Societe Chez Kerpeden v2.0
Преглед на печата … => Теми на форумците … => Темата е започната от: wreckage в Юни 25, 2019, 15:46:11
-
Внимание: става дума за икономика, а не колко голема работа са руските танкове или колко са гадни гейовете, Шорош и Станишеф.
The new left economics:
how a network of thinkers
is transforming capitalism
...When I asked the CBI for their thoughts on the new economics, there was a week-long silence, and then, after I chased them, a terse statement: “Labour seems determined to impose rules that display a wilful misunderstanding of business.”
The new economists say they are not intimidated. “We in the movement need to be absolutely frank about this,” says Guinan. “A democratic and an exploitative economy are fundamentally incompatible. We should mount a straightforward, left-populist attack on these business interests. We should say to them: ‘Off you go to Singapore!’ The left shouldn’t be afraid of a little creative destruction”, he says, cheekily borrowing a phrase usually used by free-marketeers. Jacobs agrees: “Exploitative companies can go to the wall.”
That might sound like a reckless leftwing fantasy. But the new economists argue convincingly that hugely disruptive change is coming to the British economy, anyway – thanks to Brexit, automation and the climate emergency. “Brexit alone will require a very interventionist state” to help the economy adapt, says Lawrence. “It will make it much harder for a civil servant to say, ‘You simply can’t do that.’”
But what do the new economists want to come after neoliberal capitalism? In Preston, after Brown had spoken evangelically to me about the virtues of “local businesses” and “local jobs”, I asked whether his council was actually saving capitalism in the city – by making it more socially sensitive – rather than supplanting it. For once, he paused. “We’ve got to be pragmatic,” he said. “We are still in a free-market environment. And I don’t see local businesses as big capitalists, anyway. The vast majority only have one or two people working for them. There’s almost no one to exploit. Shareholders are not involved.” Not everyone on the left would see small businesses – often keen supporters of rightwing parties and austere social and economic policies – in such benign terms. But Brown went on: “The Labour party, nationally, is getting away from the old pro-business/anti-business argument. Creating social value is what matters.”
Later I asked McDonnell, too, whether his approach risked saving rather than replacing capitalism. He smiled, and went into the gnomic mode he adopts when talking about tricky issues. “Who incorporates who ...” he said. “That’s the debate!” Then his smile turned more mischievous. A Corbyn government, he said, would “welcome” business “into our warm embrace”.
“As for de-growth” – the current green term for dropping growth as an economic objective – “the Labour party won’t touch it with a bargepole.” McDonnell’s ally agreed. “De-growth,” he said, “is just appalling labelling.” Guinan says the problem is not just presentational: “a politics of de-growth has not yet been invented that will carry the public.”
Instead, Labour have recently begun promoting a version of the Green New Deal: an enticing but still largely theoretical scheme advocated by steadily more leftists and environmentalists in Britain and the US over the past decade. It aims to address the climate emergency and some of capitalism’s problems simultaneously, by a huge increase in government support for green technologies and the highly skilled, hopefully well-paid jobs needed to create them. In a speech this week, McDonnell said that this project needed to be Britain’s biggest peacetime undertaking since the Attlee government’s conversion of the economy from war to peace during the 40s.
и така нататък, текстът е адски дълъг и пълен с ноо интерсни неща.
https://www.theguardian.com/news/2019/jun/25/the-new-left-economics-how-a-network-of-thinkers-is-transforming-capitalism (https://www.theguardian.com/news/2019/jun/25/the-new-left-economics-how-a-network-of-thinkers-is-transforming-capitalism)
-
и пълен с ноо интерсни неща.
Едва ли са интересни. От това, което си поснал, става ясно, че тези либерал-фирмини са Мики мауст.
Например тая тъпотия :
A democratic and an exploitative economy are fundamentally incompatible.
Какво е това животно "демократична икономика"? Нема такова! А глупостите за "социално чувствителен капитализъм", "пазарна икономика" и т.н. не подлежат на коментар.
-
От това, което си поснал, става ясно, че тези либерал-фирмини са Мики мауст.
Ай ся ш'съ обиждаме. :)
-
както вече споменах, текстът е адресиран до левите колеги. Ако те спича, не го чети.
-
текстът е адресиран до левите колеги. Ако те спича, не го чети.
Демек до либералите. ОК, не ме спича, прочетох цитата и той ми е напълно достатъчен. Но ако човек няма основни представи от икономика (капиаталистическа и социалистическа) сигурно може да му се стори интересен.
-
прочетох цитата и той ми е напълно достатъчен.
аха, така и претполагах. Както неколкократно съм одбелязвал, вие сте ноо лесни.
-
Прочетох (почти целия) текст. Нищо особено, левичарски екстензии на амилазно-захарозен гел.
-
поздравления по случай прочитането на почти целия текст и благодаря за богатата на разграждащи ензими и бедна одкъм материал за разграждане оценка. Ще се радвам да чуя некви конкретни критики по одношение на неколко од концепциите, изложени фнего:
1. Каква е личната то позиция спрямо идеята работниците въф фирмите да са и дялопритежатели?
2. Какъф ти е проблемът с кооперативната форма на сопственост?
3. Как спорет тебе трябва да се реши проблемът на гражданите, живеещи ф деиндустриализирани и лишени од инвестиции опщности?
4. Как точно виждаш решението на конфликта между идеята за растеш на икономиката и факта, че живеем ф среда, разполагаща с краен брой ресурси?
-
1. Каква е личната то позиция спрямо идеята работниците въф фирмите да са и дялопритежатели?
Нямам нищо против. Идеята не е нито нова, нито оригинална, не виждам никаква 'нова лява икономика' в нея. Не очаквам по-масовото ѝ прилагане да има някакъв осезаем ефект.
2. Какъф ти е проблемът с кооперативната форма на сопственост?
Нямам проблеми. Но ми се видя жалко, че това е най-гигантската революционна идея (всъщност, единствената конкретна идея, която видях в статията) - и това не е нито ново, нито оригинално, нито може да доведе до някакво кардинално решение.
3. Как спорет тебе трябва да се реши проблемът на гражданите, живеещи ф деиндустриализирани и лишени од инвестиции опщности?
Не знам.
Във всеки случай, интервюираните корифеи също не предлагат решение, само се тюхкат.
Ако някой въобще може да предложи изход, това би било твърде добре за над 2/3 от българските общини.
4. Как точно виждаш решението на конфликта между идеята за растеш на икономиката и факта, че живеем ф среда, разполагаща с краен брой ресурси?
Е, това е дискутирано многократно в този и онзи форум - с технологичен напредък.
Добавка.
Въпрос: Не мислиш ли, че предложенията в т.1 и т.2 ще доведат до още по-голямо засилване на ролята на управлението на фирмите ? Щото дори и за управление на ТКЗС се искат повече познания, отколкото притежава редовия трудящ се селянин.
-
Нямам нищо против. Идеята не е нито нова, нито оригинална, не виждам никаква 'нова лява икономика' в нея. Не очаквам по-масовото ѝ прилагане да има някакъв осезаем ефект.
Къде фматериала прочете, че тва са нови и оригинални неща? Никъде. И на кво конкретно се базират очакванията ти, че ена масова промяна ф структурата на сопствеността няма да доведе до промяна ф произтичащите од тва опществени одношения? На некъф материал, изчоплен од носа може би?
Нямам проблеми. Но ми се видя жалко, че това е най-гигантската революционна идея (всъщност, единствената конкретна идея, която видях в статията) - и това не е нито ново, нито оригинално, нито може да доведе до някакво кардинално решение.
отново тая пуста оригиналност ни човърка, а? Отдавам го на прекалено много гледане на Телешоп. Там са оригинални и кардинални.
Във всеки случай, интервюираните корифеи също не предлагат решение, само се тюхкат.
Тва не е вярно, прочети пак текста. Там изходи се предлагат и се дават примери, ама пусто решенията искат работа на терен и по места.
Е, това е дискутирано многократно в този и онзи форум - с технологичен напредък.
Поради одсъствие на разбиране явно ми се налага да перифразирам оригиналния си въпрос:
Как точно виждаш решението на конфликта между, сега внимание, неопходимостта од технологичен напредък и факта, че живеем ф среда, разполагаща с краен брой обезпечаващи го ресурси?
Добавка.
Въпрос: Не мислиш ли, че предложенията в т.1 и т.2 ще доведат до още по-голямо засилване на ролята на управлението на фирмите ? Щото дори и за управление на ТКЗС се искат повече познания, отколкото притежава редовия трудящ се селянин.
одговор на добафката:
Одкога од акционерите се изискват познания за управлението на притежавания од тях обект? Тва е се ено да кажеш, че гражданите не трябва да гласуват, щото нямат претстава од държавно управление.
Изненадан съм, че предвит претенциите за ново, оригинално, революционно и нам кво си, не си фсъстояние да се справиш с базата на икономическите одношения - собствеността върху сретствата за производство, а също и с оная дреболия на изхода - разпределението на печалбата.
Текстът е посветен на тва и дава примери за успешни и недотам успешни практики, бъдещи възможности и вероятни препятствия.
Ако искаш революционни и оригинални ралти, записваш се въф фейсбук и след некое време Зъкърбърг ще почне да ти дава магическите пари, които обеща напоследък.
-
1. Каква е личната то позиция спрямо идеята работниците въф фирмите да са и дялопритежатели?
Скептичен съм. Предпочитам необходимата връзка между резултати и възнаграждение да не е през притежаването на дялове и дивиденти. Управлението е специфична, професионална дейност. Едва ли някой би упреквал Ленин, че не е ляв:
Мы не утописты. Мы знаем, что любой чернорабочий и любая кухарка не способны сейчас же вступить в управление государством. В этом мы согласны и с кадетами, и с Брешковской, и с Церетели. Но мы отличаемся от этих граждан тем, что требуем немедленного разрыва с тем предрассудком, будто управлять государством, нести будничную, ежедневную работу управления в состоянии только богатые или из богатых семей взятые чиновники. Мы требуем, чтобы обучение делу государственного управления велось сознательными рабочими и солдатами и чтобы начато было оно немедленно, т. е. к обучению этому немедленно начали привлекать всех трудящихся, всю бедноту
Същото е и с корпоративното управление - немислимо е без специални знания и обучение. Което ни поставя пред това да решим трябва ли работникът да има магистърска степен по корпоративни финанси, за да бъде привлечен към фирменото управление или поне разумно да управлява участието си. Справедливо отчитаща приноса система за възнаграждение, с нарастващи бонуси, би решила "вътрефирменото неравенство" или поне би спестила това този бизнес да "бълва" неравенство, а така също би стимулирала развитието му с полза за всички, включително и обществото или поне местната общност.
2. Какъф ти е проблемът с кооперативната форма на сопственост?
Нямам такъв проблем. Но, по скромните ми наблюдения, и тук ключов се оказва проблемът с управлението и квалификацията на управляващите. Например, кооперациите произвеждат относително добре, но продават обезпокояващо зле. По нашите места имахме по едно време идея за създаване на т.нар. "маркетингови кооперации", на които да се възложи реализацията на продукцията.
3. Как спорет тебе трябва да се реши проблемът на гражданите, живеещи ф деиндустриализирани и лишени од инвестиции опщности?
На първо място този проблем трябва да се изследва системно. Убедено твърдя, че към момента, в България знанието по тези въпроси е на отчайващо архаично ниво. Тук само ще спомена, че основният фактор е демографският. И, уви, считам, че волунтаристични публични инвестиции в самоцелна реиндустриализация ще са изключително неефективни и неефикасни. Съвсем друг е въпросът, че правата на споменатите граждани трябва да бъдат гарантирани чрез осигурени и гарантирани от държавата стандарти на здравни, образователни, културни, комунални, транспортни и социални услуги. Включително и с дотации към частни доставчици на услуги. За българските условия, зоните на депопулация и последваща деиндустриализация могат да бъдат оживени с програми, които да ги трансформират в зони за рекреация и здравни услуги. При това с възможно най-високо качество така, щото да се превърнем в един от европейските лидери в този перспективен бизнес.
4. Как точно виждаш решението на конфликта между идеята за растеш на икономиката и факта, че живеем ф среда, разполагаща с краен брой ресурси?
Ще започна със задължителната уговорка, че основният ресурс е човешкият ресурс. С него ни е проблемът, най-кратко казано. Ресурсите са ограничени по дефиниция, в това спор няма. Но пък и ние сме далеч от това да сме изчерпали възможностите за отдалечаващо ни от критичната точка нарастване на ефикасността и икономичността, с които ги ползваме. Има широко поле за работа и изява в това. А си и струва. Неумно потребяваме. Твърдя, че ако подобрим качеството на човешките си ресурси, то и проблемът с всички останали (ресурси) няма да е тъй остър, за какъвто в момента прогнозите алармират. Колкото до България, в предния си живот, комай, всички сме натрупали заслуги, защото живеем в "земен рай". Но тази Райска градина си иска ... паркоустройството и поддръжката. И тук роля на левите е да застанат срещу хищническото и при това, в повечето случаи, брутално неумно грабене на публичните ресурси, с които е богата страната ни.
-
Едва ли има смисъл да се обучават работниците да управляват. Управлението е дейност която вероятно ще стане почти недостъпна за човека, както е вече недостъпна високочестотната търговия (HFT – High frequency trading). Въпрос е само на време в управлението също да започнат да използват високоскоростни алгоритми както във високочестотната търговия. Тогава управлението автоматично ще стане недостъпно за хората.
Много от хората които са работили на пода на борсите преди, сега са заменени от високоскоростни алгоритми за търговия които изпълняват поръчки със скорост непосилна за човешките възможности, а именно сключване на сделки за "милисекунди". В днешно време дори има специални електронни борси които са притежание на някои от големите банки и фирми за високоскоростна търговия, които изпълняват повече от милиард сделки на ден със светкавична скорост благодарение на супер мощни компютри.
Това сключване на сделки напълно изключва човешкия фактор, защото човекът е прекалено бавен за да успее дори да осмисли възможностите за сделки които могат да бъдат уловени само от високоскоростни алгоритми, понеже тези възможности за сделки съществуват само за части от секундата.
https://www.varchev.com/високочестотната-търговия-с-алгорит/
-
Нямам нищо против. Идеята не е нито нова, нито оригинална, не виждам никаква 'нова лява икономика' в нея. Не очаквам по-масовото ѝ прилагане да има някакъв осезаем ефект.
Къде фматериала прочете, че тва са нови и оригинални неща? Никъде. И на кво конкретно се базират очакванията ти, че ена масова промяна ф структурата на сопствеността няма да доведе до промяна ф произтичащите од тва опществени одношения? На некъф материал, изчоплен од носа може би?
Нямам проблеми. Но ми се видя жалко, че това е най-гигантската революционна идея (всъщност, единствената конкретна идея, която видях в статията) - и това не е нито ново, нито оригинално, нито може да доведе до някакво кардинално решение.
отново тая пуста оригиналност ни човърка, а? Отдавам го на прекалено много гледане на Телешоп. Там са оригинални и кардинални.
Във всеки случай, интервюираните корифеи също не предлагат решение, само се тюхкат.
Тва не е вярно, прочети пак текста. Там изходи се предлагат и се дават примери, ама пусто решенията искат работа на терен и по места.
Е, това е дискутирано многократно в този и онзи форум - с технологичен напредък.
Поради одсъствие на разбиране явно ми се налага да перифразирам оригиналния си въпрос:
Как точно виждаш решението на конфликта между, сега внимание, неопходимостта од технологичен напредък и факта, че живеем ф среда, разполагаща с краен брой обезпечаващи го ресурси?
Добавка.
Въпрос: Не мислиш ли, че предложенията в т.1 и т.2 ще доведат до още по-голямо засилване на ролята на управлението на фирмите ? Щото дори и за управление на ТКЗС се искат повече познания, отколкото притежава редовия трудящ се селянин.
одговор на добафката:
Одкога од акционерите се изискват познания за управлението на притежавания од тях обект? Тва е се ено да кажеш, че гражданите не трябва да гласуват, щото нямат претстава од държавно управление.
Изненадан съм, че предвит претенциите за ново, оригинално, революционно и нам кво си, не си фсъстояние да се справиш с базата на икономическите одношения - собствеността върху сретствата за производство, а също и с оная дреболия на изхода - разпределението на печалбата.
Текстът е посветен на тва и дава примери за успешни и недотам успешни практики, бъдещи възможности и вероятни препятствия.
Ако искаш революционни и оригинални ралти, записваш се въф фейсбук и след некое време Зъкърбърг ще почне да ти дава магическите пари, които обеща напоследък.
Не участвам в спорове с просташки заяждания.
Firmin е дал по-разширена версия на моите отговори.
-
А ето и една днешна публикация в "Гласове", в която, макар и в различен контекст, се коментират същите проблеми.
Маурицио Лазарато: Производителната сила на капитализма е войната (http://glasove.com/categories/na-fokus/news/proizvoditelnata-sila-na-kapitalizma-e-vojnata)
-
Не участвам в спорове с просташки заяждания.
Firmin е дал по-разширена версия на моите отговори.
не е. Ако прочетеш написаното од него, нема да видиш потребителско оплакване фсмисъл на "сега тва кво му е новото и революционното?". Тва по първите ми два въпроса. По фторите също нема нищо опщо.
Ще се върна отново на първите два. Става дума не за управленски умения, а за собственост, ф различна степен различна од традиционната частна сопственост върху сретствата за производство и пораждаща различно отношение към печалбата и съответно различни задачи за решаване от управлението. Това не се учи.
Хората пробват, бъркат, уцелват, пак бъркат, пак уцелват...затва са дадени примерите с Престън, Кливланд и т.н.
фторият момент е хоризонталността. Фсреда, фкоято не очакваш помощ одгоре-надолу по вертикала(основно щото не си на власт), действаш на нивото на опщността. Каквито са горните примери. Чел съм за подобни инициативи ф Бристъл, кандидат-кметът на Нюкасъл говореше за подобни неща, ф доста населени места местните се организират и излизат с изцяло местни платформи на опщински избори, печелят и доминират местните опщински управи.
----------
Едва ли има смисъл да се обучават работниците да управляват.
подесетвам: не стаа дума за управление, а за притежание. Акционерите не управляват, те избират, назначават и уволняват CEO-то, като успоредно с тва не спират да притежават обекта, управляван од CEO-то и неговия екип. Управителите са expendable, притежанието е константа.
-
Внимание: става дума за икономика, а не колко голема работа са руските танкове или колко са гадни гейовете, Шорош и Станишеф.
The new left economics:
how a network of thinkers
is transforming capitalism
......
и така нататък, текстът е адски дълъг и пълен с ноо интерсни неща.......
...според скромното ми мнение няма нито лява, нито дясна, нито средна икономика - тя е една. Икономическата политика би могло да бъде наречена "лява", "дясна", "либерална", "консервативна" и прочие - за какво дискутираме?
Темата е интересна и поучителна, струва си дискусията. Реки, гринго и фирмина са ти отговорили на интересните въпроси, аз ще го сторя по-късно тази вечер - интересни питанки пускаш, някои от тях имат вече приложение.
Мисля, че неправилно се интерпретира понятието economics.
-
...според скромното ми мнение няма нито лява, нито дясна, нито средна икономика - тя е една.
Има ли икономика, несъдържаща политика?
-
Цитат
Не участвам в спорове с просташки заяждания.
Firmin е дал по-разширена версия на моите отговори.
не е. Ако прочетеш написаното од него, нема да видиш потребителско оплакване фсмисъл на "сега тва кво му е новото и революционното?". Тва по първите ми два въпроса. По фторите също нема нищо опщо.
Ще се върна отново на първите два. Става дума не за управленски умения, а за собственост, ф различна степен различна од традиционната частна сопственост върху сретствата за производство и пораждаща различно отношение към печалбата и съответно различни задачи за решаване от управлението. Това не се учи.
В моите и на Firmin коментари ти се обръща внимание на подробността, че собствеността трябва да се управлява. По мое мнение тъкмо проблемът с управление на колективната собственост е препъни камъкът.
Има ли икономика, несъдържаща политика?
Зависи какво се разбира под политика.
-
...според скромното ми мнение няма нито лява, нито дясна, нито средна икономика - тя е една. Икономическата политика би могло да бъде наречена "лява", "дясна", "либерална", "консервативна" и прочие
Ами, не е точно така. Все едно да кажеш, че хлябът е един хляб. Не е! Има ръжен, царевичен, пшеничен и бананов. Между различните икономики има огромни разлики. Например един от основните белези при капиталистическата икономика е печалбата, а в социалистическата тя не присъства. Стоката при капиталистическата икономка възниква с нейната продажба, а при социалистическата с нейното производство и т.н. Има разлика в организацията, собствеността, планиранети и т.н.
А политиката и икономиката са като петък и събота. Вървят ръка за ръка, Но политиката води тангото.
-
...според скромното ми мнение няма нито лява, нито дясна, нито средна икономика - тя е една.
Има ли икономика, несъдържаща политика?
Реки, не разбирам елегантната ти закачка, ще илюстрирам - икономиката на България е една, определена от редица природни, географски, демографски и други фактори.
Тази национална икономика се развива през различните исторически периоди по различен начин и в различни посоки, но си остава една и съща икономика.
Не ми се изпада н носталгични настроения за онази България, която загубихме и се върнахме назад. Преди седмица, две пуснах един полемичен материал на един български академик, по въпроса.
-
Само да вметна, че мириканците са абсолютни и недостижими шампиони по окрадени и ликвидирани пенсионни фондове.
Предрага се да се включат и "дяловете" към тях или как?
-
Тази национална икономика се развива през различните исторически периоди по различен начин и в различни посоки, но си остава една и съща икономика.
Наивно! Тя и политиката винаги си остава политика, а здравеопазването винаги си остава здравеопазване. Следователно...? Нали прилагателното прави разликата между съществителните?
-
Тази национална икономика се развива през различните исторически периоди по различен начин и в различни посоки, но си остава една и съща икономика.
как така хем се развива, хем остава същата?
Ако имаш предвид, че е национална, тя през по-големата част од времето не е такава, по простата причина че нацията беше изобретена сравнително фчера.
Ако имаш предвит неква териториална специфика, тя също е флуидна, доколкото ф процеса на историята територията е била култивирана, появявали са се и са изчезвали инфраструктурни елементи, доколкото търговията с тая или оная територии е искала нови транспортни връски/старите са губили значение и т.н. Башка промените въф формите на сопственост, башка промените въф властовия вертикал, башка развитието на технологиите, башка войните, башка географските одкрития и свързаните с тех промени ф диетата на местните и съответно предлагането на кукуруз, компири, домати, чушки, боп, тютюн(който генерира акциз, който генерира контрабанда), башка дестилацията на тврът алкохол, башка болестите, миграцията...
Ако си решил да наричаш съфкупността од фсички теа променливи "българска икономика", ок. Обаче тва е се ено наричаш икономиката "Джоро" или "Джичилина Ифтаназлиева". Т.нар. "българска икономика" не е изолиран феномен, никога не е била и никога няма да бъде.
-
Понятията
- социалистическа икономика
- пазарна икономика
- капиталистическа икономика
.... за различни икономики ли иде реч, когато конкретно говорим за България или за българската икономика през различни периоди?
Аз това и казвам - икономиката е една и съща (нашата, родната), лепим етикети в зависимост от момента - когато дойдат роботите на Енгелса не знам как ще я наречем, даге!
-
.... за различни икономики ли иде реч, когато конкретно говорим за България или за българската икономика през различни периоди?
Аз това и казвам - икономиката е една и съща (нашата, родната), лепим етикети в зависимост от момента.
Да, за напълно различни икономики иде реч. И нашата родна икономика никога не е била една и съща. И не лепим етикети просто така, а ги слагаме, за да направим разликата. Която е огромна.
-
Заглавието на темата не претполага да говорим само за България, още повече че България следва трендовете, а не ги налага.
Досежно роботите, оказващи благотворно влияние върху човешкия бит, очаквам ги с нетърпение, белким те се окажат предвестници на момента, фкойто човечеството ще се издрапа до стадия на post-scarcity и ще иаме комунизъм, равни на нас роботи и AI-та и ще си гледаме кефа. А дано.
Като фен на Iain M. Banks и неговата Culture, се надявам големият писател да се окаже праф.
-
Заглавието на темата не претполага да говорим само за България, още повече че България следва трендовете, а не ги налага.
...
С това трябваше да започнеш - това е друга работа, друг разговор, интересен.
~~~
Отврате, при цялото ми уважение, мисля, че смесваш икономика с икономическа система = система на производство, разпределение, преразпределение и потребление на блага и услуги в икономиката, включително отношение на собствеността.
Икономиката включва както ик. система (често променлива), така и природните, демографски и прочие ресурси (по-скоро константни).
-
С това трябваше да започнеш
ама ама ама ама аз точно с тва почнах - със заглавието.
-
Wreckage е прав, проблемът не е в управлението, а в собствеността.
Управляващи можеш да си наемеш, трудно е да се докопаш до собствеността.
Както съм споменавал , много е важно кои ще бъдат роботовладелците.
Но има някои тънки моменти.
Голяма част от роботите ще бъдат достъпни подобно на леките коли, за доста голяма част от населението.
Дали обаче ще могат да се възползват от тях. Опита който имаме с компютрите ни подсказва, че това е доста съмнително.
Но най неприятното в цялата тази история е че при съвременната икономика най често победителят взема всичко. Колкото по глобална става икономиката, толкова по глобални стават и победителите, което пък силно намаля техният брой.
Ако достигнем до 80-90% прекариат това е добра новина. Много по лесно е да отнемеш собствеността на 10% от населението и да се премине към комунизъм, отколкото да се пребориш с огромна средна класа в която всеки мечтае да стане милиардер.
Изкореняването на дребнобуржоазната психика е най лесно ако превърнеш 90% от населението в прекариат, после ти остава само да отнемеш собствеността на останалите 10% с активната поддръжка на останалите 90%.
Освен ако до тогава тези 10% от населението не са осигурили на останалите 90% достатъчно идиотски забавления и развлечения, че на тях подобно на наркоманите да не им пука за нищо друго освен за наркотика.
Предстоят интересни времена.
Който успее да преживее поне още 20 години, най вероятно ще може да усети вече доста по осезатело накъде отиват нещата.
-
Макар че автоматизацията трябва да стимулира икономиката като цяло, тя вероятно ще създаде по-голямо неравенство, тъй като загубите в заетостта са концентрирани в някои индустрии и страни. Производството може да загуби 20 милиона позиции до 2030 г., което прави сектора с 8,5% по-малък от случая, в който „роботите не преработят пазара“, се казва доклада на изследователската фирма, цитиран от Bloomberg.
https://www.investor.bg/analizi/262/a/do-2030-g-robotite-mogat-da-premahnat-20-mln-rabotni-mesta-v-proizvodstvoto-284606/
Отдавна ми прави впечатление, че десните масмедии се притесняват много повече за ефектите на роботизацията, за разлика от левите.
Нещо не е наред с левите сили.
:m1731:
-
причината е ф тва, че няма леви масмедии, одтук и липсата на притеснение у тях.
-
Какво се случи с моралния капитализъм?
https://e-vestnik.bg/30591/kakvo-se-sluchi-s-moralnia-kapitalizam/
Политическото земетресение от феминисткото движение и борбата за правата на чернокожите унищожи тази тесногръда представа. Борбата срещу расистките и сексистките закони и институции бързо стана централна за ангажирания демократ. През настоящия век тревогата за климатичните промени и ангажираността с правата на хората с нетрадиционна сексуална ориентация бяха добавени към приоритетите в дневния ред на партията.
"Традиционните леви" предпочетоха да си измислят проблеми да се борят със своите поддръжници до окончателна победа вместо със силните на деня.
-
Wreckage е прав, проблемът не е в управлението, а в собствеността.
Реалният живот казва друго, поне у нас. При масовата приватизация беше раздадена приблизително половината собственост на голямата група предприятия. Всеки пълнолетен получи равен дял за "инвестиране". Резултатът е повече от очевиден. И не само у нас, веднага се сещам и за Русия и за Чехия има и още...
Всъщност резултатът беше много "по-дясна" икономика, ако става въпрос за разпределение на собствеността.
-
Масовата приватизация беше някаква измислица, експеримент, нещо невиждано по света. Експериментът беше неуспешен, защото нямаше последващ контрол върху сделките с бонови книжки. Нямаше органи, нямаше и специалисти за такава дейност. Нещо като пари от въртолет, само захраниха инфлацията с алтернативни платежни средства.
-
Опитът от експеримента обаче си остана. Какво може да се очаква при раздаване на собственост върху средствата за производство на широките народни маси и колко ги е грижа за въпросното нещо.
-
Опитът от експеримента обаче си остана. Какво може да се очаква при раздаване на собственост върху средствата за производство на широките народни маси и колко ги е грижа за въпросното нещо.
Никой нищо не е раздавал на народните маси.
Лъжеш като Славов отсреща ей тъй на аба!
-
Опитът от експеримента обаче си остана. Какво може да се очаква при раздаване на собственост върху средствата за производство на широките народни маси и колко ги е грижа за въпросното нещо.
Въпросът е кой от широките народни маси спечели от масовата приватизация и най-важното колко спечели?
Какво остана от това което приватизираха?
http://archive.septemvri23.com/Bulgaria_koyato_izgubihme.htm
И при кой останаха остатъците?
Лафът че Бойко не може да боядиса това, което бай Тодор е построил не е паднал от небето.
-
Реалният живот казва друго, поне у нас. При масовата приватизация беше раздадена приблизително половината собственост на голямата група предприятия.
Калинчо, можеш ли да ме светнеш кво опщо има масовата приватизация с темата?
-
The new leftwing economics wants to see the redistribution of economic power, so that it is held by everyone – just as political power is held by everyone in a healthy democracy. This redistribution of power could involve employees taking ownership of part of every company;
1. Каква е личната то позиция спрямо идеята работниците въф фирмите да са и дялопритежатели?
-
1. Каква е личната то позиция спрямо идеята работниците въф фирмите да са и дялопритежатели?
Някой знае ли такива работници и къде са работили?
Ако може някакви примери.
-
Никой нищо не е раздавал на народните маси.
Напротив.
Раздадоха на всички по едно мъничко парченце от баницата. След което всички подариха накуп своите паченца от баницата на т.нар. 'инвестиционни фондове', т.е. - на мениджмънта.
-
Не беше точно така, масовата приватизация не е непременно лошо нещо, но тия горе така извъртяха нещата, че да ограбят хората, нямаше например най-важното, фондова борса, с разни трикове "като увеличаване на капитала" сведоха % масово участие до стотинки...
-
Какво може да се очаква при раздаване на собственост върху средствата за производство на широките народни маси и колко ги е грижа за въпросното нещо.
Значи, тази общонародна собственост не е била предвидена да се раздава. Но независимо колко малко е получил всеки (защото не всички предприятия бяха сложени в кюпа, а сложените бяха оценени за жълти стотинки), масовата приватизация показа основната отличителна чертра на соц. икономиката - че средствата за производство са общонародни. Не държавни! Това го подчертавам, за да земе някой пак да говори за "държавен капитализъм".
На теория соц. държавата изплати дяловото участие на всеки в икономиката. На практика - стана мазало.
-
А ето - проф. Проданов е намерил и публикувал обръщението на 19-те:
https://pogled.info/avtorski/Vasil-Prodanov/chast-ot-amerikanskata-oligarhiya-reagira-na-noviya-komunisticheski-manifest-strahuva-se-ot-nova-klasova-voina.106102 (https://pogled.info/avtorski/Vasil-Prodanov/chast-ot-amerikanskata-oligarhiya-reagira-na-noviya-komunisticheski-manifest-strahuva-se-ot-nova-klasova-voina.106102)
https://int.nyt.com/data/documenthelper/1342-wealthtaxletter-june2019/1852b1968e8e0d52b1a0/optimized/full.pdf (https://int.nyt.com/data/documenthelper/1342-wealthtaxletter-june2019/1852b1968e8e0d52b1a0/optimized/full.pdf)
8)
-
от първата годишна класация на 400-те най-богати американци, направена през 1982 г., досега тяхното богатство се е увеличило 29 пъти – било е 93 млрд., а е станало 2,7 трилиона долара. В същото време за милиони усърдно работещи обикновени хора богатството е намаляло или е останало същото.
Da Law of Diminishing Returns.
През целия този период богатството е вървяло от бедните към богатите, а сега в резултат на технологичните промени този процес се засилва още повече.
Bordering on Negative Returns.
-
от първата годишна класация на 400-те най-богати американци, направена през 1982 г., досега тяхното богатство се е увеличило 29 пъти – било е 93 млрд., а е станало 2,7 трилиона долара. В същото време за милиони усърдно работещи обикновени хора богатството е намаляло или е останало същото.
За същия период от около 40 години и със същото почтено използване на номинални стойности, 1 долар в S&P 500 се е увеличил около 62 пъти. Групата на свръхбогатите е увеличила номиналното си богатство 29 пъти, тоест под това от S&P 500, следователно други групи са увеличили богатството си доста повече.
Пропагандата с използване на номинални стойности при сравняване на отдалечени във времето точки е рискова работа, ако е насочена към 20% от населението. :smokin:
-
Значи, тази общонародна собственост не е била предвидена да се раздава. Но независимо колко малко е получил всеки (защото не всички предприятия бяха сложени в кюпа, а сложените бяха оценени за жълти стотинки), масовата приватизация показа основната отличителна чертра на соц. икономиката - че средствата за производство са общонародни.
Концепцията за "лява икономика" по която взех скромно отношение е свързана с частна собственост, но от работещите в предприятията. В този смисъл, масовата приватизация е напълно адекватен пример, какво може да се очаква. Общонародна, ако приемем термина, собственост е несъвместима с тази концепция. По-скоро се родее с концепцията на М. Тачър да превърне британците от профсъюзни членове в акционери. Също с известен резултат.
-
В този смисъл, масовата приватизация е напълно адекватен пример, какво може да се очаква.
Пример за какво? Щото за лява икономика не е.
Приватизация спорет тебе кво означава?
Щото за повечето хора тва е преминаване на някакъф вид публична сопственост ф частни ръце. Од тва по-дясно няма.
-
В този смисъл, масовата приватизация е напълно адекватен пример, какво може да се очаква.
Пример за какво? Щото за лява икономика не е.
Приватизация спорет тебе кво означава?
Щото за повечето хора тва е преминаване на някакъф вид публична сопственост ф частни ръце. Од тва по-дясно няма.
В чии частни ръце?
Конкретно за частните ръце?
Ако може!?
-
По-скоро се родее с концепцията на М. Тачър да превърне британците от профсъюзни членове в акционери.
да де, тя маргарет с лявата ѝ политика ще я запомним :bigok:
-
В чии частни ръце?
Конкретно за частните ръце?
Ако може!?
То може и поименно, една шепа са стига да не нарушаваме закона за личните данни. :t0328:
-
В този смисъл, масовата приватизация е напълно адекватен пример, какво може да се очаква.
Пример за какво? Щото за лява икономика не е.
Приватизация спорет тебе кво означава?
Щото за повечето хора тва е преминаване на някакъф вид публична сопственост ф частни ръце. Од тва по-дясно няма.
Пример за концепцията в статията, цитирана в началото. Работещите да са и акционери в предприятието.
Приватизация означава, най-общо, преминаване на собственост от държавно владение в частно.
Акционерно участие в частно предприятие си е частна собственост, не публична.
-
Концепцията за "лява икономика" по която взех скромно отношение е свързана с частна собственост, но от работещите в предприятията. В този смисъл, масовата приватизация е напълно адекватен пример, какво може да се очаква. Общонародна, ако приемем термина, собственост е несъвместима с тази концепция. По-скоро се родее с концепцията на М. Тачър да превърне британците от профсъюзни членове в акционери. Също с известен резултат.
Разбира се, че общонародната собственост е несъвместима с концепцията за приватизация. Защото тя не е създавана, за да бъде приватизирана. И няма никаква връзка с Татчър. Сръбският Титов социализъм беше такъв - т. нар. работническо самоуправление. Работниците в сръбските заводи бяха собственици на конкретното предприятие. Но това не е социалистическа икономика, защото съществува елементът печалба и държавата не може регулира предлагането. Дефакто работниците се превръщат в капиталисти и като собственици търсят печалба.
-
В чии частни ръце?
Конкретно за частните ръце?
Ако може!?
Информирай
Масовата приватизация даде възможност на огромната маса пълнолетни българи (руснаци, чехи...) да станат частни акционери в държавните дотогава предприятия. Приблизително 7 милиона човека имаха тази възможност в България. В този смисъл, това е реализация на обсъжданата концепция за "лява икономика". Няма особено значение (за концепцията естествено), дали предприятието, чиято собственост се преразпределя е държавно или частно. Крайният прогнозиран резултат е еднакъв - множеството работещи са и акционери в предприятието. Техническото изпълнение на масовата приватизация може спокойно да се разглежда и като реален експеримент за определяне валидността на такива теории.
-
Акционерно участие в частно предприятие си е частна собственост, не публична.
Не е вярно! Акционерната собственост е частна, но публична. Тя така се и казва (PLC/PC - Public Limited Company/Public Company), защото щом има акции, значи е отворена за публично придобиване. За разлиkа от СС (Close corporation)
-
Пример за концепцията в статията, цитирана в началото. Работещите да са и акционери в предприятието.
Приватизация означава, най-общо, преминаване на собственост от държавно владение в частно.
Акционерно участие в частно предприятие си е частна собственост, не публична.
анджък, фтакъф случай ква масова и ква приватизация?
Акционерното участие на работниците имплицира а)участие ф контрола върху управлението, б)дял од печалбата, която техният труд е генерирал и в)по-голяма справедливост по одношение на разпределението на печалбата.
Фсичко тва е реално некъф вид обобществяне на съответното предприятие, тоест обратното на приватизация.
-
В чии частни ръце?
Конкретно за частните ръце?
Ако може!?
Информирай
Масовата приватизация даде възможност на огромната маса пълнолетни българи (руснаци, чехи...) да станат частни акционери в държавните дотогава предприятия. Приблизително 7 милиона човека имаха тази възможност в България. В този смисъл, това е реализация на обсъжданата концепция за "лява икономика". Няма особено значение (за концепцията естествено), дали предприятието, чиято собственост се преразпределя е държавно или частно. Крайният прогнозиран резултат е еднакъв - множеството работещи са и акционери в предприятието. Техническото изпълнение на масовата приватизация може спокойно да се разглежда и като реален експеримент за определяне валидността на такива теории.
Бъркате само в едно. На масова приватизация бяха предложени само предприятия практически мъртви в новите условия, без пазари и суровини. В населението попадна само тази част от индустрията подготвена за скраб, другото беше в забранителни списъци, за "касова" като БГА Балкан и Кремиковци. От въртолета пуснаха фалшиви десетолевки, истинските бяха в куфарчета.
-
Но това не е социалистическа икономика, защото съществува елементът печалба и държавата не може регулира предлагането. Дефакто работниците се превръщат в капиталисти и като собственици търсят печалба.
И аз казвам практически същото, но обсъждах термина "лява" не "социалистическа". Очевидно е, че при частни акционери няма как икономиката да е социалистическа.
В Югославия все пак май не е било точно "собственост", а концепцията използвана и в България, "държавата собственик, а трудовият колектив стопанин". Е, в Югославия не е било само фасаден израз, но резултатите са били сходни.
-
По-скоро се родее с концепцията на М. Тачър да превърне британците от профсъюзни членове в акционери.
WHAT THE FUCK? :t2412:
Концепцията на Тhe Cunt беше да очисти профсъюзите и да приватизира фсички публични активи. Може да се каже, че постигна ноо големи успехи и ф двете.
-
Масовата приватизация даде възможност на огромната маса пълнолетни българи (руснаци, чехи...) да станат частни акционери в държавните дотогава предприятия.
Не е така! Масовата приватизация материализира дела на всеки гражданин в икономиката. В държавата. Не на конкретно предприятие, а на цялата държава. Затова тези бонове можеха да се ползват за всичко.
-
Добре де, по-лесно ли се формулира, ако кажем, че работникът само докато е работник е акционер.
Ако разбирате?
-
Пример за концепцията в статията, цитирана в началото. Работещите да са и акционери в предприятието.
Приватизация означава, най-общо, преминаване на собственост от държавно владение в частно.
Акционерно участие в частно предприятие си е частна собственост, не публична.
анджък, фтакъф случай ква масова и ква приватизация?
Акционерното участие на работниците имплицира а)участие ф контрола върху управлението, б)дял од печалбата, която техният труд е генерирал и в)по-голяма справедливост по одношение на разпределението на печалбата.
Фсичко тва е реално некъф вид обобществяне на съответното предприятие, тоест обратното на приватизация.
Реки, ESOP ли имаш предвид?
Става. Прави се отдавна.
При немците, само като пример - във VW например около 1/4, че и повече от акциите са собственост на
провинцията, на работниците.
В УС на VW AG задължително (съобразно акционерния договор) има представител на работниците (профсъюзите).
Има и други подобни примери.
-
В Югославия все пак май не е било точно "собственост", а концепцията използвана и в България, "държавата собственик, а трудовият колектив стопанин". Е, в Югославия не е било само фасаден израз, но резултатите са били сходни.
Не, не! Собственост си беше. Даже си избираха директорите. Оттук идваха проблемите. Защото получаваха дивиденти и на практика си търсеха печалбата. И държавата не можеше да ги задължи да свалят цените. Но разликата между работническа собственост и общонародна собственост е огромна.
При нас в средата на 80-те започна излизането от социалистическа икономика, като се въведоха нови икономически механизми, собствени стопански сметки и т.н. И в момента, в който се направи - унищожиха соц. икономиката, започна да се появява дефицит (изкуствен) и т.н.
-
т.нар. "масова приватизация" имаше за цел да легитимира валидността на ени магически ценни книги, които да бъдат изкупени од ено малцинство, което после да ги ползва с цел реална приватизация на реални активи.
Реки, ESOP ли имаш предвид?
Става. Прави се отдавна.
естествено, че се прави отдавна, още од средата на 19-ти век ф Англия. Проблемът е, че този модел генерира сравнително ниска печалба и акциите са с достатъчно ниска стойност, за да предизвикат интерес у рейдърите.
Greenmail e ена од практиките на айдуците, занимаващи се с враждебни овладявания. Другият модел са верижните банкрути.
-
Не, не! Собственост си беше. Даже си избираха директорите.
"Собственост" се характеризира с 3 признака. И един от трите да го няма, вече не е собственост.
-
т.нар. "масова приватизация" имаше за цел да легитимира валидността на ени магически ценни книги, които да бъдат изкупени од ено малцинство, което после да ги ползва с цел реална приватизация на реални активи.
Може и така да е било, но на практика доказа, че собствеността е била общонародна. Защото преди да приватизираш, трябва да идентифицираш собствениците, които се предполага да получат пари от своя дял. И нямаше начин да не го направят. Сега вече няма такава собственост, държавната собственост си е просто държавна и когато се приватизира парите отиват в държавата, а не у хората?
-
"Собственост" се характеризира с 3 признака. И един от трите да го няма, вече не е собственост.
Кои са тези признаци и кой, къде е липсвал, за да няма собственост?
-
Май имаше някакво законче, за парите от приватизация отиват в един фонд, ама закона е врата у поле, баш наще ли ще минат през нея?
-
Добре де, по-лесно ли се формулира, ако кажем, че работникът само докато е работник е акционер.
Ако разбирате?
Да, възможно е, но ефектът е същия, ако става въпрос за масово притежание от работниците. Винаги има една трудна дилема, между незабавно изяждане и изпиване, образно казано, на спечеленото и инвестиране и развитие на предприятието.
В САЩ (и не само, даден е и пример с Германия) има добро решение в този дух, но не и за масата работещи, а за по-важните за предприятието. Дават се акции (всъщност опции върху акциите) и имаш стимул да се увеличава и стойността на предприятието, не само незабавно изяждане на всичко. Това обаче някак не се вмества в концепцията "лява икономика" която обсъждаме.
-
Май имаше някакво законче, за парите от приватизация отиват в един фонд, ама закона е врата у поле, баш наще ли ще минат през нея?
Не, бе, така е, но това са детайли. Тука говорим, че дефакто всеки си взе полагаемите акции от неговия дял в държавата. Което показва, че държавата наистина е била общонародна. Без значение как и колко са оценили тази собственост. Няма значение дали боновете са били по 100 кинта или по 10 000.
-
Може и така да е било, но на практика доказа, че собствеността е била общонародна.
"Общонародна сопственост" е термин, които няма никаква стойност, когато собствеността се разделя, което е целта на приватизацията. Затва се пише на ено листче "Дял" и приносителят му, който не е народът, а само ена идеална част од народа, зима листчето и почва да търси начин да го осребри. Щото листчето е валута, но ф магазина не я приемат. Одтам нататък пътят е известен. Фмомента, фкоито оригиналният дялопритежател размени листчето за валидни ф магазина купюри, листчето става реално.
-
Май имаше някакво законче, за парите от приватизация отиват в един фонд, ама закона е врата у поле, баш наще ли ще минат през нея?
Не, бе, така е, но това са детайли. Тука говорим, че дефакто всеки си взе полагаемите акции от неговия дял в държавата. Което показва, че държавата наистина е била общонародна. Без значение как и колко са оценили тази собственост. Няма значение дали боновете са били по 100 кинта или по 10 000.
Ако беше общонародна щяха да пуснат акции на Нефтохим, на АЕЦ, на БДЖ...
Държавата се освободи от тежестите, те бяха нарязани на скраб, терените застроени с МОЛ и логистични бази, ей такива нещица.
-
В САЩ (и не само, даден е и пример с Германия) има добро решение в този дух, но не и за масата работещи, а за по-важните за предприятието. Дават се акции (всъщност опции върху акциите) и имаш стимул да се увеличава и стойността на предприятието, не само незабавно изяждане на всичко. Това обаче някак не се вмества в концепцията "лява икономика" която обсъждаме.
Това е стар номер. Още в края на 19-ти век в Англия са го практикували. Това са т. нар. Labor lieutenants или Labor aristocracy. Това се е правило с цел да задушат работническото движение чрез негови представители. Защото тази работническа аристокрация си е гледала печалбата и не е давала да се правят стачки и т.н.
-
Кои са тези признаци и кой, къде е липсвал, за да няма собственост?
Давладееш и ползваш нещо, да имаш правото да не разрешаваш ползването от други и да се разпореждаш. Най-опростено естествено. Има ли смисъл да се обяснява, дали и трите ги е имало в югославските предприятия?
-
"Общонародна сопственост" е термин, които няма никаква стойност, когато собствеността се разделя,
Е и? Какво искаш да кажеш? Общонародната собственост не предполага разделяне, но когато решиш да я приватизираш, не можеш формално да не я разделиш. Бонове по 100 кинта, но тези 100 кинта отиват в гражданина-съсобственик, а не в имагинерната "държава". Сега ти имаш ли 2 кинта дял в Летище София?
-
Ако беше общонародна щяха да пуснат акции на Нефтохим, на АЕЦ, на БДЖ...
Държавата се освободи от тежестите, те бяха нарязани на скраб, терените застроени с МОЛ и логистични бази, ей такива нещица.
Имаше купища акции от ценни и добри предприятия - заводите в Девня, Химко (проспериращо тогава), Булгартабак (проспериращ и много след това), морските и планинските курорти, луксозните хотели из градовете и още много.. Нямаше акции от енергетика, комунални мрежи, БДЖ и прочие, които не бяха печеливши и тогава. Нямаше и от военните заводи. Повечето от останалото беше предложено (е не винаги 100%). Имаше и гробници, но не толкова, колкото сега се смята. (PS и от Нефтохим имаше пуснат миноритарен дял)
-
Е и? Какво искаш да кажеш? Общонародната собственост не предполага разделяне, но когато решиш да я приватизираш, не можеш формално да не я разделиш. Бонове по 100 кинта, но тези 100 кинта отиват в гражданина-съсобственик, а не в имагинерната "държава". Сега ти имаш ли 2 кинта дял в Летище София?
това, което се опитвам да ти обясня е, че опщонародността на сопствеността става осезаема единствено фмомента, ф който престане да съществува посретством раздробяване ф индивидуални партиди с цел покупко-продажба.
Въф фсички останали моменти опщонародността е недостъпна за сетивата идеална категория.
-
Давладееш и ползваш нещо, да имаш правото да не разрешаваш ползването от други и да се разпореждаш. Най-опростено естествено. Има ли смисъл да се обяснява, дали и трите ги е имало в югославските предприятия?
Ами, това всичко е различен вид собственост. Която в законите е ясно разписана. Можеш да имаш само право на ползване, но пак си собственик. Право на строеж какво е? Собственик ли си на сградата? Едно време имаше държавна, общинска, частна, лична, кооперативна и др. собствености.
-
това, което се опитвам да ти обясня е, че опщонародността на сопствеността става осезаема единствено фмомента, ф който престане да съществува посретством раздробяване ф индивидуални партиди с цел покупко-продажба.
Тоест искаш да ми обясниш това, което аз твърдя в последните си двайсе поста. Добре.
-
(е не винаги 100%)
Като за пред хората,да не се изложим пред чужденците? :too_happy-1067:
Нищо важно не беше дадено за масова приватизация, пуснати бяха търговски и промишлени предприятия за които "икономистите"като Костов нямаха идея какво да правят.
-
Можеш да имаш само право на ползване, но пак си собственик. Право на строеж какво е? Собственик ли си на сградата?
При право на ползване си ползвател, не собственик. Право на строеж не те прави собственик на земята, а само на изграденото върху нея, докато го има.
-
Като за пред хората,да не се изложим пред чужденците? :too_happy-1067:
Нищо важно не беше дадено за масова приватизация, пуснати бяха търговски и промишлени предприятия за които "икономистите"като Костов нямаха идея какво да правят.
Изобщо не е така. Вземи пример само с Николай Банев. Всичко ценно дето го попиля е само от масовата приватизация. И е един от многото.
-
При право на ползване си ползвател, не собственик. Право на строеж не те прави собственик на земята, а само на изграденото върху нея, докато го има.
Са, защо навлизаш в материи, които не са ти познати. За собствеността няма никакво значение дали е пълна или ограничена. Тя продължава да бъде собственост. За право на строеж изрично съм посочил, че си собственик на сградата. Защо трябва да ми обясняваш, че не си собственик на земята? Правото на строеж нали може да се прехвърля? Следователно можеш ли да се разпореждаш с него или не? Собственик ли си или не?
-
Николай Банев.
Аз по-горе писах,че са една шепа хораорки можем по именно да ги напишем на цигарена хартийка. За тях няма след приватизационен контрол, придобивайки малка част от заводите чрез масовата им разрешиха да разводнят капитала и да станат собственицина 99% вместо първоначалните 10-20%.
-
Николай Банев.
Аз по-горе писах,че са една шепа хораорки можем по именно да ги напишем на цигарена хартийка. За тях няма след приватизационен контрол, придобивайки малка част от заводите чрез масовата им разрешиха да разводнят капитала и да станат собственицина 99% вместо първоначалните 10-20%.
Станаха такива, защото пролетариатът им занесе собствените си дялове на крака и доброволно, като не се и погрижи за правата си. В контекста на работниците-акционери го казвам, иначе е много по-обширен феномен и доста неприятен за обсъждане от някои фенове на "лявото" в ленинско разбиране.
-
Пролетариатът разчиташе на държавата да пази интересите на всички както преди и за тях и за Баневци.
Държавата или чиновниците провъзгласили се за "държава" обаче имаха други планове решиха, че е по-лесно да се разберат с шепа Баневци вместо с пролетариата и с просто бездействие, без да се напъват постигнаха своето.
-
„Социализмът никога не е намирал почва в САЩ, защото бедните не гледат на себе си като на експлоатиран пролетариат, а като на временно затруднени милионери”
Май не само в САЩ са толкова заблудени.
:m1731:
-
Николай Банев.
Аз по-горе писах,че са една шепа хораорки можем по именно да ги напишем на цигарена хартийка. За тях няма след приватизационен контрол, придобивайки малка част от заводите чрез масовата им разрешиха да разводнят капитала и да станат собственицина 99% вместо първоначалните 10-20%.
Станаха такива, защото пролетариатът им занесе собствените си дялове на крака и доброволно, като не се и погрижи за правата си. В контекста на работниците-акционери го казвам, иначе е много по-обширен феномен и доста неприятен за обсъждане от някои фенове на "лявото" в ленинско разбиране.
По ленински се казва:
Формально правильно, а по сути издевательство
Някой погрижи ли се за широка информационна кампания по повод на масовата приватизация и какво могат да правят обикновените хора с това което им се полага.
Май на никой нито отляво, нито отдясно, нито по средата не му беше изгодно това.
-
Навсякъде по света е едно и също. Човекът е стадно животно и като такова има нагласата да следва водач. С течение на времето сме развили все по-сложна йерархия и различията в статута са нараснали от няколко пъти до стотици или хиляди ПЪТИ.
"Накрая ще остане само един!" на върха или ще трябва да поемем пътя назад до приемливи разлики от няколко пъти. Дали трябва да поемем наляво? Вероятно, но мисля, че по-бързо ще е ако продължим надясно до голям катаклизъм.
-
по-голяма справедливост
е нонсенс. Справедливостта или я има, или я няма.
:beer-405:
-
е нонсенс. Справедливостта или я има, или я няма.
Темата е "Лявата икономика", но ако се чуфстваш неподготвен за нея, мога да ти отворя ена тема, озаглавена "Бинарни Глупости", фкоято одма ще си on topic.
-
Лидерите на групата на 20-те големи икономики предупредиха днес, че нарастват рисковете за световната икономика, но не заклеймиха протекционизма.
https://e-vestnik.bg/30608/g-20-narastvat-riskovete-za-svetovnata-ikonomika/
Рискът е един, прегряване. Никой не иска да махне търговските бариери защото те са единственият начин за "растеж". Стоките поскъпват с над 10% или 20% заради митническите тарифи и това води до "ръст" към 3%.
Сега някой да ми каже имали "ръст"-развитие световната икономика или свободно пропада.