Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Март 29, 2024, 12:39:08

Автор Тема: Новият кмет на Русе спасява "Мартенски музикални дни"  (Прочетена 1495 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен kasapina

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 1998
    • Профил
Кметът се вслуша в обществеността за бъдещето на „Мартенски музикални дни“
https://www.rusemedia.com/%d0%ba%d0%bc%d0%b5%d1%82%d1%8a%d1%82-%d1%81%d0%b5-%d0%b2%d1%81%d0%bb%d1%83%d1%88%d0%b0-%d0%b2-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b1/

Кметът Пенчо Милков и неговият екип се вслушаха в мнението на обществеността и запазиха проектопрограмата на 60-ия Международен фестивал „Мартенски музикални дни“ във вида, предложен от артистичния му директор Ива Чавдарова. Програмният съвет, сформиран от предишното общинско ръководство, е освободен със заповед на Милков, а с нова заповед е създаден друг, в който общината участва чрез зам.-кмета по хуманитарните дейности Енчо Енчев като контролиращ.

В променения програмен съвет преобладават имената на изявени музиканти и  хората на изкуството. Негови членове вече са диригентът Емил Табаков, цигуларите Светлин Русев и Минчо Минчев – и тримата почетни граждани на Русе, директорът на Училището по изкуствата Мария Дуканова, директорът на Русенска опера Иван Кюркчиев, музикалният продуцент Михаил Дичев, директорът на ММД Ива Чавдарова, арх.Венцислав Илиев и директорът на БНТ-Русе Калчо Петков.

Интересът към срещата за публично обсъждане на програмата за 60-ото издание на ММД бе огромен и зала „Култура“ се оказа тясна да побере всички желаещи. За да изслуша мненията, бе дошъл лично кметът Пенчо Милков. „За всички нас проблемът беше важен. „Мартенски музикални дни“ са символ на нашия град и ние носим отговорност за тях в настоящето и как ще предадем фестивала на бъдещите поколения. Като дете съм бил хорист и имам отношение към музиката в нашия град. Създаденото напрежение ме накара да проведа срещи с Ива Чавдарова, с Иван Кюркчиев, чух и много мнения. Затова взех решението да има нов програмен съвет, по който се постигна съгласие. Това беше и един тест за всички нас, че можем да дадем отпор на разединението и да правим нещата заедно“, обясни кметът Пенчо Милков.

Зам.-кметът Енчо Енчев също изрази готовността на администрацията да подпомага изцяло фестивала, за да има Русе един прекрасен музикален празник. А концепцията, по която ще се прави ММД през 2020 г., е предложената от Ива Чавдарова.

Самата Ива Чавдарова, преди да представи проекта за програма, бе бурно и продължително аплодирана от цялата зала, което дълбоко я разчувства. Тя обаче сподели още в началото притеснението си, че заради забавянето има известни проблеми и програмата вероятно ще бъде готова окончателно в следващите десетина дни. Концепцията на 60-ото издание на ММД, по която се е работило от две години, е наречена „Кръгове на времето“ и под знака на 250 г. от рождението на Бетовен, които целият музикален свят ще празнува през 2020 г.

„Влиянието на Бетовен върху всичко в музиката през 19, 20 и дори 21 век е добър повод да търсим връзки и влияния. Проектът е доминиран от неговото творчество и схващането за Бетовен като най-знаковата фигура в музикалния свят. Ще отбележим също 60-годишнината на НУИ и 10-годишнината на фестивалния оркестър, който е един от най-атрактивните проекти на ММД, свързан с приемственост и традиции. Изборът на артистите е на световнопризнати имена, някои от които са важна част от израстването на фестивала през годините – Юрий Башмет, квартет „Модилияни“, саксофонен квинтет „Сигнум“, Софийска филхармония, камерен ансамбъл „Софийски солисти“,       оркестър и хор на Русенска опера. Най-успешните български артисти имат специално място – Емил Табаков, Минчо Минчев, Пламен Джуров, Светлин Русев, Евгени Божанов, Красимир Щерев, Пламена Мангова, Виктория Василенко, Атанас Кръстев, квартет „Фрош““, обясни Иван Чавдарова.

Тя акцентира специално и на двете програми на Русенския фестивален оркестър, който събира бивши възпитаници на Музикалното училище от цял свят. А те идват да музицират и правят изкуство заедно, за да се върнат към корените си. Директорът на НУИ Мария Дуканова допълни, че тези музиканти си купуват билети месеци напред, освобождават се от ангажименти, дори плащат на колеги в оркестрите да ги заместят, за да могат да се върнат и свирят в Русе. За щастие идеята да няма майсторски класове е отпаднала и те ще продължат, заедно с проекта ММД джуниър.

Председателят на стария програмен съвет и директор на Русенска опера Иван Кюркчиев коментира съвсем накратко какви са били новите предложения към фестивала – гостуване на Радиооркестъра на Киев, бароковия оркестър на Венеция, Пражката филхармония, квинтета на Арена ди Верона. „Разбуниха се духовете и не трябва да допуснем да станем за смях на цяла България. Но ми беше много обидно, че моите колеги, които 6 месеца работят за тази програма – като Йордан Камджалов, Сунай Муратов, бяха обиждани. Но сме тук да подкрепим проекта на Ива Чавдарова“, каза Кюркчиев.
 
Макар той да не го заяви, стана ясно, че закъснялото програмиране може да доведе до проблеми. На уговорените вече изпълнители трябва да се откаже, а дали това ще доведе и до заплащане на неустойки и от кого, ако има подписани договори, засега не се коментира. Но Енчо Енчев обясни, че следващите два дни са много важни, защото трябва да се получи съгласието на всички поканени артисти. Ако те вече нямат възможност да участват в Русе, Иван Кюркчиев ще помогне за решаването на въпроса.

Много емоционални бяха думите на двама от доайените на ММД и възпитаници на Русенското музикално училище – флейтиста проф.Георги Спасов и диригента Емил Табаков.

„Предстои ми да чествам 55 години от първата си изява като солист на фестивала. Бях силно притеснен допреди два часа, че в любимия ми роден град се случват неща, които не са редни и не съм очаквал. Това е град с европейски традиции, с изключителни постижения в областта на изкуството. Мои колеги от чужбина, които идват на ММД, са във възторг от нивото и организацията. Затова бях и толкова притеснен. Искам да благодаря на всички, че сте погледнали философски и сте взели правилното решение. Не биваше на 60-годишнината да се прекъсва и променя нещо“, сподели проф.Спасов.

Емил Табаков също е свързан от ученик с историята на фестивала и е имал своите тревоги заради случващото се. „Аз съм живял с този фестивал, на него сме се учили, с него се изграждахме и ние, и вкусът на русенската публика. Това е единственият останал фестивал за класическа и кантатно-ораториална музика. Промяната на посоката и визията щяха да го обърнат в нещо друго и щяха да го превърнат във фестивал за „шир потреба“. Благодарен съм на кмета, на когото написах писмо, и той ми отговори веднага. Изобщо не трябваше да има такъв програмен съвет или ако има, той само да помага и съветва директора на фестивала, но не и да го ръководи. В него трябва да има артисти, които познават тенденциите в нашия жанр. Ако не беше Ива Чавдарова, МММД нямаше да се задържи на това ниво, а щеше да има някакво фестивалче. Особено като се има предвид каква е финансовата ситуация и бюджетът“, каза маестрото.

Синът на големия диригент и композитор Константин Илиев – арх.Венцислав Илиев, изрази благодарност към ръководството на общината за реакцията и на вестник „Утро“, че е повдигнал тази тема. И помоли да не се споменава повече за идеята да се изпълнява класическа музика в спортна зала. „Това е конщунство и обида за професионалните музиканти. Нека да запазим фестивала и публиката, защото тя е едно от голямото достижение на ММД. Вярвам, че фестивалът ще бъде един празник на духа, какъвто нашият град заслужава“, заяви арх.Илиев.

Думата взеха и много от присъстващите – Калчо Петков например изрази пожелание фестивалът да започне да привлича туристи, а Огнян Стамболиев повдигна отново болния въпрос за липсата на единен билетен център за културните събития.

Неактивен kasapina

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 1998
    • Профил
Да припомним каква брадва бяха приготвили гробарите за фестивала.

Tаен програмен съвет фриволно постави под въпрос 60-ите Мартенски музикални дни - Вестник "Утро"
https://utroruse.com/article/764350/

Неактивен kasapina

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 1998
    • Профил
Изясни се кой точно стои зад опита за завземане на фестивала, мотивите и причните са ясни като се знае партийната му принадлежност и обвързаност, както и професионалните му интереси и настояща позиция.
Остава да благодарим на журналистите които не се уплашиха и информираха обществеността, както и на музиканите които заеха позиция и защитиха фестивала в този му вид. Ясно е обаче, че апетитите на превратажиите остават, новият кмет на града който поради една или друга причина реши(най-вероятно заради силния обществен натиск) да не ги подпомогне, не е е много ясно каква позиция ще заеме в бъдеще. За момента тезата му е "не трябва да се правят резки промени", която звучи доста двусмислено.

Перипетии около фестивала „Мартенски музикални дни”
https://kweekly.bg/publication/5464
Екатерина Дочева, 22.11.2019

Мрачни неща стават в Русе в навечерието на 60-годишнината на международния фестивал „Мартенски музикални дни”. Още през юли бившият вече кмет Пламен Стоилов, който и в двата си мандата стоеше твърдо зад фестивала и беше гласувал абсолютно доверието на директора на фестивала, музиковеда Ива Чавдарова, която е и негова подчинена (работи в отдел „Култура”), изненадващо, а по-късно се разбра, че под натиск, внезапно назначи програмен съвет за 60-годишното издание на фестивала, пренебрегвайки почти готовата вече програма на Чавдарова за ММД-2020 и договарянията й с артистите. Изглежда за алиби на останалите герои от съвета, в него бе избрана единствената авторитетна фигура в музикален и обществен план, диригентът и композитор проф. Пламен Джуров. Той се оттегли веднага, след като разбра, че става дума за подмяна на всичко, което до този момент е представлявала програмната философия на фестивала. Ето съставът на този съвет, който пренебрегна всичко, което до този момент Чавдарова с активното съдействие на цигуларя Светлин Русев, който от 2-3 години прие да бъде артистичен съветник на фестивала, бе подготвила за празничното му издание: Ирена Петрова – Директор Дирекция „Култура и образование“, Мариан Савов – Директор на общинското предприятие „Русе арт”, Анна Сипос – Началник на отдел „Култура“, Иван Кюркчиев – директор на Държавна опера – Русе, Сунай Муратов – главен диригент на Държавна опера – Русе, Димитър Косев – диригент в Държавна опера Русе, Иван Токаджиев – сценограф, Йордан Камджалов – диригент, Михаил Кътев – концертмайстор на Държавната опера, Майнц, Германия, Ива Чавдарова – бивш началник отдел „Култура”, понастоящем експерт (предложено й е да работи предимно фестивалната програма преди основаването на този съвет). За да се разберат реалните мотиви на участващите в програмния съвет, е добре да се разгледа съставът му в неговата същност: Ирена Петрова, Мариан Савов и Анна Сипос нямат никаква експертиза, както днес е модерно да се казва, да правят музикален фестивал, нямат нищо общо с класическата музика дори като любители. Те са просто чиновници на общината. Анна Сипос, която, за изненада на всички, бе назначена на мястото на Ива Чавдарова, преди това е била ангажирана предимно с административна работа и въпросът с познанието и идеите как и с какви артисти трябва да се изгради едно фестивално издание стои далеч извън границите на капацитета й. Иван Кюркчиев като директор на операта в Русе, всъщност, е началник-работодател на Сунай Муратов и на Димитър Косев. Той редовно кани Иван Токаджиев да гастролира като сценограф в операта, както и диригента Йордан Камджалов да дирижира оркестъра на операта с марка Русенска филхармония. Ще отделя няколко реда и на поредното преместване на Камджалов в поредния окръжен град. Любимец на всички телевизии в България, той ги обикаля непрекъснато (не знам кога му остава време за световната кариера, която съобщава, че има), за да проповядва духовност, доброта, да съобщава за поредните си озарения от Космоса и така нататък. Сам себе си определя като визионер, а речта му е изпълнена с много изтъркани аматьорски клишета, например: „Чайковски е автор на абсолютната отдаденост и на абсолютното преживяване”, на които му се хващат и доста хора с претенции, че имат нещо в главата. Сюжетът Камджалов ми напомня пиесата на Ст. Л. Костов „Вражалец”. Много често се сещам за главния герой на пиесата (онзи сладкодумец, който разказа на омаяните от него как ще забогатеят, докато чудно ги мами), когато слушам Камджалов по телевизията или когато отида на негов концерт. Той мина през Варна – там го разбраха какво представлява и ангажиментите му секнаха. В Плевен е постоянен-гост диригент, а от една година е кацнал в Русе с още по-голям апетит. Втора година е предвидено той да открива фестивала (и ще го направи, естествено, с помощта на Кюркчиев, който налага диригента на оркестъра, на който е директор). Беше заявено, че ще е отново с Малер като на миналогодишния фестивал, този път с Втора симфония. Но неотдавна от различни източници разбирам, че ще бъде с Девета симфония от Бетовен, която в по-ранни традиции на фестивала се изпълняваше в деня на неговото закриване. Разбирам, че и закриването ще бъде поверено на Камджалов с участието или на Симфоничния оркестър на БНР, или с Фестивален оркестър(?!). Питам се кой фестивален оркестър – дали не е този, който бе създаден и се организира всяка година от директорката на музикалното училище Мария Дуканова. Тя някак бе пропусната в състава на програмния съвет, а всичко, свързано с този оркестър – от поканите до щимовете и концертите, е нейно дело.

Краткото обобщение за тази част от състава на програмния съвет е, че петимата – от Кюркчиев до Камджалов, са свързани от общия интерес бизнесът да върви. Допускам, че Кюркчиев, желаейки да оглави фестивала (в момента той е председател на програмния съвет, а от няколко дни и общински съветник от ГЕРБ в община Русе), се надява да оправи плачевното финансово състояние на институцията, която ръководи. Последният, концертмайсторът на операта в Майнц, Михаил Кътев, е внук на известния русенски партиен деец в годините на социализма със същото име, който бе и директор на операта (1975-1982), и директор на фестивала (1982-1988); и действително бе морално ангажиран с „Мартенски музикални дни”. Активът на дядото е единствената атестация на цигуларя от Майнц, която му дава основание, че и самочувствие, да се меси в програмирането на фестивала. А може би си е казал: „Щом Светлин Русев може, защо аз да не мога.” Липсата на ясна и реална самооценка отдавна е тумор в манталитета на нашенеца. Впрочем, видях, че и Кътев се е сложил да дирижира с оркестър „Метрополитън” от Букурещ, обявен като оркестър на фестивала „Джордже Енеску”, което просто не е истина. Истината е, че този състав е съвсем различна категория от оркестрите, които досега са гостували на фестивала с техни диригенти-професионалисти в програмните визии на Чавдарова и Русев.

Всъщност, те отдавна са готови с програмата за ММД-2020, в която, например, е предвидено участието на Румънския национален оркестър със солистка Елена Башкирова. Тази проектопрограма е великолепна, в нея е отредено резонно право да празнуват с концерти 60-годишнината на фестивала страхотни музиканти, които са допринесли за равнището на фестивала. Предвидени са и големи артисти, родени в Русе, които имат реална международна кариера – поради това уговарят своите участия на „Мартенски дни” доста по-рано – като Светлин Русев и Евгени Божанов, например. Но новоизпечените програматори считат, видите ли, че много често били идвали. Пада и участието на Емил Табаков и Софийската филхармония с Миса Солемнис от Бетовен (било трудно за публиката!!!). Няма да се състоят и концертите му с великолепните музиканти от русенския фестивален оркестър, съставен от инструменталисти, възпитани в Музикалното училище на града, които идват от цял свят, за да участват – защото си обичат фестивала. Тази година съставът гостува с огромен успех в Букурещ – на 1 април в престижната зала Атенеум със солист Светлин Русев. И при създалата се ситуация, Емил Табаков естествено е отказал участие и с фестивалния оркестър (а кой ще го организира, за това не се мисли), отказал е да влиза в съмнителни договорки с хора, които нищо не значат за фестивала. Нищо! Още по-страшно е, че и за тях традициите на фестивала не значат нищо. Дългогодишен приятел на „Мартенски дни”, който от 1995 година идва през две-три години със състава си, е Юрий Башмет. Човекът от 40 години е артист-мечта за всички концертни или фестивални сцени в света, но изглежда не е достатъчно световен (или може би е прекалено) за Камджалов, Кътев, Кюркчиев, Муратов и компания, които са съобщили, че няма за какво да идва Башмет. Не било интересно. Както не е интересно вече участието на Камерния ансамбъл „Софийски солисти” с Пламен Джуров, нито на Минчо Минчев. Отменен е и неговият майсторски клас. (Имам сведения, че е бил предложен майсторски клас по туба! – от серията „приятелски жестове”). И на ансамблите „Албан Берг” от Виена и „Музика нова” от София, и на солисти от Виенската филхармония, и на акордеонното трио „АМОС” с Красимир Щерев, и на Пламена Мангова с „Московски солисти”… Вместо това (според информацията, която имам), в тяхната програма четири фестивални дни са предвидени за гледане на музикални филми. „Нов момент” също е предложеният концерт в Арена МОНБАТ – Русе на челиста Лука Сулич, член на известното дуо 2Cellos, което се препитава успешно главно с кавъри на прочути поп и рок-хитове. За диригент е определен отново член на програмния съвет – този път Димитър Косев. Допускам, че оркестърът ще е отново русенският.

За тези, които не знаят какво извърши Чавдарова в този фестивал в десетилетията на пазарната икономика, се налага да припомня някои факти. С цената на изключителни усилия, тя удържа твърдо фестивалът да запази традицията, която има от самото си основаване. Продължителността му остана 2 седмици. Остана и световното равнище на гостуващи артисти: и в камерната ансамблова линия, и в бароковата линия. И в представянето на всички най-известни квартети по света – от „Джулиард” до Токио квартет. Толкова много големи артисти чухме в Русе! Имам чувството, че публиката така свикна с това равнище, че то започна да не й прави впечатление – хората го смятаха за съвсем нормално. Още нещо: фестивалът създаде на същата тази публика условия за нов слухов опит, като я поведе в откритията на съвременната музика, за което голяма заслуга има и композиторът, и диригентът Драгомир Йосифов, който дълги години бе доброволен сътрудник на фестивала, докато дирижираше хора „Проф. Васил Арнаудов”. Когато финансирането на общината не достигаше, Чавдарова тръгваше по институции и организации и допълваше финансовата рамка със спонсорски средства.

Естествено, вечни хора няма, няма и вечни позиции, но работата, която тя свърши, за да придобие този фестивал авторитета, на който се радва в продължение на десетилетия, е абсолютен гарант и аргумент за доверието, което можеше да й се гласува тя да има думата в определянето кой да я замести за нормалното и естествено развитие на фестивала, а не за неговото сгромолясване. Да не говорим, че елементарният морал изисква точно юбилейното 60-годишно издание на фестивала да не се отнема от ръцете и главата на човека, който близо 30 години показва и доказва, че фестивалното дело е преди всичко кауза, а не терен за дребни амбиции и сметки.

Впрочем, при такива случаи, когато се иззема някакво успешно развиващо се „предприятие” (и в 90% от случаите то се проваля, този не е, за съжаление, по-различен), винаги се сещам за фестивала „Пражка пролет”, който датира от 1946 година. Дългогодишният му директор, д-р Поспишил, остана такъв почти до края на живота си. Визионерството, капацитетът в една работа не са свързани с възрастта, определят се от други фактори, които обикновено не са ясни на хора със средни възможности и огромни амбиции.

Ако изобщо съзирам някаква надежда в цялата тази отвратителна история, тя е свързана с новия кмет на Русе. Дали ще намери време още в началото на мандата си да се насочи към този проблем, не мога да кажа. И ако го направи, дали ще съумее да върне нещата към професионална нормалност и здравомислие? Също не знам. За финал на този текст бих искала да припомня една мисъл на моя покоен приятел, диригента Емил Чакъров: „Ние, българите, сами си правим проблемите и после тичаме да ги оправяме. Оправим ли ги, сме много горди. А всъщност, тъпчем на едно място.”

За съжаление, не виждам никакво движение в обратна посока. Агресията на музикалния популизъм, на съмнителната култура, на печалбарството и на лошия вкус се поощрява и чрез мълчанието – никак не съм сигурна, че обществеността ще се произнесе в защита на досегашния облик на фестивала. И на неговия доскорошен ръководител. Както и повечето медии. Някои от тях дори няма да разберат за какво става дума. Другите, които казват, че са големи професионалисти, ще посрещнат събитията с отработен възторг и ще съобщят на читателите, слушателите и зрителите за „обновения облик на фестивала”. Така усмихнатата посредственост отново ще триумфира над изстраданата фестивална традиция и всички големи музиканти, които в продължение на десетилетия я създаваха.

Неактивен kasapina

  • Just Member
  • *****
  • Коментари: 1998
    • Профил
Ива Чавдарова остава начело на фестивала "Мартенски музикални дни"
http://bnr.bg/post/101197508/iva-chavdarova-ostava-nachelo-na-festivala-martenski-muzikalni-dni-i-prez-2020-godina
публикувано на 27.11.19 в 21:22 Автор: Ася Пенчева - кор. на БНР в Русе

След бурните страсти около бъдещето на Международния фестивал "Мартенски музикални дни", които разлюляха русенската музикална и културна общност, кметът на Русе Пенчо Милков организира дискусия, на която бяха поканени всички, които имат отношение към музиката и фестивала.

Точно преди две седмици стана известно от статия в местния вестник "Утро", че още през лятото със заповед на предишния кмет Пламен Стоилов е назначен програмен съвет, който да изготви програмата за 60-ото издание на "Мартенски музикални дни". В състава му влизат хора, които имат друго виждане за концепцията на фестивала, според която той трябва да е по-комерсиален, по-разбираем за публиката, а някои от концертите да се провеждат в спортната зала. Така, несъгласни с този новаторски подход, от тази комисия излизат досегашният директор Ива Чавдарова, диригентът Пламен Джуров, цигуларят Светлин Русев и диригентът Емил Табаков. И това се случва във време, когато програмата за идната година вече е готова, артистите са ангажирани и всичко се движи в срокове.

В новата програма отсъстваше и проектът Фестивален оркестър, който вече 10 години събира възпитаници на Музикалната гимназия в Русе на една сцена. Идеята за този празник е на директорката на гимназията Мария Дуканова, а слушателите на БНР я оцениха високо и тя бе обявена за "Музикален проект на 2015 година" в националната анкета "Музикант на годината".

След като тези факти бяха публично изнесени, скандалът се разрастна неимоверно. Дори маестро Георги Димитров обяви, чеИва Чавдарова се отказва от почетното гражданство на Русе. Новоизбраният кмет на Русе Пенчо Милков бе принуден да вземе решение - да подкрепи новаторите или да заложи на традицията. Участниците в дискусията подкрепиха изцяло Ива Чавдарова и нейната програма.

В крайна сметка фестивалът остава в класическия си вид, а в състава на програмния съвет, назначен от кмета Милков, влизат Емил Табаков, Светлин Русев, Минчо Минчев, Мария Дуканова, Иван Кюркчиев, Михаил Дичев, Ива Чавдарова, Венцислав Илиев и Калчо Петков. Самият кмет Пенчо Милков коментира, че "в сфери като културата резки промени не могат да се правят", въпреки развитието на новите технологии, а работата на програмния съвет и Ива Чавдарова е да са качествени изпълнителите, които се канят. Обещана бе и помощ от Община Русе за рекламирането и разгласата на събитията.

В средата на март русенци и гостите им от страната и чужбина ще бъдат добре дошли на фестивал от световна класа, на чиято сцена ще чуят отново звезди на класическата музика. Не комерсиалната, не лесната, не шоуто. Такава, каквато прилича на Русе и неговия син Дунав.

Мнения и гледни точки по казуса чуйте в кореспонденцията в звуковия файл.