Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Април 27, 2024, 22:19:24

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - инсп.Мегре

Страници: [1]
1
Комунизмът е съвършено неминуем. Самото име, разбира се е вече съвършено дискредитирано и когато настъпи, няма да му викат така. Но те и на капитализма не са му викали така, когато е възникнал. След 200..300 години, някои историци може и да се усетят.  :nuts:

Цитат на: Директно по Маркс
Основното противоречие на капитализма е между обществения характер на производството и частната собственост върху средствата за това производство.

Защо? При феодализма например, средствата за производство също са частни, но това не е проблем. Тоест проблема не се състои в частната собственост, а в това, че тази частна собственост е именно върху средствата за производство и именно през капитализма.

А какво различава производството при капитализма от производството при феодализма? Това е разделението на труда. При феодализма всеки производител си има собствени частни инструменти, но и владее цялата технология на производството и не зависи от никой. Експлоатацията е ниска или дори никаква. Тоест никой не отнема парите, изработени от друг. Разбира се, има чираци и калфи, на които се плаща по-малко, но това е всъщност заплащане за обучението, а не експлоатация. След завършването на обучението, те стават същите такива производители като майторът за когото са  работили.

При капитализма, част от изработената стойност се отчислява за капиталиста не поради това, че той е свършил някаква работа, а само заради ключовото му място заето във веригата - собственик на средствата за производство.

А тази позиция е ключова, именно заради разделението на труда. В капиталистическото производство никой от работниците не владее целия технологичен процес. Цялостно изделие могат да произведат само група от хора и само използвайки машини и инструменти, които са толкова скъпи, че не могат да се притежават от никой от работниците поотделно и дори от всички работници заедно.

Така се появява класата на пролетариата - работници, които произвеждат всичко, но само чрез посредничеството на капиталистите и срещу заплащане каквото капиталиста им даде. Изборът който те имат е "или работиш за колкото ти плащам или не работиш въобще".

Това положение на нещата обаче много бързо се променя в наши дни и тези промени са видими, макар и не чак толкова значими все още. Научно техническият прогрес, води до все по-голямо поевтиняване на средствата за производство и до опростяване на работата с тях. А работниците стават все по-малко специализирани и владеят по-голяма част от технологията.

Даже в големите заводи, поради автоматизацията и компютъризацията, работниците са вече почти универсални. Могат да бъдат преместени от една машина на друга и макар че машините са съвършено различни и участват в коренно различни технологични процеси, работата с тях (натискане на бутони, следене на съобщения на екрана и избиране на опции от менюта) е почти еднаква и се усвоява почти без преобучаване на персонала.

В някои сфери, това, което преди 20..30 години беше промишлена техника, в момента е битова - използвайки домашен компютър и евтина офис техника, почти всеки  може да си издаде книга с полиграфично качество и цветни илюстрации. На съвсем достъпна цена и даже по-евтино от книгите в книжарниците. С малко сръчност и упражнения в подвързването, тази книга няма да се различава от тази в книжарницата, освен може би по по-високото качество на хартията и подвързията.

Друг пример са програмистите. Разбира се, в момента има софтуерни фирми, но те дефакто не предоставят на работниците си средства за производство. Разбира се предоставят им работни компютри, но тъй като такъв компютър може да си купи всеки, то това не може да се смята за класическото капиталистическо средство за производство.
Често се срещат и самостоятелни програмисти - фрилансери, както и такива, които едновременно работят и за фирма и за собствени проекти.

В резултат, програмистите не са пролетарии. А собствениците на софтуерни фирми не са капиталисти. Те по-скоро предоставят логистични услуги на същите тези програмисти. Тези некапиталистически отношения определят и високите заплати в сектора - просто експлоатацията е значително по-ниска.

Въобще драстичен пример е свободния софтуер - тук наблюдаваме в чист вид именно комунистически отношения – "От всекиго според способностите, всекиму според потребностите".

Движението "Направи си сам" процъфтява навсякъде по света. Пускането на пазара на евтини и сравнително качествени инструменти и машини позволява в домашни условия, човек да си направи изделия с промишлено качество. При това на много по-ниска цена, поради липсата на добавена стойност за капиталиста.

Разбира се, за да си направи например човек мебели, дори при наличие на машини се изискват някакви минимални технически умения. Но първо тези умения се придобиват сравнително лесно, особено при наличие на свободно време.

Второ, с усъвършенстването на техниката (именно битовата!) тези умения ще стават все по-общи и лесни. Дори в момента може да се купи 3D принтер, който позволява да получаваме доскоро недостъпните за "направи си сам" пластмасови детайли, при това използвайки чисто компютърни умения, които всеки вече има. А и програмите за 3D принтери дори в момента се разпространяват като свободни проекти в мрежата.

Съотношениението между броя на нещата които човек си прави сам и броя на нещата, които могат да се призведат само в капиталистически завод определя и коефициента на "комунистичност" на обществото. В момента този коефициент е сравнително нисък, но все пак далеч над нулата.

И всичко което наблюдавам сочи тенденция към повишаване на този коефициент.

Страници: [1]