 10 от своите складове. След година броят им бе удвоен – в 13 от складовете на компанията вече се трудеха 30 хил. роботи.Сега след 3 години дори предлагат пари за да се освободят от работниците:
Какво обяснява този бурен, експоненциален ръст на железните работници? Очевидно, причината е обичайната – финансови ползи.
Кибер товарачите се оказват изключително рентабилни. Според статията “Amazon’s $775 million deal for robotics company Kiva is starting to look really smart”, публикувана в Business Insider, оценки на Deutsche Bank сочат, че роботизацията на всеки от складовете, която струва между $15 млн. и $20 млн. позволява оперативните разходи за този склад да бъдат намалени с около 20% - т.е. с около $22 млн. Т.е. става дума за инвестиция, която се изплаща за по-малко от година.
Според изчисленията на експертите от Deutsche Bank, ако Аmazon въведе роботи във всичките си 110 склада (а защо да не го направи? – ограниченията се свеждат само до мощността на конвейерите на Kiva Systems…), компанията ще спести около $2,5 млрд.
Роботите не само се трудят усърдно в режим 24х7, но и използват складовото пространство много по оптимално, отколкото хората – в роботизиран склад могат да бъдат разположени 1,5 пъти повече стоки отколкото в склад, обслужван от хора.
На вид роботите-товарачи, съвсем не приличат на едрите мъже, които упражняват такава професия. Складовият робот Kiva представлява квадратна кутия на колела, с височина около 40 см. и тегло 130 кг. Затова пък на силата му би завидял всеки – роботът се движи 1,5 пъти по-бързо от пешеходец и може да транспортира товар с тегло 280 кг. За конкуренция от страна на човек не може да става и дума – това което роботът Kiva прави за 15 мин. отнема на хората по 60-75 мин.
https://cio.bg/softuer/2016/07/19/3436738_deutsche_bank_izchisli_polzite_ot_robotite_vnedreni_v/
Amazon внесе нова машина, която може да опакова 700 кашона за един час. Това е близо 5 пъти по-бързо отколкото може да се справи човешката работна ръка.Експлоатация дори след уволнението.
От компанията са известни с желанието си да роботизират колкото се може повече аспекти от работния процес.
„Вкарваме тази нова технология с цел повишаване на безопасността и съкращаване времето за доставка“, каза говорителят на Amazon.
Заменянето на хората с машина обаче ще остави хиляди без рабтота.
За да може обаче да накара слежителите сами да напуснат, а не те самите да ги уволняват, от Amazon им предлагат по 10 хил. долара. Тези пари обаче идват с условие – те ще бъдат начален капитал за бизнес, свързан с компанията – този на доставките.
Новата инициатива за служителите на Amazon е част от програма, която започна преди година.
Разширяването на програмата е част от плана на компанията сама да контролира част от доставките си, а не други компании доставчици.
https://www.dnes.bg/usa/2019/05/14/amazon-predlaga-po-10-hil-na-slujitelite-si-za-da-napusnat.410200
В София има офиси на фирми доставчици на оборудване за Амазон УК. Говорил съм с хора били в командировка там и влизали в халетата за колети.Ако не вярвате може да проверите лично и на свой гръб:
3000+ поляци по 8 часа на ден като Чарли Чаплин в модерни времена, с право на 3 пиш паузи.
Без Английски Език!(http://i.reviewdetector.ru/style_emoticons/default/cheesy.gif)
Ако търсите доходна и легална работа в Англия с договор преди заминаване
Необходимо е да имате готовност за заминаване на следните дати:
Дати за Заминаване: 26-ти, 29-ти, 31-ви АВГУСТ 2019 г .
Р АБОТА ТА НЕ Е СВЪРЗАНА С ТЕЖКА ФИЗИЧЕСКА ДЕЙНОСТ И Е ПОДХОДЯЩА ЗА ЖЕНИ, ДВОЙКИ,
МЪЖЕ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ:
Разнос на готовите поръчки по всичките нива на склада
Разопаковане на стоките
Проверка състоянието на стоките
Сортиране
Етикетиране
Пакетиране на дрехи и обувки
Работата е свързана с вървене
Т оварене и разтоварване на колички
Работно време:
Дневна и нощна смяна
от 06 до 18 ч и от 18 до 06 ч
1 час почивка
УСЛОВИЯ:
Без възрастови ограничения
Психически здрави мъже и жени
ЗАПЛАЩАНЕ:
Дневна смяна - 8,35 GBP/ час
Нощна смяна - 8,50 GBP/ час
Дали ще намалят работното време или ще минават направо към ББД не е толкова интересно.Няма как да е.
Много по интересно е как ще се разпределя печалбата от автоматизацията и роботизацията.
Май няма да е в интерес на работническата класа.
:m1731:
Няма как да е.
Скоро се кисках на лаф в една американска книга - "тази сутрин магистралата пак бе като паркинг" (в смисъл колите наджипкани една до друга!)Баш там Ганчо, за първи път видях по магистрала до NYC най бързата лента да е за коли с 3 и повече пътуващи.
„Зaгубaтa нa рaбoтни мecтa нe мe притecнявa, зaщoтo изкуcтвeният интeлeкт нямa caмo дa oтнeмa oт рaбoтaтa нa cлужитeлитe, нo и щe им пoмaгa в рaбoтaтa. Кoмпютритe имaт caмo чипoвe, a мъжeтe имaт cърцe. Мъдрocттa идвa oт cърцeтo”, oбяcнявa Мa.
Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/ikonomika/dzhak-ma-razbi-kapitalizma-da-se-raboti-3-pti-po-4-chasa-v-sedmitsata_news694562.html
Роботите идват
Развитието на изкуствения интелект се очаква не само да доведе до отнемане на работни места, но и до създаването на нови. Предизвикателството ще бъде как да се усъвършенстват работниците, които да попълнят тези нови места. Част от начините за затварянето на тази пропаст включват наемането на таланти от други страни, на такива извън организацията и прехвърлянето на служители в различни звена, твърди IBM.
Очаква се 50,3 млн. китайски работници да се нуждаят от преквалификация през следващите три години в резултат от интелигентната автоматизация, допълва проучването. Китай е следван от 11,5 млн. в Съединените щати и 7,2 млн. в Бразилия. Япония и Германия са сред петте топ страни съответно с 4,9 млн. и 2,9 млн. служители в тази категория.
https://www.investor.bg/novini/261/a/120-mln-dushi-v-sveta-triabva-da-se-prekvalificirat-zaradi-navlizaneto-na-robotite-288894/
Афганистански мозъчни хирурзи, кюрдски програмисти и конгоански културолози ?ЦитатЧаст от начините за затварянето на тази пропаст включват наемането на таланти от други страни ... IBM
Защо не ? Тъкмо това е системата, по която действа богатията Запад - изсмукват* умните деца от останалата част на Света, образоват ги и ги експлоатират.Цитат на: EngelsАфганистански мозъчни хирурзи, кюрдски програмисти и конгоански културолози ?ЦитатЧаст от начините за затварянето на тази пропаст включват наемането на таланти от други страни ... IBM
https://www.labirint.ru/books/669624/Същественото е на стр. 93 :icon_idea:
...
Нам потребуется меньше людей 93
...
https://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=5775047
Новата книга на Тома Пикети „Капитал и идеология“ ще се появи в превод на английски следващия март. Но аз получих предварителна представа за нея, като влязох в моята местна парижка книжарница и платих 25 евро за френското издание. Заключението ми: Томът от 1200 страници може да се окаже дори по-влиятелен политически от прегледа на неравенството на френския икономист от 2013 г. - „Капиталът в двадесет и първи век“, пише Симон Кюпер за Financial Times.
Подпомогнато малко от тази книга, неравенството се изкачи нагоре в дневния ред на левицата, особено в много неравностойните общества на САЩ и Великобритания. Сега Елизабет Уорън има шанс да стане един от най-преразпределящите президенти на САЩ след Франклин Делано Рузвелт, а евентуален нов лидер на лейбъристите след Корбин може да постигне подобно нещо във Великобритания.
Пикети обяснява защо това може да е моментът за обръщане към равенството и кои политики могат да накарат това да се случи.
Неговата предпоставка е, че неравенството е политически избор. Това е нещо, което обществата избират, а не е неизбежен резултат от технологиите и глобализацията. Докато Маркс разглежда историята като класова борба, Пикети гледа на нея като битка на идеологии.
Според него всяко неравностойно общество създава идеология, за да оправдае неравенството. Това позволява на богатите да спят спокойно в градските си къщи, докато бездомните замръзват навън.
В своята великолепна история на неравенството от древна Индия до днешните САЩ, Пикети описва оправданията, които се повтарят във времето: „Богатите хора заслужават своето богатство“, „То ще изтече“, „Те го връщат чрез филантропия“, „Собствеността е свобода", "Бедните са недостойни", „След като започнете да преразпределяте богатството, няма да знаете къде да спрете и ще настъпи хаос" - любим аргумент след Френската революция, „Комунизмът се провали“, „Парите ще отидат при чернокожите“ - аргумент, който, казва Пикети, обяснява защо неравенството остава най-високо в страни с исторически расови разделения като Бразилия, Южна Африка и САЩ.
Друго често срещано оправдание, което той не споменава, е „Високите данъци са наказателни“ - сякаш основният въпрос е предполагаемата психология зад преразпределението, а не действителните му ефекти.
Всички тези оправдания съставляват това, което Пикети нарича „сакрализация на собствеността“. Но днес, пише той, „собственическият и меритократичен разказ“ става все по-крехък. Има нарастващо разбиране, че т.нар. меритокрация е превзета от богатите, които вкарват децата си в най-добрите университети, купуват политически партии и укриват парите си от данъчно облагане.
Всъщност подкрепата за преразпределението нараства дори по-бързо, отколкото Пикети признава, особено в САЩ. Два пъти повече американци сега изпитват по-голямо недоверие, отколкото възхищение към милиардерите, според проучване на HuffPost/YouGov. Милениалите са особено подозрителни към успеха.
Повече пълнолетни американци под 30 години казват, че вярват в „социализъм“, отколкото в „капитализъм“, показват проучванията на Gallup. Това поколение притежава твърде малко имущество, за да го сакрализира.
https://www.investor.bg/analizi/91/a/neravenstvoto-e-izbor-a-ne-neizbejnost-290092/
Пикети предлага данък върху богатството от 90 на сто за милиардерите. От постъпленията страна като Франция може да предостави на всеки гражданин доверителен фонд на стойност около 120 000 евро на възраст 25 години. Много високите данъчни ставки, отбелязва той, не пречеха на бързия растеж през периода 1950-80 г.:yes-1289:
Уорън (съветвана от икономисти, които работят с Пикети) предлага годишни данъци от 2 на сто върху имуществото на домакинствата над 50 милиона долара и 3 на сто за милиардерите. Тя прогнозира, че това ще засегне 75 000 домакинства и ще донесе приходи от 2,75 трилиона долара за 10 години. Анкетите сочат, че повечето американци харесват идеята.
Парадоксално е, че плутократичните САЩ може да са идеален терен за данък върху богатството. Марк Стейбил, икономист от Insead, изтъква следното: първо, богатите американци сега са толкова заможни, че дори Уорън да улови само малка част от богатството им, това може да се окаже много; второ, американците се облагат с данъци според гражданството си, така че преместването на богатството им в чужбина няма да ги спаси (а Уорън би наложила огромен данък на всеки, който се откаже от паспорта си); накрая, благодарение на SwissLeaks и Панамските документи научихме много за това как богатите крият пари.:bigok:
С грамота „Джон Атанасов – проект с висок обществен принос“ е отличен Тодор Колев, основател и председател на Кооперация “Комрад Кооператив”, която работи по изследователски проекти в областта на изкуствения интелект и блокчейн технологиите.Целия разговор вижте на сайта на Bloomberg TV Bulgaria
"Бъдещето на хората, които ще отпаднат от пазара на труда заради автоматизацията, няма как да се предвиди. Работим по сценарий, при който да се даде инструмент, при който хората, обединявайки се, да работят в автономна организация". Това каза Тодор Колев, основател и председател на Кооперация “Комрад Кооператив”. Компанията работи по изследователски проекти в областта на изкуствения интелект и блокчейн технологиите.
"При настъпването на автоматизация има риск голяма част от човечеството да стане излишна. Хубавата част е свързана с технологиите. Добър сценарий е ние да се слеем с машините. На прага сме на една важна ера между 2023-2045 г., когато изкуственият интелект ще задмине човешкия във всички конгнитивни области", отбеляза Тодор Колев.
В ефира в предаването"Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria той обясни какво представляват двата му печеливши проекта, чиято обединяваща идея е автоматизирана икономика на бъдещето.
"Scynet е блокчейн мрежа, която позволява да се тренират себеусъвършенстващи се агенти с изкуствен интелект, като се използва децентрализирана изчислителна мощ, например домашни компютри. Wetonomy касае организацията и сътрудничеството между хората след процеса на автоматизация", разказа той.
Наскоро избраната за министър-председател на Финландия Сана Марин обяви, че възнамерява да намали броя на работните дни и часове през седмицата в своята страна, с което привлече вниманието на останалия свят, пише Euractiv.
Типичната работна седмица във Финландия скоро може да изглежда така: да се работи по шест часа на ден в продължение на четири дни. В момента хората там обикновено работят по осем часа на ден в продължение на пет работни дни.
Докато изпълняваше длъжността на транспортен министър Марин предложи да намали работната седмица по време на дискусия, проведена във връзка със 120-годишнината от създаването на Финландската социалдемократическа партия през август 2019 г.
https://www.investor.bg/evropa/334/a/finlandskata-ideia-za-4-dnevna-rabotna-sedmica-veche-e-prilojena-eto-kyde-296229/
Неравенството в глобален план ще се влошава, освен ако правителствата не направят повече, за да гарантират, че най-засегнатите от бързото развитие на технологиите не остават изолирани. Това посочват от Световния икономически форум (WEF) в навечерието на годишната икономическа среща в Давос.Отдавна твърдя, че от диалектическа гледна точка техноментализмът е много по вероятен, отколкото каквото и да е било подобие на социализъм или комунизъм.
Време е да променим факта, че значима част от живота на човек все още до голяма степен се определя от социално-икономическия му статус по рождение, посочват от форума. Резултатът е, че обществата „твърде често възпроизвеждат, вместо да намаляват историческото неравенство“.
„Неравенството укрепва и по всяка вероятност ще се влоши в ерата на технологични промени и усилия към зелен преход“, се казва в доклада.
В него също така се дават и някои препоръки за промяна. Те включват реформа в данъчното законодателство и ангажиране с темата за концентрацията на състояние, подобряване на образователната система и повече социална защита за тези, които са заети в индустрии с предстоящи промени.
https://www.investor.bg/drugi/338/a/tehnologichnata-revoliuciia-moje-da-vloshi-neravenstvoto-v-sveta-297009/
Робърт Джексън, член в Комисията по ценни книжа и борси (КЦКБ) в САЩ, заяви, че агенцията се стреми да приеме закони, които да предотвратят проблемите, свързани с промени в технологиите.Добрия стар капитализъм, когато богатствата получени по наследство лесно се опазваха, май отива в историята.
Един от проблемите, с които Комисията се бори са „робо съветниците“ - алгоритми, които помагат на хората да вземат инвестиционни решения.
„Знам как изглежда, когато човек извърши измама", каза Джексън на конференция в Израелския орган за ценни книжа. „Много по-трудно е да се открие кога алгоритъмът може да измами един инвеститор. Инвеститорите заслужават защита само поради факта, че парите се движат по алгоритъм", заяви той.
Джексън, заяви, че в КЦКБ има 4000 адвокати, но твърде малко програмисти, които могат да обяснят как работят алгоритмите и какви рискове носят те за инвеститорите.
„След 20 години може да се наложи да сме агенция от 2000 адвокати и 2000 програмисти“, каза той.
https://www.investor.bg/novini/261/a/borsovite-regulatori-izostaviat-ot-tehnologichniia-napredyk--297058/
Прудон искаше революция на икономиката, Маркс - да изтреби собствениците
Маркс моли Прудон на 5 май 1846 г. да бъде негов кореспондент във Франция. В писмо, което му изпраща на 17 май 1846 г., французинът отказва: обяснява му, че и дума не може да става социализмът да стане доктринален, да поучава народа, да се превърне в нова теология и да стане “нова религия”, ако не и нова мистика, да прибягва до отлъчване и анатеми, да замени една нетърпимост с друга нетърпимост, че кървавата революция не е методът, а “Вартоломеева нощ на собствениците” не е решение на проблемите, поставени от капиталистическата собственост. Защото Прудон вярва в мирен метод, който включва самоуправлението, което трябва да предхожда възпитанието на народа: “Нашите пролетарии имат толкова голяма жажда за наука, че ще приемат много зле, ако им предложим да пият само кръв” (« Correspondance », том II, с. 200).
През 1846 г. той предизвестява всичко, в което ще се превърне марксизмът през следващия век: нова религия със своя теология, мистика, отлъчвания, анатеми. Той предвиждаше също последователните масови гробове и кръвопролития с изтребване на собствениците. Това означава, че много добре е разбирал замисъла на германския философ, който се обижда; той няма да спре да дразни този, на когото се е възхищавал.
По своe време той пише, че комунизмът няма да промени с нищо живота на бедните, че ще смени господарите за пореден път и че единственото решение за тях е да не се доверяват на никого освен на себе си. След век на марксистки експерименти, тази идея не е загубила нито сила, нито актуалност.
Капитализмът го чакат големи изненади в бъдеще.Виж в "Керпеденя" за гъшата хуйня! Оставила съм го от няколко дни да отлежава. :t0328:
Политиката и на „лявото“ и „дясното“ е безнадеждно остаряла.
ЕС безнадеждно изостава от Китай и САЩ, добре че поне Русия ни прави компания в изоставането, че ако тръгне като Китай, ще стане зле за ЕС.
Ще ви прозвучи ужасно, но вируса в Китай работи за ЕС.
Ако нещата с епидемията продължат по дълго, фирмите в ЕС ще си помислят за нови инвестиции в Китай.
Може пък да се осъзнаят и да започнат да инвестират по масово в ЕС.
Не че много го вярвам.
Самият Китай също че извлече ползи, ще тръгнат още по ускорено към автоматизация (https://technews.bg/article-122771.html).
Да се концентрират хора в огромни мегаполиси, не е добра идея за в бъдеще.
Да се събират тълпи от хора в една фабрика и да ги използваш за ръчни операции които и една маймуна може да извърши е отживелица от миналото.
Да не говорим, че вирусните епидемии много се кефят, когато хората са събрани колкото се може повече накуп.
Видях го, даже го показах и на майка ми, голям смях падна.Капитализмът го чакат големи изненади в бъдеще.Виж в "Керпеденя" за гъшата хуйня! Оставила съм го от няколко дни да отлежава. :t0328:
Политиката и на „лявото“ и „дясното“ е безнадеждно остаряла.
ЕС безнадеждно изостава от Китай и САЩ, добре че поне Русия ни прави компания в изоставането, че ако тръгне като Китай, ще стане зле за ЕС.
Ще ви прозвучи ужасно, но вируса в Китай работи за ЕС.
Ако нещата с епидемията продължат по дълго, фирмите в ЕС ще си помислят за нови инвестиции в Китай.
Може пък да се осъзнаят и да започнат да инвестират по масово в ЕС.
Не че много го вярвам.
Самият Китай също че извлече ползи, ще тръгнат още по ускорено към автоматизация (https://technews.bg/article-122771.html).
Да се концентрират хора в огромни мегаполиси, не е добра идея за в бъдеще.
Да се събират тълпи от хора в една фабрика и да ги използваш за ръчни операции които и една маймуна може да извърши е отживелица от миналото.
Да не говорим, че вирусните епидемии много се кефят, когато хората са събрани колкото се може повече накуп.
Да се концентрират хора в огромни мегаполиси, не е добра идея за в бъдеще.Това го говоря от поне 10 г., но г-н Ганьо и г-жа/г-ца Ганка ме гледат, като че ли съм луд.
Да се събират тълпи от хора в една фабрика и да ги използваш за ръчни операции които и една маймуна може да извърши е отживелица от миналото.
Да не говорим, че вирусните епидемии много се кефят, когато хората са събрани колкото се може повече накуп.
COVID-19 е стимул за:
По-съгласуван и широкоразпространен преход към автоматизирано производство;
Повишено използване на автономни превозни средства за материалите и стоките;
По-интегрирана, разнообразна и координирана верига на доставки;
Инвестиции в интелигентни градове за подкрепа на устойчивостта на общността;
Преминаване към виртуални работни пространства и практики. (https://technews.bg/article-123508.html)