Преглед на печата … > Култура …
ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ – догми, потърпевши и „жертви”
Джиджи:
:piss2: МУЛТИ–КУЛТИ :piss:
малцинствата VS мнозинството
--- Quote (selected) ---РЕВОЛЮЦИЯТА НА „ЖЕРТВИТЕ”
Петър Кичашки
През 2017 г. духовете в Америка бяха разбунени от един университетски скандал. Колежът „Евъргрийн” в щата Вашингтон се превърна в арена на ненужен политически дебат, след като чернокожите студенти обявиха, че искат всички бели студенти да напуснат колежа за един ден. Извеждането на „белите” от университета щяло да създаде по–добра основа за расово равенство – а ако се наложи, дори и насилствено! А несъгласието от страна на един преподавател с тази налудничава идея доведе до буря от агресия по негов адрес, серия от протести и контрапротести, както и обвинения в „расизъм и бял супермачизъм”. Тъй като, ако не напуснели белите, това щяло да доведе до емоционални травми у чернокожите.
Същата година се появи и сходен казус в Портланд, Орегон, където на три училища се наложи да премахнат от наименованията си думата „Линч”. Макар и тази дума да е била фамилното име на дарители на тези училища, тъй като наранявала малцинствата с навяване на асоциации, свързани с „линчуването на чернокожи”.
Популярният в момента тренд „микроагресии”
„Микроагресиите” са по същество обикновени думи или изрази, които обаче можели да бъдат сметнати от малцинствата за „расистки”, „обидни”, „потискащи”, „нараняващи” и „репресиращи”. Според официалните указания на Калифорнийската университетска система подобни думи и изрази можели да включват даже въпроси като „Откъде си?” и „Как си толкова добър по математика?” или твърдения от рода на „Има само една раса – човешката!”. И всичко това е част от последните тенденции в ПОЛУДЯЛАТА КУЛТУРА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ.
Например въпросът „Откъде си?” намеквал, че си чужденец, т.е. че не си част от нашата култура и обичаи. Твърдението „Има само една раса – човешката” се считало за „отрицание на културата на малцинствата”, а въпросът „Как си толкова добър по математика?” намеквал, че не можело чернокож от малцинствата да бъде толкова добър по математика колкото белите хора.
Истеричният мултикултуризъм
Който представям тук с един единствен, но достатъчен пример.Тоест, обвиняване на мнозинството, че прави „културна апроприация /отнемане/ на традициите и обичаите не малцинството”. Ако например ядеш ТАКО, но не по оригинална мексиканска рецепта, а добавиш или премахнеш някоя от съставките, това се явявало форма на отнемане на културната идентичност на мексиканците. Същото важи за всякакъв вид кулинария, музика и пр. Правиш си вкъщи пица без да ползваш италианска моцарела? Или си пържиш у вас пиле по китайски с ориз? Така обиждаш и отнемаш културата на цял Китай! Изземваш характерните културни особености на малцинството и ги „профанизираш”. Пълен кошмар!!!
У нас
Спомнете си само каква омраза се изсипваше върху всеки противник на Истанбулската конвенция. Всички противници на обявения от българския Конституционен съд за противоконституционен документ бяха стигматизирани като агресори, потисници, насилници и женомразци. В момента сходни попържни се изсипват и върху всеки, който не е съгласен със Стратегията за детето. Едва ли не всеки противник на тази стратегия бие детето си по три пъти на ден. Ако защитаваш Истанбулската конвенция, значи защитаваш жените; ако защитаваш Стратегията за детето, значи защитаваш децата. А всичко останало е форма на потисничество от страна на патриархалните мачисти срещу уязвимите жени и деца. Горките те!!!
Култура на „жертвите”
Тази култура, покълнала и процъфтяла през последните няколко години, издигна виктимизацията като защитна преграда. Да си „жертва” е изключително удобна поза и комфортна позиция, която не ти отнема нищо, но пък ти дава приличен социален статус.
Първо, да се самонаречеш „жертва”, ти осигурява защита срещу последователите на правата вяра и мултикултурализма. Медии, общественици и фейсбукари се надпреварват да те венцеславят, само защото си се самообявил за жертва на нечие „потисничество”. Без значение дали някога си бил реално жертва или не;
Второ, културата на „жертвите” предполага събирането на глутници, които нападат всеки, който е повдигнал вежда срещу техните истерии. Как смееш да разкритикуваш някого?! И не знаеш ли, че той/тя е част от еди–коя–си уязвима група?! Така се изсипва Адът над главата ти; и
Трето, културата на „жертвите” създава изключително удобна обяснителна схема за всякакви възможни житейски провали и несгоди. Ама не си си взел изпита в университета? Това е защото си жена, а преподавателят ти е гаден мизогинист! Не са те взели на работа? Това е не поради липсата ти на квалификация, а защото си представител на етническо малцинство!! Не си спечелил от лотарията? Това е, защото си с увреждане!!!
Аз неведнъж съм призовавал лично хора с увреждания да се вземат в ръце и да опитат да се реализират. Поне да опитат! Малцина са ме послушали, докато повечето от тях са се опитвали да ми обясняват как те не могат нищо, а са една вечна жертва на системата. Вярно е, че обществената среда е неприветлива към увреждането. Наясно съм колко е трудно да си с увреждане у нас. Но това не е нито извинение, нито повод да се откажеш да се бориш за едно нормално съществуване. Животът трябва да се живее, а не да се оплакваме от него и да се чудим вечно чия жертва сме.
За съжаление поп–културата на „жертвите” вече се е превърнала в обсесия. И тъй като в развитите западни общества реалните проблеми намаляха донякъде, те започнаха сами да си измислят такива. Обаче: изваждането пред скоби на какви ли не измислени проблеми у нас е особено гротескно, тъй като реалните продължават да парят под краката ни като напукан асфалт в горещ летен ден. Например бедността, безперспективността и липсата на възможност за изкачване по социалната стълбица се замитат под килима и се подменят с теми за джендърите и разни други сходни обсесии, които имат малка или никаква реална тежест.
Напоследък „жертвите” направиха едва ли не революция
Като се започне от МеТоо–тата и обидените от всякакви измислени „микроагресии”, стигайки до истеричните застъпници на разни спорни национални или международни документи.
Тази революция на „жертвите” обаче започва да провокира контрареволюция от страна на онези, на които им дойде до гуша да си мерят всяка дума и да се чудят кой ще се разсърди на собственото им мнение. Но докато обидчивите малцинства продължават да се правят на жертви, мнозинството ще става все по–несъгласно да се подчинява на ДОГМИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ. Тъй като вече се стига до крайности, при които едва ли не всяка дума или жест се смятат за микро или макро агресия.
НА ТЕЗИ АБСУРДИ ТРЯБВА НАЙ–СЕТНЕ ДА СЕ ДАДЕ ОТПОР. И ПОЛИТКОРЕКТНОСТТА ДА СЕ ИЗХВЪРЛИ ОКОНЧАТЕЛНО НА БУНИЩЕТО НА ИСТОРИЯТА.
в–к „Труд”, 1–2 юни 2019, хартиено издание /леко префасонирано!/
--- Край на цитат ---
А защо ли аз като пресен пример се сетих за Кубрат Пулев? Тъй като там не може да не са били намесени и пари … :too_happy-1067:
Или за едни мои препирни тук с едно лице, обсесирано изцяло от подобни „жертви” на какви ли не абсурди и търсещо непрекъснато „злото”?
За което съответно получих БАН заради „прекалено втренчване в това лице”.
Но не би ли вече трябвало да стане ясно, че това „втренчване” не е било заради самото „лице”, а заради непонятните за повечето от нас тук ОБСЕСИИ на това лице. :t1814:
Nor1:
--- Цитат на: Джиджи в Юни 03, 2019, 18:15:51 --- ...
--- Край на цитат ---
А, пазиш си място за поста. Добре.
buratinob:
Джиджи, нас като малцинство в нета ще ни препикаш ли или?
Maximus II:
Е, аз Кичашки го чух по телевизията да се изказва с омраза към "хората в равностойно положение", и как щял да си има деца, без значение че "неравностойността" му е генетично наследствена... и все пак, хората в "равностойно положение" хранят хората в "хората в неравностойно положение", кой каквото ще да приказва.
Пък сега ме учудва, че е против политическата коректност.
А защо американски НПО се грижат за хората в "неравностойно положение", ето какво мисля:
http://www.aliceswonderland.eu/Alice-Natural_selection2.html
Джиджи:
А ето и една форма на „отпор” на обидчивото, но изключително агресивно ЛГБТ общество, което се фаворизира от политическата коректност до степен, която е станала отдавна неприемлива за всеки нормален човек.
Тъй като днес в София се провежда 12-ото ежегодно шествие на София Прайд.
--- Quote (selected) ---"Поход на семейството" контрира "София Прайд" днес
08 Юни 2019
Национален поход за семейството ще се проведе днес в пет български града – София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе. Събитието ще започне в 17.30 ч. едновременно във всички градове, като по същото време в столицата ще се проведе "София Прайд".
Националният поход се провежда за втори път. Миналата година в инициативата се включиха около 2500 души. Участниците в похода празнуват традиционните семейни ценности и гражданския съюз между мъжа и жената.
„Ценността на семейството в българското общество девалвира значително през последните години. Има много извънбрачни деца, има много семейства, които се разпадат с развод. И тъй като въпросът за това, какво се случва с българското семейство, е доста спорен, ние организираме това събитие. За да насърчим младите хора, както и тези, които вече са семейни, да гледат на семейството си като на нещо важно, на нещо значимо в живота си. Това е целта, която искаме да постигнем.“
https://www.segabg.com/hot/pohod-na-semeystvoto-kontrira-sofiya-prayd-dnes
--- Край на цитат ---
:way_to_go-1308: :way_to_go-1308: :way_to_go-1308:
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия