Илия Троянов и неговата еластична идентичност
Автор: Юлиана Методиева 15.12.2018 15:06
http://glasove.com/categories/intervyuta/news/yuliana
Искам да живея в Лондон и да пиша във фейсбук колко скапана демокрация тече по жълтите павета. Не е зле и да съм в Чикаго и да пълня фейсбука с елегантни статуси и видеосатири срещу Борисов и Цацурата. Статусите ми ще явяват „мръсното на черното“, така да се каже. То пък е бялото всъщност, защото така пише Яна Букова, която харесвам.
Върхът ще бъде да живея в Холандия и да развихрям яростен антикомунизъм. Във фейсбука ще пиша така срещу комунягите, че ще събера 5 хиляди приятели. Всички на моя акъл. Ако някой е тръгнал да забравя какви ги вършеше диктатора Живков, ще му припомням със страшни примери – концентрационни лагери, Народен съд, Държавна сигурност! Ужас, та ужас! Номерът е да забиваш гвоздея в плътта на глупавите ти съученици, които без грам фантазия останаха в „родината“. Какво тук значи родина“! Като попитали кой е по-прецакан – Румъния или България, в хор му отвърнали“България, България, напълно, тотално, утрепана страна!!“
…
Непознаване на българското минало, схематични герои, нагласени ситуации, високомерен поглед отгоре, подлизурско нагласяване към очакванията на западната читателска публика.Всичко това, особено последното, е валидно за почти цялата ни пост-соц литература и кино. Едва напоследък започнаха да се появяват сравнително независими творби.
Какво имаш предвид под пост-соц литература и кино ? Кое време , кой период ?ЦитатНепознаване на българското минало, схематични герои, нагласени ситуации, високомерен поглед отгоре, подлизурско нагласяване към очакванията на западната читателска публика.Всичко това, особено последното, е валидно за почти цялата ни пост-соц литература и кино. Едва напоследък започнаха да се появяват сравнително независими творби.
ЦитатНепознаване на българското минало, схематични герои, нагласени ситуации, високомерен поглед отгоре, подлизурско нагласяване към очакванията на западната читателска публика.
Всичко това, особено последното, е валидно за почти цялата ни пост-соц литература и кино. Едва напоследък започнаха да се появяват сравнително независими творби.
Какво имаш предвид под пост-соц литература и кино ? Кое време , кой период ?
Тук има един интересен анализ :Ами най-вероятно от 1989 година насам.Какво имаш предвид под пост-соц литература и кино ? Кое време , кой период ?ЦитатНепознаване на българското минало, схематични герои, нагласени ситуации, високомерен поглед отгоре, подлизурско нагласяване към очакванията на западната читателска публика.Всичко това, особено последното, е валидно за почти цялата ни пост-соц литература и кино. Едва напоследък започнаха да се появяват сравнително независими творби.
Ами най-вероятно от 1989 година насам.
Където и да живее , ГОВНОТО си е ГОВНО ! Видял се с малко повече пари , надвил си малко на масрафа и злорадства над нещастието на другите ! И казва : "НИЕ , американците ; НИЕ , канадците ; Ние , англичаните , французите или германците !
Забравяйки , че ДРУГИ преди него са подредили тази страна , ДРУГИ преди него са се бѝли , завладявали колонии , заробвали и мъкнели всичко по-ценно , което могат да заграбят от нещастните хорица , за да могат ТЕ и нащо ГОВНО покрай тях да живее прилично ! Те - охолно , то - прилично !
Но нека сега се опитаме да направим преход от хлъзгавите дълбини на психоаналитичната интерпретация към доста по-ясните правила на съвременния културен пазар. Нашите писатели в чужбина продават на своите нови читатели една очаквана и разпознаваема за тях "тоталитарна България" с цената на (по-малка или по-голяма) недостоверност в литературните представи за нея.
......
Литературата, която предлага "български тоталитаризъм" на чужда публика, все по-ясно се ориентира към една стратегия, позната от изследванията на постколониализма като самоколонизация. Тя, с други думи, замества стремежа към аналитизъм, критическа авторефлексия и психологическа задълбоченост с приспособяване към пазарната конюнктура и обслужва онези стереотипи, които доминират в популярното мислене за България във всяка конкретна страна. Разбира се, всеки би могъл да ми възрази: защо самоколонизиране, след като тези книги са предназначени за чужда публика? По простата причина, че те се продават и на български език, представляват реалност на нашия книжен пазар и дори притежават специфичния чар на мнението, изречено "отвън". А българският човек, както знаем, има навика да се предоверява на чуждото мнение за себе си, дори да го търси с жажда от мазохистичен тип. Той е способен да види себе си с очите на авторитетния чужд и, разбира се, да не се хареса.
Сега вече можем да си зададем и един прагматичен въпрос. Кой печели от литературния износ на български комунизъм? На първо място, всяка "голяма" литература, или всеки културен център с голям книжен пазар. Онези книги, които потвърждават собствените му представи за "свое" и "чуждо", за това как е устроен и накъде се развива светът, укрепват националната идентичност, сплотяват желанието да си останеш откъм сигурната страна на бариерата, която опазва политическото статукво. На второ място писателите, които завършват сполучливо инициационния преход в нова родина. А българската култура? За нея остава утехата на олимпийския принцип - важно е да участваш и да бъдеш забелязан, а не да спечелиш някакво състезание. Важното е да има олимпийско събитие, да празнуваме взаимната си търпимост и официалното сближаване на културите.