Societe Chez Kerpeden v2.0
Преглед на печата … => Новините от деня … => Темата е започната от: micky в Май 29, 2019, 15:55:41
-
В авио-злополука загина известният казанлъшки пилот Румен Иванов
(http://www.presstv.bg/wp-content/uploads/2019/05/%D0%A0%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%81-%D0%A2%D0%92-696x632.jpg)
Пилотът, познат на повечето казанлъчани загина след като делтапланерът му паднал в нива до мъглижкото село Юлиево.
По предварителна и неофициална информация делтапланерът му аварирал, докато Румен Иванов извършвал пръскане на селскостопански масиви с препарати.
Румен от дълги години се занимаваше с делтапланеризъм. Той е един от най-опитните в България. Той беше и конструктор и производител на делтапланери, които продаваше по цял свят. Беше и инструктор по летене, създал много свои млади колеги.
Първият ми инструктор. Човекът, който ме научи да летя.
Вечна ти памет Румба. Почивай в мир! :(
-
С дясното крило е закачил много лошо дървото.
Точно където не трябва - в центъра на полукрилото.
(https://m.netinfo.bg/media/images/38282/38282989/991-ratio-deltaplaner-samolet.jpg)
2-3 метра в ляво, сега щеше да си пие бирата на теферич... И да се ядосва че пак трябва да шие крило.
Дори и в дясно - да го прибере дървото, шансовете са големи да се сурнеш по гъз.
Тъпо! Много тъпо!!! :(
Поне си отиде като пилот.
Румба тая вечер ще пием от мъка, но и от гордост тези дето сме имали честта да те познаваме.
-
На всичкото отдолу, командировка ще ме мъкнат утре.
Майната му!
Тази вечер ще се пие до откат. Пилот погребваме.
-
Еееех, а как се ядосваше Румене, че на глупав micky не му дадохте фотоапарат....
Даже драмата не беше май в Смяна-та, а в лентата.
Кой ти е мислил че новобранеца може да скочи от Сливен до Карнобат. :)
А помниш ли, 92-ра в Сопот, вие с Радо не летяхте, да не дразните сопотския клуб че без малко да ги отнеса.
Ама отдавна летях с TR-а...
-
Съболезнования за загиналия приятел и учител!
-
10х брат. Аз ей тука ще си каканижа... Не ме забелязвайте.
-
А как се ядосваше, когато излетях от междинката на 200м. и попаднах на термика.
Глупав micky я усети, но реши да следва точ-в-точ инструкциите ти - летиш към чешмата.
И после може за другите и да няма варио, но Змея на micky има и тръгва като прострелка.
-
Поплачи си, мики, така е редно! Съжалявам за загубата ти, пък и какви са му били годините, никакви, още колко е имал да лети!
Да му се намира, където и да лети сега! :t0328:
прати му, Господи, такъв както той и аз (https://www.youtube.com/watch?v=n-S2b0ysbs8)
Музыка Высоцкого на стихи Андрея Вознесенского для спектакля "Антимиры"
Ни славы, и ни коровы,
Ни тяжкой короны земной -
Пошли мне, Господь, второго,
Чтоб вытянул петь со мной.
Прошу не любви ворованной,
Не милости на денек -
Пошли мне, Господь, второго,
Чтоб не был так одинок;
Чтоб было с кем пасоваться,
Аукаться через степь,
Для сердца - не для оваций,-
На два голоса спеть;
Чтоб кто-нибудь меня понял,-
Не часто, но хоть разок,-
И с раненых губ моих поднял
Царапнутый пулей рожок.
И пусть мой напарник певчий,
Забыв, что мы сила вдвоем,
Меня, побледнев от соперничества,
Прирежет за общим столом.
Прости ему - он до гроба
Одиночеством окружен.
Пошли ему, бог, второго -
Такого, как я и как он...
-
Имаше една девойка в клуба. Боже Радка ли се казваше, но 50 кила с мокри гащи.
Искаше да лети, или да сваля Румен. Досежно ми е не известно!
Теорията си я държеше всяка година като стой та гледай.
Практиката се почваше с едни изумителни съоръжения, които изобщо не приличаха на... нищо не приличаха :)
Но Румен я търпеше. Всяка година и даваше шанс на стартовата могила....
Дори и даде 10-ката с която вече летях, девойката малко се джасна в баира както всеки път и после micky много мрънка.
-
мики, съболезнования, подозирам какво ти е, аз преди две години ходих на погребението на инженера, който ме въведе в електрониката - платки, чипове...
-
Една седмица, то си беше нарисувано кофти времето, обаче мерак.
Пробвахме от стандартната писта на Бузлуджа - лош вятър.
Айде на резервата на Шипка.
Румен ме пуска прострелка. И добре че мен пусна!
Ужасна турболенция, криво-ляво добрапах да кацна на боровете край Храм-Паметника.
-
Ондзи, мерсим. Отдавна не съм в "бранша".
Занимавам се и аз с глупости всякакви....
Но има една аксиома: лапне ли ти дупето въздух, то е завинаги!
Просто един от нас си отиде, но в полет! Не в леглото. Като истински пич, какъвто си и беше Румбата.
-
Началото на "демокрацията" я посрещнах в делтаклуба.
Аз си чоплех нещо по крилото, а Румен влетя и тържествено обяви перестройката.
Беше много доволен, ама то кои ли не бяхме...
-
Мики, колкото и да съм ти насъбрала, приеми моите най–искрени съболезнования. :'(
И адмирации за това, че „дупето ти е лапнало въздух”! :raise_the_roof-1045:
Дръж се, пич!!!
-
Бог с Него!!!
- Мики, слагам ти една ръка на рамото. Рано или късно - всички си отиваме. Твоят Румен има късмет, че няма да се влачи болен, с болки, недъзи и кой знае какви още гадости на старостта. Според мен - дай Боже всеки му!
Но каквото е писано. Всеки има избрана си съдба и трябва да я долети или докрета на всяка цена. Той - такава.
:t0328:
-
Бог с Него!!!
Рано или късно - всички си отиваме. Твоят Румен има късмет, че няма да се влачи болен, с болки, недъзи и кой знае какви още гадости на старостта. Според мен - дай Боже всеки му!
Kаквото е писано. Всеки има избрана си съдба и трябва да я долети или докрета на всяка цена. Той - такава. :t0328:
:way_to_go-1308:
-
Благодаря Джи, Ейс, Нор. Абе на всички. Всъщност той е загуба за всички.
Но понеже беше от тоя тип хора - много бачкане и малко приказки, е известен общо взето само на "просветените".
И да, Ейс е прав - хубава смърт.
Вчера го бъбрихме с майка ми, тя го познаваше много добре - как няма сина и делтапланерист, а пък и много пъти е идвал в къщи и крила даже държахме по едно време в гаража. Та тя се сети че това всъщност е по-добрият вариант, отколкото при такова тежко падане натрошен до безкрайност, инвалид... Това за всеки пилот е много по-лошо от смъртта!
-
Мики,
Каквото се е случило - случило се е!
Сега е на по-доброто място.
Човек е умрял тогава, когато никой вече не си спомня за него.
Така че...
А като достигнеш до твоята черта - ще го видиш пак.
Това е положението!
-
Фирмин ме присети за една история.
Мотаеше се в клуба една девойка, а бе Радка май се казваше.
Неистово искаше да лети. На теория и метео изобщо не я препитваха - те си я знаеха че сто пъти го е минала.
Идва вълшебният ден - водят ни на едно баирче, да подлитаме.
Първо бях аз, излетях и кацнах. Това са едни няколкодесетки метра, но така се почва...
После закачиха Радка на ДУ-то... Ми тя милата колкото крилото че и по малко като килограми.
След няколко проби за излитане, Румен взе решение:
Като ти кажа - тръгваш. А той буташе крилото отзад. :)
Но Радка получи своя полет.
-
Ти пък ме присети за "моята история”, когато исках да ставам парашутист. :D
Но тогава тежах само 52 килограма.
Което пък беше от полза за баща ми, който започна да ме наблюдава внимателно КАКВО ям и КОЛКО ям, за да не напълнея. :yes-1289:
Дотогава, докато тая щура идея успя най–сетне да изветрее от главата ми.
А ако с този си пост съм прекалила донякъде, моля да ме извиниш. Просто ми се иска – ако е възможно! – да разведря поне малко обстановката, както и самия теб. :sad-3295:
-
А ако с този си пост съм прекалила донякъде тук, моля да ме извиниш. Просто ми се иска – ако е възможно! – да разведря малко обстановката тук, както и самия теб. :sad-3295:
Що бе Джидж, споделена история - какво лошо?! :t0328:
Мисля си че доста голяма част от хлапетиите мечтаят за такива приключения.
Някои се самоотказват - виждал съм момчета като избръмча самолета над главите им (рулираше за кацане по негов си много весел начин) и айде в къщи, някои ги отказват, ама при някои и с бой не става. :)
Последната групичка класифицирам като "въздухари". Много луд народ - грухтят от удоволствие, че се качват на "дърво без корен".
Нещо подобно мисля че е и при моряците. И те са башка луд народ.
-
А ако с този си пост съм прекалила донякъде тук, моля да ме извиниш. Просто ми се иска – ако е възможно! – да разведря малко обстановката тук, както и самия теб.
Що бе Джидж, споделена история - какво лошо?!
Мисля си че доста голяма част от хлапетиите мечтаят за такива приключения.
Последната групичка класифицирам като "въздухари". Много луд народ - грухтят от удоволствие, че се качват на "дърво без корен".
Хлапетиите, да. Ама аз бях вече студентка в университета. :D
И междувременно си уреждах да стана стюардеса. Пълен "въздухар"! :aplause:
Обаче, когато баща ми чу за последното, само заяви с леден глас:
Вкъщи БОРДОВА ПРИСЛУЖНИЦА?! Никога! Спирам ти издръжката.
И тоз път поредният ми порив към "високото" приключи на минутата. :cool-1084:
-
Аха, ето значи ти си от отказаните. :)
А кой знае, може и за добре да е било...