Имам две села, и двете планински. Имам безкрайно щастливи спомени от детството, бабите и дядовците ми са обикновени простосмъртни. Едното 500 души, другото 2000, уредени, с транспорт ежедневен, с асфалт до селата и по много от улиците на по-голямото, по-малкото май беше само на основния път от единия до другия край. С фелдшери, ходила съм, с училища, с детски лагери, с няколко магазина голямото, малкото с един магазин и хоремаг.
Не знам какво са правили тия мръсни комунисти, ама искам пак там. Сега са развалини.