(АКО НЕ Е ИСТИНА, НЕ Е И ЛЪЖА)
Пари, пари, пари! - рекъл едно време Наполеон I и зяпнал беше да глътне цял свят; пари, пари, пари! - думат нашите букурещки народни базиргени и слухтят де кой ще да умре, за да му лапнат имотецът; пари, пари, пари! - думаше наш кир Михалаки и беше - чорбаджия. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог. За пари Генович е станал шпионин, Найденов мекере, а Михайловски подлец - само нашите букурещки патриоти не работят за пари в кафенето, а за да им се смеле ястието в стомаха. Но от сичките тия златни телци достоен за нашата дълбока почит и за нашето високо внимание е кир Михалаки. А неговата орисница е обща за сичките "велики" хора, неговата съдба е по-трагическа и от Дон-Кихотовата.
Седим срещу Вознесение с дяда Обрешка Картункович на пътя и гледаме как си играят децата на "пещ-пещ-пещице". Отдолу иде кир Михалаки и като върви, сякаш че и дуварите му думат: "Машаллах, машаллах! Голям човек, умен човек." А голям и умен човек беше кир Михалаки: шкембето му - де можеш направи такова шкембе - да събереш шкембетата и на шестех букурещки трътове, макар те и повече народен имот да са изяли; главата му - пет такива глави, каквото има "нашето доктор", макар то да е професор "на букурещкото медицинско факултето" и с конския си ум е зачудило и мало, и голямо. Главата и шкембето на кир Михалаки нямаше ги по сичките салхани. В шкембето му свободно можеха седна пет души турци и да пият кафе; в главата му с трийсет яйца гъска да насадиш; а гърдите му - гърди нямат нашите чорбаджии. Лицето на кир Михалаки мязаше на подница, носът - на мухлясал грозд, ръцете - ръцете му се не виждаха отпред; а крака - само от краката му да направиш 5-6 попа. Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му - като талията на свинята, гърбът - като табашки кош, а под гърба - кръгла манастирска трапеза.
- Бягайте беее-й! Бягайте! Чорбаджията иде! - извика едно от хлапетата, като зърна кир Михалакя, и обърна пети, та побягна като опърлено.
Децата - едни избягаха, други като втрещени се прилепиха до дуварите, зачевъркаха носовете си и със страх чакаха да измине селският бик. А кир Михалаки - вятърът надул шкембето му като гемеджийско платно - плува ли, плува! "Их! Да има кой да ти избоде с някоя главня едното око, ще замязаш на циклоп" - рекох аз на ума си; защото тамам тогава учех гръцката митология. Но преди да посегне някой да избоде окото на кир Михалаки - кир Михалаки пресегна и улови едно хлапе за ухото. "Магарета ниедни... за вас черква няма, а? Хайде да се молите богу за бащите си и за майките си." "Оле-ле! Чичо Михалаки, откъсна ми ушенцето!" - извика хлапето и се изкриви тъй, както не се е изкривявало и в ръцете на учителя си. Кир Михалаки пусна хлапето и подкара сичките гологаши сополковци да идат да се молят богу.
"Тъй и Наполеон е теглил ушите на народите, дорде най-после и него уловиха за ухото и го заведоха да се моли богу на св. Елена" - помислих си аз тогава. Но тъй е и сега: светът,сякаш, направен е един други за ушите да се теглят. А като погледна, ушите на българите видат ми се много големи - май-май магарешки.
- Кольо бе, ти защо побягна, като видя чорбаджията? - попита дядо Обрешко хлапето, което беше вече излязло и подскачаше пред нас с коматче ръжен хляб в ръката си, от което, като отхапнеше, изтриваше си и сополите.
- Побягнах зер, че той тегли за уши.
- А че защо тегли?
- Защото е чорбаджия.
- Ами защо е чорбаджия?
- Хайде де! Защото има пари.
- Ами ако да нямаше той пари, ти нема не щеше да бягаш?
- Е-хе! Ще бягам аз ! Нямаше да грабна тогава тоягата на татя, пък да го закарам на блатото да го напоя - каза хлапето, но като се озърна, изведнъж улови дънцето на потурките си и не чу се - не видя. Погледнах: вятърът се обърнал отгоре и шкембето повлякло кир Михалаки надолу. Кир Михалаки върви, а с него и жената на Мита Ченгелят с пеленаче дете на ръцете си и с още четири други подире си, накичени със сичкия салтанат на сиромашията и едно от друго по-дребни. Ченгелка плаче, а кир Михалаки се подсмива под мустак.
