Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Март 28, 2024, 08:21:38

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - Giuseppe

Страници: [1] 2
1
Теми на форумците … / Тема за срещи
« -: Септември 22, 2023, 11:44:15 »
Вчера бе проведена малка предварителна среща на част от форумците.
Май първа за този форум.
Не бе страшно, колкото дойдоха - толкова и си тръгнаха, че даже и на собствен ход.
Предвид късото време за организиране, съставът бе камерен, но пълен с идеи.
Една от тях - да се пусне тема за провеждане на срещи /тази/.
Да се проучи с каква честата - месечна, тримесечна...и с определен ден от месеца, напр. всеки втори четвъртък от съответния месец и т.н.
Къде - добре е теренът да е без музика и детска площадка в заведението /вчера беше с оглушаващи детски викове - хем приятно, хем не се чувахме/. Има вече предложение за заведение намиращо се срещу бившия хотел Плиска /до Билла/.
Начин на съобщаване - вероятно в тази тема, т.к. пуснатите лични съобщения изглежда не се четат от всички.
Темичката е свободна и за други предложения.
Също, може да се използва и за локални договорки, защото е трудно да се приеме, че от различните краища на БГ ще настъпи едно движение - та чак ше задръстим магистралите Му.
И други.
Заповядайте.
 :bigok:

2
https://trud.bg/%D0%BC%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D0%B6%D0%B0%D1%81-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5/
Все пак ще я отворя, с риск или да набъбне много, или да потъне в забвение, щото идиотите почнахме да ги възприемаме като въздуха - нещо, без което няма как да се мине, а и изглежда, че не ни струва нищо!
Уви!

3
По света … / Сърбия
« -: Февруари 12, 2023, 19:55:43 »
Цитат
Цитат
Европейският съюз наложи санкции срещу Русия заради спецоперация в Украйна. Сърбия се противопостави на ограниченията. Вучич обеща да се придържа към тази политика, докато е възможно. Той също така отказа да изпрати оръжие в Украйна. В събота сръбският президент заяви, че заради натиск от Запада страната ще трябва да помисли за налагане на санкции. Представяте ли се за какъв натиск става въпрос?
https://bgr.news-front.info/2023/02/12/otkazt-na-srbiya-da-nalozhi-antiruski-sankczii-e-geroichno-povedenie/
Не знам къде да го постна това, но понеже е пак във връзка с Русия - тук реших, макар, че за друго иде реч.
А то е - уважаеми колеги, имам няколко въпроса в контекста на матрялчето.
1. Съмнявате ли се, в лоялността на Вучич към руската политика относто Сърбия?
2. Мислите ли, че може да се окаже лайно от типа - изтъках си платното и ритнах кросното?
3. Смятате ли, че сърбите ще се поддадат на натиска?
4. Смятате ли, че ако наложат някакви санкции и Вучич се е поддал на натиска?
5. Смятате ли, че ако "санкциите" са практически проформа, нашите западни съседи ще са се осрали?
и
6.Бихте ли сравнили действията на президента на независимата държава Сърбия с действията на президента на зависимата държава България?
п.с.майната им и на Вучич и на Радев. Интересува ме вашата преценка, колеги.
Надявам се, ако някой се заеме да отговаря - да мери с еднакъв аршин.
Мисля, че темата е по обширна и за отделна такава, но не знам дали си заслужава.
 :think:

4
Хвърлям камък в нужника, щото ми омръзна от дабедабене.
Като задавах въпроси преди да приключи предния парламент ми изляхте кофи с помия - архива стои.
Аре сега, да видим.
Ако пък може да си аргументиране избора...ама май искам много, а?
 :popcorn:

5
Темата е ясна.
Изпитвате ли задоволство от това, че правителството падна?
Сега!
Бих се радвал, каквито и отговори да има, да започват първо с ДА или НЕ.
Щото може да има стотици съображения човек, но в крайна сметка като си направи баланса всичко опира до ДА или НЕ.
Щото и изборът тук е ДА или НЕ.
Ще бъда честен - живот и здраве, ще задам същият въпрос след новите избори.
Ще бъда и още по честен със своето мнение.
Аз съжалявам, че падна провителството, не щото е било толкова добро, а защото смятам, че и след новите избори ще се получи нещо по добро.
Дори и ще се аргументирам - кратко, недостатъчно, но ясно що няма да е нещо различно - простокирото нареди до другите свалячи - ГРОБ, турците и чалгарите - нареди и Възраждане, за което имаше формално право, но със споменаването на Митрофанова като сваляч на правителството си отиде у киреча още преди да е тръгнал към нов проект.
Не мога да настоявам какво мнение да изкажетежете - със, без аргументи, но пак ще повтора - нека почва с ДА или НЕ.
 :smokin:

6
По света … / Тъпи парчета
« -: Април 20, 2022, 19:44:36 »
За да започна, поствам тук  съобщението на колегата.

Цитат
Заместитель госсекретаря США по политическим вопросам Виктория Нуланд считает, что "союзники по НАТО" могут участвовать в эвакуации мирных жителей из Мариуполя, если позволит Россия, сообщает американский телеканал CNN.

7
Цитат
Бавното изчегъркване вече не е опция. Трябва да се реже бързо, дълбоко и решително.
https://www.segabg.com/category-observer/teche-sustezanie-koy-e-po-po-nay-gonsurat
От кога го дращя това, ама на - не могат да разберат нито кирчофци, нито кокорчофци, така както не разбраха и бонгофци.
Когато си попаднал сред мафиотска пасмина няма време да крещиш "стой, не мърдай, да ти виждам ръцете, имаш право да не говориш..."бла, бла краварски пинизи.
Стреляш и сетне говориш квото е там по изискване.
На гьонсурат не се обяснява, или се обяснява на неговия език.
И по неговия начин. С неговия стил.
Иначе - не разбира!
А страдат всички и по всякакъв начин!
 :pissed-891:

8
У нас … / Икономистите да кажат
« -: Февруари 10, 2022, 20:59:47 »
Има изглежда да се чепкаме доста по цени, бюджети, растеж...интересно ми е има ли тук икономисти, да дават понякога коментар за туй-онуй.
Ей напр. мен като икономически лаик ме интересува следното заявление-
Цитат
Бюджетът е разчетен при ръст на БВП от 4.8% и средносрочната инфлация от  5,6%.
Като махнем някои обтекаеми приказки и лаладжийство, на мен това ми звучи като - миналата година произведохме 100 лева, тази година се каним 104.8 лева, но стоките дет се каним да произведем и реализираме  тази година, ще са по скъпи с 5.6% заради инфлация.
Имам простичък въпрос към икономистите.
Като брой стоки и брой услуги - повече ли ще произведем т.г.?

9
Имаме си фъф форумчето един заявил се член на БСП и няколко - 3-4 симпатизанти.
Е бива ли при толкоз десен да няма такава тема бре, очаквам тук да ври и кипи!
Ааааади!
 :bigok:

10
Нямам какво да кажа, мъ други имат.
Всъщност, за боп у гЪрне, предпочитам да е негледжосано.
 :bigok:

13
https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/11/23/4284202_video_na_jivo_pregovorite_za_kabinet_na_tema_ikonomika/
Ако някой слуша внимателно, да пуска извадки от дадена тема тук и да обсъждаме.

14
Новините от деня … / Избори Юли'21
« -: Май 10, 2021, 16:37:07 »
Моля, без коментари, само партии /евентуални коалиции/ и проценти срещу тях.
Само на такива, за които смятате, че ще влизат в НС.
Моите:
ГЕРБ - 21%
БСП - 17%
ИТН - 15%
ДПС - 12%
ДБГ -  11%
ИМВ - 6%
Патриоти - ВМРО, НФСБ... - 4%
Божков, или Възраждане, или Русофили - 4%


 

15
Калинчовцете?
 :smokin:

16
У нас … / БСП ще проведе 50-и юбилеен Конгрес
« -: Септември 25, 2020, 22:07:08 »
На 26.09.2020г. /събота/ и 27.09.2020 г. /неделя/, в зала 1 на НДК, ще се проведе 50-ия Конгрес на БСП.  Събитието ще започне в 10.00ч. на 26.09.2020г. и се очаква да присъстват над 500 гости- близо 40 представители на дипломатическия корпус, кметове, интелектуалци, хора на науката и културата, депутати от Великото Народно събрание, представители на парламентарната група на “БСП за България”, евродепутати, общински и областни председатели на БСП от цялата страна. Акредитирани за отразяването на Конгреса са 78 журналисти от страната и чужбина.

На форума на БСП  ще бъде представен политически доклад, който ще включва отчет на Националния съвет на БСП и на парламентарната група на “БСП за България”. Ще бъдат разгледани и отчет на депутатите на БСП в Европейския парламент, както и отчет на Общопартийната контролна комисия на БСП.

Ще бъде избран Национален съвет на БСП, председател на общопартийната контролна комисия на БСП и членове на Общопартийната контролна комисия на БСП.

Конгресът на левицата ще разгледа Резолюция срещу проявите и настъплението на неофашизма и неонацизма в Европа, както и Политическа декларация за развитието на БСП и приоритетите на нейната политика.

Акредитацията за представителите на медиите ще започне в 9:00 часа, на 26.09.2020г./събота/, във фоайето на централния вход на НДК.
https://bsp.bg/news/view/18664-bsp_shte_provede_50i_yubileen_kongres_.html
 :bigok:

17
Теми на форумците … / Битовизми
« -: Юли 20, 2020, 12:24:06 »
Пускам темата за лафене по битови проблеми или ако не са проблеми, просто за споделяне на впечатления от бита извън готварство, лични, политически и т.н.
Конкретно, днес погледнах каква отстъпка са ми направили от топлофикация, след голямото праскане на мутрата, че намалил цената на газа с 40%, сетне тихичко подпяваха, че отстъпките няма да са 40%, но към 20 за компаниите, те пък към крайния потребител...и, накрая, чета си аз пдф-а на потребление и плащания  и смятам!
0.87%!!!
Така пише - -дадена е сума  и след това в заб. е написано "преди промяната на цените" - еди колко си.
И да, с пресмятането на проценти съм ОК, можете да не се съмнявате.
Два въпроса, щото аз винаги се съмнявам най напред в себе си
- дали сте пресмятали вашият процент
-второ - след 40% намаление цената на газа се получава това, ако сега го вдигнат с 4%, дали увеличението за крайния потребител ще бъде с 0.087 %?
Въпросите не са с повишена трудност.
Естествено, темата е и за други подобни простотии, включително и за това - дали наистина ни имат за такива балъци или само на мен така ми се струва.

18
Това, за такъв закон, го чух днес, случайно па БСТВ и 7/8.
И по двете телевизии говореха за подобни неща.
Ще се въздържа от коментар по това което разбрах, само защото тук може да четат и непълнолетни!
Моля, за вашето мнение колеги, ако знаете нещо по подробно!
Чуха се страшни неща, пред които ИК е лек полъх на вятъра.
Може пък да съм разбрал грешно!
Щял да се приема до 1 юли!
От БСП някакъв депутат г-н Гьоков е подпомагал противниците на този закон, БСП го е дало на КС.
Явно, покрай тъпия вирус съм пропуснал много, моля за помощ - има ли инфо и коментари някъде- не е имало обществено обсъждане, утре имало и протест.
 :blurry_drunk-2127:

19
Цитат
Замислям се, дали българите са узрели, за един бойкот на частните лечебни заведения?
По добре да узреят да си искат спирането на тази простотия болниците да са търговски дружества. Ще направят много добро за себе си.
 

20
Теми на форумците … / А, можело бе!
« -: Декември 14, 2019, 19:07:18 »
https://www.segabg.com/category-observer/svetut-bez-gerb-ili-kak-dobrich-unizi-edna-osvirepyala-partiya

Това може и да сте го коментирали - не знам, но ми направи приятно впечатление първия коментар.
И от форума и от публикуваните!
КеВ!
 :beer-405:
Ново доказателство, че е възможно ОФ-то в ново време!

21
Ся!
Дотътрил съм се ф тойзи форум, щото ми се видя, че тук ще има толерантност.
Разбира се никога не съм си мислил, че дори в девически пансион не прехвърчат искри и/или вербални доказателства за тънко познаване на обособени части от един от славянските езици - този, на браЦкия српски народ!
Започва обаче да става досадно.
Има определени форумци /тук включвам и скромната си особа/, които прекаляват с пиперливия си език. Може би и с кухо самочувствие. Това отвращава. Все си мисля, че половин дузина форумци ни напуснаха заради това, а може и още да се махнат.
Явно не можем да натоварим прекомерно модератора с изискването да дезинфикцира пространството постоянно, затова предлагам:
Да има една тема с анкета, като всеки може да гласува само по един път на тримесечие /например, може и да е по кратък или по дълъг срока/ и който юзър надхвърли 10/15,20.../ неодобрения - да бъде банван за месец.
Да речем, може и за повече - трябва да се обсъди.
Така ще развържем ръцете на модератора и ще му спестим личните угризения. Който и да е в този или бъдещи моменти той.
Вярвам, че трябва да се въведат някакви ограничения, щото така - ще се разпаднем.
Разбира се, това е само едно от възможните предложения да се самоконтролираме.
Как точно технически ще се организира - не предлагам - да си решава сайбията, ако изобщо това се приеме.
Пак повтарям - скромната ми особа е една от най вероятните кандидати за такава класация и съответно отшибване, но въпреки това предлагам обмисляне на такива санкции.
Който и да е модератор, както се видя и независими личности и познати юзъри - не се спират тези неща само по съвест.
То е ясно - обективната самопреценка е нещото, което въобще липсва като качество в цялото ни общество.
Що пък точно тук да е друго?
Ъ?

22
По света … / Eвропа обнагля
« -: Октомври 04, 2019, 07:17:55 »
Дата 30.09.2019   /Поглед.инфо/
Велислава Дърева

Цитат
I. Втората световна война и Похитителите на историята
1.
Европа, прегазената от нацизма Европа; оплячкосана, срината в руини; руини, над които тегне лепкавата воня на смърт; и острият дим от крематориумите, и ситният, сивкав пепеляк - прахът на милиони човеци, посипал пътища и покриви; Европа, освободена от Червената армия, презря своите спасители и ги осъди, и ги обяви за криминални типове, и ги похули с една нечувана арогантност и безсрамие, а цялата антифашистка съпротива захвърли в канавката. За пореден път.
2.
На 19 септември 2019 г. Европейският парламент (ЕП) прие резолюция „Значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа”. Заглавието е невинно, съдържанието – порочно.
Патосът на резолюцията се побира в следните постулати:
Виновникът за Втората световна война е пактът „Рибентроп-Молотов” от 23 август 1939 г., подбудител на войната е СССР, а Хитлер подрязва розите в алпийската си резиденция и нищо не подозира.
Нацистка Германия и СССР са близнаци, които се сговорили да си поделят света; Третият Райх е агресор, ама не чак толкоз; Хитлер е дребен хищник, нацизмът – леко премеждие, почти приключение.
Червената армия не е освободител на Европа от нацизма, а окупатор и поробител; източноевропейците изнемогват „под съветска окупация повече от половин век, лишени от свобода, суверенитет, достойнство, права на човека и социално-икономическо развитие”.
Русия „изкривява историческите факти” (колко хибридно!); Русия води „информационна война срещу демократична Европа” с цел „да раздели континента ни” (пак!).
В някои държави от ЕС все още не са порутени „паметници и мемориали (паркове, площади, улици и др.), възхваляващи тоталитарните режими”, което „проправя пътя за изкривяването на историческите факти относно последиците от ВСВ и за разпространението на тоталитарните политически системи”.
На 23 август Европа трябва (императивно!) да почита жертвите на тоталитаризмите, обаче как да стане, като навсякъде стърчат тоталитарни (сиреч антифашистки) паметници и както стърчат, тъй най-злодейски разпространяват не какво да е, а цели „тоталитарни политически системи”, поради което трябва да бъдат сринати, изринати и заличени (Полша е светъл пример – до момента там са унищожени над 560 паметника на загинали съветски воини).
Тези умонепостижими промишления трябва (императивно!) да влязат „в учебните програми и учебниците на всички училища в ЕС”, а ЕК „да отпусне подходящи финансови средства”.
Резолюция да бъде разпратена за сведение и изпълнение до СЕ, ЕК, правителствата и парламентите на държавите от ЕС, Руската държавна Дума (!) и държавите от Източното партньорство (Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова, Украйна – б.а.).
Така, с една резолюция, спусната като заповед по гарнизона, ЕП разпореди истината да бъде заличена, а лъжата да влезе в учебниците. Срещу щедро заплащане. За целта, според френския евродепутат Кристоф Грудлер, до момента са похарчени 200 млн. евро. Ето какво вдъхновява нашите безкористни фалшификатори!
3.
В резолюцията Хитлер е споменат 1 път, Освиенцим - 1 път, Холокост - 4 пъти, пактът „Рибентроп-Молотов” - 5 пъти, „нацистки” - 13 пъти, Сталин (сталинизъм, сталинистки) – 6 пъти, „комунизъм, комунистически” (режим, окупация, диктат) - 16 пъти, Русия и Съветски съюз (режим, окупация, диктат) - 11 пъти, „тоталитарни и авторитарни режими” (с акцент върху СССР) - 35 пъти.
„Антифашизъм, антифашисти, антифашистка съпротива” – няма. Те са в рубриката „тоталитарни”. „Неонацизъм и неофашизъм” - няма. Резолюцията и без друго ги легитимира.
4.
Европа се спотаи в гънките на своята избирателна амнезия.
Какво Европа не желае да си спомни?
Декември 1933, „Източен пакт” – СССР и Франция предлагат на Германия, Англия, Финландия, Чехословакия, Полша, Литва, Латвия и Естония „Договор за колективна безопасност на Европа”; Германия и Полша отказват и провалят „Източния пакт”.
26 януари 1934, пакт „Хитлер-Пилсудски” – Германия и Полша приемат декларация за ненападение. Полша гори от амбиция да участва разчленяването на СССР.
18 юни 1935, пакт „Рибентроп-Хор” – Германия и Англия сключват „Морско съглашение”, което дава възможност на нацистка Германия да построи нови 82 военни кораба, се изравни с военните флотилии на Италия и Франция и да доминира в Балтийско море.
25 ноември 1936, „Антикоминтерновски пакт” - подписан от Германия (Рибентроп) и Япония (виконт Кинтомо Мусакодзи), насочен срещу СССР.
1936-1939, Испанска гражданска война - участват 30 000 интербригадисти от 54 страни; в сражения загиват над 320 000 антифашисти - комунисти, социалисти, анархисти; Италия и Германия подкрепят Франко; след разгрома на Републиката хиляди интербригадисти са депортирани в „Дахау” и „Освиенцим”; режимът на Франко избива над 1 млн. испански антифашисти; в САЩ наричат интербригадистите „недоносени антифашисти”, отказват им медицинска помощ, репресират ги по време на маккартизма; Швейцария хвърля интербригадистите в затвора и чак през 2009 г. възстановява техните граждански права
12-13 март 1938, Аншлус на Австрия – В нощта срещу 12 март в Австрия навлизат германски войски. Австрия капитулира. В 4 ч. сутринта във Виена пристигат Химлер, Хес и Шеленберг; австрийският канцлер Курт фон Шушниг е арестуван и откаран в „Дахау” и „Заксенхаузен”. На 13 март в 19 ч. Хитлер влиза тържествено във Виена с бъдещия фелдмаршал Кайтел.
10 април 1938 – референдум в Австрия и Германия одобрява аншлуса.
30 септември 1938, „Мюнхенско съглашение” – подписано от Хитлер, Мусолини, Чембърлейн и Даладие. Англия и Франция, които имат 5 пъти повече и по-добре въоръжени дивизии и могат да пометат Хитлер, обричат на гибел Чехословакия. Чембърлейн уверява Хитлер, че „ще получи всичко без война и без забавяне”, защото „ужасна, фантастична и неправдоподобна е мисълта, че ще трябва да рием траншеи и да носим противогази заради някакви хора, за които нищо не знаем”. От север „поляците се нахвърлят като алчни хиени на Чехословакия” (Чърчил); от юг са другите хиени – унгарците; от запад - Германия; няма вече Чехословакия, има протекторат Бохемия и Моравия. Полша отказва да пропусне войските на СССР в помощ на Чехословакия. Пътят към войната е отворен.
30 септември 1938, пакт „Хитлер-Чембърлейн” – Англия и Германия сключват договор за ненападение.
3 октомври 1938, Чърчил – „Англия имаше избор между войната и безчестието. Тя избра безчестието и ще получи войната”.
6 декември 1938, пакт „Рибентроп-Боне” – Франция и Германия сключват договор за ненападение.
22 март 1939, пакт „Рибентроп-Уорбшис” – Литва и Германия сключват договор за ненападение.
11 април 1939, Директива на Вермахта – „Независимо от съществуващия договор, трябва да решим проблема с Полша окончателно”.
17 април 1939 – СССР предлага на Англия и Франция договор за взаимна помощ; Англия отказва.
22 май 1939, пакт „Рибентроп-граф Чано” („Стоманен пакт”) – „Германско-италиански договор за съюз и дружба”, подписан на „XVII-та година от фашистката ера”, в присъствието на Хитлер и Мусолини; препотвърждава „Антикоминтерновския пакт”.
23 май 1939, съвещание на Вермахта – Хитлер: „Отпада въпросът дали да пощадим Полша. Остава решението: при първи подходящ случай ще нападнем Полша”. До войната остават 3 месеца и 7 дни.
31 май 1939, пакт „Рибентроп-Мунк” – Дания и Германия сключват договор за ненападение.
7 юни 1939, пакт „Рибентроп-Селтер” – Естония и Германия сключват договор за ненападение.
7 юни 1939, пакт „Рибентроп-Мунтерс” – Латвия и Германия сключват договор за ненападение.
Сега теглете една черта. И зачеркнете всичко изброено. Изтрийте го от съзнанието си. Това не е било. Не се е случило. Англия и Франция не са подписали смъртната присъда на Чехословакия и респективно – на цяла Европа; Полша и Унгария не са разпарчетосвали Чехословакия в съюз с Хитлер; Полша не се е обезсмъртила като „хиената на Европа”, понеже изобразява невинна жертва; няма Аншлус, няма Герника, няма Антикоминтерновски и Стоманен пакт, няма Мюнхенска сделка.
Изобщо - никой никога не е сключвал никакви съглашения с Германия. Само Кремъл.
23 август 1939, пакт „Рибентроп-Молотов” – СССР и Германия сключват договор за ненападение.
1 септември 1939 – Германия напада Полша. Войната започва.
5.
Какво още забравя Европа така предвидливо?
Забравя „Златната блокада” на СССР, продължила до 1934. Целта на „цивилизования” Запад е да не допусне индустриализация на СССР, да предизвика глад и да провокира недоволство.
Забравя операция Копие” от 1940 - Френско-британски план за война срещу СССР с цел – унищожение на съветския нефтодобив.
Забравя, че на 23 юни 1941, ден след като нацистка Германия напада СССР, Хари Труман, бъдещ президент, заявява: „Да оставим Русия и Германия да се избиват взаимно колкото се може повече”.
Забравя, че Втория фронт е открит 1079 дни след нападението на Германия над СССР. 1079 дни „съюзниците” наблюдават хладнокръвно касапницата, организирана от Хитлер. Най-сетне Чърчил настоява за втори фронт - не заради „съюзническа отговорност”, а защото: „Съветска Русия стана смъртна опасност. Трябва незабавно да се създаде нов фронт против нейното стремително настъпление, за да се задържат руските варвари колкото може по-далеч на Изток”.
Ей такива и още много несъществени неща забравя Европа. Но за тях – в следващия брой.
II. Неонацизмът срещу Безсмъртния полк
1.
Започнах да ви разказвам за срамната резолюция на Европарламента от 19 септември - "Значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа".
Резюме. ЕП постанови: виновникът за Втората световна война е пактът "Рибентроп-Молотов", подбудител на войната е СССР; Червената армия не е освободител на Европа от нацизма, а окупатор и поробител.
ЕП подмени историята на Европа и света, демонизира антифашистката съпротива, обяви съветските воини за престъпници и разпореди тия антифашистки паметници да бъдат сринати, помен да не остане от тях, щото "разпространяват тоталитарни системи". А фашизма благослови и го вкара в учебниците. Всичко това - срещу вдъхновяващо заплащане от 200 млн. евро. До момента. След момента - не знаем. 
2.
Изгледах цялата дискусия в ЕП.
Една нова Стена разделя Европа. 
От едната страна на Стената евродесните, надменни и цинични, възпроизведоха профашистките постулати в резолюцията и ги гарнираха с истерична русофобия, примитивен антикомунизъм и лицемерно състрадание към жертвите на нацизма: 
"Нямаше да има Втора световна война, ако не беше пактът "Рибентроп-Молотов". Западът нямаше да се обяснява за съюза със Сталин. Нямаше да продължава митът за Червената армия като освободителка на Европа; Този пакт е едно от най-мерзките политически действия; Полша е кървава жертва на двата най-чудовищни режима; Малко се говори в Европа за зверствата на комунизма, непропорционално. За да има единство, комунизмът трябва да бъдат осъден. Европа няма да бъде единна, докато няма консенсус по този въпрос"...
И още: "Нацизмът приключи. СССР приключи. Но тези практики останаха. Вижте Грузия. Вижте Крим. Вижте Украйна; Военният конфликт в Украйна трябва да бъде наша грижа; Украйна ще си върне Крим; Кремъл съхранява своята сфера на влияние в Украйна, Молдова, Грузия. Духът на Молотов обитава Кремъл. Европа е мишена на информационна война. Русия използва историята като инструмент на лъжата"...
Това са опорните точки на десните евродепутати. Обичам да ми говорят за справедливост, морал и чест представители на държави, които държави се гордеят със своите колаборационисти, с Хорти и Салаши, с Антонеску и Павелич, със своите латишки, литовски, естонски, унгарски, румънски, хърватски СС легиони, батальони, бригади, дивизии, полкове и наказателни отряди, погубили стотици, стотици хиляди човеци - евреи, руснаци, поляци, украинци, белоруси, сърби, чехи, словаци... 
Ако има награда за най-мракобесно изказване, безспорният фаворит е Андрей Ковачев (ГЕРБ). Той  извести ЕП, че "всяка втора улица в България носи името на диктатор или на някой от техните (на диктаторите - б.а.) поддръжници". И поздрави "българското правителство и МОН за приемането на новите учебни програми, които най-накрая обективно отразяват събитията от 20-и век".
Тези думи не изтръгнаха аплодисменти от залата.
3.
От другата страна на Стената отговориха антифашистите:
"Искате истината? Първата истина -  Съветската армия освободи европейските народи. Втората истина - 20 млн. комунисти дадоха своя живот, за да сме свободни днес. Сега хвърлят вината върху комунистите. Тук се преследва скрита цел - комунистическите партии да бъдат обявени за незаконни" (Георгиос Георгиу, Кипър, Обединена левица).
"Защо забравяте, че една година преди пакта "Рибентроп-Молотов" беше подписано Мюнхенското съглашение, когато Франция, Англия, Италия сключиха сделка с Хитлер и продадоха моето Отечество. Съглашението стана причина и за ВСВ, и за пакта "Рибентроп-Молотов". В резултат от съглашението Чехословакия беше окупирана от полски, унгарски и немски войски. Не трябва да деформираме историята, не трябва да създаваме враждебно отношение към Русия. Какво може да ни донесе такава враждебност - още 6 млн. загинали евреи, още 25 млн. загинали славяни?!" (Мирослав Радаковски, независим, Словакия).
 "Аз съм от Испания, от втората страна в света с най-много масови гробове в резултат на фашистката диктатура. Страна, в която улици и площади носят имената на франкистки убийци. Страна без памет, която изтри от обществения живот своята недавна история. Трябва да говорим за ролята на испанските републиканци да спрат фашизма, за интербригадите като пример за солидарност. Ние не говорим само за миналото, ние говорим за настоящето. Днешна Европа е препълнена с неофашисти. Трябва да помним и почитаме тези, които загинаха в битка с фашизма" (Сира Рего, Обединена левица, Испания)
"Днешното заседание не е нито за паметта, нито за бъдещето. Това е вулгарен антикомунистически делириум! Точно така! Резолюцията има скрита хитра цел - забрана на комунистическите партии, на комунистическата идеология и символика и преследване на комунистите. В резолюцията виждам реакционните, мракобесни сили, които ръководят страните от Вишеград и Прибалтика, които героизират нацизма, ласкаят го, сеят расистска отрова. Решаващ е приносът на СССР за разгрома на фашизма и нацизма. Факт. Милиони загинаха в антифашистката борба. Тези, които храбро се бориха срещу фашизма и нацизма, днес наричате съюзници на Хитлер! Колкото и да леете чернилка, истината ще сияе вечно! Историята е написана от народа, а не е предписана в резолюции" (Лефтерис Николаос-Алаванос, независим, Кипър).
 "Този документ е цинична злоупотреба с истината. ЕНП позорно манипулира паметта, за да подтикне ЕС към експанзионистичен дневен ред. Този документ няма за цел да се опознае историческото минало, а да се злоупотреби с него. Това е ужасна обида за всички истински антифашисти. Какво грубо оскърбление към паметта на френската съпротива, на героите от Варшавското гето, на руските войници, на левите, които се сражаваха с Франко! Тяхното мъжество е доказателство, че интернационалната солидарност не зависи от предписанията на ЕС." (Клер Фокс, независима, Англия).
"Ужасен е този опит да бъдат приравнявани фашизмът и комунизмът, да се премълчават милосърдно престъпленията на нацистите, да се премълчава истината за "Мюнхенския сговор", който отвори пътя към ВСВ. Това съучастие с капитала продължава и днес. Искат да заличат решителния принос на комунистите за победата над фашизма. Да заличат зверствата срещу антифашистите в Португалия, да заличат Революцията на карамфилите, която сложи край на фашисткия режим. За да узаконят забраната и преследването на комунистическите партии, както става в някои държави от ЕС или в Украйна със съдействието на ЕС. В същото време се допуска реабилитация и възхвала на фашизма" (Сандра Перейра, Обединена левица, Португалия).
"С примитивен антикомунизъм и безжалостно изнасилване на истината ЕС и ЕП се опитват да оправдаят фашизма и се присъединяват към вишеградските и прибалтийските страни, където почитат нацистките колаборационисти и имат наглостта да наричат "колаборационисти" комунистите и СССР, които поведоха борбата на народите срещу фашисткото чудовище. Приравняването на фашизма и комунизма е провокация, оскърбление към историческата истина" (Константинос Парадакис, независим, Гърция).
Нямам какво да добавя.
4.
ЕП прие резолюцията с 535 гласа "за", 66 "против" и 52 "въздържали се". 
"За": Александър Йорданов, Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Асим Адемов, Емил Радев - ГЕРБ
Атидже Алиева-Вели, Илхан Кючук, Искра Михайлова - ДПС
Ангел Джамбазки, Андрей Слабаков - ВМРО
Радан Кънев - ДСБ
"Против": Сергей Станишев, Цветелина Пенкова и Петър Витанов - БСП
"Въздържали се": Иво Христов - БСП
Отсъстват: Ева Майдел - ГЕРБ,  Елена Йончева - БСП
5.
Не си мислете, че Европа, таз блудница Вавилонска, е изгубила разсъдък. Нищо подобно! Коварна е тя! Помни. И почита. И възхвалява. И насърчава. Какво? Ето какво:
Почита и насърчава нацистите от латвийския батальон "Вафен-СС", които дефилират по улиците на Рига. Сборищата в Блайбург на ултрадесни от цял свят, които славят хърватските нацисти, усташите и техния фюрер Анте Павелич, останал в историята като "Касапина на Балканите". Тържествата край Нарва в чест на живите нацисти от 20-а Естонска СС дивизия.
И разбира се - разбира се! - бандеровците, които извършиха неонацистки преврат; които прославят украинските СС батальони "Роланд" и "Нахтигал" и украинската СС дивизия "Галичина"; които превърнаха прекрасната Одеса в крематориум, изгориха живи 50 души, квичаха щастливо по своите фейсбуци "Красота! Да горят руските свине!", и за награда бяха обявени за "пазители на демокрацията" и "гаранти на евроатлантическите ценности", американски и европейски политици позираха с неонацистките фюрери, а мадам Нуланд ги черпаваше с курабийки "Fuck EU!".
Неонацизмът и неофашизмът не са само факли, барабани, вериги, ножове, качулки, маски, татуирани свастики и "Sieg Heil!" по стадионите. Това не е природно явление, цунами някакво. Не. Това е мироглед, идеология, целенасочена политика, която развращава общественото съзнание, руши устоите на Европа, нейната идентичност, нейната история, историята на всяка една европейска държава и на света.
Неонацизмът е чудовището, родено от духовната, моралната, социалната и политическата нищета на обществото; от програмираното невежество; от фалшифицираната история; от производството на фалшива памет; от съзнателното разчовечаване на човека; от методичното развращаване на неговата душа, от неговото отчаяние, от неговото унизително битие на амеба, на червей някакъв, от неговата инстинктивна, неистова, болезнена потребност някой да бъде наказан. За всичко.
И ако днес в много уж европейски държави героите от Втората световна война са в нацистки униформи, това е политика. Това е политиката на десницата: реабилитация и оневиняване на фашизма и нацизма; сатанизиране на антифашистката съпротива; ревизия на и реванш за Втората световна война; патологична русофобия; подкрепа и възхвала на неонацизма и неофашизма.
Всичко трябва да бъде заличено. Не е имало никакъв нацизъм, и никакъв холокост, и никакви крематориуми, и никакви антифашисти. Това знаят днешните 20-годишни, превърнати в мутанти. Тези лъжи са тяхното знание. Тяхното невежество е тяхното убеждение.   
Защо е този заговор, тази конспирация срещу паметта?
За да бъде прекъснат историческият континуум.
Защото корените на Европа са антифашистки. Защото всички принципи и идеи, върху които ЕС е изграден, са родени от антифашистката борба - от Манифеста от Вентотене до създаването на Европейската общност. Защото, както написаха евродепутатите-социалисти Гийом Балас и Серджо Коферати, "спойката тогава на различните политически сили беше именно антифашизмът. Загубата на тази важна връзка с миналото обяснява мизерното настояще на Европа". 
Мизерното настояще предопределя мизерно бъдеще.
Само преди две години Европарламентът прие резолюция срещу  неонацистките и неофашистките организации. И призова държавите от ЕС "да съсредоточат вниманието си върху превенцията чрез образованието, чрез изучаването на зверствата на нацизма през Втората световна война". Но ЕП не чете, камо ли да помни собствените си резолюции. На 19 септември 2019 г. ЕП легитимира фашизма, нацизма и техните ракови новообразувания.
Европа изгуби почтеност, морал и достойнство. Най-обикновена порядъчност загуби, за благоприличие да не говорим, за благочестие - съвсем. Губи ги методично и съвсем не безкористно. Европа, по-точно -евродесните, обнагляха в своя див реванш срещу Русия. Като отмъщение над победителите във Втората световна война. Тази Европа води самоубийствена война срещу себе си и собственото си минало. Сякаш се срамува от него. Има защо.
Тази Европа заплю истината и похити историята, и я подмени, понеже не може да я промени. Изфабрикува и натрапи на обществото един фалшив разказ, където злодеите са жертви и герои, а жертвите и героите - злодеи. Величайша глупост!
Евродесните имат голям проблем. Непреодолим. Срещу тях е многомилионният Безсмъртен полк на паметта. Войната с Безсмъртния полк е обречена.
Е, не мога да и отрека таланта на тази особа, носеща се като разплетена дамаджана из пространството.
Почти нямам и какво да добавя за обнаглялата Европа. Иска да се гръмне в крака - прави го. Само вчера, при инфото за убитите и самоубилия се френски полицай стана ясно, че за година са се гръмнали към 50-тина полицаи. Само във Франция! Това ако не е показател за влудяването на европейците и влудяващата роля на еврозелките, откъдето и да са управлявани и/или манипулирани - здраве му кажи!
Ще перефразирам малко Чърчил - Европа се люшка в последно време между подлагането си на англосаксите и плахи опити за независимост.
Избра първото и ще получи второ освобождение.Този път окончателно.
Само че и наставник.
На малките деца, дали от наивност или от безразсъдство им се полага такъв.


23
Теми на форумците … / Когато числата говорят...
« -: Септември 17, 2019, 20:02:22 »
От капитализма преди 9.IX.1944 г. през социализма до 10.Х.1989 г. до неолибералния капитализъм днес
Цитат
Дата 10.09.2019   
Васил Проданов
Проф., д.ф.н., Васил Проданов – преподавател в УНСС. Главен секретар на Българското философско дружество (1978-1989). Директор на Института за философски науки(1988-1992) и на Института за философски изследвания към БАН(1995-2010 г.). Автор на стотици научни публикации, излезли в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни в света. Автор на 21 книги, сред които «Познание и ценности», «Биоетика», «Биосоциални ценности» и др.
/Поглед.инфо/

Родените преди 1944 г. у нас са живели в три епохи – на първия български капитализъм, на държавния социализъм и на втория български неолиберализиран и глобализиран капитализъм под американска хегемония. През всяка от тези епохи сме се сравнявали с развитите капиталистически страни и сме се опитвали да ги догоним. Още преди Освобождението българите иската да се освободят и да станат «като европейците». След 1944 г. идеята е за няколко десетилетия да се измине път, който развитите капиталистически страни са изминали за няколко столетия. След 1989 г. ни обясняваха как като станем «нормална държава» ще се превърнем в «Швейцария на Балканите». Кои от тях са били успешни и кои – не? Нека да направим съответните сравнения на всяка от епохите и на резлтатите от догонваща модернизация.
Първата епоха. Времето на първия български капитализъм
По времето на първия български капитализъм България е изостанала аграрна страна в периферията на Европа, а буржоазията не притежава инвестиционни възможности за ускорено развитие, с което България да излезе от своята изостаналост. България е вкарана в няколко национални катастрофи, които допълнително водят до унищожение на национално богатство. След 76 години първи български капитализъм, около 80 % от населението живее все още селата, земята е разпарчетосана на над 10 милиона парчета и трудно може да бъде обработвана с модерни методи и техника. По данни на МНП, до 9 септември 1944 г. 31.6 % от населението е неграмотно, а през учебната 1943/1944 г. 105 906 деца не ходят на училище.i По показателите на вноса и износа България остава типична страна от периферията на световната система. От целия й износ през 1939 г. само 4.3 % представлява обработена в някаква степен продукция, другото са необработени селскостопански стоки и суровини. В същото време от страните от капиталистическия център в Западна Европа 72 % от това, което се внася, са някакви индустриални стоки – инструменти, машини, апарати, транспортна техника и пр.ii
Ако вземем сравнителните данни на България и другите балкански държави през първата половина на ХХ век, ще открием, че тя е сред най-бедните страни в Европа през целия този период, като изостава в сравнение с Гърция, но има малки предимства пред Югославия, Румъния и Турция. Според изследванията на промените в БВП по паритет на покупателната способност на човек от населението в света през периода 1913 г. - 1950 г. в долари по международни цени от 1990 г. съотношението между нас, Гърция и Югославия е следното: iii
Страна   1913 г.   1929 г.   1939 г.   1950 г.   Индекс 1913-1950
България   1498   1180   1603   1651   110.2
Гърция   1621   2386   2638   1951   120.4
Югославия   1029   1054   1412   1546   150.2
 Вижда се, че през този период най-неуспешно е българското развитие и за 43 години БВП на човек от населението в страната е нарастнал едва с 10.2 %. България е изоставала в класацията на развитие на страните в света по БВП на човек от населението. Нейното развитие не е било догонващо, а нарастващо изоставащо. Това се вижда и чрез изработения от Ангус Медисън индекс на степента, в която отиват напред или изостават държавите в световната класация на икономиките според БВП на човек от населението, съотнесено с икономиката на САЩ. За периода 1913-1950 г. индексът на България е минус 1.32, т.е. България е изоставала в своето развитие.iv
В своята студия, посветена на индустриализацията на България между 1878 и 1939 г., харвардският професор Александър Гершенкрон прави следното заключение: „основната ценност на българския опит се намира във факта, че той в най-висока степен предполага понятието за пропусната възможност”.v Първият български капитализъм се оказва неспособен да реализира модернизационните задачи. Той възниква в резултат на геополитическите размествания и интереси на великите сили през 70-те години на ХIХ век и остава зависима икономическа и политическа периферия на европейския капитализъм.
Втората епоха. Времето на държавния социализъм
Промените, началото на които е 9 септември 1944 г. са свързани с опита за догонваща модернизация на страната, която се опитва да преодолее историческата изостаналост през предходния период с помощта на нов модел на развитие при силен държавен контрол, колективизаци на собствеността и планово развитие, характерни за съветския държавен социализъм. Какви са резултатите от тази стратегия, възприета чрез петгодишните планове на установилия се държавен социализъм в страната?
Според сравнителните изследвания на приноса на отделните страни в световната икономика от 1820 г. до наши дни, направени от Ангус Медисон от Центъра за растеж и развитие към Университета в Грьонинген, изчислено чрез брутния вътрешен продукт (по стойност на долара от 1990 г.) във върховата предвоенна 1939 г. България е имала БВП на човек от населението 1 603 долара, Германия - 5 403 долара, Великобритания – 6 266, САЩ - 6 561, т.е. към края на първата буржоазна епоха в нашата страна дистанцията между България и Германия е около 3.4 пъти, между България и Великобритания - 3.7 пъти, България и САЩ – близо 4.1 пъти и тази дистанция е по-голяма отколкото в началото на века. В същата тази година БВП на Гърция е бил 2 638 долара, т.е. дистанцията между Гърция е била около 1.58 към 1 в полза на Гърция.
През Втората световна война - между 1939 и 1945 г., националният доход на България по паритет на покупателна способност (ППС) пада с около 30 на сто. Още през 1950 г. страната успява да надмине равнището на национален доход на човек от населението от 1939 г., т.е. на комунистите са нужни само 6 години, за да възстановят икономиката и да тръгнат нагоре. А 18 години, след като вземат властта през 1944 г. този доход е вече около 4 пъти повече.vi
Едно общество, в което около 80 % от населението е селско се урбанизира и индустриализира в стремежа за няколко десетилетия да постигне това, което развитите западни страни са постигнали за столетия, но без да има експлоатираните от тях през тези столетия милиони роби и гигантски колониални владения. Милиони хора се преместват от селата към градовете и претърпяват вертикален растеж в образование, в материално отношение, в социален статус. Във върховата за държавния социализъм 1987 г. България е имала БВП на човек от населението 6382 долара, Германия - 15 701, Великобритания - 15 393, САЩ - 21 788, Гърция – 9 375 т.е. дистанцията между България и Германия е намаляла в сравнение с 1939 г. от 3.4 пъти на около 2.3 пъти, между България и Великобритания - от 3.7 на по-малко от 2.3 пъти, между България и САЩ от 4.1 на около 3.2 пъти, между Гърция и България – от 1.58 на около 1.37 т.е. "държавният социализъм" наистина се е оказал фактор за скъсяване на историческата дистанция.vii Индексът на догонване на Медисън, който включва периода между 1950 и 1992 г., когато вече българската икономика е тръгнала назад, въпреки това е положителен и се равнява на 0.21.viii Може да се предположи, че ако данните бяха до 1989 г. щяха да бъдат и по-високи.
Трета епоха. 30 годишният преход към втория български капитализъм
в екстремна версия на американизиран неолиберален капитализъм.
През 1989 г. геополитическият разпад, до който доведе СССР горбачовската перестройка помете и България, вкарвайки я в системата на глобализиран неолиберален капитализъм. Какви са резултатите от тази промяна? Ето какво ни казват данните на Световната банка за това какво е нашето съотношение с три водещи държави и една наша съседка в БВП след близо 30 годишен преход към неолиберален, периферен (ресурси от него вървят към капиталистическия център и дистанцията между център и периферия нараства), клептократски (изграден с помощта на гигантско разграбване, наречено „приватизация“) и компрадорски (управляващите политически елити служат на чужди интереси, а не на интересите на страната си) капитализъм.
През 2018 г. БВП на човек от населениетов САЩ е 62 241 долара, във Великобритания е 42 491.4 долара, в Германия – 48 195.6, в Гърция – 20 324.3, в България – 9 272.6.ix
Обърнете внимание: през 1939 г. разликата между най-развитата държава САЩ и България е близо 4.1 пъти, след това намалява до 1987 г. е намаляла на 3.2 пъти и през 2018 г. е нарастнала на около 6.6 пъти. Реставрацията на капитализма, гигантският грабеж на вътрешни и външни сили на национално богатство са увеличили дистанцията ни от САЩ повече от два пъти в сравнение с времето на социализма. Не само, че намалената дистанция по времето на социализма е изчезна, а имаме рязкото й увеличаване. Социализмът е намалил дистанцията помежду ни, реставрираният капитализъм е довел до нейния огромен скок, т.е. отпратил ни е много по-дален от САЩ отколкото сме били 1939 г.
Дистанцията в БВП на човек от населението между Великобритания и България е била в 1939 г. 3.7 пъти, намаляла е по време на социализма до 1987 г. на 2.3 пъти и е нараснала три десетилетия по-късно наближава 4.6 пъти, т.е. громителите на социализма и строителите на капитализма са я увеличили 2 пъти и днес сме много по далеч от британците отколкото дори във върховата за първия български капитализъм 1939 г.
Разликата между Германия и България е била в 1939 г. е била 3.4 пъти в полза на Германия, след това разликата в БВП на човек от населението помежду им е намалял до 1987 г. на 2.3 пъти и с прехода към втория български капитализъм следващите 30 е скочила на близо 5 пъти. По времето на социализма сме намалили дистанцията, след това с с байганьвско тупане по гърдите «Аз съм демократ» сме я увеличили повече от 2 пъти отколкото е била в последните години на лошия социализъм, и за да се скрие това се пренаписва и фалшифицира написаното в учебниците по история за този период.
Дистанцията с нашата съседка Гърция през 1939 г. е била 1.58 към в нейна полза, след това тази разлика между БВП на човек от населението в двете старни е паднала на 1.37 и близо две десетилетия по-късно с прехода към капитализъм след ужасяващата дълго криза и фалит на Гърция очевидно при нас нещата са били много по-страшни с башибозушкото разрушаване и разграбване на създаденото от социализма, че по време на неолибералния български капитализъм дистанцията се е увеличала и сега е повече от 2 пъти в полза на гърците.
В резултат на на един по същество катастрофален преход към периферен, клептократски, компрадорски капитализъм страната е върната насилствено назад от гледна точка на дистанцията си не само със страните от капиталистическия център, но и със съседна Гърция. Така по същество около половин век от нашето развитие е бил унищожен, а България се е превърнала в периферия на капитализма от развитите западни страни, към които са изтекли десетки милиарди във формата на човешки, финансов и всякакъв друг капитал.


i Маринова-Христиди, Р. Образован ли е социалистическия човек? (Развитие на образованието и науката в България в периода на държавния социализъм. 1944-1989 г.). – В: Изследвания по история на социализма в България 1944-1989, т. 2. С.: Фондация „Фридрих Еберт”-ЦИПИ, 2010, с. 438–439
ii Вж. България и Европа през 1939 и 1989 г., погледнати от статистическите годишници на Царство България и Република България. Съставител Иван Цветков. С.: ИК „Христо Ботев”, 1994, с. 19
iii Вж. Рангелова, Росица. България в Европа. Икономически растеж през ХХ век, С., Акад. издат. „Проф. Марин Дринов”, 2006, с. 61.
iv Вж. Monitoring the World Economy, Paris: OECD Development Centre, 1995, Tables Chapter 1.
v Gerschenkron, A. Economic Backwardness in Historical Perspective. Cambridge, Massacusetts, The Belknap Press of Harvard University Press, 1962, p. 362.
vi Вж. Рангелова, Росица. България в Европа: Икономически растеж през ХХ век, С., Акад. изд. „Марин Дринов”, 2006, с. 60, 61, 109.
vii Вж. Maddison, Angus. Historical Statistics of the World Economy: 1-2006 AD, In: http://www.ggdc.net/maddison/Historical_Statistics/horizontal-file_03-2009.xls, 30 April 2012
viii Вж. Monitoring the World Economy, Paris: OECD Development Centre, 1995, Tables Chapter 1.
ix GDP per capita (current US$), The World Bank, https://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.PCAP.CD?locations=US, September 8, 2019
Клуб 24 май
Миии...не мога да кажа нещо повече, тва е!

24
Имам един грях пред форума - обещах, но не изпълних обещанието си, да постна редактирано проучването и събирането на инфо в оня форум, под заглавие "Какво бе построено през соца".
А не го изпълних, защото там има доста остаряла информация /сравнения/ които с времето са си изгубили смисъла, дори по чисто технологични причини. Как да сравняваш "Москвич 403" със съвременна кола, но и как да обясняваш на някои партнери, че тогава и западните бяха амен същите. Това - само като пример. Това ме отказа да пускам направеното форумно проучване, направено  с помощта на доста форумци от оня форум.
Днес прочетох материала на Искра Баева - професор е все пак, не може да се отрече моженето на професионалиста.
Още повече, че моето тогавашно проучване започваше с цитат, оказва се включен в експозето на проф. Баева, за дереджето на мамковината ни през далечната 1940 г.
Там, където иска да ни върне, един съвременен дебил, с аргумента, че ще ни "извиси" до това положение "икономически"!!!
Това е и повода, да поднеса извинението си на тукашните форумци, поствайки труда на проф. Баева, с който съм 90% съгласен.
Проф. Искра Баева: Защо дойде промяната на 9 септември 1944 г. и какво донесе тя на българите
8 септ. 2019 |
Цитат
Катализатор на неизбежните промени не само в България и в Европа, а и в цял свят стават събитията от Втората световна война
Навършват се 75 години от началото на дълбокия поврат, настъпил в историята на България на 9 септември 1944 г. Преди три десетилетия в българското общество се разразиха остри спорове около събитията на тази дата, бяха приети резолюции и дори закони, с които определени политически сили се опитаха да осъдят миналото. Предполагам обаче, че това няма да попречи на хилядите български антифашисти, социалисти, леви земеделци и граждани да отбележат подобаващо годишнината от тази важна за тях, техните предшественици и наследници, а и за развитието на България историческа дата.
Девети септември 1944 г. разделя суровия български ХХ в. на две много различни половини. Това е причината, поради която никой в България не може да отрече повратния характер на събитията отпреди 75 години. Споровете се водят по-скоро за причините за промените, тяхното съдържание и последици. Затова ще започна своите размишления именно с характеристика на времето, което ражда предпоставките за 9 септември 1944 г.
Първата половина на българския ХХ в. носи на българите много събития. Някои са плод на дипломацията, осигурила обявяването на Независимостта на 22 септември 1908 г., след което обаче дипломацията отстъпва на военните усилия за национално обединение, довели до двете Балкански и Първата световна война. Резултатът им е трагичен, тъй като те ни донасят не обединения, а две национални катастрофи, последвани от социални и политически сътресения.
Следват трудни години, през които българите се вдигат на две въстания – Войнишкото от 1918 г. и Септемврийското от 1923 г., военните осъществяват два преврата – Деветоюнския от 1923 г. и Деветнайсетомайския от 1934 г., извършен е ужасяващият Атентат в църквата „Света Неделя” на 16 април 1925 г., който служи за оправдание на подготвеното още преди това жестоко избиване на леви интелектуалци и комунисти.
Тези обществено-политически сътресения, често определяни като „студена гражданска война”, предопределят дълбокото разделение в българското общество в годините на Втората световна война. През тази първа половина на българския ХХ в. страната изживява политически сблъсъци, дадени са хиляди жертви, обхваната е от протяжна икономическа криза, обрекла огромна част от българите, особено в селата, на дълбока бедност, а няколкото предвоенни години на икономически ръст не успяват да променят аграрния характер на стопанството със слаба и зависима от държавно финансиране преработвателна и добивна индустрия (1). Това е изходната ситуация, която предпоставя желанието за българите за кардинална промяна.
Катализатор на неизбежните промени не само в България и в Европа, а и в цял свят стават събитията от Втората световна война. Тази война не само обхваща държави от много континенти, а и придобива идеологически характер. Конфликтът се оформя като борба между крайния национализъм, от една страна, и интернационализма и демокрацията, от друга. Това противопоставяне няма как да не се отрази и в България.
Как в годините на войната и в борбата между тези идеологии
се раждат предпоставките за 9 септември 1944 г.?
В началото България запазва неутралитет, но вътрешното разделение съвсем не е преодоляно, както личи от т.нар. Соболева акция, когато нелегалната комунистическа партия (БРП – Българска работническа партия) организира кампания в подкрепа на съветското предложение от ноември 1940 г. за сключване на пакт за приятелство и взаимна помощ – знаменателни за обществените нагласи са десетките хиляди подписи под петицията.
От какво са мотивирани подписите ни разказва неповторимият поет авангардист Никола Вапцаров:
И ако нас ни карат
да умираме,
а ако нас ни тикат
към куршумите,
то сигурно и лудия
разбира,
че ние трябва
да си кажем думата.

Та казвам аз,
понеже няма
олио
и хлябът е
от мъката по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
Съюз със СССР!
(„Селска хроника”) (2).
Правителството на Богдан Филов отхвърля съветското предложение, но само няколко месеца по-късно предпочита да приеме германското предложение за включване в Тристранния пакт. И на 1 март 1941 г. именно премиерът Богдан Филов с подписа си във Виена прави България съюзник на Третия райх във войната. Тези събития показват ясно колко различни виждания имат управляващите и управляваните за мястото и ролята на страната във Втората световна война.
Истинското начало на гражданското противопоставяне в България настъпва едва след внезапното нападение на Третия райх срещу Съветският съюз на 22 юни 1941 г. Само два дни по-късно – на 24 юни 1941 г., ръководството на нелегалната компартия решава, че трябва да започне въоръжена съпротива срещу собственото правителство и военните му съюзници. Започва Антифашистката (3) съпротива в България – както срещу правителството на Богдан Филов и срещу германските войски, така и срещу пронацистките и профашистките организации в страната.
Пръв партизанин става Иван Козарев от с. Добринище. На 26 юли 1941 г. двамата с Никола Парапунов създават в околностите на Разлог първата партизанска чета. След нея се появяват партизански групи край Батак, Дупница, Ловеч и в Средногорието. Централната военна комисия към БРП координира дейността както на партизанските отряди, така и на създадените в градовете бойни групи, които осъществяват саботажна дейност срещу обекти, обслужващи германската армия (подпалват се складове, взривяват се цистерни).
На 23 юли 1941 г. българските антифашисти получават и пропаганден център със започналата да излъчва от Москва радиостанция „Христо Ботев”, от която към съпротива призовават Георги Димитров, Вълко Червенков, Васил Коларов и много други. В разобличаването на официалната пропаганда се включва и радиостанцията „Народен глас”, по която Станке Димитров умело спори с държавните тези за положението в страната и хода на военните действия на Източния фронт.
Пак от Москва в помощ на съпротивата са изпратени на три групи 55 парашутисти и подводничари, водени от Цвятко Радойнов, Христо Боев и Георги Янков. Липсата на специална подготовка за българските условия ги обрича на унищожение, като само няколко души остават живи: Цвятко Радойнов, оглавил Централната военна комисия, Георги Ликин-Дед, по-късно командир на родопския отряд „Антон Иванов”, Стою Неделчев-Чочоолу, партизанин и бъдещ генерал от БНА, Асен Лагадинов, загинал като партизанин на 5 август 1944 г., Кирил Видински, оглавил Търговищкия партизански отряд.
В средата на 1942 г. е създадена и политическа основа на въоръжената съпротива в България в лицето на Отечествения фронт (ОФ). Оповестяването на коалицията на политическите сили в България, които са готови да се противопоставят на пронацистката политика на българското правителство, става на 17 юли 1942 г. по радиостанция „Христо Ботев” с прочитането на Програмата на ОФ. В нейните 12 точки са формулирани най-важните ѝ цели:
•излизане на България от Тристранния пакт (т. 3),
•изтегляне на българските войски от Сърбия (т. 2),
•сътрудничество със Съветския съюз, Великобритания и Съединените щати (т. 5),
•възстановяване на свободата на печата и сдруженията (т. 7),
•амнистия на политическите затворници (т. 6),
•забрана на прогерманските организации (т. 9) и т.н.
За участие в ОФ инициаторите-комунисти канят всички противници на обвързването на България с Третия райх, но съгласие получават само от левите земеделци, патриотичните военни от „Звено”, леви социалдемократи и отделни демократично мислещи политици. Останалите опозиционни политици предпочитат да изразяват несъгласието си с декларации, без да рискуват живота си.
Създаването на ОФ на практика реализира идеята на Георги Димитров от VII конгрес на Коминтерна през 1935 г. за народни антифашистки фронтове и така създава толкова необходимата на България в годините на войната политическа алтернатива. От появата си в средата на 1942 г. влиянието в политическото пространство на антифашистката алтернатива непрекъснато се разширява. На 10 август 1943 г. коалицията ОФ оповестява своето ръководство – Национален комитет, в който влизат Кирил Драмалиев, Никола Петков, Кимон Георгиев, Григор Чешмеджиев, Димо Казасов.

Въоръжената съпротива в България продължава през целия период до 9 септември 1944 г. Като имам предвид обругаването на тази съпротива през последните три десетилетия, ще си позволя да я поставя в по-широкия европейски контекст. Първото, което трябва да се каже на отрицателите, е, че за разлика от толкова възхваляваните напоследък тогавашни официални български власти, съюзници на Третия райх,
партизаните са част от един от големите феномени в тази война –
Европейската антифашистка съпротива.
Тя е скритият, но изключително важен съюзник на Антихитлеристката коалиция с несъмнен принос за Победата. Именно съпротивата прави войната срещу Тристранния пакт общоевропейска и всеобхватна – нейните операции карат нацистите и техните съюзници да усещат огън под краката си, да се чувстват несигурни не само на фронта, а и в тила.
Съпротивата прави войната общонародна, защото в нея се включват всички социални слоеве, класи и етнически групи, тя поставя начело на целите си възстановяването на свободата и независимостта, придава идеологически характер на европейското противопоставяне: фашизъм/нацизъм срещу демокрация/интернационализъм. А на дежурните твърдения на българските антикомунисти, че Съветският съюз и комунистите са „тоталитаристи”, а не демократи, ще отговоря, че преди да говорят, е добре да прочетат документите на съпротивата – във всички тях, включително и в комунистическите и съветските, целта е ясно заявена и тя е демокрацията, но демокрация за всички, по-късно ще бъде наречена „народна демокрация”.
Вторият спор за българската въоръжена съпротива е за нейната численост и обхват. В отговор на подигравки срещу партизаните, че били „мандраджии”, „шумкари”, „разбойници”, „предатели на държавния интерес”, „жертви на заблуда”, „измислени герои”, срещу които никой не се е борил, ще припомня как изглеждат нещата в други европейски страни. Вярно е, че българските партизани са значително по-малобройни от гръцките, югославските или полските. Но докато при тях става дума за окупирани страни и унищожителен окупационен режим, нашите партизани се борят в името на своите идеали за бъдещето.
Няма как да се скрие и омаловажи смелостта на над девет хиляди българи (4), напуснали спокойния си живот, за да се противопоставят на собственото си правителство. За разлика от борещите се срещу нацистките окупатори в случая с българските партизани е нужен много повече кураж, за да се противопоставят на собственото си правителство, обявило при това обединението на българските земи. И не само кураж, а и силна вяра в идеалите за нов строй, който може да осигури възстановяване на демокрацията в съчетание със социалната справедливост.
Когато говорим за предателство или защита на националните интереси, е редно да си зададем и въпроса: кой е по-голям патриот – този, който от ръцете на нацистите получава територии, които обаче ще поставят страната на подсъдимата скамейка след войната, или онзи, който е готов да тръгне срещу течението на националистическите нагласи и с оръжие в ръка да се бори за откъсването на родината си от пагубния Тристранен пакт и за присъединяването ѝ към Антихитлеристката коалиция?
За мен отговорът е само един – именно благодарение на тези няколко хиляди души и на още хилядите им помагачи България запазва предвоенната си територия с добавката на Южна Добруджа. Такова е историческото значение на феномена въоръжена съпротива в България като страна-съюзник на Третия райх. А ако се сравним с другите германски сателити, ще видим, че там също има комунисти и демократи, които се опитват да организират съпротивително движение, но не успяват да го направят преди да настъпят последните месеци на войната. Така например най-известната италианска съпротива възниква в окупираната от Вермахта северна част на страната едва след като Бенито Мусолини е свален от власт на 25 юли 1943 г. Затова българската съпротива е уникална за Европа в годините на Втората световна война.
Благодарение на съветската победа при Сталинград от началото на февруари 1943 г. Червената армия започва бавно, но неотстъпно да напредва на Запад, което стимулира българската въоръжена съпротива. През 1943 г. в България е създадена Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА), която координира действията на партизанските отряди и бойните групи в различните краища на страната. За целта България е разделена на 13 въстанически оперативни зони, командването на които е поверено на Главен щаб. НОВА е съставена от 9 бригади, 35 батальона и отряда, 2 самостоятелни чети и няколко бойни групи.
Всички опити да се отрече значението на въоръжената антихитлеристка съпротива в България са несъстоятелни в светлината и на документите от епохата. Те показват, че правителството на Богдан Филов полага неимоверни усилия, за да се справи с партизаните, но не успява. През октомври 1943 г. са приети допълнения към Закона за защита на държавата, които не само разширяват обхвата на наказуемите деяния, а и позволяват смъртни присъди и за непълнолетни. В усилията за унищожаване на партизаните е включена и редовната армия, където се създават специалните отряди за бързо реагиране „Асен”. В началото на 1944 г. е учредена жандармерията – специални части за борба с партизаните, подпомагани и въоръжени цивилни групи на т.нар. Обществена сила.
Антипартизанската война в България е съпроводена с изключителна жестокост не само срещу партизаните, чиито тела и глави се излагани по мегдани и площади, а на убийците им са давани щедри парични награди, а и срещу техните ятаците и семействата им – стига се до убийства на деца, масово изгаряне на къщи и стопански помещения. Но и репресиите не съумяват да сломят волята за съпротива. Идеите се оказват по-силни от страха и материалния интерес. Съпротивата е българският принос за промените на 9 септември 1944 г.
Днес, 75 години след края на партизанската война в България, заслужава да си припомним имената на партизанските отряди и съединения:
бригада „Георги Бенковски“, бригада „Георги Димитров“, бригада „Чавдар“, бригада „Чепинец“, Първа родопска бригада „Георги Димитров“, Втора родопска бригада „Васил Коларов“, Първа софийска народоосвободителна бригада, Втора софийска народоосвободителна бригада, Първа средногорска бригада „Христо Ботев“, Втора средногорска бригада „Васил Левски“, Отряд № 4, Отряд „Август Попов“, Отряд „Ангел Кънчев“, Отряд „Анещи Узунов“, Отряд „Антон Попов“, Отряд „Асен Златаров“, Отряд „Васил Левски“ (Варна), Отряд „Васил Левски“ (Плевен), Отряд „Васил Левски” (Хасково), Отряд „Васил Левски“ (Пловдив), Отряд „Гаврил Генов“, Отряд „Георги Бенковски“, Отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг), Отряд „Дунав“, Отряд „Дядо Вълко“, Отряд „Народен юмрук“, Отряд „Никола Калъпчиев“, Отряд „Никола Парапунов“, Отряд „Панайот Волов“, Отряд „Петър Момчилов“, Отряд „Смърт на фашизма“, Отряд „Стефан Караджа“, Отряд „Хаджи Димитър“, Отряд „Христо Ботев“, Отряд „Христо Кърпачев“, Отряд „Христо Михайлов“, Отряд „Яне Сандански“, Брезнишки отряд, Габровско-Севлиевски отряд, Горнооряховски отряд, Дупнишки отряд, Ихтимански отряд, Кюстендилски отряд „Драговищица“, Омуртагски отряд, Поповски отряд, Радомирски отряд, Рило-Пирински отряд, Родопски отряд „Антон Иванов“, Средоречки отряд, Трънски отряд, Търговищки отряд, Царибродски отряд, Шопски отряд, Войнишка партизанска бригада „Георги Димитров“, Войнишки партизански батальон „Димитър Благоев“, Войнишки партизански батальон „Христо Ботев“, Босилеградски отряд „Георги Раковски“, Войнишки партизански батальон „Васил Коларов“, Интернационален войнишки батальон, Баташка чета.
Българската съпротива не се изчерпва само с партизанските отряди и бойните групи. Българи се включват и в голямото противопоставяне на
„тихия фронт” между разузнаванията
на нацистка Германия и Съветския съюз
Българските разузнавачи жертват живота си в името на откъсването на България от Третия райх. Това правят членовете от групата на д-р Александър Пеев „Боевой”, предупредил в своите 400 шифрограми за германското нашествие в Съветския съюз, че Япония няма да нападне Съветския съюз и че България няма да изпрати войски на Източния фронт, както и тези на ген. Владимир Заимов.
Всички те го правят в името не на личния си интерес, а на България. Декларира го в предсмъртното си писмо д-р Пеев: „Поставял съм се в услуга на Съветския съюз съзнателно, поемайки всички рискове, защото бях и съм убеден в правотата на каузата, за която се боря в момента. В конфликта между Германия и Съветския съюз мястото на всеки българин и на всеки славянин е на страната на Русия” (5).
От всичко казано до тук личи, че датата 9 септември 1944 г. не е случайна в българската история, че тя е резултат не само от победоносния ход на Червената армия срещу германския Вермахт, а е плод и на усилията, волята и самопожертвователността на хилядите българи, включили се в антифашистката съпротива с различни средства и по различен начин.
Другият важен въпрос, на който много политици и историци са давали различни отговори, е  за характера на събитията на самия 9 септември 1944 г.
В социалистическа България 9 септември беше изцяло положително оценяван, но с различно съдържание. През 1947 г. денят е отбелязван като Ден на народната армия, през 1949 г. се говори за Деветосептемврийско въстание, а през 1952 г. вече е Ден на свободата и празник на народната армия, докато от 1963 г. започва да се говори за „победа на социалистическата революция в България”, започнала с народно въоръжено въстание.
Тези оценки и празничният статут на 9 септември бяха отречени почти веднага след промените. Още през 1990 г. започна да се говори за 9 септември само като за военен преврат, извършен от военните, осъществили и превратите от 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г. През 2004 г., във връзка с 60-та годишнина от 9 септември 1944 г., Народното събрание по инициатива на десницата и с мнозинството на НДСВ дори приема осъдителна декларация. В нея се твърди, че на 9 септември 1944 г. бил „прекъснат европейският ни път”, че е започнал „утопичен експеримент, който забави с десетилетия нашето развитие”, че „Българската модернизация” се била провалила, че не били постигнати „справедливост и благоденствие”(6).
Къде е истината между тези коренно противоположни оценки?

 Какво наистина е станало на 9 септември 1944 г.?
Още през лятото на 1944 г. властите започват да търсят спасителни промени, докато Червената армия застрашително се приближава към българските граници. Правителството на Иван Багрянов не може да направи толкова остър завой, колкото става наложително след промените в Румъния на 23 август. Едва в началото на септември се стига до отчаян опит властта да бъде предадена по мирен път на антифашистката опозиция – разбира се, не на въоръжената, а на легалната.
На 2 септември е съставено правителството на Константин Муравиев, министерски постове в което са предложени и на ОФ. ОФ обаче ги отказва, защото в началото на септември 1944 г. истинската алтернатива на управлявалите до момента не е легалната опозиция, а обединените в ОФ последователни антифашисти. Правителството на Муравиев е демократично, но без широка подкрепа в българското общество и на практика без никаква сред водещите сили в Антихитлеристката коалиция.
Още в края на август въоръжената съпротива се активизира, в Пловдив и Габрово се стига до сблъсъци, организирани са стачки на пернишките миньори и на софийските трамвайни работници, атакувани са затворите в Плевен, Варна, Сливен, от които са освободени политическите затворници, между 6 и 8 септември партизански части и комитети на ОФ превземат около 170 населени места в страната и обявяват властта на ОФ, докато армейските части и местните власти почти не оказват съпротива. Тези събития могат да се определят като въстанически действия за установяване на нова политическа власт в лицето на ОФ.
По същото време ръководството на ОФ подготвя завладяването на властта в София по класическите рецепти за военен преврат. През нощта на 8 срещу 9 септември армейски части с танковата бригада заемат ключови пунктове в столицата: Министерството на войната, Министерството на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата. Акцията е подпомогната от Шопския отряд и софийски бойни групи, които са съсредоточени като охрана в градинката срещу военното министерство. Превратът се осъществява бързо и безкръвно, защото има подкрепата на важни военни части. Така на 9 септември с различни средства в столицата и в страната се налага новата власт.
Всичко това става във време, когато съветската армия навлиза в България, без да срещне каквато и да било сериозна военна съпротива. Съветският фактор играе важна катализираща роля за събитията на 9 септември, но за разлика от другите сателити на Третия райх в България има антифашистки сили, които самостоятелно, без пряка съветска намеса, извършват голямата промяна в дните около 9 септември 1944 г.
Затова моят отговор на въпроса дали на 9 септември е извършен поредният военен преврат или властта е извоювана с антифашистко въстание, е, че става дума за съчетание на двете – в София правителството на ОФ идва с преврат, разчитайки на военните от „Звено”, докато в страната властта е поета благодарение на действията на партизаните и на местните ОФ-комитети.
И още една разлика от превратите през 1923 и 1934 г. В София много граждани не наблюдават пасивно ставащото, а се включват в събитията. Дневниковият запис на един от очевидците – литераторът Борис Делчев, показва празничната атмосферата в столицата:
„Пред съветската легация непрекъсната манифестация. Появяват се първите части от партизанската армия. Зданието на легацията окичено с цветя. Към десет часа пристига с кола министърът на вътрешните работи Антон Югов. Министър – бивш тютюноработник. Засмяно, приятно изражение. Дали на младини (той и сега е много млад) този човек не е писал стихове? Има вид повече на поет, отколкото на политик. „Тази власт е ваша” – заявява той в своята импровизирана реч от колата. Всяка негова дума се заглушава от спонтанни викове. Глас от тълпата: „Въоръжавайте ни!” – „Правителството прави всичко възможно, за да въоръжи народа” – отвръща Югов. Навред лозунги за Отечествения фронт – спасител на България, за Червената армия, за нова Югославия. Тях повтаря и ораторът. Нестихващи одобрения. Гора от юмруци. Народът акламира армията. Побратимяване на дело” (7).
Този автентичен текст на времето дава отговор и на съвременните писания за ужаса, обхванал българския народ, когато „червеният ботуш” стъпил на българска земя. Със сигурност е имало немалко хора, обхванати от ужас, но, както личи от документа, достатъчно много са онези, които спонтанно и изпълнени с радост излизат на улиците, за да празнуват и приветстват младата нова власт, която възприемат като своя (8).
На 9 септември 1944 г. е сложен край на едно управление, плод на два преврата. Управление, превърнало България в съюзник на Третия райх, преследвало жестоко политическите си противници, което заради краткотрайното присъединяване на Македония и Тракия е изправило страната пред трета национална катастрофа. То е заменено от коалиционното правителство на ОФ, което възстановява политическия плурализъм и Търновската конституция, включва българската армия в заключителния етап на войната и започва нов етап в социално-икономическото развитие на България. Така изглеждат нещата на 9 септември 1944 г., когато е оповестена новата „народнодемократична” власт.
Втората половина на българския ХХ в. започва от 9 септември 1944 г., защото на тази дата е поставено
началото на пътя към новата социално-политическа система,
наречена по-късно социализъм
Този път, също както и изминатият до 9 септември 1944 г., не е никак лесен и безпроблемен. Той минава през вътрешнополитически борби и противопоставяния, отражение на външнополитическата еволюция в отношенията между Запада и Изтока в Антихитлеристката коалиция – от военно сътрудничество към следвоенна Студена война, през политически репресии първо срещу противници, по-късно срещу съюзници и дори съпартийци, през законодателна смяна на собствеността и насилствено коопериране. Но в края на краищата с цената на всичко това България тръгва по пътя на ускорената модернизация, която я трансформира от изостанала аграрна страна в индустриална държава. Социалните трансформации изграждат социалистическата социална държава, в която социалните различия са силно намалени, а милиони хора получават възможност за индивидуално развитие. Това е изворът на толкова атакуваната днес носталгия по социалистическото минало.
Днешните отрицатели на социализма няма как да избягат от оценката на зрителите на БНТ в национална анкета от 2010 г., че 9 септември 1944 г. е най-значимото събитие на ХХ в. Тази обществена оценка се дължи не на илюзии, а на фактите, които говорят, че след тази дата
•България става икономически развита държава с тежко машиностроене, химическа промишленост и металургия, със заводи за полупроводници и изчислителна техника;
•българи участват в международни космически програми;
•развива се консервна, текстилна, дървопреработваща промишленост;
•създадено е едро машинизирано земеделско стопанство с високи добиви и екологично чиста продукция;
•многобройните предприятия на местната индустрия дават поминък на населението в по-слабо развитите райони, за да не се налага да напускат в търсене на работа;
•осигурена е работа за всеки;
•училищната мрежа обхваща всички населени места, а образованието е безплатно от първи клас до университета;
•културата е достъпна, благодарение на широката мрежа от кина, галерии, музикални оркестри и състави, театри във всеки окръжен център, оперите и да не забравяме – националната мрежа на самодейността;
•с разнообразна национална и местна преса;
•създадени са условия за масов спорт, върху който стъпват високите спортни постижения;
•с безплатна медицинска помощ;
•да не говорим за почивните домове в планината и на морето, които осигуряват на мнозинството българи възможност за пълноценен годишен отдих.
Всичко това, независимо от множеството проблеми и недостатъци, с които бяха съпроводени тези постижения (липсата на политически и граждански свободи, проблеми с ефективността и качеството на продукцията и т.н.), стана възможно едва след 9 септември 1944 г. Осигурената социална грижа и защита за всички български граждани създаде предпоставките онова общество да бъде наречено социалистическо, макар и без политическа демокрация (9).
Затова хиляди българи имат пълното право тази есен тържествено да отбележат 75-годишнината от 9 септември 1944 г. Тази дата е празнична за онези, които оценяват историческото значение на преобразованията, донесли на тях и техните семейства много добри неща, а на България големи успехи.
Нека оценим по достойнство значението на 9 септември 1944 г. като водораздел в българския ХХ в. и дадем на всеки български гражданин правото сам да преценява дали да празнува или не, да помисли какво е било постигнато в социалистическа България и на каква цена, какво от доброто бихме искали да запазим и днес, и в бъдеще. Това, поне според мен, ще бъде истинската оценка за 9 септември 1944 г. седем и половина десетилетия по-късно.
Бележки:
(1) За ставащите все по-многобройни любители на историческата фантастика, които настояват, че България е била развита държава преди 1944 г. ще цитирам думите на депутата Серафим Георгиев, казани на 12 март 1940 г. в Народното събрание: „Картината на българската мизерия е страшна… Мога да ви прочета и данни: 19,5% от селските семейства живеят в тухлени, а 61% в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тези стаи обикновено се готви. 57 % от домакинствата нямат кладенци; 17,4% нямат клозети. 20% от домакинствата нямат кревати, а останалите 80% имат средно по два кревата за шест души. 28,5% от домакинствата нямат маса, а 36% нямат стол. 28% нямат печка. 36% нямат юрган. 46,5% нямат дюшеци, а 34% нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито, понеже 53% от домакинствата нямат нито един шкаф… Ето това са покъртителните условия за закъснялостта на българския живот”.
(2) Заради това стихотворение и участието си в Соболевата акция Вапцаров е арестуван и интерниран, а през 1942 г. заради участието му в комунистическа конспирация е осъден на смърт по Закона за защита на държавата и екзекутиран на 23 юли 1942 г.
(3) Наричам я антифашистка, а не само антинацистка, защото фашизмът е родовото понятие, а националсоциалъзмът само едно от проявленията му, а и защото като интернационалисти комунистите се противопоставят на крайния национализъм, който е ядрото на фашизма.
(4) Данните за броя на партизаните в България са много различни – от 2-3 хиляди до 20-30 хиляди. Използвам данните, които привеждат последните изследователи на партизанското движение: Донко Дочев „Партизаните – мит и реалност” (Изд. Макрос, 2004), според когото партизаните за 9660, Александър Везенков „9 септември 1944 г.” (Сиела, 2014). Добре е също да се знае, че според германското и американското военно разузнаване през май 1944 г. броят на партизаните е между 14 и 16 хил., според британското около 12 хил.
(5) Цит. по: Стоянов-Бигор, Г. С голямата мярка на историята. – Нова зора, № 23, 10 юни 2008 г.
(6) Декларация на Народното събрание по повод 60-годишнината от установяването на комунистическия режим в България, 9/09/2004, Единадесета сесия. – https://www.parliament.bg/bg/ns_acts/ID/5186.
(7) Делчев, Борис. Дневник. Изд. Народна култура, С., 1995, с. 22–23.
(8) Този извод се потвърждава и от спомените на един от противниците на комунистите – писателят Константин Константинов: „ То беше някаква злокобна картина, видение на ново бедствие (…) почти всеки човек имаше на петлицата си или в ръка червено цвете, по колите се вееха червени парцалчета – знаменца, втурваше се отнякъде нестройна колона от мъже, жени и младежи с червено знаме все с тия вдигнати юмруци, с викове „Смърт на фашизма!” и с фалшиви песни (…) това бе една разюздана тълпа, повече настръхнала от злоба, отколкото щастлива…” – Константинов, К. Път през годините. Спомени. Изд. Захарий Стоянов, С., 2015.
(9) Днес ние, историците, които изследват епохата на социализма, го наричаме държавен социализъм от съветски тип. Основанията ни са, че промените се осъществяват не от самоорганизиращото се общество (по Маркс), а изцяло чрез държавата (затова е държавен), а моделът е пренесен в Източна Европа от Съветския съюз (затова е от съветски тип).
Източник "Клуб 24 май"

25
Теми на форумците … / Цветя овошки зеленчуци.
« -: Септември 08, 2019, 14:58:02 »
Тъй ми липсва тази тема, че да ме извини Калки, който я създаде в оня форум.
Липсва ми и професионализма на Симпли, която не знам защо се отказа да пише тук.
Моля, ако има други компетентни, да се включат и да помагат при случай, а отделно, моля и Симпли и Калки, ако ще и под други никове и поне тук да се включват.
Конкретният ми повод е- снахата взе, че ми подари една "бугенвилия" - много красиво храстче, което е с лилави псевдоцветове. И чета из нета, че не издържала в градината на зимни температури, а в същото време има и форумни изказвания, че ако се покрие с пластмасова бутилка напр. кореновата система - издържа.
Някой би казал - да ти имам проблема- ми моите са от такъФ характер - кво да прая?
Дано някой се отзове.

26
Култура … / Много лоша опера
« -: Август 27, 2019, 19:38:30 »

By Веселина Седларска
Posted on 25.08.2019 
Цитат
Нова велика каспичанска трагедия тресе фейсбук. Оперната прима Дарина Такова изразила желание да преподава в музикалното училище, където й казали, че трябва да се яви на конкурс. Световната певица е скандализирана и пише протест с висок емоционален градус на страничката си в социалната мрежа против унижението, като се самоунижава да обяснява коя е, къде е пяла и на кои географски дължини и ширини е призната. Културният министър Боил Банов също е възмутен и пише, че очаква оставката на директорката на музикалното училище в понеделник на бюрото си. Аудиторията е възхитена от бързата реакция на министъра, аплодира победата на таланта. Всичко това се случва в събота – ден, даден за отмора на главата и душата, а не за интернет уволнения и назначения.
Историята е възмутителна, защото всички участници в нея успяха да се изложат. Директорката – защото не е намерила начин да увери Дарина Такова, че ще бъде назначена без унизителното конкурсно пеене пред жури, вероятно съставено от хора, които стигат до глезените на Дарина Такова в музикално отношение. Изложи се и Дарина Такова като избухна и се заобяснява, че има право на специално отношение. Да не говорим колко се изложи министър Банов, като реши да уволнява директор за това, че спазва закона.
От цялата тази история на публиката ни стана ясно едно: в България е изключително трудно да се назначи свръхквалифициран човек. За свръхнеквалифицираните ние имаме начин. Да назначиш в СЕМ човек с диплома 3,80 по агродисциплина не е никакъв проблем – всичко преминава гладко и безпроблемно. Да назначиш секретарката на Валери Симеонов да отговаря за киберсигурността в страната, също е лесно. В рамките на два дни да върнеш прокурорските права на един несправил се с работата човек, после пак да му ги вземеш, защото ти е хрумнало да го направиш консул, макар той хабер да си няма от дипломация, също е супер лесно. Обаче да назначиш много квалифициран човек на преподавателска служба не е лесно. Навярно си е мислел министър Банов „абе, как се оправяме с неподходящите назначения, не може ли така и с подходящите?“ Ами как се оправяте – партийно се оправяте. Искате им оставки и решавате проблема. Точно това направи и министър Банов – поиска оставката на директорката на гимназията. Партийно реши да се справи.
А какво ще стане ако директорката не подаде оставка? Нищо няма да стане. Нищо не може да й направи министър Банов. Законът е на нейна страна. Ей такава една заклещена ситуация се получи – благоприятна за назначение на некадърни и невъзможна за назначение на кадърни. Напълно удовлетворяваща сегашното положение на нещата в България. Ами ако кадърните започват да се връщат от чужбините и да се кандидатират масово?!

27
Я да видим, как са нервите на "опонентите".
 :smokin:
Цитат
25.08.2019 16:58;
Лиляна Клисурова в. 24 часа
Друга партия не може да събере 50 000 души, водени от идеи, а не от лични интереси и не принудително докарани
50 хиляди показаха на Бузлуджа, че БСП не е разделена.
Партията не съм нито аз, нито пленумът - ние сме временно избрани да изпълняваме политиката ѝ
Виждаме различно ролята на държавата в управлението на финансите - бихме оставили процент от събраните данъци на общините
Вярвам, че местните избори ще сложат началото на смяната на изкривения модел, при който пари за общините се раздават не през бюджета, а на партиен и шуробаджанашки принцип от премиера
Обратно на внушенията, че БСП се централизира и се превръща в еднолична и лидерска, ние дадохме свобода на общинските структури сами да преговарят за партньорства и подкрепа

- Г-жо Нинова, от Бузлуджа направихте заявка за местната власт. В каква кондиция тръгва БСП към изборите след трусовете, които преживя?
- Точно на Бузлуджа партията показа кондицията си. Десетки хиляди социалисти, млади и стари, с различни професии, от големи градове и малки села, ентусиазирани, единни и пълни с енергия за работа. Убедена съм, че днес друга партия не може да събере 50 000 души, водени от идеи, а не от лични интереси, не административно организирани и принудително докарани. Пожелавам на всеки председател на партия поне веднъж в живота си да се изправи пред такова море от хора и да преживее такава емоция.
- Какво представяне очаквате на тези избори? На евровота през май БСП качи доверие в някои общини, но нямате нито един областен кмет. Къде имате шанс сега и колко спечелени града ще са победа за БСП?
- Качихме доверие не просто в някои общини. В 60 сме първа политическа сила, в над 100 бихме отишли на балотаж с ГЕРБ, ако бяха местни избори. В няколко големи града разликата беше стотина гласа. Лично за мен би било успех, ако увеличим кметовете със 100%. Какъв шанс имаме, ще решат жителите на общините. И тук стои най-важният въпрос, който е най-омаловажаван - програмите, ангажиментите. Единствено БСП прие платформа за местната власт. Нито една друга партия още не е заявила какво ще правят техните кметове с общинските болници, с детските градини, с междуградските пътища, със сметищата, ще повишават ли местни данъци и такси. А това е истинската политика. Вие сте сериозна медия. Правя ви предложение - поемете инициативата. Направете най-просто сравнение по най-болните въпроси за хората и ангажиментите на партиите. Например: общински болници - БСП поема ангажимент, че те няма да са търговски дружества, държавата ще изплати дълговете, ще се развива нов модел на здравеопазване на регионален признак. ГЕРБ какво предлагат - да се закриват общински болници и отделения, да се запази статутът им на търговски дружества. Комуналните услуги - БСП кметовете ще ги предоставят не на концесии, а с общински дружества. Така услугата ще поевтинее. Детските градини ще бъдат безплатни, както са сега в общини, където имаме кметове. Така хората ще направят информиран избор и ще говорим за политика, а не за интриги и жълти новини.
- Голямата интрига ще е София - вие дадохте знак, че ще приемете БСП да подкрепи Мая Манолова въпреки напрежението помежду ви. Дали обаче Манолова ще се кандидатира?
- Дали Мая ще се кандидатира - зависи от нея. Когато реши, ще обяви това. София е най-интересна, защото е столицата и промяната тук ще е знакова. Но искам да поставя въпроса в по-широк контекст - модела на управление на София и на общините изобщо. За 10 г. ГЕРБ пренесоха модела на управление на държавата и на местно ниво. Градовете се феодализираха. В администрацията се назначават приближени на властта. Борисов раздава на концесия обекти, важни за националната сигурност. Кметовете му раздават на концесии жизненоважни услуги за жителите - водата, чистотата. На национално равнище неравенствата и бедността растат. Правителството не желае да подпомогне младите семейства, да преизчислим пенсиите. Кметовете му намалиха социалните услуги. На централно равнище правителството създава нови и нови бюрократични изисквания към бизнеса. Това се копира и надолу - за да откриеш семеен бизнес в община, ти трябват 20-30 документа. Това е общ държавно-общински модел. Като добавим, че пари за общините се раздават не през бюджета, а на партиен и шуробаджанашки принцип от премиера, моделът съвсем се изкривява. Той трябва да се смени. Вярвам, че местните избори ще сложат началото на тази смяна.
- В пловдивската община Родопи БСП ще си партнира с АБВ, което бе изненада. Ще играете ли заедно и в други общини? И ще разширите ли партньорите си по места?
- Обратно на внушенията, че БСП става еднолична и лидерска, ние дадохме свобода на общинските структури сами да преговарят за партньорства и подкрепа при 2 условия:
1. Обединяваща да е политиката, залегнала в платформата “За добър живот в нашите общини”;
2. Никакви съюзи с ГЕРБ.
Нашите общински съвети са мъдри и ще решат кое е най-добро за тяхната община. Важното е да се отворят за подкрепа и да бъдат диалогични, с почтени, умни, експертно подготвени и обществено уважавани личности. Дотук прави впечатление широко разтваряне на ветрилото в подкрепа на нашите кандидати. Очевидно желанието за промяна е голямо и много от по-малките партии и граждански организации виждат в партньорството с БСП възможност за тази промяна.
- Как ще мотивирате разочарованите от ръководството да работят на изборите? След конгреса, на който оттеглихте оставката си, партията продължава да бъде разделена. Готова ли сте за диалог?
- Внушението, че БСП е разединена, е опорна точка на нашите опоненти. Целта е обществото да остане с впечатление за разцепление и невъзможност да решим нашите вътрешни въпроси, та камо ли да управляваме държавата. Наясно съм с тази цел, наясно съм със средствата, с които тя се гони, както и с лицата в БСП, които я поддържат. А сега по същество - разделена ли е партията? Първо, трябва да си отговорим кой е партията? Не съм нито аз, нито Националният съвет. Ние сме временно избрани да изпълняваме политиката ѝ. Партията са членовете ѝ. Пред близо 50 000 души на Бузлуджа зададох въпроса - вие разделени ли сте, разцепени ли са организациите. И целият народ чу отговора - не.
Искате ли да продължим по пътя, по който вървим? Отговор - да. За диалог с партията съм готова винаги и го правя постоянно в страната. За разговори за пари и власт на отделни личности в БСП, за лична изгода на гърба на партията, за задкулисни договорки не съм готова. И от това ми идват проблемите.
Имах избор - да започна промяната в БСП и в държавата и да си създам много врагове, или да не правя нищо ново и да живея спокойно и в политически комфорт. Избрах първото.
Промяната в България започна с избора на президента Радев. Промяната в БСП с ограничаване на мандатите на депутатите, с мандатност за председателя и прекия му избор, слагане край на политиката на задкулисни договорки беше усилие с много силна съпротива. Но партията удвои подкрепата си от 400 000 на 1 милион. Можеше и да е лесно - угаждам на всички заради личния им интерес, ставам председател на парламента и мълча угодно на властта, защото ми е дала пост и пари. Нямаше да има опозиция. И алтернатива. 100 души от БСП щяхме да си добруваме, 1 млн. щяха да бъдат употребени. България щеше да загуби. Избрахме трудния, но верен път. Признателна съм на екипа ми, който заради мен изтърпя много, но не се огъна. И на хилядите членове и симпатизанти, които ми дадоха доверието си на Бузлуджа и продължаваме заедно.
- Опонентите ви в партията изграждат образа ви на човек, който иска да работи в среда, в която всички са съгласни с вас или мълчат при несъгласие. Така ли е наистина?
- Колко вярно го казвате - опонентите ви изграждат образ. Това също е част от играта - изграждане на фалшив образ. Външните опоненти повториха хиляди пъти една лъжа, докато тя не влезе в съзнанието на хората - че съм била в СДС. Борисов дори каза, че съм била зам.-министър на Костов. Е, осъдих го за това. Разполагам със съдебно решение, че никога не съм имала нищо общо с партия СДС. Някой да го чу? Опоненти вътре в партията твърдят, че не търпя различно мнение. Забавлявам се с това. Ще ви кажа нещо любопитно. Едни от най-уважаваните от мен членове на Изпълнителното бюро, което аз предложих, подкрепят Истанбулската конвенция и Пакта за миграция. Аз съм противник и на двете. Спорили сме с часове. Националният съвет отхвърли и Истанбулската конвенция, и пакта за миграция. Прави чест на тези колеги, че изказаха обратно мнение, но приеха решението на партията и го спазват. Не обърнаха несъгласието си в лична война с мен, не пращаха делегации да ме притискат, не ме заклеймяваха като консерватор и т.н. Те показаха как се прави интелигентна, демократична политика, която се съобразява с мнението на партията. И днес са до мен и разчитам на тях.
- Сега се говори и за чистка на “Позитано” 20. Ясно е, че не може да се поддържа толкова голям апарат, но се говори, че използвате финансовия проблем, за да разчистите неудобни чиновници. Вашите предшественици Сергей Станишев и Михаил Миков дори написаха писмо срещу това.
- Много странна позиция на колегите Станишев и Миков, Пирински, Жаблянов и Мерджанов. Вместо гневът им да се излее върху ГЕРБ, които с решението за субсидията искат да унищожат финансово опозицията, той се излива върху ръководството, което се мъчи да спасява структури, хора, телевизията, в. “Дума”. Вместо заедно да говорим, че ГЕРБ вкарват партиите в подчинение на олигарсите, те атакуват ръководството. Тяхно право е. Нали ме питахте готова ли съм за диалог. Изпълнителното бюро покани подписалите писмото да подготвят предложение за структура, щат, бъдещо функциониране на партията и партийния печат и на заседание на Изпълнителното бюро да ги обсъдим и заедно да изберем вариант. Отказаха. Но съм сигурна,че на следващото заседание на НС същите другари ще направят шумен скандал срещу ръководството, което управлява еднолично и не иска мнението им.
- Сега, след като бе орязана партийната субсидия - как се правят избори и се издържа партия? Намерихте ли вече фирми, които ще дарят на БСП?
- Ще се справим. Минали сме през много изпитания, ще преодолеем и това. Тази промяна е насочена изцяло срещу БСП. Не можаха да ни купят, искат да ни обезсилят финансово. И това няма да успее. Но използваха справедливия гняв на хората срещу партийните субсидии, за да пуснат бизнеса да определя политиката. Който плаща в България и отвън, ще определя законите, обществените поръчки, резултатите от изборите. Това е тежък удар по правовата държава и националната сигурност.
- По думите ви изминалият парламентарен сезон завърши с две кризи - африканската чума и скандала с НАП. Зарекохте се, че алтернативата ще проличи наесен - какво ще предложите?
- Наесен предстоят местни избори и започва работа парламентът. Това са две възможности за алтернатива в политиката и на национално, и на регионално равнище. БСП сме единствената партия, която има цялостна програма за промяна на модела на прехода - “Визия за България”, и за местна власт - “За добър живот в нашите общини”. В тях има конкретни решения на конкретни въпроси. Основното обаче е връщане ролята на държавата в сектори, от които ГЕРБ я изтеглиха в последните 10 г. В тази посока вървят светът и Европа, но у нас това не се проумява. Даже обратно - постоянно се повтаря, че държавата е лош собственик, и всичко, което може, се концесионира, аутсорсва и прехвърля в частни ръце срещу нищожни такси за държавата и големи печалби за получателите.
Експерти твърдят, че се задава нова икономическа криза. Нашата икономика не е готова за това. Едно от средствата за реакция е инвестиции от страна на държавата, а не рестрикции; увеличаване на доходите, а не стягане на коланите. Инвестициите ще стимулират производството, а увеличените доходи ще повишат потреблението. Вижте какво правят в Гърция - намаляват данъци и увеличават доходи, връщат 13-ата пенсия, отпускат еднократни плащания за раждане на дете, диференцират ставките на ДДС. Това са намеренията на БСП, когато българите решат, че сме достойни да управляваме. Ние виждаме по различен начин и ролята на държавата в управлението на финансите - бихме оставили процент от събраните данъци на общините. В момента правителството им прехвърля ангажименти от държавата, но не ги подсигурява финансово. В резултат страдат гражданите. С различна данъчна система може да се намалят неравенството и бедността - семейно подоходно облагане, намален ДДС на лекарства и храни, облекчени кредити за млади семейства, освобождаване от данъци за определен период на фирми, разкриващи производство в слаборазвити райони. Държавата има функции във всички сектори. Сега е сезонът на плодове и зеленчуци. Тези дни прочетох, че в Румъния създават държавно предприятие за изкупуване на продукцията от малките производители. Преди 2 г. предложих тази мярка и върху мен се изля огромна буря. Но практически и до ден днешен прекупвачите изнудват производителите, купуват на ниски цени, слагат огромна надценка и продават скъпо. Кой губи - българският земеделец и всеки потребител. Кой печели - шепа прекупвачи. Има още един ключов сектор, в който държавата трябва да се намеси рязко - образование и икономика в обвързаност. Ето какво ще направим там - имаме десетина сектора в икономиката, за които имаме потенциал да развиваме. Заедно с бизнеса направихме разчет колко и какви кадри трябват за тях. Ще заложим тези кадри в средни професионални училища и университети. Децата няма да плащат такси. Ще са на държавна издръжка. След завършване ще имат осигурена работа от бизнеса, който има нужда от кадри.
- Вие сте емоционален човек, но често ви упрекват за вашия рязък и гневен тон. Защо хората днес повече се дразнят от острите сблъсъци в политиката?
- Трябва да се влага емоция в работата, разбира се, умерено. Ако вършиш нещо без сърце, то не е пълноценно. Що се отнася до сблъсъците, сигурна съм, че хората са разочаровани не от остротата, а от съдържанието. Всеки би се заслушал в остър сблъсък с аргументи, които касаят проблемите му. Но ГЕРБ опростачиха политиката. Поставяш важен въпрос. Те нямат аргументи и започват да крещят - ще ви пратим в Сибир, социалистите готвят преврат и други подобни. Е, кой нормален човек ще хареса такова нещо? Но това тръгва от главата - тук Борисов има персонална вина. Когато е притиснат в ъгъла, или се покрива, или изтърсва някаква небивалица, за да замаже положението, но никога нещо важно за хората. Това също подлежи на промяна в българската политика.
- Управляващата коалиция претърпя доста сътресения напоследък. Ще оцелее ли за пълен мандат?
- Ако оцелее, ще е на базата на безпринципност, купуване на подкрепа с постове и обществени поръчки и извиване на ръце. Така и беше създадена. Тя не си изпълнява програмата. А формално в момента няма управляваща коалиция. Под коалиционното споразумение от името на патриотите стои и подписът на Волен Сидеров, а той беше изключен, следователно подписът му е невалиден. Като юрист ви казвам - те нямат споразумение. Но по-важен е политическият въпрос. Лозунгът на ГЕРБ беше за стабилност, но се превърнаха в най-дестабилизиращия фактор за държавата и причината е една - за да останат на власт, са готови на всякакви компромиси с всеки, който им гарантира още някой и друг ден. Когато целта е да бъдеш на власт на всяка цена, последиците са тежки - и за мандатоносителя, и за народа.
- Прави впечатление, че избягвате да коментирате проекта на Слави Трифонов “Няма такава държава”, защо? Заплаха ли е той за БСП? А за ГЕРБ?
- Как да коментираме нещо, което го няма. Когато регистрира партия и обяви програма, с кои експерти ще я прави, ще обсъждаме. Сега бих коментирала само името - “Няма такава държава”. Има такава държава - тя е една от древните цивилизации, една от най-красивите, една от най-плодородните, една от най-духовните. Тя се управляваше сбъркано в последните 30 г. Но нито държавата, нито народът са загубили потенциала си. Просто той трябва да се събуди и да му се даде възможност за развитие. Знам, че това ще се случи.
24 часа
https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7620904

28
Да вярваш лиии... да не вярваш лиии...кой да ти каже?
Цитат
Сталин към Георги Димитров: Знаете ли защо останахте жив?
Цар Борис се застъпвал за героя от Лайпциг. Но комунистите се надявали да се отърват от него
Иван Бутовски
Публикувано на: 15.08.2019
Сталин не се е зарадвал на избавлението на Георги Димитров след Лайпцигския процес.
Изненадващо за живота на пролетарския вожд се застъпил цар Борис, докато съратниците му от комунистическата партия у нас се надявали удобно да се отърват от него.
След освобождаването му Димитров пристига в Москва. Радва се на световна слава, но Сталин изчаква цял месец за срещата си с него. Когато се виждат, Сталин изненадващо пита: "Знаете ли защо останахте жив?" След многозначителна пауза добавя: "Останахте жив, защото фашисткият режим е още млад и неопитен. Първо е трябвало да ви убият, а след това да ви съдят!"
Тези и много други неизвестни факти разкрива в книгата си "Георги Димитров. Една критическа биография" Мона Фосколо, французойка с български корени.
"Родена съм в Париж почти век след Георги Димитров. Родителите ми са с българска жилка
и двамата са познали затворите
на режима", казва авторката.
Мона Фосколо
"Когато започнах да уча политология и социология, всеки път избирах теми, свързани с Балканите и тоталитаризма. Желанието да опозная почвата, в която са моите корени, несъмнено определи и темата за бакалавърската ми дисертация: "Завземането на властта от комунистите в България 1944-1947 г." По-късно дипломната ми работа за магистър е "Образът на врага в България 1948-1953 г."

Тогава при ровенето ми в историческата и социологическа литература се сблъсках с вездесъщото присъствие на Георги Димитров. Моят научен ръководител проф. Марк Лазар, който е член на италианската и френската комунистическа партия, ми каза: "Би било интересно да обърнете внимание на тази личност."
Изследователката смята, че въпреки краха на комунизма, личността на Димитров е важна за правилното разбиране на историческите процеси.
"За първи път дойдох в България през 1990 г. Любопитно ми беше, защото със срива на СССР умира и единственият свят, в който вождът

би могъл да оцелее посмъртно

Въпреки това всеки българин, и млад, и стар, има някакво мнение за тази личност, защото името е емблематично. Разбира се, и аз имах мнение, но точно защото съм социолог и се стремя да бъда обективна, си казах, че трябва да вникна по-задълбочено кой е този човек, какви са идеите му, дали са лични или само е следвал нечии други."
Фосколо казва, че не се притеснява от големия брой книги за Димитров. "Вярно е, че голяма част от тях са агиографски, хвалебствени, но има и критични, например на Петър Семерджиев. Работих 4 години и половина по дисертацията си. Бях и 3 месеца в Москва, където
беше ужасно трудно да ползвам информация
В България за щастие останах една година, през която имах голям успех и съм много благодарна, защото от партийните архиви ми даваха свободен достъп до всякаква информация. Имах възможността да разгледам над 1000 архивни единици и направих стотина интервюта."
Това не е критична, а критическа биография на Димитров, затова не бива да се очакват обвинителни речи или защитни пледоарии, уточнява Мона Фосколо. След като се запознае със съдържанието, читателят остава свободен да произнесе своята осъдителна или оправдателна присъда, както и да се въздържи.
"Още в началото установих, че в България Димитров е или обожествяван, или сатанизиран. Нерядко го сочат и като главния виновник за установяване на комунистическия режим и съветизацията на България. Вярно е, че той е мечтаел и ратувал за това, но не е решаващият фактор, а само параван на Сталиновата воля. Със или без него България е била обречена да падне в прегръдката на Москва, със или без него планираните в Кремъл репресии и чистки щяха да се проведат. Онова, за което Димитров носи пряка национална отговорност, е личната му роля в злополучното Септемврийско въстание от 1923 г. Тогава той и не крие, че
прокарва "дълбока кървава бразда"
сред обществото, която никога не ще даде мир на страната. Този завет и до днес звучи актуално и продължава да разделя българския народ", казва Фосколо.
Според нея е неизвестно, че в края на 20-те г. Георги Димитров едва се спасява да не бъде изключен от ЦК на БКП, а арестът му в Германия го спасява от физическо ликвидиране в мазетата на НКВД в Москва. Малко известен е и фактът, че цар Борис III защитава Димитров, докато другарите му от БКП го ругаят. Освен това от дневника на Димитров научаваме, че Сталин е имал намерение да се присъедини към Тристранния пакт, докато Димитров безмилостно пише против фашизма.
"Най-неизвестната част от биографията му е периодът след въстанието пюрез 1923 г. до ареста. През това време е живял във Виена, в Берлин с фалшиви паспорти, маскира се и има малко информация. Въпреки това успях да намеря много следи. По документи нито Димитров, нито Васил Коларов имат пряка намеса в атентата в "Света Неделя". Може да се каже, че е защитавал тази акция заради революционните си идеали, но наистина не е бил много съгласен", разкрива Фосколо.
През 10-те години след атентата е имало ужасни разправии между дейците на БКП в България, става ясно от изследването на французойката. Едната група е от по-млади комунисти, а другите са ветераните, работили с Димитър Благоев. Тогава Димитров отсъства и в споровете си те го игнорират. Петър Искров дори
пише до ИК на Коминтерна, че искат Георги Димитров да бъде махнат
Този факт го няма в никоя официална биография, излизала до момента.
Лайпцигският процес на практика спасява Димитров. Преди това той има разногласия с Коминтерна и го викат в Москва, за да се разправят с него. Той не се подчинява, не отива и малко след това го арестуват в Германия.
"Запознах се и с много документи за времето на Сталиновите чистки. Те показват, че Димитров се е опитвал да помага на българите в СССР. Твърденията, че не е направил нищо за тях, не са верни. Например Благой Попов, който докрай твърди, че не му е помогнал, греши. Димитров е опитал многократно - около 15 пъти е изпращал писма, но след 1940 г., защото преди това е мислил, че Попов вече е разстрелян. Всъщност писмата, в които Попов пита: "Защо не ми помагаш?", Димитров не ги е получил. Но за други е бил съгласен и дори е подстрекавал, какъвто е случаят с Петър Искров", разказва изследователката.
"Димитров със сигурност не е одобрявал тези репресии и е опитал да помогне на най-различни хора. Един от тях е Фердинанд Козовски. Димитров пише на Берия с категорични думи: "Твърденията, че Фердинанд Козовски е шпионин, нямат връзка с действителността. Бил е наклеветен." И когато Козовски е освободен през ноември 1939 г., Димитров веднага го кани с жена му - ако нямаше специално отношение към този човек, едва ли щеше да си го позволи в тези времена.

Но в много случаи не е могъл да помогне, дори отговаря на много българи, че не той решава. Не успява да спаси и личната си секретарка. През 1938 г. я съветва да си отиде, защото има опасност и за нея, но тя не го послушала и е ликвидирана."
"Днес е доказано, че Димитров няма нищо общо с подпалването на Райхстага. Вярно е, че е бил нелегален, но като че ли германците нарочно не са го безпокоили вероятно с цел да проследят контактите му в Германия. Куриозното обаче е, че БКП го поздравява за успешното извършване на терористичния акт", казва френската изследователка.
"Лобирането на цар Борис в негова полза е добре документирано. Едно английско издание пише, че цар Борис казал на Хитлер: "Наистина ли имате намерение да осъдите този човек, който, доколкото аз знам, е напълно невинен?"
Този факт е отразен и в книгите "Корона от тръни" на Стефан Груев и "Борис -ІІІ цар на българите" на Пашанко Димитров. В дневника си Димитров цитира чужд разказ:
"Миналата година пътувах в един влак с Борис, турският пълномощен министър в София ни запозна.
Цар Борис заяви, че: "Ние, българите, се гордеем с Димитров
По време на процеса получих покана да посетя Германия, но заявих, че не мога да направя официално посещение, докато Димитров не бъде освободен, и така съдействах за неговото освобождаване."
За да се разбере тази личност, трябва добре да се изясни историческият контекст, влиянието на Коминтерна, смята Мона Фосколо. Според нея Димитров е истински вярващ и не се подчинява на нищо, освен на комунистическия идеал. Това обяснява и отношението му към опозицията у нас след 1944 г. За него тя е излишна. Но трябва да си даваме и сметка, че в онези условия никой не е могъл да не се подчинява на Сталин.
"Вярно е също, че някаква сянка на двойственост броди над неговата личност. Проследявайки жизнения му път, се срещнах с образа на човек, болнав от детство, но изживял дълга, трескава и изтощителна партийна кариера. Своенравен, сприхав и упорит до фанатизъм, тoй може да се покаже гъвкав и прагматичен. Виждаме как този по природа бунтар и понякога еретик знае да бъде дисциплиниран и дори конформист до раболепие. Видният антифашист, пламенният борец срещу неправдата и произвола не само мълчи за репресиите в Коминтерна, но ще насърчи кървавите чистки в България след 1944 г. и лично ще организира обесването на опонента си Никола Петков. Това поведение може да се определи като лицемерие и нагаждачество, но то се корени по-скоро в същността на самата комунистическата система", разсъждава Фосколо.
"Бил е много близък със Сталин, но не и негова дясна ръка. Много често са работели до 2 часа, дори до 5 часа сутринта. Сталин знае как да използва всеки човек и всички са треперели от него, но Димитров не винаги се е подчинявал. Много документи свидетелстват, че някои действия и решения на Сталин не са се харесвали на Димитров. Например ден преди подписването на пакта Молотов-Рибентроп той пише статия против фашизма. Ако беше наистина плътно със Сталин, нямаше да пише такива неща.
В архивите френската изследователка е намерила и данни за личния живот на Димитров.
"На срещите със Сталин много са пиели, но кой не пие в Русия? Така престоят в Москва се отразява на навиците му. В СССР започва и да пуши. Има и доста истории за Гошо Тарабата. Например как
на изборите през 1946 г. отишъл пиян в секцията и започнал да крещи
Бил е много буен, хиперактивен. Когато се чете нещо от него, се вижда, че може да си промени настроението само за секунди. Все пак винаги се е адаптирал."
Въпреки че много е обичал първата си жена Люба Ивошевич и връзката им била много силна, е имал отношения с най-различни жени. Една от авантюрите му е била точно преди да го арестуват във влака от Мюнхен за подпалването на Райхстага. Там се запознал с някаква немкиня и за кратко толкова се сближил, че нея я викат за свидетелка на процеса. Тя казала в съда: "Ама аз се познавам само от влака с него."
Не вземам отношение, щото такива информации са трудно проверими, а и проверяването изисква много усилие и време.
А пък има по лесни и бързи начини да се избегне това.
Фирминът, ще се изходи.
Въпрос на минутки.
 :smokin:
п.с.всъщност имам коментар, но ще изчакам малко.

29
Теми на форумците … / Изгубен свят
« -: Август 06, 2019, 15:38:15 »
Някъде от нета.
Цитат
"Секс, пари, омраза. Евтини лъжи, завист, простотия. Страх и копнеж. Агресия и грубост. Силиконови цици. Епилирани, напомпани с анаболи мъже. Виртуална любов. Малки победи. Големи стремежи. Статуси. Татуси. Всичко, колкото може по-крещящо. Борба за лайкове. Боже, какъв свят създадохме! От позьори, изнежени мускулести мъже. С тънки добре поддържани ръце. Модният хит- МОЛ- а. Екстейшъни,  изкуствени мигли. И нокти, ботоксови усмивки. Ужас! И земята все пак се върти. Лунапарк с нарисувани забравени истини. Светлини, грим, параван. Бездушни марионетки с празни очи. Какъв свят създадохме, Господи!
Помня някога татко зимата всяка сутрин излизаше на двора, обтриваше гърдите си със сняг. Беше обикновен мъж. Мама се луташе в кухнята. И до днес помня този аромат на дом! Обичаха се. Сега се чудя как! Без сюрпризи със свещи, походи в МОЛ-а, сълзливи статуси, виртуални букети.
Нямаше го този свят -
силиконов, анаболен, лъжлив. Перхидролен, алчен. Не женствен. Не мъжки. И джендъри нямаше тогава. Мъжът беше мъж. Обичаше просто, без много думи. Силен, не инфантилен. Даваше рамо, дом и огнище. Жената бе истинска. С белези по тялото. С подпухнали пръсти, с уморени очи.
Обич ли е било? Не знам. Но мама и татко някак си така се обичаха. Незабележимо. Ненатрапчиво. Не рисуваха татуси. Не публикуваха статуси.
Просто татко купуваше хляб и се прибираше уморен, а мама се луташе в кухнята. И цялата къща ухаеше на любов. После сядахме на масата всички заедно. Татко погалваше  уморените коси на мама. Тя го поглеждаше скрито, с благодарност и обич.
Беше мъж, а тя жена. Моята майка и моят баща. 
В този свят днес, как да обичаме, Господи!!!"
[/size]

 Краси Христова

30
Кубинската национална телевизия разпространи прощалното писмо на Фидел Кастро към всички хора по света. В него той призовава хората да се включат в борбата срещу монополизирането на световното богатство от малка група хора. Ето пълния текст на писмото:
Цитат
„Другарки и другари, братя и сестри от целия свят
Моето време изтича, през целия си живот съм се борил за справедливост и достоен живот за всички хора по света, винаги съм желал Куба да бъде пример за това, че е възможно хората да живеят в разбирателство и да се развиват не за сметка един на друг, а заедно с общи усилия. Много скоро вие ще застанете пред избора между това да се откажете от бъдещето на децата си за сметка на илюзорната сигурност в настоящето или да се борите за бъдещето на децата си, понасяйки лишенията на днешния ден. Куба направи избора да понесе лишенията именно в името на бъдещето. Тази битка не се печели, тя е вечна, ако искате да имате бъдеще трябва да се изправите срещу тези, които искат да ви го купят срещу шепа евтини дрънкулки, както са направили с кореното население на Америка преди не чак толкова много години. Тези хора ще дойдат при вас и ще ви обяснят, че когато държавата се грижи за своите поданници, това е робство, а свободата е възможна само тогава когато се надпреварвате един с друг. Те ще замъглят вашия ум, предлагайки на тялото ви хиляди удобства и ненужни, и извратени удоволствия, които обаче за да получите ще трябва да жертвате душата си и ценностите на дедите ви. И всичко това те ще направят за печалба, печалбата зад която всъщност се крие огромна кражба. Те ще дойдат и ще купят вашето бъдеще и това на децата ви с пари и вие, ако не сте внимателни, ще попаднете в техните изкусно заложени клопки. Тези хора са извратени чудовища, за тях работата не е обществено полезен труд, а начин за трупане на богатство. Ако им се предадете, не след дълго ще намразите не само работата, но и живота си.
Аз ще ви кажа как да ги познаете. Те винаги ще ви говорят за печалба, за икономически растеж, за конкурентоспособност, за пазари, но никога няма да кажат и дума за достойно заплащане на труда, социални грижи, безплатно образование и здравеопазване. Те ще поискат вашия труд, но няма да искат да платят за него. Ако се съгласите да им работите ще загубите бъдещето си. Вие трябва да се изправите срещу тях, срещу малцината държащи световното богатство, и трябва да го направите ЗАЕДНО. А за да сте заедно трябва да си имате доверие, нещо което те ще се опитат да подкопаят по всевъзможни начини. Ако искате да спечелите, трябва да се откажете от парите им и дори да ви предложат баснословни суми, да не продавате труда си за техните пари. Вашата победа ще дойде тогава, когато сте успели да се обедините всички, когато благодарение на това обединение сте изградили едно ново общество, чиято висша цел е общото благо, а не паричната печалба и жаждата за лична собственост. Парите могат да съществуват и без да се използват за трупане на печалба, а печалбата може да не се измерва в пари. Нима има по-голяма печалба от това вие и децата ви да сте здрави, образовани и резултатите от труда който полагате да се усеща от всички и да допринася за благото на всички, а не на малцина алчни и хищни капиталисти.
За тях, вие не сте нищо повече от това което произвеждат огромните им фабрики, а именно стоки за еднократна употреба. Братя и сестри от целия свят, обединявайте се, включете се в борбата срещу хищната същност на налагания ви обществено-икономически модел. Помнете, че срещу всяко изкушение което ви предлагат и вие вземете от тях, те получават част от вашето бъдеще. Отхвърлете парите им, работата им и ценностите им, и ще бъдете свободни, животът ви ще има смисъл. Не се страхувайте да се изправите срещу тях, защото именно вие сте основата, върху която те градят своята власт и трупат своето богатство. Изправете се и те ще паднат.
Не знам дали не е фейк, не съм проверявал. Малко простовато ми звучи, като знам какъв оратор бе Фидел та...не знам.
Попадна ми - препратено е, нямам източника.
Всеки може да си го приема както иска, но има резон в написаното.
Особено в заглавието.

31
Посвещава се на Отврат и Енгелс.
Цитат
Наскоро „Ню Йорк Таймс“ – един от най-авторитетните световни вестници, чиито издания (печатно и електронно) имат милиони читатели всеки ден, публикува нов „Комунистически манифест“, озаглавен „Светът е хаос. Нуждаем се от напълно автоматизиран луксозен комунизъм“ (1). Става дума за виждане как ще изглежда светът и накъде ще върви той от сега нататък. Това виждане е провъзгласено 170 години след предходния манифест – период, в който настъпи невиждан скок на технологиите и науката. Текстът, публикуван в „Ню Йорк Таймс“, е откъс от по-голямата работа на Арон Бастани „Автоматизиран луксозен комунизъм: Манифест“ (2).
Според новия манифест това, че светът днес е в криза, вече се е превърнало в клише, но както се казва още в първия Манифест от 1848 г., именно кризата на определен етап от развитието на капитализма трябва да доведе света до ново общество. Кризата днес има много проявления – намаляващ икономически растеж, ниска производителност, падащо заплащане на труда на големи групи от хора, екологична криза, колапс на либералната демокрация. Това е свят, в който има стотици милиони бедни, а  неравенството расте по-ускорено от всякога преди това в историята. Но най-потискащото в сегашната криза, пише „Ню Йорк Таймс“, е липсата на колективно въображение за това, че светът може да бъде радикално променен и да се създаде нещо съвсем ново. Това ново става възможно благодарение на намаляващите разходи за  информацията и напредъка в технологиите. В момента те вече създават основите на колективно бъдеще на свобода и луксозен живот за всички.
Маркс смята, че комунизмът ще стане възможен на много високо равнище от развитието на това, което той нарича производителни сили, свързани преди всичко със средствата за производство. На първо място тук са технологиите, които могат да произвеждат огромно количество продукти, достатъчни да удовлетворят всички потребности на всички хора. Затова и светът в публикацията на „Ню Йорк Таймс“ е видян именно през призмата на очакванията от тези технологии. Те вече навлизат в стадий, който може да доведе не просто до удовлетворяване на потребностите на всички хора, но и до най-луксозен живот за всички – живот, характерен преди това само за висшите класи в обществото.
Автоматизацията, роботиката, машинното обучение, както предвиждат множество консултантски компании, Английската банка и дори Белият дом, съществено ще намалят потребността от работна сила, създавайки нарастваща технологична безработица. Но това изглежда проблем и опасност, ако работата се разглежда като нещо важно, а всъщност за голяма част от хората тя е бреме.
През XXI век новите технологии
ще ни освободят от бремето на труда
Технологичният напредък ще намалява стойността на стоките – на храните, здравеопазването, жилищата – към нищожни или нулеви стойности. Става възможно удовлетворяването на потребностите на всички в един свят, в който автоматизацията ще поема все по-голяма част от досегашния труд. Новите технологии могат да осигурят потребностите на всеки, а техните възможности са свързани с явления като редактиране на гените, синтетично месо, минно дело на астероиди.
Дава се за пример холандският професор Марк Пост, който в лабораторни условия вече е създал от животински клетки изкуствено месо, чрез което може в перспектива да се изхранва човечеството. След десетина години за всеки човек на планетата то вероятно ще бъде по-достъпно от най-евтиния продукт, правен на барбекю. Така ще могат да се произвеждат човешки храни с много по-малко ресурси, без убийства на животни и с много по-малко вредни газове в атмосферата. В манифеста се говори още за клетъчно земеделие и дори за това, че е произведено вече първото „молекулярно уиски“, което може да бъде общодостъпно.
Редактирането на гените ще революционизира медицинската практика, преобразувайки я от реактивна в прогнозна. Наследствените болести ще бъдат елиминирани. Технологиите ще позволят да се справим със здравните предизвикателства, свързани с нарастващото възрастно поколение на планетата, тъй като още през следващата 2020 г. в света ще има повече хора на възраст над 60 години, отколкото под 5 години.
Възобновяемата енергия, която благодарение на подобряваните технологии с огромна скорост намалява цената си, ще ни позволи да решим екологичната криза, отказвайки се от въглеводородните и замърсяващи природата горива. В момента вече е възможно да се развива минно дело на астероиди, което ще ни осигури не само повече енергия, но и повече желязо, злато, платина, никел и различни редки метали, избавяйки ни от недостига на ресурси.
Сегашното развитие на производителните сили дава възможност да  се преодолят засилващите се кризисни процеси на днешния капитализъм – технологична безработица, глобална бедност, климатични промени, увеличаващо се възрастно население, липса на ресурси. Капитализмът, както показва Маркс още в своя Манифест, създава нарастващо изобилие, но е неспособен да разпредели както трябва благата на това изобилие, тъй като в него всичко се произвежда само заради печалбата, заради възвръщаемостта на вложените средства. За да преодолеем това състояние, се казва в статията в „Ню Йорк Таймс“,
„трябва да отидем отвъд капитализма“
За много хора това може да изглежда неприемливо. За тях някой да каже, че капитализмът си отива или трябва да си отиде, е равнозначно на твърдение, че триъгълникът няма три страни или че законът за гравитацията вече не работи, макар ябълката да пада от дървото.
За да имаме обаче един по-добър свят, това е нужно. А в момента живеем във все по-хаотична и кризисна капиталистическа реалност. В нея развитието на технологиите и противоречията става с огромна скорост, подкопаваща реалностите, които довчера са изглеждали като естествено състояние на нещата.
„За да го разберем обаче, ще е необходима нова политика – пише „Ню Йорк Таймс“ – Политика, при която технологичната промяна служи на хората, не на печалбата. При която имаме осезаеми следствия – бързо намаляване на водородните емисии, пълна автоматизация и обществено здравеопазване, които са предпочитани за всички и не може да се представят за фантазии. Тази политика, която изглежда утопична на хоризонта и всекидневна по приложението си, се нарича изцяло автоматизиран луксозен комунизъм. Звучи добре, нали?“
„Звучи добре, нали“, казва „Ню Йорк Таймс“, вестникът със спечелени най-много награди „Пулицър“ в света – 127 досега.
В необичаен свят живеем. Нищо не е това, което е. У нас бившата комунистическа партия се отказа от идеята за комунизма, прие неолиберализирана версия на социалдемокрацията и не знам дали лидерите ѝ, дори с пистолет на слепоочието, биха се осмелили да кажат, че са за комунизъм. В същото време в най-богатата страна в света, в която капитализмът е развит в най-висока степен, най-авторитетният вестник публикува част от нов Комунистически манифест на ХХI век. А миналата година по случай 200-годишнината от рождението на Маркс,  чието име лидерите на нашите системни леви партии също не посмяват да споменат, същият „Ню Йорк Таймс“ публикува статия под заглавие „Честит рожден ден, Карл Маркс. Ти беше прав“.
За какво е прав Маркс, според „Ню Йорк Таймс“?
Според статията във вестника – за това, за което българските политици мълчат, а именно че „капитализмът е движен от дълбоко разделяща класова борба, в която управляващото класово малцинство присвоява принадения труд на класовото мнозинство от работническата класа като печалба“. Основната част от неговото интелектуално наследство е критиката на капитализма, безпощадната критика, без която не е възможна неговата промяна (3).
Какво става? В какъв свят живеем? Самият „Ню Йорк Таймс“ пише, че Карл Маркс „беше прав“ и „комунизъм“ „звучи добре“. А нашите антикомунисти още не са организирали протест пред американското посолство с искане вестникът да бъде закрит за „комунистическа пропаганда“. Не е късно да го направят. Но може би ще е добре, вместо да се борят с „комунизма“ у нас, където вече подпомогнаха създаването на периферен клептократски и компрадорски капитализъм, да отидат да правят това в Америка. Още повече, че Карл Маркс, за когото „Ню Йорк Таймс“ пише, че „беше прав“ в идеите си, смята,  че комунизмът ще се появи най-напред именно в най-развитата страна.
Тогава случайно ли е, че водещият вестник днес в най-развитата страна публикува нова версия на „Комунистически манифест“? Не значи ли това, че комунизмът в Америка е много по-вероятен, отколкото в България, където и никога не е идвал?
Бележки:
(1) Bastani, Aaron. The World Is a Mess. We Need Fully Automated Luxury Communism, In: The New York Times, https://www.nytimes.com/2019/06/11/opinion/fully-automated-luxury-communism.html?fbclid=IwAR3Tvyt_-ql251fzLgXZ836wtCHCXsREFQo4nMYjRcjgj9HC8hu6LJ07bZs, 11.06.2019
(2) Bastani, Aaron. Automated Luxury Communism: A Manifesto, Verso, 2018
(3) Barker, Jason. Happy Birthday, Karl Marx. You Were Right!, In: The New York Times, https://www.nytimes.com/2018/04/30/opinion/karl-marx-at-200-influence.html, April 30, 2018
https://pogled.info/avtorski/Vasil-Prodanov/nyu-iork-taims-publikuva-nov-komunisticheski-manifest.105949

32
ТЪРПИМ УПРАВЛЕНИЕТО НА МАЛООБРАЗОВАНИ И КРАДЛИВИ МЕРЗАВЦИ

Цитат
Интелектът винаги ме респектира и надделява над всеки друг аргумент. Във времето остава нетленното – словото и красотата, които се промъкват през полуотворения прозорец на ежедневието и ни спасяват от пошлостта.
Предпочитам услужливия разум пред разумния слугинаж. Предпочитам разумния пред паметливия, защото паметта лъже, а разумът е по-достоверен от фактите. Истината не винаги е във фактите, а в светлината на разума.
Тази светлина идва от дълбоките умове, посяли семената, които подхранват разума.
Мълча пред високия интелект. Прибирам шпагата и спускам предпазителя ако срещна високо слово и бистрота на ума.
В това мълчание наточвам мозъчните си гънки и събуждам в себе си Човека.
Когато отвори очи, започва да повдига въпроси.
Защо сме мълчали и продължаваме да мълчим?
Какво сторихме за обществото, че си позволяваме да искаме от него да будува вместо нас?
Колко от нас имаха воля и дързост да се опълчват срещу системата с циничния стоицизъм на Константин Павлов или с вътрешната емиграция на Борис Христов?
След „Нима това е човек” на Примо Леви, колко от нас са доказали воля и съвест при нечовешко изпитание?
Днес, както и преди, 99.99% сме конформисти и кухненски революционери, ползваме се от системата и мълчим за нейните недостатъци.
Какво сътворихме ние, моралистите, диванните бунтари, кухненските четници, демократите, които искахме промяна, а извоювахме тази уродлива форма – ни тоталитаризъм, ни демокрация – а тоталитарна демокрация или демократична диктатура, за по-кратко – демократура.
Прав ли е Карл Шмит, консервативният политически теоретик, че либералната демокрация е фикция и политическото функционира най-успешно в условия на диктатура, че политически ред може да има само при деспотичен суверен, че диктаторите са по-съвместими с демократичното управление, защото изразяват волята на едно сплотено мнозинство, че базисните идеи на либерализма – човешки права, върховенство на закона, толерантност – са лицемерие и само прикритие на диктатурата на елитите, а не на народа. За това си мисля, когато наблюдавам бъллгарската демократура?
По-добри или по-крадливи са днешнитe политици, по-добри ли са днешните журналисти, учители, лекари, прависти?
По-пълни ли са нашите библиотеки, повече книги ли четем, каква музика слушаме?
По-почтени и по-честолюбиви ли сме от вчера, щом мълчим и лапаме безропотно политическия тюрлюгювеч, който ни поднасят?
Получихме свободата, която искахме и я консумираме докато танцуваме чалга.
Това ли е промяната, която искахме?
Търпим  управлението на малообразовани и крадливи мерзавци, по-крадливи от старите партийни кадри, които от страх пред самодържеца, крадяха с мярка.
Ако днес имаме свободен избор, защо избираме все същите полуидиоти?
Или някой ни лъже, че имаме избор?
Не е ли страшно, че идиотизмът сред българските политици придобива епидемични размери и патологичният процес ще се развие така, че след полуидиотите ще дойдат пълните идиоти.
А пълните идиоти вече са на прага и напират отново да ви управляват.
Ако направим равносметка за политическите процеси от началото на прехода, не мислите ли, че българската политическа класа деградира до затворена олигархична ложа на недосегаеми величия  с маниакални идеи, които ние всички обслужваме.
Ето и най-трудният въпрос: по-добре ли сме сега, когато държавата се ръководи от деспотичен, нарцистичен, самодостатъчен, самонадеян, нагъл и коварен хитрец, в условията на свободен избор и парламентарна демокрация, отколкото тогава, когато нашият избор нямаше никакво значение в условията на неизбежен, геополитически предизвестен социализъм?
Или сме могли да имаме друга съдба?
Днес има достатъчно банани, портокали и шоколад, караме „западни” коли, обикаляме свободно света и си въобразяваме, че свободата ни е направила различни. Така, неусетно се превърнахме в бананова република, гарнирана с чалга и гей-паради, управлявана от безродни и безкнижни политици. Изнасилихме демокрацията и и се роди копеле – диктатура на простотията.
Ако някой не ни подари Свободата, ние няма да посегнем за нея. Свободата не работи там, където не са готови за нея. Подарена е като да спиш с проститутка без да платиш.
Кражбата, далаверата, корупцията се превърнаха в приемлива обществена норма, в ценност, която измести нравствените добродетели и деморализира българите до степен, че не припознават моралните добродетели като ценност, необходима за да бъдеш добър гражданин и успешен политик.
Жална ни майна ако избираме все същите уродливи какавиди – бивши и настоящи!
Всички сме виновни за днешна България, която не е тази, която сме мечтали.
Не сме я заслужили още.
Какво свършиха днешните “демократи”, които се изживяват като вестители на свободата и демокрацията? Ибрикчийстват, заглаждат езици върху дланта на Борисов. Слушат прехласнати Ахмед Доган, който всеки път им говори така, сякаш е пред група от анонимни алкохолици. Опозиционните конформисти са постоянното присъствие в самодейния политически театър и в сценария на бездарната политическа пиеса именувана „Докато съм жив, няма да умра”.
Какво правят българските синьогриви демократи, за да не се възпроизвежда българската “генералната мерзост”?
А „тримата глупаци , които станаха ортаци”?
Вкупом всички ненужни станаха.
Колкото по-нагоре се катерят, все повече оголват задника си. Накъдето и да се завъртят, все той е отпред.
От клоаката на властта, някои политически артефакти поемат към Брюксел, вместо да се потулят в подмолите на собствената си негодност за политически прелом. Ще ни помахат за сбогом, като плъхове, които напускат потъващия кораб. Искат от народа доверие, за да продължат да мишкуват сред политическата номенклатура, бременна от неприкритата си властова похотливост.
За 30 години, от „синята мъгла” не се роди нито един достоен, почтен политик, отговорен към щенията на този изтерзан народ, който предостави цялото си доверие, за да го дадат без бой на безродния български „Цар”, с републикански чип. Той се оказа прокоба, защото след неговото кратко „царуване” дойде пълният погром и безвремието на Безпросветните. Те отгледаха доморасли, глухи за народната воля демокретени, които възседнаха институциите и за народеца не остана ни хляб, ни справедливост.
А са необходими личности с чест и достойнство.
Никой от нас не е светец, но всеки има неотменимо достойнство и добродетели.
Стефан Цвайг писа: “Който не може да стане Еразъм, става епископ.”
Достатъчно е да бъдем просто Човеци
.
Просто ми хареса, много ми хареса - поствам го.
От:
Проф. Коста Костов
http://www.fakel.bg/


33
Попадна ми случайно от мрежата:
Цитат
КАКВО БИХ КАЗАЛ НА КОНГРЕСА НА СОЦИАЛИСТИТЕ, АКО БЯХ ДЕЛЕГАТ?
След броени часове БСП ще си избира нов председател или ще преизбере стария си председател. Това сигурно е важно и значимо за БСП. И не само за БСП. Аз не съм делегат на тоя конгрес, не съм чен на БСП и дори не съм симпатизант на БСП. Аз съм само симпатизант на вероятната възможност БСП да активира истински десните хора, да активира онези, които не одобряват имитацията в политиката, да отстрани от власт ГЕРБ и ортаците им, които съсипаха България за 10 години. 
Аз съм симпатизант на възможността БСП да се покае, че създаде ГЕРБ като дериват на БКП, да си признае тая вина и отговорност и да се мобилизира, за да поправи грешката си, ако иска България все пак да я има.
Аз съм симпатизант на волята на БСП да разкара ГЕРБ от политическата сцена и от управлението на България, защото, макар и само от официалните източници за информация, виждам, че България се срива и от десетилетие няма нито икономика, нито здравеопазване, нито образование, нито сигурност, нито някакъв международен авторитет и значение дори в региона на Балканите, а населението на България е подложено на бепрецедентен за историята ни геноцид, разпад и всеобща развала на държавата.
Аз съм симпатизант на идеята останките от някогашната България да бъдат съхранени и да се превърнат във фундамент на възраждане и реставрация на нормалното.
Аз съм симпатизант на идеята БСП да се отърве от ренегатите, които я дърпат назад, към пропастта и безвремието, предречени от управлението на ГЕРБ и, ако може, да зищити останките от суверенитета на българския народ.
Аз не съм член и симпатизант на БСП, нито съм делегат на конгреса, на който ще се избира или преизбира председателя на тая партия и ми все едно кой ще бъде избран или преизбран. Ако БСП не успее да отстрани и неутрализира ГЕРБ завинаги, вкл. и в своите редици и ако БСП не успее да стори това, ще бъда един от първите, които ще хвърли камък и срещу вас и ще ви прокълна да изпаднете в забвение. Но тъй като не съм член на БСП и делегат на конгреса, няма да кажа нищо повече. Ако БСП не може да си избере ръководство, което да ликвидира ГЕРБ, значи за нищо не става. Ако БСП допусне в ръководството си колаборационистите на ГЕРБ Гергов, Станишев, Дъбов, Пирински, Божинов, Янков и компания, защо трябва да я има БСП?  Ако БСП не може да спре диващината ГЕРБ, да върви по дяволите!
Толкова.
Любо КОЛЬОВСКИ,
десен човек, гласувал няколко пъти за БСП заради заграбеното с имитация дясно пространство , от най-чудовищната трансформация на БКП
Аз не съм десен човек, но много малко бих извадил или добавил от мнението на Любо.
Дали съществува реално Любо - не знам.
Но съм съгласен дори с това -
Цитат
Ако БСП не може да спре диващината ГЕРБ, да върви по дяволите!
Заедно с Гергов и герговчетата си.
Нали няма нужда да ви ги посочвам поименно?

34
Цитат
Според Ватикана идеята, че социалният пол се обусловява от личните чувства, а не от биологията, е опит "да се унищожи природата".
https://www.segabg.com/hot/vatikana-osudi-dzhendur-teoriyata
Сясий*амаата!
Фирминчо?
п.с. * я взаимствах от модератора и питайте нея какво замества, моля.

35
Цитат
Дата 04.06.2019
Петко Ганчев

Проф. доктор на философските и доктор на политилогичните науки Петко Ганчев. Работил основно в БАН. Народен представител в 39-то НС. От май 2005 г. до 2010 г. Извънреден и Пълномощен посланик на България в Беларус. Почетен професор на няколко чуждестранни университета. Автор на 35 големи монографии и на повече от 500 научни и научно-популярни статии, студии и др.
/Поглед.инфо/


Ако от края на ХIХ в.до 60-те години на ХХ в., по думите на Карл Ясперс и други водещи умове на Европа, главната идея беше идеята за социализъм, то след краха на съветския, държавния социализъм тази идея беше обругана с примитивни антикомунистически клишета и не само загуби своята публична привлекателност, но необяснимо защо повлече надолу и социалдемократическите й версии.

Това естествено отслаби не само социалистическите партии от Изт. Европа, които издигаха за ръководители все по-посредствени хора, но и мощните социалдемократически партии на З. Европа, ръководени преди десетилетия от титани като Вили Брандт, Франсоа Митеран, Улоф Палме, а днес от посредствени лилипути.

Провалът на социалистическата идея, главно по вина на лидерите и теоретиците в 90-те и първото десетилетие на XXI, беше съпроводен от глобалния възход на неолиберализма, който се възползва от идейната немощ и неспособността на главния му политически враг да се реформира в съответствие с духа и технологическите възможности на епохата, а се върна назад да реанимира обърканите проекти от първите години на съветския държавен социализъм.

Всъщност, както не веднъж съм писал и в онази, и в тази епоха, и както е писано и от други автори, полагането на началото на реалния социализъм като обществен строй , беше една от големите ревизии на философско-политическата доктрина на К. Маркс и Ф. Енгелс високопарно обявена за “научен комунизъм” от съветските обществоведи.

В действителност , изначално философско-политическата доктрина на марксизма беше основана на фундаментални диалектически принципи, отчитащи исторически развиващите се общества. За съжаление обаче, въпреки непрекъснатото позоваване на някакъв диалектически материализъм, за който се изписаха тонове книги, приложението на духа на тази доктрина ставаше в съответствие с познанията по наивен материализъм от вождовете на този първи реален социализъм. И тъй като в съответствие с наложената догматика истината можеше да се даде само от генералните секретари на съответните комунистически партии, а те не бяха с някакво високо, още по-малко философско образование, (например, така обичания от руските либерали Н. С. Хрушчов е бил с два класа църковно-приходско училище) вместо да се обогатява и развива, доктрината непрекъснато се свеждаше до няколко банални истини.

Така не случайно, първата деградация на диалектическата философско-политическа доктрина удари в основата , където от общите фундаментални принципи на един изграден върху базата на колективната собственост, свободата и инициативата на работническите и други трудови маси, социалната справедливост в процеса на производството и разпределението на благата, принципите на реалната демокрация при избора на представители в държавните институции обществен строй, остана само налагането на държавната собственост като доминираща и задължителна, а всичко друго беше подменено от диктатурата на апарата, представян от съответните комунистически партии. Накратко, беше създадена репресивна тоталитарна система за осигуряване щастие на масите. И колкото и несъобразно да беше в началните десетилетия на прехода от национален капитализъм към държавен, по същество сталинистки социализмът постигна не малки резултати в различните области на материалната и духовната култура. Липсата на свобода, свободна инициатива, реална демокрация започна да се чувства , когато през 70-те г. на XX в. с разгръщането на научно-техническата и научно-производствената революция и налагането на новите информационно-комуникационни технологии, които изискваха промяна на системата на обществените отношения. Именно тогава се показа идейната нищета на теоретическия арсенал на държавния социализъм.

Колкото и парадоксално да звучи, почувствал духа на епохата и възможностите на новите технологии капитализмът също не тръгна напред в своите напъни за реформи, а се обърна назад в своята неоконсервативна революция , която заложи на агресивната, животинска природа на човека и възстанови духа на първия, манчестърския капитализъм. Бързо бяха орязани всякакви социални програми , които им миришеха на социализъм. Каква социална справедливост? Свободата и печалбата ставаха кредото на неолиберализма. Колкото по-бързо се превъртат парите и носят нови пари толкова по-добре. Но “простите рецепти”превърнаха обществата приели тази идеология в джунгла. Особено тежко бяха ударени бившите социалистически страни от Изт. Европа превърнати в новите колонии на старите империи на Запада и главно на отвъдокеанския им ментор.

По такъв начин, въпреки че продължава да се държи като кърлеж за тялото на поразените общества, в голяма степен и благодарение на продажните и контролирани медии неолиберализмът много бързо се дискедитира. Свободата, която той предлагаше се оказа произвол за акулите на капитала, за финансовия олигархат.

Опитът на някои лидери на социалистически и социалдемократически партии да вземат реванш и възродят социалистическата идея чрез лозунга и призива за социална справедливост може много бързо да бъде опразнен от заряд, ако не се опре на солидна теоретическа база, която да формира политиките на социалистическите партии днес.
Затова върху базата на казаното в най-общ тезисен вид в този текст и в предхождащите го по тази тема планини от книги и политически програми в една или друга степен осмислени от мен в контекста на историята , когато са писани и са заявявали своята решимост да утвърдят социалната справедливост като обществена реалност, а с това и да работят за социалистическото преустройство на своите общества, можем ли да изведем няколко най-общи ориентири, които ще възродят социалистическата идея, която ще води народите към един бъдещ социализъм, социализмът на XXI век?

При това тези “ориентири” съвсем нямат претенцията да очертаят някаква нова доктрина на социализма, по подобие на онези, които от времето на К. Маркс насам предлагаха различните комунистически, социалдемократически и социалистически партии и движения. Те просто са база за размисъл и конкретни решения от ръководството на всяка политическа партия и движения, които в условията на преминалия и второто си десетилетие XXI век искат да служат на трудовите слоеве и наемните работници , на своите народи в битката им за свобода, свободна инициатива и социална справедливост.

Също така, трябва да е ясно, че преобразуването на всяко общество в съответствие с принципите на свободата и социалната справедливост, които са основните, фундаменталните принципи на философско-политическата и философско-политикономическата доктрина на научния социализъм трябва да става в конкретните условия на конкретната страна в съответствие с нейните исторически традиции и национално-културна идентичност. В този смисъл принципите на научния социализъм не трябва да се трактуват като някакви догми от типа на религиозните или както показа горчивата практика на държавния социализъм – съветски или азиатски тип. В това отношение примерът на КНР след реформите от 80-те години на XX век насам е добър урок на диалектически цялостен системен подход при провеждане на политиката насочена към социалистическо преустройство и развитие на обществото.
Именно от духа на марксизма, а не от буквата на казаното в онази епоха и в онези условия ( средата и втората половина на XIX в. – Англия и въобще Западна Европа) , както и от категоричния опит на успешното развитие на социализма с китайска специфика, следва единството на принципите на свободата и социалната справедливост, а не тяхното противопоставяне в доктрините на неолиберализма ( Фр. Хайек, М. Фридман и др.) и отвореното общество ( К. Попър, Дж. Сорос) от една страна, и на държавния, изроден в тотолитаризъм, социализъм съветски тип. Защото, само когато са създадени условия, универсален законов ред, гарантиращ свободата на всички като равноправни членове на даденото общество е възможно всеки според своите възможности, своето място и роля, своите способности и своята дейност също да бъде свободен. Но свободата да правиш това, което можеш и искаш да правиш, вече означава, че обществото законово е осигурило социалната справедливост, която съвсем не е елементарно равенство както беше интепретирана при държавния социализъм, а е отдаване заслуженото и необходимото на всеки, според онова, което е правил и се готви да прави.

Но, за да бъде осигурено единството на свободата и социалната справедливост като фундаментални принципи на едно социалистическо общество , това общество трябва категорично да се освободи от доминацията, водещите принципи на индивидуалисткия либерализъм, където всеки постига свободата си в битка против другите, защото всеки е сам за себе си, и всеки всъщност е против всички. Това е дълбоката същност на обществото на капитализма, където напред са изведени животните, агресивните инстинкти на човека. Неговият завършен вид оформи неолиберализмът залял първо Англия и САЩ и останалия Запад, а след това и останалия свят след неоконсервативната революция от края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век.Това е обществото, в което действат “простите рецепти”, че най-важна е печалбата от всяка обществено необходима дейност, с което държавата налага в обществото “правилата на джунглата” (Дж. Сорос ) в отношенията между хората. Действително социалистическо общество може да бъде само обществото, основано на колективисткия принцип, осигуряващ единството му и водещата роля на цялото, на обществото, на държавата. Но това съвсем не означава връщане към догмите на държавния социализъм, когато държавата е собственик, а основната маса население са наемни работници.

Държавата, както е известно, е един от ключовите фактори за раждането на първите човешки цивилизации. Тя е факторът, който в различните епохи е осигурявал единството на определен етнос, етноси, нации. Но държавата, както цялата система на човешкото общество се развива исторически. В този смисъл, в съвременната епоха на невероятни технологически възможности за разгръщане способностите на всеки човек тя не може да бъде държавата на Платон, на Ж. Ж. Русо, на К. Маркс, която притежава, определя и регулира всички действия на своите граждани. В съвременните високоразвити общества всяка подобна идея за такава тоталитарна държава е контрапродуктивна, антихуманна. Но в същото време държавата не следва да се изхвърля от обществото на бунището на историята, дамгосана като “абсолютно зло” и подменяна от някакъв нов феодализъм на господство на Транснационалните корпорации и финансовия олигархат, към който ни тласка неолибералния глобализъм.

В съвременните условия държавата трябва да бъде стратегическият национален субект, който задава универсалният законов конкурентен ред валиден за всички и е върховен арбитър по отношение на поведението на всички обществени субекти – естествени монополи, крупен бизнес, среден и дребен бизнес, отделни граждани. Тя поставя в един ред на равноправие множеството форми на собственост на различните обекти и мощности- колективни ( държавни, кооперативни, акционерни, общински и н. ) и частни с различен мащаб и индивидуални на дейци със свободни професии. Но цялата тази система ще работи ефективно, постигайки така необходимата хармония на динамично развиващото се общество в името на благоденствието на всички свои граждани, само ако управляващият държавата политически субект - партия, изповядваща идеалите на социализма за свобода на всички и социална справедлост за всички, успее да намери рационалния баланс между принципите и правилата на един стратегически индикативен национален план с механизмите и регулаторите на пазара. Ефективността на такъв стратегически индикативен план, конкретизиран йерархически в различните подсистеми на обществото се опира на обосновани стратегически прогнози, върху чиято основа да се определят желаните за определен период за обществото цели за развитие. Именно тези прогнози и тези приети цели ще бъдат ориентирите, към които ще насочват своите действия всички субекти на обществено значими дейности. Разбира се, някои могат да не се съобразяват с тези желани от обществото цели, изхождайки от своите интереси. В същото време държавата трябва да стимулира онези, които работят в интерес на цялото общество чрез данъчни облекчения, държавни поръчки и подкрепа в пространствата на глобалния пазар.

Ефективността на поставеното върху такива принципи на функциониране и развитие общество ще нараства, ако законовите политикономически форми на организация се съпровождат от законово регламентирани процеси на социализиране на формите на собственост и формите на управление на различните форми на собственост. Всъщност става въпрос за действително демократично включване на участниците в какъвто и да е производствен или въобще обществено необходим процес в каквито и мащаби и форми на собственост да е това в изработването на решенията за управлението на този вид дейност в системата на цялото общество.Така социалистическото преобразуване на обществото ще извежда напред действително работещите демократични форми на участващата демокрация вместо изхабената отдавна и служеща само като фасада на олигархичния капитал либерална демокрация.

Налагането на тези и на редица свързани с тях принципи, които ще очертаят новата социалистическа структура на обществата в следващите десетилетия на XXI век не би могла да става по някакъв “революционен път”, чрез преврати и бунтове. Никакви диктатури и насилствено налагане на щастие нямат място в този процес. Това може да става, само ако народите искат действително да бъдат свободни и да постигнат социална справедливост и благоденствие за всички, те трябва да излъчат своя авангарден фактор, който разумно, с висок дух, воля и труд ги поведе в този исторически поход. Тогава вече ще може да се говори, че социалистическата идея е възкръснала . Нещо повече, станала е историческо движение, което има хоризонт и го води към нов свят.

36
Стана ми интересно, препоствам го. Аз лично не разбрах много идеите на "левия консерватизъм", добре че бе споменат Бърни Сандърс, та да се ориентирам. Какво мислите?
Михаил Хазин: Ляво-консервативната идеология за първи път от 1991 година излиза на световно равнище
Свят |  24.04.2019,
Михаил Хазин /Поглед.инфо/
Цитат
Преди известно време издигнах тезата, че координатите на политическата плоскост образуват две оси: ляво-дясно (тук всичко е ясно) и либерално-консервативно.
Според мен първата ос е хоризонтална (с нормалното разпределение на лявото и дясното), а втората е вертикална, при това консерватизмът е горе, а либерализмът – долу. Което е съвършено естествено, защото самият аз съм консерватор, който се отнася крайно негативно към либералните идеи (в политическото им изпълнение).
Отбелязвам, че това не се отнася до класическия либерализъм в икономическата политика, отделни негови елементи на мен не само че ми харесват, а и съм твърде убеден, че тяхното отсъствие е крайно опасно.
Но е нужно да се обясни малко по-подробно по какво се отличава консерватизмът от либерализма. В съвременното общество под това се разбира отношението към традиционните ценности: ако консерватизмът ги поддържа (в това число с архаичния вариант с „десетте божи заповеди” или „моралния кодекс на строителя на комунизма”), то либерализмът с негодуване ги отхвърля, поставяйки ударение на „свободата”, разбирана като правото на всеки индивид да има собствена ценностна система. Стига тя да не противоречи на закона.
Типичен пример е отношението на либералното англо-саксонско общество към тези хора, които техният закон не защитава: индианците, гражданите на окупираните страни, например части от Русия през 1918-1919 година, народите на Ирак, Либия или Афганистан и така нататък. Така, ако за нас тези хора са такива хора като нас (макар и не толкова образовани или успешни) и към тях напълно се отнася принципът „не убивай”, то за американския войник или наемник въпросът стои по друг начин: тяхното убийство по никакъв начин не се различава от убийството на дивия енот, влязъл в дома ви. Тоест може да се каже единствено, че той представлява някаква заплаха и цялата отговорност изчезва.
И ето, че след 1991 година идеологията, която САЩ насаждат по света и на контролиращия ги елит на „Западния” глобален проект, е дясно-либерална. Може да се обсъжда как тя се променя от 1991 г. нататък, как зависи от тълкуването на различните страни, в които тя се осъществява (например как строго консервативна Япония защитава своите принципи), но общото положение в десния долен квадрант на обществено-политическото поле не представлява никакви съмнения.
Такава ситуация е свързана с това, че либерализмът е идеологията на финансистите, които използвайки инструментите на „Бретън-уудската” система и „рейгъномиката” стават явно доминиращата група и в световната икономика, и в световния елит. Според мен след 1991 година нищо дори не е близо сравнимо с тяхната мощ по света. Е, ако леко адаптираме известната шега, че демокрацията е властта на демократите, то се оказва, че либерализмът е властта на финансистите. Които, както се знае, винаги са против преразпределянето на богатствата („За какво се борихме?”) и винаги са против консервативните ценности и в частност против семейството.
Всичко би било прекрасно, но има една тънкост: колкото и да ни налагат либералните ценности като „единствените възможни”, те все пак се възприемат именно като ценности на доминиращата елитна група. И поради факта, че заради чисто обективни, икономически причини финансистите започнаха да изпитват проблеми (те повече не могат с инструментите, които са им налични, да осигуряват икономически ръст), алтернативните елитни групи започнаха да се завръщат към по-привичните им ценностни модели.
Ако говорим за движение в политическата равнина, то тогава то трябваше да се движи от десния нисък квадрант нагоре, т.е. към консерватизъм, и наляво. И наистина, на последните президентски избори през 2016 г. в Съединените щати се появиха блестящи политици както в ляво-либералния сектор (Бърни Сандърс), така и в десния консервативен (всъщност победилият Доналд Тръмп). Но дори и тогава, през 2016 г., казах, че движението трябва да продължи и че лявоконсервативните политици неизбежно трябва да се появят на световната политическа сцена.
И после, най-накрая, прочетох интервюто с Банън, главният стратег на екипа на Тръмп, който се показа като изразен консерватор отляво. Да, разбира се, той не заема никакви длъжности, да, може и да не съвпада с Тръмп в личните си възгледи, но вече не се страхува да изразява такива, които са идеологически противоположни на тези на десните либерални финансисти. Струва ми се, че това е фундаментален и много важен момент. Ако появата на Тръмп не бе предвидена и мнозина и до сега не разбират неговия феномен (защото разглеждат неговата политика от гледна точка на дясно-либералната идеология, а според нея тя наистина изглежда абсолютно идиотска), то сега трябва да бъдем готови.
Всъщност, ако през 2016 г. никой не вярваше, че монополът на дясно-либералната идеология може да бъде победен, днес, за първи път от 1991 г. излиза ляво-консервативната идеология, която на държавно равнище за последен път бе налице в Съветския съюз. И това е доста важен момент, на който, без съмнение, трябва да се обърне особено внимание”.
Превод: В.Сергеев
Източник: Изборски клуб

37
Цитат
https://www.tvevropa.com/2019/04/kakva-sila-sa-zhurnalisticheskite-razsledvaniya-po-vreme-na-izbori/
Цитат
Нинова ще събаря Мадарският конник.
Ей това ме накара да ви го представя в цялост!
Просто хвърлях поглед оттатък и като видях няколко ника как се радваха, реших и аз да се насладя.
Струва си.
Мислех си, че има разни идиоти, но като болестно състояние не правя разлика - все са си идиоти.
Едва след това предаване което гледах, схванах, че има и неоидиоти.
Всъщност, би трябвало да се досетя, то е както има и разлика между либерализъм и неолиберализъм.
Неоидиотите, за разлика от обикновените идиоти, са далеч по разрушителни - то е както либералите и неолибералите.
Ще си го запазя това предаване и ще го пратя лично на Коритаров и това Иве след изборите.
А и ако Госптод даде да имам регистрация оттатък - ще и го мушна и на славчето и другите никчета там.
Да използвам и да си го запазя онова от оттатък.
https://www.segabg.com/hot/ninova-upravlyavashtite-imat-apartamenten-moral?page=2
Чудна работа ще ми свърши.

38
Цитат
30 години след падането на Берлинската стена има открито съперничество между Запада и китайско-руския тандем
19 Апр. 2019 
автор Ален Фрашон, Монд
ЕПА/БГНЕС
Китайската армия обичайно тренира военни действия срещу един основен враг - Америка.
"В миналото беше по-добре", често казват мнозина. Без съмнение. Стратегическите въпроси също не са чужди на носталгичната епидемия, която набира сила в началото на ХХІ век в уморения Запад. Има хора, които със съжаление си спомнят Студената война. Тя наложи в света биполярен ред по време на конфронтацията между СССР и САЩ и под сянката на ядрените ракети установи това, което, изглежда, днес липсва на всички: стабилност. Според историците половинвековната съветско-американска конфронтация от края на Втората световна война до падането на Берлинската стена изобщо не беше забавна. Това обаче не е важно. Онези времена се противопоставят на съвременния многополярен хаос, в който на фона на надпреварата във въоръженията съвременните държави (Китай, Индия, САЩ, Русия и Европа) защитават интересите си по различен начин.
Желанието на тези, които мечтаят да се върнем към обикновената световна система, може и да се сбъдне. Времената се променят, а светът може отново да стигне до биполярност. В такъв случай играта между силите се пренасочва към двата противникови лагера. Тези, които с носталгия си спомнят Студената война, ще намерят причина за радост. Западът и неговите приятели ще се сблъскат с китайско-руския блок и съюзниците им в глобален мащаб, за да напомнят за славните времена на противопоставяне между Вашингтон и Москва.
 „Стратегически противник“
От една студена война към друга? 30 години след падането на Берлинската стена в света ясно са очертани две стратегически тенденции. От една страна, отношенията между Русия и Запада са почти толкова лоши, колкото и по съветско време. От друга страна, Русия и Китай обичайно се придържат към еднакви стратегически позиции: заедно отказват да се подчиняват на международните принципи, въведени от САЩ през 1945 г. Затова те създават общ фронт, който с всеки изминал ден става по-активен. И двата лагера - както Западът, така и китайско-руският тандем, открито говорят за съперничество. Русия смята НАТО за основна опасност, а китайските военни тренират действия основно срещу един враг: Америка.
САЩ наричат Китай стратегически противник, а Европейският съюз го възприема като системен конкурент. Китайците традиционно не се доверяват на понятието „стратегически съюз“ и не сключват такъв с Русия. Независимо от това обаче Пекин и Москва заедно защитават пред Запада принципа за „близката чужбина“, която трябва да бъде изключителна зона на тяхно влияние. За Русия – това са Украйна и Грузия, а за Китай – всички близки морета.
Паралелно с това Белият дом и Кремъл си отправят взаимни обвинения за отговорността относно постепенното замразяване на действието на споразумение за контрол над ядрените оръжия. САЩ плашат да излязат от подписания през 1987 г. Договор за ракетите с малък и среден обсег на действие. Означава ли това, че отново ще се върне надпреварата за въоръжаване? Политологът Франсоа Ейсбур припомни, че през 2021 г. изтича Договорът за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия. Заслужава ли си да се изчака евентуалното му удължаване?
Владимир Путин и Си Цзинпин започнаха мащабна идеологическа борба със Запада. Този път вече не става въпрос за противопоставяне на капитализма и комунизма: Китай и Русия се борят за утвърждаване на автократичните си модели на управление. Либералната демокрация вече не е неизбежен политически хоризонт, както Западът я представяше в началото на 90-те години на ХХ век. Москва и Пекин също така оспорват универсалния западен възглед за правата на човека: в тази сфера всичко има културен, следователно относителен характер, твърдят те.
Пасивността на Европа
 „Руската и китайската позиция не са били толкова близки от средата на 50-те години на ХХ век“, отбелязват американските спецслужби. Може ли на зададения на конференцията в Бастони въпрос да се даде положителен отговор? Наистина ли се връщаме към нова форма на студена война между Запада и китайско-руския блок?
Не, защото икономическата глобализация обедини всички с безпрецедентни връзки. И дори ако всичко това не може да послужи като абсолютна гаранция за мира, все пак позволява да се избегнат конфликти от времето на Студената война.
Не, защото Западът не е единен. САЩ ( това не се отнася толкова до президента Доналд Тръмп) мислят за ползите от съюзи, сформирани по време на съветско-американския конфликт. Това поставя европейските държави в сложна ситуация, даже в изолация: между порива за завоевания на Китай; Русия, която е движена от войнствен национализъм, и непредсказуемите САЩ. В Бастон бившият белгийски министър и бивш зам.-председател на ЕК Етиен Давиньон призова европейците към действия („руснаците няма да направят първата крачка“) в сферата на отбраната.
Пасивността на Европа е неприемлива, отбелязва и бившият министър на външните работи на Франция Юбер Ведрин. Според него, след като американците решиха да излязат от Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, трябваше да последва засилване на руските позиции. На фона на вероятно възобновяване на надпреварата във въоръженията е необходимо Берлин, Лондон и Париж да вземат инициативата в свои ръце, без да отстраняват Вашингтон, и да предложат на Москва дебат за безопасността на Европа: „Накрая, започнете да говорите с руснаците, като ги накарате и те да направят това“.
Трудно е да се каже какъв ще бъде отговорът на Кремъл, а Студената война напомня за създалата се сложна и напрегната атмосфера при липса на доверие в отношенията между великите сили.
Крачка викат хората! Ми аде де, а да видим колко ви стиска!
Но не забравяйте първо да отговорите на въпроса - оти ни накарахте да ручаме жабетата и още по точно - я си ни върнете куклите, не ви щем парцалите!

39
Т.к. от сега започват мънкания и оплаквания от сърбежи тук и там, истината е била винаги в крайният резултат.
Ето, пробвайте се поне за себе си. Няма да е представителна извадката ни, това - ясно.
Но поне всеки ще може да свери часовника си и след излизане на резултатите да се върне и се види къде е.
Рано е още, могат да настъпят и доста изменения - ако излезат например офшорните сметки на властта.
Пуснал съм с тази цел опцията всеки да може да си променя вота.
Но - до 15 май!

40
Крепостен във феодална държава
Цитат
ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ
| 09 април 2019
Имаше време, живеехме в демокрация. Днес обаче пред нас е застанал друг модел на власт: феодализъм. Управниците откровено живеят във феодална структура на властта. И искат да ни замъкнат и нас вътре, та да млъкнем веднъж завинаги.
В България същността на изградения от властта феодализъм ясно лъсна в сагата „Артекс”. Главният архитект на София казва, че май небостъргачът на Артекс „Златен век” не е законен. ДНСК контрира - всичко е наред. После се намесва Бойко Борисов: Спрете го, бре маскари! ДНСК веднага: Спираме го!
Защо е така
Къде тук е заровено кучето? Заровено е там, където никоя контролна институция в държавата не си върши работата - тоест, не контролира. Защо ли? Ами защото контрол можеш да упражняваш само в държава, населена от граждани, чийто инструмент си. И в държава, подвластна на върховенството на закона, който ще те погне, ако вместо да контролираш, покриваш далавери.
Във феодалната държава е друго. В нея няма граждани, от чието име да работят институциите, спазвайки законите. В нея властта не идва от демоса, та да бъде предавана нагоре по инстанциите. Във феодалната държава картината е обърната: властта се стича отгоре надолу - от главния тартор към подопечните му тартори. И, естествено, никоя властова инстанция не гледа надолу, към демоса-суверен. Гледа нагоре, към тартора, който ѝ е дал парче от властта си.
Подобна институция никого няма да проверява ей така. Защото какво правим, ако се окаже, че проверяваният е човек на някой тартор или, да не дава Господ, на баш тартора? До доказване на противното всички контролни институции действат на основата на допускането, че нарушителят е човек на тарторите. И едва когато главният тартор каже „Давайте!”, те тръгват. Защото щом самият главен им е позволил, значи в аферата няма замесени негови хора.
В този модел на управление властта е независима от гражданите - и обслужва себе си. Както го формулира големият германски философ Юрген Хабермас, тя е станала „отвързан от котви екзекутив”. Никой чиновник няма чувството, че дължи властта си на гражданите. И към днешна дата повечето чиновници биха се изсмели подигравателно на твърдението, че дължат на гражданите не само властта, но и заплатите си.
В техния свят и властта, и доходът идват отгоре - от тартора. И затова те са длъжни да вършат неговата, а не на гражданите работа. Затова чиновниците се отнасят с подигравка към претенциите на гражданите, не отговарят на писмата им, злорадо ги разиграват по гишета, не спазват никакви законови срокове.
В страни като България, с крехко - така да го кажем - демократично наследство, този процес е доста напреднал. Не се поддавайте обаче на мечтата, че спасение ще дойде от „Запад”. Не се подреждайте на Орлов мост да чакате освободителните армии от европейски чиновници.
Оглушително мълчание
В последните месеци пиша официални писма до ключови институции в ЕС. Информирам ги, че в България вече има политически затворници (Десислава Иванчева). Че беше гласуван закон, според който гражданин, обявен за невинен от съда, не си получава обратно имуществото, предварително конфискувано от КПКОНПИ. Че се преследват инакомислещи и неудобни. И искам институциите на ЕС да проявят солидарност с българските граждани, подложени на увеличаващ се тормоз.
Отговори - никакви. Нито от ЕНП (чийто член е ГЕРБ), нито от ПЕС, които пък би трябвало да искат да се възползват от греховете на ЕНП в България. Два пъти им писах - две оглушителни мълчания в ответ. Дори няма доскоро приетото: „Благодарим за писмото, ще го разгледаме...”. Единствено от Комисията получих отговор, че за съжаление не могат да ми помогнат. Но чак след второ мое гневно писмо.
При това аз изобщо не искам да помогнат лично на мен. Нито съм арестуван, нито съм под запор. Проблемът не е лично мой. Проблемът е системен, защото удря по основата на ЕС - върховенството на закона. Днес това върховенство е отменено в една страна-членка, утре - в друга. Затова аз реагирам като гражданин, като универсална фигура, загрижена за универсалното добро на Европа. Не съм молител, търсещ нещо лично за себе си.
Сходни изживявания имах и с една чуждестранна фондация. Направили хората конференция за етиката в управлението. Хубаво. Похвално дори. Кой обаче е докладчик? Пламен Георгиев. Пиша възмутен до организаторите. Отговор - нула. Писали им обаче и от "Терминал 3". И понеже са медия, те получават отговор: Дали обвиненията, отправени срещу Пламен Георгиев, са оправдани, по никакъв начин не е изяснено по време на събитието...
Тоест, по време на лекцията на човека с терасата в залата не е нахлул прокурор със заповед за арест. И това прави Георгиев квалифициран да лекторства за етика и управление?
Все пак написах и второ писмо, леко заплашително, на което този път получих отговор: „По време на събитието беше убедително демонстрирано колко важно е последователно да се подобряват правната уредба и етичните правила в тази област". Този отговор изобщо няма да го коментирам.
Поуката
Поуката от цялата история: излиза май, че не съм гражданин, комуто се дължи уважение като към суверен. Молител съм. Крепостен селянин, паднал на колене пред господаря си. Ако изглеждам слаб - подминават ме като селска гара. Ако размахам тояга - получавам отговор. За всеки случай. Да не би да се окаже, че тоягата ми е достатъчно голяма, за да им причини неудобство...
Всъщност, всичко би било наред, ако аз наистина бях крепостен селянин, а те - аристократи с поне десет поколения зад себе си, възпитавани да управляват. В такива случаи, дори според Аристотел, аристократичната форма на управление е най-добра.
Само че нито аз съм крепостен, нито управляващите, комисарите, фондационерите и партийните генерални секретари са аристократи с десет поколения история. Те не са на върха благодарение на потеклото и възпитанието си, но не са и съвсем по поръчение на гражданите - именно това е демократичният проблем на Европа. И върху него паразитират неонацистите, искащи не „Европа на демоса”, т.е. на универсалния гражданин-суверен, а „Европа на отечествата”, т.е. на племената, подчинени на своите вождове.
Има лесен изход: всички длъжности в ЕС (както чиновнически, така и партийни) от определено ниво нагоре да бъдат подчинени на европейските граждани. Трябва да мога да гласувам за състава на Комисията. Трябва, на отворени вътрешни избори по американски модел, да мога да гласувам за генералните секретари и лидерите на „политическите семейства”. Защото е наложително европейските (ни) служители да чувстват всеки ден, че техният господар е европейското гражданство.
Нека да си припомним: Какъв е историческият отговор, който почтени, будни буржоа като нас дават на феодализма? Буржоазно-демократична революция, разбира се. Казано на по-академичен език: нов обществен договор, както в България, така и в ЕС, по силата на който гражданите отново да са суверен, а правителствата, комисиите, партиите, парламентите и пр. - инструменти, а не господари на суверена. Защото демосът търпи много неща. Не търпи обаче господари.
Дойче веле
Както познаха форумци преди дни - миндюфчанчето изпълзя от дупката.
Нямам коментар.
Можеше и повече плам да има ф писанието на Миндю, но пък и го разбирам - все още не е съвсем сигурен за посоката на вятъра и все още само е подал глава от дупката и се ослушва. Пикна за всеки случай, да има опция се пак!
п.п. Чак сега видях, че принца е дал линк в съседна соба към матряла. Сори.
Но ще го оставя тук - все пак е отделна от цвъ тема. За мишоците.

41
По света … / Революцията???
« -: Април 11, 2019, 09:32:25 »
Цитат
Базел-3: Революция, която отново никой не забеляза
07.04.2019, Александър Халдей , /Поглед.инфо/
Истинските революции не се правят по площадите, а в тишината на кабинетите и следователно никой не забеляза световната революция на 29 март 2019 година. Само по периферията на информационното поле мина малка вълна и импулсът угасна, тъй като ситуацията се описва в термини, неразбираеми за широките народни маси.
Няма „Свобода, Равенство, Братство”, „Родина или Смърт” или „Власт на Съветите, мир на народите, хляб на гладните, фабрики за работниците, земя на селяните” - не са използвани такива шедьоври на световния популизъм. Затова и случилото се в Русия го разбраха няколко души. И дадоха такива коментари, че масите или не ги дослушаха, или не ги дочетоха докрай. Или дослушаха, но не разбраха нищо.
И напразно, защото светът се промени толкова драстично, че Натан Ротшилд, мачкайки шапката си в ръце, се качи на бронирания си „Ролс Ройс” и извика от него към цялата Вселена: „Другари! Световната революция, за чиято нужда толкова дълго говореха революционерите, свърши!”. И той е напълно прав. Просто резултатите от революцията ще се осъществяват бавно и затова са невидими за обществото. Но последиците, въпреки това, скоро ще се видят абсолютно от всички, чак до последния лавкаджия, който дори не иска да се научи как да управлява държавата.
Тази революция се нарича „Базел-3” и е осъществена от Банката за международни разплащания, кръстена на името на известния Бернард Барух. Нейната същност е следната: БМР насочва МВФ, а той от своя страна централните банки на всички държави. Органът за такъв контрол се нарича БКБН - Базелски комитет за банков надзор. Това не е някакъв си там Държавен департамент на Щатите или Конгрес на американските сенатори. Това не ви е глупавият Пентагон, ситното Министерство на финансите, пърхащото по периферията ЦРУ или Дома на колхозника, наричан „Белия дом”.
Това дори не са ви разпореждащите се с цялото това „богатство” банки на Федералния резерв на САЩ. Това е реалното световно Правителство, за което по света се стараят да не говорят на глас.
БКБН е Политбюро на света, за което се говори, че негов генерален секретар е другарят Барух, а подземният състав на ЦК е изобщо засекретен. Той има много евфемизми, но най-адекватният от тях е „Цюрихските джуджета”. Така наричат швейцарските банкери, при това не стопаните на търговските банки, а именно тези седящи в Базел невзрачни мъже, които не посмя да нападне дори и Хитлер, присъединяващ към Райха целия свят, но през цялата война запазил неутралитет с Швейцария А, както знаете, в Швейцария, освен швейцарските стрелци, наистина няма армия. От кого се страхуваше разбеснелият се фюрер?
Въпреки това „препоръките” на БКБН, които бяха пуснати на 29 март 2019 г. веднага бяха приети за изпълнение от всички централни банки по света. И нашата руска Централна банка не прави изключение. Има дори съобщение от пресслужбата на Централната банка на Руската федерация, публикувано на официалния ѝ сайт. То се нарича „Относно времето за изпълнение на Базел-3”. Световната революция е планирана през 2017 г. (магия на датите и цифрите /1917-Октомврийската революция - б.р./, или просто съвпадение?) и започна сега.
Нейната същност е проста. По света се отменя създадената през 1944 година в Бретън Уудс и реформирана през 1976 година в Ямайка система на монополно доларово господство, където златото е признато за загубил сила еквивалент на световните пари. Доларът става световна валута, а златото се превръща в обикновена стока, като, например, метала или захарта, търгувани на стоковите борси в Лондон. Вярно е, че времето тук се определя единствено от трите фирми на „Лондонския пул”, които принадлежат на още по-малко собственици, но въпреки това покритие на долара не е златото, а петролът.
Оттогава живеем в такъв свят. Златото се счита за резерв от трета категория за всички банки, от централна до търговска, където резервите са предимно в долари и американски съкровищни облигации. Нормите на „Базел-3” изискват увеличаване преди всичко на паричните резерви. Това се свързва с размера на паричните средства на банките, с които те биха могли да направят експанзия, но това е необходима мярка за запазване на стабилността на глобалната банкова система, която по време на кризата се оказа недостатъчна.
В Русия патриотарите бяха възмутени от това, настоявайки за отхвърлянето на „Базел-3”, който те наричат признание за „липса на суверенитет”. Всъщност това е напълно обикновено изискване да се спазват международните стандарти за безопасността на банките, които стават по-строги, но тъй като не сме печатали долари, това, разбира се, ни засяга. И тъй като алтернативата е изход от глобалните финансови връзки в пълна изолация, тогава, разбира се, нашите власти не биха желали да приемат такива глупости, дори окичени от патриотарите с думата „суверенитет”. Да наричате „суверенитет” свободата сами да си наденете бесилото е странна трактовка на термина.
Решението на „Базел-3” означава, че в балансите на световните банки златото като резерв от трета категория се оценяваше на 50% от стойността му. В същото време всички стопани на световните пари търгуваха със злато, но не в натура, а на хартия, без да се движат реални метали, чийто обем по света не е достатъчен за реални сделки. Това е направено, за да се потисне цената на златото, за да се направи възможно най-ниска. На първо място, именно в интерес на долара. В крайна сметка, доларът е свързан с петрола, който би трябвало да струва не по-малко от цената на един грам злато на барел.
И сега „просто” решиха да причислят златото не на трета, а на първа категория. А това означава, че сега трябва да се изчислява не на 50, а на 100% от стойността му. Това води до преоценка на баланса. А, ако се приложи за Русия, това би означавало, че сега можем спокойно, по всички законни основания, да влеем в икономиката близо 3 трилиона рубли. Нека бъдем точни - 2.95 трилиона рубли, или 45 милиарда долара по обменния курс към текущия валуен баланс. Централната банка на Руската федерация може да излее тези пари в нашата икономика на всички правни основания. Все още не е известно как ще действа. Прибързването тук, без да се изчисляват всички последствия, е изключително опасно. Въпреки че този въпрос се счита за неинфлационен, всъщност всичко е много по-сложно.
В света за няколко месеца нищо няма да се промени. Обръщането ще бъде много бавно. САЩ официално притежават златен резерв от 8133,5 тона, но има такова нещо като финансов мултипликатор: за един златен долар банките отпечатват 20-30 хартиено-компютърни. Това означава, че Съединените щати могат допълнително официално да получат 170 милиарда долара, а предвид мултипликатора - 4,5 трилиона долара. Това обяснява защо Федералният резерв държи ръста на основния лихвен процент и и все още поддържа курса за намаляване на валутите на баланса - страх от скок на хиперинфлацията.
Но сега всички най-големи държави, притежатели на злато, ще преоценят своите златни и валутни резерви. Това са Германия, Италия, Франция, Русия, Китай и Швейцария - държави, в които златните резерви надвишават 1 хил. тона. Забележка - в този списък я няма Великобритания. Запасите ѝ са под 1000 тона. Експертите подозират, че може би не случайно датата на излизането на Великобритания от ЕС съвпадна с датата на „Базел-3”. Увеличената финансова мощ на лидерите на Европа, Германия и Франция е способна напълно да завърши разгрома на Великобритания на европейския континент.
По този начин можем да се поздравим - ерата на долара, която продължава от 1944 до 2019 г., е приключила. Сега златото е възстановено напълно и вече не е борсов метал, а световни пари наравно с долара, еврото и британската лира. Сега златото ще стане по-скъпо и цената му ще се повиши от 1200-1400 долара за тройунция до 1800-2000 долара до тази есен. Сега вече е ясно защо през всичките тези години Русия и Китай така упорито превръщаха доходите от износа в ръста на златните запаси. Ситуацията е такава, че сега никой на света няма да продава злато.
Инжектирането на допълнителни пари в световната икономика ще бъде достатъчно за 5-6 месеца. В САЩ тези пари могат да се използват за изплащане на астрономическия дълг. Може би това не е последният мотив за това решение на Цюрих. Но най-важното в края на краищата е опитът да се изскочи изпод наклонената кула на падащия долар.
Тъй като доларът и петролът са свързани, покачването на цената на златото ще доведе до покачване на цената на петрола. Сега барел струва до 1.647 грама злато. Увеличението на цените ще доведе до колапс на световната икономика, където 85% от паричната маса в долари се върти в складовите сурогати като акции, облигации и хазна. Борсата вече няма да може да обвърже такава допълнителна маса пари.
На работниците в петролната индустрия ще им е добре, може би дори по-добре от всеки друг, но не за дълго. Сривът на икономиката поради скъпия петрол ще бъде срив на петролната индустрия. Това е основната причина, поради която правата ни на допълнителни емисии може да останат неизползвани изцяло, въпреки че подаръкът в тази форма няма да бъде напълно пренебрегнат. Майските укази на Путин в настоящия контекст се разбират съвсем различно. Русия по всякакъв начин избягва петролния модел на икономиката. Включително чрез политическа реформа и промяна в елитите.
Но защо решението в Базел е революция? Защото от падането на световната икономика ще започне финансово наводнение. Това ще доведе до ускоряване на изолацията от доларовата система от страна на Русия и Китай и до крах на икономиките, изцяло зависими от долара - това са васалните на САЩ държави. На тях ще им е най-лошо. А това означава, че поводите за раздалечаването между ЕС и САЩ ще се увеличат значително. Светът очаква преначертаване на глобалната карта на съюзите.
А прекрояването на тези съюзи ще се проведе не на последно място с военни методи. Или с частичното им използване, но по един или друг начин силовите аргументи по света ще се увеличат до нивото на почти гарантирана война. „Почти” е нашата надежда за спасение, тъй като САЩ губят всички основни инструменти на влияние върху този свят. Освен силата.
Но не за това „Цюрихските джуджета” създадоха този свят, така че Съединените щати да го превърнат в радиоактивна пепел. Съединените щати ще бъдат поливани със студена вода като аварирал ядрен реактор, а светът навлиза по пътя на най-глобалните трансформации през последните няколко века. Революцията, за която толкова дълго говореха тези, които я очакваха, и от която се страхуваха мнозина, започна. Моля, затегнете коланите си и не пушете, капитанът и екипажът ви пожелават приятен полет.
Превод:  В.Сергеев
Източник: Глобальная авантюра
Честно казано, не съм финансов експерт и не знам как да коментирам това от професионална гледна точка.
Но ако има в него и част истина, предстои ни да живеем в още по интересни времена.
Накратко - дупе да ни е яко.
Това - от интуиция.

42
АНДРЕЙ ПАНТЕВ: НИКОГА У НАС НЕ Е ИМАЛО ТАКЪВ ПАРВЕНЮШКО-ПРОСТАШКИ ГРАБЕЖ
Цитат
Публикувано на 01.04.2019 / 9:24
Андрей ПАНТЕВ е роден на 25 март 1939 г. в с. Раковица, Видинско. Завършва история в Софийския университет. От 1984 г. е доктор на науките, а от 1985 г. – професор. Работил е в Института за история на БАН. От 1975 г. преподава в СУ. Специалист по нова история на България и по история на международните отношения ХIХ-ХХ век. Специализира в Англия и в САЩ, където 1982Ц1984 г. преподава балканска история. Бил е депутат в три парламента от гражданската квота на „Коалиция за България“. Автор е на над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски и на около 40 книги. През 2002 г. проф. Пантев получава наградата “Голям Платонов Нобел на века” на Световната академия “Платон”, чийто член е.
„Достойнството не се измерва с магистрали и апартаменти“
- Нали няма да ме питаш за апартаментите на Цветан Цветанов?
- Няма. И без това след всичките далавери, корупция, криене на данъци го изкараха герой. Ще те питам обаче защо у нас никой политик няма доблестта да признае, че е сбъркал?
- Как пък един не каза: „Съблазних се, съгреших, подведен бях“. Дори такива, които вече отдавна са вън от играта, когато започнат да разказват за миналото си, излиза, че всички други освен тях са постъпвали неправилно. Това е част от нашия национален манталитет, ако има такъв – винаги за провал някой друг е виновен. И тук стигаме до един много любопитен въпрос – как така всичките тези изкушени и врели в политиката толкова добре се справиха с личния си бизнес, с личните си стопански, финансови, хотелиерски начинания, само там, където тяхното участие има обществено предназначение и функция, все някой им е пречел и друг е виновен?
- Всичките скандали очевидно са свързани с предстоящия евровот, но почти никой не говори защо иска да отиде в този Европарламент, каква програма ще има там, какво ще защитава…
- Преди да кажем мотивацията, времето, замисъла, източниците на подобни скандали, има един основен въпрос – вярно ли е или не? Оттам насетне може да се намери обяснение за всичко. Истина ли е това с тези имоти, които като че ли потвърждават една максима на потомствената аристокрация от ХVттт в.: „На простите и бедните хора не трябва да се дава власт, защото ще започнат да грабят повече от нас“. С много малки изключения историческият елит на Европа рядко е замесен в такива истории – да купува замъци, да прехвърля имоти и пр. В това отношение можем да кажем, че триумф на парвенющината е тази лакома страст към имоти. Това е като да пуснеш гладен човек в колбасарски склад. Даже радостта от това притежание не е равна на тихата печал, че все пак случайно или заслужено ти си на повърхността на едно общество.
- Когато обаче ме занимават със скандали, аз искам да знам друго преди всичко – кой от тях какво ще защитава в този Евросъюз, какво ще направи за България там?
- Първо, не знам до каква степен тези хора имат езиковата подготовка. Защото това, че има симултанен превод на български като официален език, не ограничава смехотворното състояние, когато с чаша в ръка на един от постоянните приеми някой те попита на модерен език как си, и ти започваш да тичаш за преводач ли? Или започваш да фъфлиш с някакви заучени фрази? Освен това, самото понятие защитаване е много условно. Ти отиваш там като съюзническа страна. Формално един български депутат представлява и интересите на Ирландия. Това не е конно надбягване. Не може винаги да съвпада националният интерес на Португалия с този на Румъния или на България. Т.е. трябва да се намери някаква балансирана мярка, с която се съобразяваш, която и страна да те е изпратила. Все пак ЕС е съюз, а всеки съюз е и форма на ограничение. Една парламентарна коалиция, военен или стопански съюз ограничава до голяма степен възможностите за собствено решение. Тук компромисът и защитата вървят ръка за ръка. Да си мислил, преди да ходиш в този съюз. Но когато си вътре в него, не може да договориш само собствените си национални интереси, без да се съобразяваш, че си приел едно доброволно ограничение на своята политическа свобода. Когато съобразяваме законодателството си с това на ЕС, то е не само юридическа, но и морална норма.
- Преди да стигнем до Евросъюза, нека завършим първата ни тема. ГЕРБ си решават едни изцяло техни проблеми, като намъкнаха в листите си СДС чрез Александър Йорданов. И вече го видяхме – отново пещерния антикомунизъм от 90-те години и още по-пещерна русофобия… Какво цели Борисов с това?
- Това е комизъм… Трябва му някой, който да ругае Русия; да каже, че в България има тайнствена руска служба, която иска да ни затрие; който да повтаря какво е било в „Белене“, колко престъпно е било допреди 30 години и колко е прекрасно днес. Йорданов е показал комерсиализъм, безпардонност, грубиянщина, дебелащина, но явно, че им е потребен и такъв човек.
- Ако говорим за ЕС, там виждаме все по-сериозно разделение между държавите, основно по линията за и срещу слагането пред САЩ, които се месят от Венецуела до Корея, но набеждават Русия за агресор, защото си била върнала изконно руски район като Крим. Как ти изглежда този Европейски съюз?
- Много ясно, че Европейският съюз в тази си форма и с тази функция е обречен. Той може да носи доходи на една многобройна бюрократична част от неговите не само представители, но и обикновени служители. И това че има страни, които се стремят към този съюз, показва, че те се надяват той да промени своя облик. Основното е, че не може да има равностоен съюз между неравностойни държави. Едно е примерно Черна гора или Малта дори, друго са Германия и Франция. България е най-бедната страна в ЕС, но това никого не впечатлява.
- Може ли еднакви правила – които обикновено са от интерес на големите, да се налагат и за България примерно?
- Когато си приел общите задължения, може. Цялата работа е, че във Франция и Германия се живее многократно по-добре, отколкото в другите страни.
- Не само това. Ние сме им конкуренти в много сектори. Това е с превозвачите, те са конкуренти на западните; това беше със забраната по Дунава нашите рибари да ловят моруна и да имат поминък, това е със затварянето на АЕЦ „Козлодуй“ и с кое ли не. Т.е. има тенденция богатите страни в Европа да ликвидират конкуренцията си тук и да изсмучат каквото могат.
- Разбира се. Шкембеджийниците не бяха ли ликвидирани от „Макдоналдс“. Виждаме, че това население тук се приема така, както Хитлер е приемал унтерменшените срещу по-човеците. Като обслужващ персонал. Цялата работа е, че дори по отношение на туризма ние не успяхме нито да им наложим нашите кулинарни шедьоври, нито нашето културно-историческо наследство, нито дори нашата природна живописност.
- Ти беше един от четиримата депутати, които в парламента гласуваха против влизането на България в НАТО. Как днес ти изглежда НАТО?
- Ще ти отговоря с въпрос. Има ли място по света, в което намесата на НАТО да е донесла сигурност, мир, благоденствие и спокойствие? Никой още не отговаря на въпроса защо беше бомбардирана Югославия. Годишнината сега бе представена едва ли не като триумф, а аз си спомням, че 1999 г. се „празнуваше“ със свистящите изтребители над Белград. Никой не може да отговори защо, за да спреш етническо прочистване в Косово, трябва да бомбардираш болница в Ниш. Никой не пита онези осем дечица, убити от бомбите, какво общо имат с „режима на Милошевич“.
- Но именно заради НАТО, т.е. заради приемането на Македония в НАТО, властта ни се подложи и сега делим изконна българска история със съседите. Какви македонци са цар Самуил или Гоце Делчев?
- Цар Самуил е ключът на македоно-българската историческа разпра. Но аз искам да питам тези професионални патриоти, които преди се разтреперваха само при споменаването на Македония като държава, сега не знаят ли, че когато признаваш държава на Балканите, ти автоматично признаваш езика и нацията.
А не Желю Желев да се хвали как в самолета убедил нетрезвия Елцин, че Македония е българска. Има едно основно условие – причина за съществуване, при което на Балканите специално предизвика появата на черногорски език, на босненски език. Искам да ги питам тези изпадащи в транс професионални патриоти защо така клекнаха и изведнъж започнаха да говорят за добрите съседки отношения. Ами ако македонският език влезе в ЕС, а Македония ще влезе там, след като изпълни условието за НАТО, ами там ще има превод от македонски на български и обратно. Къде сте, хамелеонни патриоти? Къде е вашият свещен гняв срещу скопските историчари, срещу кражбата на историята, срещу фалшифицирането й? Къде сте сега? Изконни български земи, които са загубени от идиотската политика преди Девети септември. Сега все казват: Коминтернът създаде Македония, „Белене“ и прочее, но никой не казва, че основните трагически и необратими териториални загуби за България се извършиха преди 1944 г. и затова бяха наречени от Иван Евстратиев Гешов „престъпното безумие“. Тук не става дума за Коминтерна, става дума за онова време, което днес казват, че било царството на демокрацията в България. Територия трудно се завръща.
- Мълчат и за това, че благодарение на Молотов, на Сталин и на нашата партизанска Съпротива, която те отричат, България не е била разпарчетосана след Втората световна война.
- Никой не отговаря защо Молотов казва: „Българи, бъдете спокойни, вашите граници ще останат непокътнати“. Гръцкият представител тогава казва, че, за да има мир на Балканите, това българско племе трябва да бъде навряно между Дунав и Стара планина.
- Ти ходиш из страната, срещаш хора, това ли е техният дневен ред – тези скандали, с които ни занимават?
- Тях ги интересува – някои от тях, да станат още по-богати, да реновират хотелите си. Това папагалско повтаряне на „демократичен“ и „демокрация“ не само че не те прави демократ, ами вече буди възражение като фарисейство.
- Но има и 30 процента българи в риск от мизерия и 48 процента просто бедни. Те как гледат на проблемите, какво ги интересува?
- Тези, които не са толкова невежи да смятат, че всичко, което се върши, е редно – примерно да имаш 6 или 8 апартамента, те се успокояват с „утехата“, че така е било и така ще бъде. Но никога – даже и преди Девети, не е имало такъв парвенюшко-просташки грабеж и страст към имоти. Извинявай, но вилите на бившите членове на Политбюро са като колиби пред днешните палати.
- Политиците непрекъснато се обвиняват един друг в популизъм. А популизмът какво е – говорене на това, което народът иска да чуе. Т.е. той не показва ли какво иска народът?
- Да дадеш храна на един просяк не е популизъм. Дайте повече такъв популизъм! Но да забогатяваш, а да говориш за бедност, това е популизъм. Моята съпруга предложи да направим ден на отворените врати у дома, да види народът колко е забогатял тримандатният депутат.
- Ще те сметнат за некадърен, както казваше Иван Костов. Но да те питам – преди казвахме, че историята в училище е идеологизирна, сега обаче половината история просто я няма в учебните програми.
- И никой не може да каже защо имаше толкова велики писатели при социализма, а сега търсим някой да стане известен в чужбина, че тук да го харесаме.
- А интелигенцията търси ли я някой за съвет, или примерно теб медии те канят само по Трети март?
- Самата интелигенция не е най-достойната, нито най-скромната част на обществото. Няма авторитарен режим, който да не е поддържан и от българската интелигенция. Нека да не забравяме с какви озарени от възторг лица са приели влизането на България в Тристранния пакт, или как ръкопляскаха по пленуми и по срещи при социализма. Сега, видите ли, нямали нищо общо с това…  Някои от тях се държат като да са Мария Кюри.
Има представители на интелигенцията, които казват не без гордост: с мен се ръкува Бойко Борисов. Това е безсмъртната адаптивност. Ами че по време на режима на пълномощията 1881-1883 г. най-интелигентните хора са гласували за ограничаване на Конституцията. Храбрите – едно малцинство, бяха тези, които се държаха настрани. И сега да се държиш настрана и да гледаш с ведра печал на всичките развихрили се пророци не е безразличие, а по-скоро може да се сметне за мъжество.
- Има ли шанс България според теб, ако не да просперира, то поне да оцелее?
- Човечеството няма да страда, ако България не оцелее. Ще страдат нашите деца, внуци и роднини. Какво значи да оцелееш? Ние сме оцелели и при турците. Даже демографски сме се увеличили. Но аз благодаря за такова оцеляване. Така стигаме до основната идея – за чувството за достойнство. Достойнството не е абстракция. То не се измерва с магистрали и апартаменти. Ние имаме непривлекателен имидж в очите на света. Ние винаги сме били на страната на победителите срещу тези, които са ни помагали. Но ако всички бяха казали „защо да се бием с Хитлер, като той ще ни победи“, той щеше да стигне до Тихия океан. Историята, когато е наука, не може да извади с епруветъчна чистота само позитивното, а да забравим за другото. Хайде да кажат, след тежките векове на едно чуждо присъствие, робство – няма значение как ще го наречем, във всеки случай то е тъма, завеса, стена – ако не беше изнесена кирилицата в Русия, дали щеше да просъществува? Не става дума за самобичуване и хули по народа, когато ти лапаш от този народ, самореализирал си се чрез него, станал си нещо, благодарение на средата на този народ. И с оглед на моята 80-годишнина да ти кажа, че всеки човек смята, че заслужава по-добра съдба. Но всеки човек е нанесъл страдания на другите и е понесъл страдания от другите. До голяма степен това се отнася и за народите.
Велиана Христова
В. Дума

43
Теми на форумците … / Оглозгване 2
« -: Март 30, 2019, 20:59:52 »
Цитат
ОГЛОЗГВАНЕ 2: ГЕРБ
Проблемът изобщо не е в някакви апартаменти – или в непристойното нахалство на Цветанов.
Ако повярвате в това, пак ще бъдете изиграни от Сектата.
Челюстите й безжалостно ще смелят поредната ви наивност.
Всичко, в крайна смета, опира до недонаправеността на тия хора – тя изначално превръща в нещо съмнително и самата им дейност.
Недонаправени хора не могат да създават сериозна политика – от тяхната винаги ще идва миризма на разложено.
Апартаментите са параван за всичко останало.
Дребното да се използва за прикритие – това е стар номер.
Примерно, убиха 20 души край Своге – само там – а ни тикат в очите някакви апартаменти.
Ако си спомняте, след Изтреблението край Своге, Бойко освободи трима министри – но парламентарната група на Цветанов изръмжа заплашително.
Ако ББ преглътне и този скандал, направо ще узакони неприличието като политика на ГЕРБ.
Да се чуди човек: какво толкова пресмята, какво омесва Цветанов с Буров, докато открива паметна плоча на банкера в Европейския парламент?
Защо прави комични успоредици с комунистите – и колко десетилетия още ще се крият зад тях?
Защо усложнява простата далавера?
Не разбира ли, че се опитват да го превърнат в една магнолия, в една украса?
Гледай и да не те ипотекират някъде.
Сметни, колко пъти напоследък трябваше да изиграеш ролята на гума – и да триеш нелепи решения.
С какви типове си заобиколен, че се случва това?
Преданият идиот си остава идиот – не е ли ясно това?
Как ще „арбитрираш“ сега сделката на Цветанов – ще се намери ли магьосник/шарлатанин, който да е способен на това?
Имаш ли, все още, представа за собствения си предел на поносимост към хора като Цв.?
Ако си мислиш, че Цветанов е едно пауново перо, което си забил на калпака си, много здраве да имаш.
Един премиер трябва да бъде пазител на приличието – а не ятак на неприличието.
Неприличието на Цветанов извира още от езика, който използва.
Управлява държавата – а не е в състояние да управлява езика си. Нетърпимо е да го слушаш, как говори за законност – и сега дори.
Той и 100 апартамента да има, пак ще е същият.
Нетърпимо е и нахалството му – сега пък казал, че атаката срещу него не е дошла отвън.
А пък точно американското радио „Свободна Европа“ му изу потурите.
Каквото искате си правете насаме – гушкайте си, хрантутете се, омесвайте нормалните критерии в някакво клисаво тесто.
Но мислете и как изглежда всичко това отвън, откъм „простолюдието“.
Няма никакво значение, че и другите са такива – ония преди вас, „комунягите“, крадците на Костов и пр. – че те са ви заразили.
Въпросът е: вие какви сте?
Каракачанов пък се изрепчи по телевизията, че скандалът е „компромат“ – и направи мръсничкото внушение, че заради подобни „компромати“ хората не гласували.
Това слугинуване вече е отвратително.
Причина за отвращението на хората не е огласяването на аферата – а хайдушкият начин, по който са придобити апартаментите.
В разгара на скандала ГЕРБ почете жертвите в концлагера „Слънчев бряг“.
Какво общо имат апартаментните херои с подобни драми?
Нали сте „европейци“, нали сте все под полата на Меркел – защо не накарате медийните си аргати да разговарят с бившия германски президент Кристиян Вулф.
Той си подаде оставката за една дреболия – дреболия за разчекнатата уста на някои ваши първенци.
Защо не го чуете?
Ако съдим по спонтанната подкрепа за Цветанов, най-поразителното в случая е абсолютното разминаване в ценностната система на номенклатурата на ГЕРБ – и тази на обикновените хора.
Това са две Българии.
Някаква Соколова – шефката на ГЕРБ „ЖЕНИ“ – нарича отвратените от аферата „СОЦИОПАТИ“.
Това е дъното, абсолютното.
Бойко, прочети текста й във Фейсбук – и бъди щастлив.
Кеворк Кеворкян
https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN
Не мога да добавям нещо повече от професионалистите.


44
Теми на форумците … / Всичко се плаща.
« -: Март 30, 2019, 20:55:04 »
Цитат
Всичко си има цена и всичко се плаща
 Николай Слатински
 Наистина на всеки мислещ, нормален, интелигентен и обичащ страната си човек може да му писне от все по-масовото превземане на горните слоеве на политиката и социалния живот от 4 "Не" и 4 "Без":
  некомпетентност, непочтеност, необразованост, невъзпитаност
  безотговорност, безпардонност, безпросветност, бездарност
   Не знам що за общество сме, що за народ сме, не си ли даваме сметка, че всичко си има цена, че за всичко се плаща?
   Вярно, крайно е сравнението, но ще го направя.
  Заровил съм се в 30-те години на миналия век в Германия (и в СССР - също).
  Изчетох доста сериозни книги за онова време, изгледах немалко филми за него - документални и игрални.
  Тълпи, тълпи хора скандират Зиг хайл!, вървят след фюрера, изпадат в екстаз от него, подкрепят го, дори гласуват за него, смятат го за велик политик, затварят си очите за престъпленията и свинщините на режима му, вярват в изключителността му и са готови да го носят на раменете си, нищо, че е психопат, мегаломан, колосален популист и абсолютен демагог.
  Да, всичко е така. Точно така е. В потресаващо огромното си мнозинство германците стоят зад фюрера си и превъзнасят гения му.
  Да, всичко е така, но има едно голямо Но!
  За да разберем това голямо Но, е достатъчно да си пуснем още веднъж изгледаните от мен филми за това време - документални и игрални. И като ги гледаме, да си помислим, че поне 80% от възторжените физиономии, от екзалтираните лица, от вдъхновените персони, от заразените от нацизма индивиди само няколко години след това ще бъдат избити или тежко ранени във войната, която техният любим фюрер е подпалил, ще бъдат смазани и смачкани, насилени и изнасилени, прокълнати и проклети, ще претърпят немислими унижения и невъобразими страдания!
  Всичко си има цена и всичко се плаща. И тогава, и сега, и в бъдеще.
  За всичко се плаща и всичко си има цена - включително и тези наши 4 "Не" и 4 "Без"...
  Ето от това ме е страх и затова се тревожа за България.
    P.S.
  Някога, 1992 г., току-що оказал се в голямата политика, бях на международен семинар за борба с корупцията.
  Тогава лекторът, беше впрочем, кой знае, защо бивш служител на Агенцията за борба с наркотиците в САЩ, каза, че ако има управленска воля, най-лесно е справянето именно с корупцията по висшите етажи на властта. Защото персоните от тези етажи не си държат парите, натрупани чрез политика, в юрганите или сейфовете на банките. Те си купуват с тях статус - шикарни коли, луксозни жилища, убийствени вили, потресаващи имения. И именно в този момент, когато парите им излязат на светло, щрааак, ръчичките в белезничките. Затова ни съветваше да насочим главните усилия именно към момента, когато тези пари излязат на светло. Аз тогава, в младенческа политическа възраст, имах илюзията да вярвам, че битката с корупцията по висшите етажи на властта може да спечелена от демократичната държава. Но съм пропуснал главното в думите на този американски експерт - "ако има управленска воля"...
    21.03.2019 г.
Мога да добавя от себе си само едно - в крайна сметка.
Жалкото е, че често пъти направилите сметката не могат да присъстват на плащането, по причини на Питър. Сейн Питър.
И още - в последно време Слатински, на когото съм се ядосвал преди, започва да ми прави все повече впечатление.
Кво пък! Фсеки може да прогледне.
Що не и той?
 :smokin:

45
Отварям тази темичка с намигване към Брадатко.
Цитат
Гуайдо «назначил“ нови посланици в 6 страни, между които и България
Дата 25.03.2019
Симеон Николов
 Дългогодишен дипломат. Главен експерт по международна сигурност при Президента 2003–2005 г. Заместник министър на отбраната 2005– 2008 г. Създател и директор на издание за анализи expert-bdd.com и на Център за стратегически изследвания – csr-bg.com
/Поглед.инфо/
Самопровъзгласилият се президент на Венецуела Хуан Гуайдо и Народното събрание «назначили“ нови посланици в 6 страни, между които и България.
/Естефания Меландес, останалите страни са Великобритания, Унгария, Чехия, Полша, Мароко / Защо точно в тези страни, не става ясно, но можем да се досетим.
Хайде да видим сега, как ще реагира българската дипломация. Съгласно дипломатическия протокол държавата ни трябва да бъде уведомена за това от президента на съответната държава, в случая законния президент Мадуро. Чуждестранните дипломатически представителства у нас връчват или изпращат на "Държавен протокол" на Министерството на външните работи нота с искане за агреман за назначаването на нов посланик. Към нотата се прилага и подробна биографична справка за предложената кандидатура. След вземане на решение от съответните български органи за предоставяне на агреман "Държавен протокол" връчва или изпраща до дипломатическото представителство нота с положителния отговор от българска страна. Отказът за даване на агреман не се мотивира и не е задължително изпращането на нота. Липсата на отговор в съответствие с установената международна практика се смята за мълчалив отказ.
Спомняме си, как не бе одобрена българска кандидатура за посланик във Ватикана!
Колко много въпроси трябва да отправят журналистите! Има ли искане за агреман? От кого е това искане? /По тази логика писмо може да изпрати «Ал Нусра» от Сирия./ На какво основание българската страна ще вземе решение? Какво е становището на МВнР на България?
Ще бъде ли посрещнат новия «посланик» на летище София от началника на "Дипломатически протокол" в дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи или от друг служител на дирекцията, каквото е изискването на Дипломатическия протокол?
На какво основание "Държавен протокол" на Министерството на външните работи ще организира церемонията за връчване на акредитивни писма на президента на републиката Румен Радев? За церемонията за връчване на акредитивни писма ще се осигурят ли военни почести от Националната гвардейска част, както се полага по Правилника?
Не прилича ли това повече на провокация към добре подбрани страни от Източна Европа?
Всъщност, интересно ми е и как ще отиграе топката Фльор и Мутрю!
Мноо ги обичам такива въпросчета!
 :smokin:

46
Интересно, Станишката помъдрял, израсъл, говори разумни неща и ги говори фсе по същият начин - само най съсредоточените моат да го разберат!
http://news.bnt.bg/bg/a/968248-sergey-stanishev

47
Цитат
Или борбата на Нинова „с паралелната държава“, е реална и възможна толкова, колкото и тази на Тръмп с „дълбоката“!
Чудя се, колко социологически изследвания трябва да излезат, при това все на американски учени (!), за да разберат нашите соцЕал-демократи, че „Меката на либералната демокрация“ САЩ, реално е плутокрация! И да спрат да размахват пред нас атлантическия байрак!
През 2014 г. екип учени от Принстънския университет, с помощта на съвремени изследователски методи като многовариантен анализ показаха, че икономическите елити и организираните групи, представляващи техните интереси, играят водеща роля в определянето на правителствената политика на САЩ, докато средностатистическия гражданин има малко или никакво влияние.
Но далеч преди тях, американският социолог Чарлз Р. Милс доказва това в популярното си изследване „Властовият елит“ („The Power Elite“), 1956 г.1 и е първият, който определя т.н. „дълбока държава“: военно-промишленият комплекс, Уолстрийт и Пентагона. От тогава насам, тази „държава“ става все по-дълбока, създавайки метастази по цялото земно кълбо.
http://pogled.info/svetoven/na-sindzhira-na-atlanticheskiya-savet.102500
Мнооого добър анализ според мен. Пускам го, щото имаше и въпроси тук - що е то "дълбока държава" и т.н.
Дори само изброяването на част от компаниите, които са най-навътре в играта, си заслужава четенето.
Цитат
Хоратата в Атлантическия съвет са основните защитници на глобалния капитал! Финансира се от най-мощните финансови, оръжейни, петролни, медийни и софтуерни корпорации, от военновъздушните сили на САЩ, Корпуса на морската пехота, Държавния департамент, Пентагона, Департамента по енергетиката, фондация Клинтън, Обединените арабски емирства и Бахрейн, както и самата НАТО. Големите корпоративни дарители на Атлантическия съвет включват: Lockheed Martin (водеща в печалбите от войни), Northrop Grumman, Boeing (трите най-мощни оръжейни компании), G4S (частна охранителна корпорация с ок. 625 000 служители в повече от 120 страни, обхващащи пет континента), Airbus, Chevron, Google, Raytheon, Southern Company, Thomson Reuters, BP, ExxonMobil, General Electric, Panasonic, SAIC, United Technologies, Barclays Capital, Coca-Cola, ConocoPhillips, Eni, FedEx, McAfee, Microsoft, Target, Bloomberg, Caterpillar, Daimler, Gallup, HSBC, Dow Chemical, Comcast, Rolls-Royce, and Bank of Tokyo–Mitsubishi UFJ.

48
MADE IN CHINA: Китайските открития, които промениха света
02.03.2019
Автор: Стоян Тошев
Знам, че повечето от нас свързват съвременните китайски стоки най-вече с думи, като „некачествено“, „евтинджос“, „грознотия“. Всичко, произведено в азиатската държава, е придобило автоматично прозвището „жълта стока“, като признавам, това до голяма степен е вярно. В старанието си да завладеят икономически света (и както виждаме, успяват), китайците се хвърлиха в сериозната битка да произвеждат всичко, масово, евтино. И успяха.
Темата за това, дали има или няма качествени китайски стоки е съвсем друга. Но дали сте знаели досега, колко много китайски изобретения ползваме до днес? Исторически, революционни открития, които са променили западната цивилизация?
Обзалагам се, че знаете някои от тях, но... не всички.
Хартията, която промени света завинаги
Толкова сме свикнали с това „нещо“, че едва ли си даваме сметка, че говорим за едно от може би най-важните изобретения на всички времена.
Първите достоверни исторически записки сочат, че хартията вече се е използвала в Китай, още през 105-а година от нашата ера. Дори може би още по-отдавна (два века преди раждането на Христос). И все пак, тогава тя е била по-скоро екстра, докато един... евнух-изобретател и политик от династията Хан, Чай Лун, прави значителни подобрения в процеса на изработването ѝ. Той улеснява начина за добив и преработка дотолкова, че тя за отрицателно време се разпространява из цял Китай. За „благодарност“, няколко години по-късно императорът издава заповед за арестуването му, но Лун предпочел да се самоубие и се отровил. Но и това е една друга история...
Технологията за изработка на хартия години по-късно достига до Европа, благодарение на „Пътят на коприната“, като изиграва огромна роля най-вече за науката и образованието. Хартиените книги били много по-лесни за изработка и изписване, вместо древните пергаменти. Така един неизвестен азиатец всъщност допринася по значителен начин за бъдещата технологична революция.
Барутът оказва взривен ефект над човечеството
Друго изключително определящо историческия ход на събитията китайско изобретение, е разбира се – барутът. По ирония на съдбата той е създаден случайно някъде в края на 10-ти век от нашата ера.
Любопитните китайски изобретатели се опитвали да създадат... еликсир за вечен живот – разбира се! Че какво друго по-интересно за средновековните алхимици? Но в резултат изобретяват субстанцията, която е отговорна за най-масовите избивания и смърт в историята.
Подобно на много други китайски изобретения, барутът също достига до Европа след доста години. Това се е случило някъде в годините на Монголската империя (1200-1300 г. от н. е.). Когато и както и да се е случило това, фактът официално е записан първо в трудовете на философа Роджър Бейкън през 13-ти век.
И докато китайците използвали барута предимно за красиви забавления – фойерверки, то европейците бързо осъзнали убийствения ефект, който черните зрънца могат да имат на бойното поле. Така до създаването на първите огнестрелни оръжия минали само броени години и те вече били факт, осигурявайки огромно предимство на армиите, които ги ползвали. Да споменавам ли конкистадорите и завладяването на Америка с шепа хора?
Арбалетът е още едно поразително опасно китайско изобретение
Истински символ на армиите и бойното поле през средновековието. Всъщност арбалети във всякакви размери и модификации са използвани в Китай още преди 2500 години!
Според официалните източници, арбалетите вече били масово използвани в тази държава 500 години пр. н. е., като дори има сведения за употребата им 200 години по-рано. Според трети, доказателства за истински арбалети има цели 2000 години преди Христос, което прави това оръжие наистина древно. А ефектът му на бойното поле е огромен – силата, с която арбалетът опъва тетивата и скоростта с която изстрелва стрелите е много над възможностите, на който и да е традиционен стрелец-здравеняк. Това ще рече, че можете да стреляте много по-надалеч, по-точно и по-разрушително. Китайците дори създали арбалети с презареждащи се автоматично стрели, както и такива с наистина огромни размери.
Коприната е тайната, пазена от китайците близо 1000 години
Създаването на платове от коприна е още едно, изключително древно китайско откритие. Според историците, фактите говорят, че азиатците са добивали коприна още преди... 6000 години! Да, наистина – толкова отдавна.
Разрязани и обработени копринени буби на възраст от 3000 до 4000 години преди новата ера са откривани нееднократно. А според някои още по-куриозни случаи и останки от древни гробници, създаването на коприна може би датира назад, чак до умопомрачаващите 8500 години преди началото на нашата нова ера.
Но без значение, кога за първи път тя е използвана, китайците са разработили технологията за отглеждане и добиване, но са я запазили изключително дълго време. Пазена буквално под стража, тайната за добив на коприна остава тяхна за хилядолетия.
Затова никак не е случайно, че за коприната са водени войни, а европейските търговци често са плащали равностойността на теглото ѝ в злато! Заради коприната е създаден и известният „Път на коприната“, появил се през 2-ри век и разклоняващ се през годините, и през различни държави за повече от 10 века.
Сметалото е било нещо, като компютър в древността
Този прост по нашите днешни стандарти уред вероятно също е изобретен от китайците, преди около 2500 години, въпреки че според някои учени то е дело на шумерския народ, отпреди 2700 години.
Сметала са споменавани в римските летописи, дори в египетските йероглифи, както и в древногръцките книги още 300 години преди Христос. Но то ще трябва да извърви дълъг път, докато бъде усъвършенствано през 14-ти век, след което е почти непроменено и до днес.
Простотата на това устройство, съчетана с неговата полезност, му е позволила да устои на тестовете на времето. Сметала се ползват дори и днес (вероятно ще ги намерите и в книжарниците) и представляват чудесен начин за предизвикване на първоначален интерес към смятането у децата.
И за алкохола можете да благодарите на китайците
Скорошни открития сочат, че човечеството трябва да е благодарно (или не?) на китайците и за алкохола. В провинция Хенан са открити глинени съдове, съдържали алкохолни напитки на възраст... 9000 години! Ако това откритие е вярно, то означава, че китайците са имали пияници цели 1000 години по-рано от арабите – досега смятани за първия народ, създал алкохолните напитки.
Извън пределите на Китай, алкохолни напитки и процесът на ферментация за пръв път е известен в земите на днешна Грузия (преди около 8000 години), древен Египет (преди 5200 години) и Вавилон (5000 години). Затова е почти сигурно, че алкохолът също е дошъл от изток към западния свят и нашата цивилизация.
Едно друго интересно откритие, направено през 1970 година в провинция Хебей, разкрива голямо количество от складирано древно вино, както и питие, направено от пшеница – на възраст около 4500 години. Това вероятно е и най-древният откриван... ликьор в нашата история.

Чаят и китайците са буквално синоним на симбиоза
Чай и China ви звучи близо, нали? И това не е случайно. Чаят е още една заслуга на азиатския народ. Според древна китайска легенда, чаят е открит за пръв път от Шенонг, древно китайско митично божество през... точната година 2737 пр. н. е.
Чаят се превръща в нещо изключително популярно по време на династията Тан – 618 – 907 година от нашата ера. На него са се наслаждавали всички класи и всякакви хора – от императори до бедняци.
Чаеното растение е характерно за региона на Юнан, днешен Китай, а най-старата чаена плантация в света се намира в Лин Чан. Тя е наистина древна и е съществувала още преди 3200 години!
Подобно на коприната, китайците са се постарали доста време да пазят тайната на чая. През средновековието той става популярен и в Европа и дори по-късно Британската империя води войни, заради недостиг на чай, създава чаена компания, завладяла различни точки по света и определено тази индустрия е популярна и в наши дни.
 
Да благодарим на китайците и за компаса
Първите истински компаси, откривани някога, са принадлежали на династията Хан, управлявала империята от 206 година пр. н. е. до 220 година от нашата. Тези ранни компаси са били изработени от магнетит – руда, която съдържа природно намагнетизирано желязо.
Години по-късно такива компаси са използвани за навигация от династията Сонг, през 11-ти век, като магнетита постепенно е заменен от железни иглички, които са изкуствено намагнетизирани от същата магнетитова руда.
Както много други китайски изобретения, компасът по-късно е заимстван от много култури, след като те са го придобили по търговски начин. Компасите се появили и в Европа и Средния Изток, но чак през Средновековието – около 1300 година. След това той е усъвършенстван и лежи в основата на епохата на Големите географски открития, започнали век по-късно.
 
Подвижната печатарска преса и печатните книги
 
Едно от най-важните открития на всички времена е разбира се разработването на технологията за печатане на книги. Тя позволява за кратко време да се създават хиляди бройки, вместо бавния процес на ръкописно творчество преди това. И отново, първите такива устройства са открити в Китай – в гробници на владетели от династията Танг, близо до Сиан. Фините уреди, изработени от дърво и печатащи върху тънки листове хартия са били създавани през 650 – 670 година от нашата ера, далеч преди официалното откриване на печатарската машина от Гутенберг.
Ръчното печатарство преживява своя разцвет в Китай през 1088 г., когато Шен Куо, китайски енциклопедист описва подобрен начин за ръчен печат в своите книги, но все пак той отдава заслугата за тях на никому неизвестен майстор, наречен Би Шен.
Всичко това се случва цели 400 години, преди в Европа да се появи технологията на печатната преса, „изобретена“ от Йохан Гутенберг, която буквално трансформира баланса на силата и контрола над информацията завинаги.
 
Порцеланът е истинско изкуство в Китай
Порцеланът или стъкловидната, почти прозрачна и фина керамика с митична стойност се появява в Китай по времето на династията Тан. Или ако следваме периодите от историята на тази държава, това ще рече някъде около 7-ми век от нашата ера.
И макар лъскавата фина керамика да съществува доста преди това време, точно в този период тя вече е зряла и напреднала, а в следващите столетия – по времето на династията Сонг (960 – 1279 от нашата ера), създаването на фин порцелан достига своите върхове и майсторство. Екземплярите от този период са наистина уникални по отношение на техния детайл и деликатни форми. Китайският порцелан е високо оценяван до наши дни, а внасянето му в западната цивилизация става отново по пътя на коприната.
 
Китайците ползват чадъри от 2000 години насам

Според исторически научни факти, първите записи за сгъваеми чадъри датират в Китай от годината 21-а от нашата ера. Точно този тип чадър е бил създаден за специални церемониални случаи и за ползване в каляска. Но всъщност чадъри се ползват от този народ няколкостотин години по-рано. Според някои легенди, един китайски дърводелец – Лю Бан, измисля и създава първия чадър, след като гледа как малките му деца се опитват да се скрият от дъжда с големи листа от лотус.
По-официалните източници сочат, че истински чадъри са създавани масово през 6-ти век по време на династията Жоу. Тези чадъри са имали истински метален скелет от бронз, както и подвижно съчленени движещи се части, заключващи механизми и болтове.

49
Теми на форумците … / Прошка
« -: Март 10, 2019, 19:47:26 »
Ама не съм много сигурен, дали точно аз трябва да я искам от всички форумци, но да я поискам.
Моля за прошка, ако съм обидил някого от форума.
Нека има, поне за да нулираме брояча, че да има място за нови грешки.

50
Не коментирам автентичността, пускам без намеса. Само се чудех тук или  в "Разтухите...". Все пак реших тук.

Дупката в МКС
Цитат
1) отверстие проделано инопланетянами;

2) отверстие проделано астронавтами/космонавтами, находящимися на МКС.

Первую версию мы оставим для широко известного в узких кругах исследователя околоземного пространства и высоких эллиптических орбит Иоганна Вайса, а вторую расследуем глубоко и серьёзно, как этого требует текущий момент.

Как известно, в конце августа на пристыкованном к МКС корабле «Союз МС-09» начало резко снижаться давление. Космонавты обнаружили отверстие в корпусе и компенсировали потерю давления наддувом воздуха из баков пристыкованного к МКС космического грузовика «Прогресс».

В настоящее время на МКС находится экипаж из шести человек: россияне Олег Артемьев и Сергей Прокопьев, немец Александр Герст, американцы Эндрю Фьюстел (командир экипажа), Ричард Арнольд и Серена Ауньон.

Серена Ауньон, как вы понимаете, представительница слабого пола, если это выражение применимо в условиях невесомости и отсутствия гравитации.

Собственно, если бы кто-то внимательно отсмотрел и проанализировал все архивные видеозаписи с МКС за обозначенный период, то ни у кого уже не осталось бы никаких сомнений. Но так как заняться этим никто не удосужился, то займёмся мы.

Для того, чтобы комплексно и детально расследовать это космическое происшествие, установить мотивы, двигавшие злоумышленниками, нам необходимо получить данные объективного контроля.

Данные получаем на специальном сайте mks-onlain.ru.

Воспользовавшись видео- и аудиозаписями (Live_ISS_Stream), размещёнными в спецразделе сайта «Архив», возможность работы с которым есть лишь у лиц, имеющих допуск к материалам с грифами «ДСП» и «Секретно» (если кому-то надо, то шлите в личку скан допуска), устанавливаем следующую цепь событий, которые потрясли МКС.

Далее привожу фрагменты полученных видео- и аудиозаписей, отфильтрованных по ключевым словам «туалет», «памперс», «дрель», «отверстие» и «пипец», в хронологическом порядке:

20.08.2018. Около полудня по Гринвичу бортинженер Серена Ауньон на полчаса закрывается в высокотехнологичном туалете «Waste and Hygiene Compartments», являющимся гордостью американской астронавтики, после чего он (астротуалет) выходит из строя и, как выясняется позже, ремонту уже не подлежит.

21.08.2018. Командир экипажа Эндрю Фьюстел ведёт долгие переговоры с российскими космонавтами, в нецензурных выражениях характеризует памперсы и «эту чёртову бабу», и настоятельно просит разрешения ходить в туалет в российский модуль.

После этого, российские космонавты докладывают руководству о возникшей проблеме, но Центр управления полётами (ЦУП) это решение не согласовывает, так как наш санузел и его резервуары рассчитаны только на двух человек. и «тройную нагрузку они просто не выдержат». К тому же санкции, сами понимаете.

22.08.2018. Американские астронавты и примкнувший к ним немец ведут бурное, с переходом на личность Серены Ауньон обсуждение вопроса «Куда теперь, после заполнения всех штатных контейнеров для мусора, девать использованные памперсы?».

Принимают решение временно складировать памперсы в скафандры А7L, предназначенные для выхода в открытый космос. Серена Ауньон постоянно плачет, говорит, что на «МКС теперь отвратительно пахнет» и требует к себе особого отношения, ведь она женщина.

23.08.2018. Командир экипажа Эндрю Фьюстел докладывает в Хьюстон о возникшей на американском сегменте критической ситуации и излагает просьбу прислать корабль для эвакуации Серены Ауньон «по состоянию здоровья», но Хьюстон отказывает ему в связи с тем, что «денег на русское космотакси в бюджете экспедиции NASA не заложено», «налаживайте там отношения как хотите». Серена Ауньон плачет.

24.08.2018. На американском сегменте МКС возникает серьёзный конфликт, вызванный тем, что Серена Ауньон возмущена антисанитарными условиями пребывания в космосе, и что она «больше не намерена постоянно таскать памперсы, нюхать и наблюдать всё это дерьмо, которое летает по всему сегменту», пытается бить космические тарелки об пол и вцепляется в волосы попавшему под горячую руку немцу.

25.08.2018. Российские космонавты выходят в открытый космос для выполнения работ по выведению на орбиту четырёх наноспутников, установке антенны российско-немецкого эксперимента «ICARUS» и утилизации двух отработанных электронных блоков, которые потом должны будут сгореть в атмосфере. Утилизировать контейнеры с памперсами космонавты категорически отказываются, так как это не входит в их полётное задание. Да и санкции, сами понимаете.

В это же самое время бортинженер Серена Ауньон, незаметно для других проникает-таки в туалет российского сегмента (замки на туалетах, как известно, регламентом МКС не предусмотрены), достаёт из широких штанин портативную электродрель и с криком отчаянья «Так не доставайся же ты никому!» сверлит отверстие в стене туалета/корпусе станции.

Российские космонавты по возвращении на станцию обнаруживают сигнал системы безопасности о разгерметизации и сразу же компенсируют потерю давления наддувом воздуха на 10 мм ртутного столба из баков пристыкованного к МКС космического грузовика «Прогресс МС-09».

26.08.2018. На американском сегменте идёт жёсткий разбор полётов. Серена Ауньон, плача, сознаётся в том, что отверстие в корпусе станции проделала она, и что "другого варианта вызова корабля просто не видела", и к тому же она «хотела вызвать космотакси за счёт русских и попутно этим отверстием дискредитировала отсталые российские технологии». Командир экипажа призывает её успокоиться и хвалит за проявленную смекалку. Война санкций, сами понимаете.

Тем временем российские космонавты сантиметр за сантиметром обследуют корпус МКС с помощью специального электронного видеоэндоскопа «jProbe NT» и в итоге обнаруживают в туалете идеально круглое отверстие диаметром 2 мм, через которое посвистывает себе воздух, после чего долго смотрят друг на друга недоумённым взглядом.

27.08.2018. После согласования решения с ЦУПом российские космонавты приступают к заделке отверстия специальной герметизирующей каптоновой лентой. Но в этот момент в российском сегменте МКС появляется Эндрю Фьюстел, напоминает что он командир экипажа и требует прекратить ремонтно-восстановительные работы.

Фьюстел пытается сорвать с отверстия ещё незатвердевшую каптоновую ленту, но сразу же получает решительный отпор, лёгкие телесные повреждения и вновь сформулированные в идиоматических выражениях правила поведения в российском сегменте, после чего моментально ретируется в американский сегмент станции с заметно потяжелевшим памперсом.

Давление на станции постепенно стабилизируется на уровне рабочего значения 760 мм ртутного столба. После этого автоматически отключаются компрессоры наддува воздуха, гаснет красная лампочка и наконец-то смолкает звук аварийной сигнализации, о чём наши космонавты, вытерев пот со лба, докладывают в Центр управления полётами, где раздаются громкие продолжительные аплодисменты.

P.S. Как известно, у моряков есть такое поверье: «Если женщина на корабле — жди беды». У англосаксов есть тому красивое символическое объяснение. Дело в том, что британские и американские моряки называют корабль как женщину, «she» (ленятся договаривать «п»?). И говорят, что дама не может не ревновать к другой даме.
[/size]

51
Току що чух по НОВА, че представителя на ЕС в Булгаристан е коментирал темата, че ..."не са били разбрани!!!Анкетата е била за да се разберат отношенията на малките към ...новите технологии!!!"
Абе мама ви джендърска еврогейска!
Как проверявате 9 годишно дете, какво му е отношението към нови технологии, чрез анкета:
Цитат
Какъв се чувствате
А. Момче
Б. Момиче
В. Друго
Г. Не искам да посочвам

Да ме извинят дамите с нежни уши и девствено съзнание, но не мога да не ударя една српска, антиджендърска, щото то бива, бива, ама да ни правят на по глупави от самите тях ми иде твърде лично. Сравнявам го само със случай Цвъ да ме определи за аналфабет, искайки да ме обиди на "задник", заблуден от началото на току що наученият незнайно как нов термин.
п.с. Бога ми, до преди десетина години се срамувах и на ум да произнасям попръжня!
п.п.с. моля да ме извините за дребни неточни цитирания, но европредставителят ме взриви и не ми бе до проверка на точните цитати.

52
Цитат
П.В. Такава беше идеята, трябваше да има някакъв своеобразен блицкриг, но този блицкриг засега не сработва.
В.В. Блицкрига има не повече от 72 часа, те минаха, и в такива случаи, аз знам от личен опит, и от обективната логика на политическия процес, че не президентът е виновен, а държавния секретар. Така че г- Помпео трябва много да се постарае да спре всички видове потоци, да се противопостави успешно и ефективно на френската и германската воля, защото те в момента са съгласни да има Северен поток 2 за да не го стигне съдбата на изгорелия бушон. Повтарям, винаги когато американският президент нещо не го е докарал, виновен е не той, а, или министърът на отбраната или министърът на външните работи.
П.В. Г-н Тръмп е известен с това, че много лесно се освобождава от ключови фигури в своята администрация.
В.В. Най- известната формула на Тръмп е you’re fired, той е принуден да прави така, тъй като при него има текучество. Аз желая успех на г-н Помпео, но това означава той да успее да счупи гръбнака на френския президент и на германската фрау канцлерин, което, без да подценявам г-н Помпео, не е лесна задача. Има вече съвместно решение на Германия и Франция, че Северен поток ще продължи да се изгражда и ще започне да съществува съвсем скоро и съвсем пълноценно. Това, което той може да постигне е да нареди на г-н Цветанов да обясни на г-н Борисов, че ако България не се откаже от своето разклонение от Турски поток, това ще бъде края на режима Борисов. Това е напълно възможно. Аз дори мисля, че това ще стане.
П.В. Това означава, обаче, че американците трябва да имат готови хора, с които да заменят г-н Борисов.
В.В. Американците имат трима готови човека, освен многото, които биха искали, но още не са напълно готови, има трима готови за които е въпрос на един следобед да се покажат на публиката. Те са вече известни, но са леко позабравени, както си му е реда при кадрови смени. Аз се боя, че г-н Борисов не бива да изпуска момента, все още не е късно да прехвърли своите трудови спестявания във Внешторгбанк и да си купи жилище на Рубльовка.
П.В. Не в Барселона, както има една такава приказка.
В.В. Барселона вероятно все пак е клюка, това са недоказуеми неща и по-добре даже да не ги споменаваме, но той все още има възможност да остарее спокойно заедно с Янукович на Рубльовка. Казват, че имотите там поевтинявали. Това е начинът по който той да бъде в мир с великите сили и да не му досаждат с глупости.
П.В. Всъщност, ние наистина трябва да си даваме сметка, че да си премиер на България в днешно време никак не е лесна задача, казвам го без капка ирония, защото ти трябва да балансираш в една такава ужасяваща ситуация, в която от едната страна ти е Русия, от другата – САЩ, Китай настъпва, ЕС има някаква политика, която е много трудно дори да бъде формулирана .
В.В. И да бъде обяснена дори. Ето Ви пример, Вие сте безусловно прав, с историята кой признава новият, безусловно демократичен президент на Венецуела Гуайдо. Генералният секретар на ООН няма становище, Съвета за сигурност няма становище, Генералната асамблея на ООН няма становище, ЕС няма становище, огласено от ЕК или ЕП. Нито една сериозна институция в света няма становище. Българското Министерство на въпшните работи, обаче, има становище.И то е – винаги верни на партията, нали така беше.
П.В. Да добавим, че и Конгресът на САЩ няма становище.
В.В. Безусловно, Конгресът на САЩ чакат Тръмп да затъне още малко в това блато, за да му поискат и по този въпрос импийчмънт.Вчера четох как един известен американски сенатор демократ предупреждава Гуайдо , че „на вас може много да ви се иска да пратим американски войски, но не вие, а ние ще решим това и най-вероятно е да не пратим нищо.” Работата е там, че всеки американски президент – и това е сериозно, макар че звучи весело – има право на една малка победоносна война. Ако демократите в Конгреса, които са душмани на Тръмп и в Долната камара и в Сената , желаят да му попречат, това означава, че ще го натикат и след това ще развалят играта. Тъй като това, което безпокои американския елит днес не е душевното състояние на г-н Цветанов, за него ние с Вас се безпокоим, като сънародници, да - а тях ги интересува прави ли успехи или прави неуспехи, допуска ли успехи или допуска само неуспехи така мразения от тях президент Тръмп. И ако има и най-малък шанс да бъде натопен, той ще бъде натопен - тъй като главният сюжет, който тресе САЩ в момента , това дори не е новичока, можете ли да си представите! Главният сюжет е как да се попречи на Тръмп да се яви втори път на президентските избори.
П.В. И да ги спечели. Той нека се яви, но въпросът е да не ги спечели.
В.В. Да, а идеалният вариант е да се откаже да се яви. Аз подозирам, че той ще ги спечели. Но може би в мен говори неорганизираният тръмпист, аз съм неорганизиран в това отношение. С други думи, ние винаги бягаме пред локомотива на историята, размахвайки долните си гащи над главата си.Това е част от българската национална държавна политическа стилистика. В България ние не можем да не се досетим първи за това какво е на ума на американската администрация и да изпълним нейните най-интимни замисли.
П.В. Е, точно така, както правихме преди 89 год., когато предугаждахме какво е на ума на господарите в Кремъл и преди още те да са го казали и преди още те да го формулират.
В.В. Да, това е същият опит, ние сме хора тренирани, още повече, че новото поколение български политици съвсем не е чуждо на старото поколение български политици. Там има биографични, роднински и дори семейни връзки. Мога да изброявам до безкрайност, но вероятно от това няма нужда, за това кой днешен български политик от семейството на кой бивш социалистически функционер произхожда. Това е ясно и няма загадки защо е така. Въпросът е има ли все пак някакъв, макар и теоретичен начин да опазим лице.
П.В. Това зависи изцяло от българските политици, зависи от това дали те са в състояние да реагират адекватно, умно и винаги съм го казвал, смело.
В.В. Ето това е основанието за моя песимизъм – Вашите думи, които казахте току-що. Ако нещо по линията на достойнството зависи от българските политици по-добре да забравим темата.
П.В. Мислите ли, че в България все пак има хора от т.нар. политически елит, които предпочитат да мислят повече за интересите на страната, колкото за личния си финансов и кариерен разцвет?
В.В. Напротив, има, аз познавам дори някои от тях и българският елит в това отношение е шарен. Българският елит е една корпорация, една социална група, в която има най-различни импулси, нагласи, настроения, мнения, способности. Работата е там, че най-гнилата част на този елит е най-отгоре. Там има хора, които могат да носят и отговорност и хора, за които думата суверенитет все още значи нещо. Но промяната в етажите на политическия елит е изключително болезнена, нервна и разбира се, скъпа задача. Така че, ние с Вас няма да можем да я решим.
П.В. С оглед на предстоящите евроизбори, безспорно една от главните теми , които ще се разискват и въз основа на която мисля, че хората ще гласуват е свързана със суверенитета, с това, че вече сме се излекували от химерите на прекрасната глобализация, на това колко е хубаво, че сме загърбили старите идеи от 19-ти век за независимата държава и т.н. Все по-актуални стават идеите за това, че има нужда от силна държава, включително и за да могат да живеят хората по-добре в тази държава, защото иначе, оставени на произвола на мултинационалните корпорации, което всъщност представлява глобализацията, те със сигурност не живеят по-добре, със сигурност не живеят по-богато, мислите ли, че у нас политическите играчи си дават сметка за този процес, който е валиден в редица страни от Европа.
В.В. В България по всичко това безусловно си дават сметка, но това е главно в сферата на т.нар. контраелит, това е елитът, който е готов да поеме отговорност, но който няма физическата възможност да влезе в отговорността за каквото трябва, включително и за българския суверенитет. Вижте, идеята за ренесанса на европейските суверенитети витае в умовете и пред очите на европейските граждани. А в България трябва много силно да си стискаш очите , за да не видиш, че и в България витае тази идея. Аз очаквам, че на предстоящите избори тази идея ще победи убедително, не със 100% надмощие в електоралния корпус на ЕП, но тази идея повече няма да може да бъде отклонявана и маргинализирана. В страните на ЕС се появи осъзната съпротива срещу троцкисткия федерализъм, който досега се пробутваше като „Съединени европейски щати”. Това е мечтата на Лев Давидович Бронщайн – Троцки за Съединените европейски щати. Това не стана, слава Богу и тук без всякаква ирония, трябва да отбележим огромната роля на главния антиглобалист днес – това не е Путин, това е Тръмп – човек с характер, с чешитщини, разбира се, човек, с който безусловно трудно се живее, но аз, тъй като не съм Мелания, не го мисля. Това е човек, който е американски патриот, той произхожда от кръгове, които все още не са забравили какво значи велика индустриална държава, Америка беше такава и ние с Вас помним, тя беше такава до края на 70-те год., преди властта в Америка да бъде извзета или поета от глобализираните структури на финансовия капитал. Ролята на Тръмп в това отношение и на хората, които го крепят, ролята на неговата съвсем не малка референтна група в САЩ, тази роля е огромна. След него бих сложил и Путин, който, поради осъзнати елитарни руски причини не е съгласен Русия да бъде бедна роднина в един глобализиран свят, т.е. надежда има, но тя е все още на хоризонта.
В България още дълго време американският посланик ще продължи да бъде от Демократическата, а не от Републиканската партия, но Тръмп очевидно няма време да се занимава с дребни кадрови въпроси в Държавния департамент на САЩ. Регионалните структури на ЦРУ също са от този тип. По правило, служителите на ЦРУ в САЩ гравитират сърдечно към Демократическата партия, а военното разузнаване гравитира към Републиканската партия, те нямат право на никакво гравитиране, но са живи хора, все пак. Аз очаквам изборите със затаен дъх, имам предвид европейските избори, защото очаквам великолепни, грандиозни събития. Очаквам края на високото вълна на еврофедерализма, на соросоидалността, на липсата на усет за суверенитет, предполагам, че заедно с мен и духовете на Жан Боден и на Томас Хобс очакват същото. ЕС е още жив и аз се надявам, че там те ще намерят една много по-адекватна формула, спомняйки си например защо Петата република на Франция се нарича Петата република на Де Гол. Хората, които знаят, че европейските държава трябва да дружат и да правят съюзи, без да вграждат в основите суверенитетите си, а да си помагат като суверени и независими държави. Хората от този тип в ЕС са много. Сега е моментът да чуем техния глас.
П.В. Със сигурност и ще стават все повече, много Ви благодаря за този разговор.
В.В. Благодаря Ви и аз.

Интервю на Петър Волгин


53
Теми на форумците … / ПВ разговаря с ВВ част I
« -: Февруари 22, 2019, 17:55:28 »

Не знаех къде да сложа темата - искаше ми се да бъде при вицовете, да се повеселите, но пък то всъщност си е трагедия.
Цитат
Там, където минат тръби с руска газ, на 10 км кокошките не снасят, жените са безплодни, а за мъжете ме е срам да кажа какво им се случва
Валентин Вацев е роден през 1950 г. във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. До 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП. Дългогодишен преподавател в АОНСУ. В момента преподава геополитика в ПУ „Паисий Хилендарски” и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив

Валентин Вацев |  19.02.2019 /Поглед.инфо/
Разговор на Петър Волгин с Валентин Вацев по Хоризонт, програма 12 плюс 3, 13 февруари, 2019 г.
Петър Волгин – Добър ден, г-н Вацев,
Валентин Вацев – Здравейте.
П.В. Първо, аз ще споделя едно свое наблюдение. Струва ми се, че дори тези скандали, които разтърсват политическото пространство са изключително ниска категория, т.е. дори там нямаме необходимата доза въображение, дори и в скандалите няма някакъв полет на мисълта, така щото действително те да предизвикат интерес и да бъдат взети насериозно.Защо, на какво се дължи тази липса на мисловен ппроцес при авторите на тези скандали?
В.В. Първото ми предположение е, че медийте все пак са продължение на живота и ако животът е пошъл и дребнав, ако е скучен и безперспективен, медиите не могат да бъдат искрящи от творчески вдъхновения, просто българската медия върви по гънките на пейзажа. От българските медии ние непрекъснато научаваме скандали вътре и около управляващата партия-държава, вечно зеления, но непрекъснато омръзнал проблемен конфликт около БСП плюс творческите вълнения на българските чалга певци , спортисти и други такива хора по-първа ръка : кой на кого изневерил, кой с кого живее несанкционирано, и други такива вълнуващи сюжети. Това ме кара много отдавна да се чувствам като обитател на долното поречие на река Амазонка, като член на амазонско племе, което живее изолирано от големия свят, разликата е , разбира се, че имам Интернет и оттам мога да научавам какво става в големите медии по света . Там, както няма нужда да Ви уверявям, защото и Вие знаете това, там тече богат, проблемен и често пъти изключително нервен и концептуален живот. Но България е заден двор на световната култура и е нормално ние първи да научаваме кой кого е набил, кой кого е убил, кой на кого е изневерил, както и последните открития на хранениците на Америка за България. Те са отделна група, разбира се, на Америка за България казват, че са съкратили финансирането, но пък нашите са съгласни и на компромиси, разбира се.
П.В. Ние сме свикнали да живеем с малко тук.
В.В. Да, ние не сме дребнави, ние заради едната гола идея и някое и друго пощипване по разни места сме готови да воюваме до край.
П.В. От друга страна, ето вижте сега последните скандали, свързани с отравяне, с новичок, рукола гейт, салатичок и т.н. виждаме обвързване на ставащото в България със света. Ето, това отравяне на г-н Гебрев беше директно обвързано с отравянето на баща и дъщеря Скрипал, т.е. ние сме в голямата политика, в голямата геополитика.

В.В. Не, това е по-скоро изпълняване на служебна поръчка на български журналисти, които се чувстват неспособни да противоречат на различни внушения, идващи от англосаксонския свят и по-специално от САЩ. В този момент аз се чувствам длъжен да издигна глас в защита, глас на тревога за душевното състояние на г-н Цв.Цветанов. Съвсем доскоро му нямаше нищо.Вярно, че се изказваше малко по-творчески и по-смътно, но тъй като и аз съм такъв...
П.В. Но което е хубаво.
В.В. Да, това по-скоро би могло да се тълкува като свобода на фантазията. Но откакто се върна от молитвената си закуска, той започна да ме изненадва и да ме безпокои. Аз няма да скрия, че когато един обикновен православен християнин отиде на съслужение с евангелисти или баптисти – защото това са молитвените закуски - съслужение – той изпитва огромен когнитивен дисонанс и откакто се върна г-н Цветанов е в някаква трудно лечима постмодерна фаза на изказа.
П.В. Това какво трябва да значи – постмодерна фаза на изказа?
В.В. Това значи, че подлогът и сказуемото се разминават, че няма белези от наратив, че не се наблюдава съгласуване в род и число и че неговите словесни пърформанси могат да бъдат анализирани само по метода на таговете,т.е. по метода на ключовите думи. Като намерите там новичок, хибридна война, агенти на ГРУ и др. такива, дори и да не следите граматическия изказ, Вие ще разберете, че на него е оказан чудовищен натиск. И горката му душа е огъната до счупване.
П.В. Между другото, Вие току-що направихте страхотен комплимент на г-н Цветанов, вкарвайки го в този постмодерен наратив, защото както знаем, постмодернизма, това е тоталната свобода от правилата, т.е. ти вече не си длъжен да се съобразяваш с правилата на граматиката, с правилата на привичната логика, на привичното мислене и имаш възможност да направиш всякакви връзки, дори и съвсем немислими, това е израз на твоята абсолютна, изначална, изконна свобода.
В.В. Точно така, аз това го правя съзнателно, г-н Цветанов е готов да изнесе лекция за политическите въпроси на съвремието, напр. в Червената къща, където много отдавна се стараят да стигнат до този етап, но тъй като не са били на молитвени закуски където трябвa – не става. Другият вариант е, да започнем в България да организираме молитвени закуски, но аз не познавам достатъчно баптисти, евангелисти и методисти, за да свършим с тях работата. А г-н Цветанов може би ще се оправи, може би като минат още 6 месеца, това ще се заличи в неговата изранена душа. Но на този етап, който желае да чуе гласа на свободата – от граматиката, от морфологията, от фонетиката, от езиковата наука ...
П.В. От тези спъващи истинското мислене неща...
В.В. От тези неща, които засенчват нашия хоризонт – свободния ни хоризонт- може да говори с г-н Цветанов. Ако се опитаме да направим анализ по ключови думи, той е убеден, че ние по никакъв начин не бива да влизаме в историята с Южен поток, т.е. с Турски поток, но още не е казал окончателното обяснение защо. Аз ще го кажа вместо него. Значи, аз знам, че там, където минат тръби с руска газ, на 10 км. от двете страни кокошките не снасят, жените са безплодни, а за мъжете ме е срам да Ви кажа какво им се случва.
П.В. Досещаме се, да
В.В. Така. Защото аз подозирам, че отвреме-навреме от Русия ще пускат и по малко новичок в тази тръба, а той се процежда по шевовете на тръбата и оставя една пустош - физическа, физиологическа, интелектуална, културна пустош от двете страни на тръбата. Колкото до този хъб, от който ние все някакси ще трябва да се отървем, разбира се, даже се сещам как ще стане – този хъб е на място, което на 40 км. от него, с такъв радиус, живи хора не бива да минават, защото това няма да е просто газ, а ще бъде газ плюс новичок. Тука сега има пикантни подробности – г-н Цветанов пое ангажимента да бъде постмодерен и да освободи България от мръсните лапи на Путин, защото за това става дума в края на краищата. Интересно тук е каква е позицията на г-н Б.Борисов.
П.В. Да, защото, нека да припомним на нашите слушатели, че всъщност, има официално решение на правителството, България да участва в Турски поток, т.е. ние на официално ниво сме твърдо за.
В.В. Точно така. Само че, няма официалност без искреното и осъзнато съгласие на премиера. А премиерът отново е в трудна ситуация. Докато неговият заместник спокойно може да прави молитвени закуски и да сменя творческите си нагласи от сутринта до вечерта, и да прави открития в химията на новичока, то г-н Б. Борисов вече е поел ангажимент. В такива случаи може да се твърди, че той се крие под бюрото си. А има и творчески вариант – може просто да играе футбол на малки вратички, за да може да каже скоро след това, че „всичко това става без мен. Тези негодници действаха, без да питат своя премиер”. И аз очаквам, той до седмица две, някакси вътрешно, но по понятен за нас начин да се разграничи от истериката, защото Борисов, доколкото разбирам, аз не го познавам лично, пък и не разбирам толкова много от психология, но ми се струва, че на него не му се занимава с всичко това. Той би искал нещата да се успокоят и да го оставят на мира. Той носи нелеко бреме, той е като жена, която три пъти забременява и три пъти не завършва бременността. Аз се боя, че той отново ще се опита да поиска градска отпуска. За трети път, както първите два пъти.Не е лесно да си Бойко Борисов. Той е поел ангажимент, разговарял е с когото трябва, има официално решение на правителството и изведнъж неговата дясна ръка, неговото второ аз, влиза в когнитивен дисонанс и отваря отчаяна, макар и не еднолична битка срещу Путинските попълзновения, срещу дамаджаните с новичок, които пристигат в България. Така че, аз им пожелавам мир и дружба. И сговор.
П.В. Имаше едно изказване от днес
на държавния секретар на САЩ г-н Помпео, който е на обиколка в Европа в момента и между другото днес ще участва в един интересен форум за Близкия изток, ние след един часа ще говорим за него, та г-н Помпео каза, че САЩ ще направят всичко възможно, за да спрат Северен поток 2. Г-н Помпео нищо не каза за Турски поток, може би това се подразбира.
В.В. Първо се подразбира. Второ, той все пак каза някои неща, ние знаем, че той вече води разговор с унгарския премиер Орбан и там първият резултат беше, че и двамата много се харесаха, вторият резултат вероятно предстои да чуем, че Орбан не е напълно убеден, че Унгария трябва да има нещо общо с разклоненията на Турски поток.Смята се, че Унгария е страната, която най-ефективно може да спре руските газове и други отровни попълзновения в нашата част на света. М.Помпео има обаче друг голям проблем. Историята с Венецуела, където великата страна обяви едностранно и без да пита никого друг гражданин на Венецуела за президент, а не законно избрания, ще завърши не много успешно. Т.е., ако трябваше нещо да стане то трябваше да е станало до момента, в който ние с Вас разговаряме.

54
У нас … / Нинова призова за ОФ
« -: Февруари 15, 2019, 09:15:59 »
„Ще разговаряме и с европейските посланици в България, за да се знае как ще се проведат европейски избори. Те трябва да знаят какви избори се готвят – фалшифицирани. Обръщаме се и към омбудсмана, която изрази позиция.
Леви, десни, центристи имаме кауза за обединение и тя е да спрем диктатурата на режима "Борисов" днес и всяка диктатура на която и да е партия утре, заяви Нинова.
Цитат
Ето и цялата й реч пред народните представители:

Уважаеми български граждани,

 Обръщам се към вас традиционно, защото с управляващото мнозинство няма никакъв диалог и разбирателство. Няма и смисъл да се говори с хора, които днес ви дадоха няколко драстични примера за това, какво не е български парламент и как не трябва да се погазва българското законодателство.
Текстовете, които сега ще обсъждаме са свързани с машинното гласуване. Машинното гласуване бе въведено в Изборния кодекс през 2014 г., с пътна карта през 2019 г. да имаме такова във всяка изборна секция в България. Вместо това да се случи, днес сме свидетели на опит това модерно и съвременно постижение на българското изборно законодателство да бъде редуцирано или отменено. Питаме се защо? След като по уверение от председателя на бюджетната комисия имам пари за закупуването на машини, след като имаме технически възможности, защо 5 години ги няма? Защото управляващите от ГЕРБ искат да ви подменят гласа. Защото машинното гласуване е гаранция за честен вот, а те не искат такъв. Защото ГЕРБ се готвят да фалшифицират изборите през 2019 г. Какъв е начинът да се постигне това? Един единствен - като се наруши законът приет през 2014 г. или поне като не се изпълни и се редуцира.
За съжаление днес, не само тук и сега, но няколко пъти, управляващите драстично нарушиха законите и конституцията на Република България. Вече не можете да обжалвате решение на ЦИК с касационна жалба пред ВАС – основно право и човешко и конституционно. Отказаха да изчистят „мъртвите души“ в списъците, като отхвърлиха нашето предложение. Намалиха кворума в комисиите, за да може управляващата партия да си взема сама решенията.

 Няма да има машинно гласуване, за да купят и променят вота. Няма да има и преференции, една макар и малка стъпка, да избирате мажоритарни личности, а не така омръзналите ви партии. И това право ще ви отнемат. Естествено за да ви манипулират решиха и да се оповестяват резултатите в изборния ден.
Уважаеми български граждани,
Теоретично законите се приемат, за да бъдат трайни, не за едно мнозинство и един парламент. Законът важи за всички и теоретично трябва да е дълготраен, а не да го сменя всяка партия, когато дойде на власт.
Днес управляващите от ГЕРБ променят законодателството, но докога ще управляват те? Утре ще дойде БСП на власт, затова един закон трябва да има трайност в българския правен мир и обществените отношения. Този закон обслужва управляващата партия, за да се задържи на власт като фалшифицира изборите. Това е днешният изборен кодекс.
Нашата битка тук днес не е за БСП и не е конюнктурна. Ако следваме само партийния си интерес, ние бихме подкрепили такова нещо, защото днес управляват те, после ние и ще се възползваме от това. Не ни е това целта и не е битката на БСП.
Днес битката ни е за базисни ценности в България и българското общество – свободен избор, прозрачност, публичност, върховенство на закона, свободна воля. Няма да спрем тази битка до тук в залата.
Ако бъдат приети тези поправки, които ГЕРБ внася, ние ще внесем всичко това във Венецианската комисия, ще ги представим пред европейските посланици в България, за да се знае, как ще се проведат  европейски избори, за европейски депутати, в Европейския съюз. Нека посланиците да знаят отсега какви избори се готвят – фалшифицирани. Освен това се обръщаме към омбудсмана, която вече изрази позиция, към президента, който също е изразил позиция. Господин президент наложете вето, а ние от ПГ на „БСП за България“ ще внесем това в Конституционния съд.

Обръщаме се към всеки българин, който иска да бъде свободен. Към всички свободомислещи  - леви, десни, центристи. Ние сме различни идеологически, можем да спорим, колкото искаме, по данъчна реформа, по здравна реформа, но нека днес се обединим, защото имаме кауза за обединение. Тя е - да спрем диктатурата на режима Борисов днес и всяка диктатура на която и да е партия утре. 
http://glasove.com/categories/novini/news/ninova-gerb-se-gotvyat-da-falshificirat-izborite
ОФ си го поставих аз, но май наистина пак е дошло време за ОФ.
За Народен съд - извън съмнение!
 :t1933:

55
У нас … / Я виж ти!
« -: Февруари 14, 2019, 16:21:18 »
Хха!
https://www.segabg.com/hot/abv-poiska-koaliciya-partiyata-mayka
Бих сглобил отговор нещо като "Пью, но с отвращением!"

56
По света … / Не се доверявайте на Гринго
« -: Февруари 07, 2019, 16:31:51 »
Цитат
Foreign Policy: «Не се доверявайте на гринго» — залагайки на Гуайдо, Вашингтон силно рискува
 Свят |  04.02.2019, /Поглед.инфо/ Превод: М.Желязкова
Малко неща могат да компрометират политическия лидер в Латинска Америка повече от подкрепата на САЩ - хората в региона си спомнят историята твърде добре и не вярват на Вашингтон, пише политическият анализатор Линдзи О'Рурк във Foreign Policy. Така, обединявайки усилията си в името на промяна на режима, и лидерът на венецуелската опозиция, и Америка поемат значителен риск, който може да се превърне в поредния сложен конфликт.
Някога Венецуела беше една от най-старите латиноамерикански демокрации, но годините на неефективно икономическо управление, корупцията и нарастващите авторитарни апетити на президента Николас Мадуро вкараха страната в криза, пише политическият анализатор в Бостънския колеж Линдзи О'Рурк в статията си за Foreign Policy.
Днес венецуелският боливар, националната валута, почти напълно се обезцени, миналата година хиперинфлацията възлезе на 1,300,000%. Гладът се разпространява в цялата страна. Тези, които още можеха, избягаха в съседни държави. И поради вълната от мигранти в няколко латиноамерикански страни започна хуманитарна криза. На 23 януари американският президент Доналд Тръмп заяви, че ако Мадуро реши да използва сила за потушаване на протестите, тогава Вашингтон, подкрепяйки опозицията, ще разгледа "всички възможни варианти" в отговор.
Но авторът на статията предупреждава: перспективите за смяна на режима във Венецуела, особено по инициатива на САЩ, изглеждат доста рисковани. Въпреки факта, че повече от 20 страни следват примера на Вашингтон и признават лидера на венецуелската опозиция Хуан Гуайдо за временен президент, протестиращите трябва да внимават.
Както съобщиха някои медии, преди да се обяви за президент, Гуайдо координира действията си със САЩ. Това уж е част от плана на Вашингтон и неговите "съюзници в Латинска Америка", чиято цел е да свали Мадуро. Изглежда, че администрацията на Доналд Тръмп от известно време се движи към смяна на режима в Каракас. През август 2017 г. президентът се позова на „военния вариант“ във връзка с Венецуела. И през 2018 г. вестниците пишат, че сегашната администрация се е срещала с недоволни военни лидери на страната, за подготовка за потенциален преврат. И въпреки че Вашингтон най-накрая реши да не подкрепя заговорниците, Мадуро все още си го спомня и обвинява Венецуела във всички политически злини, пише анализаторът.
И тук, според О'Рурк, явно се проследява опасността от твърде неясните изрази на администрацията на Тръмп по отношение на политиката на смяна на режима. Може би Вашингтон я смята за единствения правилен отговор на хуманитарната криза във Венецуела, но поради противоречивите изявления на президента, много хора в региона се съмняват в добрите намерения на САЩ.
Миналата седмица Мадуро предупреди венецуелците: "Не се доверявайте на гринго". И не е за учудване, че латиноамериканците едва ли са забравили американската „дипломация на канонерките“ в началото на 20-ти век, когато с помощта на военните кораби на САЩ те завладяха контрола над по-голямата част от региона.
Ако се обърнем към самата политика на смяна на режима, тогава, както ясно показва историята, тя почти никога не е завършвала с успех за страната, която е бивала нейната цел, напомня анализаторът. В крайна сметка, държавата, в която открито или тайно е била свалена неугодната на САЩ власт, най-вероятно ще бъде изправена пред гражданска война.
И все пак, колкото и да е неефективна политиката на смяна на режима, САЩ все още упорито прибягват към нея. Едва след края на Втората световна война, вместо канонерките, Америка окончателно премина към тайни действия, които успешно тестваха в 10 латиноамерикански страни. Дори предшественикът на Мадуро Уго Чавес, на когото също му се наложи да се сблъска с преврат (наистина неуспешен), беше сигурен, че това е дело на американците (документите, разсекретени днес, според автора, не потвърждават тази версия).
Във всеки случай е ясно, че венецуелците са подозрителни към САЩ. Следователно признаването на лидерството на Гуайдо от администрацията на Тръмп е „нож с две остриета“. От една страна, това може да увеличи авторитета на опозиционера в очите на американските съюзници, но от друга страна, венецуелците сами могат да решат, че именно с ръцете на Гуайдо Вашингтон е решил да се намеси в работите на страната.
Освен това, както отбелязва О'Рурк, признаването на лидера на опозицията почти нищо не променя в общата картина. Това, че САЩ искат свалянето на Мадуро, е добре известен факт. Така че тяхната подкрепа за Гуайдо е малко вероятно да провокира значителна промяна в подреждането на вътрешните сили, установени във Венецуела. Подобна е ситуацията и на международната арена, където Мадуро има своите поддръжници, главно в лицето на Русия и Китай.
За да потвърдим, че американската подкрепа за опозицията на друга държава рядко свършва с нещо добро, дори не трябва да ходим далеч за примери. Достатъчно е да припомним Либия или Сирия. В случая с Венецуела Гуайдо заяви, че се нуждае от подкрепата на три групи: народа, международната общност и армията. От всичките три, може би най-важната е подкрепата на армията, но за съжаление за опозиционера, тя е най-трудната за постигане, разсъждава политологът.
Високопоставените военачалници чувстват, че позициите им са тясно свързани с действащото правителство - те са прекалено навътре в съществуващата система и при новите власти някой може да бъде заплашен с обвинения в корупция, нарушения на правата на човека и трафик на наркотици. И въпреки че обикновените военнослужещи са по-склонни да симпатизират на Гуайдо, при цялото им желание е много трудно да се координират.
Днес администрацията на Тръмп рискува: ако режимът на Мадуро падне и демокрацията се възцари в страната, отношенията с Каракас ще се подобрят и Вашингтон може да се гордее със себе си. Но ако Мадуро остане на власт, той може да обвинява Вашингтон в причастност към държавния преврат. Действащият венецуелски президент в този случай ще спечели идеологическа победа над Америка и ще може с пълно право да нарича Гуайдо "политическата марионетка" на САЩ.
Най-лошият вариант на развитие на събитията: на Вашингтон ще му се наложи лично да се намеси в случващото се във Венецуела, за да унищожи режима на Мадуро. А това заплашва с катастрофа. Малко хора във Венецуела са готови да се примирят с чуждестранна намеса, особено от страна на САЩ.
Ръководителят на комисията по външните работи на мексиканския сенат Хектор Васконселос много точно отбеляза: „Нищо няма да ни накара да се усъмним в легитимността на Хуан Гуайдо повече от подкрепата, която му оказват САЩ. Ние сме в Латинска Америка и Белият дом трябва да разбира това. ... Научете историята".
Интересен анализ и виждане откъм "другата страна".
Те май си знаят стоката хората, но уви и те са принудени да се гънат под статуквото.

57
Уаааххааахаааах
 :b0230:
https://www.segabg.com/hot/italiya-e-blokirala-priznavaneto-na-huan-guaydo-za-prezident-na-venecuela-es

А! Съжалявам!Даже се престарах и забравих, че само на Джиджи се полагат и то до два емотикона на пост!

58
Когато прокуратурата не иска (да чуе)
Цитат
Много зависи кой говори. Ако говори премиерът – записите са незаконни, а проверките прекратени. Ако говори Боил Банов – записите пак са незаконни, но може да послужат за разследване
01 Февр. 2019 
автор Полина Паунова, www.svobodnaevropa.bg

Илияна Кирилова
Реакцията на обвинението внезапно да се вслуша в незаконни записи изглежда като по учебник за пиар и комуникация. Но в желанието си да демонстрира, че няма двоен аршин, прокуратурата влезе в един отдавна заложен от самата нея капан.
Разликата между слушане и чуване в България е качествена. Качеството пък винаги е в полза на силния.

"По правило тези записи биха могли да се използват като годни доказателствени средства, но тъй като не са създадени в условията на СРС-та, начинът, по който ние бихме могли да ги приобщим като доказателства, е чрез назначаване на експертиза. Тази експертиза първо ще установи какви са думите, които са били използвани и разбира се, от кого, в случай че има сравнителен материал от глас. Т.е. тази експертиза ще установи и съдържанието, и авторството."

Изписаните по-горе думи принадлежат на говорителя на главния прокурор Сотир Цацаров – Румяна Арнаудова. Поводът за произнасянето им пък са изнесените записи от депутата Елена Йончева, които според левицата уличават министъра на културата Боил Банов в корупция.

След пресконференцията на БСП в сряда мигновено държавното обвинение се самосезира и обяви, че започва разследване на случая, а при достатъчно данни може да поиска дори отстраняването от длъжност на Банов.

Действията на прокуратурата изглеждат адекватни и се развиват с шеметна бързина. Скоростта, разбира се, може да бъде отдадена на желанието на държавното обвинение да покаже, че не атакува само опозицията в лицето на Елена Йончева, която бе обвинена в пране на пари преди дни. Какъв по-добър случай за демонстрация на безкомпромисност от това именно по сигнал на обвинената Йончева да се започне преследване за изясняване на отговорността на действащ министър. Реакцията на обвинението изглежда като по учебник за пиар и комуникация.

В желанието си да демонстрира, че няма двоен аршин обаче, прокуратурата влезе в един отдавна заложен от самата нея капан. И на практика доказа точно обратното.

„Ти си го избра“

Годината е 2013. Тогава в качеството си на говорител на Софийската градска прокуратура отново Румяна Арнаудова оповести пред медиите, че Бойко Борисов, Николай Кокинов и Мирослав Найденов не са извършили престъпление със скандалния разговор, станал известен с репликата „Ти си го избра“, в дома на подалия по онова време оставка премиер.

Единственото, което държавното обвинение тогава стори, е да образува дело за незаконно подслушване срещу неизвестен извършител.

Скандалният запис от сутрешната среща на вече бившите премиер, градски прокурор на София и земеделски министър се превърна в една от главните обсъждани теми в предизборната кампания по онова време. В разговора имаше редица скандали. Най-фрапираща бе репликата от страна на Кокинов към Борисов, че именно премиерът сам си е избрал главния прокурор. В разговора се дискутираше и какво точно да направи Мирослав Найденов във връзка с разследване срещу него, а от репликите на участниците ставаше ясно, че вече бившият градски прокурор даде на Борисов копие от доклада по проверката за подслушването в МВР по времето на Цветан Цветанов.

Въпреки всичко това и поредицата изказвания от експерти, че смисълът на разговора трябва да се превърне в няколко разследвания за търговия с влияние и възпрепятстване на правосъдието, прокуратурата предпочете да не се занимава с казуса по същество, стъпвайки на факта, че записът не е направен законно.

Сега, повече от пет години по-късно, същата прокуратура изглежда ще ползва отново незаконно направен запис, като база от която да стартира разследване срещу далеч не така политически атрактивния министър на културата в третия кабинет на Борисов. На същия Борисов, който „сам си избира“ главен прокурор.

„Ало, Ваньо“ и двете каки

Годината е 2014. Софийската апелативна прокуратура потвърди постановлението за прекратяване на разследването по делото "Мишо Бирата“. От него стана видно, че държавното обвинение е претупало отново случая и дори не е проверено самото съдържание на записаните разговорите, които дадоха повод за скандала.

Аферата, с която държавното обвинение не пожела да се занимава, е известният случай "Ало, Ваньо", към който реферира Йончева преди ден с разкритията си и затова ги нарече „Ало, Банов“.

Действието се развива след полунощ на 13 март 2010 година. Малко преди това - в 20.00 часа на 12 март, митнически служители влизат на проверка в пивоварната "Булбрю" на покойния вече бизнесмен Михаил Михов-Мишо Бирата. Те влизат и в съседните помещения на фирмата "БГ дринкс" и стоят там четири часа – до полунощ.

По този повод шефът на Агенция "Митници" Ваньо Танов провежда три разговора с тогавашния премиер Бойко Борисов, вицепремиера Симеон Дянков и зам.-шефа на митниците Антоний Странджев. Това е само началото на скандала, защото от изтеклите записи от СРС-та се чува ясно как тогавашният премиер е поел ангажимент да не закача определен бизнесмен. От друг разговор се разбира, че Мишо Бирата "винаги си е плащал" и не разбира защо го закачат.

От случая не последва нищо

Не последва нищо и от случая „Яневагейт“, известен също като „двете каки“. Става дума за онази поредица записи, публикувана от сайта „Биволъ“, която разкри задкулисни машинации по върховете на изпълнителната и съдебната власт с дейното участие на Пеевски и на министър-председателя Бойко Борисов.

Записите "Яневагейт" обаче бяха еднакво компрометиращи и за премиера, и за главния прокурор Сотир Цацаров и приближените му висши магистрати. Истинско разследване на казуса така и нямаше, тъй като Цацаров, чието име е замесено в записите, отказа да се оттегли временно до приключване на проверката. Нещо повече – скандалът влезе в евродоклада за страната ни по мониторинговия механизъм, но това не доведе до абсолютно нищо.

Какво е общото

Между всички тези случаи има едно общо: записите, които разкриха скандалите, не са СРС-та. Т.е. не са законни. Ето защо те не могат да бъдат годни доказателства.

Тук обаче идва саморазобличаването на прокуратурата. Държавното обвинение би следвало да ползва тези записи като отправна точка на разследването си. И като следствие от това - по безспорен начин да опита да установи съдържанието им. Разбира се, това трябва да се случи, след като първо извърши експертизата, за която Румяна Арнаудова спомена в сряда по казуса „Банов“.

Съвсем очевидно е, че държавното обвинение може да прави това. Съвсем очевидно е и друго, че иска да изслушва внимателно незаконни записи само когато може да уличи в корупция чрез тях недотам атрактивни политически фигури, обаче.

Ето защо, когато чуе по същество уличаващи думи (записани отново незаконно) от устата на премиер, градски прокурор или две съдийки, прокуратурата предпочита да не слуша подобни записи.

Изводът

Изводът, разбира се, е банален.

Държавното обвинение може да чува, т.е. има механизми за това. Но невинаги иска. А невинаги иска, защото много зависи кой говори. Ако говори премиерът – записите са незаконни, а проверките прекратени. Ако говори Боил Банов – записите пак са незаконни, но може да послужат за разследване.

По тази причина прокуратурата може и да чуе какво казва министърът на културата в аудиото, огласено от Йончева. Защото в него, а и от решението на първата съдебна инстанция по казуса наистина става ясно, че проблем в МК има. Въпросът е дали този проблем може да се стори достатъчно съществен на обществото, след като то вече е слушало как премиер си избира главен прокурор и от това нищо не е последвало, защото прокуратурата тогава не е искала да чуе.

Разбирате ли какъв е проблемът със слушането?

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

59
Теми на форумците … / Започна се
« -: Януари 31, 2019, 11:30:56 »
Договора за винетките.
http://www.obshtestvo.org/goreshti-temi/1-mlrd-lv-ot-vinetki-otivat-v-a1-izteche-skandalniat-dogovor-na-api/
В резюме - копие от оня форум-
Цитат
1 МИЛИАРД ЛЕВА ОТ ВИНЕТКИТЕ ОТИВАТ В А1. ИЗТЕЧЕ СКАНДАЛНИЯТ ДОГОВОР НА АПИ /ДОКУМЕНТИ/
Публикувано на 25.01.2019 / 18:02
В последните месеци държавата се тресе от неспиращите скандали около АПИ и българската тол система, част от които показахме в поредица от разтърсващи разкрития в Общество ОРГ. Вижте по-долу така криеният от институциите и може би най-скандален държавен договор в модерната история на България.

 Ще фалират ли австрийците българската пътна агенция?

През 2017 г. пътната агенция избра австрийската фирма КАПШ Трафик Солюшънс за победител в търга за 200 млн. лв с предварителното условие, че държавата ще си запази правото на управление на парите и данните, които националната тол системата ще генерира.

В началото на тази година, за изненада на цялото общество, се оказа, че мобилният оператор А1 (отново австрийска компания) е станал “единствен оператор” на системата, както за винетките, така и за тол таксите за камионите, което означава, че около 1 млрд. лева годишно от  гражданите и транспортният бизнес ще минават през сметката на А1, които по случайност се нахождат на същия адрес в София като разработчика на тол системата за 200 млн. лева – Kapsch Traffic Solutions.

Скандалният договор на АПИ дава 7% комисионна на партньора си без публичен търг и на практика оставя системата и парите от нея в частни ръце.

 Капш – А1 – Интелигентни Трафик Системи – пътят на българските пари

Вижте по-долу скандалният договор от няколко страници, който е подписан от АПИ с кухото дружество “Интелигентни Трафик Системи” ЕАД, което е преотдало от своя страна права на продажба на А1, както става ясно и от самия сайт на мобилния оператор.

Зад кухото дружество официално стои Станислава Арнаудова, която е сочена за приближена и служителка на Борис Марков, който от своя страна е открит лобист на Капш в България и подставено лице, което прехвърля пари към австрийските корпорации.

Интересен е фактът, че за хората беше по-лесно да си купят винетка от широко рекламирания онлайн магазин на А1, отколкото от сайта, който австрийците от Kapsch разработиха за АПИ. Единият блокира, а другият работеше безпроблемно. Този факт оставя съмнение за умишленото затрудняване на сайта на АПИ, особено имайки предвид, че в договора е предвидена комисионна от 7% ако винетките се продават през сайта на А1?

Скандални обстоятелства и клаузи в договора

Договорът, състоящ се от 6 страници, “защитава” правата на българската държава, като в случай на проблем с “Избрания” е предвидена клауза, която да “разреши всички спорове, породени от договора […] чрез разбирателство и взаимно отстъпки” (из чл. 14, ал. 1).

Избор на “оператор” тайно, без търг

На 18 декември 2018г. АПИ избира самосиндикално без публичен търг фирма Интелигентни Трафик Системи ЕАД за “единствен оператор” на винетки и тол такси. На 19 декември АПИ подписва Договора с избраната фирма (виж по-долу).

По-късно на същия ден – 19 декември (ден след избирането на “победителя”) АПИ пуска и публично условията за кандидатсване за всички останали фирми, които искат да кандидатстват.

Също интересен факт е и подборът на маркетингово послание на “А1 България”, а именно “Единственият национален доставчик” (бел. ред. на винетки и тол такси) имайки предвид, че формално АПИ също е “доставчик” на тези услуги.

 Куха фирма вади 3 милиона с неясен произход

Фирмата “Интелигентни Трафик Системи” ЕАД трябва да предостави банкова гаранция в размер на 3 милиона лева, като 2 милиона са за договора за електронното събиране на пътни такси и един милион за договора за винетките. Проверка на Общество ОРГ доказва, че общият годишен оборот на фирмата партньор на А1 е едва 2 000 лева и няма нито един служител.

В следващите материали ще ви покажем КОЙ е гарант за банковата гаранция и коя е банката, осмелила се да рискува лиценза си, както и дали банковата гаранция реално е направена или парите са с “неясен произход”.

 Такса на таксата от 7% до 14%

“Интелиrентни Трафик Системи” и А1 взимат по 7% от всяка продадена винетка съгласно договора. В АПИ няма официално публикуване решение, мотив, доклад или каквато и да е форма на документ описващ как Пътната Агенция е решила да “закове” комисионната на 7%. С други думи с право може да се заключи, че решението е “взето във въздуха” (бел. ред. което го прави незаконно).
Въпреки, че комисионна от 7% е прецедент и би прозвучала като форма на открита олигархия за някой от активните граждани, то тя съвсем не е “черешката на тортата”. Извън клаузите на договора, А1 таксува и за всяко разплащане онлайн, в което доставчикът на разплащателни услуги – TECS Telecommunications & E-commerce Solutions GMBH (отново австрийско дружество), удържа допълнителни до 7% от всяко плащане. По този начин общата стойност на “такса на таксата“, която плаща всеки може да достигне до 14%.
В договора откриваме още, че Агенция “Пътна инфраструктура” очаква  “Интелигентни Трафик Системи” ЕАД да и отчитат колко точно винетки са продали и колко пари са прибрали от тол таксите за камионите. Остава отворен въпросът как АПИ ще е сигурна, че партньорът на А1 ще каже точната бройка на продадените винетки и ще отчете до стотинка прибраните приходи от тол таксите, особено когато реалната система все още не съществува.

60
Цитат
Коментарът на проф. Андрей Пантев, който разплака русофобите: Ето защо Западът НИКОГА няма да превземе Русия + Ще има ли Трета световна война:
 
Оценявам самото съществуване на НАТО като неоснователно и безпричинно, доколкото няма заплаха от мащаба на НАТО – сиреч от Варшавския договор, който отдавна не съществува – която да предполага такава гигантска функция, мащаби, разходи и проявления.
Аз категорично не виждам някъде, където НАТО се е намесила, да е станало по-добре – от демокрацията до икономиката. И намирам, че в крайна сметка това изостри, а не притъпи напрежението по света.
Не, смятам, че не може да има глобална война, защото икономиката на богатите по планетата е толкова преплетена, че те нямат интерес от такова пряко взаимно изтребление.
Много често у нас се говори, че при конфликти ние винаги сме заставали на неправилната страна.
Как така при един русофилски народ като цяло, какъвто е българският народ, властта застава срещу Русия – ние сме за санкции, ние ще ставаме център на НАТО за бързо реагиране, подкрепяме всички искания на САЩ и Евросъюза…
Не само това. В момента, ако кажеш кой е изгонил турците от България, ти си неприличен и яростен русофил. Има такава отвратителна идеологизация, че някои казват: “Уважавам Достоевски, ама не уважавам Путин”, като че ли Достоевски има потребност от българско признание.
Не всички имат такава култура и не всички имат доблест. Смятам, че Русия отново не е разбрана, няма поука от никаква историческа ретроспекция. Те не могат да разберат, и това е от времето на монголските походи и походите на рицарите, че руснакът може всичко да понесе, освен унижението на чуждо управление.
Така става и при Наполеон, когато Наполеон казва “вие не сте вече крепостни”, така става и при всичките тези опити по-късно, в Кримската война и пр. Никакъв урок не е изведен от ирационалното поведение на руснаците, което обаче е изпълнено с достойнство.
Всъщност в момента единствен реален факт, с който се обосновава яростно насажданата теза за “агресията на Русия”, е присъединяването на Крим. Т.е. анексирала била, заграбила била чужда територия.
Нашите мастити русофоби защо не помислят, че ще честваме отново, през септември, кръгла годишнина от Съединението. Ами какво е съотношението между българското и небългарското население в Източна Румелия и какво е съотношението между руското и неруското население в Крим. Ако вървим по етнически показател, то тогава Източна Румелия е много по-анексирана, отколкото Крим сега.
Но тук трябва да кажем на нашите читатели, че независимо дали е болшевишка, княжеска, царска, имперска, Русия винаги е била обект на един външен натиск.
Това обяснява защо руснаците в повечето случаи, с изключение на културния контекст, гледат с недоверие на останалия свят. Защото Кримската война е индикация на коварството на Запада, който нахлува в Русия, след като самата Русия е помогнала на Австрия и на Германия да потушат унгарското въстание през 1848 г.
Защо маститите анализатори не направят сметка за едно съотношение в исторически план – колко пъти Русия е нападала и колко пъти Русия е нападана.
В крайна сметка, в повечето случаи, когато Русия е нападала, то е било, за да освободи балканските християни. Във всички други случаи всяка военна акция на Русия е била в отговор, а не предприета от нея.
Коментар на проф. Андрей Пантев
Бултаймс.com



Страници: [1] 2