В същото време ръководните им кадри паразитираха на гърба на обществото.

 ;D ;D ;D Точно това изказване винаги ме кара да се хиля до болки в корема. Ето така: :b0205: :b0205: :b0205:

Не че изказването е невярно. Вярно е на 100%. Да, паразитираха гадовете! Само че в момента паразитите са вероятно 10 пъти повече като брой и вероятно стотици пъти повече като откраднати от обществото суми. Но това, кой знае защо не притеснява никого.

Той всъщност и социализмът беше отменен именно с цел да се улесни паразитирането. В момента то е законно.

Обаче след капитализма е малко вероятно да дойде комунизъм.
Поне докато няма общо планетарно управление без държави и всичката налична информация е достъпна за всички.

Ти продължаваш да си представяш комунизма като "рай на земята", пълен с образовани интелигенти, добри, светли и съзнателни супермени, които обичат ближния, живеят щастливо и безгрижно, пият амброзия и си рецитират стихове в почивките между две изследователски експедиции до галактиката Андромеда.

Много ясно, че такова нещо не е възможно по принцип. Комунизмът по определение е строй възможен с наличните хора. Не е нужно хората да се променят повече отколкото например при прехода от феодализъм към капитализъм. И даже не да се променят, а да се адаптират към новите условия.

А започне ли някой да ти обяснява как трябват някакви особени хора за комунизма, смело му лепвай етикет "утопист" и "гнила интелигенция".  :laughter-3293:

Не знам. Ва мен ми се струва, че все пак пътят през социализъм е по-естествен отколкото скон направо.

Това е нормален въпрос. Дали преходът през социализъм е по-естествен? Според мене отговорът не е еднозначен.

От една страна да – социализмът беше по идея създаден за да облекчи прехода към комунизъм. Но той не се справи със задачата си. Затова и беше унищожен при това без съпротива от населението.

Друг е въпросът защо социализма не се справи със задачата? Отговорът според мене е сравнително прост. Причините са в това, че не беше разработена теорията за преход към комунизъм. Теоретиците на комунизма тотално пропуснаха промените в средствата за производство и тяхното влияние върху бъдещата  структура на комунистическото общество. Вместо да подпомагат прехода към индивидуално производство, въвеждането на тотална автоматизация на производството и постепенно освобождаване на хората от труда, те до последния момент тикаха обществото към стария, по същество капиталистически метод на производство с разделение на труда. И докато в капиталистическото общество, тоталната автоматизация е естествен процес, движен от алчността на капиталистите, то при социализма, където всеки има гарантирана работа, освобождаването на работници е невъзможен процес. А ако не можем да уволняваме работници, то как да въвеждаме тотална автоматизация?

Разбира се има начини това да бъде осигурено. Но първо трябва да се осъзнае, че това е правилната посока. А за тази цел липсваше теория, която до последно твърдеше, че трябва да има разделение на труда, иерархична структура и държавна собственост върху средствата за производство.

А при социализма, теорията имаше огромно значение. Защото при иерархичната структура на обществото цялото общество може да се движи само в една единствена посока. Намирането на правилната посока чрез хаотичния метод на пробите и грешките както се прави в капиталистическото общество е невъзможен. Тоест, ако теорията отгатне правилната посока, всичко е идеално – движението е бързо и целенасочено. Но ако теорията не отгатне, то бързото и целенасочено движение води цялото общество групово към провал.

1. Равенство на възможностите в бъдеще, дори при равни материални възможности няма как да се случи.
................
2. За това имам големи съмнения, че ни очаква комунизъм.
................
По скоро ни очаква техноментален обществен строй.......

Никакво равенство. Кой говори за равенство? Аз говоря за средства за производство и начина по който ще бъде решено основното противоречие на капитализма. Това е което отделя комунизма от капитализма. Комунизма вероятно също ще си има своето основно противоречие, но то едва ли ще бъде форумулирано преди самият комунизъм да бъде достатъчно развит. Аз не съм Маркс, а даже той формулира основното противоречие на капитализма, изучавайки самият капитализъм в достатъчно развитата му форма, а не преди това.

Но рай на земята, мир, равенство и братство между хората няма да има никога. И това всъщност е добре. Равни и еднакви всички са само в гроба.

2. Както и в първият пост казах – едва ли ще му викат "комунизъм". Поне на първо време. Но какво значение има етикета?

П.П. Хайде, ще си позволя да се поконкурирам с Маркс, знаеш ли след хиляда години може да пишат за гениалния форумец прозрял в бъдещето основното противоречие на комунизма, предварително. Възможно, това противоречие ще има връзка с природните ресурси и тяхното разпределение.

Когато става въпрос за противоречията между полицейски действия и правата на човека, винаги става въпрос за компромис и приоритети.

Така че, правилния въпрос е, какво предпочитаме – да се разкриват повече престъпления или да се спазват повече човешките права.

По принцип изолирането на заподозрените не служи за това те да бъдат измъчвани (макар че и това се случва), а за да се попречи информацията да стигне до съучастниците им или хора, които им симпатизират и които биха могли да скрият или унищожат доказателства за вината им. Коя майка, няма да унищожи уликите които сочат към сина ѝ. Или да се обади на приятелите му, за да ги накара да му помогнат. А тези приятели може и да са съучастници.

Така че, ако следствието смята, че в някои случаи са нужни 48 часа – добре. Но разбира се, имайки предвид репутацията на нашите полиция и следствие, добре е да се изгради и механизъм, който да предотвратява злоупотребите с тези изключителни права. В края на краищата, понякога се арестуват и невинни. Макар че и тук има тънкост – според мене, такива невинни са доста по-малък процент, отколкото се смята.

И въобще, въпреки всичката кал, която се излива върху полицията, лично моят опит и с тях и с КАТ е изключително положителен. А аз съм свикнал да се доверявам на опита си и да се съмнявам във медиите.

Статията всъщност съдържа логически грешки и противоречия, които поставят под въпрос цялото ѝ съдържание, независимо от някои верни факти от нея.

Например пълната зависимост на КНДР от Китай (т.1) някак си не се вързва с т.4 в която за да разберат какво става в КНДР, китайците използват аналитици от Китайския научно-технически университет. Не е ли по-просто да попитат или направо да нередят?

Да КНДР и КНР са съюзници, но по нищо не личи КНДР да е някаква васална държава, нито нейното правителство да е марионетно. Да не напомням, че последно Китай също се присъедини към санкциите на ООН, заради корейската ядрена програма.

Авторът, твърдейки, че в момента КНДР е свръх военизирана (което си е така) прогнозира че тя ще стане следващото икономическо чудо като РК и Китай. Интересно обаче как си го представя това? КНДР ще спре да е свърх военизирана? Ако това се случи, то тя ще спре да съществува мигновено. Тя досега въобще съществува само и единствено защото цената на военната интервенция в нея е твърде висока. И това гарантирано ще остане така завинаги.

По мое мнение, базирано на информация логикаа, целта на КНДР всъщност е съвсем друга. Целта е обединение със РК, без при това да се получи ефектът на ГДР. Тоест, справедливо обединение, при което идеологическите системи да бъдат слети сравнително справедливо - разбирай използвайки плюсовете и на двете системи. Този процес със сигурност ще е много дълъг - може би 50 години, може би повече. Но в резултат ще се появи азиатски колос, който ще има суверинитет и военни възможности по-големи от тези на КНДР и икономика по-силна от тази на РК. Това гарантирано ще е ядрена държава. Ключов момент е, че място за САЩ в тази държава гарантирано няма да има, освен като търговски партньор, разбира се.

моята хлебопекарна е мулинекс, с една перка, 1-2кв, ето една рецепта за нея /цък/:

Цитат

вода - 270 мл
олио - 3 с.л.
захар - 2 ч.л.
сол - 1 ч.л. (пълна)
суха мая - 1 ч.л.
брашно - 450 г (София мел класик)

ток имаш 1-2 квтч. колко да излиза - брашното 1.10 /цък/, сиреч за хляба 50 ст, мая 30-40ст, още 20ст за останалото.

даже и като сложиш амортизация на машината и кантарчето /задължително с кантар!/ сметката пак излиза. отделно, че знаеш какво ядеш, което за мен беше първопричината за купуването на хлебопекарна.

Със дребната забележка, че ние брашното го купуваме на пакети по 5 килограма, което излиза по-евтино. Но по-важното тука е аргументът:

отделно, че знаеш какво ядеш, което за мен беше първопричината за купуването на хлебопекарна.

Който аргумент илюстрира много точно основното противоречие на капитализма: това между обществения характер на производството и частната собственост върху средствата за производство.

Тоест, обществото има нужда от качествен и здравословен хляб, а капиталистът има  нужда от печалби. Тоест, той се опитва да максимизира печалбите си, в ущърб на обществения интерес. А собствено производството му има смисъл само и единствено ако хлябът го яде обществото. Самият капиталист толкова хляб не може да изяде.

Сподели каква ти е хлебопекарната, моля, че съм се замислила дали да не си купя. Това като офтопик.

О, тя е незнайна марка "Финпауър", купена преди няколко години, така че дали може да се купи такава не съм много сигурен. Избирана е чисто на външен вид, без никакво предварително проучване, налична информация или практически опит.

А смятал ли си себестойността на книгата? Или на хляба?

Себестойността тука не е особено важна. Тя има значение само ако стоките ще се продават. За комунистическата икономика въобще това понятие в безсмислено.

Да вземем за пример проста закачалка за дрехи, която си правя сам. Аз работя с електрически инструменти, но все пак, това е ръчно изделие, не е поставено на конвеер и затова тази закачалка ми отнема многократно повече време, отколкото би отнела на мебелна фабрика. В допълнение, аз съм много висококвалифициран специалист и получавам голяма заплата - ако смятам времето по часовата ставка която ми плащат, то тази закачалка става не златна ами от обогатен уран.

Тук възниква въпросът, не е ли по-добре да поработя повече по професията си, а с парите да си купя закачалка? Тънкият момент е, че когато правя закачалката, аз вече съм работил 8 часа по основната си специалност и не желая да го правя повече. Човек все пак трябва и да си почива. А за почивка аз искам да правя закачалка. Това ми е забавно и ми доставя удоволствие. Следва ли тогава да смятам себестойност според часовата ми ставка от работата?

В случая с хляба, нещата са малко по-различни разбира се, защото аз не изпитвам удоволствие да си правя хляб в автоматичната хлебопекарна. Аз просто имам нужда от хляб за да го ям. Тук вече може да се смята нещо, защото има чисто търговска алтернатива. Но работата е там, че всъщност е трудно да се сравнява. Да, смятал съм поне приблизително себестойността на хляба, който си печа. Излиза почти същата цена, като хляба от магазина. Плюс-минус малко. Само че, когато аз печа хляба знам точно какви продукти има вътре. А какви продукти има в заводския хляб? Какво брашно, какви "подобрители", какви набухватели? Загадка. Как да ги сравниш? Това което мога да сравня е, че моят хляб е по-сит - наяждаш се от 2 филийки. Докато от заводският трябва да изядеш повече за същата ситост. Моят хляб мирише умопомрачително, когато го вадя от машината. И намазан горещ с масло и посипан с чубрица е кулинарен шедьовър. На същата цена като магазинския - плюс/минус. 

Самият факт, че самоотгледаното е по-качествено от купеното (и това не е само при доматите) е показател, че капитализма се спихва. Нали уж конкуренция, това онова, по канона трябваше да се появи някой който да предлага качествени домати без арматура.

Да ама не – търсене има, предлагане няма. Защо? Ами просто защото търсенето се задоволява по метода "направи си сам", а самият метод излиза на пазара като конкуренция на капиталистите и завзема цялата достъпна ниша.

Ако някой капиталист реши да продава такива домати, ще открие, че никой не ги купува, ще му се скапват редовно, той ще сложи съвсем зверски цени, за да компенсира скапаните и така още по-малко ще му ги купуват.

Ако успеете да го прочетете. Защото съпротивата е именно срещу това — да можете свободно да го прочетете. А и университетските библиотеки не винаги приемат за членове външни за университета хора. Говоря за България.

Не споря. Но това изобщо не променя нещата принципно. Днес не мога, утре ще мога. Както казах много неща вече се публикуват под свободни лицензи. И ще стават все повече.

Но тука забелязвам една заблуда, която следва да се разсее. Фундаменталната наука с времето също ще се промени значително. Поради промените в производствените сили и отношения. Ако говорим в сегашна терминология, науката ще се аматьоризира. "Аматьорски" сега звучи като нещо нискокачествено, но това изобщо не е така. Научните достижения на някой човек въобще зависят само от времето, което той влага в учене и работа над научни теми. Ако някой човек не получава заплата от университет, но влага същото време в работа над научни проблеми, то той ще има и същите постижения като "професионалния" учен, но ще е абсолютен "аматьор" по същността си. Ако човек не е нужно да работи 8..10 часа за да има какво да яде, то той спокойно може да се занимава с хобито си - например експериментална физика и да преуспее в него.

А откъде ще дойдат средствата за "експериментите"? Ами откъдето идват за всеки нормален свободен проект - от хора, на които темата им е интересна и нужна. Ядрото на Линукс например е проект струващ много милиони, ако не и милиарди и все пак е свободно и достъпно за всеки който има нужда от ядро на операционна система. В момента съм сигурен (даже няма да търся), че има поне няколко свободни проекта за космически спътници и апаратура. И поне един свободен проект за ракета носител.

Нарочно споменах именно експериментална наука, тъй като там е по-трудно. Теоретичните области са даже още по-лесни за аматьоризация.

Тъй, Кайлето набързо ни разхвърли по планети и измерения, ама аз сега се чудя на всяка планета и всяко измерение различен комунизъм ли ще строим или той ще е еднакъв и сам ще се изпринтира на 3Д и 17Д принтери.

Ама те обществените строеве винаги сами си идват, в зависимост от развитието на средствата за производство. Когато, тогава.

Колега, това вашето е частен случай. А, какво правим в области като енергетика, добив на полезни изкопаеми, химическа индустрия, металургия, машиностроене (нали и компютрите се правят от нещо), селско стопанство, транспортна инфраструктура, строителство, та дори и производството на храна и прочее. За там си трябват доста умения/образование и пари. Да не говорим, че някой трябва да те научи и да ти налее някои неща в главата, нищо че не създава пряк продукт. Все ми се струва, че за 2/3 от тези дейности си остава най-добре да се грижи държавата, ако целта е да са добре повечето хора. За дребния бизнес съм ОК

Изведнъж няма да стане, но постепенно нещата се променят. И отново, промените са видими, за който знае да гледа. Строителството спокойно се прави с 3D принтери. Големи и скъпи, но сега засега. А след време? За селското стопансктво, отдавна се говори, че промишлените методи от рода на хидропонни и аеропонни установки с изкуствено осветление може да се окажат по-рентабилни и с далеч по-високи добиви от класическите методи. Комбинирано с факта, че тези методи могат да се автоматизират напълно, това означава, че всеки може сам да си отглежда храната. Отново без особена квалификация. Ако ролята на транспорта е да разнася благата насам натам - минаването на "направи си сам" ще намали нуждата от такъв значително. Относно образованието – все повече хора (дори и в точно този момент) се занимават със самообразование. В условията, когато источниците на информация са свободни и достъпни за всеки, това не е особен проблем.

Комунизмът няма да възникне веднага. Всичко става постепенно. Но това винаги е било така. Капитализмът също възниква постепенно. Първо в някои области, после в други. Това е процес, а не събитие.

Ъъъм, не че искам да опонирам, не съм достатъчно компетентен, мъ то този комунизъм инспекторе, ми се види "трай коньо за зелена трЕва". Непостигането на класическия тип го отдадоха на това, че сме различни по изисквания, характер, съзнание и т.н. егоисти по природа, ама то по образование и манталитет ептен сме различни г-н инспектор, е как ше я докараме до такова съвършено образователно ниво и възможности? То викаме за 80% от ония , ам ф същото време поне 90% са си "две ръчички Бог ми даде, да се чешем изотзаде". И компютрите ич, ама ич не ни помогнаха ф намаляване на процента.
А от егоизма как ще ни отърват?

Къде в моето изложение има нещо за манталитет, егоизъм и др.под.??? Описвания от класиците комунизъм просто е невъзможен. По същество те описват библейския рай, само че на земята. Може така да са го мислили, а може това да е само пропагандистки образ. Но очевидно е, че никакъв рай не е възможен по принцип. Нито този от библията, нито този от класиците на марксизма. Никакво братство между хората няма да има повече отколкото винаги е имало. Нито някакви светци безсребреници. Да напомня, че и буржоазните революции са под лозунга за "Свобода, братство, равенство".

Комунизма има отношение единствено и само към средствата за производство и преодоляването на основното противоречие на капитализма. Нито повече, нито по-малко.

или ще вървим към натурална размяна. Тва последното, ако го решим, какво ще ги правим банките, щото май точно те са в дъното на съвременното нещастие:)

Към натурална размяна ще вървим, но по съвсем друг начин. Ако нещата, които произвеждаме ни струват нищо или почти нищо, то справедливата размяна става "каквото и да е" срещу "каквото и да е". В края на краищата, колко пари ще искам, ако някой приятел иска да си разпечата нещо на моя принтер? За няколко листа и кафе няма да му искам, а ако иска повечко - да си донесе хартия и да печата колкото си иска. Е, ако иска хиляди страници, ще ми е длъжен нещо, но тогава подозирам, че ще иде да си купи принтер - не са скъпи.

Комунизмът е съвършено неминуем. Самото име, разбира се е вече съвършено дискредитирано и когато настъпи, няма да му викат така. Но те и на капитализма не са му викали така, когато е възникнал. След 200..300 години, някои историци може и да се усетят. 

Основното противоречие на капитализма е между обществения характер на производството и частната собственост върху средствата за това производство.

Защо? При феодализма например, средствата за производство също са частни, но това не е проблем. Тоест проблема не се състои в частната собственост, а в това, че тази частна собственост е именно върху средствата за производство и именно през капитализма.

А какво различава производството при капитализма от производството при феодализма? Това е разделението на труда. При феодализма всеки производител си има собствени частни инструменти, но и владее цялата технология на производството и не зависи от никой. Експлоатацията е ниска или дори никаква. Тоест никой не отнема парите, изработени от друг. Разбира се, има чираци и калфи, на които се плаща по-малко, но това е всъщност заплащане за обучението, а не експлоатация. След завършването на обучението, те стават същите такива производители като майторът за когото са  работили.

При капитализма, част от изработената стойност се отчислява за капиталиста не поради това, че той е свършил някаква работа, а само заради ключовото му място заето във веригата - собственик на средствата за производство.

А тази позиция е ключова, именно заради разделението на труда. В капиталистическото производство никой от работниците не владее целия технологичен процес. Цялостно изделие могат да произведат само група от хора и само използвайки машини и инструменти, които са толкова скъпи, че не могат да се притежават от никой от работниците поотделно и дори от всички работници заедно.

Така се появява класата на пролетариата - работници, които произвеждат всичко, но само чрез посредничеството на капиталистите и срещу заплащане каквото капиталиста им даде. Изборът който те имат е "или работиш за колкото ти плащам или не работиш въобще".

Това положение на нещата обаче много бързо се променя в наши дни и тези промени са видими, макар и не чак толкова значими все още. Научно техническият прогрес, води до все по-голямо поевтиняване на средствата за производство и до опростяване на работата с тях. А работниците стават все по-малко специализирани и владеят по-голяма част от технологията.

Даже в големите заводи, поради автоматизацията и компютъризацията, работниците са вече почти универсални. Могат да бъдат преместени от една машина на друга и макар че машините са съвършено различни и участват в коренно различни технологични процеси, работата с тях (натискане на бутони, следене на съобщения на екрана и избиране на опции от менюта) е почти еднаква и се усвоява почти без преобучаване на персонала.

В някои сфери, това, което преди 20..30 години беше промишлена техника, в момента е битова - използвайки домашен компютър и евтина офис техника, почти всеки  може да си издаде книга с полиграфично качество и цветни илюстрации. На съвсем достъпна цена и даже по-евтино от книгите в книжарниците. С малко сръчност и упражнения в подвързването, тази книга няма да се различава от тази в книжарницата, освен може би по по-високото качество на хартията и подвързията.

Друг пример са програмистите. Разбира се, в момента има софтуерни фирми, но те дефакто не предоставят на работниците си средства за производство. Разбира се предоставят им работни компютри, но тъй като такъв компютър може да си купи всеки, то това не може да се смята за класическото капиталистическо средство за производство.
Често се срещат и самостоятелни програмисти - фрилансери, както и такива, които едновременно работят и за фирма и за собствени проекти.

В резултат, програмистите не са пролетарии. А собствениците на софтуерни фирми не са капиталисти. Те по-скоро предоставят логистични услуги на същите тези програмисти. Тези некапиталистически отношения определят и високите заплати в сектора - просто експлоатацията е значително по-ниска.

Въобще драстичен пример е свободния софтуер - тук наблюдаваме в чист вид именно комунистически отношения – "От всекиго според способностите, всекиму според потребностите".

Движението "Направи си сам" процъфтява навсякъде по света. Пускането на пазара на евтини и сравнително качествени инструменти и машини позволява в домашни условия, човек да си направи изделия с промишлено качество. При това на много по-ниска цена, поради липсата на добавена стойност за капиталиста.

Разбира се, за да си направи например човек мебели, дори при наличие на машини се изискват някакви минимални технически умения. Но първо тези умения се придобиват сравнително лесно, особено при наличие на свободно време.

Второ, с усъвършенстването на техниката (именно битовата!) тези умения ще стават все по-общи и лесни. Дори в момента може да се купи 3D принтер, който позволява да получаваме доскоро недостъпните за "направи си сам" пластмасови детайли, при това използвайки чисто компютърни умения, които всеки вече има. А и програмите за 3D принтери дори в момента се разпространяват като свободни проекти в мрежата.

Съотношениението между броя на нещата които човек си прави сам и броя на нещата, които могат да се призведат само в капиталистически завод определя и коефициента на "комунистичност" на обществото. В момента този коефициент е сравнително нисък, но все пак далеч над нулата.

И всичко което наблюдавам сочи тенденция към повишаване на този коефициент.