Вярвам, де е по темата. Две случки от близко време:
1. На състезание по волейбол съм. Юноши. Понеже са юноши, съдиите се обличат както си искат т.е. не ги задължават да бъдат униформени. Та в този случай главния съдия се беше изтипосал с някаква синьо-жълта риза. Обърнах вниманние поради не толкова често срещаното цветово съчетание. Загледах се. Оказа се, че под емблемата на волейболната асоциация (JVA) е пришил украинския герб с тризъбеца. Сърбеше ме езика да го попитам какво иска да каже?
2. Преди няколко дни, по време на празниците приятелско семейство ни покани на ресторант. Той е нашенец, а тя е рускиня. Те избраха заведението. Оказа се ... руски ресторант. Руснаците тук много се държат един за друг и знаят всички "техни" места. Приятна обстановка. Изискано облечени (за тук) хора. Дойде сервитьорката. Мойта г-жа се пробва на инглиш, ама не хвана дикиш. Сътрапезниците ни веднага минаха на руски. Сработи. Оказа се, че момичето е от... Украйна! По същия модел разкрихме и бармана - и той от там. Стана ми интерсено. Руски ресторант с украински персонал??? Поразпитахме (нали имахме свои хора). Оказа се (ако щете вярвайте), че заведението е собственост на 2ма съдружници - един руснак и един украинец!!!

. В разгара на вечерта се оказа, че нея вечер там имаше хора от Русия, Украйна, Полша, Румъния и БГ. Всеки си поръчваше музика от неговите си "парчета". Стана веселба. Никакви ексцесии. Мирно съвместно съжителство. ...Оттогава си задавам въпроса: Значи хората могат да се разбират, но какво ки кара да откачат?